Малоум 2

Да, това е опит да се смени основата, щото етерът ненаучно е отречен - търсили етерен вятър, ама нямало?!, значи и етер няма. (Твърдят хипотеза за ГВ, ама се оказва, че има галактики които трябва да са се пръкнали много преди това, което наричат ГВ ... това било нормално?!, разбираш ли. ) Тъмната материя трябва да "прави" същите неща като етер*, ама ... нали не е измислен от физик, значи ... няма нищо общо с физиката. От отдавна не им обръщам внимание на хапливите забележки, освен, ако питат нещо. Е, питат - що се джавкат тогава не е ясно. Затова само понякога коментирам към научни статии, за възможни обяснения на чуденките в тях. Пък и съм казал - като не ви харесват обясненията - не четете и ... толкоз. ...

Ети още информация, за която питаше в ... дългите опити за формулиране на въпрос https://bg.wikipedia.org/wiki/Парамагнетизъм Нищо подобно не е доказано на практика. Чувал си за суперпозиция на вълни - при определени условия могат да се "наслагват" . Предполагам ти е известно, че от два гама-фотона, в определена ситуация, може да се родят електрон и позитрон. А, ако прочетеш в много от по-раншни постинги съм обяснявал като как се случват подредбите на фотони от неподвижното ЕМПоле, та кривината на пренос на разликата в импулсите да е пространствена крива, която сама се връща в началната точка на предизвикалото я смущение, предизвикано от флуктуациите на физ. вакуум. Това е началото на вещева частица - импулс със собствен център - демек и с характеристика маса. Виждал си и картинки на вълнов процес около център - няколко вълнички като листенца от "съцветие" на растение. И в тези околни трептения, може да се насложи кратна на трептенето вълна - и вместо да кажем са три трептения да станат четири - това оприличавам на поглъщане на фотон в обвивка - щото фигурата се повтаря милиарди пъти в секунда, все с "ново" направление за всеки цикъл на новото състояние. Това отделно (за Изследовател са едновременни тези събития) не го виждаме заради огромната честота на образуване на обвивката, но това е място около център, с което "се съобразяват" други подобни образувания - място на "поглъщане-престой и излъчване" на погълнат фотон - кратен по честота в някакво състояние..., като се променя и формата докато има престой. Повече не е нужно да те "образовам" за измисленото - ясно, не харесваш хипотезата, чети си учебниците - там всичко е първично ясно. ... ...

Почти всичко коментирано в темата: https://www.youtube.com/watch?v=216s59_i9pE ...

Макар и извън основната тема, ето ти "сегашно" обяснение: https://www.youtube.com/watch?v=s7ndBIL402Q ...

Не си наясно с електромагнитните полета. Да не би в Колайдера да няма такива. Ето няколко статии: https://nauka.offnews.bg/fizika/parvoto-nabliudenie-na-neulovimite-chastitci-neutrino-v-golemia-adro-199510.html Първото наблюдение на "неуловимите" частици неутрино в Големия адронен колайдер Къде видя мои представяния на неутрино..., като не си чел хипотезата. Наясно ли си, че фотон в празното - не се вижда. Само като взаимодейства с масова частица дава нишан, че нещо се е променило. Неутриното наподобява фотон, но е от една от обвивките при разпад на неутрон. И пак да спомена - щом е пълно с полета и то от много къси фотони, всички наблюдаеми изменения в Колайдера с в резултат от Полета - промяна в полетата, също. Неутриното няма маса, но тъй като е цялостна обвивка, се държи като масов обект и в баланса на масите при разпад. Но - всяка промяна в обвивката на частицата, например по форма (рождена) - по-нататък се манипулира при преминаването през филтри и датчици - и така са отчетени няколко вида неутрина - значи, полетата на установката влияят върху физ. параметри на масаподобното тяло. И ако се опитат да видят колко е масата на неутриното - тц, няма да може - то по-скоро е "пакет"-фотон, нещо ... мини-мини- мини по маса и т. н. Самата промяна на формата отговорна за "маса" е "забавяне-забързване" на обекта. ... ...

