Малоум 2

По-разбираем, според мен е вариантът: В едно село има един бръснар, който бръсне само такива, които не се бръснат сами. Кой бръсне бръснаря? е проблем. ...

Здрасти, Шпага. Не знам. Оста на Земята е наклонена спрямо еклиптиката (около 23 градуса) и знам, че го знаеш (тез дето търсят планети около звездите, с цел бъдещо преселване на човеци - тотално грешат и ... не ги наричам учени. Те, просто, усвояват едни парички.) ...

Мисля, че факторите и взаимодействията са необозримо много. Вземат се предвид най-важните. Земя е Луна - са едно цяло въртящо се тяло. Задружното им движение осигурява стабилност-устойчивост на ОСТА на Земята. Доколкото всичко като условия за "живеене" зависи от наклона на оста - магн. поле, смяна на сезони, устойчивост на Т - малки граници на промяна... и т. н.... Ако махнем Луната - край с устойчивост на въртенето по сегашната ос. Край на защита от Слънчо. И тъй като "всичкият живот е потопен във фотони от ЕМполе", то е важно също - промените на интензитета на различни фотони ПЕРИОДИЧНО. Луната осигурява такава периодично с фини полеви изменения (фази) и ... малко по-груби разбърквания на водата - приливи и отливи, които запращат организми в различни "сушави" условия и ... Което се приспособи - ще оцелее. Сещаш се за тъжния афоризъм: Не приемаме живота на сериозно - и без това няма да се отървем живи от него! ...

Привърженик съм на "материята е първична". "Проявлението й" би следвало да е в/посредством природните закони. И тъй като съзнанието е продукт на високорганизирана материя Изследовател може само да открива законите, а не да ги създава. Това е смисъл на вторично - по причина-следствие. Е, понеже съм предположил какво и свойството заряд - в хипотезата е* съм описвал последователност при структуриране на обекти. Грубо за краткост - според броя сфазирани в редичка по вектор момент на импулс в права и обратна посока се формира локално пакет-трептения, гърбицата на който е разлика в големината на пренасяния момент на импулс. И заради и други подобни флуктуации - има вероятност при сфазирания на такива, да се получи така, че кривината на линията на пренос да се върне в точката на началното трептене - става "затваряне" на трептенията около теоретичен геом център, но заради закъснителните процеси, този център е различен за всяка пулсация на образуване на себе си. Това е елементарна частица с характеристика "маса" - Коефициент на съпротива срещу преместване на "точката" на образуване. (известно е, че има такава вероятност: от два гама-пакет фотони да се образува електрон-позитронна двойка). Тоест - вещевите частици се "раждат" по две с противопосочни "заряди". При анихилации, от кръстосване на ЕМВълни в малка област, движенията от поляризация на неподвижното ЕМПоле се стремят (вероятностно) към неподвижност (заради неподв. на е*), а това може да образува неутрална по заряд структура - неутрони. Неутроните се разпадат заради голяма относителна скорост (при среща) - получават се протони и електрони (и др). Значи - електроните станаха повече от позитроните, а това е вероятност да се образуват водородни атоми. (решава се загадката, защо има повече вещество във вселената, а не антивещество - нерешена досега). ЕМВълни създадени от ускореното движение на заредени частици се "събират" в обема на водорода и ... навън от него са съвсем слаби - не се регистрират. Оказва се (по хипотезата), че електронът (вкл. позитронът) е първичен и се ражда "заедно" със собствена характеристика "заряд". Следва неутрон, протон ...И ... всички други характеристики на вещевите обекти - мога да се обяснят. Принципът на привличане. Първо: има две сили - привличане и отблъскване. (Въртящите моменти - са резултатни, както и всички механ. сили). Споменал съм по-рано: силите имат ентропиен произход. Заради непрестанното образуване на вещевите, е важна "подредбата" на вакуумната подложка, върху която сърфират и строят слоевете си. На база принципът за минимално действие - образуване върху подредено подобно пулсациите на собствените трептения, протича с по-малко енергия за себеобразуване, отколкото ако не е подходящо подредена подложката. Посоката на предпочитаното направление определя и посока на силите. Протонът затваря себе си с дясно ориентиран вихър (за най-външния си слой - електромагнитен) от околното поле, докато електронът - се затваря с ляво ориентиран вихър. Още при раждането си, от обвивките на неутроните и затова са еднакви, и противопосочни завихряния. По амплитуда са с големината на родилата ги структура и затова - "Огромни" сили на привличане (и отблъскване) в сравнение с гравитационните (само привличане) - известно е, но необяснено до сега. Споменавал съм също -"падащите" външни ЕМПолета променят-влияят на себеобразуването от "вън-нъвътре", докато грави-влиянието е "отвътре-навън"... Принципите - са следствия от свойствата на елементарните частици, вкл. и законите. Не са първични. А появяването на нови свойства е пряко свързано със законът за натрупването - повечето сили са сили на привличане. ...

