Малоум 2

Здрасти, Петков! Както се сещаш, бях обещал да ти покажа извод на Лоренцовите преобразувания: Ето: Лоренцови преобразувания: От книжката: Първи стъпки в ТО – Анастас Анастасов, Бойко Карабски, ДИ”НП”, София, 1983 ... Извод на Лоренцовите трансформации Постулати: (Айнщайн) ........1) Съществуват Инерциални Системи (ИС) ........2) Съществува скорост, която е една и съща във всички ИС. Тази скорост ще наричаме абсолютна ( авт. - не е необходимо даже да е скорост на светлината, даже – не е необходимо да е скорост на реален обект) ........3) Линейност на преобразуванията (Галилеевите Трансформации (ГТ), са линейни) Третият постулат е неявно постулиран, но, вижда се – задължителен, щом ще е “еднаква” математиката на преобразуванията. Затова авторите са подредили постулатите така: ........1)Съществуват множество ИС, преобразуванията между които са линейни. ........2) Физическите закони са едни и същи във всяка ИС. .......3) Съществува абсолютна скорост, една и съща във всички ИС Нека имаме две инерциални системи К и К`, движещи се една спрямо друга с v: ....ГТ ........10а).......... x= alfa *(x`+ v*t` ) ........10b)...........y= y` ........10v)..........z = z` ........10g)..........t = a*t` + b*x` alfa , а ........са коефициенти, приблизително равни на единица; b ....... коефициент, много по-малък от единица. В класическата физика, равенство на времената в К и К` идва от предположението за абсолютно време. (предположение, а не доказано!) alfa – не зависи нито от х`, нито от t` - иначе, няма да са линейни преобразуванията. Следователно: alfa = alfa ( v ) зависи от скоростта и в клас.физика е единица. ...Обратните ГТ: ........12а .........x` = alfa *( x - v*t ), ........12б .........y` = y, ........12в ..........z` = z, ........12г ...........t` = ( t* (1+alfa *b*x) – alfa*b *x)/a За определяне на alfa ще използваме вторият и третият постулат. Нека някаква въображаема точка се движи със скорост С (абсолютна) в системата К: ....... x = C*t; В системата К`, според втори постулат, ще имаме: ........ x` = C`*t`; От трети постулат : С = С`; Заместваме в 10а) и в 12а): C*t = alfa *( C * t` + v * t`) = alfa * t` * C *(1 + v/C) C*t = alfa *( C * t - v * t) = alfa * t * C *(1 - v/C); Умножаваме почленно: C^2*t*t` = alfa^2*C^2*t*t` *( 1- (v/C)^2), ...........а от тук: 1= alfa^2* (1 – (v/C)^2) .........................., където v/C)^2 – нормирана скорост = beta (число) тогава: .............alfa = 1/ ((1-(v/C)^2))^0.5 , ............... или : alfa = 1/ (1-beta)^0.5; Връзката между времената t и t`: ... x` = alfa* (alfa*(x`+v*t`) – v*t).................след заместване и преобразувания: ...t = alfa*(t` + v*1/C^2*x`) ... t` = alfa*(t - v*1/C^2*x) При запис с нормирана скорост: x = (x` + v*t`) / (1-beta^2)^0.5 t = (t` + v*1/C^2*x`) / (1-beta^2)^0.5 Ситуацията е за движение по оста х... Вижда се, че преобразуванията посредством постулатите на СТО, съвпадат с Лоренцовите преобразувания, които са “извикани” да обяснят отрицателните резултати от опита на Майкелсън-Морли. Когато правя нещо, то изглежда ... лесно! Редактирано на 03.01.07 15:14. Сещаш се - от другия форум съм го постнал ... е-е-е, отдавна беше! ...

Инерциалните Системи (ИС) са абстракция, която в добро приближение за практиката, дава резултати. Могат да последват разни поправки, от конкретни условия, които биха доуточнили получените отнапред резултати. Абсолютна "точност" -на практика, НЯМА. Но, чрез избраната методика на СТО - се получават възможно най-точните резултати - в тоя смисъл е по-полезна от Нютоновата физика. Лоренцовите преобразувания не са оптически мираж, а реалност и много "лесно" се наблюдава при движещ се електрон, например - сплесва се "кръгчето" му по посоката на скоростта. Това е заради крайната скорост на полетата, посредством които ние "виждаме" явленията в Природата. Не е и субективна оценката, защото същите тези полета (скъсени-удължени по дължина на вълната, в зависимост от посоката на скоростта) влияят, посредством тях се извършват различни взаимодействия без наличие на субект - действат на различно настроени датчици. Значи: ако на една ИС-1 се излъчат едновременно два сигнала към друга ИС-2, която се движи относително стрямо ИС1, то, на ИС2 - тези събития ще предизвикат РАЗНОВРЕМЕННИ - събития за намиращите се там Наблюдатели (не субекти, а датчици). Това е реалност. Ако тези сигнали "включват" механики на машина, то неедновременно ще тръгват тия механики на ИС2. Интерферометърът на Саняк не е ИС - има движещи се в него по кръгова орбита огледала и там са ускоренията и действията на измерими сили (движението по крива винаги е съпроводено със сили). Светлинният сигнал участва в преносната скорост на тия огледала, т.е.- задържа се (за много кратко) при поглъщане от огледалата и му действа сила в този момент, която влияе на излъчваното от огледалата - променя се честотата и ... е готово за интерференчна картинка при събиране с "началния" лъч. ...