Това не е вярно. Прочети за магнити - и колко видове магнетизъм има или считаш, че магнитната сила не е от "електромагнетизъм". Дадох ти и пример със сребърни атоми. Отклоняват се в нехомогенно (силно) магнитно поле, проявявайки спин зависимост. (спинът там ли е бил или само се е проявил? - е дълго време задаваният въпрос сред изследователите) Да донадя - виж как става така, че протон (+ заряд) и електрон (-заряд), като се свържат във водороден атом престават да се идентифицират като заредени частици. Тоест - силата от техните електромагнитни полета, липсва! (става неизмеримо малка). Водородният атом е електронеутрален, т. е., ЕМВълни, ако не са на точната честота на слой от атома, не могат да го йонизират и му действат с неизмеримо малки сили. Йонизиран атом се държи като дипол в ЕМПоле и обикновено е неравновесно състояние на атома. При отпадане на полето, от атома се излъчва фотон с енергия равна на погълнатия преди. При това вече е променена посоката и скоростта на движение - все физически характеристики - спрямо същите преди йонизация. (Ако си гледал филма "Пепел от диаманти", щеше да знаеш - диамантите стават на "пепел" (друга модификация на въглерода - графит) при 800 градуса Ц. И не знам кой ти е казал, че диамантът не се влияе от ЕМПоле, щото бил диамагнит - точно с промените които настъпват с него в ЕМПоле, получаваме, че е ... диамагнит, т. е. има някакво различно свойство-проявление от други хим. елементи и вещества при същите външни условия. Въобще, знаеш ли условията при които се получават диаманти от въглерод. Кое нещо им казва да се "подредят" по този "корав" начин?! Или под висока Т не разбираш атака с къси ИЧВълни. Именно, задаването на такава среда-подложка от ЕМПоле - напр. лазер, прави възможна подредбата, та при високо налягане локално да се насити с достатъчно свързващи фотони, правещи подреждане атомите в хексагонална решетка (или някаква геометрия, стериометрия), а останалите фотони да напуснат мястото на събитието - прави се с внезапно-бързо охлаждане.) ...

Приказваш на едро, че и надълго. Може би знаеш за електронно лъчева тръба, наречена кинескоп (на по-старите телевизори). Там със силно електрическо поле се ускоряват електрони, а се отклоняват със силни магнитни полета. Така "на практика - на телевизора" се вижда, че полетата действат на движенията на заряди... силно!.. За многото други характеристики на частиците се говори от отдавна, без обяснения за "произход" на свойствата им, но се свеждат до няколко основни (сега, официално, стандартен модел). Именно за изясняване произхода на свойствата им съм възприел хипотеза за непрестанното образуване на частиците (без окултизмът в тях). (да припомня: Самата мисъл за непрекъснато образуване не е съвсем нова. Известна е „теория за реновацията“ на Лайбниц 1669: „Аз доказах, че всичко което се движи, непрекъснато се създава и телата във всеки миг на дадено движение са нещо, а през всяко време между миговете движение са нищо – идея, нечувана досега, но съвсем необходима“ Впоследствие Лайбниц се отказал от принципа на реновацията. Друго, казано от Х.Вайл: „Строго погледнато, в различни моменти се появяват и изчезват различни обекти. Усредненият ефект от тяхното появяване и изчезване ние възприемаме като непрекъснато съществуване на частица. Тези обекти се наричат фантоми. Между фантомите, които, „образуват“ дадена частица има връзка.“ Да се превърнат, обаче, тези идеи в работни хипотези е нямало достатъчно основания, независимо, че сами по себе си, водят до квантов принцип при строеж на материята. Както се вижда в ХИПОТЕЗАТА няма моменти на „изчезване“ на обекти. Има моменти на съществуване в друго състояние при взаимодействия, но не и изчезване или несъществуване на обекти. И също, не е достатъчно да кажем, че съществува етер със специфични свойства – физически вакуум-поле, а и как от тези свойства, да получим останалата част от Света! Да „получим“ и самия Изследовател – наблюдател с Разум!) ...

Променят я. Общо казано съществуват: сили на привличане (разноименни заряди), сили на отблъскване (едноименни заряди), въртяща сила (въртящ момент). Електрическата сила е огромна в сравнение със силата на привличане на гравитацията. На електрически неутрални образувания могат да действат осезаемо магнитни сили, напр. опитите на Щерн-Герлах с атоми от сребро. Понятието за сила при мен е: Принудително образуване на масов обект извън геодезичните на подложката, върху която се реализира обектът цялостно. Някакво външно за обекта изменение на полетата измества мястото на образуване на масовия център на частиците и заради закъснения на образуване, се появяват: ускорение - изменения на инерцията, съпротива на ускорението - "инертна маса"- може да се отчете сила. Казваме, че на обекта действат външни сили. Дали забързват или забавят - зависи от вида и свойствата на частиците. Въобще всички изменения на практика се осъществяват посредством действия на сили. ...

