Малоум 2

Забавно: https://www.youtube.com/watch?v=Y5dylh2aOiw ...

Доколкото философията възприема мъдростта от всички науки, заедно със законите си, може да оформи правилен мироглед към обективната действителност. В този смисъл е наука - има метод, постулати, закони и затова може правилно да стикова и тълкува факти от частните науки. В мирогледа, обаче, се вписват и отношенията към цялостно съществуване на реалност, посредством съзнание, доколкото е субективно (носителят е субект), но надскача към сравнително обективно съотнасяне към действителността... Това, обикновено, е трудната част в мисленето - дуализъм в "минало" което "се вижда" и е забавено във времето на "сега" и почти невъзможно точно предсказание на проявления на "дребното". В този смисъл и времето, и пространството стават атрибути на философията. Признаването на съществуване на "едно" и/или "много" в смисъл на обекти - е основен, дори парадоксален, проблем за начало. Затова - почти във всички науки може да се философства - не е празнодумие "на чашка" Но, трябва да се съблюдават и законите й. ...

Поговорката: Покрай наш Петър, намразихме свети Петър! Като че ли "езикът" стана символ на война..., ама, макар и като "органическо отвращение", ще го преодолеем. Руснаците са хубави хора, освен една върхушка около Путин - щото някой ги е излъгал, че при световен ядрен конфликт - можело да оцелее човечество... Това което ще оцелее, няма да има потомство от човеци... Животът на човеците свършва докато измрат и тез дето са се скрили "под земята", в обзаведени бункери... (субективно мнение, ама доста вероятно... Ще ми се, никой да не пробва дали е обективно, щото ... няма да има на кого да разкаже. Лошо, значи - тъжно ми е и ... това е!) ...

... В коментариите - мисъл на Айнщайн: «Теория — это когда все известно, но ничего не работает. Практика — это когда все работает, но никто не знает почему. Мы же объединяем теорию и практику: ничего не работает... и никто не знает почему!» Альберт Эйнштейн" Превод: „Теория е, когато всичко се знае, но нищо не работи. Практиката е, когато всичко работи, но никой не знае защо. Съчетаваме теория и практика: нищо не работи... и никой не знае защо!” ... ...

Ето на "тъгъдък" (бързо бягане, като на кон) разказано. Уж симетрията "спасява" Вселената, а се оказва, че "спонтанното нарушение на симетрията" е това, което сме и което виждаме, реално. (по-горе съм писал "несиметрия"- не държа на термина - и тя е в основата на разнообразие на развитие на формите, видовете и ... развитието въобще. Законите за запазване ги считам като гранични-гаранция ... за да не се прекалява) ... ...

Не бързам с въвеждане размерностите - те са мат.модели, за удобство и ако описват реалност - биха били добре и са правилно достижение. Но ... къде е причината да описват реалност, дадените примери с други хипотези - не се справят с изначалните свойства на частиците - от къде са се взели, примерно, как се променят и защо. Имало Огъване, кривене и др. геом. характеристкии на пространството (проекции от една физическа среда към друга идентична) , а какво от него/в него се "криви" - не е ясно. Затова и Айнщайн не се е отказал от изначалния етер - той е нужен, върху неговите части да стават изменения, които пък да определят някакви изменения на свойствата на телата. (реално, ние "виждаме" отделно пространство и отделно време именно, заради Липса на симетрии при взаимодействия.) Няма "поглед от друг ракурс", който да "прави" неутрона протон. Доста по-други са нещата - известно е, че противоположно заредените частици могат да анихилират. Но - анихилират самите зарядови характеристики, когато електрон се "хване" за протон. И поради непрестанното образуване на електрона (малка честота на образуване на центр. му част, спрямо центр. част на протона) - обвивните полета взаимодействат, като електронът се образува на повърхността на обвивката на протона - радиално потъвайки-изплувайки на различни места по обвивката, а не обикаляйки протона като по орбита. (има филмче - показва "просветвания" на места, където се образува електронът). Общо между двете частици "действа" фотон за връзка, като "пружинка". Така, електронът се движи ускорително (и протонът, но е по-инертен, малко му се мини скоростта) с непрестанно образуване, а излъчването от двете частици се затваря в обема на водорода. Преди захващане - има полета от ускорителни движения на двете частици, падайки една към друга, а след захват - няма такова излъчване на зарядова характеристика от обема на водородния атом... Знае се, че при разпад на неутрона се отделя енергия (маса) за два електрона. Да, но опитите показват - един протон, един гама-фотон + антинеутрино... Би трябвало да се отделя електрон-позитронна двойка, примерно... Сам неутрон - не се разпада. Трябва втори, със значителна относителна скорост, спрямо първия. Тогава - обвивното поле на неутрона се изкривява така, че при поглъщане на фотон от околното ЕМПоле - се формират условия за образуване на масова-частица с характеристика заряд. Останалата част от обвивката - се излъчва като гама-фотон, а новата обвивка се променя - спрямо старата, тълкуване като "излъчване на неутрино" - масата на новото - протон - олеква с маса на две частици. (може да става и с анти-частици, затова не фиксирам вида на заряд). ...

