Малоум 2

Може би имаш предвид самоорганизации при живото. Интересно е, че на "местна" почва, в околността си, се "хранят с отрицателна ентропия". Живото разпада вече готовите връзки (фотони за връзка) и ги употребява за себе си - в тях се съдържа физическото инфо, нужно му за поддържане устойчивост на образуванието. И отделя топлина (обикновено). Т.е., в някаква степен забавя скоростта на действие на топл. смърт от ентропията - създава хаос (нови движения за организация на неживото). Ентропийните сили при живото (а и при идеален газ) имат еластичен произход Затова (скоро спорих с физици -те не са съгласни от раз) - считам, че ускорителното разширяване на Вселената се дължи именно на ентропийните сили - при отслабване на гравитацията с разстоянията, ентропийните сили на отблъскване вземат превес - стават забележими. (Хипотеза) Става кръговрат - вселенски и не е нужно да има нов Голям взрив на същото място, както предишния. (Мичиу Каку е интересен популяризатор - но физиците го приемат за смешник със захапаните от него фантасмагории. Не съм съгласен с неговите хипотези-сценарии) Да, на пръв поглед. Но се забелязва и кръговрат - повтаряне в нов етап (съдържащо предишна памет), като същевременно, новото носи и нови свойства за оцеляване в новата среда. Всяко живо си води "ген-записки" и може да ги пренася в поколенията, ако са естествени - т.е., да отговарят на промяната в неживата околност. Ако не се осъществи пренос - няма поколение, което да е устойчиво в новата околна среда; в този смисъл, принципът "проба-грешка" отсява и прокарва пътя за НЕСЛУЧАЙНОСТ дори и в разнообразието на формите (един катаклизъм, напр. -силна радиация, обстрелва милиони видове и форми и ги свежда до промени в ген). Демек - случайността е силно ограничена от физическите закони. Но не пречи на разнообразието. Натрупването на изменения в живото се предхожда от натрупване на изменения в неживото - от тук тръгва възможността за коренна промяна. ...

Би могло да се вкара и малко наука. Известно е, че има памет на структурите. Самите структури са изградени от вещеви обекти и фотони за връзка между тях. Казваме, че има памет, защото с течение на времето тези връзки се повтарят и държат структурата като едно цяло; разбира се, в определен диапазон на "падащите" към структурата полета от елмагн. фотони. Тогава, говорим за Устойчивост на структурата. Да не забравим, че и самата структура като цяло си има обвивка от характерното за нея поле, изградено от вътре-излъчвателите й. Посредством характеристиките на това поле тя се идентифицира като такава за околните на нея структури. Демек и в нея (обвивката) все едно, че се съдържа памет на структурата. Чрез обмен на тази информация (във фотоните за връзка), която се съдържа в обвините трептения, обектите се уголемяват (сили на привличане при "еднаквите" по форма конфигурации), работят заедно, докато не стане възможно, да се обединят в по-голямо тяло със собствена (друга) обвивка. Това - под действието на "падащите" полета от околното пространство. Ако се съдържа късовълново трептене в падащото лъчение- голямото може и да се раздели на две по-малки, като: всяка от "новите" малки структури, съдържа вече инфо и от предишното обединяване. Тоест има променена памет на структура. Долу-горе, в такъв аспект протича естественото саморазвитие и саморегулиране на окрупняване и разпад на телата - еволюция на неживата Природа. При живото: тези структури са по-особени, дължат се на обединяване на дълги вериги от молекули на база въглерод и водородни връзки. И, защото въглеродът е "ситен" по размер, а и връзките му с другите околни молекули са къси, то е станало възможно да се образуват така наречените белтъчни макромолекули, с едно много интересно свойство: под влияние на падащите полета (за условно постоянния фон от елмагн. трептения на Земята) тези макромолекули не се разрушават (рядко са късите вълни във фона). Те само се завъртват при поглъщане на външен фотон (посукват), а след отпадане на лъченито, излъчват погълнатото и се връщат в изходно състояние. Да, но през това време са си променяли формата, а тя, във връзка с околните форми, задвижва спрямо тях. Тоест - запазва се структурата, а се осъществи движение - първа стъпка! Втората стъпка е, че при наличие на съответните химелементи, то, посредством фонът от обвивни трептения на макромолекулата се делигира памет на околното пространство (физически вакуум) и то лесно възпроизвежда подобна конфигурация - получава се възможност за саморазвитие на белтъците, като повтарят сами себе си... И т.н. - протича и еволюция на живото, която следва от еволюцията на неживото. Разнообразието на форми следва пък от разнообразието на фон от околната среда (вода, суша, мешано)- с мутации става. Докато се е стигнало структура: Главен мозък при Човек. Най-интересното, според мен е, че се счита, че човек мисли с мозъка си. Ми, мозъчните клетки си имат постоянна задачка: да регулират устойчивостта на структурата Човек в тоя фон, в който се въди! Хич нямат време за мислене - те постоянно сравняват данните от сетивата, с паметта на структурата записана в гените и отреагирват на база тоя запис. Мисленето, играта на абстрактните образи на "прескочи кобила", се осъществява в гънките на кората на Гл. мозък. Там се "записва" във вид на стоящи вълни инфото от сетивата очи; като въжени мостчета в Големия каньон дето свързват единия склон с другия. При промяна на налягането на ликвора се променя и разстоянието-дължина на мостчетата и записаното в тях (част от абстрактен образ) се вписва в цикъл трептене, оформящ цялостен абстрактен образ. Вижда се, че дори без да участва инфо от очите (затворени), можем да "възбуждаме" образ. Не е реален, а идеален. Затова, можем да го манипулираме без опастност от "реализиране". А, прочитането на който и да е образ си е чисто субективен процес - където е имало "свободно място", там се е записало инфото за него - независимо от гледната точка в момента на запис. Ясно е, че с разпад на структурата Главен мозък, отпадат и възможностите за създаване, съхраняване и манипулиране на субект. Прераждане няма. Има илюзии. ...