Вълните се създават от ускорителни движения на заредени частици в неподвижното ЕМП. А на практика, заредените частици в ЕМПоле се ускоряват почти до скоростта на светлината във вакуум, при неговата промяна в околната среда: https://nauka.offnews.bg/kosmos/nabliudavan-e-svrahmoshten-kosmicheski-lach-idvasht-otvad-nashata-gal-199808.html "Наблюдаван е свръхмощен космически лъч, идващ отвъд нашата галактика ..."

Е, да де, ама в науката теориите не са факти - вярва се на факти, а останалото подлежи на съмнение - така обяснителните теории са хипотези, докато следствията от тях, не се проверят експериментално. При невъзможност за проверка се приема парадигма с консенсус, но съмненията остават. Това пак не е безусловна вяра. За "развитие" служи не вярата, а съмнението. (така е и с постулатите: например, движението по инерция е "усреднен" резултат от малко моментно ускорение и обратно въздействие на "маса"-коефициент на съпротива, с по-продължително проявление, което като че ли елиминира моментното ускорение. Дължи се на непрестанното образуване на частицата: върху външният й слой (електромагнитен) действат фотони от наличното околно поле, което деформира формата на слоя, но честотата на образуване на центъра е много по-голяма, от честотата на образуване на слоя - така центърът издърпва на ново място на образуване (движение) на частицата, а началната рождена скорост при образуване на частицата остава същата. Тоест - "вида" на движението на частицата зависи от вакуумната подложка, върху която се реализира. Ако се движи по геодезична не й действат странични външни сили движението е по инерция. В момент в който опитаме измерване - действат странични фотони (нова подложка за себеобразуване на частицата) - втория закон на Нютон се проявява: чрез масата, силата и ускорението. Така постулат "движение по инерция" има хипотетично обяснение.) ...

Ето и едно филмче, което отразява "мъките" за обяснения без гравитони: ... (Да припомня по хипотезата, че гравитони се излъчват с огромна честота от центъра на Вещеви частици - бързината на това излъчване е пропорционална на масата на частицата (масата е коефициент на съпротива на сърфирането на частицата по етер*частиците). Известно е, че тези частици са недосегами за експериментална проверка - няма вещеви обект с "размер" като обем, който да е по-дребен от тях. Етер*частиците са стационарна основа с непрестанно променящ се по големина и посока вектор импулс на частица, с огромна честота. Часовник са - времето "започва" от там. Всички по-нататъшни образувания от подреждания на частиците с маса - големи частици се образуват непрестанно цялостно с много по-малка честота на образуване, т. е. - към по-големи обеми направата на обвивките се Забавя. ) ...

Защото го гледаш и търсиш какво да правиш, или не. Първата задачка която ни разясняваха - едно време, когато се учеше ЕИТ (електронно изчислителна техника), че на техниката трябва да й казваме каква следваща стъпка да прави за "по-нататък". Тезей трябва да стигне до "клетката" от лабиринта, където е Минотавъра и да го убие. Какво трябва да направи, когато стигне до клетката?.. казвахме: Вади меча и убива животинчето!.. Не, разбира се - първо трябва да СПРЕ... и да се огледа. Та - първо - за да "видим" движението, което ни интересува, трябва да се спрем - неподвижна гледна точка. И тогава да разкостим какво се вижда от разни събития на това, което се движи. Разбира се - това е наша гледна точка и тези знания ще са относителни за тамошните явления. Мислено, защото знаем, че не се движим със скоростта на светлината във вакуум. Като спрем, си правим координатна система и ... пресмятаме видяното. И обратно - ако искаме да знаем какво вижда Минотавъра - ще трябва да го яхнем и да гледаме към Тезей... (второто е по-трудно за изпълнение, но ... мислено, може!) ... (за да има движение с различни относителни скорости, това означава, че някоя от ИС е претърпяла ускорявания - тогава са се променяли условията за "ново" виждане на нещата в нея, за тамошния наблюдател - и той е променен!, макар че го възприемаме за наблюдател, като "нас") ...

