Малоум 2

Хи-хи. Илюзорното Пространство на сънищата свършва?!. (Ако се събудиш може и да се установи, че си/сме в ЧД...) ... Майтапът си е майтап, ама понятието за "маса" и за гравитация - съм го показвал вече - с хипотезата за непрестанното образуване на частиците. Правят "стъпка" по посока на падащия гравитон - и едната и другата частица. Няма антигравитация, а има силово разбягване на галактики - силите са от ентропиен произход - изглажда се ЕМПоле в междините на достатъчно раздалечените галактики. ... ...

Популярни обяснения на повечето въпроси поставени по-горе: ... ...

За Нютон-гравитацията: Проблемът бил, че няма аналитичен израз за гравитационната константа. Стойността й е измервана на практика: Ето един примерен аналитичен израз: G = (Vp/me) . (c.v) . (1/Lвс) [m3/kg.s2], където: (Vp/me) - обем на протона върху масата на електрона - специфичен обем на протон с електрон (водороден атом, невъзбуден, за да не влияят ЕМ сили извън обема на атома) (c.v) - скорост на светлината по честотата на образуване на протона (може да се тълкува като излъчване на поток ускорение от специфичния обем) (1/Lвс)- размер-радиус на познатата ни вселената, в знаменател (фиксира действие ускорение от една частица-атом от масите в уравн. на Нютон) - числените стойности са експериментално проверени-ползвани в статуквото. Проблем е точността на честотата на образуване на протона и затова я коригирам с коефициент - та, ако е вярна формулата, то и тая честота може да се уточни. Ето и стойностите - в ексел-формула: 1,70108*5,2358*10^(-46)*2,9979*10^(8)*10^(23)/(4,3962*10^(26)*(9,1*10^(-31))) изчислено: G = 6.67431.10^(-11) [m3/kg.s2] ... ...