Ако ти е ясно психологически, нямаш проблеми: Точно правилата на термодинамиката определят, че има "стрела" на времето. За една единствена частица - те не важат (не можем да измерваме); дори и за две или три - не могат да се изведат тези правила. Но за голяма група елементи, множество частици (т.е., да са възможни опит и наблюдение) се потвърждава (експериментално) стрелата на времето: Принципът е: за да наблюдаваме нещо (някакво явление), то, до нас-наблюдател трябва да дойде сигнал (фотони от взаимодействията на нещото с полетата); но този сигнал, пътува до нас с ограничена скорост (Свак, например). Значи: Принудени сме, като Наблюдатели, да "виждаме" само миналото (на вече случили се събития). Неявно сравняваме (това е важно, че сравняваме) с явления от околността (репери, КС - явления, които са условно неподвижни спрямо наблюдаваните)- за което е също необходим времеви интервал, и това си състояние го наричаме с понятието "Сега". Разбира се, че случилите се събития не са "сега", а в миналото. Нищо, че са ни настояще. И, най-важното: наблюдателят "вижда" твърде ограничено, в много малък диапазон на елмагн. трептения. А при случване на събитията, освен това което виждаме има и много трептения, които не виждаме (например инфра-червеното, ултлавиолетовото, рентгеновото, гамалъчения и още по-ситни вакуумни фотони и т.н. - се променят с незначителна интензивност). Ето го важното: Всичко това "отлита" от мястото на събитието, а вторият принцип на термодинамиката казва, че не може "сама топлина да отиде от по-студено на по-топло тяло" (под "топлина" разбирай пропорционално на Екин). Тоест, самоволно "връщане назад" НЯМА- определя се понятието напред-стрела. Излъченото отива да сътворява хаос, наоколо. ...

Хубава илюзия, подходяща за сценарий, като как трябва да се унищожава живот. Уникалността на "живот на Земята" се дължи на условно постоянния слаб радиоактивен фон от електромагнитни лъчения (среден фон от Слънчо, космически лъчи и еманация). Именно постоянството на този фон е дал възможност за образуване (еволюционно) на високоорганизираната структура, наречена Главен мозък при Човек. Та, "златна среда" - тя е тук, на Земята. И всякаква радиационна намеса (естествена или изкуствена) променя тоя фон и ... край с високата организация: разпада се и се превръща в "начални" вещества на химията. Илюзията е, че това може да се контролира от т.нар. човек - нищо подобно: физическите закони си действат независимо от нашето съзнание или знаене за тях. Можем да ги преодоляваме с огромен разход на енергия, но не и да ги отменяме или променяме. И всяко "преодоляване" води до хаос, с унищожаване на живот (или естествената му среда, което е същото, но съобразено с време за унищожаване). С радиация, може да се загрее простиналия Марс, но не може да се внедри ситуация за живот - точно обратното - дори и да има някакъв (бактерии, например) - би се унищожил и поради липса на дълговременен постоянен фон - никакви структурни организации с форми на живот, не биха били възможни. ...

Та, какво е G? Сигурен ли си, че Земята се върти? (по принцип, ако няма нищо друго във Вселената, пак ли ще се върти?!) От какво "се получава" ядрото? Спрямо какво се върти?.. Динозаврите не са оцелели като "големина" - станали са на кокошки например... и т.н. ... ...