Обектите-частици, без наличие на "странични" фотони от други частици, да - не променят начинът си на проява, но..., винаги взаимодействат с фотоните на неподвижното ЕМПоле. Заради непрестанното си образуване геом. им център е всеки път на ново място, а той "дърпа" и обвивките им. Така частицата се движи инерциално, като едно цяло, сърфирайки върху несмутена пространствената вакуумна решетка. Независимо от това - те запазват "рождените " си характеристики - повтарят себеобразуването си. При наблюдаване (облъчване с фотони от други обекти) частиците могат да придобиват нови свойства - по-скоро, променят някои от рождените си свойства - устойчиво направление на спин, маса - различна от установена експериментално и "теоретична", заради промяна формата, размерите на обвивката и скоростта (и заради възможен резонанс). Например, електронът значително променя масата си с електромагнитен произход. В магн. поле - фиксира направление спин. Протонът (и мезонът) получава "очички" по обвивката си (наречени кварки) - тоест,"вижда" се мястото на отразяване на фотони от изпитващото поле. Това пък води до измисляне на модел на кварки с дробен заряд и несъществуващи собствени маси. Това са все "ефект от наблюдаване" - неутриното също, а се чудят има ли маса или няма, а просто, поради промяна на формата на обвивката на при разпад на неутрон масите се променят и в сумата трябва да се вкл. енергия за фотон-неутрино. ...

Скорошният виц, беше подобно: "Алкохолът убива нервните клетки. Затова пия - да ми останат само спокойните." ...

Не бих спорил, щото: Този "похват" е приложен и към ТГВ - затова е "любим" и на "религиозно-догматичните". И, въобще - всички хипотези за начална основа на възникване, са предположения ... "в тъмното". Важно е по-нататък - как се обясняват резултати от експерименти. Разните хипотези имат различни Тълкувания. От ТГВ - не е известно как се получават частици, приемат се за даденост след интервал-време на разширяване ... на нещо. Как и защо частиците придобиват свойства и кога и колко са собствени, и т. н. Постна е, щото сравнително лесно показва правилните тълкувания на факти от експерименти. В по-раншни постове съм описвал кое, как. Помага непрестанното образуване на обектите, Има и Обратната Връзка ( ОВ - явно не си чел по-раншни постове) при неживата материя, а при живата е доказана, наличието на "маса" - коефициент на съпротива при принудителна промяна на скорост. Какво е "сила", "спин", защо няма свободни "кварки", пак и т. н. Разкрити са параметри (собствено време, честота, липса на постоянен геом. център - липса на безкрайни енергии, обвивки - непрестанно променящо се в такт/отношение, към честота на образуване), които обуславят квантово поведение и вероятностни мат.модели. Пета сила - от подобие в "среда". Отпадат и множество фантасмагории - телепортация, откривания на извънземен разум, вечен живот и др. холивудски преживявания... Съжалявам, но сегашните модели: ТГВ, Стандартен, че Хигс-бозон "давал маса", сингулярности и др., официално възприети както и струнната теория, и невъзможността й за доказване с експеримент - макар и отчасти да са верни, не обясняват Света и живота. Затова съществуват и множество други хипотези, които ... все нещо могат да допълнят. (интересно виждане има Пенроуз:https://www.youtube.com/watch?v=wqZntFxPVD0&t=33s ...