https://megavselena.bg/kakvo-predstavlyava-brasnachat-na-okam/ Какво представлява Бръсначът на Окам? Бръсначът на Окам (Ockham’s razor) прорязва сложността като я обявява за безсмислен подход. Философската максима „Numquam ponenda est pluralitas sine necessitate“, написана от францисканския монах от 14-ти век Уилям Окам, се превежда като „Множеството (сложността) никога не трябва да се поставя без необходимост“. С други думи, при равни други условия, простотата е най-добра. Това наистина ли е вярно? Дали най-простото обяснение обикновено е най-доброто? Не точно и не винаги. Окам никога не е казвал, че сложността по своята същност е по-ниска от простотата, нито пък е обявявал сложните обяснения за погрешни по своята същност. Сложните научни въпроси често изискват сложни отговори и това не е в противоречие с бръснача на Окам. Принципът просто гласи, че ненужната сложност е ненужна. Бръсначът на Окам е за намиране на най-простото решение, което работи“, обясняваДжонджо Макфадън, професор в университета Съри в Обединеното кралство и автор на книгата „Животът е прост: Как бръсначът на Окам освободи и оформи науката Вселена“ (Basic Books, 2021). „Никога не се проваляш, докато помниш клаузата за необходимост.“ Окам не е първият, който насърчава простотата. Аристотел смята, че „по-ограниченото, ако е адекватно, винаги е за предпочитане“, а Птолемей смята, че е най-добре „да се обяснят явленията чрез възможно най-простата хипотеза“. Около три века след генезиса на бръснача на Окам, Исак Нютон ще заяви, че „ние не трябва да допускаме повече причини за естествените неща, освен тези, които са едновременно верни и достатъчни, за да обяснят появата им.“ Около 200 години след това Алберт Айнщайн ще се съгласи, че „всичко трябва да бъде направено възможно най-просто, но не по-просто“ (което всъщност е опростяване на оригиналния му цитат). Ако две компютърни програми изпълнят една и съща задача, тази с по-малко код неизбежно е по-ефективна. Най-простата медицинска диагноза обикновено е правилна; Болничните стажанти често се учат да мислят за коне, а не за зебри, когато чуят тропот на копита. Едно следствие от втория закон на термодинамиката (разстройството нараства за всеки спонтанен процес) е, че такива процеси винаги използват възможно най-малко енергия. „Коперник излезе с хелиоцентричния модел на слънчевата система единствено въз основа на това, че е по-прост“, казва Макфадън. „Съществуването на един Хигс бозон беше най-простото решение на уравненията на физиката на елементарните частици. Между тези точки има хиляди научни постижения, които зависят от простотата.“ Когато се използва неправилно обаче, бръсначът на Окам може да се превърне в тъп инструмент за свръхгенерализация. Принципът не означава, например, че следваме сляпо най-простата теория, независимо дали е вярна или грешна. „Много често най-простата хипотеза е твърде проста“, казва Елиът Собер, професор по философия в Университета на Уисконсин-Медисън и автор на книгата „Бръсначите на Окам: Ръководство за потребителя“ (Cambridge University Press, 2015). „Простотата на една хипотеза е едно съображение, наред с други, които са от значение за оценката дали дадена хипотеза е вярна.“ Що се отнася до науката за данните, бръсначът на Окам може да причини повече проблеми, отколкото да реши. В този случай „Най-простият подход обикновено е грешен“, каза Педро Домингос, почетен професор по компютърни науки и инженерство във Вашингтонския университет в Сиатъл. Когато Домингос проучва приложимостта на бръснача на Окам към машинното обучение в началото на 2000-те г., той открива, че по-опростен модел превъзхожда сложния, само ако е също толкова добър в предсказването на нови данни. „Както модерното машинно обучение показва отново и отново – в моделни ансамбли, дълбоко обучение и т.н. – обикновено най-сложният подход е правилният, казва Домингос. „И това не е изненадващо; явленията, които моделираме, почти винаги са по-сложни от моделите и колкото по-близо до тяхната истинска сложност можем да стигнем, толкова по-точни са моделите.“ Въпреки това бръсначът на Окам остава полезен инструмент за премахване на мазнините от обемистите предположения, поне в ежедневието ни. „Вселената е сложно място, но понякога се усложнява чрез изобретяването на сложни обяснения, които отговарят на определена идеология, философия или политически убеждения“, каза Макфадън. „Бръсначът на Окам ви казва да забравите за всичко това.“ ... ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Chestito-Rozhdestvo-Niutonovo_247.html "Честитo Рождество Нютоново! "25 декември е рожденият ден на един от най-великите мъже, ходил някога на земята. Постижения му може с пълна сила да се празнуват навсякъде, където неговите закони важат. А това означава, от единия край на Вселената до другия. Happy Newton Day!" - казва Ричард Докинс. Нютонмас ("Newtonmas"), аналог на английското "Christmas" е празникът, който отбелязват на 25 декември учени, секуларисти и всякакви неизкушени от религията хора по света. Да, на 25-ти декември е роден един спасител, по-точно - бащата на съвременната наука - сър Исак Нютон. Той е физик, математик и философ и един от най-влиятелните учени в историята на човечеството. Неговата "Математически начала на натурофилософията", публикувана през 1687, се смята за най-влиятелната книга в историята на науката, тя полага основите на класическата механика. В нея Нютон описва всемирното привличане и трите закони за движение, които доминират като научен възглед за физическата вселена за следващите три столетия. В началото на 80-те години на миналия век, американският писател, Майкъл Марота, започва да изпраща в края на декември поздравителни Нютонмас-картички, а освен това прави и радиопредаване по темата през 1982 година, което започва с думите на Александър Поуп: "Природата и природните закони лежаха скрити в нощта; Бог каза: Нека бъде Нютон и блесна светлина..." Рождената дата на божествата от различни религии, естествено, е съгласувана с по-древни празници на зимното слънцестоене. Това са празници, свързани с нарастването на слънцето и светлината. Александър Поуп, вероятно намеква и за фундаменталния принос на Нютон и в областта на науката за светлината - оптиката. Нютон, макар и Създател на класическата механика, е само просто човек, а не някакъв фантастичен герой. Ако не беше се родил Нютон, друг щеше да измисли законите му. Айнщайновата теория на относителността не зачерква Нютоновата механика. Добрите теории не умират! Винаги, когато се появи нова теория, тя не отхвърля старата, ако тя е проверена от опита, а я вгражда в себе си като частен случай. Иначе физиката не би била наука, а мода, в която днес се отрича това, което се е твърдяло вчера, а утре това, което се е твърдяло днес. Затова Теорията на относителността, въпреки революционните си идеи, е продължение на класическата механика. Теорията на относителността е обобщение и уточнение на Нютоновата механика, която е граничен случай на първата и си остава вярна с достатъчна точност за много от случаите. Теорията на относителността съдържа в себе си резултатите и законите на Нютон, но теорията на Айнщайн е излишно усложнение за повечето задачи от практиката ни. За скоростите на движението на небесните тела, на самолети и ракети, класическата Нютонова механика дава удовлетворяващи науката резултати и тези явления продължават да се разглеждат по класическите закони на Нютон. ..." (има и коментари) ... ...