Животът е възникнал в разнообразие заради движението и фазите на Луната - движението й разбърква бульона, а разположението й по фази дава указания за местообитаване. Без съзнание (осъзнаване)- само се реагира на тази физическа информация. ...

Писал съм още в 2015г. в един друг форум, ама и тук се отнася към определението за информация - що е то?!: "... (червеното е към въпрос-питане - зеленото и мой отговор) Заключение 2: Дефиницията за информация не е обективна, тя е субективна и зависи от знанията и способностите на субекта да знае по други методи, какво е състоянието му в този интервал време Така е, но е хубаво, ако знаем, че има физическа информация (съдържа се във фотоните, а разликата при интерференция дава остатък, който може да се пренася с Ссреда и който ние наричаме ЕМВ - пък и с тях получаваме инфо ... за всичко, в рамките на структура Човек) - та физическата информация си действа в Природата и ... НАШАТА информация (идеална), може да служи само за забавление." ... Да добавя: Всичката "достъпна" за нас информация в мозъка е Придобита - знанията не се предават по наследство. ...

Ето http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/3_2007.pdf Стр. 259 Възможно ли е движение със скорост по-голяма от скоростта на светлината във вакуум? Експеримент на Л.Уанг и сътрудници. ...

Пурко е велик!.. Въпросът за "яйцето или кокошката" е псевдо-интелектуален. Все едно питаме кое е първичното - материята или материята?! Във Вселената непрестанно се раждат частици и образуват водород (има такива хипотези - една частица в куб. метър) и това обяснява "затваряне" на ретро-фотони от ускорени заряди. Преди да стане атом водород - протон и електрон, падайки един към друг са излъчвали фотони. На една дължина на вълна (големина атом) излъчванията на фотони се затварят в обема на атома и ... все едно, общо в голяма област, напрегнатостта на ЕМПоле намалява. Привличащите сили от гравитация стават важни за окрупняване на структури... от разнообразни вещества. Около тях се образува обвивка от еквипотенциални полета на вътре-излъчвателите, обменящи фотони за връзка. Образува се клетка със собствена обвивка. Ако някои от падащите фотони е кратен (съизмерим по размер на клетката) с обвивен фотон и сфазира, то клетката се разделя на две клетки с тъждествени свойства - не е повлияно на връзките в съдържимото. Паметта на структурата за себеобразуване (генетична памет) се запазва и те, клетките, нарастват и образуват по-големи структури, под влияние на Петата сила - подобните образувания се привличат, заради собствените трептения от непрестанно образуване - сили с ентропиен произход. При огромни образувания (Галактики) плътността на гравитоните е увеличена. В центъра са ентропийно подредени и образуват "хало" (подреденост) около галактиката, влияещо на движението на обектите в галактиката - при въртене - движи се като едно цяло. При наблюдение в центъра е тъмно - лишено от вещеви структури и наречено Черна Дупка. ...

Принципно: всяка СИЛА е проявление на принудително движение от въздействие на фотоните на околните полета. Движение по геодезична означава и, че въздействията от информацията на околните полета, силово възвръщат евентуалните отклонения на тяло от движенията им по геодезична. Тоест - сили има и при гравитация, но не можем да ги "видим" в детайли, при движение по геодезична. И това е закон: възможно заради Принципът на минималното действие. "Сигнали" са гравитоните. А кривината на геодезичните - я споменавах по-рано - при промяна формата на е*, заради участието им в пренос на импулс - пространството се криви от смущения, пренасящи се по него. ...

Ето и малко инженерни знания - обхващат интересните предположения за същността на гравитацията: ...

Със сигурност си виждал интерпретацията с "конусът на СТО" - наблюдател е във върха на конуса с неговото си "сега". Събития-точки от миналото му са в долният конус, а събитията-точки от бъдещето му са в горния конус. Информация за промени на състоянията за отделни "точки" получава с фотони и от долу, и отгоре. Наблюдател "сега" - може да се приема за неподвижен в пространството и ... му остава движение във времето (по вертикала, обикновено). Ако приеме, че се движи с постоянна скорост по някоя ос - работи сметки с проекции за информациите от измененията на събития. Движението Винаги е относително. Докато няма физическа информация (фотони) от случило се в миналото нейде събитие - не можем да твърдим не само за това, дали се движи, но не знаем дали има такова събитие. Това, което "знаем" е психическа информация (идеални, а не реални образи). Номерът с информация от "свидетели" - не върви: не е Факт. Виц:" Съдията: подсъдими, има двама свидели, които са те видели, че влизаш с взлом в чуждата къща. Подсъдимият: Господин съдия, аз имам сто свидетели, които не са ме видели да влизам с взлом в чуждата къща." ...

