mecho1

“Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия – т.нар. “опиум за народите” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein and Religion: Physics and Theology” by Max Jammer, Princeton University Press, 2002, 97). “Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Clark 1973, 400). Ето какво е казал Макс Планк за атеистите “Движението на атеистите, което обявява религията за преднамерена измама, измислена от властолюбиви свещеници, движението, което посреща с насмешка благочестивата вяра във Висшата Сила, усърдно използва научното познание, с което уж е в съюз, и продължава с все по-бързи темпове да оказва разлагащо влияние върху всички нации и всички социални слоеве по цялата земя. Не е нужно да обяснявам по-подробно, че ако това движение се увенчае с победа, тогава ще бъдат унищожени не само най- скъпоценните съкровища на нашата култура, но, което е по-лошо, ще бъдат унищожени също и всички надежди за по-добро бъдеще.” (PLANCK 1958, 7). “Като физик, следователно като човек, който е служил през целия си живот на трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението, че мога да бъда фанатик. И затова, след всички мои изследвания на атома, мога да кажа следното: Не съществува материя сама по себе си! Цялата материя произхожда и съществува само чрез една Сила, която подбужда атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната ‘слънчева система’ на атома. Тъй като обаче в цялата Вселена няма нито една интелигентна или вечна сила (и никога не се е удало на човечеството да открие така горещо желания ‘вечен двигател’), ние трябва да приемем, че зад тази Сила стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно този Дух е Първопричината на цялата материя.” (ПЛАНК 1992, 58; виж също Eggenstein 1984) Ето и Хайзенберг и той “Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.” (ХАЙЗЕНБЕРГ, цитиран в Hildebrand 1988, 10). Маркони пък вярвал, и той като мен, че природните закони са божия воля В едно писмо до съпругата си Мария Кристина (Лондон, 9 март 1927) Маркони пише: “Колкото повече работя със силите на природата, толкова по-силно чувствам благоволението на Бога към хората; толкова по-близо съм до голямата истина, че всичко зависи от Вечния Творец и Поддръжник; толкова по-силно чувствам, че така наречената наука, с която се занимавам, е всъщност проявление на Върховната Воля, която се стреми да сближи хората, за да им помогне да се разбират по-добре и да се усъвършенстват.” (МАРКОНИ, цитиран в Maria Cristina Marconi 1995, 244)

Швейцария и тя ли е по-малка от България ???

Исландската и тя ли не е адекватна ???

Какво е компетентността ако няма некомпетентност с която да я сравним. Компетентността за едни е некомпетентност за други. В древна Атина доста добре са се справили с пряката демокрация, макар че са били доста по зле образовани от днешните българи. В съвременна Исландия гражданите също се справят много по добре от доскоро управлявалите ги политици

Като че ли обективната загуба на спора Ви накара да излезете от добрия тон. Но това е само мое субективно мнение.

Ами да Ви обясня, защо да не Ви обясня. Вие твърдите, че това неставане и несъществуване е плод на съзнанието на атеистите. Аз само ви повярвах. Не трябваше ли ??? Юджийн Уигнър също е субективен идеалист като мене. Като свършат аргументите - почват обидите !!!

"Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е в състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?" Алберт Айнщайн Предпочитам да вярвам на себе си, и на великите физици, тъй като те са на моето мнение.

Аз законово съм съгласен, че няма как.

Практически може. То и в Исландия не можеше законово, но практически се получи.

Ми че то и да доказваш че "няма бог" е все едно да доказваш случилото се във фентъзи роман. И двете са плод само и единствено на човешкото въображение и спадат към света на идеите. А относно реалността, предпочитам да вярвам на изтъкнатите физици. Не за друго, а защото са на едно мнение с мене. Ако преминат на друго мнение, ще приема, че са се объркали. Но за сега са от моя отбор, а не от вашия. Моето мнение е, че най точно обяснява света субективния идеализъм !!! В защита на моята теза прилагам думите на Юджийн Уигнър Нобелистът-физик Юджийн Уигнър казва: "Има два вида реалност, т.е. съществуване – на моето съзнание и съществуването и реалността на всичко останало. Втората реалност не е абсолютна, а само относителна".