Има една аналогия, която прояснява ... наблюдаваното7 Представи си бобина в Космоса. Само фотони от различни полета около нея. "Пускаме" ток в бобината - в тоя студ се получава свръхпроводимост - в празното, в централната част няма вещева материя, но има подреждане, което е такова, че това магнитно поле е извън центъра (над и под бобината). "Виждаме" празно, черно, но знаем от лабораторни опити - там има подредено Магн. поле. Обемът на това поле далеч надскача обема на пространството на бобината. Известна е левитацията при свръхпроводимост - характерно е, че това поле винаги отблъсква поле от постоянен магнит. Сега - може да оприличим бобината на силни токове от заредени частици - дискът около ЧД - вътрешните слоеве има различно движение от външните на акреционния диск, това значи - различни ускорения на заряди, съответно - излъчвания на ЕМВълни, които "виждаме". Подреденото поле вътре е заради силен гравипотенциал от всички "маси", които се движат-въртят в Галактиката може да го считаме за гравитационно поле в смисъла на Айнщайн - демек кривина, върху структурата на която се реализира "видяното". Има сили с ентропиен произход обхващащи и цялостно хало на ЧД. Изяснява се чернотата на ЧД, липсата на масови тела в нея, сингулярността под хориз. на събития, скоростта на въртене и на по-външните от центъра звезди на същата галактика. ...

Ако гледаш ТВ-сериала "Луцифер" - се оказва, че не той е лош, а тия хора около него, които го "ползват" за оправдание на собствените си грешки в поведение-отношение към други хора. И е учил в небесното училище, но наистина не е бил много кротък ученик... - противостоял на идеите на баща си. И виж адът как е дефиниран - в ада, хората да преповтарят-преживяват непрестанно това, което най-много им е тежало по време на живота им на Земята. ...

Гущерът от Пловдив прогнозира: Аржентина! ...

...

Ето малко за "работата" с приборите и обяснения от различни гледни точки: ...

