mecho1

ДОКАТО ВЪРВЯТ Заръчали на един ученик да отиде до един далечен манастир. Той реши, че това ще забави обучените му с няколко месеца и много се разстроил. По тази причина той помолил своя приятел и по-напреднал ученик: — Моля те, ела с мен. Има толкова много неща, които още не знам и трябва да уча. Ако сме заедно ще можем да говорим за тях и да се уча докато вървим. — Добре, — отвърнал по-напредналият ученик. — Нямам нищо против, но нека те попитам нещо: ако ти си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, ще бъде ли утеха за теб това, че аз крача с бърза крачка? Ако мехурът ти е пълен, ще ти олекне ли, когато аз се облекча? Ученикът на който са заръчали да отиде до далечен манастир е много неосъзнат. Ежедневието в манастира не му е помогнало да осъзнае, че ограниченията се осъзнават и преодоляват в ежедневието, а не чрез учене на сутри. Сутрите той навярно ги е препрочел много пъти, но не ги е разбрал, тъй като истината (ограничението) не може да се обясни, или заучи, а може само да се осъзнае. Вероятно учителят го изпраща до далечния манастир, до който се пътува дълго и самотно, за да промени ежедневието му, като по този начин увеличи вероятността ученика да осъзнае някои от ограниченията си. Другото, което ученикът не е осъзнал е че самостоятелното мислене се развива най добре в самота. Той си търси компания за пътя, но не трябва да търси, а трябва да е сам. Вторият ученик е напреднал, той знае, че осъзнаването на ограниченията не е въпрос на разговори и обяснения, а е въпрос на самостоятелно мислене, което се тренира най добре в самота и правилно отказва да придружи приятеля си.

За да не излизам от добрия тон бих ти казал, че каквото говориш ти за мен, същото си го мисля и аз за тебе. Не беседвам с хора, които не ме считат равен. Търси си други на които да си показваш превъзходството.

АД И РАЙ Един известен войн отишъл при един Учителя по Чан и го запитал: — Учителю, кажете ми съществуват ли наистина адът и раят? — Кой си ти? — попитал го Учителят. — Аз съм воин от личната гвардия на великият император. — Глупости! — отвърнал му Учителят. — Та кой император би държал такъв като тебе? Приличаш ми на просяк. При тези думи воинът се разгневил и задрънкал с меча си. — Аха! — рекъл Учителят. — Имаш меч! Сигурно е твърде тъп за да ми отреже главата. При тези думи воинът не могъл да се сдържи, измъкнал меча си от капията и тръгнал към Учителя. — Сега вече научи половината от отговора! Ти току що отвори вратите на ада! — отвърнал Учителят. Войнът се сепнал, отдръпнал се, прибрал меча си в капията и се поклонил на Учителят. — А сега вече научи и другата половина от отговора, защото току що отвори вратите на рая — казал Учителят. Когато войнът пита учителя да му покаже какво е ад и рай, едновременно и за двете като самопораждащи се и не можещи едно без друго, учителят разбира, че по отношение на противоположностите войнът е осъзнат и не му трябва помощ. Тогава учителят атакува несвободата на война от неговото собствено его. Обидите целят да изкарат война от равновесие. След като война загубил контрол над нервите си вади меча, репликата че току що е отворил вратите не ада го кара да осъзнае, че току що е бил измамен благодарение на ограниченията на гордостта и предразсъдъците си. От момента на осъзнаването нататък война вече е свободен и не се нуждае от последната реплика на учителя, че току що е отворил вратите на рая. Последната реплика е за неосъзнатите слушатели на историята.

От върховенството на абсолютната свобода, следва че: Фанатизма е склонност към налагане на своята истина на другите, чрез рационални аргументи или насилие. За да не е фанатичен, спора за истината следва да се разрешава по един от следните методи. 1. Компромиси. 2. Жребий. 3. Избори. 4. Свободен (манипулативен) спор.

