mecho1

Във философията и религиите има течения при които не е валидна математическата логика. Но при повечето философски течения и религии и във всички останали науки математическата логика е валидна. Само името и е математическа логика, а е валидна почти навсякъде. Всъщност мисля, че тя описва добре правилното адекватно човешко мислене, затова и се ползва навсякъде. Тя не противоречи на материализма, ако философите материалисти са приели за истина, че светът е познаваем, но не може да бъде опознат напълно. Не противоречи и на идеализма, ако идеалистите са приели идеята за върховенство на абсолютната свобода. Конкретно за аксиоматичната система на Евклид мисля, че това са истини, които са установявани по метода проба грешка в течение на хилядолетия. Това е мое вярване, което не мога да докажа. Мисля (вярвам), че Евклид основно е събрал и систематизирал теорията. Няма как да се провери и това. Като гледам и ти използваш думата може. Няма как да разрешим спора как точно е била изработена системата на Евклид, тъй като нямаме доказалтелствени материали. Предполагам (вярвам), че Лобачевски е приел, тази противоречаща на Евклидовата теория аксиома, тъй като е мислел, че по този начин може да се улесни практическото решение на някои геометрически (или от други дялове на математиката) проблеми. Предполагам също, че Лобачевски, както и многото други съставители на нови геометрии, са приемали своите си нови аксиоми с ясното съзнание, че те противоречат на Евклидовата теория. Мисля, че са правили това от съображения за практичност при решаването на математически задачи. Относно занаятите. Например при плаването на кораб от точка а до точка б, отговорния за навигацията щурман (или капитана) решават коя теория за формата на земята да използват. Може дори и при едно решение, да се използват за едната част от маршрута формули изведени съгласно вярването, че земята е плоска, а за останалата част да се използват формули изведени на базата на вярването, че земята е сферична или елипсоидна. При картографията, е там е вече царството на субективния идеализъм. Там приеманията за формата на земята са много на брой. Не съм картограф и не знам колко, но ако има картографи да кажат. Разбира се каква форма на земята следва да се използва за проекцията върху картния лист най вероятно решават началниците на картографските фирми съобразно с изискванията на клиентите им. Откъдето и да се погледне, което и да е вярно, все е субективно. А да допълня, че в картографията освен различни форми на земята се използват и различни методи за проекция. Всъщност мисля и в останалите занаяти свързани с практически дейности на човека го има това. Не може да го няма.

Това го твърдиш ти. Взаимното уважение изисква да не си слагаме думи в устата. Ти твърдеше, че аксиомите следва да са логични, аз твърдя точно обратното. Вярно, че спора за истината е свободен и манипулативен, ама чак пък толкоз.

Да, точно така, аксиомите са субективни, тъй като са въведени от субекти. Напротив всеки субект може да положи (въведе) аксиома, защото тя не е задължително да е вярна в светлината на предходните теории. Ако случайно се установи, че тя е вярна в светлината на предходните теории, тя вече не е аксиома, а доказано следствие (теорема), произхождаща от установените дотук аксиоми. Старата теория остава валидна, тъй като де факто не е въведена противоречаща на нея самата нова аксиома. Да, за да се родят нови теории, които по пълно обясняват света е необходимо умишлено (манипулативно или експериментално) да се въведат аксиоми, противоречащи на валидната до този момент теория. Съгласен съм, че е добре основния критерий да е приложимостта в практиката. Но преди да въведем "грешна" аксиома и да видим какво следва от това на практика, ние само можем да предполагаме дали тази нововъзникнала теория ще има по удовлетворително практическо приложение от старата. В примера, който даваш изглежда като че ли аксиомата, която ще въведем няма да има по задоволително практическо приложение за математиката от дотук съществуващите. И все пак, докато не се появи математик или любител, който да я въведе и да изгради на нейна база нова математика, няма как да разберем, дали това, което ни изглежда повече от очевидно е наистина вярно. За решаване на практически задачи според мен, също не е непременно необходимо да се ползват последните теории в съответната област. Например сега е доказано научно, с много голяма точност каква е формата на земята. Но има занаяти, в които майстора решава, коя теория е по благоприятна за начинанието му. Дали теорията, че земята е плоска, дали теорията, че земята е сфера, дали теорията, че земята е елипсоид и така нататък докато стигнем до последното (най добро приближение).

