mecho1

(-8i)^(1/3)= ((8)^(1/3))*((-i)^(1/3)) = 2*i = 2i Защото 2*2*2 = 4*2 = 8 и i*i*i = -1*i = -i i*i = -1 по определение. Такъв е бил свободния избор на този дето ги е измислил комплексните числа.

ПРОСВЕТЛЕНИЕТО При един известен Учител по Чан будизъм дошъл един 50 годишен търсач на просветление с голямо самочувствие. Без да губи време, той запитал Учителя: — Изучавал съм, още когато бях малък, че тревата и дърветата също могат да станат просветени. На мен това ми изглежда странно, не мога да го разбера. — Няма смисъл да обсъждаме, дали дърветата и тревата могат да станат просветени. Въпросът е, как ти самият да станеш просветен. Мислил ли си някога върху това? — Аз никога не съм мислил за това — възкликнал старецът. — Тогава иди и помисли — завършил Учителят. Търсача на просветление е силно ограничен от егото си и от сляпата вяра в логическото мислене, което го кара да се предоверява на слухове. Вече е на 50 години, а не е разбрал, че за себе си той е най важния. Учителя, чрез отношението си се опитва да го разтърси, с надеждата, че това може да разклати вярата на търсача в собствените му заблуждения. Ако подейства подейства, по друг начин не може да му се помогне.

"В началото на 20 век математиката формализира основите си до такава степен, че самите математически теории могат да бъдат разглеждани като математически обекти, а логиката - като клон на математиката." http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B0 Май май точно Мечо разбира от математическа логика, за разлика от тези, които го обвиняват, че не разбира. Първоначално приемане (истина) не се доказва, не е нужно да отговаря на никакви други критерии освен на субективния избор. Така е според математическата логика, а от началото на 20ти век логиката се разглежда като клон на математиката. Спор за истината не се води с рационални аргументи. Налагането на спор за истината с рационални аргументи в математиката се нарича порочен кръг. Порочен кръг не е само термин от софистиката, това е термин също и от съвременната математическа логика.

ДОБРО И ЗЛО Един известен Учител провеждал всяка неделя занятия по медитация. За тази цел пристигали ученици от различни краища на Китай. Веднъж при едно такова събиране хванали ученик-крадец. Съобщили за това на Учителя, но той не направил нищо по въпроса. По-късно крадецът отново бил хванат да краде, но Учителят отново не направил нищо. Учениците много се ядосали и написали официална молба да се изгони крадеца. В противен случай те щели да напуснат всички заедно. Учителят прочел молбата, събрал учениците и им казал: — Вие, премъдри братя, знаете много добре, кое е добро и кое е зло. Вие можете да отидете да се учите, където си поискате. Този ваш заблуден брат, обаче, не може да различи доброто от злото. Кой ще го научи на това, освен мен? Той ще си остане тук, дори и всички вие да си отидете. Сълзи потекли по лицето на крадеца и всичките му желания да краде изчезнали. Ученикът крадец е ограничен. Той си мисли, че кражбата е добро. Останалите ученици също са ограничени. Те си мислят, че кражбата е зло. А кражбата си е просто кражба. Учителят е мъдър. Той е свободен и не различава добро и зло. Знае какви са ограниченията както на крадеца, така и на останалите ученици. Когато казва, на оплакващите се ученици, че знаят, кое е добро и кое зло, това е сарказъм, тъй като на тях им е казвано преди по време на обучението, че добро и зло са относителни, но те не са осъзнали това. Крадецът също е ограничен, но неочакваните думи на учителя го вадят от равновесие, той се усъмнява в правилността на своите възгледи, това му дава възможност да се осъзнае и да разбере, че кражбата не е нито добро, нито зло. Развълнуван от внезапното осъзнаване, крадецът се разплаква. Осъзнаването кара крадеца да спре да краде.

Our s*** doesn't smell

Махмуд Даруиш Псалми-3 (Обичам ли те, не те ли обичам, 1972) Докато словото ми беше пръст... приятел бях на житото. Докато словото ми беше гняв... приятел бях на белезниците. Докато словото ми беше камък... приятел бях на бързея. Докато словото ми беше бунт... приятел бях на земетръса. Докато словото ми бе пелин... приятел бях на оптимиста. Когато словото ми стана мед... мухи устата ми покриха.

