Малоум 2

Да, интересно е. Но бълг. учени не са се родили вчера, а в период (преди 30г), когато съветската наука беше повсеместна и лесно достъпна - сравнително евтина. (в училищата се допускаше само една паралелка, ограничен кръг ученици (познай "ограничението"! от три пъти), която да изучава "имперския английски език". На ... Останалите ни преподаваха немски и руски, тук-там френски). Така повечето хора поназнайваха руски. По-важно е да не се вкарва политика в науката (да не е "класова"). Има вече техника - преводач от различни езици, но ако трябва да се "копи-пейства" от "филмче" - не става. Понякога ги има филмчетата и на английски и на др. езици. Тоест - има избор като как да се избира "стойностното" в науката. (западната е много "божествено" наситена и ... няма как да повярвам, че е стойностна, ако става въпрос за наука ... въпреки старанията на холивуд) ...

Показани са неразрешимите (непозволените въпроси) проблеми - невъзможни за правилно тълкуване от клас. гл. точка - съвсем набързо. В др. теми често се задават въпроси за наблюдател, траектория (напр., как се "избира" пътят без наличие на разум). Е то на какво се дължи ... да липсват отговори: https://www.youtube.com/watch?v=3WTMe0R8bw0 ... ...

Има връзка с вярата - някакъв фатализъм ... от предишен опит, казвал съм преди време: На съдбата не й е достатъчно да ни унищожи - тя трябва и да ни се подиграе. ("Изгори, за да светиш!") Помним избирателно събитията - което ни прави впечатление, го помним, макар че има и хиляди събития, които ... считаме за нормално случващи се и не ни впечатляват с оригинално "отклонение" от ежедневието Ама - не е интересно?!. "Мърфи законите" са майтапчийски. "Ако изтървете нещо, то прави максимални щети?!" и ред други майтапи - известни са. ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Naj-tochnoto-izmervane-na-masata-na-W-bozona-se-razlichava-ot-prognoza_183032.html Най-точното измерване на масата на W бозона се различава от прогнозата на Стандартния модел Стандартният модел на физиката на елементарните частици. (CC BY 2.0) Физици откриха, че елементарна частица, наречена W бозон, изглежда е по-тежка с 0,1% от предвиденото от Стандартния модел. И това много притеснява физиците. Защото това малко несъответствие може да предвещава огромна промяна във фундаменталната физика. След 10 години внимателен анализ и проверка бе съобщено наскоро в списание Science, че е постигнато най-точното измерване досега на масата на W бозона, частица-преносител на една от фундаменталните сили. Използвайки данни, събрани от едит стар ускорител на частици в Националната ускорителна лаборатория "Ферми" в Батавия, Илинойс, който разби последните си протони преди десетилетие. Приблизително 400-те членове на екипа на Collider Detector at Fermilab (CDF) са продължили да анализират W бозоните, произведени от колайдера, наречен Tevatron, проследявайки безброй възможни източници на грешки, за да достигнат това несравнимо ниво на прецизност. Тяхната измерена стойност от 80 433 ± 9,4 MeV се различава от прогнозите на Стандартния модел със седем стандартни отклонения, което може да бъде най-значимият резултат за "нова физика". Точността е 0,01% - два пъти по-точно от предишното най-добро измерване. Това съответства на измерване на теглото на 100-килограмова пералня с точност до 10 грама. Ако допълнителната маса спрямо стандартната теоретична прогноза на W бозона може да бъде независимо потвърдена, откритието би означавало съществуването на неоткрити частици или сили и би довело до първото голямо пренаписване на законите на квантовата физика от половин век. http://bgchaos.com/wp-content/uploads/spin/bosonproton.pngВдясно: Взаимодействия във физиката са начините, по които частици влияят на други частици. Горе: Сравнение W бозон и протон. http://bgchaos.com/wp-content/uploads/spin/Elementary_particle_interactions.jpg „Това би било пълна промяна в начина, по който виждаме света“, потенциално дори съперничи по значимост на откриването на Хигс бозона през 2012 г., коментира Свен Хайнемайер (Sven Heinemeyer), физик от Института по теоретична физика в Мадрид, който не е част от CDF. Хигс бозонът обаче се вписва добре в известната досега теоретична рамка, но по-масивният W бозон - не. Това би било изисквало напълно нова област. Експериментални измервания и теоретични прогнози за масата на W бозона. Червената непрекъсната елипса показва измерването на MW , докладвано в новата статия, и глобалната комбинация от измервания на масата на горния кварк, mt=172.89±0.59 GeV. Корелацията между измерванията MW и mt е незначителна. Сивата пунктирана елипса, актуализирана през 2020 г. от измерване от 2014 г., показва 68% ниво на доверие (CL), разрешено от предишната комбинация LEP-Tevatron МW=80,385±15 MeV и mt. Тази комбинация включва измерването на MW, публикувано от CDF през 2012 г., което новата статия както актуализира (увеличаване на MW с 13,5 MeV), така и прецизира. Като илюстрация, зелената засенчена област показва прогнозираната маса на W бозона като функция от масата на горния кварк m t в минималното суперсиметрично разширение (едно от многото възможни разширения) на Стандартния модел (SM), за набор от параметри на суперсиметричния модел. Дебелата лилава линия в долния ръб на зелената област съответства на SM прогнозата с масата на Хигс бозона, измерена в LHC, използвана като входни данни. Стрелката показва вариацията на предвидената маса на W бозона, докато скалата на масите на суперсиметричните частици се понижава. Сканирането на параметрите на суперсиметричния модел е с илюстративна цел и не включва всички изключения от директните търсения в LHC. Кредит: CDF Collaboration/Science, 2022 Слабите бозони Някой би казал: "защо точно сега трябва да се тревожим за една странна малка частица, наречена W бозон". W бозоните, заедно с Z бозоните, са посредници на слабата сила, една от четирите фундаментални сили на Вселената. За разлика от гравитацията, електромагнетизма и силното взаимодействие, слабото взаимодействие, както показва името му, няма толкова силата да привлича или отблъсква като първите две сили, а трансформира по-тежките частици в по-леки. За тези, които не се интересуват от много подробности, ще кажа само, че без слабото взаимодействие слънцето би спряло да грее. Слабото взаимодействие Благодарение на слабото взаимодействие, в което участват всички фермиони - лептони и кварки) се осъществява радиоактивния разпад на субатомните частици, както и ядрения синтез в звездите и в частност - производството на деутерий и хелий от водород в термоядрения синтез на нашето Слънце. Може да се каже, че тези взаимодействия са в основата и на Живота. Слабото взаимодействие включва обмен на промеждутъчните векторни бозони: W± и Z0. Тъй като масата на тези частици е от порядъка на 80 GeV, принципа на неопределеността диктува обхват от около 10-18 м, което е около 0.1% от диаметъра на протона. Технически, това е една от най-големите сили, по-силна от гравитацията, но тъй като въпросните частици са толкова големи, пътуването им се ограничава до много кратко разстояние. Масите на промежутъчните бозони се оказват твърде големи - те са около 80 пъти повече от масите на протоните. Това са най-тежките частици, създавани някога в лаборатория. За разлика от глуоните, промеждутъчните бозони, също като фотоните могат да съществуват в свободно състояние. Уникалността на слабото взаимодействие се състои в това, че само при него, може един кварк да смени типа си, фермиони да се "превърнат" в лептони, без следа от миналото състояние. Кварк от един аромат може да се превърне в един кварк от друг аромат само чрез слабо взаимодействие, чрез абсорбиране или излъчване на W и Z бозони. Такъв механизъм на ароматна трансформация предизвиква радиоактивния процес на бета разпад, при който един неутрон "се разпада" на протон, електрон и електронно антинеутрино. http://bgchaos.com/wp-content/uploads/spin/Beta_Negative_Decay.pngДиаграма на Файнман: wikipedia Разпадът на неутрона: n → p + e- + νe , изглежда на кварково ниво на два етапа. На първия етап става превръщане на d-кварк в u-кварк и W --бозон: d → u + W -, а на втория W --бозонът се разпада на електрон и антинеутрино: W - → e- + νe.Както бета разпада, така и обратния процес на обратен бета разпад се използват рутинно в медицински приложения като позитронна емисионна томография (PET) и по-високо енергийни експерименти. Всеки кварк има предпочитание да се превърне в кварк от собственото си поколение. Относителните тенденции на всички ароматни трансформации са описани от матрица , наречена Cabibbo-Kobayashi–Maskawa матрица (CKM матрица). http://bgchaos.com/wp-content/uploads/spin/Quark_weak_interactions.jpg Схема: gravity.wikia Градиентът на слабите взаимодействия между шестте кварка е показан на схемата вляво.Интензитетът на линиите се определя от елементите на матрицата CKM: http://bgchaos.com/wp-content/uploads/spin/matrix.png Различни експерименти измерват масите на W и Z бозоните през последните 40 години. Масата на W бозона се оказа особено привлекателна цел. Докато другите маси на частиците трябва просто да бъдат измерени и приети като естествени факти, W масата може да бъде предвидена чрез комбиниране на няколко други измерими квантови свойства в уравненията на Стандартния модел. (има видео) Видео: Стандартният модел на физиката на елементарните частици е най-успешната научна теория на всички времена. Това е обяснение физикът от Университета Кеймбридж Дейвид Тонг (David Tong). По-голямата маса на W бозона, макар да изглежда незначително отклонение, предизвиква парадокс за Стандартния модел на физиката на елементарните частици. Това е като симбиотичен свят на частици и ако тази частица не е равна на тази маса, останалата част от модела не работи. А трябва ли да променим модела, ще трябва да променим разбирането си за това как работят всички частици във Вселената. Улавянето на W Новото измерване на масата на CDF се основава на анализ на около 4 милиона W бозони, произведени в Tevatron между 2002 и 2011 г. Когато Tevatron сблъсква протони и антипротони с енергия от 1,96 тераелектронволта, често изскача W бозон в последвалия хаос. Но W бозонът е мимолетен. Той бързо се разделя на две по-малки частици, така че не може да се измери директно. Едината от тях е или електрон, или мюон, които могат да бъдат измерени директно - колкото по-бърз е мюонът или електронът, толкова по-тежък е W бозонът, който го е произвел. Но другата частица е още по-странна и от самия W бозон: неутриното. Частиците неутрино се наричат уместно „призрачни“, защото не докосват нищо. В момента дори преминават през вас, но не можете да разберете, защото не докосват атомите, които изграждат тялото ви. Това призрачно препятствие означава, че учените трябва да бъдат много изобретателни. След като частиците неутрино изчезнат, те оставят след себе си нещо като дупка. „В отпечатъка на неутриното липсва енергия“, обяснява съговорителят на CDF Джорджо Киарели (Giorgio Chiarelli), Италиански национален институт за ядрена физика (INFN-Пиза). "Това ни казва къде е отишло неутриното и колко енергия е отнесена." Това е нещо подобно на концепцията на рентгеновата снимка - част от радиацията се абсорбира при преминаване през тествания обект, в зависимост от плътността на материала и неговата дебелина. След това, след декодиране на неутриното, учените използват куп сложни уравнения, за да съберат тези данни с данните за електрони или мюони. Така стигат до общата маса на W бозона. Това измерване е правено многократно, за да се гарантира, че всичко е възможно най-точно. И всички данни са подкрепени от теоретични изчисления. Сравнение на масата на W бозона, получена в новото изследване (CDF II), с прогнозите на Стандартния модел (SM) и резултатите от други експерименти, включително тези, извършени в същия колайдер по-рано (CDF I). Кредит: CDF Collaboration/Science, 2022 Ашутош Котвал (Ashutosh Kotwal), физик от университета Дюк и движещата сила зад неотдавнашния анализ на колаборацията CDF, е посветил кариерата си на усъвършенстването на тази схема. Сърцето на експеримента с W бозона е цилиндрична камера, пълна с 30 000 високоволтови проводника, които реагират, когато мюон или електрон прелети през тях, което позволява на изследователите от CDF да направят извод за пътя и скоростта на частицата. Познаването на точната позиция на всеки проводник е от решаващо значение за точното проследяване на траекторията. За новия анализ Котвал и неговите колеги се възползват от мюоните, които падат от небето като космически лъчи. Тези частици, подобни на куршуми, които непрекъснато пронизват детектора в почти идеално прави линии, позволявайки на изследователите да определят позициите им спямо проводниците до 1 микрометър. Те също така прекарат години между получаването на данните, правейки изчерпателни кръстосани проверки, повтаряйки измерванията по независими начини, за да изградят увереност, че разбират всяка особеност на Tevatron. През цялото време измерванията на W бозона се трупат все по-бързо и по-бързо. Последният анализ на CDF, публикуван през 2012 г., обхваща данни от първите пет години на Tevatron. През следващите четири години данните се учетворяват. Детекторът CDF, един от двата експеримента, разположени в различни точки около 4-километровия пръстен на ускорителя на частици Tevatron, показан тук по време на инсталирането му през 2001 г. Кредит: Fermilab Всичко това изглежда много солидно. Сега какво? Така, след десетилетие на изчисления, измервания, кръстосани проверки от около 400 изследователи от много страни се стига до заключението, че W бозонът е малко по-тежък, отколкото Стандартният модел предвижда, че трябва да бъде. „От самото начало знаехме, че Стандартният модел не е идеалната теория“, отбелязва Киарели. Например Стандартният модел не може да обясни гравитацията, тъмната материя и много други неуловими аспекти на нашата Вселена. Една идея е, че тази нова информация за масата на W бозона може да означава, че трябва да добавим някои частици към стандартния модел, за да отчетем промяната. Това от своя страна би могло да повлияе на това, което знаем за известния Хигс бозон или „божествената частица“, която най-накрая беше открита през 2012 г. и събитието бе посрещнато с овации. Но и според екипа на CDF е рано за аплодисменти. По техните думи просто трябва да следваме фактите, дори ако знаем, че фактите един ден ще ни доведат до нова фундаментална теория на физиката на елементарните частици. „Това е като да се движиш в тъмното“, коментира Киарели. "Знаете, че има един правилен начин, но не знаете къде... може би нашето измерване може да ни даде правилната посока." Такава голяма аномалия може да се дължи или на неотчетена систематична грешка, или на доказателство, че Стандартният модел трябва да бъде разширен. За да се провери първата хипотеза, ще е необходимо да се изчакат резултатите от работата на други научни групи, предимно ATLAS, работещи Големия адронен колайдер (LHC). Ако откритието бъде потвърдено, Стандартният модел ще трябва да включва ново взаимодействие или нова частица, която има твърде голяма маса, за да бъде уловена от съществуващите ускорители. Такива разширения предлагат някои модификации на теорията на суперсиметрията. Потвърждаването на аномалията ще добави още една загадка към физиката на елементарните частици, които нарастват през последните години. Справка: A. V. Kotwal, High precision measurement of the W-boson mass with the CDF II detector, Science (2022). DOI: 10.1126/science.abk1781. www.science.org/doi/10.1126/science.abk1781 Claudio Campagnari et al, An upset to the standard model, Science (2022). www.science.org/doi/10.1126/science.abm0101 Източници: Newly Measured Particle Seems Heavy Enough to Break Known Physics, quantamagazine ‘Huh, That’s Funny’: Physicists Delighted by New Measurement for the W Boson, Isaac Schultz, GIZMODO The most precise-ever measurement of W boson mass suggests the standard model needs improvement, Fermi National Accelerator Laboratory ... ... (Това само показва, че "гравитационната маса" при резонансни частици не се променя - честотата на трептене на центрите на съставните частици, не се променя. Променя се инертната маса - с колкото се "намаляват" на отделни съставни, с толкава, сумарно, се "увеличава" общата маса. Така началното отношение грави/инертна маса се запазва. В енергия може да се превръщат обвивните фотони при промяна общото състояние и се тълкуват като маса. Инертната маса е с произход от ЕМполе - ускоряването на частиците е въздействие на външното поле, навътре по слоевете, докато от гравитация - от вътре навън.) ...

