Малоум 2

И според мен - всяко състояние циклично (затова и "времеви" кристал) се променя - алтернативно. Двете състояния обменят фотон за връзка - действието е затворено в самообразуването на всякое от състоянията. Все едно, полето на едното състояние е вакподложка за образуване на другото, а след това полето на второто е вакподложка за образуване на първото и т. н. - не се поглъща и/или излъчва енергия за тази дейност от околното поле - значи, не би могло да се "наблюдава" в собствените честоти на обектите, без да се разруши. За тази цел - е вкл. магн. поле което да се разколебае забележимо от прецесията на вектор по време на обмен на фотон, т. е., оста-направлението на обмен не е точно спрямо център на обектите - има малки отклонения, влияещи на направлението на вектора на общия магн. момент. ...

ОТ статията: " Подхранва конспиративни теории за свободна енергия и съответно, възможен вечен двигател. Плюс това, вж последното ми изречение, че знаят (учените) за невъзможна направа на вечен двигател: ...

От обясненото в статията: Разбирам го така - създадено е подобно на твърдо състояние, на "течен" обект, чийто общ магнитен момент пулсира във времето, подобно - с три основни състояния, ако го измерваме (измерва се прецесия на магн. поле). Съпоставяме 1, 0 или -1. Не знаем в кой точно момент от време го "виждаме". Прилича на изискването за "твърдо" състояние на кубит. И има добра перспектива за създаване на "топъл" квантов комп (може би в малки ограничени студени зони се "държат" капките, което технически не е много трудно да се осъществи, а инфото от тях, при общо "облъчване" - ще дава картинка, примерно "1011000111001" или ква да е друга, и т. н., без да разрушават "течните обекти". Пулсациите, на общия им магнитен момент, се самоподържат в "предишно" състояние. Но - те казват друго: Авторите на статията смятат, че такива двустепенни системи могат да бъдат създадени и при стайна температура, например под формата на магнони във филми от итриев железен гранат. Така могат да се разработват нови методи за квантова обработка на информация без нужда от екстремно охлаждане. Не знам от къде си мислят, че "възможното вечно движение" в КМ, може да се ползва и за "работа" (като вечен двигател). Няма да стане и при стайна Т - декохеренцията убива мераците - ИЧфотони много си пасват с връзките в твърдите тела, а и в междумолекулните в газообразните и ги разбъркват яко. Ами по-късите фотони - от рентген до светлинните! - те въздействат и вътре в атомите, и/или молекулите на телата... И го знаят много по-добра от мен - значи, вървят към обява, в смисъл на реклама... ...