Аз кога съм казал, че учените твърдят, че са безгрешни. В науката не може да няма истини. Не може само с логика. Винаги трябва да има истини (аксиоми, догми, лъжи) на които да се опира логиката. Нали вие обективните материалисти твърдите, че истините, които се приемат за верни следва да бъдат очевидни. Тогава възниква въпроса как ще направиш проверка и преоценка на нещо, което е толкова очевидно, че чак е очевадно. Въпросът е реторичен. Ще направиш проверка след като първо се усъмниш в "очевидното". Следователно, аз съм прав като твърдя, че очевидно е относителна категория, тъй като очевидното за едни не е непременно очевидно за други. Единствено волното или неволно нарушаване на "очевидните" правила може да доведе до прогрес. То и води до прогрес. Спазването на абсолютно всички "очевидни" истини без да се правят волни (манипулации, опити) или неволни грешки води единствено до застой и запазване на статуквото. Относно климатичните проблеми съм много добре запознат. Ал Гор наистина получи Нобелова награда, на тази дата на която съм написал, и по тези причини, които съм упоменал. Нека читателите сами преценят, какво означава това. Ако избереш да им помогнеш с някаква твоя интерпретация можеш. Аз лично за себе си съм преценил, че няма нужда да правя интерпретация на точно този факт за да спечеля читатели на своя страна. Не съм агресивен. Не съм оспорвал агресивно ничии мнения. Напротив основно моите мнения биват оспорвани. Нямам нищо против полемиката. Не съм съгласен с подписа ти. Моето мнение е, че в спора (свободния манипулативен спор) се ражда истината, когато опонентите се уважават един друг. Е ако не се уважават и има саботиране на свободния спор или надменност, тогава съм съгласен че поста ти отговаря на истината. Според мен пък е агресивно да се казва, че съм налазил разни теми. Аз си казвам моето си мнение. Ако някой го оспори, или ми зададе въпрос, тогава отговарям. Мисля, че това е нормално. Не помня да съм откривал теми. Но ти имаш право на своя истина. Може ти да си прав, пък аз да греша. Всеки има право на своя истина. Щом като твърдиш, че учените имат за цел да установяват обективната истина, следва че още не са я установили. Нали така ??? Тогава значи са установили някаква очевидна истина, която обаче не е обективната истина. Вие твърдите (ако не поправи ме), че в науката са установени правила на базата на откритата до този момент истина. Как за бога (или може би за материята), очаквате да откриете нова истина, по близка до обективната, без да нарушите умишлено правилата установени съгласно съществуващата очевидна истина.

1. Правилно си забелязал, че сме във философска тема. И аз така казвам. Мнението ми е абсолютно издържано от гледна точка на субективния идеализъм. Ако ти не знаеш, че има такова течение във философията, за това не съм виновен аз. 2. Следва ли да разбирам, че според вас обективните материалисти, едно нещо, колкото повече се потрети то е толкова по вярно ??? 3. Ми те и Съединените Щати и Израел заедно с почти всички западни държави официално от най високо ниво твърдяха, че да се усъмни учен историк в холокоста е престъпление, тъй като холокоста е бил толкова очевиден, че чак очеваден. Един вид аксиома. А то какво излезе, излезе това, което твърди Мечо, а Ворфакс оспорва. Излезе, че никой няма право да забранява на никого да се съмнява в нещо, което той си реши. Сега някои западни страни по силата на поправката в документа за правата на човека на ООН от 2011 година се принудиха да освободят от затвора учените историци позволили си да се усъмнят в "очевидната" аксиома, и да ги обезщетят за моралните и материални вреди, тъй като желаят да останат сред страните, в които правата на човека се спазват (поне на хартия). Освен това не се опитваш да вникнеш в това, което казвам и ми слагаш думи в устата. Аз правя аналогия, защото разбирам както от хуманитарни науки, така и от математика. Аналогията на порочния кръг в математиката, а доказването на аксиоми е точно това, в хуманитарните науки се нарича фанатизъм. Имам право да направя тази аналогия, тъй като математическата логика важи за абсолютно всички науки, включително и хуманитарните, така че аналогии се правят лесно. Помисли върху това. Ако искаш не мисли, всеки има право на свободен избор. 4. След като истините в математиката (аксиомите) се определят по субективен път, а всички други твърдения следва да се докажат като следствия от субективно избраните аксиоми по абсолютно точен логически начин, аз не виждам каква друга може да бъде математиката освен субективна. Идеалистическа е, това твърдо. Разсъждава се върху идеи, дори и когато се счита, че идеите са свойства на реални (ваша дума) обекти, те пак са идеи. 5. Това е някаква измислена от теб математическа логика. Цитирах ти общоизвестен учебник по висша математика едно към едно. Ясно и недвусмислено е казано, че аксиомите се избират. Не е задължително да са очевидни, защото очевидни е относителна категория, очевидното за един не е задължително да е очевидно за друг. Виж горния пример за холокоста. 6. Прехвърляш грехове от болната глава на здравата. Ти пренаписваш учебниците по математика не аз. Дадох ти пример, критерия за очевидност вече обясних в предната точка защо е неадекватен. Просто намери съвременни учебници по математическа логика и ще видиш, че съм прав. И пак казвам, защото и субективисти четат, аз не оспорвам правото ти да си измисляш своя математика, но е коректно, когато я ползваш в спор, първо да я обявиш и да я определиш, защото иначе няма да се разбираме и спора няма да е конструктивен. Напротив моята теза е, че има знание, което може да се придобива единствено по метода проба грешка. Чети по другите теми аргументирал съм се вече за това. Открития в науката, а и въобще в живота не могат да се правят без да се допусне съзнателна или неволна грешка. Не може да произвеждаш един автомобил по правилата за производство на фолксваген, като ги спазваш абсолютно точно и логически издържано и да очакваш да излезе мерцедес. За да произведеш мерцедес е необходимо манипулативно да се отклониш от правилата за производство на фолксваген като ги нарушиш. Колкото по спазваш правилата за производство на фолксваген, толкова по фолксваген ще е колата, която ще произведеш. Ми недей. Можеш както да дискутираш, така и да не дискутираш с мен. Нали и аз това казвам. Добре е, че накрая се разбрахме. Заради тебе излязохме от темата. Ти твърдеше че аксиомите следва да се подчиняват на нещо, което е грешно. Не е задължително нито да са очевидни нито логични. Аз се аргументирах както с доводи, така и с цитати, тъй като вие искахте да се аргументирам и с доводи и с цитати. На вас материалистите не може да ви се угоди. Вечно сте недоволни тъй като си обяснявате трудно света в който живеем.