Лошото е, че технологиите изпреварват науката и резултатът е, по-скоро, замърсяване на околната среда. (макар че има и "приятни" технологии по стария виц: " Интервю с циганин: - Защо правиш толкова много деца, като нямаш пари? - Па харесва ми технологията бе, бате..") ...

Това се е случило през последните 150-200 години, преди това? Запазени са записите на първите пътешественици и изследователи на тези части на Африка. Така че не е много коректно чисто логически да пренебрегваш бита на днешните или от преди век и половина диви племена Открих, че още в 2017г. съм писал нещо такова ... добре забравено?!: " Човекът е умен дзвер!... Щото, може да си прави изводи. Най-първите древни, като са видели горено (печено) животно в пожар, взели, че го вкусили (Знаеш максимата: Храната е спасила човечеството от гладна смърт!) и ... им е харесало повече от ушав, та си потърсвали огън, дето да си слагат сполуката от улова на животни... Първото печено е било ... с вълната, червата, костите и т. н. - не е имало кой да го "чисти". Ама гладът не пита на какво мирише миризмата! При това, маке:) - говориш за еволюция, а не отчиташ етапите й. Зародишът, докато стане човек, минава през всички етапи на животинското си формиране. Няма "закърнели" или "рудаментарни" органи и системи. Ако не се премине информационно през тези етапи (в момента изглеждат без функция, щото са си свършили работата), то генетично НАДГРАЖДАНЕ не може да стане успешно - някоя от системите няма да съответства на устойчивост за НОВИТЕ изменения на фона и резултатът ще е на малформации. В този смисъл, за да изгради успешен човешки мозък (със свойствата съзнание и разум), всичката информация за всеядно, е нужна - дава и кучешки зъби, и един стомах и тревните твърдини служат само като "чистачи" на вътрешната страна на чревния тракт. И - остава само културата на хранене - от всичко по малко!:)" ...

