mecho1

Ама нещата си имат логика, човешка логика, щото сме хора. Вие минавате като танк, без да обръщате внимание на това, което пиша. Щом не твърдите това, което си мисля, че твърдите, следователно твърдите нещо друго. Какво твърдите ? Явно имаме разминаване във възгледа, за това не се разбираме. Вие ги споменахте много пъти, ама аз не мога да разбера, защо ги повтаряте. Аз също знам какво е солипсист и съм съгласен, което изрично посочих, че научния подход няма нищо общо с философския или религиозен възглед на учените. Аз съм съгласен, че ако приемем, че е възможно да съществува учен солипсист, то неговия възглед не би му попречил да използва научния подход. Нищо не пречи. Спора (различията) не са там. Идеята за солипсизма само разводнява.

СТО се нарича СТО, именно за това, че съответната тогавашна теория обобщаваща към него време експерименталните данни от опитите свързани със светлинните явления е използвала понятието "неподвижен етер", което е формално в нарушение на принципа на относителността на КМ. СТО обяснява светлинните явления без помощта на неподвижен етер и допълва до известна степен КМ, като с това се явява като нова теория, която съхранява така да се каже леко поразклатеното по онова време доверие в принципа на относителността. Оттам и названието и СТО

Това не е по СТО. За това и се вика СТО. Иначе няма смисъл, иначе и класическата механика е върху принципа на относителността. За да я има СТО и името и да е СТО, трябва да няма неподвижен етер

В маневрирането се счита, че относително движение е това, при което наблюдателя счита себе си, че е в центъра на вселената и е неподвижен, а цялата останала вселена се движи спрямо него. За истинско движение се счита това, при което някое еталонно твърдо тяло, най често за такова се приема земята, по обясними причини, се счита за неподвижно, а цялата останала вселена се движи спрямо него. Не знам защо, най вероятно за удобство или може би защото наоколо е нямало физици да се заядат. Това в кръга на шегата. Да допуснем, че в горния казус двамата получатели са включили изчислителните устройства на радарите си в режим "относително движение". Получава се интерпретацията, която аз предлагам. Те хем се движат един спрямо друг, хем всеки счита себе си за неподвижен в пространството. Ако получателите се намират в открития космос, всеки от тях може да счита себе си правомерно и за неподвижен спрямо средата на разпространение на светлината.

Не ги избягвам. Избягвам ги ако не разглеждам нещо от това, което се е случило, или в случая, това, което вие предлагате като казус Методът разделяй и владей е един от основните при решаването на практически, теоретически и философски казуси. Не може да го отричате с лека ръка.

Спекулирам, понеже празното пространство е особен вид среда. Понеже предложихте казус с два получателя, които се движат един спрямо друг, предложих да ги разглеждаме като поотделно неподвижни за да избегнем неприятния факт, че се движат един спрямо друг.

Нямам предвид такава истина. Предпочитам да ползвам думата демонстрация, а не доказателство.

Ама не забелязахте ли, че един ред по надолу обяснявам, защо си мисля, че твърдите ? И точно него не цитирахте.

Вие твърдите, и аз съм съгласен. Нали казвате, че в експеримента не може да се установи дали обектива истина съществува.

Няма връзка, това е на ниво конвенционална истина и можем да експериментираме и да използваме законите на логиката. На ниво обективна истина, не знаем каква логика важи и към кое как да се отнасяме.

Няма как да знаем, тъй като обективната истина е непознаваема.

Ако използвам доктрината за двете истини На ниво конвенционална истина съществувам и околна среда съществува. Конвенционалната истина може да се проверява в опита. Конвенционалната истина е тази, с която можем да се занимаваме в ежедневния опит, науката и практиката. На ниво абсолютна истина не знам дали съществувам, тъй като тя е непознаваема. Не знам и дали околна среда съществува, по същата причина. Относно абсолютната истина можем да водим философски, религиозни и теологични беседи. Много хора изпитват необходимост, да вярват в нещо, което считат за абсолютно вярно.

Нямам проблем, разсъждавал съм дълги години, върху така определена обективна действителност. Оставам с впечатление, че вас ви затруднява. Защо ви е този солипсизъм изобщо, ако обективната действителност е определена така ? И защо считате, че се оправдавам ? Не се оправдавам, обяснявам какво означава. Ако имаме определение, че съществува вън и независимо от съзнанието, в такъв случай логиката, по която работи относителното съзнание, не знаем каква връзка има. В такъв случай, всяка една позиция, независимо дали е логична, евентуално би могла да бъде обективно вярна, каквото и да означава това.