Дори няма голяма нужда да навлизаме в "атомни" мащаби - на всичко влияе гравитацията... Забравили са - в статията по-долу, че връзката на мозъка с останалата части от тялото е "бърза" и се управлява от органите за равновесие в "охлюва" в ушите (в главата). Първа е механичната промяна в пространственото разположение на частите на тялото..., даже не е нужно да е нарочна промяната (несъзнавана)... Следват ЕМИмпулси от ухо към мозък... Той решава какво по-нататък... https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Stranno-Gravitatciiata-mozhe-da-e-prichinata-za-sindroma-na-razdrazne_193609.html Странно: Гравитацията може да е причината за синдрома на раздразнените черва Някои се радват, други стискат със зъби. Кредит: Flickr (CC BY 2.0) Гравитацията може да е причина за най-често срещаното стомашно-чревно разстройство - синдрома на раздразнените черва (СДЧ). Тазиа хипотеза обединява няколко противоположни теории, обясняващи основната причина на това състояние, и е представена от ново проучване, проведено от медицинския център "Сидарс-Синай". Според автора на хипотезата д-р Бренън Шпигел (Brennan Spiegel) от медицинския център "Сидарс-Синай", СДЧ и много други състояния може да са резултат от неспособността на организма да управлява гравитацията. "Откакто има живот на Земята, от най-ранните организми до Хомо сапиенс, гравитацията неумолимо е оформяла всичко на планетата", отбелязва Шпигел. "Телата ни се влияят от гравитацията от момента на раждането ни до деня на смъртта ни. Това е толкова фундаментална сила, че рядко забелязваме нейното постоянно влияние върху здравето ни". Хипотезата, публикувана в American Journal of Gastroenterology, описва как червата, гръбначният стълб, сърцето, нервите и мозъкът са еволюирали, за да се справят с гравитацията. "Системите на тялото ни постоянно са дърпани надолу", посочва Шпигел. "Ако тези системи не могат да се справят с гравитационното привличане, това може да доведе до проблеми като болка, спазми, замайване, изпотяване, учестено сърцебиене и проблеми с гърба - всички симптоми, наблюдавани при СРЧ. Това може дори да допринесе за свръхрастеж на бактерии в червата - проблем, който също е свързан с СРЧ." Механизмът, който стои в основата на СРЧ, озадачава изследователите, откакто е описан за първи път преди повече от век. Въпреки че разстройството засяга до 10 % от населението на света, специалистите все още не са сигурни как точно или защо се развива. Синдром на раздразнените черва Синдромът на раздразнените черва ("СРЧ") е съвкупност от симптоми, които се проявяват едновременно, включително повтаряща се болка в корема и промени в движенията на червата, които могат да се изразяват в диария, запек или и двете. При СРЧ тези симптоми са без видими признаци на увреждане или заболяване на храносмилателния тракт. Съществуват обаче няколко противоположни теории, които обясняват клиничните му характеристики. Една от тях е, че СРЧ е разстройство на взаимодействието между червата и мозъка; доказателствата показват, че невромодулаторите и поведенческите терапии са ефективни. Друга теория твърди, че СРЧ се дължи на аномалии в чревния микробиом, които могат да се управляват с антибиотици или диети с ниско съдържание на ферментиращи вещества. Други хипотези предполагат, че аномалии в подвижността, свръхчувствителността на червата, нарушени нива на серотонин или нерегулирана автономна нервна система са причина за СРЧ. "Има толкова разнообразни обяснения, че се запитах дали всички те могат да бъдат едновременно верни", разказва Шпигел. "Като се замислих за всяка теория - от тези, свързани с подвижността, през бактериите, до невропсихологията на СРЧ, осъзнах, че всички те могат да сочат към гравитацията като обединяващ фактор. Без съмнение, в началото това изглеждаше доста странно, но когато развих идеята и я представих на колегите си, тя започна да придобива смисъл." Гравитацията може да притиска гръбначния стълб и да намали гъвкавостта на човека. Тя може също така да доведе до изместване на органите надолу, като ги отдалечи от правилната им позиция. Съдържанието на коремната кухина е тежко, като чувал с картофи, който сме обречени да носим цял живот, обяснява Шпигел. "Тялото е еволюирало, за да издигне този товар с набор от поддържащи структури. Ако тези системи се провалят, тогава могат да се появят симптоми на СРЧ заедно с мускулно-скелетни проблеми", разказва Шпигел. Някои хора имат тела, които са по-способни да понесат натоварването, отколкото други. Например някои имат "еластични" системи за окачване, които карат червата да се спускат надолу. Други имат проблеми с гръбначния стълб, които причиняват провисване на диафрагмата или увисване на корема, което води до притискането на абдоминалната област. Тези фактори могат да предизвикат проблеми с моториката или свръхрастеж на бактерии в червата. Това може да помогне да се обясни защо физиотерапията и физическите упражнения са ефективни при СРЧ, тъй като тези интервенции укрепват поддържащите системи. Хипотезата за гравитацията обаче излиза извън рамките на червата. "Нашата нервна система също е еволюирала в свят на гравитация и това може да обясни защо много хора усещат в корема си "пеперуди", когато са тревожни", отбелязва Шпигел. "Любопитно е, че тези "чревни пеперуди" се появяват и при падане към Земята, например при спускане на влакче в увеселителен парк или в турбуленция в самолет. Нервите в червата са като древен детектор на силата на гравитацията, който ни предупреждава, когато преживяваме - или сме на път да преживеем - опасно падане. Това е само хипотеза, но хората с СДЧ може да са склонни да предвиждат прекомерно заплахи от силата на гравитацията, които никога не се случват." Някои хора са по-устойчиви на силата на гравитацията от други. Например някои хора се смеят, докато влакчето се спуска в увеселителен парк, докато други стискат зъби и стенат. Първите се забавляват, а вторите се чувстват застрашени, което разкрива спектъра на това, което Шпигел нарича "чувствителност към силата на гравитацията" (G-force vigilance). Друг фактор, който може да играе роля, е серотонинът - невротрансмитер, който може да е еволюирал отчасти, за да управлява влиянието на гравитацията върху различните системи на тялото. Серотонинът е необходим за повишаване на настроението, както в преносен, така и в буквален смисъл, отбелязва Шпигел. Без него хората също така не биха могли да се изправят, да поддържат равновесие, да циркулират кръвта или да изпомпват чревното съдържание срещу гравитацията. "Нарушеното регулиране на серотонина може да е форма на нестравяне с гравитацията", казва Шпигел. "Когато биологията на серотонина е нарушена, хората могат да развият СРЧ, тревожност, депресия, фибромиалгия и хронична умора. Това може да са форми на непоносимост към гравитацията." Необходими са допълнителни изследвания, за да се провери този подход и възможните лечения. "Тази хипотеза е много провокативна, но най-хубавото е, че може да бъде проверена", коменмтира д-р Шели Лу (Shelly Lu), председател на Женската гилдия по гастроентерология и директор на Отдела по храносмилателни и чернодробни заболявания в "Сидарс-Синай". "Ако се докаже, че е вярно, това ще е сериозна промяна в начина, по който мислим за СРЧ, а вероятно и за лечението." Справка: “Gravity and the Gut: A Hypothesis of Irritable Bowel Syndrome by Spiegel, Brennan MD, MSHS, FACG, 1 December 2022, The American Journal of Gastroenterology. DOI: 10.14309/ajg.0000000000002066 Източник: Mind-Blowing New Hypothesis: Gravity May Cause Irritable Bowel Syndrome Cedars-Sinai Medical Center ...