Извинявай, ако не съм бил по-подробен в описание на частица с маса, но не ми е идея, да пращам когото и да е, за зелен хайвер. Самите сдвоени етер*частици са недосегаеми за експериментално "виждане", вътрешната им динамика не позволява излъчване на ..."нещо". Само Задружната им организация-подреждане, първо структурира керн - централна част, която пулсира с по-малка честота от образуващите я е*. Около керна се формира обвивка - кръстосано поле, заради сдвояването - трептене, която обвивка също пулсира с тази по-малка честота, но с всеки следващ момент на образуване на керна, заради отместване на геом. център от закъснителните процеси, в околното пространство се излъчва обвивката - подобно "съчмичките" от оръдие в средата на частици, (Файнман), при описание на хипотетично обяснение за грави-действие - това е гравитон. Над обвивката на керна се формира външна обвивка - но тя е силно смутена от изоставане по време (по-бавна пулсация от вътрешните) на образуване и завихря полето. Така тази външна обвивка "допълва" зъвършека си с обратно завихряне на външното поле.Този външен слой отговаря за електромагните свойства при електрона, примерно. Така, самите е*частици - са скрити във вещеви обекти и ... един основен въпрос: Форма и Съдържание - Ако формата (това което виждаме) винаги съответства на съдържанието, то науката би била излишна. Тълкуват се различни същности на съдържащото се - затова се експериментира. Но до размер 10^(-14) m - 10^(-16) m. (болднатото в курсив е правилното тълкуване) Предполагам - напълно ти е ясно, че за да "видим" нещо, то трябва да е просветлено, облъчено със съществуващите в околността му фотони, да погълне и отрази в части от нещото тези фотони. А това, което ще се излъчи от нещото - е някаква Смесена вълна. По нейните фотони "гадаем" за същност. (Затова и Кирлиановата фотография не се признава официално за метод.) Не може. По-горе обясних. Неподвижни по място са етер*частиците в мислена пространствена решетка. Образуванията (тела, обекти) с характеристика "маса" сърфират по тях. Всяка е*-частица участва в пренос на импулс само на едно смущение. Затова - поотделно е*частиците не могат да се наблюдават. Четиримерната (2.)- показва не само различие на фотоните, а и скритото време (в честотите), и ускоренията, съответно възможността за ентропиен прозход на силите (привличане-отблъскване) ...

Отдавна, в много предишни постинги съм писал: това е причина (болднатото) Хипотезата да си остане завинаги хипотеза. Тоест - трябва да "разглеждаме", от наша Гл. точка, етер*-частиците - като неподвижни по място точки от поле с непрестанно изменящ се вектор момент на импулс. Полевата форма на материя допуска в мястото на точки да поставим "стрелкички" - получава се вероятност за флуктуации при съчетаване (сфазиране) на които можем да получим локални, неподвижни, по-крупни структури, непрестанно повтарящи себе си струстура на неподвижно ЕМполе, примерно. При това задружно участие, пренос на смущение - векторът по-често трепти в посока пренос на импулс, т. е. формата на "е*-частицата" е , примерно, пурообразна. По-глобално - това става и причина за "кривина" и/или "огъване" на пространство - при пренос на смущение във вакуума, кривината на пространството се променя... Друга хипотеза за Защо става кривина? - не съм срещал... И така - Хипотезата не е теория, че да е и фалсифицируема. От тази хипотеза се получава възможност за направа на ... повечето нещо, което до сега е установено, но не е "теория" на всичко... Според отговорите ти ми изниква следващ въпрос: 1. Когато наблюдаваме/измерваме сигнал, излъчен от "етер*частица" в два поредни времеви момента, отделени от интервал х сек, и двата сигнала ли са от една частица или от две различни? Е*-частица - не излъчва сигнал, който да "познаваме"..., че и да измерим!.. При ентропия (подреждане на частиците в пространствена структура) може да се формира локално обект, със собствени (вътрешни) характеристики - пулсации за себеоразуване и с "външни" характеристики - маса, заряд спин. В зависимост от структурата - периодичните пулсации на "заряд", примерно, може да "излъчат" движещ се обект с проява на вълнови характеристики (ЕМВълна) - фотони. Пулсациите на "керна", например, се "излъчват" гравитони. Пулсациите на външните елмагн.обвивки - "излъчват" неутрино... и т. н. При разпад (промяна) на обвивки - се излъчват и др. ЕМФотони. ...