Наистина, проблемът за статистическите закономерности е актуален. В общия случай, при такава висока зависимост- 2/3, човек спокойно може да приеме, че ВСИЧКИ филии падат от към намазаното. Вече съм го обяснявал, но да припомня - Законът на Мърфи за "намазаната филия" се изпълнява на 100%! (ако падне с намазаното нагоре, значи си я намазал от другата страна!!!) ...

И принципът на подобието е на път да се разясни. Сещат се, че силите с ентропиен произход са проява на ОВ при неживата природа - околното пространство на една структура се "насища" с информация за начинът на нейната подреденост. При ген-промяна в обвивка (примерно) - също има от новата структура, нова информация в околността и така се проявява действието на естествен подбор при евентуално възникнали нови структури. (по "Закон за количествените натрупвания водят до качествени изменения" - "новото" се гради върху вакуумна структурна подложка на "старото" затова повтаряне на "стар" конструкт е по-вероятен вариант) (Струва ми се, че заглавието казва повече от статията?!) https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Evoliutciiata-raboti-s-beliazani-karti-pri-izbora-na-variatcii_182976.html Еволюцията работи с "белязани карти" при избора на вариации Майката природа предпочита симетрията и простотата, казват изследователи Биологичните структури често показват модулност и симетрия, но произходът на тези тенденции не е добре разбран. Изкушаващо е да се предположи — по аналогия с инженерния дизайн — че симетрията и модулността произтичат от естествения подбор. Но еволюцията, за разлика от инженерите, не може да планира напред и така тези характеристики трябва да предоставят и някакво непосредствено еволюционно предимство, което е трудно да се съгласува с широтата на системите, в които се наблюдава симетрия. В нова статия, публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences, учени предлагат алтернативна хипотеза, базирана на алгоритмична картина на еволюцията. Тя предполага, че симетричните структури възникват с предимство не само поради естествения подбор, но и защото изискват по-малко специфична информация за кодиране и следователно е много по-вероятно да се появят като генетични вариации при случайни мутации. От снежинки до слънчогледи, морски звезди до акули, симетрията е навсякъде в природата. И не само във формата и конструкцията на тялото, а чак до микроскопичните молекулярни машини, поддържащи клетките живи. Въпреки че има голяма колекция от асиметрични форми в естествения свят, изглежда, че симетричните модели се срещат по-често, отколкото бихте очаквали, ако е чиста случайност. Изкушаващо е да се предположи, че еволюцията разглежда предимствата на простите модулни и симетрични форми точно както правят инженерите, архитектите и шведските дизайнери на мебели. Биолозите обаче посочват, че еволюцията работи с едно поколение, а не прави адаптации за бъдещи ползи, и трябва да има непосредствено еволюционно предимство, за да се задържи една мутация. Има два етапа в еволюционното развитие. Първият е генетичната мутация, която причинява вариация в определена физическа характеристика (фенотип), а вторият е естественият подбор, който води до доминиране на някои черти пред други. „По-голямата част еволюционна теория се концентрира върху втората стъпка „оцеляване на най-приспособения“, коментира професор Ард Луис (Ard Louis) от Оксфордския университет. „Но какво ще стане, ако първата стъпка „пристигане на вариация“ е силно толерантна към фенотипове с висока симетрия или модулност. Може ли това да доведе до предпочитание към тези черти, които наблюдаваме в природата." Професор Луис и колегите му събират данни от протеинови клъстери, РНК молекули и генерични вериги и откриват, че въпреки безбройните различни форми и структури, има изумителна склонност към проста структурна симетрия. Извършването на компютърни симулации върху същите биологични системи потвърди тази склонност в природата. Симулация на протеинов клъстер с 13 079 255 различни възможни структурни форми има само пет форми с квадратна симетрия. При равни условия това означава, че ще има шанс да се появи този прост квадрат пет на тринадесет милиона. И все пак прилагането на еволюционния алгоритъм извежда един от тези пет прости квадрата в 30% от случаите. (-има картинка в статията-) За да продължат своето изследване на тайната на природата защо предпочита симетрията, авторите на изследването се обръщат към компютърните науки. В теорията на алгоритмичната информация (AIT - algorithmic information theory) сложността на даден обект се измерва с дължината на най-краткото му описание. Например сто пъти последователността от буквите AB може да се опише по два начина: или като 100хAB, или като пълната последователност ABABABABABAB... в нейната цялост. По-краткото описание е по-малко сложно и значително по-ефективно - 6 знака, а не сто знака. Произволна последователност без възможна „стенография“, която да я опише, би била наистина сложна. „Много по-ефективно е да следвате инструкция, която гласи „направете това и след това го повторете х пъти“, отколкото да следвате всички подробни инструкции, необходими за по-сложна асиметрична форма“, отбелязва професор Луис. Идеята, че природата често следва по-малко сложен набор от инструкции, които са по-лесни за следване, стои зад ключовото послание на статията - идеята за отределена склонност на еволюцията. Идеята за набор от форми, преднамерено нагласен както е предписано от по-кратки, по-прости „инструкции“ в момента на изменчивост на фенотипа, предлага много по-добро обяснение за статистическата невероятност на толкова много симетрични форми в природата. „Въпросът дали предпочитанието при появата на вариации оказва влияние върху еволюционните резултати е силно оспорван в продължение на много десетилетия“, коментира професор Луис. „Нашите примери са достатъчно прости, за да ни позволят да се справим директно с този въпрос, с ясни резултати, сочещи критичното значение на такова." Справка: Iain G. Johnston et al. 2022. Symmetry and simplicity spontaneously emerge from the algorithmic nature of evolution. PNAS 119 (11): e2113883119; doi: 10.1073/pnas.2113883119 Източник: Mother Nature Prefers Symmetry and Simplicity, Researchers Say, Sci-News.com ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nashata-Vselena-naistina-mozhe-da-e-gigantska-triizmerna-ponichka_182837.html Нашата Вселена наистина може да е гигантска триизмерна поничка Според едно астрофизично изследване нашата Вселена може да не се разширява навън във всички посоки. Вместо това може да се усуква около себе си като гигантска космическа поничка. Представете си вселена, в която може да насочите космически кораб в една посока и в крайна сметка да се върнете там, откъдето сте тръгнали. Ако нашата Вселена бе крайна по размер поничка, тогава подобни пътешествия биха били възможни и физиците биха могли потенциално да измерят нейния размер. „Бихме могли да кажем: Сега знаем размера на Вселената“, отбелязва за Live Science астрофизикът Тома Бушер (Thomas Buchert) от Университета в Лион, Център за астрофизични изследвания във Франция. Изследвайки светлината от много ранната Вселена, Бушер и екип от астрофизици стигат до извода, че нашият космос може да е многосвързано пространство*, което означава, че е затворено в себе си във всичките три измерения като триизмерна поничка. *Едносвързано пространство е такова топологическо пространство, в което всеки затворен път може безпрепятствено да се свие на точка. Можем да си представим изключително еластичен затворен ластик, от тези, които слагат на връзките магданоз. За да имаме свойството "едносвързаност", ще трябва такъв ластик, където и да го поставим на повърхността на едно тяло, без да го отлепваме от нея, да може да се свие до точка. Една повърхност е k-свързана, ако върху нея може да се прекара k-1 затворена крива, която не я дели на две части. Сферата е едносвързана: винаги се разрязва на две; но повърхността на тора е двусвързана - можем да го разрежем напряко, ще се превърне в цилиндър, но ще запази целостта си (но при повторно разрязване вече ще се разпадне на 2 части). Но върху тор (поничка) това не става - "гуменият" пръстен никога не може да се събере в точка: Такава Вселена би била крайна и според резултатите на екипа на Бушер целият ни космос може да е само около три до четири пъти по-голям от границите на наблюдаваната Вселена, отдалечена на около 45 милиарда светлинни години. И макар че идеята не е окончателно доказана, тя има някои интересни последици за структурата, поведението и крайната съдба на нашата Вселена. Ако хипотезата за вселена на понички се окаже вярна, това би означавало няколко важни неща. Геометрията на Вселената диктува нейната съдба В продължение на десетилетия астрономите обсъждат естеството на формата на Вселената: дали нашата Вселена е „плоска“ (което означава, че въображаеми успоредни линии ще останат успоредни завинаги), „затворена“ (успоредните линии в крайна сметка ще се пресекат) или „отворена“ (тези линии ще се разделят). Тази геометрия на Вселената диктува нейната съдба. Плоските и отворени вселени ще продължат да се разширяват завинаги, докато затворената вселена в крайна сметка ще колапсира в себе си, ще се смачка. Множество наблюдения, особено от космическия микровълнов фон (светлинната, изпусната, когато нашата Вселена е била само на 380 000 години), твърдо са установили, че живеем в плоска Вселена. Паралелните линии остават успоредни и нашата Вселена просто ще продължи да се разширява. Но има и още нещо важно за формата на Вселената - нейната топология, т.е. начинът, по който фигурите могат да се променят, като същевременно се запазват същите геометрични правила. За топологията чашата за кафе и геврекът са еквивалентни. Например вземете лист хартия. Очевидно е плосък - паралелните линии остават успоредни. Сега вземете двата ръба на тази хартия и я навийте като цилиндър. Успоредните линии все още са успоредни - цилиндрите са геометрично плоски. Сега вземете противоположните краища на цилиндричната хартия и ги свържете. Това прави формата на поничка, която също е геометрично плоска. Докато нашите измервания на съдържанието и формата на Вселената ни казват нейната геометрия - тя е плоска - те не ни казват нищо за топологията й. Те не ни казват дали нашата Вселена е многосвързана, което означава, че едно или повече измерения на нашия космос се свързват помежду си. Докато една напълно плоска Вселена ще се простира до безкрайност, една плоска Вселена с многосвързана топология ще има краен размер. Ако можехме по някакъв начин да определим дали едно или повече измерения са усукани около себе си, тогава щяхме да знаем, че Вселената е ограничена в това измерение. След това можем да използваме тези наблюдения за измерване на общия обем на Вселената. Но как би се разкрила една многосвързана вселена? Екипът астрофизици от Университета в Улм, Германия и Университета в Лион във Франция се обръща към космическия микровълнов фон (CMB). Когато CMB е бил освободен, нашата Вселена е била милион пъти по-малка, отколкото е днес, и така, ако нашата Вселена наистина е многосвързана, тогава е много по-вероятно да се усуче в рамките на наблюдаемите граници на космоса тогава. Днес, поради разширяването на Вселената, е много по-вероятно усукването да се случва в мащаб над наблюдаемите граници и затова би било много по-трудно да се открие. Наблюденията на CMB ни дават най-добрия шанс да видим отпечатъците на една многосвързана вселена. Екипът специално разглежда пертурбациите - физически термин за пикове и колебания - в температурата на CMB. Ако едно или повече измерения в нашата Вселена се свързват обратно със себе си, пертурбациите не биха могли да бъдат по-големи от разстоянието около тези особености. Те просто не биха се побрали. "В безкрайно пространство пертурбациите в температурата на CMB лъчението съществуват във всички мащаби. Ако обаче пространството е ограничено, тогава ще липсват тези дължини на вълните, които са по-големи от размера на пространството", обяснява Бушер. С други думи: Ще има максимален размер на пертурбациите, който може да разкрие топологията на Вселената. Осъществяване на връзката Това изображение от сателита Planck разкрива космическия микровълнов фон, най-старата светлина в нашия космос. Това CMB изображение показва температурни колебания, които съответстват на области с малко по-различна плътност. Кредит за изображение: ESA / Planck Collaboration Картите на CMB, направени със сателити като WMAP на НАСА и Planck на ЕКА, вече са забелязали интригуващо количество липсващи пертурбации в голям мащаб. Бушер и неговите сътрудници изследват дали тези липсващи пертурбации може да се дължат на многосвързана вселена. За целта екипът извършва много компютърни симулации на това как би изглеждал CMB, ако Вселената е триизмерен тор, което е математическото наименование на гигантска триизмерна поничка, в която нашето пространство е свързано със себе си във всичките три измерения. "Следователно трябва да правим симулации в дадена топология и да сравняваме с наблюдаваното", обяснява Бушер. „Свойствата на наблюдаваните колебания на CMB след това показват „липсваща сила“ в мащаби, надхвърлящи размера на Вселената“. Липсваща мощност означава, че колебанията в CMB не присъстват в тези мащаби. Това би означавало, че нашата Вселена е многосвързана и ограничена в този размер. "Намираме много по-добро съответствие с наблюдаваните колебания в сравнение със стандартния космологичен модел, който смята Вселената за безкрайна", добавя астрофизикът. "Можем да варираме размера на пространството и да повторим този анализ. Резултатът е оптимален размер на Вселената, който най-добре отговаря на CMB наблюденията. Това, което казва нашата статия, е ясно - крайната вселена съвпада с наблюденията по-добре от безкрайния модел. Бихме могли да кажем: Сега знаем размера на Вселената". Екипът установи, че многосвързаната вселена, около три до четири пъти по-голяма от нашия наблюдаем балон, най-добре отговаря на данните за CMB. Въпреки че този резултат технически означава, че може да пътуваме в една посока и да се озовем там, откъдето сме започнали, в действителност не бихме могли да постигнем това. Живеем в разширяваща се Вселена и в големи мащаби Вселената се разширява със скорост, която е по-бърза от скоростта на светлината, така че никога не бихме могли да наваксаме и завършим цикъла. Бушер подчертава, че резултатите все още са предварителни. Ефектите на инструмента също могат да обяснят липсващите колебания в голям мащаб. И все пак е забавно да си представим как живеем на повърхността на гигантска поничка. Източник: Our universe might be a giant three-dimensional donut, really. Paul Sutter, Live Science