tps://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Za-parvi-pat-e-sazdaden-kubit-ot-dva-vzaimodejstvashti-vremevi-kristal_185199.html За първи път е създаден кубит от два взаимодействащи времеви кристала Два различни времеви кристала са комбинирани в една система Физиците разглеждат концепцията за времеви кристал по аналогия на обикновените пространствени кристали Темпоралният или времеви кристал е различен от стандартния кристал, който изгражда метали или минерали и който се състои от атоми, подредени в равномерно повтарящ се модел в пространството. Времевият кристал е нов вид материя, която има невероятна прилика с вечен двигател. Неговите части теоретично могат да се движат в повтарящ се цикъл, без да изразходват енергия като часовник, който работи вечно без никакви батерии. Смятаните за невъзможни темпорални кристали за първи път са предсказани теоретично през 2012 г. от нобеловия лауреат Франк Вилчек (Frank Wilczek). Вечните двигатели са невъзможни, но в квантовия свят много неща стават възможни. През 2016 г. бе съобщено за създаването на първия квантов времеви кристал. Сега е създадена първата в света наблюдаема единна система от два темпорални кристала, чиито състояния са в суперпозиция. Откритието, публикувано в списание Nature Communication, показва, че тези квантови "играчки" имат потенциала да бъдат превърнати в полезни устройства като квантова памет например. Нарушаване на симетрията и времеви кристали Отличителна черта на обикновените пространствени кристали е строгата им подреденост в определени посоки. Описвайки кристализацията на веществата от наситен разтвор, може да се говори за нарушаване на симетрията в течност, чийто свойства са едни и същи във всички посоки, но симетрията на кристализацията е ограничена. Подобно нарушение на симетрията, но във времето, позволява да говорим за хипотетични времеви кристали, т. e. такива системи, в които стават строго периодични процеси. Концепцията за квантов темпорален кристал предполага съществуването на обект, чиито атоми са в постоянно движение, като повтарят различните си конфигурации с определена периодичност във времето и в същото време не получават енергия отвън. Това свойство се нарича нарушение на инвариантността (симетрията) по отношение на изместването на времето. Директното наблюдение на такова движение е невъзможно, тъй като това действие включва въвеждане на енергия в системата, тоест създаването на времеви кристал изисква пълна изолация от околната среда, включително и от наблюдателя. Такава система може да се разглежда като кубит, най-малката единица информация в квантовия компютър. Всеки темпорален кристал е съставен от трилион квазичастици, наречени магнони в свръхфлуидната (т.е. може да се движи безкрайно без триене или загуби) фаза на изотопа хелий-3, поместен в кварцов цилиндър. Магнонът е елементарно възбуждане (квант) на система от взаимодействащи спинове на електрони, тоест това е вълна от променящи магнитния си момент частици. Магноните вътре в хелий-3 се проявяват като кванти на напречните вълни, влияещи на резултантното намагнитване, което се колебае (прецесира) във външно магнитно поле. Схема за образуване на темпорален кристал. Темпоралният кристал е отбелязан като синя капка в контейнер, пълен със свръхфкуиден хелий-3. Пръстенът от проводник, отбелязан в зелено, създава статично магнитно поле, а прецесията на намагнитването (лилав конус) се наблюдава с две вертикални намотки отстрани. Кредит: Nature Communications. DOI: 10.1038/s41467-022-30783-w При достатъчно висока плътност на магноните и ниска температура на хелий-3 (охладен до около една десет хилядна от градуса от абсолютната нула), магноните образуват Бозе-Айнщайнов кондензат - състояние на материята, в което всички съставни частици (в този случай магноните) заемат едни и същи енергийни състояния (защото са бозони) и се държат като единичен квантов обект с един спин. В този случай прецесията на спина на магноновия кондензат се проявява като периодично движение, характерно за времеви кристал. Кредит: Nature Communications. DOI: 10.1038/s41467-022-30783-w Двата темпорални кристала представляват "капки", разположени една над друга в контейнер с хелий-3. Втората "капка" е близо до повърхността на свръхфлуидната течност. Учените демонстрират, че система от два кохерентно взаимодействащи си кристала проявява свойства, характерни за типична квантова система от две състояния. Изследователите охлаждат свръхфлуидния хелий-3 до почти абсолютната нула (минус 273,15°C) в този въртящ се хладилник, където са създадени два времеви кристала. Кредит: © Aalto University/Mikko Raskinen Д-р Самули Аути (Samuli Autti), водещ автор от катедрата по физика на Университета в Ланкастър, обяснява: „Всеки знае, че вечните двигатели са невъзможни. Но в квантовата физика нищо не пречи на вечното движение, ако си затворим очите. Промъквайки се през тази пукнатина, можем да направим времеви кристали". „Оказва се, че сглобяването на два от тях работи прекрасно, макар че времевите кристали не трябва да съществуват всъщност. И вече знаем, че съществуват и при стайна температура", коментира д-р Самули Аути. Авторите на статията смятат, че такива двустепенни системи могат да бъдат създадени и при стайна температура, например под формата на магнони във филми от итриев железен гранат. Така могат да се разработват нови методи за квантова обработка на информация без нужда от екстремно охлаждане. Справка: S. Autti, P. J. Heikkinen, J. Nissinen, J. T. Mäkinen, G. E. Volovik, V. V. Zavyalov, V. B. Eltsov. Nonlinear two-level dynamics of quantum time crystals. Nature Communications, 2022; 13 (1) DOI: 10.1038/s41467-022-30783-w Източници: Time crystals 'impossible' but obey quantum physics, Lancaster University Two Time Crystals Have Been Successfully Linked Together For The First Time MICHELLE STARR, Science Alert ... ... "Времевият кристал е нов вид материя, която има невероятна прилика с вечен двигател. Неговите части теоретично могат да се движат в повтарящ се цикъл, без да изразходват енергия като часовник, който работи вечно без никакви батерии..." Както е и при етер*-частиците и по хипотезата за непрестанно образуване на частици. Въпросът се "решава" философски: Вечно движение има, вечен двигател няма! (от древни времена е известно) Ако евентуално Изследовател реши да ползва това вечно движение (да вземе движение), то преди това трябва 1.да вложи енергия, 2. да изчака превръщанията (заради непрестанното образуване на обектите), 3. да хване резултата от "старо-ново" състояние, непременно без загуби! и да го използва (моделира вечен двигател). И трите етапа се съпровождат със загуби - фотони "отлитат" от мястото на действие и без ново влагане на енергия - спира да е "вечен двигател". Същото-подобно е споменато и в статията: "Концепцията за квантов темпорален кристал предполага съществуването на обект, чиито атоми са в постоянно движение, като повтарят различните си конфигурации с определена периодичност във времето и в същото време не получават енергия отвън. Това свойство се нарича нарушение на инвариантността (симетрията) по отношение на изместването на времето. Директното наблюдение на такова движение е невъзможно, тъй като това действие включва въвеждане на енергия в системата, тоест създаването на времеви кристал изисква пълна изолация от околната среда, включително и от наблюдателя." ... ...

Уточних - (Файнман) - подробно във "Файнманови лекции по физика" т. 2, стр. 387 "Енергия на полето на точков заряд". Днешния виц:https://nauka.offnews.bg/news/Vaprosi_2/Vitc-na-denia-4-iuni_185148.html Един човек умрял, издигнал се на небето и попитал Бог: - Господи, кажи ми как създаде Вселената? - Сингулярност, после Големия взрив, експоненциално разширение... Вашите физици по принцип разбраха всичко правилно. - А как създаде всички живи същества? - Е, как... Първо, абиогенеза, после РНК-света, после еволюцията, клетките, след това многоклетъчните организми... - А как създаде човека, Господи? - Дарвин го е описал. Първо приматите, после използване на инструменти, реч, изправена стойка... Да не би да си бягал от училище? - Господи, но Библията казва за седемте дни, за създаването на човека от глина... - А ти самият, ако беше тогава на Синайската планина, как би обяснил всичко това на неграмотни овчари с бронзови мечове - за кварк-глуонна плазма, ДНК и естествен подбор? ... ...