Оста на времето е хипотетична и започва от наблюдател, който се приема за неподвижен, баш заради относителност на движението. Преди това - трябва да се обоснове защо съществува "инерциално движение на обекти", но ... това е "Защо?.." само и единствено за Изследовател - наблюдател+съзнание. (принципно, всички частици са наблюдател). Затова, редът на модела е малко по-друг: Стационарно поле-етер*частици - непрестанно образуване+честота. (за Изследовател- няма проявление което да се установи експериментално - затова е хипотеза... завинаги) Векторно поле - вектор "момент на импулс" - собствен, променлив по посока и големина с честотата на образуване на етер*частица - хипотеза, докато експериментално не се "направи" електрон-позитронна двойка от гама-лъчение, във вакуум - засега се ражда такава двойка "близо" до наличен "тежък" вещеви обект. Това ще е проявлението му. Същевременно показва движение на обекти с маса - но, ускорително движение. Така. От векторното поле - следват флуктуации на вакуума - частични подреждания от сфазиране на трептенията и вероятност за образуване на "пространствени начупени линии" и пренос на разлика от импулс по тях. Ако тези линии се "затворят"- краят им съвпада с началната точка -се образува обект с характеристика "маса". Има собствен геом. център, форма на обвивка и скорост - по-малка от скорост на светлина- и собствена честота на образуване. Тези обекти се движат инерциално - не може да се "хване" в експеримент времето за ускорителен процес в геом. им център. Честотата на образуване е по-малка, заради закъснителните процеси от образуване на външната обвивка (еквипотенциални повърхнини). Изследовател "вижда" с прибори, а те също са вещеви обекти, т. е., ако не е направена структура от вещеви частици и/или обекти - изследовател е сляп като "къртик" - по поговорката. И, "работи" само с предположения за "тъмното". ...