С уговорката, че не се заяждам, случаите не е необходимо да се разглеждат заедно. Може всеки за себе си, като във всеки случай поотделно получателя се счита за неподвижен. Разбира се не е като другите вълни, но има известно подобие.

Именно това посочвам като непознаване на начина по който работи съзнанието от ваша страна. Съзнанието не позволява такава позиция. Просто кажете благодаря, не знаех. Или ако не вярвате, цъкнете в Гугъл. Не е сложно. Човек може да изрази такава позиция, но ще се чувства неловко, или както се чувства, когато не е откровен. Много лесно мога да ви опровергая. Аз си мисля, че не знам какво зная за обективния си АЗ. Не знам, дали как и като какво съществувам обективно. Пак повтарям, дадохте определение, което не осмисляте логически. Вън и независимо от съзнанието е сложен казус, не може да се подхожда с такава лекота и без да се интересувате как работи съзнанието. Защото всичко се опосредства. И навсякъде се получават безкрайни регресии (по вашему рекурсии), които ви плашат. Понятието обективна истина е трудно разбираемо понятие, ако ползваме вашето определение. 1. Не познаваме друг вид истини, освен тези, които ни се дават в контекст и през гледна точка. 2. Нямаме понятие, ако обективна истина съществува, тя дали прилича логически на истините, които познаваме. 3. Ако обективната истина прилича логически на субективните, то какъв е обективния контекст и каква е обективната гледна точка няма как да знаем. 4. Ако обективната истина логически не прилича на субективните истини, които познаваме, ние няма как да знаем как работи логиката, какви са логическите връзки. Има ли причина и следствие. Ако има как са свързани. Ако няма, какво има и как следва да разсъждаваме за това и възможно ли е изобщо. В този смисъл, аз се съмнявам дали Аз съществувам или не съществувам обективно, ако съществувам как съществувам, в какъв контекст, през каква гледна точка и във властта на каква логика. Ако не съществувам обективно, какво всъщност означава това, какъв е обективния контекст и каква е обективната гледна точка съгласно които не съществувам. Ако логиката на съществуване е различна от тази, по която работи съзнанието на относителния ни Аз, възможно ли е изобщо да познаем и да разберем такава логика.

Не мисля. Предмета на магията и на религията е различен. Магията се занимава с относителното, познаваемото, видимото, осезаемото. Религията се занимава с абсолютното, с обективното, с Бог. Магията всъщност е зле документирана или изобщо не документирана наука. Както е прието например в компютърните науки, магически числа, са тези числа в програмния код, които са различни от числото нула и числото едно, и които са записани с цифри и не са изрично коментирани и документирани. Чудесата на науката и чудесата на магията се извършват във видимия и осезаемия свят. Докато чудесата на религията са неведоми, непознаваеми, освен в случаите, в които пророците ги сведат до хората под формата на Божии откровения и Божии заповеди. За разлика от чудесата на магията, чудесата на науката се наричат научни закони, защото са строго документирани по такъв начин, щото да могат лесно да се възприемат логически. Чудесата на магията, когато могат да се използват, не се знае на какъв принцип действат, тъй като документацията е скрита или загубена.

Буда казал на Качаяна, че мъдростта е на средния път между крайностите на съществуването и не съществуването

Един господ знае, дали има Бог

Има контекст, в който написах, каквото написах. Вместо да правите излишни уточнения, можеше да ме попитате, защо съм написал това, ако сам не можете да разберете контекста. Цитирал съм мнение. Вижте за какво става въпрос и може би ще разберете какъв е контекста. Ако се явявате защитник на СТО, не я нападам, опазил ме Бог. Нито я защитавам, опазил ме Бог.