Това, че вяра (неверие) не се доказва, не е моя аксиома. Така е според съвременната математическа логика. Първоначалните приемания са основа на анализа и не подлежат на логическо доказване. Вярата (неверието) в бог е такова първоначално приемане. Съвременната математическа логика е конвенционалната (общоприетата) логика за водене на всякакъв вид спор. Ако някой иска да води спор по друга негова си логика, той следва да уведоми опонентите и слушателите си за да могат да го разбират. Математическата логика е самостоятелна и общоприета. Не се използва само в математиката, а навсякъде, във всички сфери на познанието. Има и други логики, но те не се подразбират. Който ги използва, следва изрично да го заяви. Относно тезите за съществуване и несъществуване. Несъществуване (изобщо в цялата вселена), не може да се докаже. Съществуване (изобщо в цялата вселена) не може да се опровергае. Това важи за всяко едно нещо, включително и за нещата различни от бог. Когато обаче става въпрос за бог, тогава тезите за съществуване и несъществуване са абсолютно равностойни. Те са както недоказуеми, така и неопровержими. Всеки може да обожестви каквото си иска, и всеки може да оспори това обожествяване. И двете са недоказуеми. Относно въпроса за абсолютното неверие, за което един колега спомена по горе (а и аз споменах). Това се нарича според различни философски школи и според други учения, още и - абсолютна непривързаност, абсолютна свобода (аз така предпочитам да го наричам), осъзнаване на пустотата, осъзнаване на шунята. За тези названия знам, а може да има и други, за които не знам. Това е състояние, което се постига много трудно от просветлените хора (мъдреците, софистите), след като успеят да се освободят от ограниченията си. За да постигне абсолютно неверие, човек трябва да работи дълго и целенасочено върху себе си. Някои хора по дълго време, други по кратко време, някои никога през целия си живот не могат да се отърсят от ограниченията си. По какво се отличават такива хора. Трудно могат да бъдат манипулирани от други хора, и лесно могат те да манипулират други хора.

В ТЪРСЕНЕ НА ПРОСВЕТЛЕНИЕТО При един Учител дошъл нов ученик. Той му поставил един "коан" за размисъл: — Чуй звукът от плясъкът с една ръка. Ученикът останал в манастира три години, но така и не могъл да премине това изпитание. Една вечер той отишъл при Учителя и му казал отчаяно: — Аз трябва да се върна в къщи потънал в срам и смут, защото не успях да реша задачата Ви. — Почакай още една седмица и медитирай непрекъснато — успокоил го Учителят. Просветлението, обаче, така и не дошло при него. — Опитай още седмица — посъветвал го Учителят отново. След седмица това се повторило още веднъж и отново безуспешно. Отчаян, ученикът започнал да моли да бъде освободен най—после, но Учителят го заставил за още петдневна медитация. Отново нямало никакъв резултат. Накрая Учителят казал: — Медитирай още три дни и ако пак нищо не се получи, по-добре се убий. На втория ден ученикът станал просветлен. Ученикът е старателен и перфекционист, възпитан да се справя въпреки ограниченията, които явно са му били налагани в детството (вероятно от прекалено строги или жестоки родители или наставници). Поставен пред неподдаващото се на логическо разрешение изпитание, той не може да се справи цели три години. Когато учителят разбира, че нищо не може да накара ученика да осъзнае, че има и друг път за справяне с проблемите, освен пътя на подчинението и логиката, учителят решава да постави ограниченията на ученика в остър конфликт. От една страна е вярата на ученика, че е длъжен сляпо да се подчинява на висшестоящите и да спазва всички ограничения, които му налагат. От друга е вярата му в перфектното логическо мислене, което не му е дало дори и най малкия шанс чрез случайна грешка да осъзнае заблудите си. От трета е неразрешимия, чрез подчинение и логическо мислене проблем. Може би в крайна сметка условието да се самоубие ако не успее, което в неговия случай звучи по скоро като заповед да се самоубие ако не успее, успява все пак да го пробуди и той да осъзнае, че в живота при решаването на проблемите освен пътя на безпрекословното подчинение и безупречната логика, съществува и пътя на неподчинението и логическите грешки. Така успял накрая да осъзнае ограниченията си, ученикът получава просветление.

1. Съгласен съм да наричаме математическата логика софистика, тъй като аз влагам положителен смисъл и в двете понятия и ги приемам като равностойни синоними. 2. Ми като си доказвате всичко чрез формална или диалектическа логика, дайте определение за формална и диалектическа логика, и докажете съгласно така даденото определение, че няма бог. 3. "Самото изучаване на заобикалящия ни свят води до извода, че върховната реалност е съдържанието на Съзнанието." Юджийн Уигнър носител на Нобелова награда по физика