Естествено, че Стивън Хокинг няма да даде отговор ... на нещо, което принципно не е вярно. Доказано е, че регистрацията (измерването) на магнитното поле е относителен ефект - трябва "скорост" спрямо нещото, а точно това означава и относителност (относно нещо). СТО не е в протиречие с електромагнетизма, а напротив - изяснява защо наблюдател "вижда" това (регистрира)- разбира се, разглеждат се само ИС (инерциални системи). Според кой принцип: първия или втория? (или третия - за линейност на преобразуванията, неявно съдържащ се) Хоп-па-а-а! Вкара ракурса: ако сме "трети" близо до събитията - бързо се движат; ако сме далеч от събитията - бавно се движат; ако сме много-много далеч - са неподвижни и т.н. - често срещана грешка. Отношенията в СТО-преобразуванията се отнасят за: какво виждаме ние, ако сме на ИС за две събития, ставащи на друга ИС и какво виждат тамошните наблюдатели за СЪЩИТЕ тези събития (дължината на интервала между тези две събития е инвариант за коя и да е ИС). Събитията са точкови в СТО, заедно с часовници, показващи собственото време на системата, съдържаща събитията. Всяка ИС е със собствено време. Без С=конст, нямаше да има повторяемост на резултати от Доплер. Излъчен фотон от източник, забравя за "родителското" тяло (за движенията на източника) и се движи с пост. скорост (Ссреда, например). Тогава, движенията на датчика (наблюдател) "преминават" за различно време, в зависимост от дължината на вълната (която съдържа фотоните - смесена вълна, обикновено). В зависимост от скоростта на датчика спрямо Ссреда (не можем да я приемем абсолютна, защото не можем да свържем КС с нея), то той резонира (хваща) с различна по дължина на вълната съставка от нея. Това наблюдаваме (ефект на Доплер). Дали има практическа полза си е отделен въпрос. Във физиката се "работи" с времеви интервал, а не с абсолютно време. Интервал време е времето, за повтаряне на едно и също събитие. И, тъй като съществува зависимост на това време от относителната скорост на наблюдателя (в СТО), то и неговите възможности за отличимост на две повтарящи се събития, са ограничени (това е в основата на КМ за неправилно тълкуване- "нарушаване" на причинно-следствени връзки) ...

Предполагам се питаш, какво вижда всеки от космонавтите (а не наблюдател от трета КС). Разглеждай отдалечаващата се ракета като източник на вълни - ако не бягахме от него - по Доплер, ще виждаме червено отместване на светлинната вълна - ще го "виждаме" червен. да, ама ние също бягаме от тоя източник, а скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника (излъчен фотон забравя движенията на родителя си и се движи с Свак) и пак трябва да приложим Доплер, по обратен ред: като от неподвижен източник на "червено", бягаме и ще го виждаме по-червен (все едно е неподвижен източника на червено); - в крайна сметка: ще виждаме "много" червен източник, но не на действителното му място в момент, когато е пристигнала вълната от него до нас. Той(тя) - източникът-ракета, е далеч от точката която "виждаме". ...

Не, не съществува противоречие, ако избереш правилно координатната система (КС), спрямо която извършваш наблюдението (измерванията). Вътре в ракета (спътник или кутия -асансьор при свободно падане) ако избереш КС - спрямо нея няма да отчетеш сила от тегло. Това принципно означава, че и върху пробното тяло, и върху кутията (малки размери, хомогенно гравитационно поле) действа едно и също ускорение от привличащата маса (Земята, например)- разлики няма, затова и няма сила от тегло. Ако "погледнеш" през илюминатор, то цялата наблюдаема външна околност има ускорявания. Ако избереш КС на Земята, то това тяло, което пада свободно, си има тангенциално ускорение (насочено по моментната линейна скорост на тялото) и нормално ускорение (насочено към центъра на Земята). Тоест - зависи от КС на наблюдателя; противоречия няма. ...

Дори и да я приемем за абсолютна - файда няма; не можем да отчитаме от нея щото не можем да свържем КС. В този смисъл понятието "абколютно" не действа. Ако търсиш абсолют - то, пространство-времето е абсолютно. В СТО, всички движения са относителни. Относно нещо се правят измервания и сметки. КС е свързана с ИС. В ускорителните системи (не инерциални системи ; не-ИС)- абсолют е измерваната сила. Толкова е, колкото я измерват приборите ни - на място, там, където действа силата. Според хипотезата ми - всяка вещева частица (вещеви обект) се образува непрестанно с огромна ЧЕСТОТА на образуване - от затворени елмагн. полета около общ геом. център (централна част на елементарна частица). Тогава, нещо което я връхлита, фотон някакъв, взаимодейства с една от образуващите бримки, като променя големината (пътя) на затварящото трептене - задружно работят в едноактовата пулсация на образуване -поглъщане на фотон е популярния израз... След няколко „образуващи” пулсации, отклонението на центъра (моментен център на пулсации, става) е енергетически неизгодно (няма други налитащи фотони, подобни на първия) и се излъчва фотон със същата енергия, но в друго направление на "падането"- разсеян фотон. Ясно е, че при "престоя" си в образуванието частица фотонът е отдал от импулса си на частицата и тя, когато изпуска погълнатия фотон има откат (преживяла е завъртване и транслиране заради поглъщането, демек си е променила начина на движение) А масата на частицата е заради това, че нейните образуващи трептения взаимодействат сами със себе си (свободните фотони не могат да взаимодействат помежду си). Непрестанно искат да "центрират" образуванието и по този начи влияят на движението на частицата, когато взаимодейства с падащо към нея поле - когато има наличие на УСКОРЕНИЕ. При липса на такова - няма "разногласия" в центрирането, а вещевата се движи по инерция - не проявява характеристиката си маса. Само при ускорение се проявява масата. Да, ама това дава възможност да си "изчислим" ускорение, да измерим силата и да си изчислим характеристиката маса; или ако знаем масата, да изчисляваме сила или, ако знаем и сила, и маса - да си пресмятаме ускорение, и т.н., по Нютон (с поправки от Айнщайн). Просто маса и сила се проявяват заедно. Масата е само коефициент. ...