Долу-горе, така е... Някъде вече се спомена - черен хумор: Канибал-веган?! Хранел се само с адамови ябълки... ...

Във видеото - показват "чуруликане" от тези вълни, при излъчваща гироподобна структура от маса. И доколкото ги оприличават на промяна плътността на "нещо", една механична вълна би направила и тя така - промяна в геометрията на рамената на ЛИГО. А интерферометърът измерва разлика във времена от начало на промяна до релаксация. (не се измерват промени в ЕМПоле - напречни вълни и не се предполага, гравивълните да са с елмагн. произход). Това пък как се е потвърдило? Ами така казват изследователите: Усиленото търсене не е открило такива обекти. ...

Като се елиминират рекламите е интересно ... ... От СТО светлинни години се вижда, че ако има гравитационни вълни то, те са механични вълни - ЗВУК... Надлъжни вълни с напречни съставки?!? (С гравитони е по-лесно (има ги и двете съставки).) Във видеото грешно се визира "втичане" на нещо в тежките обекти, все едно се гълта пространство и ... би следвало да се уплътнява. Но, атомите са съществено "празни"- "много вакуум" от ядро до електронни слоеве. И следва от налягането електроните да се захванат от протоните - да станат неутрони, неутронни звезди и т. н. - затваря се пространство в сравнително плътни частици... Не би трябвало, като общо, да се разширява вселенското пространство... "Червееви дупки" в Космоса - няма. Но, структури на подобни обекти - пълно е с тях на Земята - всеки ствол на дърво (на растение) е такъв конструкт. Тази структура е сумарно действие на генетична информация (от семе), с "падаща" външна информация, от естествените лъчения - слънчево и еманация от земни обекти. В зависимост от интензитета на светлините от Слънчо се наблюдават и сезонни изменения на растящите обекти, в които се осъществяват ентропийни зависимости - сили с ентропиен произход действат на "живото" - известно е. И се разклоняват?! ...

... (един от коментарите под видеото (маш.превод): "Олег Бор преди 1 година (редактирано) "Платоническата философия на реализма" в това видео просто реже ухото. Но това със сигурност не е претенция към автора. Той само повтаря това, което е чел от философите. Позволете ми да направя една критична забележка – според мен философите жестоко погрешно представиха Платон по отношение на математическите идеи, а оттам и неговия свят от идеи като цяло. Не знам как е възможно това сред експертите, но те явно бъркат платоновите идеи с понятията и твърденията на езика. Платон говори за чисти идеи, които са отвъд пространството и времето, т.е. дори не са знаци или символи. Философите в този случай ги заменят с математически понятия и твърдения, поставяйки тези понятия и дори твърдения в света на идеите на Платон. Е, как беше необходимо да се изкриви Платон, за да се твърди, че истинността на математическите твърдения е обективно разположена в света на идеите на Платон! Идеите на Платон нямат нито истина, нито лъжа, те сами по себе си са истина. При Платон нещата или съжденията в света на нещата и хората могат да имат истина. И тяхната истинност се определя от съответствието им с идеите в платоновия свят на идеите. Математиката е език и много различни съждения или твърдения, които използват идеи от света на идеите. Но това не означава, че самият език с неговите понятия и твърдения също е идеи. Понятията и твърденията са символични конструкции, а не идеи. Да, има идеята за точка или линия. Но това изобщо не означава, че една математическа точка или права линия е идея. Това вече не са идеи, а символи на езика. Така че не бива да се бърка идеалната реалност на Платон със символната реалност на математиката. Идеалната реалност на Платон е източник на идеи за създаването на символична реалност от човек под формата на различни видове езици (включително математиката). Самите идеи са неясни и неопределени и с тях не може да се работи директно. За да се работи с тях, символите се сравняват с тях и се създават езици. Първо се избира идеята за концепцията за бъдещия език. След това върху него като на пръчка се нанизва основен набор от символи (свързани със съответния набор от идеи), определящи понятието за бъдещия език (един вид аксиома). И едва тогава тази концепция се лансира в общността, където в диалога или израства нов език, или не. А новият език е нов свят, в който ще живее тази общност. Много езици съставляват много символичната културна реалност, в която живее тази или онази общност или цивилизация. От тази гледна точка номиналистите са по-близо до реалността от т. нар. „платонови реалисти“, които просто си влачат името на Платон за ушите. Всъщност това са просто хора, които по всякакъв начин вярват в "обективността" на всичко, независимо дали става дума за неща или идеи. Те не могат да живеят без обективност, това е техният Бог. Разбира се, всичко по-горе е само мое лично мнение." ... ...

