mecho1

На вас защо ви е необходимо доказателство ? И какво следва от това, че някой не може да ви даде доказателство за нещо, че съществува. Преди 300 години например никой от целокупното човечество не е можел да даде доказателство, че елементарни частици съществуват. Преди учените да докажат съществуването на елементарните частици, тях не ги е имало ли. Какви ги пишете ?

Дърпам се нарочно, защото когато разсъждавате за конвенционалното, с вас може да се разговаря нормално. Когато тръгнете да говорите за метафизика, сякаш някой изведнъж ви лишава от разбиранията за логика. Защо да се изнервям ? Как може да кажете, че ако никой не може да докаже, че нещо съществува, то то непременно не съществува. Не съществуването на Бог при вас, следва директно от метафизическата догма, която сте приели. А нагажданията на логиката според метафизиката е характерно за всеки догматичен възглед. Не се занимавам от вчера с философия. Аз нямам метафизически възглед. Това означава, че по въпроса за Бог не мога да твърдя нищо от свое име. Когато пиша за Бог ползвам или вашата метафизика или метафизиката на опонентите ви.

Не ме разбирате и ми слагате думи в устата. Спора на потребителите в темата е относно необусловен Бог, който е вън от конвенционалната реалност, освен в случай, че робуваме на метафизическата догма, че конвенционалната реалност е цялата реалност. Тогава необусловен бог не съществува, като пряко следствие от приетата метафизическа догма и въпроса с Бог е приключен. Конвенционалната истина е обусловена. Тя е концептуално относителна. Това влиза в конвенцията. Наясно ли сте с концептуалната относителност на конвенционалната истина ? Давам пример. Влизаме в стая. Добросъвестни сме. Аз казвам, че в стаята има маса. Вие казвате, че няма. Аз казвам, как да няма, ето я там. Вие казвате, ама вие на това маса ли му викате, то е малко и е толкова ниско, че хората не могат да поставят столове и трябва да седнат на земята около него.

И как в такъв случай можем да излезем от конвенционалната реалност ? Няма начин. Тя е тази, в която можем да ползваме конвенционалната логика, конвенционални факти, конвенционални доказателства, конвенционално съществуване и не съществуване. А, това без мене. Аз бях дотук. Ако желаете да си говорим само за конвенционалната реалност, на линия съм. Но за другите реалности, какъв е смисъла. Ние не се разбираме. Само ще се надвикваме.

Не е догма. Така се нарича. Не означава, че останалите възгледи са грешни. Те може дори да са по верни на абсолютно ниво. Догматичен не означава непременно грешен. Това го обяснявах няколко пъти но вие упорито избягвате обсъждане по същество.

Сиреч, не желаете да излизаме от рамките на конвенционалната реалност, така ли да ви разбирам ?

Смесваш физически и философски релативизъм, което не е смислено. Съгласно философите релативисти не съществува абсолютна реалност. Класическата Механика разглежда Принципа на Относителността, който е част от конвенционалната истина. Така, че абсолютно и относително във физиката и абсолютно и относително във философията са различни неща.

Не друг метод а друга догматика, друга аксиоматика. Няма друг начин, освен да си кажете възгледа. Добре, ще пробвам да се аргументирам, като изградя догматика, съгласно която въпросите са равностойни Догми: Бог е необусловен (по определение съществуването на такъв бог е недоказуемо с конвенционални средства). Следователно имаме симетрия и въпросите са равностойни. Разбира се мога да предложа догми, съгласно които вашия въпрос не е смислен, а другия въпрос е смислен. Развитието на темата крещи, че съм прав. Ако следите как започва, теисти и атеисти се обвиняват един друг в непризнаване на конвенционалната истина. Вие не разбирате от наука. Не йок, вие не разбирате от наука. Прочетете там първите постове, едните казват вие не признавате изследванията на Дарвин, другите казват йок, вие не ги признавате. Как точно ще се разберат, с конвенционална логика ли ? Не ме разсмивайте.