Оп!.. не бързай. "Знание" на нещо (напр. едновременност) си е чисто човешка приумица (догор м/у говорещи) В Природата на Наблюдател (датчици, кви да е частици, групи от тях и т.н.- безсъзнателни "твари", дето не се питат: "абе, едновременно ли треснаха светкавиците?") им се случват ВИНАГИ Неедновременно събитията. Случайно, при особенни обсоятелства, им се случва да ги застигнат едновременно разни падащи полета от Различни събития (разсъдъка означава това състояние като "настояще"). Неедновременността е присъща- повсеместна, затова ние сме способни да разграничаваме различните явления по време и по място, поотделно. Когато стане въпрос за пространство-време - за вътрешните в него явления, за нас те са неразграничими. Е, не е така. Знаеш, че съм поствал доказателства-изводи на Лоренц-преобразувания, пък и други са ги показвали... ...

Здрасти, Петков! Точно така: целта е да се установи (от Наблюдател, от Наблюдател - вижда 4 и 5 но не знае дали са едновременни или не) дали "началото" на събитията 4 и 5 са едновременни. Ти, априори приемаш за такива 1, 2, 3 ( по условие 1,2 и 3 са едновременни, но реално не се знае това); но горкият Наблюдател не знае предварително дали е така, щото не той е задал наблюдаемото. Когато "види" събитията, тогава измерва и пресмята с Лоренц и ... ще стигне до същия извод - че са станали едновременно.(За ИС - си приказваме) А, примерът с различните скорости не е удачен за изясняване на СТО, -ти го даваш, затова ти го споменах - че в него изначално се съдържа понятие за неедновременност на случване на събития при Наблюдател - вниквай в това, защо съм ти го разказвал; и не е мой изводът за някакво хипотетично настояще, в което са се случили едновременни събития -и значи - за всеки наблюдател са едновременни!!! Не е очевидно. Точно това трябва да се установява: дали за Наблюдател със собствена Гледна точка е така! Само Лоренц помага при високи относителни скорости. И СТО, разбира се. Има, има. Такава му е задачката на Гурото и хитро си е измислил светлинните часовници за синхронизация. Па и без да е знаел хипотезата ми е стигнал до извода, че времето в относително движещи се ИС "тече" по различному. Щото за да имат различни скорости, значи: са търпяли различни ускорявания (сили) и тиктакането на реперите в коя и да е ИС, зависи от състоянието им - собствено време имат (времеинтервалите, по-скоро) ...

Здрасти, Петков! По-кротко, ей! Емоциите са за ... масата с мезенцата на пийването. Особено накрая, в сметката?!! Хубав пример даде със светкавицата и грамотевицата; сега - нека изключим Човек (разум) от понятието Наблюдател. Цялата "техническа" апаратура е наблюдател и ... тя, наистина ще ти покаже по-после, когато Човек отчете, че двете "едновременно възникнали" събития, са се регистрирали като "неедновременно случващи" се в Настоящето на Наблюдател. Нарочно подбрах този твой епизод, за да разбереш за сетен път, че понятието ЕДНОВРЕМЕННОСТ на случване на събития, не е прищявка на Гурото; тя е обективност за който и да е наблюдател на явления, като се има предвид, че сигналът от явленията достига до наблюдател с КРАЙНА-гранична скорост (примерчето ти е за различни скорости, но ясно ти е, че важи и за светлината); Защото: явленията се случват в МИНАЛОТО! Докато ги "отнесе" скоростта на светлината до наблюдателите и те да ги забележат: изминават различни интервали от понятието за време. И - за да не бъркаме с ракурс или различна отдалеченост, трябва да го сторим (разсъждението) така както е направил Гурото: Да се разглеждат само две отсително движещи се ИС и случване едновременно за едната ИС1 на две събития. Пита се: какво вижда Н1, намиращ се на системата съдържаща събитията и какво вижда Н2 - който е на другата ИС2; налага се да се синхронизират часовници за двете ИС. За най-бърз и точен часовник е избран светлинният, пък и защото с неговата помощ "забелязваме" нещата (събитията). И тогава се достига до извод, че ЕДНОВРЕМЕННОСТТА на събитията зависи от относителната скорост! Това е "крещящо" противоречие с твоята философия за случване в настоящето. Поне така казваш. Да, ама за да не се сърдиш на Гурото, той ти е казал, че за да разбереш настоящето на именно тези две събития, можеш да използваш Лоренцовите преобразувания и няма да се излъжеш в общото им минало!!! Това, че Н2 (или Н1) ще вижда разновременно събитията, въобще не бива да го тревожи, заради крайната скорост на разпространение на сигнала от събитията. Знаейки СТО - измерва, пресмята и датира настоящето им. Изводът, че за всеки от Н1 или от Н2 - на другият времето му "тече" по-бавно е именно заради относителността - тя си съществува (и преди Айнщайн). Но - само за ИС! Извращенията, допускани от СТО, че можела и с приближения да пресмята в не-ИС са ужасни. От тук тръгват и несъобразностите, наричани парадокси. Така мисля.(визирам близнаци и Саняк) ...