Така е - естествен е ход, при който обектът РЕАГИРА на въздействащата му, външна за него информация. Но дори и при неживите обекти има ОВ - насищат околната среда подобно себеобразуването си, като форма, размер, скорост и др. Околната им среда става "ентропийна" подложка и, ако енергетично е изгодно образуване на нова частица, то голяма е вероятността новата да е със същите физически свойства. От силите с ентропиен произход подобните обекти се обединяват и като цяла група, могат да преминат в друго състояние с по-малка потенциална енергия на обхващата ги обвивка. Така действа Закон за количествените натрупвания - ново качество е новата обвивка. Изследовател може да предпоставя изхода, независимо от "свободната воля": "Вуте, какво можеш да правиш?.. Ами, мога да кОпам, мога и да не кОпам!" В зависимост от "Ами ако ти платим...?" - това може да промени свободния избор... ...

Добре. Мравката Реагира - на външна за нея информация. Не прави избор, а следва ОВ, за минимална енергия в оцеляването си. Осъществява се връзка между външна и вътрешна информация. Предпоставянето на външната информация (от етер*) за неподвижно ЕМП, с наличието на движещ се обект, се нарушава - с власинките си мравката "пробва" информацията от пътищата и се формира в нея реакция за поведение-движение по път с минимална енергия за оцеляване. Изследовател не е в състояние за оценка на вътрешната й информация и затова само вероятностно може да оцени "избор" на различни пътища, като отчете някакво предпоставяне на външна информация, за въздействие и/или взаимодействие - квантов детерминизъм. Но, повечето Изследователи не признават ролята за наличие на ОВ, особено при неживите обекти (непрестанното образуване на частиците се влияе от външна информация-изменения на околното им ЕМПоле, съответно, от "избор" на път с минимална енергия на образуване.) ...

Доколкото съзнанието е отношение (не участва във взаимодействия - както реални обекти) - не може да се "включи" към природен детерминизъм с действия. Ако си успял да гледаш видиото - там е споменато - "абстрактните образи са мътни, неясни", докато съзнанието не ги "изглади" по образ и подобие за наглед в придобит опит. Тоест - неточността в измервания е характерна за "виждането ни"... точните науки това казват - имат знания, доколко са неточни. ...

Според мен - не, не е съвместима с детерминизма. Самата хипотеза произтича от ... "въздигане в култ" знанията на Изследовател за Природата, като че ли, това е единственото поведение на обективната реалност и, като че ли само той е критерий за поведение. Това е грешно тълкуване на "докато не измерим, ние НЕ ЗНАЕМ...". Не е възможно всичко "пристигнало" в главата от сетива на Изследовател да е Образ (идеален, разбира се), който да е осмислен в съзнанието - осмислянето се съпровожда от "опит-грешка" и ако няма детерминираност, всичко е грешка. Не знаем "нещо", не означава "несъществуващо нещо", доколкото вече сме открили законите по които действа материята - а те, предполагат, без изключения от тях, причинно-следствени резултати от взаимодействия. Ние не знаем в кой момент от атом ще се излъчи фотон, който да задейства механизма с отрова, поразяваща котката на Шрьодингер, но НИЕ сме предпоставили условия за двойнствен изход от нещо (затова е измислен този мислен опит), до което не проникваме и физически не разбираме. Не защото не знаем, че е възможно излъчване в произволен за нас момент време, а защото Природата не ни е дала сетива ... за "всичко", умишлено (еволюционно) е скрила част от всичко, за да е възможна еволюционна структура Главен мозък - нещо с мно-о-ого връзки за комбиниране на памет на структура с резултат идеални образи, които могат да се сведат близко до реално съществуващи обекти. Няма съзнателно мислене, ако няма инфо за отделно време и отделно пространство. "Едновременността" е вдълбана за процеси в микрото и е "скрита" за Изследовател в дуализъм вълна-частица... Това води до грешния извод "докато не измерим..." Философски пък, такава постановка води до НЕПОЗНАВАЕМОСТ на Света, с което науката едва ли е съгласна. https://www.youtube.com/watch?v=GYEINnbxfFg ...