Да, въртящ момент (Мв) е равен на: сила*нейното рамо ;(силата е вектор - към направлението на този вектор спускаш перпендикуляр от точката на въртене; дължината на този перпендикуляр е "рамо" на силата) (Масата се измерва в кг (килограми), а силата в N (нютони)). Още - "маса" е физична характеристика на вещеви обект. Това е коефициент на съпротива към нарушаване на инерцията на тяло - мярка за инертност на телата. Този коефициент влиза във формулата на Нютон за определяне понятието за "сила" F=m.a, където "a" е ускорението. До Айнщайн - са приемали масата за постоянна величина, непромелива от условията на движение; често са я бъркали с "пропорционална" на количеството вещество. Не е количество вещество. След Айнщайн - трябва да се добавят и полевите връзки между отделните вещества - полетата, задържащи "количеството" в цялостен обект. Освен това, масата започва да зависи и от относителната скорост (коефициента на съпротива расте към скорости, близки до светлинната в дадена среда). Демек, масата е променлив коефициент. Зависи от скоростта и от полетата. Къде е "силата" при една елементарна частица (или фотон), та да я умножим по нейното рамо? - предполагам, питаш. За фотон: Електричното поле и магнитното поле в една вълна (смесена, от много фотони) са кръстосани и дефазирани. Бримката на магнитното поле може да се разглежда като "рамка с ток" (като при елдвигател); протяжността на една вълна е по винтова повърхност, около централна ос; тогава, условния "център на тежестта" на тази рамка с ток е прободното място на силата от магн. поле, а разстоянието до оста на винтовата повърхност е нейното рамо; Получава се посукващ момент на силата.(Също е въртящ момент, но по дължина на цилиндрична повърхност, а не - само в едно "напречно сечение") При това, "една порция завъртване-усукване" е половин порция "действие"; следващото го "гасящо" посукване - втора половина действие - цялостно "преминаване" на фотон - преминава порция "квант" на действието. ...

Заради Кориолисовото ускорение от въртенето на Земята. То се случва (чувства), когато "нещо" се движи по радиуса (радиално) във въртяща се система (каквато е Земята). Падащата вода се движи по радиуса на Земята. В Южното полукълбо се завихря в обратна посока на нашата (Северното). Но Кориолисово ускорение има и по Екватора - там завихрянето става от случайно действащи причини в момента на падане. Колкото сме по-близо до Екватора, толкова повече се намесват случайните начални сили, в избор на посока завихряне... Има и ... интересно, което не е свързано със слабите Кориолисови сили - завихрената вода изтича по-бързо (с по-голяма скорост) от бълбукащата. Завърти една пълна с вода бутилка обърната с гърлото надолу в мивката и за сравнение, някой да е обърнал "контролна" невъртяна еднаква с първата бутилка - ще видиш, че завихрената вода изтича по-бързо. Защото влиза свободно въздух по централната ос- няма възпиращи сили от вакуум в бутилката. ...

Според мен - позна от първия път! А за автора на питането - много има писано и почти нищо като изводи не е вярно; Торсия означава посукване. Малка част от механиката, но се опитват да я свържат с възможност за безплатно използване на енергия (доколкото всичко на тоя Свят си е малко "посукано", давай да го доим!). Каквото и да е Законът за Запазване на Енергията не може да се нарушава. Също и Законът за Запазване на Импулса. В микромащаби, когато се разглеждат само вещеви обекти (частици с маса)като че ли не се спазва Третият закон на Нютон - действието да е равно на противодействието и от тук - се вади извод, че се нарушава ЗЗИ. Разбира се - не е включен в сметката импулса на полето (на участващите полета, заради бързодействието на полетата) - включат ли и импулс от полевата форма всичко си идва на мястото - ЗЗИ се изпълнява. ...