Връщат се на изпитване на ЕМ-драйв. Според мен - Унру е теоретично правилен. Но, на инерциалното движение се съпротивлява характеристиката "маса", а устройствата-ракети, са вещеви обекти и притежават маса. Така тласкащата сила на инерциалното движение е сравнително изключително малка спрямо масовата съпротива - осъществява се: полево дърпане напред-полево дърпане назад - равномерно движение на "тежък" обект... Не следва само с малка промяна "вътрешна" енергия на обект, да се наруши Нютон https://nauka.offnews.bg/fizika/testva-se-v-kosmosa-kvantov-dvigatel-kojto-se-protivopostavia-na-zak-199798.html "Тества се в космоса квантов двигател, който се противопоставя на законите на Нютон Току-що бе изстрелян в космоса - така че предстои да разберем дали това наистина е вярно ..." ...

Не е ли дължина на вълна, примерно... ...

Гравитоните са предположени от физици и съм възприел обяснения на особеностите на гравитационното взаимодействие чрез тях. Те също знаят, че са "недосегаеми" за експериментална проверка и се надяват на следствията от съществуването им. Описвам с хипотеза (писаното от мен в скоби е по хипотезата ми за етер*) следствия, като обяснение на най-слабата сила на гравитационно привличане по Нютон, невъзможност за екраниране на гравит. въздействия, равноускорително движение при свободно падане, грави-полето като основа за влияние върху изкривяване на светлината от масивни обекти и др. Тоест - те са обяснителна алтернатива и за айнщайновата кривина на пространство-времето (където му се налага да допуска среда - измислена е тъмната материя и енергия за обясняване, щото етерът е изхвърлен от теориите, неправилно разбира се). Важното е, че могат да се обясняват наблюдаваните факти, с гравитони. ...

С гравитони е малко по-лесно за разбиране. (Галактиката е пълна с масови обекти - събрани по Нютонова гравитационна сила. От всяка маса, във всички посоки на излъчвателя, се излъчват гравитони. Така в/към централната област се "натрупва" огромно количество гравитони, от всички посоки към център и понеже конструктът (по хипотезата за етер*) им е първичен (начало на вещеви обект) до зрънчевия модел на вакуум, то става възможно идеално подреждане на вакуума - поле-наглед, като "вътрешност и околност" на бобина. Може да се счита, че има идеално подредено във вакуум поле, което като хало (за наглед - като силовите линии на пост. пръчков магнит) обхваща цялата галактика и ... способства за въртенето й като цяло. Демек, всички обекти в галактиката се движат по подредено поле, свързано с гравитацията по Нютон+ сила от непрестанното образуване на частиците си, по подредена вакуумна подложка, която ги "тика" в посока на въртене. Това, че се "изкривява" пространство-времето около тежки обекти е именно - увеличена плътност на гравитони около него. Тоест, всяка светлина се движи по подредено поле от гравитони. Самият гравитон съдържа две взаимно перпендикулярни трептения около собствен център и съвсем слабо влияят на траекторията на пренасянето на фотони по себе си. Това обяснява и Айнщановата кривина, влияеща на светлината. Така че - в ЧД няма вещева форма на материя, а полева - толкова плътна, че изкривява пътя на светлината падаща към нея, даже я заобикаля... Това е "видимо на снимката" на ЧД.) ...

Формирането на поле - е вече структура ... на/от нещо. А дали е хомогенно или не - е друг въпрос, отнасящ се ... примерно към център на пръчков магнит и сила в различни области - вътре не е съвсем, вън от магнита също не е. https://bg.khanacademy.org/science/fizika-10-klas/xe85368f1153f10b4:elektromagnitni-yavlenia/xe85368f1153f10b4:magnitni-sili-svoystva/a/what-are-magnetic-fields ...

Да, ако искаме да наблюдаваме структура на полето - ръсят се малко на брой стружки и с "почукване" по основата става забележимо подреждане на стружките по "силова" линия. Дължи се и на двете магнитни полета - основното от пост. магнит+магн. поле на всяка от стружките - както споменах, имат формата на иглички-стрелички. (ако има една стружка игличка, достатъчно тежка - тя става допирателна към най-близката силова - това й е "устойчивото" положение) Ако ръснем много стружки наведнъж се получава безразборното образувание - скупчвания - не могат да се преодолеят силите на триене на купчинкитепо основата, а и ориентацията на стреличките помежду им е затруднена. ...

На "събирането" на стружките в линия влияят сили на триене по основата, хартия примерно: https://bg.wikipedia.org/wiki/Магнитно_поле ...