Никой не познава абсолютната истина за да има право да казва, че неговата истина е над всички други истини и всичко следва да произтича логически от неговата собствена истина. Следователно всеки има право на своя собствена вяра (или неверие). Разбира се съвсем друг е въпроса ако под неверие се разбира абсолютната необвързаност (пустотата, абсолютната свобода). В такъв случай съм съгласен. Да наистина свободата е над всичко. Но необвързаност с никакви заблуждения се постига много трудно. Човек гради логическите си конструкции на някаква база. Тази база, човек съзнателно или несъзнателно я избира. Дори и човека да е осъзнат и при избора си да тръгва от абсолютната необвързаност, след като си е направил избора на нова основа (основа на логически конструкции, която задължително е различна от абсолютната необвързаност), той вече е ограничен от този избор и не може чрез логически верни разсъждения да се освободи от това ограничение. Това всъщност е и причината, поради която в Атина преди Сократ, са тачели софистите като мъдреци. Защото те са изтъквали самостоятелното мислене и умишленото допускане на логически грешки, като начин за осъзнаване на собствените заблуждения.

Логически, според коя логика. Щото конвенционалната логика е математическата логика. Разбира се тъй като темата е за религии имате право да въведете всякаква друга ваша си логика. Но за да ви разбираме както ние, така и читателите на форума следва да определите тази ваша логика. Ние спорим съгласно принципите на съвременната математическа логика, според която аксиомите се избират, те са основата на анализа и не подлежат на доказателство. Ние казваме така. Вие избирате в какво да вярвате и ние избираме в какво да вярваме. Никой не е длъжен да доказва вярата си. Или с други думи ние не излизаме от конвенционалната математическа логика. Вие обаче казвате така. Ние не сме длъжни да доказваме нашата истина, докато вие сте длъжни да докажете вашата. Имате право да казвате каквото си искате разбира се, тъй като свободата е над всичко. Но от казаното от вас е видно, че вашата логика се различава драстично от конвенционалната съвременна математическа логика, според която първоначалните приемания не подлежат на доказателство. Вие излизате от конвенцията. Не ние. Следователно на вас ви се налага да въведете и да определите публично и на всеослушание принципите на вашата неконвенционална логика, за да можем ние и читателите да ги научим, с цел да можем да ви разбираме какво казвате.

Да представя как стоят нещата от гледна точка на свободомислието. Атеистите твърдят, че спора е безсмислен, обаче го водят. Вярващите твърдим, че спорът има смисъл и го водим. Свободен е този, който не се страхува да нарича нещата с истинските им имена.

Доказването както на съществуване на бог, така и на несъществуване на бог е еднакво невъзможно. Освен това да твърдите, че нямате време да си го губите в спорове е аргумент, който не минава пред свободомислещи хора. Веднага изниква въпроса: Като толкова нямате време за губене, защо тогава си губите времето да спорите с нас ???

Липса на вяра се постига много трудно. Това може да го постигне само свободолюбив човек, когато осъзнае всички ограничения и достигне до пустотата (абсолютната необвързаност от всякакви вери, свободата). Атеистите (не всички) изобщо не се стремят да осъзнаят заблужденията си. Те дори стигат до там да твърдят, че налагането на спор за истината с рационални аргументи, не е по същество налагане на тяхната истина. Атеистите (не всички) неясно защо не разбират, че спор за вярата може да се разреши само чрез компромис, жребий, избори или насилие. След като се разреши спора за истината, чак тогава може да се градят логически построения на базата на новата договорена или натрапена истина. Чак тогава ако някой сгреши, и възникнат разногласия и спор, този спор се води с рационални аргументи.

Страхувам се, че не разбирам добре въпроса. Ако питате как да разбирате конкретно това, което съм написал, под "дискусии за устройството на света" имам предвид обсъждания на философски въпроси.

Умишленото допускане на логически грешки не е простотия. Поставен благодарение на грешката в нова причинно следствена логическа верига разумът има възможност да докаже заблужденията (истините, аксиомите) на старата причинноследствена верига като неверни, да ги осъзнае и да прецени дали му харесват или следва да ги изхвърли от себе си. Без да допусне грешка, разумът е неспособен да докаже заблужденията (истините, догмите) на логическата верига, в която се намира, като неверни и по този начин да ги осъзнае. Ако никога не допусне логическа грешка, разумът винаги ще доказва заблужденията си като абсолютна истина. Следните мъдрости са положителен пример в подкрепа на доводите ми: "Грешката е вярна" Народна мъдрост "Човек се учи от грешките си" Народна мъдрост "Единственото ценно нещо е интуицията" Алберт Айнщайн "Специалист е човек, който е направил всички възможни грешки в своята област на познанието" Нилс Бор

Абе, и аз отначало си помислих, че няма отношение, но явно, че Буда е бил прав като е казал, че нищо не е такова каквото изглежда. Така както ти самият си го представил: 1. Аз вярвам, че ти не можеш да летиш, следователно не следва да доказвам нищо. Вяра не се доказва. 2. Ти твърдиш, че можеш да летиш. Не става ясно, ти вярваш ли в това или го доказваш като следствие от вярата си в нещо друго. Ако ти вярваш, че можеш да летиш, не следва да доказваш нищо, тъй като вяра не се доказва. Ако ти твърдиш, че вярваш в нещо друго, от което логически следва, че можеш да летиш, тогава можеш ако искаш да ни представиш доказателство, за да можем да проверим дали това, че можеш да летиш е вярно логическо следствие от това, в което вярваш.