ДРЕМЕЩИЯТ УЧИТЕЛ Един Учител обикновено дремел всеки ден по обяд. Веднъж децата-монаси го питали защо прави така, а той им отговорил: — Така аз всеки ден ходя в страната на мечтите. Там се срещам със старите мъдреци, както е правил Конфуций. Веднъж през деня било много топло и децата-монаси задрямали. Когато Учителят ги видял им се скарал за това, което са сторили. — Учителю, ние бяхме в страната на мечтите, за да се срещнем със старите мъдреци, както е правил Конфуций — обяснили те с усмивка. — И какво ви казаха мъдреците? — запитал Учителят. — Когато ги срещнахме, ние ги попитахме дали идва тук всеки ден нашият Учител. Те ни отговориха, че никога не са виждали този човек Учениците са много напреднали. Те вече са се освободили от сляпото преклонение пред авторитетите. Имат високо самочувствие, самостоятелно мислене и умение да оценяват правилно свободата и достойнството. Осъзнали са, че човек е грешен и общуват непринудено с учителя, независимо дали той е сгрешил или те самите.

"Парадоксът" на Зенон не е парадокс. Може да се реши всякак. Дори и от тройкаджия. Стига да не постави сам финалната лента на косъм преди точката в която Ахил би следвало да настигне костенурката. Учителят не поставя такова условие. Учениците сами си го поставят, заблудени от собствените си ограничения, а те са: 1. Сляпа вяра в авторитета на учителя. 2. Сляпа вяра във величието на логическото мислене (мисленето в рамка, в кутия, inside the box). 3. http://en.wikipedia.org/wiki/Thinking_outside_the_box

Природните науки може и да могат да се развиват без хуманитарните, даже и направо си могат, щото тъй както гледам по целия свят на простолюдието му е забранено ХУМАНИТАРНОТО образование. Вярно е, че на природните науки не им трябва философия, щото няма по велик от негово величество експеримента. Но на човека му трябва философия. На човечността и трябва философия. На състраданието му трябва свобода, достигната чрез философска мъдрост. Ето какво е казал Протагор преди сократистите с помощта на властите да успеят да лишат западния свят за хилядолетия от мъдрост. "ЧОВЕКЪТ е мярка за всички неща за съществуващите, защото съществуват и за несъществуващите, защото не съществуват." Протагор

И Дорис също както и Мечо нарушава логиката на условието. Тя също не се подчинява на авторитета на учителя както и Мечо. Каква е разликата между Мечо и Дорис. Дорис е свикнала да търси решенията на проблемите по пътя на логиката. Когато и зададат некоректна задача, която не може да бъде решена по пътя на логиката, Дорис все пак я решава нарушавайки логиката на условието на задачата като твърди, че прострнствовремето не може да се дели на безкрайно малки части. Това е нарушение на условието на задачата, тъй като по условие прострнствовремето точно се дели на безкрайно малки части и то по такъв начин, че колкото и малка част от пространството да сме избрали, винаги съществува такава част от пространството, която да е с много по малки размери от нея. Да си припомним условието. Цитирам: "Ако изстреляме една стрела към мишена и тя започне да лети към нея, то винаги има точка (между стрелата и мишената), която е равна на половината от оставащото разстояние." Или с други думи и Дорис нарушава условието, също както и Мечо. Ще каже някой, да ама Дорис е права и има право да нарушава условието, тъй като има диплома, пък Мечо няма право да нарушава условието щото е ПРОСТ. Ще каже и ще сгреши жестоко, тъй като както Дорис, така и Мечо са еднакво компетентни относно причините по които всеки един от тях решава задачата. Дорис разбира от висша физика, и твърди, че знанията и по висша физика и дават право да твърди, че пространството и времето са неделими до безкрайност, което от своя страна прави условието некоректно и и дава право да го наруши. Мечо от своя страна е също компетентен, тъй като е гледал състезания по стрелба с лък и е виждал с очите си, че изстреляните стрели почти винаги достигат до мишените, което също му дава не по малко право да счете условието на задачата за некоректно и да го наруши, със същия довод, че така поставеното условие противоречи на доказаното от опита. Каква е разликата. Дорис не си е взела поука. Мечо решава задачата благодарение на опита от борбата с много подобни ОТГАТКИ.

По точно, това е некоректно поставена математическа задача, в която има философски смисъл. Философския смисъл е именно в некоректността на условието. Не случайно задачата е поставена от философ, а не от математик.