Здрасти, Петков! Добре дошъл тук (съм по-отдавна тъдява) Ма-а-а-алки, незначителни поправки: -няма застой във физиката, след като и двамцата си имаме други, различни хипотези от господстващите; в смисъл, че е налице възможност за различни интерпретации къмто обективната действителност - едновременност, не едновременност на събитията се отнася за съответен техен НАБЛЮДАТЕЛ, а не за самите събития; което пък точно означава, че всичкото наблюдаемо е относително; не можем с опит, да лепнем характеристика едновременност или обратното, без след това да си направим сметката с Лоренцовите преобразувания за "времето" на случване на наблюдаемите събития. От различните камбанарии, различно се "вижда", Дедо Попе! - съгласен съм, че има следствия от СТО, които не са обяснени с физика, а ... със смешки!.. Знаеш, поради липса на същност при физиците. Надявам се да дебатираме приятно!

Хубаво се "питаш" какво е вълна, ама ... бързаш и да си отговаряш ... неправилно, разбира се. Това, дето си го описал е само част от свойство на ... надлъжна вълна. В интерес на любознателността ти е, да прочетеш още малко школска физика, че има и ... напречни вълни, а и - че електромагнитните вълни са такива, едни - напречни. После квалифицирай кое е нелепост и кое - да! ...

За твое съжаление, цалата природа е АНАЛОГ за дуализъм - "вълна-частица". Качествено: когато разглеждаш ударите между билярдни топки, считаш че са частици. Подчиняват се на разни физични закони - Класическа физика. Когато разглеждаш движенията на ... водни вълни препречени с разни прегради с процепи, след взаимодействията с преградите се случват картинките Интерференция - усилване и отслабване на вълните в определени участъци. Тази физична характеристика е само за вълнови процеси. Също са открити законите по които става и пак са раздел от "класическа физика". Могат и да "заобикалят" прегради - също характеристика на вълнов процес. Значи, ако "забележиш", че билярдните топки, след преминаване през съизмерими с тях по големина отвори, (както при вълничките) се разпределят интерференчно, то можеш да кажеш, че "се държат" като вълни. Опитите са правени с електрони, неутрони и ... фотони: Точно това могат да "правят" - интерферират след преминаване през съизмеримите с тях процепи от преградите; Извод: притежават И вълнови свойства! (Наблюдавана е и дифракция - също като интерференцията ама при отражение от съизмерими с голенината им "грапавини" на повърхности на кристали- като "от вълни" са групирани с усилване и отслабване резултатите на определени места) за фотоните: държат се като частици (всъщност, са точна порция енергия - на поглъщане и на излъчване), когато взаимодействат с вещеви обекти. ДРУГО НЕ СЕ НАБЛЮДАВА- не е възможно да се наблюдава... при такова съотношение на размери (много малки размери). Разпространяват се като вълни (всъщност, всички вълни са смес от много фотони)- правят интерференция и дифракция, заобикалят "прегради". И, понеже фотоните и елементарните частици са елементите от които се гради Природата - то тя има дуалистичен характер, не може да не притежава свойствата на това, което я изгражда. Само от условията на изследване зависи кой от "характерите" й ще се проявява по-забележимо. При макро-опити с вещеви обекти - частичността се проявява (това наблюдаваме в ежедневието, от тук идва заблудата че работим с билярдни топки) заради сравнително големите размери и "бавното" ни виждане; обобщена картинка виждаме - без тънките подробности от едноактните взаимодействия между вещеви и полеви характеристики, които стават много бързо. ...