Според мен, еволюционно, в началото организацията на структура "живо" (към усложняване на структурата) е било анаеробното. Понеже не е имало достатъчно разнообразие от хим елементи, по-скоро - не е имало ниско динамично поведение при образуването им. Знаеш - формулата на живота: Животът е явление на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на информация с околна среда. Животът е явление.(Т.е. - излъчва нещо от себе си, образуванието, разказва за себе си на околното) Само белтъчните структури (дълги въглеродни вериги, а и водородни връзки)- макромолекулите "мърдат" в такт и под диктат на слабите електромагнитни полета. Без да се разрушават, правят точно "обратното" на механичните системи: при поглъщане на фотон от обвивката им, променят формата си (обикновено стават по-къси, ротамерно). Но това променя и формата на обвивката им, а съдържащата се в нея информация (чисто физическа информация на обвивния фотон за връзка на вътреизлъчвателите), също се променя. Тоест - чрез параметри на обвивката си взаимодействат с други подобни (при подобни образувания възникват далекодействащи сили, ентропийно). Така променените структури се събират и окрупняват, а това дава възможност, при наличие на резонансна вълна с общата им обвивка, то събраното да си преструктурира връзките, като образува нова, цялостна обвивка ... и т.н. -води до укрупняване на структурата... докога? Докато не се срещне с резонансна къса вълна (от околния фон ЕМВ), та да раздели обвивката, почти на две - но и двете "носят" инфото на вътре връзките - делене, демек ... и т.н. Необходимостта от устойчивост на структурата заради даден химелемент - най-първо, той трябва да е наличен, да е участник в общия елмагн. фон. И измененията на тоя фон, трябва да са малки, ако ще се търси устойчивост на структура. Ясно е, че при усложняване на фон-съдържимото, могат да настъпят мутации - в новите условия, някои от тях могат да се окажат достатъчно устойчиви за "живот". Обикновено са с по-разнообразни защитни механизми, заради успешен живот в по-усложнена среда- по-сложен фон от ЕМВ. Характерната околна среда на анаеробите, доколкото знам е ... старите консерви - там имат време и условия да се образуват ... по формулата за живота ...(бутолизъм май му думаха) ...

Щом си чел, добре. Няма страшно, че в началото, нещо не се разбира - по-нататък започва прояснението... Важното е да се чете... Спрямо КС към която сме привързани в изчисления, СУМАТА от Екин+Епот е постоянна величина. Само вещевите обекти имат физична характеристика маса. Полевите обекти (фотоните) нямат маса - те имат импулс. Но, импулсът не е само Р=m.v, а също и сила по време: Р=F.t - виждаш, че без "маса", пак може да се определи (измисли) действие. Достатъчно е да умножим по разстояние (m, метри) силата, т.е. да имитираме въртящ момент (Мв), което е признато за "сила при въртене". Тогава, импулсът на това нещо, може да се нарече "действие", с дименсия (N.m.s), а такава е и дименсията на константата на Планк h - квантът на действието. Умножен по честотата на нещото, което действа, дава енергията на електромагнитните вълни. (Това, няма да го намериш никъде като обяснение в сегашната физика - по моя хипотеза е). По важно е, че обяснява преноса на импулс без необходимост от маса. Това означава, че когато се погълне фотон от вещеви обект, то на вещевото му се променя както постъпателното, така и въртеливото движение. Тогава и само тогава РЕГИСТРИРАМЕ (виждаме, отчитат приборите) промяна, спрямо КС-приборите, ако са настоени за захват на тези изменения. При светлината (фотони) няма как да са зависими кинетична и потенциална енергия, просто, щото липсва при тях... маса. Винаги ги пробваме след като взаимодействат с вещество (с масов обект). Те само интерферират - тоест, подреждат физ.вакуума така, че попадналото пробно вещество в това подреждане за изпита някакъв импулс, в зависимост от настройката на датчиците си. Още един път: не можем да захващаме КС към полева форма на материя (към светлината, към фотоните на което и да е поле). А, както и сам казваш - тези величини са променливи спрямо промяната на КС на наблюдателя. Понеже С е константа в съответната Инерциална Система (само за такива КС важи СТО), в зависимост от скоростта ни спрямо източника, захващаме (виждаме) точно определена дължина на вълна - и ефект на Доплер- Ако си променим скоростта, то същата вълна се променя по дължина на вълната. И, тъй като ни е давала импулс, то какво стана? ...- ако бягаме от източника, то той ни "тика" с по-малък импулс. Ако пък бягаме със скорост близка до светлинната - то ...почти не ни тика нищо - спираме да си увеличаваме скоростта и не можем да достигнем скоростта на светлината за съответната среда. Да не забравим, че и осезаемо се сплескваме Лоренцово при такива скорости, т.е., нужна е много, много по-къса дължина на вълна, която да ни тика. Което значи - много пъти по-голяма енергия за бутане. ...