https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Kvantovata-mehanika-izkliuchva-li-svobodnata-volia-video_182393.html Квантовата механика изключва ли свободната воля? (видео) Супердетерминизмът, радикална квантова хипотеза, казва, че нашите „избори“ са илюзорни Предположението, наречено супердетерминизъм, очертано преди десетилетия, е отговор на няколко особености на квантовата механика: привидната случайност на квантовите събития; тяхната зависимост от човешкото наблюдение или измерване и привидната възможност измерване на едно място да определи незабавно резултата от измерване на друго място, ефект, наречен нелокалност. Айнщайн, който се е присмивал на нелокалността като „призрачно действие от разстояние“, е настоявал, че квантовата механика най-вероятно е непълна - трябва да има скрити променливи, които теорията пренебрегва. Супердетерминизмът е радикална теория за скритите променливи, предложена от физика Джон Бел. Той е известен с теорема от 1964 г., сега кръстена на него, която драматично разкрива нелокалността на квантовата механика. Бел казва в интервю за Би Би Си през 1985 г., че загадката на нелокалността изчезва, ако се приеме, че „светът е супердетерминистичен, като в това е включена не само неживата природа, работеща като задкулисен часовников механизъм, но и нашето поведение, абсолютно предрешено, включително вярата ни, че сме свободни да изберем да направим един експеримент, а не друг." В скорошно видео физикът Сабине Хосенфелдер (Sabine Hossenfelder) отбелязва, че супердетерминизмът елиминира очевидната случайност на квантовата механика. „В квантовата механика“, обяснява тя, „можем да предвидим само вероятността на резултатите от измерването, а не самите резултати от измерването. Резултатите са неопределени, така че квантовата механика е недетерминистична. Супердетерминизмът ни връща към детерминизма." „Причината, поради която не можем да предвидим резултата от квантово измерване“, обяснява тя, „е, че ни липсва информация“, тоест скрити променливи. Супердетерминизмът, отбелязва тя, се отървава от проблема с измерването и нелокалността, както и от случайността. Скритите променливи определят предварително как физиците провеждат експериментите. Физиците може да си мислят, че избират една опция пред друга, но не го правят. Хосенфелдер нарича свободната воля „логически непоследователни глупости“. Хосенфелдер прогнозира, че физиците може да са в състояние да потвърдят експериментално супердетерминизма. „В един момент“, коментира тя, „ще стане очевидно, че резултатите от измерването всъщност са много по-предвидими, отколкото казва квантовата механика. Наистина, може би някой вече разполага с данните, просто не ги е анализирал по правилния начин.” Хосенфелдер защитава супердетерминизма по-подробно в научна статия, написана с физика Тим Палмър (Tim Palmer). Отдадеността на Хосенфелдер към детерминизма я поставя в добра компания. Айнщайн също е вярвал, че специфичните причини трябва да имат специфични, неслучайни ефекти и се е съмнявал в съществуването на свободна воля. „Ако Луната, в акта на завършване на своя вечен път около земята, бе надарена със самосъзнание, тя щеше да се чувства напълно убедена, че пътува по своя път по собствено желание“, пише Айнщайн. "Въпреки това съм озадачен от супердетерминизма, независимо дали е обяснен от Хосенфелдер или друг известен привърженик, нобеловият лауреат Жерар т'Хофт. Когато чета аргументите им, имам чувството, че нещо пропускам", пише авторът Джон Хорган на статията в Scientific American. "Аргументите ни въртят в кръг: светът е детерминистичен, следователно квантовата механика трябва да е детерминистична." "Супердетерминизмът не уточнява какви са тези скрити променливи на квантовата механика. Той просто постановява, че те съществуват и че те уточняват всичко, което се случва, включително моето решение да напиша тези думи и вашето решение да ги прочетете". Хосенфелдер и авторът на статията в Scientific American Джон Хорган (John Horgan) спорят за свободната воля в разговор миналото лято. Той посочва, че и двамата са избрали да си говорят. Техният избор произтича от психологически фактори на „по-високо ниво“, като нашите ценности и желания, които са подкрепени от, но не могат да бъдат сведени до физика. Физиката не може да отчита избора и следователно свободната воля, възразява Джон Хорган. Позоваването на психологически причини „не отменя законите на физиката“, строго отвръща Хосенфелдер. „Всичко е физика. Ти си направен от частици." Гледните точки на двамата тотално се разминават. За нея един недетерминистичен свят няма смисъл. За Хоган свят без избор няма смисъл. Други физици настояват, че физиката оставя достатъчно място за свободна воля. Джордж Елис (George Ellis) се застъпва за „низходяща причинно-следствена връзка“, което означава, че физическите процеси могат да доведат до „възникващи“ феномени, особено човешки желания и намерения, които от своя страна могат да окажат влияние върху нашето физическо аз. Математиците Джон Конуей (John Conway) и Саймън Кочен (Simon Kochen) отиват още по-далеч в своя документ от 2009 г. „Теорема за силната свободна воля“ (“The Strong Free Will Theorem”). Те представят математически аргумент, който наподобява теоремата на Джон Бел за квантовата нелокалност, че имаме свободна воля, защото частиците имат свободна воля. Според Хоган дебатът дали физиката изключва или позволява свободната воля е спорен. Това е като да цитирате квантовата теория в дебат дали Бийтълс са най-добрата рок група за всички времена (което очевидно са). Философите говорят за „обяснителна пропаст“ между физическите теории за съзнанието и самото съзнание. На първо място, разривът е толкова голям, че наистина може да се нарече пропаст. Второ, пропастта се отнася не само за съзнанието, но и за цялата сфера на човешките дела. Физиката, която проследява промените в материята и енергията, няма какво да каже за любовта, желанието, страха, омразата, справедливостта, красотата, морала, смисъла. Всички тези неща, разглеждани в светлината на физиката, могат да бъдат описани като „логически непоследователни глупости“, както се изразява Хосенфелдер. Но те имат последствия. Те променят света. Физиката като цяло, а не само квантовата механика, очевидно е непълна. Както философът Крисчън Лист (Christian List) казва, хората „не са просто купища взаимодействащи частици“. Ние сме „преднамерени агенти, с психологически характеристики и психични състояния“ и способността да правим избор. Физиците са признали границите на своята дисциплина. Филип Андерсън (Philip Anderson), лауреат на Нобелова награда, твърди в есето си от 1972 г. „Повече е различното“, че тъй като явленията стават по-сложни, те изискват нови начини на обяснение; дори химията не се свежда до физика, да не говорим за психология. Бел, изобретателят на супердетерминизма, изглежда е на противното мнение. Той може би предлага супердетерминизма като reductio ad absurdum (довеждане до абсурд), което да подчертае странността на квантовата механика. Той не е бил във възторг от нито една интерпретация на квантовата механика, като веднъж ги описа като „подобни на литературни фикции“. "Защо дебатът за свободната воля и супердетерминизма е важен? Защото идеите имат значение. В този момент от човешката история много от нас вече се чувстват безпомощни, на милостта на сили извън нашия контрол. Последното нещо, от което се нуждаем, е теория, която засилва нашия фатализъм", закючава Хоган. Авторът Джон Хорган (John Horgan) ръководи Центъра за научни публикации в Технологичния институт Стивънс. Сред книгите са "The End of Science" ("Краят на науката"), "The End of War" ("Краят на войната") и "Mind-Body Problems" ("Проблемите на ума и тялото"), достъпни безплатно на mindbodyproblems.com. Дълги години той пише популярния блог Cross Check за Scientific American. Източник: Does Quantum Mechanics Rule Out Free Will?, John Horgan, Scientific American ... ... Принципно, въпросите за "свободна воля" са с философски отговори. Както се казва по-горе - физиката си знае границите - само факти от експеримент са с доказателствена сила за причинно-следствени интерпретации. (На пръв поглед, частиците нямат свободна воля, в по-широк смисъл на думата: дали имат право на "избор на поведение", при въздействия върху тях. При хипотезата за непрестанно образуване на частиците - те са "топка, с изместен център на тежестта" във всеки един момент от образуването си като цяло - мястото на център, в реда на образуване на обвивката, "издърпва" обвивката, но релаксацията на обвивката създава ново място на "център" около който се образува частица като цяло. И всичко това с огромна честота на образуване на централната част - около 10^(26)Hz за протон и неутрон. Въздействията на околните полета са върху обвивките и така частиците Реагират на измененията им, явно със закъснение по време, спрямо образуването на центъра си. Няма свободна воля при неживото - има реагиране на изменения. Така, локалността се проявява в самото образуване на частиците на "познатата" ни материя, тая, с характеристика "маса". Последователно във времето и пространството частицата се образува от едно място на друго - "нещо изтича от една точка и се натрупва в съседна" и пак е със същите физически свойства на новото място, и т. н. - предполага траектория. (скрит параметър е непрестанното образуване). Същото е и с фотоните, но техните характеристики яко се влияят от полетата на приборите за изследване, от структурата им, включително и понятието за траектория на фотон. Вплетените фотони, средно, носят и част от "рождената" си характеристика - затова в експеримент, вероятността "спин нагоре-надолу" ще се отклонява от 50%. Този резултат не може (еднозначно) да се тълкува като доказателство за нелокалност на въздействията - еднозначен пренос на информация на голямо разстояние с надсветлинна скорост.) Така, супердетерменизмът е в сила за неживото от света. Само Човек с разум може да проявява свободна воля за поведение -"на инат", разбира се. Всичко останало само реагира на изменения на полетата, доколкото физически и/или химически му е възможно. ...

А после - отглежда потомството на потомството - баба и дядо са важните хора в семейните отношения. (при това - сравнително малко яде и малко пие - разбирам майтапа и само допълвам, с извинение.) ...