При самоорганизация трябва обмен на информация и по обратна връзка (ОВ), за устойчивост на "цялото" при изменения във времето и пространството. Физическата информация се съдържа във фотоните на различните полета и след Взаимодействия с вещества те, веществата, си изменят състоянието. Има и Въздействия - "атака" на вещево от околните полета - отговорни за превръщания и разнообразия на структури. Така устойчивостта зависи и от създаване на обвивки на цялото. Действията се дължат на физическа информация, по известни закони, като "преносът" на тая информация е по "ентропийно" подредени структури. Невидима мрежа на Вселената за Изследовател (вижда се само излъченото от вещество - прахоляци разни) За физическа информация - няма какво да се самообучава "Живото" ползва вече готова физическа информация (храна) от околността си и преподрежда вътрешната информация за по-ниска ентропия и за нови връзки - устойчивост в среда на пребиваване. При промяна на въздействия - напр. радиация - някои нови връзки (мутации) може да се окажат устойчиви в новата среда. Така естествено се достига разнообразие на видовете, които са устойчиви (еволюция). Устойчивостта се дължи на ОВ с мозък и изградени защитни приспособления, най-общо. Тоест - и тук вътрешната ОВ се осъществява по "пътища" - мрежа от неврони. Всяка ОВ ползва памет на устойчива структура. При Изследовател - мутации са довели до Гл.мозък, който може да ползва част от ОВ от памет на структура (временна памет, условна, условно постоянна) за комбиниране на образи (абстрактни, реално не съществуващи). Множеството връзки от мрежата могат да бъдат управлявани от субекта (има самообучение на изначално "гладкия" мозък -от бебе нагоре) и ... това е психическа информация. Няма общо с физическа информация, действаща твърдо по законите на физиката. Дори обратно - като не ги знаем законите (няма психична информация за тях) - ... показано е: действията на Изследовател в "Теория на глупостта" по нешънъл джеографик. ... ...

(Планковата дължина е "образувание" от три други константи: lp = (ħ.G/c^3 )^(1/2) = "където С е скоростта на светлината във вакуум, G е гравитационна константа, и ħ е намалена константа на Планк. Двете цифри, затворени от скоби са прогнозните стандартна грешка свързани с отчетената числова стойност.[5][6] Дължината на Планк е около 10^(-20) умножен по диаметъра на a=10^(-15) на протон.[7] Може да се дефинира, като се използва радиусът на хипотезата Планк частица.") (заимствано)) (Протонът е осцилатор и с честота на себеобразуване около 10^(23) Hz. Но честотата на образуване на керна е по-голяма, ... пък и няма дефинирано понятие за "скорост на светлина" вътре в нещото - такова понятие за Изследовател може да се формира чак при цялостно наличие на заряд, от изменения на външното ЕМПоле от най-външната обвивка на частиците - пренос на импулс по него с проявени вълнови характеристики. (въпреки това, теоретично - размер 10^(-26) m ако се дели на максимална скорост 10^(8) m/s се получава стойност на период на пулсация около 10^(-34) s. ... близо до стойността на константата, но с дименсия N.m.s. ...Единица "въртящ момент" по секунда... Начало на всяко образувание с проява на електромагнетизъм...) 1. Нормално четиримерно пространство-време. (Повече от четири "измерения" са мат. патерици в моделите) В хипотезата се "вижда" защо е възможно - можем да усещаме отделно пространство и отделно време. 2. Нямаме друг начин да отчитаме време, освен като отчет на "времеви интервал". Иначе - ще е възможно да се дели на нула (момент нула време). Времето се отчита като интервал (за промени в околността, примерно и други събития) между повтарящи се събития. ...

Това ти твърдение ги описва като съставни. Планковата дължина не е ли 70 000 000 пъти по-малка от размера на етер*частиците ти? Получава се така, че не пространството , ами те се продукт от взаимодействието от електроматнитни сили. Въвеждаш просто структура на пространството и една неначислена промяна във времето. Т.е. една материална среда, в която "времето" е само в "главата на наблюдател+разум".... Не ги описвам като съставни, щото това би предположило, че могат да бъдат разделени на "съставни части". Нарекъл съм ги сдвоени частици, но е ясно, че и те трябва да са "направени" от нещо - струнната теория дава представа с многообразията си, че има "по-ситно" от етер*-частици. Разни струни и бримки, но ... не сдвоява бримките и не образува непрестанно единица изделие етер*частица - също точково за Изследовател, но с непрестанно променящо свойство (вектор момент на импулс) - от където да "започне" времето (честота на себеобразуване), ентропията и движението като транслация и ротация - възможности за подреждане "по вектор" при взаимодействия и образуване на познатата ни материя - фотони и частици с маса. (Поради неподвижността си по място в пространствена вакрешетка - силите от/между етер*-частиците не могат да бъдат проявени, т.е., в равновесие са - казал съм преди- няма какво да ги "бута-дърпа". При сфазиране с подреждане, примерно в линия от няколко частици, от равновесието - съседите на тези частици също реагират за възстановяване на равновесието - но действието на съседи - е обемно изменение. Получава се нещо като тръба, която периодично променя диаметър по дължината си - разпространява се пулсация, пулсира с друга честота, тъй като съседите след спиране на сфазирането възвръщат равновесното състояние, се получава пулсиращ на място пакет - това вече са фотони на неподвижното ЕМПоле. Тия фотони също могат да сфазират с подобни подреждания и разликата им да пренася импулс от действие, с вълнови характеристики - това вече са ЕМВълни - съставени от изменения на/върху множество фотони - като отделни "пакети" действат като частици (корпускули, порции), но се пренасят след взаимодействие с вещество (заряди) и заради вълновите характеристики, като вълни. Това е проявлението на познатото ни електромагнитно поле.) ...