При такъв демонстрационен опит умишлено се подбират ситни стружки. Магнитното поле на постоянния магнит намагнитва стружките - представи си ги като иглички - краищата им (са силни електр. полета) се държат и като полюси на магнит, но и като "стрелки". Така тези стрелки се "построяват" като допирателни към силовите линии на основния магнит. Формират се струпвания - усилени от общо магн. поле на основния+стружковия магнетизъм, та и по-малките и по-леките стружки се групират основно по допирателна към сил. линия на основния магнит. ...

Малко по-съвременни знания ... за полетата, мисля и преди е показвано и не е чак толкова сложно за разбиране: ...

https://www.youtube.com/watch?v=O-I_-wlYEzo

Има и още две филмчета за изясняване на 1. Айнщайновата гравитация и 2. Опит за квантова гравитация.(второто, като опит, съм го направил с етер* и затова нямам техните проблеми) https://www.youtube.com/watch?v=S3Wtat5QNUA https://www.youtube.com/watch?v=3jKPJa-f3cQ ...

https://nauka.offnews.bg/fizika/vtori-goliam-vzriv-radikalna-ideia-koiato-prenapisva-proizhoda-na-ta-199771.html Втори голям взрив? Радикална идея, която пренаписва произхода на тъмната материя Физици откриват основания за предположениетом че в седмиците след Големия взрив да е имало втори, също толкова дълбок момент на трансформация. Дългогодишната загадка на тъмната материя кара някои физици да предположат, че тя е била създадена в отделен момент от космическото сътворение, което може да промени представата ни за ранната Вселена. Включете електрическата кана. Седнете и се вслушайте внимателно в мехурчетата водна пара, които се разширяват, свиват и сблъскват. Току-що проведохте експеримент, симулиращ Големия взрив - самото начало на Вселената - и може би сте разгадали загадката как космосът се е сдобил с тъмната материя. Е, донякъде. Защото, изследвайки сблъскващите се мехури в космологичен мащаб, физиците откриват основания за предположения за нови искри на космическото сътворение. Според тях е възможно в седмиците след Големия взрив да е имало втори, също толкова дълбок момент на трансформация. Този взрив може да е породил чудовищни тъмни частици, чиято маса е трилиони пъти по-голяма от масата на тези, които изграждат нормалната материя, и да е дал смисъл на тайнствената, невидима материя, която сякаш държи галактиките заедно. Колкото и необичайно да звучи, концепцията за "тъмния" Голям взрив в общи линии съответства на тихата революция, която вече е в ход, тъй като космолозите пренаписват това, което смятаме за стандартен Голям взрив, за да отчетат множество различни "фазови преходи", всеки от които оставя своя отпечатък върху космоса. Нещо повече, сега вече са на разположение инструменти за проверка на тази идея, за да се надникне в най-ранните моменти на Вселената и да се разплетат слабите пулсации, породени от тези дълбоки първични промени. Ако сред тях се открият доказателства за тъмния Голям взрив, това не само ще промени представата ни за ранната Вселена, но и ще ни даде нови сведения за естеството на тъмната материя и как най-накрая да разкрием нейната идентичност. Смята се, че тъмната материя съществува, защото тя решава няколко астрономически главоболия. Галактиките в купове се въртят една около друга по-бързо, отколкото би трябвало, което предполага, че във Вселената има друг източник на гравитация. По същия начин отделните галактики се формират преждевременно и външните им области се въртят твърде бързо. Тези наблюдения сочат съществуването на гигантски ореоли от невидима материя, чиято допълнителна гравитация слепва галактиките и купове. Но въпреки че според нашите оценки тъмната материя е пет пъти по-разпространена от нормалната, никога не са идентифицирани частиците, които я съставляват. Крива на въртене на типичната спирална галактика М 33 (жълти и сини точки с барове за грешка) и предсказаната от разпределението на видимата материя (бяла линия). Несъответствието между двете криви се обяснява с добавянето на ореол от тъмна материя около галактиката. Кредит: Public domain / Wikipedia В продължение на 40 години физиците изграждат сложни детектори с тази цел. Каквито и да са частиците на тъмната материя, Земята би трябвало да прихване някои от тях, докато се движи през Млечния път. Повечето от тези експерименти търсят слабо взаимодействащи масивни частици, наричани накратко WIMP. Освен чрез гравитацията, тези хипотетични частици биха усетили и слабата ядрена сила - една