"Отлично, даже много добре!" - както казвал старшината. Значи, получил си формулата, че скоростта не зависи от масата при свободно падане. Сега остава да се сетиш, че съпротивлението на въздуха при такива малки относителни скорости е линейно и зависи от формата, а не от масата на телата. правят се тези "идеализации" в мислените опити (първо за по-лесно формулиране на проблема), та ако на практика се срещнат отклонения от идеализациите, да може и те да се предвидят с кои точно свойства (въобще ако ги има) трябва да се съобразим. Например, в случая на "балончето" - Архимед си прави кудош ... и т.н. ...

Понеже спомена, че си учил физика (занимавал си се с наука) затова само ти споменах, че съществуват твърде много ограничения за изследователя. Едно от тях е, че поназнайвайки науката, човек трябва да се стреми поне да си задава ПРАВИЛНИТЕ въпроси. Лавината от въпросителни е препоръчителна за журналисти например - те даже и от отговорите не се интересуват, защото въпросите им умело "съдържат" отговор угоден на слушателите; Да, ама тук уж за наука се опитваме да си приказваме ... поне правилните въпроси можем да се опитаме да формулираме - нищо, че засега може и да нямат еднозначни отговори. Та, ЧУВСТВАТА, са инстинкт, провокиран отклик, в несъответствие-несинхронност с околността (падаща информация; "Обект" са на други науки - не на физиката). За съзнанието - ако искаш чети в клуб философия - там съм писал разни работи, може и да помогнат. Когато споменах, че физиката е в началото, имах предвид и предишни постинги в които съм обосновавал еволюцията (от гл. точка физика). От така нареченото Голям Взрив, до достигане на високоорганизиран продукт -Главен мозък при Човек. Физичните закони го правят като "организация" - останалото са различни свойства, обект на отделни науки, за по-лесно изучаване с подробности. Дали сме торба кокали? Не, ние сме кожено яйце с "направени" от Гл мозък приспособления за Обратна връзка, крайници, течности и дупки, като кожата в дупките е със специализирани други свойства, по предназначение. Та да можем да "оползотворяваме" всичкото инфо: падащото отвън яйцето и съдържащото се във връзките на разпадащите се "хранителни" вещества. Това инфо е ЕМП - фотони, полева форма на материя. Тя казва кое, кога, какво, къде и как да се обработи (взаимодействия, демек). ...

Вж формулката за скоростта при свободно падане - в нея, масата не участва. А , от скоростта зависи ...кога ще пристигнат на земята. При свободно падане, в КС на телата, ускорение НЯМА... затова се движат заедно. ...

Ами точно, за да изясни процесите в себе си, човек изучава обективната действителност, с надеждата, че може да я разбере. И по научен път - успява донякъде; прави експерименти и наблюдава..., че и изводи прави! По-интересното "чоплене на проблеми" е там, където експериментите са невъзможни, но по косвен път да успява ДА ИЗМИСЛИ същност, която еднозначно да създава околното (наблюдаемото) - работна хипотеза, например; тя трябва да се проверява при всички възможни случаи, а не - да й се вярва. И още: за да се разберат процесите в човека, то първом: ФИЗИЧЕСКИ трябва да се разберат, а по-нататък, с биофизиката и биохимията да се проверят и уточнят; но - в никакъв случай, ако не отговарят на физическите закони, не биха могли и ... да се оправдаят по друг начин. На първо място е физиката на процесите, а после следват съжденията от другите науки. Това определено създава граници на приложимост на отделните твърдения, поради ограничените възможности на изследователя (апаратура + разум). Но, науката е тая, която не ограничава изследователя, а му дава възможности за отсяване на обективно верното от всички възможни фантасмагории, които ни идват на ум! ...

Във вакуум - да! В среда (въздух) играят и още: разни течения и Архимедовата сила; ако балончето е с хелий, например ... ясно ти е... (но е извън условието на задачката) В началните условия неявно се считат телата за абсолютно твърди, липса на течения и възможно най-точни по форма- за да се пренебрегнат по-горните причини (да се окажат несъществени). Също неявно се предполага хомогенно гравиполе. Не се отчита и грави-влиянието (неизмеримо е) на собствените маси, защото "теоретично" и те взаимно се привличат. Та, в един такъв мислен експеримент - обикновено, се пренебрегват несъществените причини. Точно е казано в задачката: 1кг ябълка, - 10 кила гюле. Във вакуум - никакво значение нямат формите - всички тела падат свободно с една и съща скорост при едновременно пускане от една и съща височина.(при горе упоменатите ограничения за хомогенност на полето) ...