Движението е необяснимо. Спомни си апориите на Зенон - за стрелата, примерно. Иначе, да - за дефиниране, трябват измерими параметри - нещо което се променя повторимо във времето и пространството. Доплер би се получил, ако се е променила скоростта (?!) на излъчвателя на вълни - променя се броят на вълните в единица дължина (все измерими параметри на движение). А съществуване на нещо се установява при взаимодействия, което си движение отвсякъде. ...

Алтернатива би било обяснение по ... Саняк. При въртене - елементите са ускорени и спрямо Земята. Престоя на отразените лъчи в огледалата се променя - при "изкачване" е в една посока, а при "слизане" - в обратна посока. Затова картинката се променя динамично (освен механичните огъвания). (Огледалата, щом се въртят около оста си - винаги имат и ускорения - противопосочните лъчи имат различен престой в огледалата - времето за престой е различно. В хоризонтално ориентиране на прибора - обикновен Саняк. Във вертикално ориентиране, ускорение ... + изкачване-слизане по грави-поле, което "мести" картинката) ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Izkustven-intelekt-otkriva-alternativna-fizika-video_187520.html Изкуствен интелект открива алтернативна физика (видео) Скрити включения в система, оцветена с променливи на физическото състояние. Кредит: Boyuan Chen/Columbia Engineering Енергия, маса, скорост. Тези три променливи съставляват знаменитото уравнение на Айнщайн E=mc². Но откъде Айнщайн е знаел за тези понятия? Предхождаща стъпка към разбирането на физиката е установяването на съответните променливи. Без понятията енергия, маса и скорост дори Айнщайн не би могъл да открие относителността. Но могат ли тези променливи да бъдат открити автоматично? Това би могло значително да ускори научните открития. Това е въпросът, който изследователи от Колумбийския университет задават на нова програма за изкуствен интелект. Програмата е създадена да наблюдава физични явления чрез видеокамера, след което се опитва да търси минималния набор от фундаментални променливи, които напълно да описват наблюдаваната динамика. Изследването е публикувано на 25 юли в Nature Computational Science. Изследователите започват, като подават на системата необработени видеозаписи на явления, за които вече знаят отговора. Например подават видеозапис на двойно махало, за което се знае, че има точно четири "променливи на състоянието" - ъгълът и ъгловата скорост на всяко от двете рамена. След няколко часа анализ изкуственият интелект дава отговор: 4.7. Изображението показва хаотична динамична система на люлеещо се махало в движение. Целта на работата е да се идентифицира и извлече минималният брой променливи на състоянието, необходими за директно описание на такава система от високодименсионални видеоматериали. Кредит: Yinuo Qin/Columbia Engineering "Сметнахме, че този отговор е достатъчно близък", разказва Ход Липсън (Hod Lipson), директор на Лабораторията за креативни машини в катедрата по машинно инженерство, където е извършена основната работа. "Особено като се има предвид, че единственото, до което изкуственият интелект е имал достъп, са необработени видеоматериали, без никакви познания по физика или геометрия. Но искахме да знаем какви всъщност са променливите, а не само техния брой". Боюен Чън обяснява как новата програма за изкуствен интелект наблюдава физични явления и разкрива съответните променливи – необходим предшественик на всяка теория на физиката. Кредит: Boyuan Chen/Columbia Engineering След това изследователите пристъпват към визуализиране на реалните променливи, които програмата е идентифицирала. Извличането на самите променливи не е лесно, тъй като програмата не може да ги опише по интуитивен начин, който би бил разбираем за хората. След известни опити се оказало, че две от променливите, които програмата е избрала, до голяма степен съответстват на ъглите на раменете, но другите две остават загадка. "Опитахме се да съпоставим другите променливи с всичко, за което се сетихме: ъглови и линейни скорости, кинетична и потенциална енергия и различни комбинации от известни величини", обяснява д-р Боюен Чън (Boyuan Chen), понастоящем доцент в Университета Дюк, който ръководи работата. "Но нищо не съвпадаше идеално." Екипът е уверен, че изкуственият интелект е намерил валиден набор от четири променливи, тъй като прави добри прогнози, "но все още не разбираме математическия език, на който говори", отбелязва Чън. След като потвърждават редица други физични системи с известни решения, изследователите подават видеоклипове на системи, за които не знаят еднозначния отговор. Първите видеоклипове включват "въздушен танцьор" (надуваема фигура, състояща се от секции от тръби - първата фигура), който вълнообразно се движи пред местна автокъща за употребявани автомобили. След няколко часа анализ програмата връща осем променливи. Видеоклип с лава лампа (в средата) също дава осем променливи. След това подават видеоклип с пламъци от камина и програмата връща 24 променливи. Особено интересен е въпросът дали наборът от променливи е уникален за всяка система, или при всяко рестартиране на програмата се получава различен набор. "Винаги съм се чудил, ако някога срещнем интелигентна извънземна раса, дали тя ще открие същите физични закони като нас, или ще опише Вселената по различен начин?" - коментира Липсън. "Може би някои явления изглеждат загадъчно сложни, защото се опитваме да ги разберем, използвайки грешен набор от променливи. В експериментите броят на променливите е бил един и същ при всяко рестартиране на изкуствения интелект, но конкретните променливи са били различни всеки път. Така че да, има алтернативни начини за описване на Вселената и е напълно възможно изборът ни да не е съвършен." Изследователите смятат, че този вид изкуствен интелект може да помогне на учените да разкрият сложни явления, за които теоретичната представа не е в крак с потока от данни - области, вариращи от биологията до космологията. "Въпреки че в тази работа използвахме видео данни, може да се използва всякакъв вид източник на масиви от данни - например радарни масиви или ДНК масиви", обяснява д-р Куан Хуан (Kuang Huang), който е съавтор на статията. Ход Липсън обяснява как програмата за изкуствен интелект е успяла да открие нови физически променливи. Кредит: Hod Lipson/Columbia Engineering Работата е част от десетилетния интерес на Липсън и професора по математика от фондация "Фу" Цян Ду (Qiang Du) към създаването на алгоритми, които могат да преработват данни в научни закони. Предишни софтуерни системи, като например софтуерът Eureqa на Липсън и Майкъл Шмидт (Michael Schmidt), е можел да извлече свободно формулирани физически закони от експериментални данни, но само ако променливите са били предварително определени. Но какво става, ако променливите са все още неизвестни? Липсън и колегите му твърдят, че учените може да тълкуват погрешно или да не разбират много явления, просто защото не разполагат с добър набор от променливи, които да описват явленията. "В продължение на хилядолетия хората са знаели, че обектите се движат бързо или бавно, но едва когато понятието за скорост и ускорение е било официално количествено определено, Нютон е могъл да открие известния си закон за движението F=ma", отбелязва Липсън. Променливите, описващи температурата и налягането, трябваше да бъдат идентифицирани, преди да бъдат формулирани законите на термодинамиката, и така нататък за всяко кътче от научния свят. Променливите са предшественик на всяка теория. "Какви други закони пропускаме просто защото нямаме променливите?", коментира Цян Ду, който е един от ръководителите на работата. Справка: Boyuan Chen et al, Automated discovery of fundamental variables hidden in experimental data, Nature Computational Science (2022). DOI: 10.1038/s43588-022-00281-6 Източник: Roboticists discover alternative physics Holly Evart, Columbia University School of Engineering and Applied Science ... ... (в първият постинг на темата съм показал "скрити" променливи, а, в началото, първата картинка от компа показва как става "сдвояване" на частица от етер* - като неподвижна среда и е също "скрит"-параметър в смисъл не се възприема за начало на разкриване на другите (измеряеми) параметри - маса, форма обем и т. н....) ...