Не означава. Това е урок по софистика. Може и да е дзен будистки коан. Може да е и всичко друго но не и коректно поставена задача по математика. Това не е загадка, а ОТГАТКА. Този проблем не се дава на обучаемите за да ги научи да мислят логично (зачитайки сляпо авторитета на учителя поставящ задачата), а за да ги научи да мислят НЕЛОГИЧНО (не зачитайки авторитета на учителя поставящ задачата). Какъв е смисъла от поставянето на такива задачи от софистиката. Смисълът е в подготовката на учениците за живия живот, в който събеседниците и опонентите им, могат както да грешат, така и некоректно да ги манипулират. Защо задачата е некоректна. Аз ще ви дам пример как би звучала коректно поставена задача, а вие си направете извода къде е некоректността в условието на горната задача. Коректно изказаното твърдение относно стрелата и мишената би следвало да звучи така: "Ако винаги имаме точка която да се намира между стрелата и мишената, то тогава стрелата никога не би могла да достигне мишената." Верен отговор на така вече коректно поставената задача: "Тъй като в практиката има случаи, в които стрелата достига до мишената, следователно не винаги има каквато и да било точка между стрелата и мишената." Сега, като демонстрирах как би звучала коректно поставената задача, да обясня, къде е некоректността в некоректно поставената задача. В некоректно поставената задача по условие се задава, че между стрелата и мишената винаги има точка, която е между двете. Или с други думи, факта че стрелата никога не може да достигне до мишената се задава некоректно по условие. Или за по наблюдателните софисти условието на задачата всъщност звучи така: "Ако е вярно, че стрелата никога не може да достигне до мишената, то вярно ли е че стрелата може някога да достигне до мишената."

Толкова хора нагоре в темата казват същото, което и аз. Да се заядеш, че преписвам, по бих могъл да те разбера. Ама да казваш, че съм скандален. Не знам. Имаш право на мнение де. Също както и аз. Истината е относителна. Всеки си има своя истина.

Това разбира се е вярно, но ме накара да се замисля за следното: Съгласно определението за непротиворечивост, непротиворечива система е тази, при която нито едно от първоначалните приемания (аксиоми), не може да бъде опровергано вътре в самата нея. Някой да ме поправи, ако греша. Ако не съм сгрешил с определението и то е вярно, бих предоставил на съфорумците за размисъл, следните мои разсъждения. От всяка една противоречива система, след като се отстранят аксиомите, които противоречат на останалите, се получава непротиворечива система, чиито аксиоми не могат да бъдат опровергани вътре в самата система, БЕЗ ДА СЕ ДОПУСНЕ ЛОГИЧЕСКА ГРЕШКА !!!

От гледна точка на свободомислието, светло и тъмно са едно и също, също както и добро и зло. Светлото за бухала е тъмно за кокошката.

"Парадокса" на Зенон не е парадокс. Това е урок по мъдрост (софистика). Тези, които слушат условието на задачата са жестоко ограничени. Те си мислят, че уроците по мъдрост се решават чрез сложно и вярно логическо мислене. Това е заблудата, която авторът на загадката атакува. Атакува се също и склонността към сляпо подчинение и сляпа вяра на авторитетите ( този който поставя загадката е учителя, а тези които се опитват да я решат са учениците). Обяснявам. Винаги, когато имаме двама състезатели, и по бавния от тях се намира пред по бързия, ако всеки от тях се движи с постоянна скорост, можем да изчислим, къде се намира точката, в която по бързия би настигнал по бавния. Ако сложим финала на състезанието на косъм преди тази точка, то тогава, по бързия състезател няма да може да достигне по бавния преди финала, тъй като точката, в която би го достигнал се пада след финала на състезанието при така зададените скорости. Това парадоксално ли ви се струва ??? Не нали. Не ви се струва парадоксално, защото не е парадоксално. При "парадокса" на Зенон имаме същото нещо. Само с тази разлика, че учителя по софистика манипулира учениците по такъв начин, че те сами да си поставят ограничението, финалът на състезанието да се намира на косъм преди точката, в която Ахил би настигнал костенурката при така зададените скорости. Учителят не поставя такова ограничение. Той пита дали Ахил може въобще да настигне костенурката. Учениците, които без да забележат, че сами са си поставили финала преди точката в която Ахил следва да настигне костенурката, дават парадоксалния отговор, че Ахил, който е десет пъти по бърз, не може никога да настигне костенурката.