(Сблъскат!) Принцип на еквивалентността -пак на чичко Айнщайн; оттам изхождаш - на масата, съответства еквивалентна енергия (кинетична+потенциална). E=m.c^2 (Енергия = потенция за извършване на работа) Но, същата тая маса е само един коефициент пред ускорението в уравнението на Нютон, за силата: F=m.a (инерционна маса е наречена - инертност, съпротива срещу преместваща сила) Същата тая маса участва и в уравнението на Нютон за гравитационната сила между две тела с маси: F=G.m1.m2/R^2;(тежка маса е наречена, гравитационна) Експериментално е доказано, че отношението на тежка и инерционна маса е величина постоянна, мно-о-о-го близко до единица (считат се даже за равни). Затова се приемат за едно и също нещо. Известно е, обаче, че съществува и електромагнитна маса, т.е., такава част от съпротива при инертност, която се дължи на електромагнитните полета. За частиците (вещеви обекти, имат маса при покой), общата маса е сума от тия двете (най-малко). Инертността им се дължи на сумата от двете маси. Зя една или две частици е абсурдно да се говори, че могат да бъдат "претегляни", та да им се измери теглото (теглото е сила), което тегло, разделено на ускорението да даде маса. Затова, при експерименти с елементарни частици се гледат, какви им са енергиите, а не силите и масите. Масите се изчисляват, на база следите, които тези частици оставят в предварително подготвени подложки, дето да "изгубят" киненергията си за определено време в реакции с подложката и оттам - изчисления на маси. Протоните се ускоряват с полета (електрически), а се "управляват" с магнитни полета. И вместо "подложка" ги сблъскват с противопосочно движещ се сноп протони. Така, ако се срещнат (сблъскат) два протона, то ще се получат някакви частици и полета, които апаратурата е предвидено да "засече" - зарегистрира (резултатите зависят от т.нар. сечение на реакцията). Заради голямата Кулонова отблъскваща сила (едноименни заряди) между протоните, то енергията им (Екин) на връхлитане един срещу друг, трябва да е огромна - предвидено в ГАК. И, сега, кой казва, че не расте масата им? При тия огромни енергии? Ако не растеше масата (коефициента на съпротива срещу тласкащата сила), то с постоянна малка сила би се достигнало скорост близка до светлинната (за определено време); но - не е така. Непрекъснато трябва да се увеличава тласкащата сила на полетата, за да се повиши малко скоростта на протоните. Нелинейно нараства скоростта при постоянна сила и накрая спира да се увеличава скоростта. А, именно скорост трябва за сблъсъка, за преодоляване на Кулоновата бариера. Масата "расте" със скоростта точно по формулите на Айнщайн и при Свак - ГУБИ смисъл като инертност (не е задължително да е безкрайно голяма - може и да я няма, както е в действителност - вещевото се превръща в поле, а то се движи с Свак, например) ...

А-а-а! Задаването на въпроси без да се "слушат" отговорите, е позволено само на журналистите. Няма такова "инженерство", дето да не се прилагат физически измервания. Просто, грешно е именовано "инженерство". Що трябва да се "настигат" - не може ли, да се пресрещат; и ако малко беше прочел от ТО на Айнщайн, поне щеше да знаеш постулатите, а единият от тях е: Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника й! В "затворена" система - квито си искаш, такива източници може да имаш ... и ще си светят, независимо от скоростта на цялата ти система, спрямо други, извънсистемни обекти. Не, разбира се! Но ... губи смисъл да ти обяснявам, че за да видиш нещо, то трябва: от него до теб да е пристигнал фотон ..., да е взаимодействал с твоите рецептори и т.н. ... да се формира импулс, който ... и ... още по-сложно, става. Бута-тегли -- няма значение, все е нужна сила. Може и мешано да ги ползваш. ...

Малко трябва да се поназнайва физиката. Тогава ще разбираш отговорите по-лесно. Наистина, само се старая да обяснявам нещата, а не да ги извеждам с доказателства (доказателствата са само за специалисти и те си ги правят ... сами) Нали обясних (според мен) какво е време - физическо време. Наблюдаем интервал между две ПОВТАРЯЩИ се събития. За да е НАБЛЮДАЕМ този интервал, то, по протежение на него трябва да се случват ДРУГИ събития, които наблюдателят явно или неявно - отчита; като промяна - нещо се случва... Ако не са отличими тези интервали ... не знаем колко и какви събития се случват ЕДНОВРЕМЕННО. Може да са много, може да са малко, а може и нищо да не се случва ... Затова, ролята на НАБЛЮДАТЕЛ (това е цялата регистрираща апаратура, но може да има и човек) е изключително важна!!! Не случайно Айнщайн отделя много време и нерви за изясняване на понятието ЕДНОВРЕМЕННОСТ на случване на две събития. Оказва се, че тя зависи от относителната скорост на съответните наблюдатели. Тези дето са "вътре" откъде знаят с каква скорост се движат..., щото понятието скорост се употребява като "скорост спрямо ..." нещо си. И, що да нямат часовник - "вътрешните" събития са независими от праволинейното равномерно движение (или покой)- пак си действат зак на Нютон, пак са си относителни вътрескоростите едно спрямо друго и т.н. По-скоро, ще е обратното - тези вътре, могат да измерят (щом си инж. знаеш как се мери), че някои външни за ракетата им неща се движат с Свак и ... ще ги "нарекат" елмагн. вълни., а други външни "движения", ще са скорости на разни тела, различни от Свак, но спрямо техните репери - вътре в ракетата, а и други външни за тях репери-звезди например. Предполагам си чувал, че вещеви обекти не могат да достигнат Свак. Разпадат се много преди това - на вълнички от ЕМП. А и за да се достигне относителна скорост близка до Свак, с нещо трябва да се бута, сила да има, да предизвиква ускорение. Доказано няма такава сила, която да бута толкова, независимо колко тежи вещевия обект. Щото масата на вещевата, с увеличаване на скоростта (еквивалентната й енергия) расте към безкрайност. Така че - Бог се е погрижил, да няма удари на такива неща, дето се движат противопосочно с Свак. Ако двете скорости, спрямо центъра на тежестта на системата, са близки до Ссреда, както се опитват да удрят протони в колайдера, то ще има разпад на тези частици и ще се превръщат в други - това се очаква да стане. Освен това ще има и излъчени полета - фотони разни- от мястото на събитието. ...