Интересна е легендата, че ако бумерангът не уцели целта, се връща и удря "изпращача" - демек, да се пази хвърлящият. https://www.vesti.bg/tehnologii/tajnite-na-kvantoviia-bumerang-6138914 Тайните на квантовия бумеранг Учени успяха да докажат съществуването на едно необичайно явление, наречено квантов бумеранг. Какво всъщност представлява то? Светът на квантовата механика изобилства от необичайни явления и процеси, за които сякаш липсва логично обяснение. Поредното доказателство за това дойде съвсем наскоро, когато международен екип учени успя да докаже съществуването на ефекта на квантовия бумеранг. Проведеният експеримент разкрил, че след като бъдат „подбутнати“, някои елементарни частици се завръщат в своите първоначални позиции. Каква е причината за това? И при какви условия може да бъде наблюдаван този ефект? Необходимите дефекти За да бъде наблюдаван ефектът на квантовия бумеранг, трябва да бъде изпълнено едно важно условие - частиците да са в среда, която има много дефекти. Става въпрос за неща като липсващи атоми или такива, които не са правилно подредени. През 1958 г. физикът Филип Андерсън открил, че ако дадена материя е достатъчно дефектна, то електроните стават локализирани – т.е. са неспособни да се отдалечат твърде много от своята първоначална позиция. По този начин те пречат на материята, в която се намират, да провежда електричество, превръщайки това, което би могло да бъде метал, в изолатор. Въпросната локализация е необходимо условие, за да бъде наблюдаван ефектът на бумеранга. За своето откритие Андерсън получил Нобелова награда за физика през 1977 г. За да разбере какво точно се случва с квантовите частици, физикът Дейвид Уелд от Калифорнийския университет в Санта Барбара си представя как се смалява и попада в среда, изобилстваща от дефекти. „Ако взема в ръцете си един електрон и се опитам да го хвърля в някаква посока, той не просто ще се върне при мен, но и ще спре“, обяснява Уелд. По тази причина, отбелязва още той, електронът „ще се държи по-скоро като куче, отколкото като бумеранг“. Все пак бумерангът ще профучи покрай вас, ако не го хванете, докато куче, на което сте хвърлили пръчка, ще я донесе и ще застане до краката ви, очаквайки да продължите така забавната за него игра, добавя ученият. Инерционен бумеранг Уелд и неговите колеги демонстрирали нагледно какво представлява ефектът на бумеранга, охлаждайки до много ниска температура 100 000 литиеви атоми. Те са значително по-лесни за проследяване от други, по-малки частици. Използвайки квантовата връзка между мястото и импулса (става въпрос за т. нар. принцип на неопределеността, формулиран от Вернер Хайзенберг. Той доказал, че е невъзможно да се определи едновременно положението и скоростта на един електрон), учените се фокусирали върху възстановяването на движението, а не позицията на частиците. Изследваните атоми първоначално били неподвижни, но след като били „атакувани“ със серии от 25 лазерни импулса, за да им се придаде инерция, повечето от тях се премествали и връщали в първоначалните си позиции. Учените определят това явление като „инерционен бумерангбумеранг“. Експертите също така установили какво е необходимо, за да бъде отстранен ефектът на бумеранга. Те обърнали внимание на един важен детайл - за съществуването му е необходимо наличието на т. нар. Т-симетрия (очакваната симетрия на физическите закони, независимо от това дали времето тече напред или назад). Това означава, че частиците на практика ще се държат еднакво, независимо в каква посока се движи времето. Ако, обаче, моделът, по който се оказва влияние върху частиците, бъде неправилен, т.е. ако времето между отделните лазерни импулси се променя, то симетрията се нарушава и ефектът на бумеранга изчезва. Вълни или частици? „Това, което наблюдавахме, ме зарадва изключително много“, отбеляза теоретичният физик Патриция Виньоло, която е един от авторите на изследването. „Крайният резултат напълно отговаряше на нашите предварителни изчисления“, подчерта още тя. Въпреки че Филип Андерсън направил своето откритие за локализираните електрони преди повече от 60 години, ефектът на квантовия бумеранг е нещо, за което се говори от сравнително скоро. „В интерес на истината, допреди няколко години никой дори и не си помисляше да работи в тази насока. Все пак въпросният ефект е изцяло квантов и няма еквивалент в класическата физика“, смята физикът Доминик Деланд от лабораторията „Кастлер Бросел“ в Париж. Ефектът на бумеранга също така е пряко свързан с една от основните концепции в квантовата механика – тази, според която частица може да бъде описана и като вълна. Въпросната концепция изразява неспособността на класическите понятия „частица“ и „вълна“ да обяснят напълно поведението на обекти в квантов мащаб. Както отбелязва Алберт Айнщайн: „Изправени сме пред нов вид трудности. Имаме две противоречиви картини на реалността: отделно нито едната от тях не обяснява напълно някои явления, но заедно го правят“. Благодарение на работата на видни учени като Айнщайн, Нилс Бор, Макс Планк и Ервин Шрьодингер, съвременната квантова теория гласи, че всички частици проявяват вълнообразна природа и обратно. Това явление е проверено не само за елементарните частици, но и за такива, които са в състава на атоми или молекули. В същото време, обаче, вълновите свойства на макроскопичните частици не могат да бъдат наблюдавани заради изключително късите им дължини. Друга важна подробност е, че когато две вълни се срещнат, те взаимодействат помежду си по много сложен начин. Наблюденията на учените показват, че начинът, по който те се комбинират, може да оптимизира траекторията, по която дадена частица се завръща към своята първоначална позиция, като освен това се „елиминират“ всички останали пътища, водещи в други посоки. Автор: Русалин Венев" (има и видео допълнения) ... ... Явно не са чували за Петата сила - полетата между частиците ги раздалечават една от друга и естествено възвръщат дестанционно-равновесното състояние при "след разбутване" и връщане на енергийното състояние на системата. ...