Човек ... не може да вярва във всичко, ще-не ще, проверява посредством взаимодействието с обективната действителност. Само с вяра - не става в живота: "... Исус, след като прекарал 40 дни в каменната пустиня, без хляб и вода, само с вяра, излязъл на билото; там събралото се множеството чакало неговите слова; и той казал: Солта е солена, защото ако не беше солена, нямаше да има с какво да я посолим!" Ей така, само на вяра - винаги се достига до съждения- софизми. Пък ти си вярвай, ако искаш. Правилото е: Искаш ли да има бог? - Има!; Искаш ли да няма бог?-Няма! Недоказуемите неща не могат да бъдат обект на науката; те са обект на хипотези. А вярата не само не е способна на хипотеза, ами и фантасмагории сътворява. От страх пред непознатото: "На страха очите са големи!" ... дяволи! Вярвай, в каквото си искаш! Нямаш проблем... Проблем имал оня, дето си купил нощно шкафче и казвал: "...Не знам къде да го държа през деня..!" ...

Виж какво съм ти отговорил в първата тема, по същия въпрос. Телата падат с една и съща скорост, при еднакъв "външен" вид, при еднаква форма - не зависи от масата им. При една и съща скорост, съпротивата от въздуха е една и съща и за двете тела (зависи линейно съпротивата от скоростта - само при много високи скорости, тази зависимост е квадратична и пак от формата зависи) ...

И двете ще паднат първи! В смисъл, че и двете тела ще докоснат земята едновременно; Но тялото с по-голяма маса ще "спре" по-късно движението на ЦТ си, при еднакви спирателни условия. ...

Представата за пространство се формира на база понятието за физически вакуум; предполага се наличие на такъв - наричали са го етер, ефир - и се тълкува като среда за разпространението на полетата -гравитационно и електромагнитно. Ако си запознат с историите по откриването му и "определяне" на движенията на телата спрямо него - ще ти е по-лесно. Допуснах (хипотеза), че физическият вакуум се състои от частици с много малки размери и собствен момент на въртене. Но всяка частица си "стои" на мястото и само се върти бясно. За по-лесна представа: малка стрелкичка, която непрестанно се върти около "центъра на тежестта си". Размер 10^(-26)m. Все едно имаме точка с оръдие което при всяко изстрелване на снаряд си променя посоката на стреляне (образно казано). Но - си стоят на мястото; неподвижни са тези точки една спрямо друга - не сменят местата си. Така, условно, от тези "точки" изграждаме тримерна решетка. Непрестанните "стрелби" са фактически трептения на тези частици спрямо центрите си и така се сдвояват (стрелка срещу стрелка), че общият им танц, нормално, не "излъчва" от общият им обем - навън. Общата им обвивка е нещо като пашкул. В този смисъл физическият вакуум е неутрален (незареден) и неподвижен.Но, трепти бясно. Поради трептенията, обаче, в част от него възникват флуктуации (по голяма група от вакчастици затрептява синхронно), които флутуации "подрежат" стрелките им е едно направление (като ток) и обвивката на сдвоеното, може да се пренася без да се движат в същото направление самите вакчастици. Наричам го "пренос на смущение". Това са и вакфотоните. При среща на вакфотоните (кръстосване) могат да интерферират, защото всяка от вакчастиците участва само в пренос на едно трептене минаващо през нея. Скоростта на преминаване на трептенето е определена от големината на вакчастиците (от стъпка в стъпка по тях) и е възможно най-голямата скорост на нещо сърфиращо по вакрешетката- Свак (скоростта на светлината във вакуум). От комбинациите на тези подреждания се изграждат както полетата, така и вещевите обекти - тези, при които вместо да пътуват в една посока, са се затворили около общ център и започват да действат (полетата) "сами на себе си". Това действие ги "дърпа за косата, назад" и те не могат да се движат с възможно най-голямата скорост, а с най-различна, но много по-малка от Свак. Протяжността на пространството се реализира върху физическия вакуум.(Изпълва цялата Вселена, независимо то това, докъде ние виждаме, докъде е наблюдаемата част, заради неговите структури) Начинът на подрежданията на частиците, образуващи различни структури (структуриран вакуум), показва какво е кривина на пространството; В един кубметър с прави (декартови) ръбове има толкова вакчастици, колкото и в един кубметър с криви ръбове, като кривината се дължи на това, че при пренос на смущение (смутен вакуум), формата на пашкулите се е издължила по посоката на преноса, а съседите са се доближили до изтънената част - вакуумът "диша" като цяло, нещо като надлъжни вълни по него. И доколкото по неговата структурирана посока е самоволното движение (без загуби на енергия)на кво да е, то движенията са по "крива" траектория, спрямо декартовата Координатна Система (КС). Разбира се, тези кривини са малки за Наблюдател и с голяма степен на точност декартовата КС върши работа при сметки. Важно е, че наблюдателят "вижда" само промени от средната стойност на действията - ако има вещеви обекти, които взаимодействат с фотони и съответно се излъчат фотони след взаимодействието - тези излъчвания са разликата от средното и биват забелязани. Значи, не виждаме самото пространство, а съдим за него от това, че са разделени с пространство излъчващите обекти (звездички). Пространството не е нищо, а физически "пълно" нещо. Физически вакуум; от неговите свойства са изградени (структури) полевите форми и вещевите форми (тези, които имат физична характеристика "маса при покой"). Времеви интервал: сравняваме (неявно въвеждаме) време за повтаряне на едно и също (според нас-наблюдател) събитие. И понеже само вещеви обекти ни "разказват" за такива, а самите вещеви обекти се образуват непрестанно с огромна честота на образуване, то, преди да има "вещеви" - не може да се говори за време, въобще. Заедно с раждането на вещеви обекти (от ГВ -насам)е станало възможно и да се образуват интервали между повтаряне на едно и също събитие, като ги отчитаме в сравнение с други подобни. Затова и вещевите ги наричам "портокал с часовников механизъм" - без тях - понятие за време не може да се въвежда. ...