Като загуба на рождена памет - частиците се раждат по двойки, със структура с противопосочни характеристики, разлитайки се върху вакподложка от различни полета (при експерименти). Изследванията са с молекулните снопове с прибори Щерн-Герлах - поставят се прегради на пътя на частици и тъй като са "материални прегради", съдържат и собствени полета. След преминаване на преграда с магн. поле, се фиксира спин в едно направление но в различни посоки - казват "разцепване на две" -това е обмен на информация за нова структура - старата частица е имала каква да е посока на спин, докато новата "е забравила", че е така и по-често се образува в новата "твърда" посока на спин Ако мине през следваща преграда - нова твърда посока на спин ("твърда" с някаква голяма вероятност) - при завъртяни под ъгъл прибори (с нехомогенни магн. полета). Тоест - информацията за "старо" състояние, се губи в преградите. При непрестанно образуване - ако няма външни полета които да влияят на образуването - има рождена памет - няма с какво да се установи дали е "същата". Приема се, че частиците са тъждествени - в смисъл, че имат едни и същи физически свойства и ... по тоя повод, лесно ги наричат точкови. При наличие на структурирани от полета вакподложки, то частицата във всеки следващ етап-момент на образуването си е "нова" - не е старата. На практика е така най-често - около нас е пълно с фотони на нехомогенни полета, така че - Не дишаме молекули от динозавърско време, както често се твърди. ...

И теоретично, и на практика - частиците не са точкови. Ако са точкови - теоретично енергията им става безкрайно голяма (Файнман). На практика - "виждаме" излъчено и/или отразено лъчение от Обвивните трептения на частица или от обема на група взаимодействащи частици. Фотоните - нямат обем, нямат спин - имат поляризация (равнинна, кръгова и ... нататък). В този смисъл - фотоните не са частици. Порция - въобще не значи частица (гурме?!!) Всъщност, виждаме излъчено лъчение и/или отразено от непрестанно променящ се обем на обвивка - еквипотенциални повърхнини, върху които може да се "захващат" за себеобразуване други частици- с минимална енергия за себеобразуване, отразяващо падащото "изпитващо" лъчение, като от "топка"-примерно. Именно обвивките ни разказват за обемни обекти, тела. Доказано е, че изпитващите полета могат да променят форма и размери на обекти с характеристика маса - значи доказано е, че не са точкови. (Обикновено за точков се счита електронът. Да обаче, при облъчване- подложка от изпитващо поле, си променя скоростта и масата, а това е свързано с промяна форма и обем - масата му може да нарасне почти два пъти) ...