И като вземем предвид, че всеки притежава свое собствено съзнание ... Тези са също от един велик физик, носител на Нобелова награда: "Единственото ценно нещо е интуицията." "Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование." "Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст." Алберт Айнщайн

От Христо Смирненски най много ми харесва това. Приказка за тинята ..................................... Уви, светът обърнал се в пустиня! Море от злоба и разврат!... Иди живей сред туй море от тиня, сред толкоз много кал и смрад!" Той млъкна... А през прага меланхолично проточи и свинята врат: "И аз от тоя свят съм недоволна: да, толкоз малко кал и смрад!..." И това Приказка за честта ........................................................... Отчаян, окаян,веднъж в булеварда аз тръгнах неземно злочест. И вдигнах над себе си ярка плакарда: "Човек без капчица чест!" Но странно: презрение няма ни капка! Посрещат ме вред с интерес, любезно отвсякъде свалят ми шапка: "Без чест ли си? — Прави ти чест!" ........................................................................

МАЛКИЯТ Л И Учителят по Чан в един храм се наричал Гуан. Той имал един малък ученик на име Ли, който бил на 12 години. Ли виждал как всяка вечер монасите идвали при Учителя за персонално обучение и наставления. Той им задавал и различни "гунани" за да освободи умът им от заблуждение. На Ли много му се искало и той да получи такива наставления, но все му казвали, че още е твърде млад. Ли много настоявал и Учителят Гуан накрая склонил. Вечерта в определеното време Ли ударил гонга пред стаята на Учителя, за да съобщи за пристигането си. Поклонил се три пъти пред стаята на Учителя, в знак на уважение и влязъл, присядайки в почтително мълчание. Учителят Гуан най-после обърнал очи към него: — Ти може би си чувал плясъка от две ръце, когато се ударят една в друга? Покажи ми сега плясък с една ръка. Ли се поклонил на Учителя и се прибрал в стаята си, за да медитира върху проблема. В този момент дочул от прозореца музика на гейши. Той се замислил над това и на следващата вечер изсвирил тази музика пред Учителят, на въпроса му за плясъка от една ръка. Не, не — казал Учителят — това не е шумът от плясъка на една ръка. Ти нищо не си разбрал. За да не му пречи музиката, Ли отишъл още по-надалече, на едно спокойно място. Там той отново се потопил в медитация за това, какъв може да бъде този звук. — Сетих се — извикал той, дочувайки шумът от капеща вода. Учителят обаче отново не одобрил новата му идея. Ли си отишъл за да опитва отново. Така той чул шум на вятър, вик на сова и други, но и тези звуци били отхвърлени. Повече от 10 пъти Ли ходил при Учителя с различни предложения, но те все били неправилни. Веднъж малкият Ли достигнал пълна и дълбока медитация и излязъл извън пределите на звуците. — Не можех повече, да ходя и да ги събирам — обяснил той на Учителя на другия ден. — Ето защо достигнах до беззвучен звук. Така, той успял да открие звукът от плясъка на една ръка. Звукът от плясъка на една ръка е коан за начинаещи. Атакува се сляпата вяра в логическото мислене и вярата в авторитетите. Ученикът преминава изпитанието, когато покаже самостоятелно мислене, повишено самочувствие и липса на притеснение от авторитета на учителя. Папагалското мислене и повтарянето на чути звуци, означава, че ученикът не е мислил сериозно и самостоятелно. Чак при последния отговор ученика минава изпитанието. Учителят е преценил, че ученикът е достигнал след самостоятелно мислене до идеята да отговори "беззвучен звук". Отговорът показва признаци на осъзнаване на ограничеността на логическото мислене, за ученика вече звук и беззвучие не са същите противоположности, каквито са били преди да получи коана за размисъл. Беззвучен звук е самостоятелен извод. Самостоятелно откритие. Смелостта на ученика да постави на изпитание собственото си решение, говори и за порастнало самочувствие.

За международната система SI не си прав Метричен тон маса е точно 1000 кг маса. И точно по системата SI. Веднага се аргументирам http://tzappa.net/converter/weight