Примерчето е хубаво, ще се опитам да го направя разбираемо; 1.намираме се ма-а-а-лко след мундщука за "надуване" на балончето; 2.балонът е дебела гума (но ефирна - неосезаема - физически вакуум) с дебелина стотици светлинни години 3. Ние сме някъде по средата на тая дебелина; 4. "Виждаме" основно, каквото идва от светещите обекти в нея дебелина ... и при вещевите обекти действа привличащата сила, та не им дава да се "раздуват" - стоят си 5-стотинки и по-малки, докато не гръмнат; И 5. - най-лесно е да си го представяме като дебелостенен "рог на изобилието" и се намираме с "средата" на стената. Този рог е един от ръкавите на Вселената, тръгващи (с начало от) от мястото което наричаме Голям Взрив.(хипотеза) Аналог: цветът на градинската фунийка - отваря се заради падащото върху нея лъчение от околното, а при липсата му (нощем) се затварят крайчетата; По този начин би се "държал" и нашият ръкав от Вселената - при наличие на количеството вещество в него, заради падащите върху му полета се раздува и изтънява към крайчетата си (след милиарди години) и там ще се "затвори" и ще бъде началото на нов ГВ. Подминем ли най-големия диаметър на балона, небето нощем ще е бяло. Не е само тази аналогията (хипотеза), която "показва", че началото, началните движения на микрочастиците, се проектират и макроефектите при ... дърветата например, се повтарят: стволът на дърво е съответстващ аналог на "атрактора" на ГВ (атрактор е мястото на завързване поради зашнуряване на свойствата на частиците на физическия вакуум, по малки по размер от 10^(-26)m)- плътен поток-посока на насочване на градящото; клоните съответстват на началото на ГВ, на ръкавите (място, където са се завързали полетата във вещеви обекти - неутрони, например) с следват кривината предопределена от структурата на частиците на физическия вакуум - може да се счите, че се излъчват полета и частици; кореновата система пък е "обратната страна" на излъчването, поглъщат полетата от разпадащи се вещеви структури; Мислените продължения на клони и корени по кривината им определят тороидални форми - при широколистните най-вече (гироподобни - при иглолистните). Тази тороидална форма (или части от нея) се повтаря в целия жив свят - напр. бели дробове и трахея; Гл мозък-гръбначен мозък; бъбреци и пикочопроводи, и т.н.- семена на растения, плодове - динята, например е добър аналог, а семките й - направо си съответстват на "място за Галактики". От неживата - също: кръглите форми са близки до тороидалните, на които "вътрешната" окръжност е малко по-малка от външната образуваща окръжност; слоевете около Земята, например - са с тороидални форми и т.н. ... Чакай, че май-надминах Каку – то! Извинявам се. ...

наистина избързваш. Ако забелязваш - не се отричаме един друг с писанията си- дискутираме за възможности. Тук нали е клуб философия. Що те смущава употребата на философски термини. Е, малко по - по друг начин са тълкувани, ама това не пречи. (не би трябвало да пречи само защото се основава на другомислие) Темата за прераждането, не е чисто философска, макар да е застъпена като философия на източните. Няма научно покритие - не се разглежда основния философски въпрос (кое е първичното: материята или съзнанието - материалното или идеалното). В отговор на този въпрос се изгражда философия: те (източните) тотално са възприели идеалното за първично и в този смисъл са идеалисти (ако ги питаш - считат се за материалисти - не им вярвам, щото нямат знанията, а работят с "усещания" - от 30 г и повече се занимавам с йога); аз пък съм доказал (поне за себе си) първичността на материята и затова съм материалист. В този смисъл, съзнанието е "идеален обект" (дървено желязо) - не е обект, а субективна интерпретация на възможното отразено от обективната действителност, от "идващото" от обекти - отношение, спомни ли си. И, понеже не е обект - няма как да се манипулира по желан (от надстройката) образ и подобие - винаги си има "Едно на ум", субектът. Някои казват, подсъзнанието е таково. А самото подсъзнание си е индивидуалната форма и запис на пристигащото инфо върху ген-изградената подложка от връзки - индивидуална е! Не е възможен клонинг, нито ИИ (изкуствен интелект), който да наподобява характера (начин на поведение в отношението разум-съзнание) на оригинала. Всяка коза за свой крак - както е казал народът! ...