Най-сетне - измислен е експеримент за проследяване на отделна частица (неутрон) при интерференцията им след преминаване "през два процепа": https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Izmereno-V-eksperimenta-s-dvojniia-protcep-vsiaka-chastitca-poema-i-p_184994.html Измерено: В експеримента с двойния процеп всяка частица поема и по двата пътя едновременно Интерференчната картина при експеримента с двойния процеп показва, че квантовите частици могат да се държат и като частици, и като вълна. Снимка: Wikimedia Commons Благодарение на технологичния напредък важен принцип на квантовата механика е потвърден чрез вариант на мисловен експеримент, предложен от Айнщайн. Изследователите предоставят доказателства за квантовата суперпозиция, използвайки отделни частици, а не статистически техники. Група учени извършва експеримента с двойния процеп, използвайки неутрони, добавяйки оборудване за измерване на спина, за да изследва траекторията, по която минава всеки неутрон с точност, която предишните поколения физици не са си и представяли. В списанието Physical Review Research авторите докладват резултат, който показва, че са измерили неутроните, преминаващи и през двата процепа, без измерването да унищожи характерната картина на интерференция. Д-р Щефан Шпонар (Stephan Sponar) от Атомния институт към Технологичния университет във Виена (TU Wien) и колеги използват стандартен разделител на лъча, така че неутроните да могат да минават по два възможни пътя. Те прилагат магнитно поле само върху единия път и след това измерват ефекта върху спина на всеки неутрон. „Резултатите показват, че отделните частици изпитват специфична част от магнитното поле, приложено в един от пътищата, което показва, че част от частицата е присъствала на пътя, преди да бъде регистрирана интерференцията на двата пътя“, пишат изследователите в статията. „Полученото присъствие на пътя [...] не е статистическа средна стойност, а се отнася за всеки отделен неутрон.“ Работата потвърждава твърдението на физиците от почти век, но чрез метод, който мнозина смятат за невъзможен. Въведението в курсовете по квантова физика обикновено включва експеримента с два процепа, при който светлината осветява две тесни пролуки в панел, преди да стигне екран отзад. Знаем, че водата, преминаваща през два процепа като този, създава интерференчен модел, създаден от взаимодействието на двете вълни. Междувременно твърди предмети, като топчета, ще преминат през единия или другия процеп и няма да интерферират едно с друго след това. Светлината и субатомните частици комбинират и двете поведения - на топчета, и на вълна. „В класическия експеримент с двоен процеп се създава интерференчен модел зад двойния процеп“, разказва Шпонар. "Частиците се движат като вълна през двата отвора едновременно и двете частични вълни след това интерферират една с друга. На някои места те се подсилват, на други места взаимно се гасят." http://www.interferencerotics.hunterlonge.com/images/Doubleslit3Dspectrum_bw2.gifЕкспериментът с двойния процеп демонстрира един от основните принципи на квантовата физика - че точковите частици също са вълни. В стандартната версия на експеримента, частиците преминават през два процепа в непроницаема бариера. На екрана от другата страна се появява интерференчна картина, типична за вълните. Гребенитe и падините, излизащи от всеки прорез, взаимно се подсилват или гасят, докато се припокриват като създават на екрана редуващи се ленти с висока и ниска плътност на частиците. http://bgchaos.com/wp-content/uploads/OTO/Slits.gifИлюстрацията от fr.wikipedia показва промяната на вълновата функция на електрона при преминаването му през двата процепа. Степента на сивото представя плътността на вероятността на присъствието на електрона. Действителният размер на електрона всъщност много по-малък от областта на вероятността от присъствието му. Вижда се ясно, че електронът “интерферира със себе си”: интерференчните ленти са ясно забележими при преминаването през двата процепа както след преградата, така и преди нея. Това е демонстрация как на квантово ниво обектите могат да бъдат както частици, така и вълни. Физиците демонстрират този ефект в продължение на десетилетия, намалявайки светлината, излъчвана от източник до толкова ниско ниво, че само единичен фотон достига панела с процепите. Когато това се случи, фотонът интерферира сам със себе си, сякаш има множество фотони, някои преминаващи през единия процеп, а други през другия, доказвайки своята двойнствена природа. Фотонът, преминаващ през двата процепа едновременно, е пример за квантова суперпозиция - един обект е на две места едновременно. Тези неща не са толкова трудни за разбиране, но има друга странност. Ако се измери преминаването на фотона, суперпозицията се губи. Актът на наблюдение променя резултата. За да се избегне това и да се разкрие суперпозицията в действие, бе необходимо да се използва статистически анализ на това къде на екрана попадат фотоните. Вероятността за измерване на частицата зад двойния процеп на много специфично място зависи от този модел на интерференция: когато квантовата вълна се усилва, вероятността за измерване на частицата е висока. Там, където квантовата вълна е анулирана, вероятността е малка. Разбира се, това разпределение на вълните не може да се види, като се разглежда една частица. Само когато експериментът се повтаря многократно, моделът на вълната става все по-разпознаваем точка по точка и частица по частица. „И така, поведението на отделните частици се обяснява въз основа на резултати, които стават видими само чрез статистическото изследване на много частици“, разказва Холгер Хофман (Holger Hofmann) от Университета в Хирошима, който разработва теорията зад експеримента. "Разбира се, това не е напълно задоволително. Затова обмислихме как феноменът на двупроцепната интерференция може да бъде доказан въз основа на детектирането на една отделна частица." Експериментът Сега изследователите заменят фотона с неутрон и твърдят, че са измервали неутроните, без измерването да унищожи суперпозицията. Неутроните се изпращат към кристал, който разделя квантовата вълна на неутрона на две частични вълни, много подобни на класическият експеримент с двоен процеп. Двете частични неутронни вълни се движат по два различни пътя и се рекомбинират отново. Те интерферират и след това се измерват. Освен това обаче се използва още едно свойство на неутрона: спинът му - ъгловият импулс на частицата. Той може да бъде повлиян от магнитни полета, така че ъгловият импулс на неутрона след това да сочи в различна посока. Ако спинът на неутрона сочи определената за един от двата пътя посокка, е възможно да се определи след това кой път е поел. След това обаче интерференчният модел също би трябвало да изчезне като следствие от "колапса на вълновата функция" според Копенхагенската интерпретация на квантовата механика. „Затова завъртаме спина на неутрона само малко“, обяснява Хартмут Лемел (Hartmut Lemmel), водещ автор на настоящата публикация. "Тогава моделът на интерференция остава, защото може да се получи макар и малко информация за пътя. За да се получи все пак точна информация за пътя, това "слабо" измерване се повтаря много пъти в конвенционалните експерименти. Тогава обаче получаваме само статистически резултат за целия ансамбъл от неутрони и може да каже малко за всеки отделен неутрон." Схема на експеримента. Стандартен експеримент с два процепа, но с неутрони, а не протони и магнитно поле на един път, за да се промени спинът на неутрона. Кредит: Lemmel et al./Physical Review Research Обръщане на въртенето Ситуацията е различна, ако след сливането на двете вълни на неутронните частици се използва друго магнитно поле, за да върне спина обратно. Чрез проба и грешка се определя ъгълът на въртене, който е необходим, за да се върне спинът на насложеното състояние обратно в първоначалната посока. Силата на това завъртане е мярка за това колко силно е присъствал неутронът във всяка от траекториите. Ако е поел само пътя, по който спинът е завъртян, щеше да е необходим пълният ъгъл на въртене, за да го завърти обратно. Ако е поел само по другия път, изобщо нямаше да е необходимо обратно въртене. В експеримента, проведен с помощта на специален асиметричен лъчев разделител, ше показано, че неутроните присъстват до една трета в единия път и до две трети в другия. Чрез подробни изчисления екипът успява да покаже: Тук не се открива само средна стойност за съвкупността от всички измерени неутрони, а твърдението се отнася за всеки отделен неутрон. Необходими са много неутрони, за да се определи оптималният ъгъл на въртене, но веднага щом е зададен, присъствието на пътя, определено от него, се прилага за всеки един регистриран неутрон. Следователно усъвършенстваното оборудване на авторите успява да определи колко се е промененил спинът на всеки неутрон от магнитното поле, без да се изкривяват резултатите. „При измерване на една частица нашият експеримент показва, че тя би трябвало да е минала по два пътя едновременно. Експериментът ни количествено определя недвусмислено съответните пропорции“, разказва Спонар. Експериментът, ако бъде потвърден, ще сложи край на опитите за обяснение на резултатите от предишни експерименти с двоен процеп, без да се прибягва до суперпозиция." Справка: Quantifying the presence of a neutron in the paths of an interferometer Hartmut Lemmel, Niels Geerits, Armin Danner, Holger F. Hofmann, and Stephan Sponar Phys. Rev. Research 4, 023075 – Published 27 April 2022, DOI: 10.1103/PhysRevResearch.4.023075 Източници: One particle on two paths: Quantum physics is right, Vienna University of Technology Neutrons In The Double-Slit Experiment Really Do Individually Take Both Paths, IFL Scienc ... ... (Просто се показва непрестанното образуване на частицата и "загубата" на предишна памет (без новообразуване не е възможно това) при въздействие от поле по "пътя й". Така последствие "надушва" новия път с минимална енергия за образуването си и смесването с полетата на преградите позволява интерференчна картина.) ...