"Неприятностите" идват от това, че не се отчита ентропийният произход на силите - при взаимодействия с гравитони, центрите на частиците се ускоряват по посока поглъщания гравитон. Щом има ускорение - възниква и съпротива (сила) за движение на частицата като едно цяло, със съответният коефициент на съпротива, наречен "маса". Затова отношението на тежка към гравитационна е постоянна величина (когато няма превръщания на частиците), т. е., Айнщайн е прав с принципа на еквивалентност. https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kakvo-e-gravitatciiata-i-padat-li-naistina-neshtata-Ima-li-zemno-prit_182349.html Какво е гравитацията и падат ли наистина нещата? Има ли земно притегляне? Възприемаме гравитацията и че ако изтървем предмет, той ще падне на пода, като нещо ясно, интуитивно или разбиращо се от само себе си. Но нещата не са толкова прости и някои от тези аспекти все още продължават да търсят своя конкретен отговор. Защо е така, обяснява астрофизикът Боян Велев. Тези въпроси вероятно звучат странно, защото всеки от нас вероятно си спомня уроците по физика от основното училище и приказката за ябълката, паднала на главата на Нютон. Макар да са известни ефектите от гравитацията, реално днес учените все още не са на едно мнение какво точно представлява тя. Защо нещата падат? До края на XVI век преобладавало схващането, че колкото е по-тежък един предмет толкова по-бързо пада. Запленен от идеята да разбере защо нещата падат, Галилео Галилей, родом от Пиза, експериментирал хвърляйки различни обекти от едноименната градска кула. По този начин той стига до извода, че не теглото, а формата на предметите има значение при тяхното падане – тоест ако атмосферата се премахне, всички предмети ще падат към земята с една и съща скорост. Галилео Галилей 1564 – 1642, Източник: Wikipedia Това е нагледно доказано близо четири века по-късно - по време на мисията Аполо 15. Докато е на Луната астронавтът Дейвид Скот експериментира свободно падане на чук и перо – те достигат повърхността на Луната едновременно. Дейвид Скот, Аполо 15 – Свободно падане на чук и перо на Луната. Източник: НАСА Галилео доказва не само, че масата няма значение, но и с помощта на дълга рампа и падащи по нея топчета, че при падане, скоростта не е постоянна, а се ускорява. От своя страна това пък позволява да се пресметне колко е силата на земното притегляне (спрямо това колко бързо се ускорява падането) Това е първият опит за измерване на гравитацията като земно притегляне. Рампата използвана от Галилео за измерване скоростта на падане на всяко топче от определена точка. Поради липсата на часовници, за засичане е използвано времето за напълване на чаша с вода. Резултатите показват, че разстоянието се увеличава право пропорционално на времето на квадрат – тоест за всяка. следваща секунда топчето изминава два пъти повече разстояние. Няколко години след смъртта на Галилей Нютон се опитва да направи връзка между падането на предметите на Земята и орбитите на планетите, които не изглежда да падат. Той достига до извода, че между всеки два обекта във Вселената съществува сила на привличане, която зависи от тяхната маса и разстоянието по между им. Колкото по-големи са обектите, толкова е по-голяма и силата, но със увеличаване на разстоянието помежду им тя действа по-слабо. Този фундаментален Нютонов Закон за гравитацията обяснява орбитите на планетите и защо галактиките се въртят. Закон на Нютон за гравитацията През средата на XVIII в. - използвайки формулата на Нютон, Хенри Кавендиш успява да пресметне с учудваща точност масата на Земята. За целта той конструира специален уред, с който измерва силата на привличане между два обекта, чрез отместването помежду им в следствие на различната им маса. Неговите сметки, по-късно, позволяват на учените да изчислят масата на планетите спрямо орбитите им. Модел на уреда на Кавендиш, Източник: Science Museum / Science & Society Picture Library Така до началото на XIX век е установено, че между отделните тела съществува сила на привличане, зависеща от тяхната маса и отстояние едно от друго. Това обяснява защо нещата падат и наличието на земно притегляне. Падат ли наистина нещата? А планетите? Планетите обаче са на много големи разстояния една от друга и между тях, видимо, няма нищо –следователно е странно как могат да си влияят, според постулатите на Нютон. Това се чудил Алберт Айнщайн в началото на ХХ в., докато един ден, през 1907 г., му хрумнало, че когато човек пада, той се „рее“ свободно – от негова собствена гледна точка, този човек не извършва никакво движение и е в покой. Щом се рее свободно, човекът не само ще се чувства в безтегловност – както е в бързо падащ асансьор, но той ще е и в безтегловност, което означава, че на него не му действа никаква сила на привличане, защото такава няма – следователно привличането и ускорението са едно и също нещо. http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/inertial-system.gif http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/Accelerated_up_system.gif http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/Suspended_gravitational_field_system.gif http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/OTO/Free-falling_system.gif Инерциална система Ускорена нагоре система Окачена в гравитационно поле система Свободно падаща система Според принципа на еквивалентността е невъзможно да се определи дали една система е в гравитационно поле или се ускорява с постоянно ускорение. Това се нарича принцип на еквивалентността и е в основата на неговата Обща теория за относителността. Тъй като Земята се движи с голяма скорост (30 km/s) усещането за привличане към повърхността е всъщност ускорението на движещата се планетата (която ни завлича със себе си). И така, след като гравитацията не е сила, която да действа на падащия човек, Айнщайн заключва, че тя следва да действа на средата около него, т.е. тя описва и характеризира промените в пространство-времето. Тези промени са причинени от материята – тя го изкривява и огъва. Тоест, тяло като Земята изкривява пространството около себе си, а обектите в орбитата й следват извивката – от тяхна гледна точка те се движат направо, но все едно по крив път. И при положение, че времето и пространството са преплетени – материята огъва както пространството така и времето. Огъване на пространство-времето. Източник: Wikimedia Commons Айнщайн заключва и по-късно доказва, че колкото по-голяма е гравитацията, т.е. колкото повече материя има, толкова по-бавно се движи времето около нея. Така например, за да се получава информация в реално време - часовникът на GPS сателитите трябва да се настройва специално за компенсиране на тази разлика (38 µs). А при наличието на различни нива на гравитация, щом се променя скоростта на времето, се променя и бързината, с която остаряваме. Според теорията за гравитацията - планетите, звездите, галактиките „падат“ следвайки извивките на пространство-времето. Измервайки гравитацията обаче се оказва, че близо 80% от масата в нашата Вселена липсва или е невидима – така се стига до заключението за наличие на т. нар. тъмна материя или тъмно вещество. Това е вещество, което има маса, съставлява около 80% от нашата Вселена, но ние не го виждаме и не можем да го засечем. Какво всъщност е гравитацията? До средата на ХХ в. става ясно, че гравитацията не е сила на привличане, а времето и пространството са преплетени в едно пространство-време. То се криви и огъва под въздействие на масата, като така и времето тече различно: повече маса -> по-голяма извивка -> по-бавно време. Щом времето се забавя с увеличаване на гравитацията може би то е самата гравитация или причина за нейното съществуване? Погледнато от друга гледна точка според професорът по теоретична физика Кип Торн (Kip Thorne) от Калифорнийския научен институт: „Всичко би искало да живее там където ще остарява най-бавно и гравитацията е това, което го придвижва към едно такова място. На повърхността времето се движи най-бавно и за това гравитацията се стреми да ни задържи там.“ Теорията за гравитацията на Айнщайн обяснява взаимодействието между телата на макрониво – между големи тела и на големи разстояния. Възниква проблем обаче на супермакрониво - затруднявайки се да обясни движението на галактиките и разширяването на Вселената - излиза, че огромна част от материята (веществото) я няма или не я виждаме. Също така теорията не работи и на микрониво – при квантовите частици. Това кара много физици да смятат, че Айнщайн някъде греши и може би има друго обяснение, което все още не е открито. Днес, в стремежа да се достигне до една теория, която да обяснява процесите на всички нива – т.нар. Теория на всичко, се работи по три основни направления за уточняване и разбиране на различните несъответствия и дупки: 1) Модифицирана гравитация– обхваща всички теории, които базирайки се на идеите на Айнщайн се опитват да ги надградят като: a. прецизират или променят изчисленията му, достигайки до същия резултат; b. постигнат различен резултат, използвайки същите идеи и изчисления; c. допълнят изчисленията доказвайки или отхвърляйки съществуването на тъмно вещество (MOND); 2) Теорията за квантова гравитация и Струнната теория (Теория на струните), където съществува частица - преносиел на гравитацията – гравитон, която пък за своето съществуване предполага наличието на 10 преплетени измерения. 3) Нови идеи – където изцяло се отхвърлят идеите на Айнщайн, за да се започне на чисто. Един на пръв поглед банален въпрос „Защо падат нещата“ води до цялостно преосмисляне на света около нас и възприятията ни като все още продължава да търси своя конкретен отговор. Авторът Боян Велев е магистър по астрономия. Източници: 1. Astronomy et al Podcast: Jackson Said from the University of Malta about his research on Modified Gravity as a way to get rid of the dark “stuff” problem. http://astroetal.com/episode2/, September 4, 2016; Astronomy et al, Cosmology, General Relativity 2. Evidence of Warped Spacetime, Author of original content: Nick Strobel, https://www.astronomynotes.com/relativity/s4.htm 3. The Fascinating Truth About Gravity | Jim Al-Khalili: Gravity and Me | Spark, https://www.youtube.com/watch?v=2_p2ELD7npw&list=TLPQMDIxMTIwMjA1pjisEE1dtQ&index=5 ... ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nov-eksperiment-bi-potvardil-informatciiata-kato-peto-sastoianie-na-ma_182516.html Нов експеримент би потвърдил информацията като пето състояние на материята Принципът на еквивалентност на маса-енергия-информация, предложен през 2019 г., и информационното съдържание на наблюдаваната материя във Вселената, оценено през 2021 г., представляват две важни предположения, наречени информационни предположения. Комбинирайки теорията на информацията и физичните принципи на термодинамиката, тези теоретични предположения правят конкретни прогнози за масата на информацията, както и за най-вероятното информационно съдържание на елементарна частица. Д-р Вопсън предлага експериментален протокол, който позволява емпирична проверка на информационните предположения чрез потвърждаване на предвиденото информационно съдържание на елементарните частици. Кредит: Pete Linforth. -р Мелвин Вопсън (Melvin Vopson), физик от Факултета по математика и физика към Университета в Портсмут, публикува изследване, което предполага, че информацията има физическа маса и че всички елементарни частици съхраняват информация за себе си. Сега изследователят е проектирал експеримент, който може да потвърди, че информацията е петата форма на материя, наред с твърдото състояние, течното, газообразното и плазмата. След разработването от IBM на първия магнитен твърд диск през 1956 г., технологиите за съхранение на цифрова информация радикално трансформират нашето съвременно общество. В двоичния код цифровата информация се съхранява като логически 1 и 0, известни като битове. Битове от информация могат да се съхраняват във всеки материал, способен да показва две отличителни и превключващи се физически състояния (магнитно, електрическо, оптично и електрическо съпротивление) чрез разпределяне на логически 0 или 1 на всяко физическо състояние. Дигиталната информация толкова се разпространи във всички аспекти на нашето общество, че неотдавнашният растеж в производството на информация изглежда неудържим. Всеки ден на Земята генерираме 500*10 6 туита, 294*10 9 имейла, 4*10 6 гигабайта данни във Facebook, 65*10 9 във WhatsApp съобщения и 720 000 часа ново съдържание, добавяно ежедневно в YouTube. През 2018 г. общото количество създадени, заснети, копирани и консумирани данни в света е 33 зетабайта (ZB) или еквивалент на 264*10 21 бита, където 1 ZB е 8*10 21 бита. Това нарасна до 59 ZB през 2020 г. и се предвижда да достигне 175 ZB до 2025 г. През 2019 и 2021 г. д-р Вопсън представя две важни предположения: а) принципът на еквивалентност маса-енергия-информация, според който информацията преминава в маса или енергия в зависимост от физическото си състояние и б) съществуването на присъща информация, която е в основата на фундаменталните характеристики на елементарните частици във Вселената, което предполага, че стабилните елементарни частици с ненулева маса на покой съхраняват фиксирана и количествено измерима стойност на информацията за себе си. Сред тези предположения е и че информацията е форма на материя, наречена пето състояние на материята или пети елемент. В новата си статия, публикувана в списанието AIP Advances, д-р Вопсън предлага експериментален протокол, който позволява емпирична проверка на тези предположения чрез потвърждаване на предвиденото информационно съдържание на елементарните частици. „Ако приемем, че информацията е физическа и има маса и че елементарните частици имат "ДНК" с информация за себе си, как можем да го докажем? Последната ми статия е за тестването на тези теории, за да могат да бъдат взети сериозно от научната общност", коментира д-р Вопсън. Експериментът на д-р Вопсън предлага как да се открие и измери информацията в елементарна частица чрез използване на сблъсък между частица и античастица. Схематично представяне на процеса на позитрон-електронна анихилация. (а) Стандартен процес на позитрон-електронна анихилация, който произвежда само два 511 keV гама фотона и (b) процес на позитрон-електронна анихилация, който произвежда два 511 keV гама фотона и два допълнителни фотона с ниска енергия от изтриване на информация. Кредит: AIP Advances (2022). DOI: 10.1063/5.0087175 „Информацията в един електрон е 22 милиона пъти по-малка от неговата маса, но можем да измерим информационното съдържание, като го изтрием“, обяснява д-р Вопсън. „Знаем, че когато се сблъскат частица материя с частица антиматерия, те се унищожават взаимно в процес, наречен анихилация. И информацията от частицата трябва да отиде някъде, когато се унищожи." Процесът на анихилация превръща цялата останала маса от частиците в енергия, обикновено гама фотони. Всички частици, съдържащи информация, се превръщат в нискоенергийни инфрачервени фотони. В своята статия д-р Вопсън прогнозира точната енергия на инфрачервените фотони в резултат на изтриването на информацията. Той смята, че работата му може да демонстрира, че информацията е ключов компонент на всичко във Вселената и може да се появи нова област на физичните изследвания. „Това ще бъде момент на еврика, защото ще промени физиката, каквато я познаваме, и ще разшири нашето разбиране за Вселената“, заявява д-р Вопсън. "Но това не би противоречило на нито един от съществуващите закони на физиката." „Това не противоречи на квантовата механика, електродинамиката, термодинамиката или класическата механика“, добавя физикът. "Всичко, което прави, е да допълва физиката с нещо ново и невероятно вълнуващо." Справка: Melvin M. Vopson, Experimental protocol for testing the mass–energy–information equivalence principle, AIP Advances (2022). DOI: 10.1063/5.0087175 Източници: New experiment could confirm the fifth state of matter in the universe University of Portsmouth Newly Proposed Experiment Could Confirm that Information is Fifth State of Matter, Sci-News.com ... ... Съдържащата се информация в обект е "памет" на структурата. Преди са се предполагали "напрежения на Поанкаре" - вътрешни движения на частиците, недосегаеми за наглед. В хипотезата с непрестанна направа на частиците - всичко става обяснимо - намаляване на ентропията при етап структуриране, увеличава се енергията от лъчения в околността й, а ентропията е правопропорционална на информацията (много пъти вече коментирано). Така информацията съдържа енергия и естествено при обмен (промяна, превръщания) се променя и масата на обектите. Всяко отпадане на обвивно трептене е излъчване на "частица с маса", но ... толкова малка, че е неуловима с експеримент. С промяна за баланс на енергия на процес е изчислима. Тоест - във всеки процес с превръщания се променя и масата на участниците. Също и при ускорителни процеси на частици и затова не може да се достигне скоростта на светлината във вакуум, от масов обект. С промяната на масата - се променят и времето, и формата , и размерите на обекта. Например, при разпад на резонансните частици - най-външната обща обвивка отпада, отделните участници придобиват от въздействието на външното поле ускорителни движения и ... инертната им маса е различна от "нормалната" (когато са получавани при други процеси) ...