https://www.youtube.com/watch?v=7cQ5n9j5Guo ... ...

Звучи като учебно помагало, макар че няма да стане ясен отговорът на зададения въпрос: https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Otkade-elektronite-poluchavat-energiia-za-da-se-vartiat-okolo-iadroto_187299.html Откъде електроните получават енергия, за да се въртят около ядрото на атома? Някога се смяташе, че електроните обикалят около ядрото така, както планетите обикалят около слънцето. Тази представа отдавна е отхвърлена от съвременната квантова механика. Атомът се представя традиционно като плътно ядро, заобиколено от летящи, обикалящи го електрони. Тази картина (представена вляво) веднага води до един въпрос: Как електроните продължават да се въртят около ядрото, без да забавят ход? Този въпрос е бил актуален в началото на 20-ти век и търсенето на отговор в крайна сметка е довело до разработването на квантовата механика. В началото на XX век, след безброй експерименти, физиците едва започват да изграждат цялостна картина на атома. Те разбират, че всеки атом има плътно, тежко, положително заредено ядро, заобиколено от облак малки, отрицателно заредени електрони. С тази обща представа следващата им стъпка е била да създадат по-подробен модел. При първите опити за създаване на този модел учените се вдъхновяват от Слънчевата система, която има плътно "ядро" (Слънцето), заобиколено от "облак" от по-малки частици (планетите). Този т. нар. планетарен модел обаче въвежда два съществени проблема. От една страна, заредена частица, която се ускорява (а ускорение има винаги, когато движението не е равномерно и праволинейно - такова е движението в кръг), излъчва електромагнитно лъчение. И тъй като електроните са заредени частици и се ускоряват при движението си по орбита, те би трябвало да излъчват радиация. Това излъчване би довело до загуба на енергия на електроните, които бързо биха се завъртели в спирала и биха се сблъскали с ядрото. В началото на 1900 г. физиците са изчислили, че за да се случи подобна спирала навътре ще е нужно по-малко от една трилионна част от секундата или една пикосекунда. Тъй като атомите очевидно живеят по-дълго от една пикосекунда, това явно не се случва. Вторият, по-дребен проблем е свързан с естеството на лъчението. Учените знаят, че атомите излъчват радиация, но с много дискретни и специфични честоти. Ако един обикалящ електрон следваше този модел на Слънчевата система, той щеше да излъчва във всякакви дължини на вълните, което противоречи на наблюденията. Квантовото решение Известният датски физик Нилс Бор е първият човек, който предлага решение на този проблем. През 1913 г. той изказва предположението, че електроните в атома не могат да имат каквато си поискат орбита. Вместо това те трябва да са фиксирани в орбити на много специфични разстояния от ядрото, за което му е дадена Нобелова награда. Освен това той предполага, че трябва да има минимално разстояние, което електронът може да достигне и да не се приближава повече до ядрото. Тези идеи не идват от нищото. Малко повече от десетилетие преди това германският физик Макс Планк е предположил, че излъчването на радиация може да бъде "квантувано", което означава, че даден обект може да поглъща или излъчва радиация само на дискретни части (т.е. на порции, на кванти) и да не може да има каквато си иска стойност. Но най-малкият размер на тези дискретни парчета е константа, която става известна като константата на Планк. Преди това учените са смятали, че подобни излъчвания са непрекъснати, което означава, че частиците могат да излъчват с всякаква честота. Момент на импулса Моментът на импулса на даден обект (в случая става дума за макрообекти от класическата механика, а не за квантови частици) относно някакво начало за пресмятане (точка или ос) се определя от векторното произведение на радиус-вектора и импулса на частицата: L = r х p За определяне на посоката на вектора на момента на импулса важи правилото на дясната ръка. В затворена система при всякакви взаимодействия моментът на импулса и импулсът се запазват. Илюстрация: bgchaos по идея на wikipedia Константата на Планк е квант на ъгловия момент (момент на импулса) или момента на движение на обект в кръг. Така Бор пренася тази идея върху електроните, обикалящи около ядрото, като казва, че най-малката възможна орбита на електрона би била равна на ъгловия момент на точно 1 път константа на Планк. По-високите орбити биха могли да имат два пъти тази стойност, три пъти или всяко друго цяло число, кратно на константата на Планк, но никога каквато и да е част от нея (следователно не може да има 1.3 или 2.6 и т.