(Етер*частиците са с големина 10^(-26)m, сдвоени, като две взаимно перпендикулярни халки. Циркулиращ "ток" по едната халка поражда магн. поле и поради пресичане на потока във втората започва циркулация на ток, като другият намалява и ... следват следващите циркулации. Така Една вакчастица е сдвоена, а резултантният вектор на количеството на движение (вектор момент на импулс) е с променлива големина, посока, направление. Изменението е непрестанно заради закъснителното образуване м/у ток и поле, поради сдвояването. Несмутена вакчастица е с приблизително пулсираща сферична форма на полето си. Физически се държи като осцилатор, не може да се въведе понятие за твърда форма, но в централната си част се държи като "плътна", докато радиално става по-малко плътна - прилича пухкаво топче. Това е предположението - съвсем накратко) Протяжността на пространството се реализира върху вакчастици (етер*частици - неподвижни по място). Тяхното изменящо се свойство момент на импулс ги прави устойчиви единици - точки в една пространствена вакуумна решетка - няма инструмент който да ги "бута-дърпа- да е между тях". Но, поради това че са осцилатори (СПХ - собствени пулсиращи характеристики), то има вероятност една пулсация да съвпадне по време със съседна частица и със следваща и т. н. - да се получава ред от синхронно пулсиращи частици. Това е структура върху вакрешетка - пространствена "начупена" линия по която се пренася разликата от задружната работа (люлката на Нютон, но с гумени топчета - нееластичен удар, но с въртене). Размерът на линията се ограничава от "среща" с несинхронизирана частица и ... тръгва релаксация от обратно на посока трептене, поради това, че съседите по обем около линията възвръщат предишното равновесно състояние, локално прилича на еластичност. Така се образува структура от стоящи вълни (фотони на неподвижното ЕМПоле). Обясняването на това, че е неподвижно ЕМПоле става база основание за вярност на хипотетичното предположение. (Ако някоя пространствена начупена линия се закриви дотолкова, че краят да достигне началната точка - то става затваряне на трептене около собствен геом. център. Получава се слоист модел на частици с маса и т.н. - вече много пъти съм го описвал - съм омръзнал на хората... Построяват се всички физични характеристики и съответните взаимодействия - това е също основание за вярност на хипотезата. Пространството не се разширява, а галактиките се разбягват заради сили с ентропиен произход.) ...

(Интересно откритие за "жълтите" точки: Ако се сещаш, математически за намиране на правилния път (траектория) се отклоняваме от него и строим правоъг. триъгълник-прав ъгъл върха на отклонението, и с хипотенуза равна на отсечката от катетите (по допирателната към кривия път - приета за права линия), то височината към хипотенузата равна на откл от пътя- на този триъгълник "на квадрат" е равна на произведението на отсечките на които се разделя хипотенузата от височината. Като се нулира средното квадратично отклонение от пътя се намира действителната траектория. Тоест, местата на жълтите точки са точно тия, на които се образува частицата, без загуба на енергия за образуване. Останалите точки пък, показват преноса на разликата в импулс на полето, моментно съотношение на големината на фазова и групова скорости. При липса на "жълти" точки - без частици в локална област, само поле - то, тези две скорости са равни. По тях се пренасят елмагн. вълни. Във фиксиран момент за началото на ОС - тези точки са неподвижни (върху неподвижни етер* частици), а заради разлики при пренос на импулс има локално структуриране ... по "траектория" на преноса - непрестанно възвръщане към "жълтите" точки при обекти с маса при покой.) Мисля си, че подобен матмодел, добре може да обясни и странностите на промяна на физични величини, макар да изглежда решаване на "частна" задача. Та, тази математичност, за която приказваш е ... завладяваща! ...

Не, просто на природата не й е трябвало "кибрит" за стотиците хиляди огньове преди да структурира яйце (не една клетка, а набор от много). Тъкмо възможността при спазването на закони за запазване, асиметрия на взаимодействията и метод "проба-грешка" естествено достига до сложен конструкт от частици и полеви връзки - клетка. И ... интересното е: Обвивка на "фабриката" клетка! Известно е, че Не е във формата на кибрит, но ... възможно и през такава форма да минало част от развитието... и грешка да я е отстранило от участие в изграждане на днешното. Кутийката ... Нищо ново, демек - правене на огън, а не производство на белтъци ... един китаец стига!, след като са много. (Да не забравя - любим афоризъм: Ако учените знаеха всичко, щяха да си направят една пчела, да им носи мед!) ...

Е, така е - но ... Вместо кибр. кутийка еволюционно се е пръкнало яйце - значително по-сложна "био-машина". Ако е едно - може и да не оцелее. При повече - примерно - пилета и кокошки...(кошер и др.) Оцеляват временно, даже преждевременно изчезват... и ... не стават разумни в "естествени" условия. Заради сложността на структурата човек, еволюцията е отнела-ограничила множество от сетивата, нужни за "виждане" в дребното и едрото, т. е., еволюционно се пръква в средните мащаби на елмагн. лъчения (логаритм. скАла). Иначе ще прегрява за кратко време и ще изгори в радиация. Известно е: обработката на Информацията се съпровожда с обмен на енергия и това е сериозно ограничение - природно... Известно е, че ако трябва изкуствено да се имитира гл. мозък при човек, структурата ще е грамаданска. Компа решава само по зададена програма от човек. Ако му вмъкнем самообучение ... ще стигне до нуждата от ресурси за оцеляване и няма да ги дели с човек. Опасна работа - за фантастиката, става. ...