След като задавате такъв въпрос, значи твърдите, че конвенционалната реалност е цялата реалност, правилно ли ви разбирам ? Налага се да ви слагам думи в устата, тъй като упорито избягвате отговори. Твърдението, че конвенционалната реалност е цялата реалност се явява метафизическа аксиома. Конвенционалната Реалност плюс (Абсолютната Реалност, ако такава съществува). Конвенционалната реалност изобщо не е интересна във философски смисъл, тъй като какво можем да си кажем, а да така е, ми да разбира се, вярно е, така е, лайк лайк, лайк и четири пешки метър. Разбира се ако си говорим за някоя наука, за практиката, за ежедневието или за чудеса някакви, тогава да, тя е единствената реалност и метафизически догми не са смислени. Но всичко свързано с абсолюта е Метафизика. Дори философския релативизъм е метафизика, защото твърдението "няма абсолютна истина, всичко е конвенционална истина" е също метафизическа догма. Що се отнася до Абсолютната Истина единствения не догматичен възглед е Правилния Възглед, който се изразява в неприемане на никакви първоначални метафизически догми. Правилния възглед не е философски релативизъм, тъй като релативистите следват догмата, че Абсолютна Истина няма. По отношение на абсолюта, на ноумените, на нещата сами по себе си, Правилния Възглед е никакъв възглед, което едновременно с това означава и всякакъв възглед. Възглед без метафизически догми. Нищо и всичко. Като не ползваш аксиоми, какво можеш да кажеш ? Нищо и всичко, грубо казано. Ама за това да си говорим (за евентуалния Абсолют), а да намесваме конвенционалното, единствено при обсъждане на възглед, че само конвенционалното съществува, че то е абсолюта. Какъв е смисъла да обсъждам такъв възглед, след като не знам дали Сканер има този възглед ? Питах го, не казва.

Напротив, чета, и отговарям по същество но вие не ме разбирате. За това ви казвам, че не може от това, което знам от практиката и наученото в училище, да изведа вашия възглед. Аз ще си изведа моя. Като в приказката за лястовичката и гаргата. Ако не ме разбирате, повярвайте ми за секунда и ми отговорете на въпроса, за да не въртим от пусто в празно, после пак не ми вярвайте. Ако не ми кажете вашия възглед, няма как да съм адекватен на вашите разбирания. От конвенционални положения е невъзможно да се изведат метафизически аксиоми. Всички възгледи в конвенционалната си част са еднакви. От което следва, че приетата метафизическа догматика не е в противоречие с конвенционалната истина и научния метод. И като как да е възможно, тръгвайки от конвенционалните положения, по логически начин да редуцираме до само един комплект метафизически аксиоми, който да съответства на точно вашия възглед ?

Не, така не става. Трябва да ми отговорите на въпроса. Лесно е статистически да се докаже, че по конвенционален път, догматичен или правилен възглед не могат да се изведат. Ако можеха, щеше да е възможно да си показваме логическите грешки един на друг, като по математика и всички щяхме да имаме един възглед и нямаше да има нужда от философия. "За истината не се спори с рационални аргументи" - основно положение от древногръцката софистика. Става въпрос за не конвенционалната истина. За метафизическите догми. Защото може би не е лишен от смисъл, а грешката да е при вас. Дали въпроса е лишен от смисъл, зависи от конкретно приетата метафизическа догматика. Това е философска беседа, не е възможно като по математика ако имаме достатъчно количество следствия, и да сме способни да редуцираме дадената аксиоматична система до първоначално приетите аксиоми. Ако можеше да се направи рационален скок от физика към метафизика, метафизиката щеше да е една, така както и физиката е една. А метафизиките са много

В случая с константата на Планк става въпрос за конвенционална истина (научна истина). В строго научната работа, учените, макар и привърженици на различни интерпретации, са в консенсус. Котката на Шрьодингер става известна благодарение на това, че класическите интерпретации, за различните страни от планковата граница са различни. Ако използваме една и съща интерпретация, котката на Шрьодингер губи парадоксалния си смисъл. Независимо обаче как интерпретираме, независимо дали възгледа е догматичен (възгледа на Айнщайн) или е правилен (възгледа на Бор), конвенционалната истина е една и съща. Когато отворим кутията имаме наблюдател, контекст и гледна точка, следователно независимо от философската интерпретация, тъй като сме във властта на конвенционалната истина спор няма. Котката е или жива, или умряла, в зависимост от конкретния конвенционален резултат от експеримента. Разликите са в случая, когато наблюдател липсва. 1. Догматичен възглед (възгледа на Айнщайн) а) Догми - Старецът не играе на зарове (светът е детерминистичен). - Конвенционалната истина е цялата истина. Наблюдателя не влияе върху резултата от експеримента с акта на наблюдение. Каквото е преди да отворим, такова е и след като отворим Спекулация - котката в момента преди да отворим кутията е или жива или умряла, само дето не знаем още кое от двете, защото не сме отворили капака. 2. Правилен възглед (възгледа на Бор) а) Догми - Няма догми Спекулация - нищо не можем да кажем за котката, тъй като всяко нещо, което кажем, ще е следствие от приета догма и възгледа ще бъде догматичен. Парадокси: 1. Конвенционални - няма 2. Метафизически а) ако използваме една и съща интерпретация от двете страни на планковата граница - няма б) ако използваме различни интерпретации - има

Нямам повече въпроси към вас. Разбира се, вие може да питате ако желаете. Обещавам да отговарям по същество, без да задавам контра-въпроси

Не знам. Ето отговорих ви. Сега е мой ред къде са доказателствата за не съществуването на боговете Аполон, Шамаш, Митра, Йехова, Ра, Мардук, Перун, Варуна, Озирис, Дионис, Артемида, Ахура Мазда, Зевс, и т.н.