Това, с многото храна е добър виц И, къде пише, че не е имало изменения и при динозавровъдието... Нали се сещаш, че станали ... кокошки. По-дребно, но пак с яйца се въди. Няма и такъв филм с вариране във фенотипа - всичко що се мени е на база промяна в ген информацията (че ние не знаем, че е така - това не пречи). Природата не отчита положително-отрицателност при промяната, освен: да!, това ще оцелее - не!, това е неоцеляващо. Законът на джунглата не е "силното изяжда слабото!", а "Което се приспособи - ще оцелее!" А, формулата на живота е: Животът е явление на самовъзпроизводство на взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на информация с околна среда! "Подложката" върху която се развиват събитията се нарича структуриран вакуум, а самото структуриране се определя от наличния фон на елмагн. полета. Първо трябва да "протече" еволюция на неживата природа - към усложняване на структурите (по-сложни "кръстоски" на полетата), а по-после, се следва от еволюцията в живото. При физическа промяна (напр.радиация) на околна среда има вероятност за промяна на вътревръзките в гените (сечение на реакция); и това, което ще се пръкне, или ще-, или няма да оцелее. Промяната става с вълнички - тези същите от елмагн. поле, само, дето са толкова къси по дължина на вълната, че се съизмеряват с "дължината" на гените (макромолекулите - по същия начин "взаимодействат" с околна среда) Затова еволюционните изменения протичат със скок - натрупва се физическа напрегнатост (самоорганизация - заради преобладаващо привличащи сили), внезапно се променя структурата на неживото, това променя и фона от ЕМП.

Има вариант: взаимодействията на полева форма на материята (фотони) с вещева форма на материята (елементарни частици)стават винаги с поглъщане на полевата форма и преизлъчването й. Достатъчно е да се досетим, че лабораторните електромагнитни вълни, с които се "работи", са смесени вълни от множество фотони - не са един единствен фотон. Тогава се поглъща резонансен фотон от цялата вълна (спектрографията ползва този принцип), а останалото може да се "хване" (взаимодейства като група) с друг датчик, който пък е широкоспектърен. След преизлъчване пак се формира вълнов фронт, който ние възприемаме като отразена вълна. Специално в атом: протон от ядрото непрестанно обменя фотон за връзка с електрон, т.е., честотата на образуване на протона (много пъти по-голяма от на електрона) диктува посредством този фотон за връзка, мястото на образуване на електрона - затова е вероятностно намирането на електрон в слой (няма смисъл понятието периферна скорост на електрон). При поглъщане на нов фотон, то той променя големината на фотонът за връзка и мястото на образуване на електрона е вече друго. Това обаче е възбудено състояние на атома и при отпадане на външното лъчение, по принципа за минималното действие, погълнатият фотон се излъчва (откат има) в някаква посока. Говорим за разсейване. Такова разсейване е възможно и когато не действа само един атом, а група от атоми, които са във връзка (напр. молекула или група молекули - макромолекули), посредством формиран фотон за връзка между отделните части. Това определя например синия цвят на небето. ...