Заради различната гледна точка на наблюдател+разум, от която "тръгва" Човек, за да си обяснява Света. (Открил го е Айнщайн- СТО). Груб пример: седнали сме един срещу друг на маса с бял лист. Аз изписвам на листа цифра "6", а ти четеш "9". Въпрос на договаряне на начални условия, за да се "разберем". (ако това са секунди за които столовете ще се разпаднат - аз ще се изправя и ще "оцелея")... Без разум договаряне не става (дори и със себе си). Гледната точка е Мироглед - водещ при поставяне на начални условия. А, те са нужни при поставяне на експерименти - имат отношение към емпиричната наука. Не са достатъчни, обаче, щото съзнанието "иска" връзки, съотнасяния, разумни съотнасяния от опит. Щото същността на "факт" - причина-следствие, се изяснява със следващи тълкувания в комбина с други знания - т. е. - с философски обобщения. Това е интелект: Достигане до правилно обобщено решение на проблем при недостатъчна обективна информация. (Поетът е казал за Човека: В бъдещето тъмно, той гледаше ясно...) ...

Между наблюдаване(1) и наблюдаване с разум(2) има огромна разлика. Първото е възникнала реакция в "наблюдател" следствие на въздействие от промени в околната среда на това което наблюдава (явява се наблюдател в най-общ смисъл, като потърпевшо и ... реагира със собствени промени на физически параметри). При липса на собствени промени - "нещото" не реагира (не е наблюдател в определен диапазон на изменения на околното). В този смисъл - всяка частица в променливо поле е "наблюдател" (полето е материя), който не създава, а разбърква хаоса - декохеренция, която рязко намалява пространствения размер на областта на изменения, дължащи се на собствените характеристики на "нещото". Така че - възникване, ако има такова следствие на наблюдаване1, е твърде силно ограничено пространствено. Даже обратното - в момент на освобождаване от реакция (йонизация-рейонизация, примерно - електрон на по-висока орбитала при наблюдател "атома") - се излъчва фотон - промяна в полетата около наблюдател1 - увеличава хаоса. И ... ГВ създава и Голям хаос... Не е нужно наблюдателно присъствие на Разум да е наблюдавал точно него, щото "се наблюдава" повсеместно и сега в Космоса с много на брой по-малки взривове. Наблюдаване с разум(2) - е само при нещото "Човек" - за по-успешно оцеляване на еволюционно подреденото в променлива околност. Свойството съзнание на Гл. мозък при човек, дава възможност за структуриране и управление на памет-абстрактни образи, за "различни гледни точки" от тези пряко от сетивата. Съотнасянето на тия образи към реални обекти дава възможност за логическо мислене и разум в поведение за оцеляване - без пряко наблюдение. Тълкуванията (на факти) без знания - може и да са фантасмагории, но не и факти. В тия четива, по-горе, от няколко грешни твърдения се съставя голяма лъжа. Затова - важна е гл. точка - мироглед, обективна философска интерпретация, обобщения - правила и закони от науката. ...

https://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9538&Level=2 И техниката прекалява В Института по научна фантастика настъпи паника. Сутринта готвачката Кунка пусна докладна записка, че й се е свършил кибритът и не може да запали печката в кухнята. В момента институтът се бе прехвърлил с експериментална цел в шестото — хиперболично — измерение и нямаше никакъв контакт с нормалния свят. Директорът Едисон Карабаджаков постави резолюция: „Разрешавам!“, и като всеки уважаващ себе си директор си уми ръцете. Докладната записка заедно с резолюцията си отиде най-първо в енергийния отдел. Тук хората я разгледаха обстойно, почесаха се по главите, но не можаха да направят нищо. Най-малката енергетична единица, с която работеха, беше пет трилиона електронволта, а тя щеше да пръсне печката на съставните й части. Прехвърлиха записката при химиците. Но химиците в момента се бяха заврели в четвъртата електронна обвивка на новополучения уран — 1682, наречен „вутий“ на името на откривателя му Вуте Гелев, и познаваха сярата и фосфора само теоретически. Дойдоха на помощ мнемофизиолозите, които се опитаха със силата на волята си да получат желания кибрит. Тъй като обаче отдавна не се бяха занимавали с кухненска работа, техните усилия предизвикаха върху централната фокусна подложка появяването на някаква пластмаса, която по-късно се оказа много подходяща за уплътняване пукнатините на саморазпадащите се астероиди. А готвачката Кунка протестираше и пишеше докладна записка подир докладна записка. В медицинския сектор куркането на червата на научните работници започна да им пречи при изследването на психическата функция на далака. Астроботанците от глад се опитваха да захапят телескопа, през който наблюдаваха някакви вкусни на вид треви в съседната галактика. А когато асинхронната сфигмокибер-оидна машина на въпроса, зададен й преди четири седмици за вероятното полуелиптично изместване на Андромеда през шестхилядната година, отговори кратко и ясно: „Мамо, дай да ям!“, се разбра, че и математиците са слезли от височината на формулите си и се гледат в коремите. Директорът Едисон Карабаджаков свика общо събрание. — Другари — каза той, — моментът е такъв, че трябва да напрегнем всички сили, за да открием отново кибрита, който така отдавна е открит от елементарните ни предшественици. Другари — каза той и продължи още много работи да казва. Пръснаха се всички сътрудници из института. Обаче той целият, дори и кокошарникът, прибавен към него, беше изработен от огне-, водо- и космоупорни вещества. Стоманата отдавна бе изхвърлена от употребление, а кремък никой не можеше да намери — така че и за просто огниво не можеше да се мисли. Бяха създадени няколко нови сорта дървесина, но тя се появяваше в обработен вид под форма на гардероби и нощни масички и също беше огнеупорна. Дойде на помощ дори и завеждащ сектора „Ветеринарен окултизъм“. Той се опита да извика духа на някой дребен огнедишащ змей, за да запали с него кухненската печка, но такъв експонат не се появи, което за лишен път потвърди теорията на същия завеждащ сектор, че ветеринарният окултизъм въобще не съществува. А в това време привършваха последните запаси от хранителна музика, която строго се разпределяше от учрежденския профкомитет. Директорът изпадна в паника. Отначало реши да си подаде оставката. Но нямаше по-висша инстанция, която да я приеме — те все още бяха в шестото измерение. Затова той разкритикува жестоко архиваря Аристотел Ценков и уволни готвачката Кунка за липса на бдителност. Издигайки лозунга: „Един кибрит за едно директорско място!“, той се оттегли в кабинета си на размишления. Спасението дойде съвсем неочаквано- Един среден метеорит проби защитната електромагнитна обвивка на института, загря се от атмосферата, профуча като огнена топлийка през отворения прозорец, изби два предни зъба на портиера, рикошира оттам и попадна точно в кухненската печка, където веднага лумна прекрасен огън. Скоро замириса на печени кокошки, пържени дробчета, гъбя чорба и други фантастични храни. Директорът прости на готвачката и архиваря, възвърна равновесието на духа си и целият колектив продължи заниманията си. В отдел „Случайности и изключения“ изчислиха, че такъв пробив на метеорит през защитна обвивка може да стане само веднъж в 25 864 години. Но никой не се учуди. Такова нещо действително можеше да се случи само в Институт по научна фантастика.