н.). Ще се наложи да се развие изцяло квантовата механика, за да се разбере защо електроните имат такава минимална орбита и ясно определени по-високи орбити. Електроните, както и всички частици на материята, се държат едновременно като частици и вълни. Макар че можем да си представим електрона като малка планета, която обикаля около ядрото, също толкова лесно можем да си го представим като вълна, която обгръща това ядро. Вълните в окраничено пространство трябва да се подчиняват на специални правила. Те не могат да имат просто някаква дължина на вълната. Те трябва да са съставени от стоящи вълни, които се вписват в пространството. Точно както когато някой свири на музикален инструмент: Ако например притисне краищата на струна на китара, само определена дължина на вълните ще се впише в нея, което дава определена нота. По същия начин електронната вълна около ядрото трябва да се побере, а най-близката орбита за електрона до ядрото се дава от първата стояща вълна на този електрон. На много опростено ниво можем да си представим електроните като стоящи вълни на материята, които имат определени допустими енергии. Шрьодингер формулира модел на атома, в който се приема, че електроните могат да се разглеждат като вълни на материята. При решаване на уравнението на Шрьодингер се получават множество вълнови функции като решения. Горе: Стоящи вълни. Кредит: wikiwand Стоящи вълни в струна – основният мод и първите 5 хармоници. Кредит: wikiwand В стоящата вълна по-горе, вляво, точно 7 пълни дължини на вълната се вписват в кръга. Когато обиколката на кръга не позволява цял брой дължини на вълната, възникващата деструктивна интерференция води до анулиране на вълната. Заради принципа на неопределеност на Хайзенберг е невъзможно да се знае за даден електрон както неговото положение, така и неговата енергия. Можем само приблизително да определим местоположението на електрона, но колкото повече уточняваме местоположението му, толкова по-малко точна е информацията ни за енергията на електрона. Вълновите функции, които се получават от уравнението на Шрьодингер за конкретен атом, се наричат още атомни орбитали. Атомната орбитала се определя като област в атома, която обхваща мястото, където електронът вероятно се намира през 90 % от времето. Бъдещите разработки в областта на квантовата механика ще продължат да усъвършенстват тази картина, но основният момент остава: Електронът не може да се доближи до ядрото, защото квантовата му механична природа не му позволява да заема по-малко място. Плътност на вероятностите на електрона за първите няколко електронни орбитали на водородния атом, показани като сечения. Различните орбитали са изобразени с различен мащаб. Сумиране на енергиите Но има и съвсем различен начин за разглеждане на ситуацията, който изобщо не се основава на квантовата механика: Просто разгледайте всички участващи енергии. Електронът, който обикаля около ядро, е електрически привлечен към ядрото; той винаги се привлича към него. Но електронът има и кинетична енергия, която го кара да се отдалечава. При стабилния атом тези две характеристики са в равновесие. Всъщност общата енергия на електрона в орбита, която е комбинация от неговата кинетична и потенциална енергия, е отрицателна. Това означава, че ако искате да премахнете електрон, трябва да добавите енергия към атома. Същото е положението и с планетите в орбита около Слънцето: За да премахнете планета от Слънчевата система, трябва да добавите енергия към системата. Един от начините да разгледаме тази ситуация е да си представим електрон, който "пада" към ядрото, привлечен от противоположния му електрически заряд. Но поради правилата на квантовата механика той никога не може да достигне ядрото. Така че той застава в капан и вечно обикаля. Но този сценарий е разрешен от физиката, защото общата енергия на системата е отрицателна, което означава, че тя е стабилна и свързана, образувайки дълготраен атом. Източник: Where do electrons get energy to spin around an atom's nucleus?Paul Sutter, ... ... (Просто - електронът се образува непрестанно около протона и като 2000 пъти по-лек от протона - електронът прави обвивка на атом в "движение". Енергията се взема от околността (омразната на физиците "фина" материя) - иначе, не би следвало да съществуват отделно протон и отделно електрон, като частици с дуалистична природа. Атоми съществуват и в "празното" пространство, но излъченото от ускорителните движения на протон и електрон, от тяхното движение е невидимо и неизмеримо за съвр. техника. Отделно си действа и гравитация - за обединяване на масовите обекти.) ...