Ми то май няма такива... на Земята. Знаеш притчата: Господ казал да хвърлят камък върху омърсената жена само тези, дето никога не са си помисляли да изневерят на половинките си. (душата си иска нейното по биологични причини) (имаше скорошен виц с подобни попски работи: "Тя е вещица, изгорете я!.." "Ама, шефе, тя е много красива..." "Добре, после я изгорете!") ...

Спинът на електрона си го има и без да има в близост нехомогенни магнитни полета, така да се каже - спин по рождение. Без да е смутен от околни полета, при образуването си при всеки "етап" най-често (най-вероятно) ще е с една и съща посока на спин, близко до рождената. При сплитане, обаче, се "избират-отсяват" два движещи се (отблъскват се) и не е ясно накъде са насочени спиновете им. Защото има и полета на установката. Така че при изпитване с магн. поле на един - не се "придава" спин (правилни ти са кавичките), а само се фиксира-доизкусурява по-устойчиво образуването на спина в посоката на установката (подобно опити на Щерн-Герлах, различни, ъглово отместени), за мин. енергия на образуване. Че вторият, ако го измерим, щял да има противопосочен спин на първия е само теоретично предположение при едновременно измерване. Изважда се предположение, че и ако са раздалечени частиците на светлинни разстояния, пак щяло да е така - не може да се провери (едновременно, не става). При това - по целия път на раздалечаване - заради непрестанното образуване - частицата не е същата като рождената по физ.характеристики - спин, маса, форма и т. н. Тоест - винаги имаме две Различни (от началните) частици. Та, където и да са "краката" - просто, не е ясно какво се измерва. Има само предположения, които с чорапите, донякъде се изясняват ... простичко. (При фотони - нещата не са така - там се мери поляризация) ...

Магнитното поле на установката за "измерване". ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/IAdren-sintez-Ima-li-probiv-i-kakvo-shte-oznachava-tova_193532.html "Ядрен синтез: Има ли пробив и какво ще означава това? Най-големия лазер в света възпроизвежда реакцията, която захранва Слънцето ..."

Суперпозицията и вплитането, когато се обясняват на езика на квантовата информация, не изискват нищо повече от математиката в средното училище. Теоремата на Бел изобщо не изисква квантова физика. Тя може да бъде изведена в няколко реда с помощта на теорията на вероятностите и линейната алгебра. Истинската трудност може би се крие в това как да се съчетае квантовата физика с нашата интуитивна реалност. Това, че не разполагаме с всички отговори, не пречи на учените да постигат по-голям напредък в областта на квантовите технологии. И може би един ден ще помогнат да се съчетаят квантовите странности с нашия опит за реалността. Цитираното е от статията по-горе. Описал съм реален опит за Разбиране?: " И да допълня: След изпиране, примерно 200 пъти, те пак си остават чорапи (в смисъл електрони на практика). И след всеки опит-изпиране (вплитане), съществува вероятност - левият да стане десен и обратно. Тоест - съществуват в четири възможни състояния, преди експеримент. ...