Обяснил си го достатъчна ясно - спекулира се с понятие за свободна енергия. (Струва ми се: импулсно захранване - две устройства с малки собствени загуби се съчетават-честотно в "общ" импулс в работната зона, където "загубите" са нарочна полза - например, нагряване. Общо, загубите са по-малко от конвенционално нагряване за тази работа - действието е за кратък момент време, а резултатът е постигнат. Това не е свободна енергия, а по-икономично ползване на устройството като цяло, по-малко разсейване на "топлото" - работи за това за което е предназначено.) ...

Ясно като картинка - УТС ще има чак след 2048 г. ! До тогава - дано не свърши атомната енергия (щото другата ще свърши...) ...

Така става ясно ?!- сред динозаврите е имало много дино-светци!.., че и тленни останки на други животинки - бая "светци" са се пръквали... ...

Ето едно разкриване на простичко управление на левитация... без електромагнетизъм, разбира се: ... ...

Скорошен виц: "Блондинка чете надпис на пакет сол: Натриев хлорид!.. И ... възкликва: Айде-е-е ... и тук набутаха химия!" https://www.vesti.bg/lyubopitno/vnimanie-ne-spirajte-solta-napylno-eto-zashto-6142868 "Не бива да спираме солта напълно, тялото ни се нуждае от нея Солта е жизнено необходима за телата ни, казват експерти ..."

Правилно е : един зевзек по телевизора така каза: "Пийте вино! Пестете водата!" ...

Честит празник на празнуващите! Трудът е направил от маймуната това, което Човекът представлява днес! https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Ne-stava-samo-s-trud-triabva-i-akal_9803.html Не става само с труд, трябва и акъл "Той [трудът] е първото основно условие за съществуването на човека... в известен смисъл... трудът е създал самия човек." (Фридрих Енгелс) Това е всеизвестна и поизносена марксистка теза, без никакви доказателства и подкрепена само от произведенията на основоположниците на комунизма. Твърдението на Енгелс се основава на марксистката възхвала на хората от низините на обществото, ангажирани в различни видове физически труд - занаятчии, селяни, работници, които те противопоставят на "паразитите" - експлоататори. Това твърдение не заслужава да бъде разглеждано сериозно като научно обоснована теза. В него има емоции и идеологическа манипулация и не може да има връзка с проблема за произхода на човека. Самият труд не може да създаде човешко същество. Работят бобрите, мравките, птиците. Те не стават интелигентни същества заради това. Трудът при животните е само средство да оцелеят - да се нахранят - себе си и потомството си, да си осигурят подслон и защита. Биологичните закони са икономически закони - тук цари строга икономия и пестеливост на енергия - нищо излишно. Липсва ли нуждата да се добива храна - никой не би се "трудил" от животните. Между впрочем и не малко хора биха предпочели да си почиват или да се забавляват, а не да се трудят. Трудът е дейност, която не пряко, а само косвено е нужна за удовлетворяване на непосредствените физиологични нужди. Дори трудът с използване на някакви инструменти не е фактор във формирането на човека, за издигането му като разумно същество, за създаването на цивилизацията. Някои животни също използват инструменти, примитивните племена в Африка също използват инструменти, но все още живеят на едно и също ниво на култура много хиляди, десетки хиляди години и на практика липсва прогрес. Сам по себе си, трудът не само не може да бъде причина за произхода на човека, но не може и да е фактор за развитието на материалната и духовна човешка култура. За да може човекът да стане човек и да остане такъв, той трябва да бъде творец. Именно творчеството, като под творчество трябва да разбираме знания, изобретения, управление, изкуство, превръща маймуната в човек и го издига на безпрецедентно ниво. Трудът може да няма никакво отношение с творчеството, а да е просто рутинна дейност. Той може да бъде само елемент на творчеството, но в никакъв случай основен фактор. Е, необходимо да се работи, но да се работи само не е достатъчно. Творчеството е труд, вдъхновение и мисъл - и то не в този ред. Въобще голяма скука вее от твърдението, че трудът е създал човека. Нима за това сме родени - само да работим? ... ...

Ей така ще трябва да се правят видео?!! Намаля се звука и ... четеш, демек! - избор!.. За ползата - не знам. ...