При върховенство на абсолютната свобода не съществуват противоречия, тъй като нищо не противоречи на свободата. Всичко е непарадоксално и двойките противоположности са едно и също нещо. Добро и зло е едно и също нещо. Да вземем за пример резултата от мача Германия - Испания 0:1 За германците това е зло За испанците това е добро На никой друг не му пука

Има два вида спор 1. Спор без да се оспорва истината 2. Спор за истината. В точка 1 опонентите са приели обща истина. Те нямат спор за истината. Спора се води с рационални аргументи и всякакви компромиси, жребии, избори, насилие и свободно (манипулативно мислене) опорочават спора. В точка 2 се води спор за истината. Опонентите нямат обща истина. Те не се разбират поради тази причина. За да се разбират е необходимо да приемат обща истина. Спорът за истината може да се разреши чрез насилие (рационални аргументи), компромис, жребий, избори или свободен (манипулативен) спор. В този случай налагането на спор с рационални аргументи е равно на насилие. Разбира се опонентите могат чрез компромис да приемат обща истина, ако не могат да достигнат до компромис могат да теглят жребий, могат да проведат избори (ако са повече от двама) или да спорят свободно (нерационално, манипулативно). На свободния спор за това му се вика свободен спор, защото няма правила, по които да се води. Тъй като я обичам полемиката и съм стар форумен биткаджия съм установил, че ако опонентите са добронамерени и си имат уважението и всеки иска да научи ако може нещо от другия, най добре е всеки да формулира своята истина и след това да се разсъждава поотделно за логическите следствия от всяка една от двете истини. Това е. По ясно не мога. Враг съм на всякакви ограничения независимо от къде идват. Свободата е над всичко. Не насилвам никого да вярва в моите богове, и не разрешавам на никого да ми казва в какво да вярвам. Всъщност аз не деля ученията и науките на атеистични, монотеистични и политеистични, а на разрешаващи свободомислието и фанатични. Е самият аз вярвам в многобожието и богоподобието на хората, богоподобие дори и в смъртността. Но това си е моя вяра. Разбирам се с всички хора, които мислят свободно. За първи път чувам понятието философска логика. Би ли дал определение що е философска логика. Абсолютно свободен означава точно абсолютно неограничен. Ако мислиш, че абсолютно неограничен означава ограничен, аз не съм съгласен с теб. Не съм чел правилата на форума и не знам дали имам право да казвам политическите си пристрастия. Твоите изводи не ме ангажират с нищо. Що се отнася до метафизиката мисля, че е ясно де. Що се отнася до обществото не казвам.

Съгласен съм, че християнството е било близо до свободомислието преди да се превърне в държавна религия. То и с повечето други учения е така. Аз мисля, че дори и с науката е така. Науката става не по малко опасна, ако се превърне в държавна религия. Така или иначе, зачитането на свободата и чуждото мнение остават единствените критерии, които могат да ни помагат да разкриваме случаите в които се опитват да ни заблуждават.

Едно време през "комунизма" всичко беше в името на човека и за благото на човека. Всички гласувахме на 100 % и всички знаеха кой е ЧОВЕКА. Сега през "демокрацията" всичко е в името на хората и за благото на хората. Гласува който си иска и всички знаем кои са ХОРАТА.

Аз мисля, че последните протести малко все пак ни умиха очите. Като чета по форумите, вече идеите за пряка демокрация срещат много привърженици.

Според свободомислието, всеки може сам да се определя какъв е и в какво вярва. След като сам се определям, че съм свободомислещ и вярвам в абсолютната свобода, значи съм свободомислещ и вярвам в абсолютната свобода. Абсолютната свобода ми е свидетел, не аз търся полемика.

Според мен християнството е близко до свободомислието, тъй като имаме божи заповеди, а не божи закони. Тук използвам заповед и закон в смисъл, че заповедта може да бъде нарушена, а закона не. Човек може да греши според християнството. А според вярата в абсолютната свобода (моята вяра), свободата е грешка, всеки закон е заповед, която може да бъде нарушена.

И двамата са идеалисти и ми е лесно да ги съдя. Вярата в свободата е по висша от вярата в доброто, тъй като доброто е ограничение. Защо да сме непременно само добри, след като боговете са ни дали възможност да бъдем и зли и неутрални. Симпатиите ми са определено на страната на Исус, тъй като подхода на Сократ е интелектуално насилие. Той се опитва да оспорва истините на Исус с рационални аргументи произхождащи от неговите собствени (на Сократ) истини. По такъв начин Сократ задължително ще изведе като противоречиви всички истини различни от неговите си собствени. Мисля в една друга тема писах, че ме посъветваха да записвам мислите си за да осъзная по лесно идеята за абсолютната свобода. Ето едно есе. За Сократ говорят, че можел с въпроси да накара събеседника си да си противоречи или да се признае за неправ, независимо от това по какви закони е приел този събеседник, че се движи битието. Това е напълно възможно, тъй като не съществуват обективни закони, които да движат битието. Нашия свят се движи от липсата на обективни закони или с други думи – от абсолютната свобода. Свободата е над всичко. Свободата е единствения ненарушим закон. Няма как да бъде извършено престъпление, ако не съществуват закони. Свободата разрешава всичко. Когато всичко ти е разрешено, няма как да направиш нещо, което ти е забранено, защото такова нещо не съществува. На свободата е невъзможно да се противоречи. Не е измислено още такова противоречие и няма как да бъде измислено. Всичко е живо и нещата се движат от избора на различните живи.