Религията си измисля нереални приказки. (трябва само вяра - няма експериментална проверка на твърденията си) Науката си измисля правдоподобна реалност, както казвах преди - поне отчасти проверима на практика и се вярва в/на Природата: ("Гледам, вода пада и става на... вада!") ...

Оказва се ... вяра в науката. ... ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Maks-Born-Viarata-che-pritezhavash-istinata-e-osnovnata-prichina-za_99281.html "Макс Борн: Вярата, че притежаваш истината е основната причина за злото на света ..." ...

Тъй де - всичко е в главата на човека, твърде измислено. Ама никой не вярва. И като няма с какво да се оправдае си измисля бог, щото, все пак - за вяра - е по-лесно да се вярва на недоказуеми неща. Вяра трябва. И, според мен, ако си измисли Природата, е по-добре да вярва в нея - поне отчасти му се представя. Я с гравитация, я с токове и електричество - а бе, все в нещо дето ни стиска чепика. ... Не чак толкова, но знам, че не бива да се увеличава интензитета на високо-честотните трептения на Земята (а точно обратното прави човекът?! - и без да го предвиждам ще се случи претоплянето) Но пък разбрах как се спасяват от топлинен удар в Индия - топъл и влажен въздух, почти няма вода за къпане - няма възможност и за охлаждане на тялото с изпотяване, щото потта не може да се изпарява интензивно при тези климатични условия. Остава охлаждане с дишането - йогистско дишане и сянка през деня (ако има вятър - лесно се настива без да се усети човек). ...

Е и?.. Знаеш... нещо невидимо клати дървета та и ги събаря понякога, и др. неща се клатят... Тъй лисицата вървяла след коча и щяла да умре от глад - не мой да съобрази закон- невидим е, значи! (щом нещо се клати, то все някога ще падне - невидим закон, измислен, разбира се) (преди време съм го писал - много трудно е да се обясни, че ... ако човек тежи на Земята със 70кила, то и Земята тежи върху човека със 70 кила) ...

Термодинамиката и физикохимията обясняват, като описват съществуващи процеси. Но нито термодинамиката, нито физикохимията, могат да обяснят вложената мисъл, интелект и логика в тези съществуващи процеси. Термодинамиката и физикохимията, могат да "творят", само като копират нещо, което вече съществува, но не могат да творят екс нихило. Нито термодинамиката, нито физикохимията творят закони!!! Законите съществуват въпреки термодинамиката и въпреки физикохимията!!! Неосъзнаването на този проблем, превръща науката в долнопробна религия и вярващите в долнопробни учени! Прочети целият абзац - обяснил съм. Самите превръщания са загадка и учените са установили защо (а не само експериментални факти и диаграми на процеси) Ползвайки "поле" - всъщност е творчество "от нищото" - невидимо е. ...

По-скоро е ПР-процес, един от най-добрите?!? от векове... На невинен в нищо човек - да се накаже!.. жестоко, впечатлително... Всъщност, Това е впечатляваща несправедливост, а обикновените и мислещи хора се стремят да са справедливи - все за това копнеят, почти до дъното на съзнаването си. Измисля се и приказка с цел "чудо" - възкресяване, но ... възкресяване в "душите" на хората, а не физически. (като в приказката - след 100 години сън?, едва ли дамата ще става за целуване?!!) И започват ... измислиците, а всеки грамотен за тогавашното време пише та се къса, защото ... просто, трябва да яде... (старият афоризъм: животът е справедлив към всички, а това е световна несправедливост!) ...