Ами като ви е трудно да водите свободни дискусии и спорове, защо ги водите. Мечо си каза мнението и се аргументира. Митака каза, без да се обоснове, че Мечо не е прав. Митака зададе въпроси без да се обоснове защо ги задава, и обвини Мечо, че не се е аргументирал с общоизвестни материали, въпреки, че Мечо се беше аргументирал с цитат от общоизвестен учебник по Висша Математика в спор за математическата логика. Въпреки това Мечо отговори на Въпросите на Митака, като се аргументира по начин, който искаше Митака. В резултат Митака заяви, че трудно се спори с Мечо. Мечо не знае как да угоди на Митака.

Ами имам избор. Мога когато тръгвам да се разхождам ако искам да тръгна с левия, ако искам да тръгна с десния крак напред. Както реша така тръгвам. Ако съществуваше абсолютна истина това не би било възможно. Така, че по добре прочети постовете и помисли върху това, което съм казал. Или пък ако искаш не ги чети. Имаш право на свободен избор, тъй като абсолютна истина не съществува. Моята истина си е моя. Твоята си е твоя. И в това се състои магията на живота.

В този пост за разлика от предния използвам релативисткия смисъл на понятията. Затова за несвикналите ще изглежда, че двата поста си противоречат. Противоречие няма. Има последователност. Просто мисля, че който се е замислил над предния пост лесно ще разбере смисъла на употребените в този пост понятия. Интересно е защо така се получава. 80 % от колегите не я знаят математиката. Не, че не я знаят изобщо. Някои навярно знаят да решават задачите по добре дори от мен. Други печелят математически олимпиади. Трети може и да са истински гении. Не се познаваме. Всичко може. Но не и знаят смисъла. Философския смисъл на математиката не го знаят. Не знаят какво трябва да се приеме за вярно за да може въобще да има смисъл математиката заедно с всичките и математически методи. Нещо повече, което ме вбесява съвсем. Те не знаят, че въобще нещо следва да се приема за вярно. Мислят си, че всичко трябва да се докаже. Ми не трябва. Има нещо, което е вярно дори и когато е грешно. Поради това си свойство свободния избор не подлежи на доказателство. Какъв е смисъла да доказваш нещо, което е винаги вярно. Те не знаят и математическия смисъл на думата вярно. Вярно, като математически термин, означава нещо да отговаря на даден свободен избор. Свободния избор е винаги тъждествен сам със себе си, което го прави винаги верен от математическа гледна точка. Нямам разбира се право да ги съдя, тъй като те съвсем свободно са си избрали да бъдат заблудени. А свободния избор е винаги верен. Разбира се ако избера свободно, че имам право да ги съдя, тогава имам право да ги съдя. Дори и повечето от най гениалните математици и физици, нямащи елементарни философски познания, стават герои в парада на абсурда. Айнщайн е пословичен пример. Най гениалния от всички заблудени, което доказва, че заблудата ходи и по гениите. След като самия той прави открития недвусмислено доказващи върховенството на свободния избор, и получава Нобелова награда за тях, той продължава да си мисли, че не е възможно свободния избор да управлява света. Най голямата чуденка за мен е как въобще му е дошло на ума, че чрез математически методи е възможно да се изведе общата теория на относителността. Как не се е усетил, че използвайки математически методи, той де факто приема върховенството на свободния избор, и няма как да докаже чрез тях, че свободния избор може да бъде подчинен на каквото и да било. Ако беше успял да изведе общата теория на относителността, той би показал безсмисленост на математиката, с което би опровергал извеждането на общата теория на относителността. Опитал се е да изведе чрез математически методи нещо неизведимо чрез математически методи. Опитал се е да опровергае математическите методи чрез самите тях си. А може би се е усетил, но не е обърнал внимание на усещането, и всъщност за това е по известен от колегите си. Не знам какъв ризънинг трябва да има човек за да си мисли, че може да съществува абсолютен закон, който да има върховенство над свободния избор. Свободния избор е проявление на свободата, която се явява универсалната грешка. Универсалния парадокс опровергаващ съществуването на каквито и да било независещи от свободния избор закони, още повече абсолютни. Не съществуват абсолютни закони. Всеки закон е подчинен на някакъв свободен избор. Това важи и за природните закони. Не мога да си обясня, как има хора, които могат да си мислят, че закона може да създаде избор. Ми нали смисъла на закона е да ограничи нечий избор. Естествено, че ако съществуваше абсолютен закон не би съществувал никакъв свободен избор въобще.