За моята си религия какво да кажа. Нас свободомислещите ни наричат крастави магарета дето се подушват през девет плета. Така, че от моя гледна точка вярата в абсолютната свобода обединява твърдо. То ние и по форумите се откриваме от един два поста. Признаците са високо (богоравно) самочувствие, уважение към убежденията на събеседниците, изхождайки от вярването, че всеки си има своя истина. Отказ да се спори за истината с логически аргументи и въобще презрение към подобни опити.

При вяра в абсолютната свобода логиката е проста. Позитивното мислене е вредно, тъй като е ограничение. За какво са ни дали боговете тогава негативно мислене и неутрално мислене, ако не за да ги използваме. Правилното свободно мислене изисква мисловния процес да изхожда от позицията на абсолютното необвързване (пустотата, шунята).

Аз вярвам в абсолютната свобода. За мен атеизъм и религия е едно и също.

Интересно виждане. Изключително самостоятелно мислене. Респект !!! "Всичко тече всичко се изменя". Предполагам не обичаш и ти като мене мислите назаем, но аз цитирам само тези, които са в съответствие с моите виждания. Всичко се движи и се изменя постоянно. Не може да се влезе два пъти в една и съща река. Аз пък си обяснявам всичко с върховенството на свободата. В смисъл свободата като единствената градивна и разрушителна сила. Естествено свободата не признава противоречия. Липсващите закони не могат да се нарушават. За да няма противоречия би следвало противоположностите да са едно и също нещо. Живо и неживо са едно и също. Или с други думи животът не е възниквал, винаги го е имало и никога няма да изчезне. Абсолютната свобода предполага и равенство по отношение на истината. Всички са прави по отношение на истината. Всеки има своя истина.

То всъщност не е и много сложно де. Имаме дадена наука. Достигнали сме до някъде. На база на последните достижения на науката сме изградили теория. Ако искаме да се развива науката какво можем да направим. Трябва естествено както казах по горе да продължим с експериментите. Въпросът който застава в такъв случай пред учените е - какви експерименти да продължат да правят от многото възможни. В каква област да продължат изследванията си. Как може да се разреши този въпрос. Има няколко варианта. За първия споменах по горе, но в полемика и сега ще го повторя накратко и него. 1. Учените могат да предсказват чрез логически верни разсъждения на базата на досега съществуващата теория дадени предполагаеми свойства на нещата които изследват. Така предсказаните свойства следва да се проверят експериментално. Експериментите могат да потвърдят или да отхвърлят рационално изведените предсказания. Ако експериментите потвърдят логическите изводи, тогава имаме потвърждение на теорията. Ако ги отхвърлят, имаме предпоставки да се замислим за нова теория. Тук вариантите са много. Според мен най често срещания е след като се натрупат критичен брой резултати противоречащи на последната теория, да се направи опит те да се обобщят заедно с всичко дотук в нова теория. В практиката разбира се новите теории най често се прилагат успоредно със старите. 2. Учените не са длъжни обаче да правят непременно експерименти, които да са логически обосновани съгласно последната теория. Могат по техни си нерационални съображения (въображение, финансиране и неизброимо много други) да правят експерименти предизвикани от съответните нерационални мотиви. От тук нататък е същото както в точка 1.

Това е твое мнение. Не ми се спори повече с теб. Приеми, че съм се уплашил, или по вашему, че си победил вярата ми с логика. Обаче нямам намерение да спирам да пиша. Ако имаш право да ме изгониш, изгони ме. Единият от начините за разрешаване на спора за истината е чрез насилие. Ако нямаш право, тогава не ми казвай ако обичаш какво съм можел и какво не съм можел да пиша тук. Нека модераторите по философия да решават дали да ме трият или да ме гонят. Не обичам заплахи. Нямам намерение да дискутирам нищо повече с теб.