от четирите фундаментални сили на природата. Това означава, че WIMP, ако съществуват, трябва да взаимодействат с атомни ядра. Затова физиците наблюдават отблизо големи вани с гъста течност, надявайки се да открият предупредителния проблясък на частица тъмна материя, която се сблъсква с ядро в някоя от тях. Въпреки все по-креативните експерименти и разширяването на търсенето на нови видове потенциална тъмна материя, истинско откритие все още не е направено. Но неуспехът в намирането на тези частици досега може да ни насочи към една полезна, макар и неудобна истина за природата на тъмната материя, разказва Катрин Фрийз (Katherine Freese) от Тексаския университет в Остин. Възможно е тя изобщо да не усеща слабата сила, в който случай гравитацията предлага единствената връзка с нормалната материя. Този сценарий е наречен "кошмарен", тъй като гравитацията е толкова слаба в мащаба на отделните частици, че откриването ѝ става почти невъзможно. И все пак Фрийз го приема като причина да се замислим отново: ако не можем да открием тъмната материя, тогава може би е време да преразгледаме предположенията си за начина, по който тя е създадена, с надеждата, че това може да предложи нови идеи за това как се проявява тъмната материя днес. "Хората винаги предполагат, че всичко е създадено по едно и също време в един голям взрив, но кой знае дали това е така?", коментира тя. През февруари Фрийз и колегата ѝ Мартин Уинклър (Martin Winkler) изказват предположението, че е имало втори голям взрив в седмиците след нормалния голям взрив. Те го наричат "тъмен" Голям взрив, тъй като той би създал тъмна материя в процес, различен от този, при който са се появили познатите ни частици и сили. Това може да звучи абсурдно, но има основателни причини да смятаме, че сме разбрали погрешно какво се е случвало в най-ранната Вселена - включително какво изобщо разбираме под голям взрив. Какво е представлявал Големият взрив? Всъщност Фред Хойл, противник на космологията на Големия взрив, е измислил този термин през 1949 г., очевидно за да осмее идеята, че цялата материя и енергия са се появили в един момент. Тази безкрайно гореща и плътна точка, според поддръжниците, постепенно се е разширила в огромната и разнообразна Вселена, която виждаме около нас днес. Колкото и невероятно да е изглеждало това на Хойл, през 60-те години на ХХ век физиците откриват категорични доказателства за Големия взрив. Те откриват море от радиация, наречено космически микровълнов фон (CMB), което може да се обясни само с разширяване и охлаждане на Вселената. Но моделът на Големия взрив скоро се сблъсква с проблеми. Температурата на CMB е изключително равномерна в цялото нощно небе. Подобно на студената вода, която се разпространява в гореща баня, е необходимо време, за да може фотоните - частиците, които опосредстват електромагнитната сила - да изравнят температурата на CMB в целия космос. Но от Големия взрив досега не е минало достатъчно време, за да се изравнят областите в противоположните краища на Вселената. За да разрешат тази загадка, физиците добавят рязко разширяване след Големия взрив, наречено космическа инфлация, за да изгладят температурните колебания. Космическата инфлация е фазов преход, подобен на промяната на енергията, която се случва, когато чайникът ви превръща водата в пара. Оттогава физиците са осъзнали, че фазовите преходи биха могли внезапно да променят характера на ранната Вселена по много други начини. Смята се, че подобни космически промени са създали фундаментални частици от енергията на празното пространство-време, подобно на водните капки, образуващи се в гъста мъгла, и са отделили четирите природни сили от предшестващата ги единна сила. Междувременно се предлагат по-спекулативни фазови преходи, за да се обяснят загадки като тъмната енергия - неизвестната сила, която кара Вселената да се разширява все по-бързо. Мехурчета се сблъскват в симулация на рязък фазов преход. Кредит: David J. Weir В днешно време повечето космолози не намират смисъл от неясната представа за големия взрив в началото на времето. Вместо това на преден план излизат фазовите преходи. "Горещият голям взрив" е общият термин, който сега се използва за възловите серии от енергийни промени, случили се след инфлацията. "Старата школа на космологията на Големия взрив бе изместена от това, което сега се нарича инфлационна космология", разказва Кай Шмиц (Kai Schmitz) от Университета в Мюнстер, Германия, но