Използваните термини като обективна реалност и подобни не са характерни за моето разбиране за нещата. Използвам ги за да има по голяма вероятност да бъда разбран, защото повечето хора вярват в обективистката епистемология. Мисленето ни в частта анализ е перфектно. Умеем да мислим логично. В частта избор обаче винаги грешим. Това е естествено тъй като избора зависи от възприятията ни, а те са винаги непълни, субективни и грешни. При избора винаги грешим, а избора се явява основа на анализа. В такъв случай би следвало, въпреки че анализа ни е перфектен, да сме вечно в киреча и да не можем да постигнем нищо. Човека, въпреки неспособността си да мисли вярно е успял да създаде много сложни машини и технологии. Как става това. Единствено на основа на опита и паметта. Маймунския метод излиза, че е единствения чрез който могат да се правят открития. Проба грешка това е. Няма друго и не може да има. Другото означава да твърдим, че анализа може да опровергае избора, което е гавра с познанието. На въпроса как може тогава да се съди дали избора е задоволително правилен и постепенно да се усъвършенства, мога да отговоря така – чрез избори до дупка и сравняване на различните избори. Запомняне на най удачните избори, записване и оставяне за поколенията. „Тесния специалист е човек, който е направил почти всички възможни грешки в някоя тясно специализирана област от познанието.” Нилс Бор Дзен будизма не е привилегия на изтока. Не съм чувал по добър коан свързан с познанието от този на великия датски физик. Какво ни помага да прозрем и как ни просветлява това твърдение. Помага ни да разберем, че избора е сляп. Колкото повече грешни избори са направени и запомнени, толкова по голяма вероятност има да се направи верен избор на принципа на хитрата лисица, която не влиза два пъти в един и същи капан. Колкото и да е хитра лисицата няма как да разбере, че капана е капан докато не влезе в него или докато някоя друга патила лисица не и каже. Капаните не са капани, докато не щракнат. „Не питай старо, питай патило.” Народна мъдрост Единствено опита, собствен и чужд, може да повиши вероятността за правилен избор. Опита, това са грешните избори. И верните избори също са опит. Но те са много по малко. Разбира се това не е достатъчно. Нещата са по сложни, тъй като всичко се променя и дадени избори, които са били правилни в един момент може да се окажат грешни в друг и обратно. “Нищо не може да се предскаже, особено бъдещето.” Нилс Бор Ми не може. Като нямаме точна представа за обективната реалност, няма как да предвидим всички възможни изходи от дадена ситуация. Чрез метода проба грешка, можем да придобиваме все по адекватни представи за обективния свят, но те винаги ще си останат наши представи за реалността, субективни и грешни, никога няма да бъдат едно към едно с реалността. „Нищо не е такова каквото изглежда.” Това пък е начина на Буда да ни каже, че представите ни за обективния свят не са самия обективен свят. Отразения образ на луната в гладките води на езерото не е луната. Това е по лесно да се разбере. По трудното е да се схване, че онова светлото, кръгло и жълто дето го виждаме на небето нощем също не е луната, а е нашето живо, свободно, субективно и грешно възприятие на луната.

Ами ти вече я измисли новата математика. Аз си карам по добрата стара такава защото ме устройва за момента в конкретния спор. Ако не ме устройва разбира се имам право да си измисля такава която ме устройва, но е коректно за да не прерастне спора в истинска караница, когато си измислям нещо първо да го определя, за да дам шанс на опонентите си да ме разберат. Казваш, че аксиомите са такива каквито са и край, могат оттук нататък да се доказват и опровергават само с логика. Ами Лобачевски дали мисли като тебе. Казал е човека, че ПРЕДПОЧИТА да приеме за вярно, че в равнината през точка нележаща на дадена права могат да преминат повече от една права, които не се пресичат с дадената. Как се аргументира Лобачевски. Рационално ли се аргументира. Еми не. Не е рационално, защото спор за аксиомите не може да се води с рационални аргументи. Той (Лобачевски) казва, че предпочита тази аксиома пред съответната аксиома на Евклид, тъй като според него (според Лобачевски), така по лесно се описва света в който живеем. Разбираш ли ??? ПРЕДПОЧИТА и СПОРЕД НЕГО. Или Мечо е прав като казва, че истината е въпрос на вкус. Също така е въпрос на вкус, даден учен, когато решава някакъв геометрически проблем, дали ще предпочете геометрията на Евклид, геометрията на Лобачевски, или някаква друга общоизвестна геометрия. Ако обаче иска да реши проблема чрез своя си собствена (измислена от него си) геометрия също има право, но ако иска другите да го разберат, първо трябва да я определи какво представлява.