Като свършат аргументите почват обидите. И кой го казва, човек, разбирането за логика на който е на ниво аксиоматични системи. Опитах се да ви помогна да разберете, че логиката не е само това и какво получавам в замяна ? Вие май издевателствате. Поне 14 пъти писах, че съгласно основния закон на логиката, психически здрав човек, който да е убеден солипсист не може да съществува. Да не би да сте ядосан на нещо и да си го изкарвате на мен ? Не съм луд. Вече за 15ти път повтарям, психически здрав човек, който да вярва в солипсизма няма и не може да има. Нормалното човешко съзнание не работи така. А сега, нали уж бях избрал солипсизма ? Какво целите ? Провокирате ли ме ? Не съм избрал другата страна, нали Ви казвам. Добре, пак да повторя, за да не стават недоразумения. Аз на относително ниво, съм това, което си мисля, че съм. Околната среда, на относително ниво е това, което си мисля, че е. Обективно съгласно вашето определение за обективност, с което явно не ви е по силите да се справите, не знам нито какво съм аз, нито какво е околната среда. И кой твърди, че ще свърши работа. Щом сте достигнали до рекурсия, добре. Има надежда. Това означава, че сте на прав път. Нагарджуна е сънувал ступи вложени една в друга като матрьошки точно вечерта преди да получи просветление. Разбира се, това не означава, че непременно сте близо. При всеки човек е различно. Колко пъти стана пиша, че играете интелектуални игри. Равностойно е. Не е смислено да разделяте разсъжденията за Аз, от разсъжденията за Околна среда. Нямате причина да го правите. Не знам колко пъти вече пиша, че има науки за изследване на Аза, с научни методи, както има и науки за изследване на природата с научни методи. Това какво означава. Значи от една страна науките физика и химия изследват проекциите на околната среда, която не знаем дали съществува обективно, докато науките психология и психиатрия изследват обективния Аз ли ? Ха, намери се кой да ме учи на логика. На всичко отгоре сам твърдите, че чрез научни експерименти не може да се демонстрира обективност. След като е така научните експерименти във психологията и психиатрията как точно демонстрират обективността на Аза чрез научни методи ? Научния експеримент е научен експеримент, независимо дали е по психология или е по физика. Както не може да има физически експеримент, който да демонстрира обективността на околната среда, така не може да съществува и психически експеримент, който да може да демонстрира обективността на Аза.

Сега, аз разбрах, че се опитвате да ми извадите душата. На толкова елементарно ниво разбирам от физика. Няма смисъл от подобни уточнения. Интерпретирам, не съм на изпит по физика. Интерпретациите са философия, а не наука.

Изглеждате умен човек, и за това ми е интересно да разговарям с вас, но можете да изнервите и камък. Ми колко пъти стана казвам, не знам дали съществува обективна действителност. Не знам дали аз съществувам обективно. Няма как да установя. Доколкото знам е обичайно да се използва безкрайна регресия, но и рекурсия върши работа. Знам какво е рекурсия. Всъщност, ако възгледа не е краен и рекурсията не е смущаваща. Но няма смисъл да го нищим. Същата рекурсия възниква и по отношение на разсъжденията за околна среда.

Вероятно са реторични въпроси. 1. Не е смислено, много ясно, за това казвам, можем да приемем, каквато си относителна скорост искаме. Тъй като желанието ми е да приравня по някакъв начин светлинната вълна на другите видове вълни, избирам да приема покой. Скорост 0. Зеро. Имам чувството, че общувате, все едно ментор с нерадив ученик. 2. Няма параметър, който да ни бъде критерий за каквато и да било относителна скорост или неподвижност. Сега доволен ли сте ? Ааа, говорете за себе си, аз не съм инат. По горе писах. Желанието ми е по някакъв начин да разгледам светлинните вълни така, че да заприличат на другите вълни.

Добре. Разбрах. На последния въпрос не ми отговаряйте, не бях видял този отговор. Единственото, което ме смущава е защо Вие не ме разбирате. Какво ви смущава в съмнението дали околна среда съществува или не ? Съмнението е също толкова равностоен продукт на съзнанието, колкото вярата и неверието. Експериментът няма проблем, човекът, който се опитва да го използва за доказване на обективност има. Естествено, другото, което ме смущава, е как така, след като се съмнявате в обективността на околната среда, не се съмнявате в обективността на АЗа. Странно ми се вижда. Дори невъзможно.

Познаваемостта на кое ? Означава ли това, че твърдите следното. Поправете ме ако греша ! Т. е. по въпроса с познаваемостта на обективната действителност, може да се подходи научно, за разлика с подхода към обективната действителност.