подробностите за този нестабилен и колебаещ се ранен период все още не са изяснени. "Все още има голяма свобода при сглобяването на различни съставки", коментира Кай Шмиц. Като се има предвид тази свобода, добавянето от Фрийз и Уинклър на още един голям взрив към микса - образно казано, включването на чайника - може би не е чак такъв гигантски скок на вярата, какъвто може да изглежда на пръв поглед. Тъмният голям взрив става правдоподобен, тъй като частиците, които създава, влияят на Вселената, която виждаме, само чрез гравитацията. "Предположихме, че има два сектора на Вселената", обяснява Фрийз - един, който създава частиците в Стандартния модел на физиката на частиците, нашата най-добра теория за частиците и техните взаимодействия, и един, който създава тъмната материя. Според Фрийз, доколкото тъмният Голям взрив се случва в рамките на един месец след горещия Голям взрив, влиянието му върху структурата на галактиките и клъстерите, които наблюдаваме днес, е минимално. "Може да сте абсолютно сигурни, че не се обърква стандартната еволюция на космологията", отбелязва тя. Що се отнася до видовете тъмна материя, които би създал тъмният Голям взрив, изчисленията на Фриз и Уинклер показват, че биха могли да се образуват поне три различни вида частици тъмна материя, всичките са странни, но някои дори по-странни от останалите. "Най-тежките от тях са много странни", обяснява Фрийз. За да се получат най-масивните частици, фазовият преход трябва да е рязък, което създава разширяващи се мехурчета, които трансформират системата от едно състояние в друго. Когато тези мехурчета се сблъскат, те освобождават енергията си. Това прилича на съскащия шум, който чувате, когато чайникът започва да кипи и се появяват хиляди малки мехурчета. При този вид тъмен Голям взрив мехурчетата са толкова високоенергийни, че е възможно да се получат частици с маса 10 трилиона пъти по-голяма от тази на протона. За да отразят чудовищните размери на тези частици тъмна материя, Фрийз и Уинклер ги наричат "даркзила" - като заигравка с името на измисленото японско чудовище. (в превод "тъмна Годзила") От друга страна, ако фазовият преход е постепенен, тогава тъмният Голям взрив произвежда по-леки частици. Първият вид такива частици са аналогични на WIMP, които традиционните експерименти с тъмна материя търсят. Тези тъмни WIMP-и биха взаимодействали с тъмни версии на фундаменталните природни сили, като например тъмен електромагнетизъм, който създава тъмни фотони. Ако тези тъмни сили не съществуват, тогава тъмните WIMP вече няма да могат да балансират енергията си чрез поглъщане и излъчване на тъмни фотони. Вместо това ще се получи една особено зловещо звучаща частица, наречена тъмен канибал. Без никакви природни сили, които да поддържат равновесието, тези частици биха се поглъщали взаимно при всеки сблъсък. "Това са някои от възможностите. Вероятно има и други", отбелязва Фрийз. Не за първи път се предлага скрит сектор от тъмни частици. Тъмните фотони и стерилните неутрино например отдавна са предлагани като кандидати за тъмна материя, които усещат само силата на гравитацията. Няколко изследователи вече предполагат създаването на тъмна материя и чрез сблъскващи се мехурчета при фазови преходи. Други използват фазовите преходи, за да обяснят създаването на тъмна материя от първични черни дупки или такива особени явления като "кваркови късчета". "Ако отидете в сървъра за препринтиране arXiv, ще видите много предложения за фазови преходи", разказва Шмиц. "Особеното в предложението [на Фрийз и Уинклър] е, че техният тъмен сектор е изключително тъмен", което означава, че няма нищо друго освен гравитация, която да свързва светлата и тъмната страна на Вселената. Това отделяне само по себе си поражда въпроси, коментира Шмиц, тъй като не е ясно откъде идва енергията, необходима за предизвикване на тъмния Голям взрив. Според бръснача на Окам по-простите хипотези винаги са за предпочитане. "Защо да има два големи взрива, когато един е достатъчен?", възразява Шмиц. Засега WIMP остават водещ кандидат за тъмна материя, посочва Чамкаур Гаг (Chamkaur Ghag) от Университетския колеж в Лондон. "Вероятно ще мине поне още едно десетилетие, преди WIMP да бъдат изключени като предпочитана теория", смята изследователят. Въпреки това Гаг е отворен за по-необичайни алтернативи, като например втори Голям взрив. "На пръв поглед в теорията няма нищо лошо. Въпросът е дали тя е надеждна и дали може да бъде проверена." Фрийз