Механизмът на еволюцията действа на всички нива (полева форма на материята, "ентропийно ражда" вещеви частици по двойки, а при разпад на сложни вещеви, се връща в полева форма - това е основен кръговрат на материята). Първо,изпреварващо за живот, има еволюция на неживата Природа. В недрата на звездите се раждат и по-тежките елементи от водород, по физическите закони (които са открити от учени, най-вече, а не създадени от човек) следват обединенията, та чак до формиране на богато разнообразие на хим.елементи, като на Земята. По законът "Количествените натрупвания водят до качествени изменения", с превръщания на молекулно ниво и Обратна връзка, се формират сложни съединения от различни атоми и с различни свойства от преди превръщанията. Преобладаващите сили при равновесни състояния са сили на привличания с ентропиен произход. Така действа и Пета сила - на подобието, която структурира локално групи от подобни по свойства обекти (окултно се ползва зя обясняване на чувства). Голямата "тайна", която подвежда вярващите във възкресения е при "превръщанията". Термодинамиката и физикохимията ги обясняват добре. Поради непрестанните промени във времето (еднопосочно е), няма връщане назад - при разпад и превръщания - от мястото на събитията се излъчват фотони, които отлитат в това, което наричаме състояние хаус на полевата форма на материята. Фотоните са невидими! и затова съществуват някакви надежди, че могат да се съберат пак, в нещо видимо, което да е живо - разни прераждания, примерно. ...