Да, за мандахерцане май трябва и тегло. Предполагаме, че няма, иначе устройство тип "люлка" би се люляла под действие на тегло. По-скоро "Г" на окачалката е еластичен прът и един път затрептян, продължава известно време колебанията си. При това - на станцията има остатъчна хаотична атмосфера - не е като на Луната. ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dali-proizhodat-na-tamnata-materiia-ne-se-krie-v-samata-gravitatciia_183249.html Дали произходът на тъмната материя не се крие в самата гравитация? Истинската природа на тъмната материя остава загадка. Въпреки десетилетия на усилени търсения на частици тъмна материя, ние все още не знаем какво е това, въпреки че знаем от косвени наблюдения, че 85% от цялата материя във Вселената се състои от тъмна материя, а останалите 15% от обикновената ни известна материя. Тези косвени наблюдения са до голяма степен свързани с гравитацията, като плоските криви на въртене на галактиките и гравитационните лещи около галактиктически купове. Но какво ще стане, ако самата гравитация е тази, която формира произхода на тъмната материя? Наскоро двама физици – Олег Лебедев и Йонг-Хюн Юн (Jong-Hyun Yoon) от Института по физика в Хелзинки – предлагат удивителна теория: че в първата фаза на Вселената, фазата на инфлация, гравитонът, това е хипотетичният квантов носител на гравитацията, е създал огромни количества тъмна материя. И това се е случило във време, когато дори обикновената материя все още я е нямало, тя се появява едва след периода на инфлация. По време на периода на инфлация, Вселената се разширява с експоненциална скорост, в малък интервал от време Вселената може би се разширила между 1030 и 10100 пъти. Тази инфлационна епоха е била от решаващо значение за бъдещата еволюция на Вселената, тъй като това невероятно разширение превръща микроскопичните квантови флуктуации на пространство-времето в семена, които някой ден ще се превърнат в звезди, галактики и галактиктически купове. Какво е причинило тази инфлация не е известно, но е единственото, което може да обясни моделите, открити в космическия микровълнов фон, образуван, когато Вселената е била на 380 000 години, и широкомащабното разпределение на материята във Вселената. Статистиката на тези модели съвпада с това, което виждаме в квантовите флуктуации, което дава на космолозите увереността, от която се нуждаят, за да предположат, че има връзка. Графиката показва времева линия на Вселената, базирана на теорията за Големия взрив и моделите за инфлация. Кредит: NASA/WMAP В края на инфлацията космосът е бил много по-голям от преди. Но също така е бил и много по-празен, тъй като цялото съдържание, което преди това е било във Вселената, е било изхвърлено далеч едно от друго. Каквото и да е задвижвало инфлацията в началото, то в крайна сметка се изчерпа. Космолозите смятат, че за нея е било отговорно хипотетично поле, наречено инфлатонно поле, проявление на което е частицата инфлатон. След периода на инфлация инфлатонът се разпада и се образуват частиците, които познаваме днес, протоните, неутроните, електроните и други частици. Вероятно същото събитие е произвело и тъмна материя. Космолозите не са сигурни от какво е съставена тъмната материя, но изобилие от доказателства сочат, че това е някакъв нов, неизвестен вид частица, която представлява над 80% от цялата материя във Вселената. Лебедев и Юн сега предлагат нов механизъм за генериране на много тъмна материя в ранната вселена, който разчита единствено на гравитацията. В края на инфлацията, точно преди инфлатонът да изчезне и да породи зоологическата градина от частиците на нашата вселена, инфлатонът се пръска из космоса като топка, търкулнала се надолу по стръмен хълм, но все още колебаеща се на дъното на потенциалната яма. Аналог на повторно нагряване на ранната Вселена в лабораторията динамиката на инфлатонното поле се картографира върху тази на атомен Бозе-Айнщайн кондензат, чиито възбуждения се идентифицират с частиците, произведени от разлагащото се инфлатонно поле. Кредит: https://arxiv.org/abs/2008.02290 Космолозите наричат този етап фаза на повторно загряване на разпадането на инфлатона. В ттази кратка фаза, самата гравитация може да играе основна роля, позволявайки на инфлатона да се свърже с частица тъмна материя. В този случай гравитацията приема формата на предполагаемия си квантово-механичен носител на сила, гравитона. Обикновено гравитонът не участва в реакциите на частиците, но двамата физици са намерили начин да го накарат да се появи във фазата на повторно загряване към края на ерата на инфлацията. Лебедев и Юн откриват, че когато гравитонът се появява във взаимодействията на частиците в тази екстремна епоха, той може да осигури канали за разпадане на инфлатона в частици тъмна материя. Тези частици тъмна материя тогава щяха да са във Вселената преди останалата нормална материя да ги последва, когато инфлатонът в крайна сметка изчезне. Този механизъм работи само ако нещо специално се случи с космоса, като експоненциално бързото разширяване по време на инфлацията. И когато тази фаза приключва, производството на тъмна материя също спира, запазвайки нивото на сегашните 85% тъмна материя във Вселената. Физиците са настроили своята симулация така, че да създадат точното количество тъмна материя, което изискват наблюденията на космоса. Но това все още е теоретична работа. Авторите не са съвсем сигурни как гравитацията взаимодейства с частиците. Това е механизъм на квантовата гравитация, теория за силната гравитация в малки мащаби, която е настоящият свещен граал на съвременната физика. Така че, за своята работа, съавторите на статията да направили много предположения за това как гравитацията действа в тези мащаби. Все пак идеята е интересна, защото предлага начин за обяснение как ранната вселена може да произведе значителни количества тъмна материя и тази тъмна материя никога повече да не взаимодейства с нормална материя. Справка: On gravitational preheating Oleg Lebedev, Jong-Hyun Yoon; arXiv:2203.15808v1; https://doi.org/10.48550/arXiv.2203.15808 Източник: Is the origin of dark matter gravity itself?, Space.com ... ...