Не си ме разбрал, но не защото не можеш, а защото търсиш противоречие. Разбираш ли. Аз въвеждам истина, а ти се опитваш чрез рационални аргументи да я обориш. Не, че е недопустимо, допустимо е, но ако си ми началник или господар, а аз съм подчинен. Или пък съм човек без собствено мнение. Не следва да търсиш противоречие, а следва да разбереш какво съм казал без да търсиш противоречие. След това ако не си съгласен и искаш да опонираш, да предложиш твоето виждане за да можем да ги сравним. Ако искаш само да ти обясня какво имам предвид, тъй като е неясно задай конкретни въпроси. Така както си смесил твои тълкувания, с мои обяснения и с твои въпроси, не мога да разбера какво си разбрал, какво не си разбрал и какво всъщност питаш.

Не бягам от отговор, но да продавам на краставичар краставици ми се струва глупаво. Под снимката ти пише, че си химик. Разбира се ако ми обясниш като на нехимик за какво иде реч ще коментирам. Но не мисля че това е най важното. Експеримента решава всичко, мисля че с това всички са съгласни. Резултатите от експериментите могат да се обобщят в теория. Мисля, че и тук едва ли някой ще противоречи. Сега оттук нататък са тънкостите за които водим война. Сега обяснявам моята гледна точка Теорията до която сме достигнали, като обобщение на опита (експериментите) си има вече свой идеален фундамент. Има си свои аксиоми. Те така или иначе са субективни и идеални, но са свързани с практиката, или поне ние така си мислим, тъй като до сега всички (или преобладаващия брой) експерименти са давали резултати в рамките на теорията, която тези истини (аксиоми) определят. Сега естествено за да продължим нататък трябва да продължим да експериментираме. Обаче имаме свободен избор. Може да правим безброй много най различни експерименти. Можем да продължим логическите построения на базата на гореспоменатите аксиоми и на базата на така проведения рационален анализ да правим опити, които евентуално биха могли да потвърдят резултатите от анализа. Постъпваме да речем така. Прогнозираме аналитично на базата на тези аксиоми и правим съответните експерименти, които евентуално да потвърдят верността на нашата рационална прогноза. Ако експериментите потвърдят резултатите от прогнозата ни, ние можем да кажем, ето видяхте ли, ние рационално предвидихме и прогнозирахме откритието, преди да сме направили опитите, които го потвърждават. Такива неща стават в науката и аз не ги отричам, но това не е спор за истината. Всъщност то пак е спор за истината, тъй като експериментите биха могли евентуално да отхвърлят резултатите от нашия анализ, но това вече не е спор за истината между хората, а е спор за истината между хората и боговете (природата). И какво излиза. Ние можем да си правим всякакви рационални логически построения, но реалното потвърждение или отхвърляне на нашия анализ може да дойде само по нерационален път, примерно чрез експериментите. То всъщност рационалният спор не е въобще спор. Най много ако някой е сгрешил изчисленията, друг да го поправи, ама веднага могат по неоспорим начин да се разберат кой крив, кой прав. Предполагам, че за такъв случай говориш. Ако не кажи за какво става въпрос за да мога да коментирам адекватно.

Философията за това е философия за да е удобна. Идеите за извеждане на мирозданието от възможно най малък брой първоначални допускания и безумно сложна логика са меко казано вредни. Това само по себе си ЗОВЕ за отдалечаване от практическия опит, а точно привържениците на тези идеи обикно вено призовават за практичност. Защо трябва да са малък брой допусканията. Нали точно това са умишлените грешки. Нали точно грешките са свободата, която води към прогрес. И към регрес може да води, но едно е сигурно, безгрешното логическо мислене води единствено и само до запазване на статуквото. "Колега ти не мислиш, ти си просто логичен" Нилс Бор "Експерт е човек, който е направил всички възможни грешки в много тясна област." Нилс Бор Ето цитат от нета "Спорътт между Бор и Айнщайн става център на оживени дискусии на петия конгрес на физиците през 1927 г, организиран от Ърнест Солве. Какви са разногласията: Айнщайн настоява за запазването в квантовата физика на принципите на детерминизма на класическата физика и тълкуването на резултатите от измерванията като „несвързани с наблюдателя“ (на анг.: „detached observer“). Според Айнщайн има някакви скрити променливи, с чиято помощ да се прогнозират резултатите и квантовата физика да може да се определи.статистически Бор настоява за принципно недетерминирания, статистически характер на квантовите явления и неотстранимостта на ефекта от измерванията. Айнщайн: „Бог не играе на зарове“ Бор: „Не казвай на Бог какво да прави“ Айнщайн:“ Наистина ли мислите, че Луната съществува, само когато я погледнете? „ Физиците се разделили на лагери. На страната на Айнщайн бил Планк и Шрьодингер, а на Нилс Бор – Хайзенберг, Борн, Дирак. Същината на спора е това: Дали наистина светът се управлява от неопределеността или ние просто не познаваме някои свойства на микрочастиците, които ако успеем да измерим ще можем да предвидим поведението им във всяка конкретна ситуация." край на цитата "Вашата теория не е достатъчно безумна, за да бъде вярна" Нилс Бор И понеже гледам младия колега който е писал в началото се е аргументирал и с политика, и аз да не остана назад. Замислял ли си се защо политиците призовават към разумност и логично мислене ???