Мисля си, че избързваш. Представи си: седим един срещу друг на маса; бял лист; аз изписвам цифрата "6" и те питам какво е това; разбира се отговаряш "9"- за теб изглежда така. Поради не еднаквата ни гледна точка, едно и също знание за събитие намира две значения (най-малко). Колкото гледни точки, толкова интерпретации в личностно възприемане - субективизъм в действие, доколкото пък, всяка генподложка по различен начин "разполага" и се съотнася към събитието. Затова знанието си е чисто субективно. Не бъркаме със стремежът ни да го правим все по-обективно, като го сравняваме и с други гледни точки на субекти за едни и същи събития, като нещо замърсено. Нашето знание си е еднолично - в този смисъл "чисто", а не, че не можем да го "смесим" с други подобни, с цел достигане на обективност в процеса на отражение и осъзнаването на възможните резултати с нова, подменена вече гледна точка (имаме: "едно на ум"), става съ-знание, а това го прави разумът. (Това беше и една от грешките на колективизма преди време - искаха битието да определя съзнанието, като че ли то е тяхно и имат права да разполагат над него, борейки го с битие. Така и не можаха да обяснят алиенацията при социализма; чудеха се: кво искат тез "индивидуалисти"?) ...

Когато вещеви обект "достига" скорост близка до светлинната, започва разпад - част от трептенията на образуващите на вещевите (резонансни на ускорителните фотони), разпадат веществото до полеви форми на материята. Затова и не може вещеви обект да достигне скор. на светлината - разпада се на образуващите го фотони. Обикновено, при такива мислени експерименти се забравя (пренебрегва) силата, която трябва да ускорява обекта; при всички случаи (силата дърпа-бута) става с поглъщане и излъчване на фотони; т.е., вещевото следва траекторията на най-изгодното му образуване от гл. точка енергия. Иначе, няма да е едно цяло. Освен това, не можем да твърдим, че далечните обекти се движат със светлинна скорост (или, че биха се задвижили до такава) - това движение е относително наша гледна точка. Ефектите, които ще наблюдаваме са относителни. И са, такива. Мичиу Каку е симпатяга (по начина си на изразяване - вживява се); но в опита си да представи нещата като не толкова сложни (даже ги счита за доказани), губи. Таман възбуди някакъв ... интерес и ...човек, като седне да чете науката какво казва по същото проблемче - започва отчаянието; уж просто, пък нищо не се разбира... Значи: Той е гений пък аз съм тъп! - си мисли потърпевшия. А то - не е така. Просто, дискутираните от него неща са фантазии на база грешно-изводни възможности. И сериозните учени си го знаят. ...

Ще помоля да прочетеш предния ми постинг - там се опитах да обясня повече, че да не се повтарям... Физическата информация се съдържа във фотоните (смесените елмагн вълни са от много видове фотони; вълните са "разклатено" от заряди елмагн. поле). Посредством нея - неин обмен, се осъществяват физическите взаимодействия, чийто закони са открити. Тази, физическата информация - не се губи; не всякога цялостно може да се наблюдава, но, в крайна сметка - не се губи. Ненаблюдаем процес е поглъщане на фотон от вещеви обект - и веднага започват КМ спекулациите, че може да има причина без следствие или - че причината може да изпревари следствието. Доколкото знанието (съзнанието) не е физическа информация (изтъкано е от абстрактни образи) - нищо не му пречи, да се губи. И се губи, в действителност. И се самозалъгва, че и нас "лъже" (често давам тоя пример: пипаме дървената маса - не е студена, пипаме металната тава - въх, студена!; Е това не е вярно - и двете неща са при Т=20 градуса Ц - бихме могли да направим грешен извод на база Чувственост, ако не познавахме физическите закони: грешно, например: че едното е топло, пък другото - студено) Спомените ни са благодарение на оставеното от дейности (предходни събития): физическа информация (градинката), разкази (писания, разни)- изкуство, пряка реч и т.н. - все човешки дейности, по един или друг начин - събития, които си имат физическо покритие. Но, нашето знание за тия неща се чисто субективни, макар и дължащи се на обективни причини. Затова - може и да го няма, да е изгубено или "изкривено", като инфо... ...