1. Аз си мислех, че говорим по философски теми. Съжалявам ако съм сбъркал. 2. Във философията и в математиката всеки има право, както да си измисля свои собствени истини (аксиоми), така и да се доверява на чужди и да анализира съгласно тях. 3. Порочен кръг имаме, когато се опитваме да докажем нещо, чрез доказаните чрез същото това нещо следствия. В математиката, когато се опитваме да докажем по логически път аксиомите имаме порочен кръг. В хуманитарните науки, това се нарича фанатизъм. Мога да дам определение и за фанатизъм. Фанатизъм имаме тогава, когато някой сляпо вярва в нещо и го абсолютизира (определя го като единствена и неоспорима истина). Или с други думи, фанатиците твърдят, че всяка друга истина освен тяхната може да бъде доказана като невярна с помощта на логически аргументи. И са прави, не казвам, че не са прави, но аз не желая да бъда фанатик. Създателите на математическата логика явно също като мен не желаят да бъдат фанатици. 4. Че то е повече от ясно, че математиката е както субективна, така и идеалистическа наука. Между другото аз вече съм се аргументирал и съм дал пример с цитат от известен справочник по висша математика, а вие сте този, който не се аргументира, а само задава въпроси. Няма лошо. Като ме питат отговарям. "Сущность математики… представляется теперь как учение об отношениях между объектами, о которых ничего не известно, кроме описывающих их некоторых свойств,— именно тех, которые в качестве аксиом положены в основание теории… Математика есть набор абстрактных форм — математических структур." Никола Бурбаки 5. Съгласно математическата логика аксиомите се избират. Аксиомите това са истините за аксиоматичните системи. С други думи според математиката истината е въпрос на избор. За това вече съм дал пример, като съм цитирал авторитетен учебник. 6. Ето аз дадох както свои, така и чужди мнения в подкрепа на своята теза. Сега ако обичате вие дайте някакви аргументи в подкрепа на вашата теза, може и чрез вашите съждения, аз не съм привърженик на мисленето назаем. Но ако искате може да се аргументирате и с чужди съждения, аз не съм фанатик. 7. Аз съм субективен идеалист. Вярвам в идеята за абсолютната свобода (липсата на абсолютна истина). За мен наука като математиката, която дава толкова добри възможности за изследване на света в който живеем, няма как по своята същност да не е както субективна, така и идеалистическа. Аз признавам правото ви да вярвате в абсолютната истина, но не мисля че съм длъжен да си променям убежденията заради вас. Също така както вие отстоявате вашата истина, така и аз имам право да отстоявам своята. Истината не се отстоява с логически аргументи, тъй като тя (истината) обяснява всичко и е невъзможно, това, което тя е обяснила, да я обясни нея. Опитът да се наложи спор за истината с логически аргументи си е фанатизъм отвсякъде. Спор за истината може да се разреши чрез компромис, жребий, избори, насилие или свободно (манипулативно) мислене. Свободно или манипулативно мислене е мислене при което се допускат умишлени (може и неволни) грешки, като по този начин става възможно да се оспори истината (няма начин чрез логическо мислене да се оспори истина). Чрез строго логическо мислене, без да се допускат грешки истината може да бъде единствено и само безспорна и абсолютна (фанатическа).

Искаш да кажеш, че учените никога не са считали, че земята е плоска ли ??? Научните догми са много по агресивни, претенциозни и опасни от религиозните. Аз последно така и не можах да разбера голямо затопляне ли ще има или голямо застудяване. На 12 октомври 2007 година е присъдена Нобелова награда за мир на Ал Гор и на отдела на ООН по въпросите на климата за усилията им за повишаване на информацията за климатичните проблеми. Богове, приберете си вересиите :grin: :grin:

“За учения, който е живял с вярата си в силата на разума, историята завършва като лош сън. Той е изкачил планини от невежество, вече всеки миг ще покори най-високия връх и когато изкатерва и последната скала, бива приветстван от цяла група теолози, които си седят там от векове.” Робърт Джастроу – директор на Института за космически изследвания към НАСА

Значи вакуума е като шунята (пустотата) при будистите. Обаче накрая и те пак опират до абсолютната свобода (липсата на абсолютна истина). Субективно е да. Аз съм субективен идеалист. Вярвам в идеята за абсолютната свобода (липсата на абсолютна истина).