Не се занимавам с псевдонаука. И с наука не се занимавам. Любител философ съм и имам що годе некакви познания по математика, физика и компютърни науки. Стори ми се, че се аргументирате с материали от анархистки източник. За това ви попитах. Твърдите, че отклонявам въпрос. Бихте ли ми казали какъв е въпроса, ако толкова държите да ви отговоря.

Как е според анархизма 1. Бог няма 2. Бог не ни интересува, тъй като няма отношение към научната истина Кое от горните две ?

Със всички вълни е така. Скоростта на разпространение на вълната зависи от средата на разпространение. Скоростта на разпространение на звука във въздуха е константа, скоростта на разпространение на звука във водата е константа. Това са две различни константи. Същото е и със светлината. Има вълнови свойства

Вие коя от двете си избрахте ? Според вас конвенционалната истина, цялата истина ли е ? Ще дам определение Конвенционална истина е тази, която се изследва чрез научния метод и чрез ежедневния човешки житейски опит. Тя е познаваема и може да бъде демонстрирана от един човек на друг. Човека познава една част от нея, а произволна непозната до момента част от нея би могъл евентуално да познае при нарочни изследвания или случайно.

За конвенционалната истина да. Така е. Не е възможно да имаме различия относно конвенционалната истина. Аз не мога да кажа нищо по въпроса за крайната истина (не конвенционалната), защото възгледа ми е лишен от догми и нямам на какво да се опра. Мога да разсъждавам само по чужди възгледи.

На това отговора е лесен, но не съм християнин. Мога да го направя като човек, който има правилен възглед. Християните си имат някакви догми. Според тях, съгласно техните догми, ако всички хора умрат, светът ще бъде такъв, какъвто според тях ще бъде светът съгласно техните догми. Това според мен. Не се подигравам. Така е при правилния възглед. Нямаме си свои догми. На пръв поглед това изречение може да ме прави да изглеждам като глупак, може да съм глупак. Но това е правилния възглед, както и още един начин да поясня какво имам предвид.

Ама ние умрели ли сме вече ? Не знаех. Кой валидира конвенционалната истина, която е предмет на палеонтологията ? Човекът я валидира. Той я открива, той я демонстрира, пред него се демонстрира. Живия човек, не мъртвия.

А дано, ама дали и като какъв ? Слона голям ли ще бъде, и изобщо слон ли ще бъде ? Мравката малка ли ще бъде, и изобщо мравка ли ще бъде ? Върбите зелени ли ще бъдат, и изобщо върби ли ще бъдат ? Цветята червени ли ще бъдат, и въобще цветя ли ще бъдат ?

За незнание става дума, ако говорехме за конвенционалната истина. Във философска беседа обикновено не се говори за конвенционалната истина, тъй като тя е една и съща за всички философски позиции. По този въпрос нямаме различия. За нещо различно от нея, (съществуващо или не съществуващо), ние няма как да знаем каквото и да било. Можем да приемем каквито си искаме догми, може някои от тези догми да се окажат верните, но дори и да се окажат верни, ние нямаме критерий по който да установим това. Старицата ще срещне господ преоблечен като човек, но няма да го познае.

Ако се окаже познаваем, ще се окаже познаваем. Но вие, аз или някой друг, нямаме критерий по който да установим това. Като в притчата, дето господ се направил на човек. Един вид направил се на познаваем, защото е всемогъщ. Срещнал една старица, а тя си помислила, че срещнала обикновен човек, а не господ. Забравих каква беше точно фабулата, но смисъла е този. И да виждаме и да познаваме Обективната Истина, нямаме критерий по който да отсъдим, че това е самата тя. Непознаваем за по кратко. Имам чувството, че се повтарям, но поне опитвам различни начини на описание на идеята.

Това е конвенционалната истина. За нейната познаваемост всички вероизповедания и всички философски школи са в консенсус. По точно всички я считат за познаваема.