Отчасти си прав - много е известно, но ... нищо по същество. Има учени, които не възприемат наличието на "сили" в Природата и добре им пасват "кривините" на пространство-времето на ОТО, водещи (според тях) до илюзии за действие на сили "от разстояние". Но - сили се появяват при "пресичане" на геодезични линии - заради кривина - така, само отчасти нещо е вярно... (А, формално, фактически има два вида сили - на привличане и на отблъскване. Произходът на силите е от ентропиен характер - подреждане на частици по вектор "момент на импулс" на етер*частици - което винаги предизвиква и "въртящ момент" - "сила по рамото й". Преносът на импулс по линията на подреждане е по "винтова" повърхнина около линията - пространствена крива. Когато се затвори линията около собствен център на ротация то се случва обект с физични характеристики - маса (съпротива при принудително преместване), скорост, обем, форма, спин и др. Моментът на импулса се затваря-вътре, а отвън, обвивното поле - пулсира в такт с направа на частица. От слой на централната част се излъчва, пак пулсиращо, кухо "балонче" с форма и характеристика на образуване на сдвоеният център на частицата. Това е гравитон - фотон на грави поле. Ако в околността има пробна частица и ако попадне на гравитон, то нейният център с предимство се образува върху падащия към нея гравитон - стъпка към посоката на "падане", а това е сила на привличане от гравитация (квант на поле).) И, тъй като е възможно най-малкото структурирано полево образувание, то и големината на стъпката при взаимодействия е най-малка, а това е най-слаба сила на привличане (което е известно за гравитационната сила) ...

Тъй де, даже Октомврийската революция са я направили през ноември?! ...

Преди време го показвахме това видео. Динамични структури на атом и съответната промяна на "енергийни" структури около него, вероятностно променящи се "места" за взаимодействия с електроните си. При достатъчно време за установяване на едно средно състояние по енергия - приблизително: обвивката може да се счита за "форма" на атом. ("Енергийни" структури - технически са еквипотенциалните повърхнини - обвивки с еднакъв потенциал) ... ...

А знаеш ли как е в макросвета... Има една притча-приказка за Леонардо да Винчи и Микеланджело Буонароти. Станал спор - кой от тях е по-по-най майстор. Микеланджело взел кредата и описал окръжност на вертикалната стена, пред себе си. Казал, че ако Леонардо иска да мери - това е точна окръжност... Леонардо взел кредата, отишъл до стената и отбелязал точка в средата на окръжността. Казал на Микеланджело: ако искаш измервай - това е точно центъра на твоята окръжност! Спорът - кой е по-по-най - не може да се реши... точно Тоест - проблем е и в макро-света, да се измерва с голяма точност - прави се по негласна договорка с предварително зададена точност (pi=3,14159...) (При непрестанно образуване на частиците - вече съм го обяснявал преди 15г - центърът им е "кух". Не е с характеристики на черна дупка, обаче. При всеки такт на образуване центърът на образуванието им (центърът на керна) не съвпада с точния геометричен център на формата на цялостната частица. Това веднага "освобождава" електронът например, от (теоретичната) безкрайност на енергията му. Матмоделите търсят симетрия (нещо, да е равно на друго нещо) и тъй като крайният обект не е симетрично образуващ се в интервал-време, ползват "сферично-симетрична" форма. Нищо, че частицата се образува "около" центъра си - в крайност като обект има сферична симетрия на формата си, подходяща за изследване - сферична, пурообразна, тороидална и др.) ...