Въпросник (заедно с отговорите) по висша философия за свободомислещи: Напълно съм сериозен. Така мисля. Някои мисли не са мои, но все едно са. 1. Има ли бог ??? Не знам. 2. Какъв е бог ??? Всемогъщ. 3. Ами ако няма бог ??? Пак е всемогъщ. 4. Що е истината ??? Избор. Приемане. Предпочитания. Вкус. 5. Обяснима ли е истината ??? Не. 6. Защо ??? Истината обяснява всичко. Не може това, което тя е обяснила, да я обясни нея. 7. Що е доброто ??? Резултата от мача. Испания – Германия 1:0. 8. Що е злото ??? Виж точка 7. 9. Ами ако бог е истински ??? Значи е избран. 10. Какъв е човек, който е избрал сам себе си за бог ??? Богоизбран. 11. Що е вяра ??? Неверие. 12. Що е неверие ??? Вяра. 13. Вярвате ли в чудеса ??? Не. 14. Защо ??? Няма смисъл. Чудесата помагат и на тези, които не вярват в тях. 15. Защо ??? Виж точки 11 и 12. 16. Що е смисъл ??? Смисъла е в истината. 17. Що е морал ??? Морала е в истината. 18. Що е свободата ??? Грешка. 19. Какъв е човек, който не греши ??? Роб. 20. Кой е свободен ??? Който отговаря вярно на горните и на долните въпроси. 21. Що е щастие ??? Въпрос на възприемане. 22. Може ли всичко да е щастие ??? Да. 23. Може ли всичко да е нещастие ??? Да. 24. Смисълът на математиката ??? Разбирателство. 25. Как се постига разбирателство ??? Чрез общи истини. 26. Как се приема обща истина ??? Чрез компромис, жребий (избори) или насилие. 27. Може ли човек да бъде убеден чрез обяснения да приеме дадена истина ??? Не. 28. Защо ??? Истината е необяснима. Виж точка 6. Има една лакърдия, дето един камионджия карал на заден и : Давай, няма страшно. Давай, давай, още може, още. А сега слез да видиш какво направи. И аз сега като чета горното дето съм го написал, ми господ бог май го изкарах най големия грешник. Ако съм прав, значи господ и дявол е едно и също. А аз, като свободен човек, съм прав дори и когато греша. Значи, като си продавам душата на дявола, всъщност се възвисявам до божественото. Казано с други думи звучи още по интересно: Като се възвисявам до божественото, всъщност си продавам душата на дявола.

Разбирането ти, че аксиомите следва да се подчиняват на логиката, математиците го наричат порочен кръг, а хуманитарите го наричат фанатизъм. Разбира се това е философски форум и имаш право да си измисляш всичко, включително и нова математика, ако съществуващата не те устройва. Но когато въвеждаш нещо ново, е коректно първо да го определиш, преди да започнеш да раздаваш квалификации. Съществуващата математика, която се изучава в училищата, и се използва в науката и всички други сфери на живота, е субективно идеалистическа наука, отричаща абсолютната истина и утвърждаваща идеята за върховенство на свободата и на свободния избор. Фанатизма в математиката се нарича порочен кръг. В съвременната математика се приема, че аксиомите (истините) се избират свободно и представляват основата на логическия анализ. Цитат от "Справочник висша математика" на Георги Каменаров. Издателство "Техника" София 1994 15 страница Първа глава Математическа логика Предмет на математическата логика "Не е възможно да се докаже един математически закон, без да се вземат предвид други математически закони. Законите, които стоят в основата на всяка математическа структура, се въвеждат без доказателство и се наричат аксиоми. Математически закон, който се доказва въз основа на въведените аксиоми и други доказани твърдения се нарича теорема." Край на цитата. Аксиомите (истините, догмите) се въвеждат без доказателство ( с нерационални аргументи). Теоремите (следствията от истините) се доказват (извеждат се логически). Ако нямаме аксиоми трябва по нерационален път първо да въведем аксиоми и след това по рационален път да доказваме теоремите, като следствия от въведените по нерационален път аксиоми.