Така е от твоя гледна точка. Явно така мисли и Шпагата. Вижте сега как изглежда през моите очи. Как станах идеалист. Ами любопитен съм. Искам да си обясня как е устроен света. Чета книги и лаптопа. Обаче нещо все не ми се връзваше. Не че съм прост. За ограниченията на рационалното мислене знам още от малък, а вече съм по нанадолнището. Субективен идеалист станах, когато по съвет на няколко мъдри човека, с които ги нищя темите за мирозданието, започнах да си записвам мислите на хартия. Но моите си мисли, необременени от това, което съм прочел. Защото прочетеното са чужди мисли, а те ограничават силно (чуждите мисли имам предвид). Ето едно от нещата, които написах по този въпрос. То обяснява до голяма степен моята гледна точка по въпроса за волята, "закона" и свободния избор. Воля и закон Волята създава закони. Закона не може да създаде воля. Волята е първична. Ако беше първичен закона не биха съществували воли, тъй като той не може да ги създаде. Върховенството на закона е несъвместимо със свободния избор, волята, греха и живота. Закона ограничава избора. Върховния закон, не допускайки грешки и престъпления, практически забранява избора и е напълно несъвместим с живота. За тези, които си мислят, че съществува върховен закон, живота се явява парадокс, който те не могат да обяснят. Единственото възможно не парадоксално обяснение на съществуващия свят минава през върховенството на абсолютната свобода ограничавана единствено и само от сблъсъка и сътрудничеството на различните съществуващи воли. Престъпление и наказание. Когато една воля иска да подчини други воли, тя създава закони. Тя знае, че тези закони могат да бъдат нарушавани и измисля наказания, с цел да създаде страх, който да застави другите воли да спазват закона. Тъй като свободата, грехът и "престъплението" са основните закони върху които е построен нашия свят, за да може една воля да властва над други са необходими ЗАБЛУДИ и СТРАХ. Ето защо съществуват голямо затопляне, малко застудяване, свински грип, птичи грип, календар на маите и хиляди други знайни и незнайни.

Естествено не мога да те убедя. Аз мисля, че аргументите и примерите ми са коректни, но имаме различен светоглед и не се разбираме. Няма лошо. Те така като гледам различията не са особено големи де. Относно познаваемостта на света сигурно си мислиш, че света е познаваем но не може да бъде опознат напълно, а само да се приближава обективната истина. Разликата между тази вяра и вярата в абсолютната свобода е много тънка. Ако съм правилно познал в какво вярваш де. Но бих се очудил ако съм сгрешил, тъй като иначе изобщо нямаше да тръгне разговора.

Наистина. Разбирам какво имаш предвид, но аз не ги разбирам нещата като тебе. Според мен няма противоречие. Дори, когато избираш да се подчиниш на чужд избор, това пак е твой свободен избор.

Малко разхвърляно, но по отношение на науката казваш почти същото, което и аз само че под влиянието на друга философска школа и с други думи, само че не се усещаш. Няма смисъл да се защитавам. За Пилат и Исус не съм чел, не знам. Не съм чел много за християнството. Политеист съм. Вярвам в многобожието. Вярвам, че боговете са смъртни, но живеят толкова дълго, че за човека "изглежда" че са безсмъртни. Вярвам, че божията воля се променя толкова бавно, че за човека изглежда, че това са неизменни природни закони. Обикновено хора, които не знаят това, поради начина ми на мислене ме определят като будист или дзен будист. Разговарял съм с хиндуисти, също читав мироглед. Херметизма мисля, че е много неразбран, тъй като много хора погрешно го считат за детерминистичен, но е обратното. Според мен в шестия принцип следва да се разбира, че абсолютния закон, който се визира, е всъщност абсолютната свобода (липсата на абсолютен закон). Тълкувам го по този начин, тъй като само тогава има съответствие с другите принципи.