Това е и работата на науката, по отношение на конкретна истина от реалност - установяване разликата между форма и съдържание, между въздействие и проявления... Ако е възможно, посредством предизвикване на проявление на свойства. В микрото (при квантите) това не е еднозначно. Ама то е нееднозначно и при едрото, ама "виждаме" проявена форма и ... дотук. Предполага се структура от много частици и връзки м/у тях, делим ябълката на две, после всяко парче пак делим на две и т. н. - нужни са 96 разделяния и стигаме до атом... От тук нататък - предположения за възможна структура на нещото "атом", за който става известно, че също се разпада на "дребно". Почти пълно приложение на философски размисли, подкрепени с факти (тривиални неща). Да. ...

Материалистическата. Тя се обосновава с достиженията на науката. Съществено. Виждането е с мозъка, а съзнанието е отношение м/у абстрактни символи - на микро ниво. И, ако знаем как работи, по-лесно стигаме до ... как се достига до мислене за съществуване на обективна действителност. Ама, знаенето - го казва науката. Без "подробности" не може да се изгради правилен мироглед. Съответно, знаенето и прилагането на известни правила (постулати), може да доведе до философски тълкувания, както например при Айнщайн (СТО и ОТО)- почти обективно тълкуване на резултати от "спорещи" експерименти - с обяснения (тълкувания) на факти. Философия, която не е свързана с нещата от материалния свят, не може и да е обективна, въпреки че възниква в "субекти". Философските закони се ползват ... и несъзнавано. Но, "необяснените детайли" ги правят да изглеждат на ниво постулати - и възниква недоверие. Примерно - постулат за вечно движение може да е Закон за инерцията, ако се покаже как възниква движение ... на кво да е. Постулат - количествените натрупвания водят до качествени изменения, може да е Закон за количествените натрупвания, именно, ако се познават подробностите от микро-взаимодействия и въздействия - открива се Пета сила (между подобни обекти), без да има нужда от окултистски мисления. Законът пък - за отрицание на отрицанието - направо показва пътя на развитие на знанията. Доверието във философска степен на "общност", минава през "техничарски" подробности, но ... да са научни факти от експерименти. (Кант е обективен идеалист - тези закони ги употребява от гледна точка съществуване на Бог. Основно от него се ползва диалектиката (на духа)) ...

"Виждаме" със светлина, благодарение на дуалистичната й природа. Фотони взаимодействат с други обекти (дори и с рецепторите в очите ни), а разпространението на светлината като "вълна" е заради вълновите характеристики на фотоните. Именно дуалистичната природа на светлината е била въпрос и на философията. (В последно време се счита, че светлината се състои от фотони, но пак няма яснота какво представлява фотонът. За "скорост на светлина" се счита скоростта на светлинните вълни, т. е., скорост на разпространение на вълнова характеристика. И ... проблем: чия вълнова характеристика?, на каква "среда" за разпространение е тази характеристика? Ако се приеме неподвижно ЕМПоле за основа - няма проблем за пренос на разлики от пренасян импулс (няма "маса"), изразен от "нещо" (частица, примерно) което притежава собствен момент на импулс и собствено време, т е. променлив във времето вектор на момент на импулс. Така, векторите на интензитет на електричното и магнитното поле ще са взаимно перпендикулярни, а разпространение на ефект "разлика в импулси" ще има, ако съседни по редичка обекти (ток) са сфазирани и "правят" обща обвивка която се забавя по време сравнение с "ток". При достигане до несфазиран елемент - възбудените околни частици възвръщат "равновесното" състояние - с обратен ток и пак повтарят образуване - така, притежават собствен обем. Това образувание трепти около собствен геом. център и са "неподвижни" по мястото си на образуване - фотони на вакуума (на неподвижното ЕМПоле). Ако се случи разликите да сфазират - тръгва вълнов пренос на импулс, с възможно най-голяма скорост - нищо не го "спира". Имаме скорост на електромагнитни вълни... във вакуум.) ...

Сравнително скоро бях писал за отговора на блондинката, на въпрос: "Като угасим лампата, къде отива светлината?"... Блонди, отива при хладилника, отваря вратата, посочва вътре и казва: "Ето я!"... Непробиваема логика!.. А, иначе, да - всички обекти са направени от светлина. Но не тази, която виждаме, а невидимата, наречено "тъмно". Така че - тъмнината ни е "рождена територия"!.. Странното е, че "мислим" със светлина, а тя "идва" от миналото... и ... затова, бъдещето ни е "тъмно"... ...