Живо и неживо. Живото притежава следните качества, които го отличават от неживото: Воля Вкус Капризи Свободен избор чрез който може да нарушава причинно следствената връзка. Ако приема, че неживото също притежава горните 4 качества ще излезе, че неживо и живо е едно и също. Ако приема, че неживото не притежава горните 4 качества става интересно. Ако неживото е първичното, тогава как е възможно неживото да стане живо. Съществува си значи едно неживо, което отговаря отвсякъде на причинно следствената връзка и е напълно предсказуемо. Обаче от един момент наречен Ж нататък, неживото изведнъж започва да прави каквото му скимне. Придобива воля, вкус, капризи и свобода да прави грешки и да бърка съществуващия ред. Те това питам аз и отговор не искам, мое ли да го бъде или не мое. Да приемем, че моментите са като буквите от българската азбука : А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ь Ю Я Където ако знаем всичко за момента А, можем да предскажем момента Б, за който ако знаем всичко можем да предскажем момента В и тъй нататък до Я, че и по нататък. Да ама от момента Ж нататък кондиката се обърква. Неживото става живо, започва да прави каквото си иска и не следва З например, ами някоя си друга буква от някоя маймунска азбука. Сега оттук нататък става още по интересно защото мислите ми оживяват и аз сам започвам да губя причинно следствената им връзка. Съществуват 2 варианта: Момента Ж е всъщност момента Ж и всичко си е предсказуемо до Я, че и оттатък. В такъв случай обаче излиза, че неживото не е първичното и от неживото не може да се появи живо. Или с други думи или първично е живото или живо и неживо е едно и също или не може да стане нито от живо умряло, нито от умряло живо. Приемаме, че се намираме в момента А и знаем абсолютната истина. Предсказваме последователно моментите БВГДЕ и достигаме до момента Ж където разбираме, че нищо не може да се предскаже, най вече бъдещето, както е казал Нилс Бор. С други думи казано абсолютна истина не съществува. Излиза, че обективната реалност и тя е субект. Жива е и прави свободен избор и грешки. “21-б. В ответ на эти слова достопочтенный Субхути так сказал Бхагавату: "Будут ли существа, Бхагават, в будущем, в последующие времена, в последующие пять столетий, когда будет происходить исчезновение сущей Дхармы, которые, услышав о такого рода Дхармах, уверуют?" Бхагават сказал: «Они, Субхути, ни существа, ни не-существа. Почему так? Существа, существа, Субхути, обо всех них Татхагата говорил как о не-существах. Поэтому говорят: "Существа". ” Праджня Парамита Сутра Всъщност живото до някъде е предсказуемо. Не може да научиш примерно магарето да не яде. Известен е само един случай, но то таман се научило, зело че умряло. За мъртвото пък не се знае дали е предсказуемо или не е. Играе ли господ на зарове или не играе ??? Възможно ли е нещо, което не е предсказуемо да е мъртво ??? Ако не е предсказуемо, значи има свободен избор и може да прави каквото му скимне и да нарушава причинно следствената връзка. Щом има свободен избор, значи има и воля да избира. Има и вкус, който го кара да предпочете единия избор пред другия. Капризно е един вид. Значи е живо. Друг вариант който мога да приема за истина е, че живото е първично, а неживото може да бъде само част от съществуващо по голямо цялостно живо. Най лесно смилаемия според мен вариант е посочения в Диамантената Сутра. Живо и неживо е едно и също. Едно нещо е мъртво до тогава, докато не му скимне да се възползва от правото си на свободен избор. Едно нещо е живо до тогава, докато не му бактиса да избира.

Това е изкуствено. Ако искам мога да кажа, че на всеки на главата му пада неговия си камък. И въобще кому е необходимо да плащаме данък на материализма, след като субективния идеализъм и идеята за абсолютната свобода обясняват елегантно и последователно света в който живеем. Философията следва да ми помага, не да ми пречи. Свободата най помага, независимо че на пръв поглед изглежда страшно да грешиш. Но мисля, че моите грешки са не по опасни от чуждите, ако предоставя свободата си на други.

Възможно ли е да съществува абсолютна истина. Ако съществува абсолютна истина, следва да съществува единен причинно следствен континуум. Не са възможни свободен избор и грешки. Живите организми обаче видно могат да избират свободно и да грешат. Следователно съществуването на живот отрича съществуването на абсолютни закони на които да се подчинява света.

Мисленето бива два вида, като единия включва като част от себе си другия. 1. Рационално мислене - мислене, което не оспорва истината (правилата). Рационално мислещия човек се стреми да постигне някакъв резултат спазвайки правилата. Рационалното мислене не допуска нарушение на правилата. 2. Свободно (манипулативно) мислене - мислене, което оспорва истината (правилата). Свободно (манипулативно) мислещия човек се стреми да постигне някакъв резултат спазвайки правилата, ако е преценил, че те му помагат, и нарушавайки правилата, ако е преценил, че те му пречат. Свободното мислене за това го наричам свободно мислене, защото то допуска, както спазване, така и нарушение на правилата. Свободното (манипулативно) мислене съдържа като част от себе си рационалното мислене. Да допуснем, че произвеждаме автомобил по правилата за производство на фиат. Ако мислим рационално и спазим абсолютно точно и без грешка правилата за производство на фиат, то ние задължително ще произведем фиат, а не алфа ромео например. За да построим автомобил, който да не е фиат е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да нарушим правилата за производство на фиат. Как можем да нарушим правилата. Единия начин е като мислим свободно (манипулативно) и умишлено сгрешим (нарушим) правилата за производство на фиат. Другия начин е като се опитваме да спазваме правилата, но без да искаме допуснем грешка. И в двата случая ще получим НОВА кола, различна от фиат. Новата кола може да е по хубава или по лоша от фиат. Докато не я произведем и изпробваме няма как да знаем със сигурност. Но едно е сигурно. Колкото по точно и безгрешно спазваме правилата за производство на фиат толкова по фиат ще е колата, която ще произведем.