В случая е неуместна употребата на "истина". Само обективната истина (която е една) съществува вън и независимо от нашето съзнание. Но, понеже се е повдигнал въпрос:"Що е това съзнание?", да отговоря: Съ-знанието е ОТНОШЕНИЕ - отразена обективна действителност в нашия Датчик-Гл. мозък, пречупена през нашето знание (отношението е ... дроб и знаменателят не бива да бъде нула - по-добре е да не "знаем" нещо отколкото да лудваме в спомен). Знанието още не е Физическо инфо - то не може да участва в енергиен вид - във взаимодействия, нищо, че за него хабим енергия. Знанието е субективно и чрез опити и наблюдения на окръжаващото ни се мъчим да го доближим до обективната истина. По време на сън, нашият "самообучаващ се биологичен компютър" (метод: проби и грешки) преподрежда получената от сетивата информация, като намира място на стоящите вълнички така, че да нямат "биене" - несъответствия по място и дължина на вълната. Затова, нищо чудно, че се възбуждат едни и същи области от мозъка. Това биене трябва да отпадне, за да не прегрее мозъка - той "работи" при условно постоянна температура и я използва за "база", отклоненията от която го възбужда към "търсене на повредата" в образуванието Човек. Затова, когато събудиш някой по време на бързите сънища, казва, че сънува, а ако го събудиш през друга фаза - нищо не сънува. Затова, сънищата не могат да бъдат показател "едно към едно" с някаква действителност, щото хаотично се преподрежда инфото и пак по проби и грешки му се намира подходящото място. И още нещо съществено: ако дълго време се закрепи една стояща вълна на дадено място, то там, от ликвора, се образува по неин образ и подобие белтъчна макромолекула: става "твърда" постоянна памет. Това се случва в дълбочина на гънките - доказано е, че там се запълва с белтъчен материал ..., демек, при подреждане важната част (повторението е майка на знанието) от инфото потъва в гънките на мозъка. Задвижването си е чисто механически процес: при наличие на ел магн.импулс в обвивката на "луковица" (известно като съкръщаване), то тя си променя размера; тази промяна води до промяна на налягането на ликвора; значи - и до промяна на разстояния-вътре в нея, значи - се "дърпат-натискат" стоящите вълнички. Но това не е точно запаметеното, което търсим при мисленето, а една огромна част от множество, все още хаотични записи; мозъкът пробва да направи цикъл - затваряне на хаотичното (щото грее) и го прави с наличните възбудени трептения - така, на субекта остава правото на избор на кой образ да се спре, след като "премисли". Това е и обяснението на интуицията. Също се обяснява: "Абе, знаех си, че така ще стане!"- често срещано твърдение, защото мозъкът е подсказвал множество "решения", но изборът не е имал все още основание. И т.н... Може би усети вече, че когато мислим, хабим енергия; ако ни хване цикъл от абстрактни образи, които не можем да отмахнем - лоша работа (болестно състояние). Често (пък и на възраст) част от взаимодействащите в цикъл полета, преминават през изтънени части на кората на Гл. мозък и успяват да навлизат към мозъчните клетки - започват да им пречат да си вършат функциите да осъществят Обратната Връзка (ОВ). Също, при свързване на "късо" в някои болестни състояния - страшен тремол се възбужда и т.н. - има множество отклонения. Може да се направи извод, че мислите ни влияят на структурата. Тоест, оправдава се (намира си място) понятието внушение и самовнушение. Те могат ЯКО да ни действат. Но, това не означава, че обективната действителност зависи от нашето съзнание. Даже, доказва обратното - независимо от нашето съзнание физическите закони си действат (разболяваме се и се разпадаме или ако дадем шанс на мозъка - с успокояване - те същете закони ще ни помогнат във възстановяване). Спим-неспим - няма начин да отменим гравитацията! Тя си действа и на спящия субект. И на глупавия и на умния и т.н. - разни чавешки критерии за описания на характери. Това не е обективна действителност, а субективна наименованост. РАЗУМ - това е свойство на Гл. мозък при Човек, да слага граници на поведение, независимо от позивните (за съхранение) на мозъка. Не изтърваме "горещата" тенджера с боб, щото ... ще останем гладни! Животното би изпуснало тенджерата (и в двата случая - случайно, в бързината, се е наложило да се хваща). Животните - нямат разум; имат колективни поведения на база инстинкти. В този смисъл - Космически разум - няма; няма откъде да дойде висока организация първо, за истинкти за самосъхранение и второ - преодоляване на тези инстинкти и действие, различно от "определеното" за сетивата по физичните закони. Идеята на упойващите е: да се премахне действието на свойството Разум (често го бъркат със самоограничаването от ... страх, например). Проучено е на ниво "химия" (т.е., от електронни слоеве-нагоре). Та за циклите-абстр образи е нужна и химията на ликвора, но не е само това - разумът избира решението (субектът има думата) за поведение. ...