1.Гравитацията се дължи на квантите на гравитационното поле - гравитони.(хипотеза) Те се излъчват (поглъщат) от най-вътрешното образувание (ядро-керн-център на неутрон, протон и т.н.) на всяка елементарна частица с физична характеристика "маса". Гравитони се излъчват (поглъщат) от всички посоки, но благодарение на това полево взаимодействие (представяй си частицата като пумпал с ос на въртене) още отдалеч взаимодействащите частици си ориентират осите в една плоскост и "падат" една към друга (по спирални траектории). Вместо "черни" дупки си представяй ... дълъг геврек с нулева вътрешна окръжност... Има "ос" и по нея се вмъква-измъква ... каквото си иска... 2.Под "време" се подразбира физическо време - интервал между повтарящи се събития, през който нещо се случва (има и др събития, като фон, като еталон). Но, това нещо "физическо време" е в помощ на наблюдател - тоест вещеви обект взаимодейства с полеви обекти - светлинни фотони, например. Следователно, подобно "нещо" не може да се въведе и за полеви обекти, ако не се сравнят посредством взаимодействия с вещеви такива. Затова: скорост на светлина спрямо наблюдател ИМА, скорост на светлина спрямо друга светлина-НЯМА. Скоростта е производно - нужни са сравнения, т.е.- нужно е да се захване Координатна Система за отчет към обектите - към полеви обекти-светлинни фотони- КС не може да се захване!!! Затова, въпросът - колко е пътят? (на кое?) - в случая е незаконен. 3.Това, с огъващите се мрежи от тежки топки е само модел за представа, за наглед. Понятието "сила" има малко по-друг смисъл във физиката и ...съгласен съм - моделът не е много добър. А, Айнщайн си остава велик; даже доказано може да се твърди, че ако някой някога измисли друга, нова теория, то тя НЕПРЕМЕННО трябва да съдържа и теорията на Айнщайн, като частен случай. Затова, неговата теория се явява като "експерт" по отношение на новостите: ако нещо противоречи на ТО на Айнщайн, то вероятността да е грешно е 99%.

По хипотезата ми (за непрестнанно образуване на вещевите обекти- елементарни частици, например): Високоскоростните частици не се "сблъкват" с фотоните на реликтовия фон, а се движат по него - сърфират; физическият вакуум им е подложка, върху която образуват самите себе си от затворено около собствен геом. център ЕМП, с огромна честота на образуване. "Високата" им скорост само означава (относителна), че за нас-наблюдател, те са скъсени (Лоренцово) по посока скорост. И, за да им въздействаме, трябва да използваме суперкъси фотони (огромна енергия), с които да взаимодействат ефективно - на разпад или преструктуриране... Та, ако ни "цапнат" (принципно) - те точно това правят -разпадат наблюдател (преструктурират) и наблюдателят губи устойчивост на структурата си.

Не точно "частица", а квант енергия - порция енергия, която пренася импулс. Пренася импулс на електромагнитното поле (ЕМП)- като резултатът е "посукване-завъртване"+ "транслация". Само при взаимодействие с вещеви обект - тоест, с обект, който притежава свойството "маса при покой". Този обект поглъща или излъчва точна порция импулс от взаимодействието си с ЕМП - та, тази порция е квант. За по-лесно разграничаване: има два вида материя - 1.вещева форма на материя (има маса при покой) и 2. полева форма на материя (има импулс, но няма маса)- това са квантите на различно наименованите полета - електромагнитно, гравитационно, биополе и т.н. - понятието за "поле" идва на помощ именно да определяме реалните взаимодействия на материални субстанции: вещеви с полеви обекти си взаимодействат. Но, казваме, че действа някакво поле, чак когато се промени състоянието на вещеви обект след като взаимодейства с квант на полето, т.е., след взаимодействието- в минало време; чак тогава "наблюдаваме" явление с понятие за "сега". Холограмата е полева форма на материя, така "формирана" пространствено, (като полева структура е променила "средата" покоято се разпространява светлината), че дългите светлинни вълни с които "виждаме" се отразяват от "плътната среда" и създават илюзия за "твърд-плътен" обект у наблюдателя. Реална материя е, но не е вещева форма на материя - няма маса.

Мое мнение. Понятията "време" във физиката и във философията са ... различни неща. Под "време" във физиката, винаги се е подразбирало (според мен) интервал време, между две повтарящи се събития (видимо еднакви по същност - предполагаемо еднакви повторения); в определението за Моментна скорост, в знаменателя се ползва делта t, т.е., време "от-до", за изминаване на интервал път на едно и също нещо (предполагаемо е, че е едно и също). Когато оставим делта t да клони към нула (граница на отношението път към време; но, никога не я достига), говорим за моментна скорост на нещото (спрямо друго нещо). За себе си съм го нарекъл "физическо време". Ясно е, че само ако разграничаваме отделни етапи от повтарящи се събития, можем да включим и понятие за едновременност - много използвано понятие в Специалната Теория на Относителността (СТО), например. Тоест - физическото време винаги "тече" в една посока: от минало към бъдеще; тази посока се определя от наличието на необратими процеси в Природата - така наречената ентропийна зависимост, определяща Стрелата на времето. И доколкото съществуването ни изцяло зависи от физическите закони, то ... няма как да пътуваме във времето, извън стрелата на времето. Във философията под време се подразбира хронологията на случването на събитията (подреденост по време), по-скоро като усет, като усещане на промени покрай наблюдател, които неявно се дефинират от неговото понятие за "сега". Избраното "настояще" е определителната мяра за минало и бъдеще. ...

Няма такава "обща теория ..." бла-бла на Вечността???!!! Има си четири познати взаимодействия и за тях почти всичко е известно (в смисъл на експериментална проверка) ...