Ето мое тълкувание. Приемането или неприемането на една идеология или вяра следва да се предостави на самия индивид. Що е идеология. Идеология е едно такова нещо като аксиоматична система в математиката. В основите на всяка една идеология стоят неподлежащи на рационално аргументиране истини (в математиката се наричат аксиоми). Или с други думи, за да не се нарушава свободата на мисълта е необходимо да се предостави на всеки индивид правото, по свои си собствени нерационални начини да си изгради своя собствена идеология. Всеки индивид има право сам да си избира своите си истини (аксиоми). Лично право на всеки индивид е да си избере в какво да вярва, и ако евентуално съществуващите научни идеологии и религиозни вери не го устройват, да си измисли свои собствени. Сега, в какво вярвам аз. Аз съм субективен идеалист, политеист. Отричам детерминизма изобщо. Както природния, така и обществения. Обяснявам си природните закони, като божии воли, които се изменят толкова бавно, че от гледна точка на човечеството могат да бъдат погрешно определени като неизменни. Релативист съм. Отричам съществуването на абсолютни истини. Естествено от това следва, че вярвам в абсолютната свобода. Тъй като повечето от вас са материалисти. Най лесно се разбирам с материалисти, които вярват в пропорционалността, симетрията, сравнителната логика, разликата между равенството и неравенството.

Свободния избор. Или десетте божи заповеди !!! Ражда закони Управлява света Всичко, което не се подчинява на нечий свободен избор, избира свободно. Tова, което се подчинява на нечий избор, свободно е избрало да се подчини. Не съществуват закони, които не са създадени умишлено от свободния избор. Нищо не е такова каквото изглежда (Буда). То или изглежда такова за каквото се представя, или такова каквото си го представя наблюдателя, или нещо между двете. Нищо не е предсказуемо (Нилс Бор). Всяко нещо може да бъде предсказуемо дотогава докато не избере свободно да спре да бъде предсказуемо. Всяко нещо води началото си от нечий свободен избор. В началото на началата е абсолютния свободен избор, който прави абсолютно свободно това, което му скимне. Kойто не се подчинява на собствения си свободен избор, се подчинява на чужд. Свободния избор е основа на анализа и е абсолютно винаги верен (Математиката). Това са десетте божи заповеди. Който не вярва има право, тъй като свободно е избрал да не вярва. Който вярва също има право, тъй като свободно е избрал да повярва. Знанието за тези заповеди помага и на тези, които не вярват в тях. Истината е относителна. Тя е всичко, което свободния избор е приел за вярно. Всеки свободен избор приема за верни каквито си иска истини и когато му е кеф ги отхвърля и приема други.

Да, но само ако това понятие е абсолютната свобода (липсата на абсолютна истина). Подхода на математиката е точно такъв да. И е единствено правилен. Истината, това са аксиомите, които избираме свободно и ги приемаме без доказателство, на доверие. Истината обяснява всичко. Тя не може да бъде обяснена, тъй като това, чрез което бихме я обяснили е вече обяснено от нея. Истината е въпрос на избор, въпрос на вкус. Всеки си има своя истина. Спор за истината не може да се води с рационални аргументи, тъй като това е гавра с познанието. Истината или се приема на доверие, или се отхвърля поради недоверие. Друг начин няма. Спор за истината може да се реши единствено и само чрез компромис, жребий, избори или насилие. Хора приели различни истини не могат да се разбират помежду си. Единствения начин да започнат да се разбират е като приемат общи истини по един от начините посочени в горния параграф. Математиката служи за привеждане на разсъжденията на различни хора към общи истини (аксиоми), като по този начин способства за разбирателство между хората. Логиките и говоримите и алгоритмичните езици имат същите функции - приемане на общи истини и разбирателство.

И аз до преди няколко месеца мислех така. Докато не осъзнах, че не можем да научим обективната истина, не защото са ни несъвършени сетивата, а защото тя не съществува. Истината е субективна и относителна. Всеки си има своя истина. Не съществуват обекти, а само субекти. Всичко е субективно. Няма нищо абсолютно с изключение на свободата, защото абсолютната свобода е отрицание на абсолютния закон, на абсолютната истина. Единствения метод за опознаване на света е метода проба грешка.

Съзнанието е всичко. Светът е като матрьошка. Съзнание в съзнание в съзнание... и така до безкрайност, както от голямото към малкото, така и от малкото към голямото.