Да си представим чисто хипотетично следния разговор в хипотетичния форум "Исландска наука" по времето преди да се появи пряката демокрация в Исландия и тъкмо исландците са се чудели дали може или не може да проработи такова управление в родината им. Нека хипотетичния разговор се води между хипотетичните никове "Ислю" и "Андски" Ислю: – Господа, що не въведем пряка демокрация. Ето на вижте, в древна Атина, най голям разцвет е имало точно при такава форма на управление. Андски: – Древна Атина е град държава. Исландия да ти прилича на град държава Исльо?

x^(n-1) = (x^n) / x за всяко x различно от нула следователно за n=1 имаме x^(1-1) = (x^1) / x x^0 = x / x следователно за всяко x различно от нула е валидно равенството x^0 = 1

Добро и зло е едно и също. Какво е добро, ако няма зло с което да го сравним. Какво е зло ако няма добро с което да го сравним.

РАЗГОВОР С РЪЦЕ Всеки странстващ Чан будистки монах можел да се установи в даден храм при условие, че победи в словесен двубой тези, които живеят в храма. Ако не успее, трябва да напусне храма. В един храм живеели двама братя монаси. По-големият брат се учел добре, а по-младият бил глупав, а освен това и едноок. Веднъж в храма пристигнал един странстващ монах и решил да се засели. По тази причина, според обичая той решил да побеседва за възвишеното учение с местните монаси. По-големият брат бил много изморен от целодневните занятия и изпратил за разговора по-младия си брат: — Иди и проведи разговора в мълчание — посъветвал той брат си. Странстващият монах и по-малкият брат отишли до светините и седнали. След известно време гостът отишъл при по-големият брат и му казал: — Твоят малък брат е чудесно момче. Той ме победи. — Разкажи ми моля ти се разговорът ви — полюбопитствал баткото. — Отначало — започнал странникът — аз повдигнах един пръст, символизирайки просветленият Буда. Тогава брат ти повдигна два пръста, символизирайки Буда и учението му. Аз пък повдигнах три пръста, символизирайки Буда, учението му и неговите последователи, живеещи хармоничен живот. Тогава твоят брат ме трясна в лицето със свит юмрук, показвайки ми, че и трите са произлезли от едно място. Така гой ме победи и вече нямам право да оставам тук. При тези думи странстващият монах си тръгнал. — Къде е този човек — извикал малкият брат, приближавайки се към големия. — Разбрах от него, че си го победил в спора — посрещнал го големия брат. — Разкажи ми за какво спорихте? — Ами, гледа ме, гледа ме и ми показа един пръст, намеквайки ми, че имам само едно око. Но тъй като той е странник, реших да бъда вежлив с него и му показах два пръста, поздравявайки го с това, че той има две очи. Тогава този грубиян ми показа три пръста, намеквайки отново, че двамата заедно имаме три очи. Аз се вбесих и го праснах с юмрук в лицето, а той избяга. Така разговорът приключи. Двамата спорещи са на различно ниво в обучението си. Всеки си има своя истина, различна от истината на другия. Оттам произлизат неразбирателството и комичната ситуация. Когато за първи път чух тази история много се смях.

Така е за самолета, пред срещата с бога, хората се осъзнават.

Така е. Прав си. И аз мисля така. Само че аз не прилагам аргументи в полза на тезата има бог срещу тезата няма бог. Ако прочетеш как се е развил спора дотук, ще разбереш, че аз споря с човек, който по всякакъв начин се опитва да внуши, че той не следва да доказва своето първоначално приемане, тъй като е по учен от мен, докато аз следва да докажа моето първоначално приемане, тъй като съм по прост от него. За тази цел му доказвам, че съгласно така въведената от него логика, следва че има бог, тъй като най учените учени, носители на Нобелови награди вярват в това. И тъй като те са най учени от учените следва че тяхната вяра е най вярна, следователно има бог. Това по логиката на колегата дето загуби спора и си изтърва нервите и почна да обижда. По логиката по която по подразбиране се водят споровете, на практика спор няма. Никой не е длъжен да доказва първоначалните си приемания. Никой не е длъжен да доказва вярата или неверието си. Еднакво прави са както тези, които твърдят, че има бог, така и тези, които твърдят, че няма бог. Ето какво е казал Нилс Бор по въпроса: “Истина е твърдение, чиято противоположност не е вярна. Дълбока истина е твърдение, чиято противоположност също съдържа дълбока истина. Пример за такива дълбоки истини са твърденията "има бог" и "няма бог”." Между другото, за читателите, които не знаят, Нилс Бор е следвал и философия.

Всъщност аз не знам дали моите богове съществуват или не, но така много лесно се обяснява свободата, доказателствата за която са навсякъде.

Нилс Бор освен физик е и философ. И той поддържа моята теза. Виж какво е казал "Не е наша работа да поучаваме Бог как да управлява света." — Нилс Бор