смята, че отговорът е "да". Тя казва, че сблъскващите се мехурчета от фазови промени, свързани с тъмния Голям взрив, биха оставили ясен отпечатък от пулсации в пространство-времето, наречени гравитационни вълни. Тя дори предполага, че може би вече сме видели тези вълни. Първото откриване на гравитационни вълни бе обявено през 2016 г. от Лазерната интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (LIGO). Оттогава досега са регистрирани повече от 100 други. Всяка от тях може да се проследи до сблъсък между два свръхплътни небесни обекта, като черни дупки и неутронни звезди. Но има и друг вид сигнал за гравитационни вълни: фонов шум, който по форма е подобен на космическия микровълнов фон. Той би могъл да се породи от много отдалечени сблъсъци на черни дупки, които не могат да се различат един от друг. Или пък може да е създаден от фазови преходи в ранната Вселена. През юни астрономите от Северноамериканската нано-херцова обсерватория за гравитационни вълни (NANOGrav) откриват това фоново бръмчене на гравитационни вълни. Сигналът все още е твърде слаб, за да се определи неговият произход, въпреки че сигурният залог е за сблъскващи се черни дупки, при положение че знаем, че те съществуват. Тъмният голям взрив обаче е надеждно алтернативно обяснение - казва Фрийз. "Мащабите [на енергията], за които говорим за тъмния Голям взрив, са идеални за мехурчести сблъсъци, които биха дали сигналите на NANOGrav", отбелязва Фрийз. Съществува "огромен потенциал" в изследването на всички видове фазови преходи в ранната Вселена, смята Шмиц, който е част от консорциума NANOGrav. "[Тъмният голям взрив] не може да бъде изключен въз основа на съществуващите данни". NANOGrav работи чрез измерване на леки смущения в периодичните сигнали на въртящи се звезди, наречени пулсари. Внимателният анализ на времето на пристигане на тези сигнали може да издаде характеристиките на фона на гравитационните вълни, давайки сведения за техния произход. Ако в гравитационното бръмчене по цялото небе се появят вариации, наречени анизотропии, това би означавало, че причината за това са сблъскващи се фонови дупки, а не фазови преходи. "Ако имаме късмет, такова откриване на анизотропии може да се окаже зад ъгъла, само след няколко години", казва Шмиц. В търсене на космическата инфлация Ако обаче гравитационно-вълновия фонов шум остане упорито еднороден, то вероятно е сигнал от фазови преходи в ранната Вселена. И все пак този сигнал би могъл да се състои от много различни, припокриващи се фазови преходи, които трябва да бъдат разграничени. Това би могло да включва инфлацията или фазовите преходи, които са формирали силите и частиците на Стандартния модел. Например една такава енергийна промяна е настъпила, когато полето на Хигс, което дава масата на всички частици, се е кондензирало. "Може да има и други фазови преходи", обяснява космологът Киара Каприни (Chiara Caprini) от Женевския университет, Швейцария. "Не знаем какво се случва при по-високи енергии." За да се разбере всичко това, има нужда от по-точни данни за гравитационните вълни. NANOGrav обединява усилията си с други масиви за измерване на времето на пулсарите по света, като например Square Kilometre Array. Лазерната интерферометрична космическа антена на Европейската космическа агенция също ще бъде изстреляна през 2037 г. Лазерните лъчи, изпращани между трите космически апарата, летящи във формация, ще измерват гравитационните вълни с изключителни подробности. Заедно, казва Фрийз, тези телескопи ще могат да наблюдават предсказаните сигнали от тъмния Голям взрив и дори да определят дали "тъмните годзили" или тъмните WIMP са по-вероятните кандидати за тъмна материя. "Трябва да следим данните и да видим дали ще се получи съответствие", се надява Фрийз. Когато фоновите гравитационни вълни бъдат поставени на фокус, с толкова много възможни фазови преходи на масата, космолозите ще си имат много работа, ще трябва да направят солидни прогнози, за да разграничат нашата най-далечна, най-тъмна история на произхода. Справка: Dark Matter and Gravity Waves from a Dark Big Bang Katherine Freese, Martin Wolfgang Winkler https://arxiv.org/abs/2302.11579 Източник: A second big bang? The radical idea rewriting dark matter’s origins, New Scientist ... (доближават се до моето предположение, че няма един ГВ, а разпръснато, множество различни Не-големи взривове.)

Обобщен поглед над приетата технология за ГВ и създаване на Вселена. ...