Във връзка с "познаването" - какво да се съчетае по естествен път: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kauzonis-parvoto-rastenie-koeto-mozhe-da-promenia-mnogokratno-tcvet_193285.html Каузонис - първото растение, което може да променя многократно цвета на цветовете си (видео) Когато в цветовете му има нектар, те стават оранжеви, а когато няма, стават розови Цветовете на японския каузонис (Causonis (Cayratia) japonica). От ляво на дясно: цветовете в мъжки, безполов, женски стадий и след края на женския стадий. Кредит: Hirokazu Tsukaya et al. / Scientific Reports, 2022 Японски ботаници са описали първото растение, което може многократно да променя цвета на цветовете си. Цветовете на японския каузонис, роднина на лианите, са оранжеви по време на мъжката фаза, а след това преминават в безполова фаза и стават розови. След това цветовете преминават в женска фаза и отново стават оранжеви. Тъй като каузонисите произвеждат нектар само по време на мъжките и женските етапи на развитие, изследователите предполагат, че оранжевият цвят подсказва на насекомите опрашители кога да посещават цветовете. Резултатите от проучването са публикувани в статия за списание Scientific Reports. Цветовете на около 450 вида растения променят цвета си с течение на времето. Оцветяването е и указание за насекомите дали има нектар в цвета. Цветовете на конския кестен (Aesculus hippocastanum) се променят от жълто към червено когато вече не произвежда нектар. Това се случва след като цветчето е опрашено. Цветовете вече по-рядко се посещават от насекомите. След като опрашването е станало, цветчето може бързо да увехне, свие и падне, защото повече не е необходимо. В преобладаващата част от случаите цветът се променя необратимо. Единственото известно досега изключение от това правило е десмодиумът Desmodium setigerum. Цветовете на това растение от семейство Бобови (Fabaceae) се променят от люлякови до тюркоазени след опрашване. Цвете, което получава малко или никакъв прашец, обаче става лилаво и възвръща част от първоначалния си цвят. http://bgchaos.com/wp-content/uploads/Origin/Symbiosis/Aesculus_hippocastanum.jpg Конски кестен (Aesculus hippocastanum) Екипът ботаници, ръководен от Хироказу Цукая (Hirokazu Tsukaya) от Токийския университет, описwа още по-необичаен пример за обратима промяна на цвета на цветовете. Изследователите се фокусират върху Causonis (Cayratia) japonica - многогодишна лиана от семейство лозови (Vitaceae), широко разпространена в Индия, Източна и Югоизточна Азия и Австралия. В Япония каузонисът цъфти от юни до август, образувайки малки цветчета с диаметър около пет милиметра, които привличат повече от 120 вида насекоми, включително китайски восъчни пчели (Apis cerana), които са забелязани да пренасят прашец от растението. Разтвореният цвят на каузониса първо преминава през мъжка фаза на развитие, по време на която дискът му се оцветява в оранжево. Този етап трае само около два часа, след което се заменя с безполов етап, по време на който цветето губи венчелистчетата и тичинките си и променя цвета на диска си в розов. След няколко часа цветето навлиза в женската фаза на развитие, която се характеризира с удължена стерилна част на стълбчето. Desmodium setigerum Японски каузонис (Causonis japonica). Кредит: Wikimedia Commons Предполагаше се, че цветовете на Каузонис променят цвета си само веднъж, когато преминават от мъжка към безполова фаза на развитие (и тази промяна е необратима). Един от колегите на Хироказу Цукая обаче забелязва, че някои от розовите цветчета отново стават оранжеви. За да разберат как точно се случва това, изследователите наблюдават развитието на 43 цвята каузонис (19 от седем диплоидни екземпляра и 24 от осем триплоидни екземпляра). Авторите наблюдават промените в морфологията и цвета на каузонисите с просто око и ги записват на всеки 20 минути с помощта на камера. Части на цвета. Кредит: Wikimedia Commons По време на мъжката фаза дисковете на всичките 43 цвята са оранжеви, а веднага след умирането на венчелистчетата и тичинките те стават розови, което е характерно за безполовата фаза. Дванадесет цвята с повредени стълбчета и близалца спират развитието си в безполовата фаза. Цветът им остава розов, докато умрат. Останалите цветове успешно преминават в женска фаза, израстват с удължени стълбчета и отново стават оранжеви. Когато женската фаза на развитие приключва, цветовете стават розови и бледорозови, след което умират. Трябва да се отбележи, че процесите на цъфтеж не са били синхронизирани дори на едно и също растение, така че изследователите редовно са срещали каузонис с оранжеви и розови цветове. (видео) Анализът показва, че цветовете на каузониса произвеждат нектар по време на мъжката и женската фаза на развитие, но не произвеждат нектар между тях и след края на женската фаза. Така цветът е оранжев, когато може да произвежда нектар, и розов, когато не може. Растението вероятно сигнализира на опрашителите кога е най-добре да посетят цветето, за да бъдат възнаградени. Авторите са установили механизма, който позволява на каузонисите да променят цвета на цветовете си. Оказва се, че паренхимните клетки, които произвеждат и съхраняват пигменти, са отговорни за цвета на техните дискове. Нивото на каротеноидните пигменти в цвета по време на мъжката и женската фаза, когато той е оцветен в оранжеви тонове, се оказва значително по-високо, отколкото по време на безполовата фаза и след женската фаза, когато оцветяването му се променя в розово. По този начин цветовете на каузониса променят цвета си поради промяна в концентрацията на каротеноиди. След края на мъжката фаза тези пигменти се разграждат и се синтезират отново с началото на женската фаза. Хистология на флорални дискове на C. japonica. ( a ) Промяна на цвета на флоралния диск, наблюдавана при триплоиден индивид. Мащабна единица = 1 mm. ( b – e ) Надлъжни разрези на флорални дискове в началния оранжев етап ( b , d ) и розов етап ( c , e). Мащабна единица = 500 µm. ( b , c ) Разрези на живи флорални дискове, показващи пигментация на вакуоли в някои разпръснати клетки. ( d , e ) Вградени в смола участъци от флорални дискове, показващи хистология. Кредит: Furukawa, Y., Tsukaya, H. & Kawakubo, N. Oscillating flower colour changes of Causonis japonica (Thunb.) Raf. (Vitaceae) linked to sexual phase changes. Sci Rep 12, 19682 (2022). https://doi.org/10.1038/s41598-022-24252-z Цукая и неговите съавтори посочват, че това е първият известен пример за растение, чиито цветове променят цвета си и след това напълно възстановяват първоначалния си цвят. Това помага за привличането на насекомите точно в момента, в който цветът е готов за опрашване и произвежда нектар. Интересно е, че в други региони цветовете на каузониса са оцветени по различен начин. Екземплярите от Китай и Индонезия, например, могат да имат жълт, оранжев или червен цветен диск, докато австралийските екземпляри могат да бъдат светлозелени. Все още не е известно дали и как те променят цвета си по време на развитието си. Справка: Furukawa, Y., Tsukaya, H. & Kawakubo, N. Oscillating flower colour changes of Causonis japonica (Thunb.) Raf. (Vitaceae) linked to sexual phase changes. Sci Rep 12, 19682 (2022). https://doi.org/10.1038/s41598-022-24252-z Източник: Flowers show their true colors, The University of Tokyo ...