...

Според мен - това е един от най-разумните начини и за ток, и за отопление. Вярно, че почти само "неръждавейка" се ползва в конструкцията и началната инвестиция е скъпа, но ... локалността без следващо замърсяване, е също предимство. Ако работи двайсет години - ще се изплати, въпреки че е комбинирано с вак-помпи и акумулатори (имат износвания във времето и са нужни малко подновявания на части). Чистотата е голямо предимство дори и за по-малки дълбочини на отнемане на топло от земята - отоплението "термо-помпа" е най-евтино. ...

Да, по поговорката: На лъжата краката са ... хубави!

Ето мнение на Файнман относно разработки с нова гледна точка: В „Характер физических законов“, Р. Файнман, библ.“Квант“, випуск 62, Москва, „Наука“,1987, на стр.157, пише: „… На нас ни е нужно да намерим нова гледна точка за света, която трябва да се съгласува с всичко, което е вече известно, но и с нещо да се различава от нашите установени представи, иначе няма да е интересно. И разликите са длъжни да съответстват на това, което става в Природата. Ако на вас ви се удаде да измислите гледна точка за света, коята се съгласува с всичко това, което вече е известно и води до някакви други резултати в спорни области, вие ще направите велико откритие. Да се намери теория, която да се съгласува с експериментите, където справедливостта на съществуващите теории е вече установена и в същото време да препраща в други области към какви да е нови изводи, даже те да не се съгласуват с резултатите от експеримента, е почти невъзможно, но само почти. Новите идеи се измислят много трудно. Затова е необходимо съвършено, изключително въображение.“ Айнщайн подобно по въпроса за как се прави откритие: Някой не е знаел, че нещо е доказано и взел, че доказал обратното! ...

По принцип - няма заряд, ако няма излъчватели, но може временно (от триене в изкуствени материали) да има положително или отрицателно заредени йони. С времето рекомбинират и като цяло средата е неутрална - батерийките се разреждат от влагата например, която "тушира" потенциалните разлики. За вакуум, почти всичко:https://bg.wikipedia.org/wiki/Вакуум "Вакуум от Уикипедия, свободната енциклопедия Във физиката и в ежедневната употреба вакуум е отсъствието на вещество в определен обем от пространството. Думата идва от латински – vacuum (pl. vacua) и означава празно пространство. Колкото и да е „празно“ едно пространство обаче, абсолютен вакуум няма, затова се говори за различни степени на вакуум. Понятието вакуум се прилага, когато налягането е значително по-ниско от атмосферното налягане.[1] ..." Звукът е механична вълна и "принуждава" околните, сравнително твърди предмети, да вибрират (а това също "издава" звук - с друга честота, но ако са "меки" преградите - одеала примерно като прегради, ако затворят пространство - честотите стават достатъчно ниски, а и децибелите намаляват, и "излизат" извън зоната на чуване на човек в това пространство). (Ако е известна честотата на звука, може да се направи устройство, което да излъчва в противофаза и се нулира шума в част от пространството.) https://bg.wikipedia.org/wiki/Вълна ...

Просто - търсят сензация, а така в науката не се прави... - не с крайни изказвания. Абсолютно движение не може да се измери само от "движения" в едно поле - електромагнитното, а то е неподвижно за наблюдател. Затова на СТО не й трябва старият етер. За движение на каквато и да е частица е нужно въздействие на фотони от ЕМПоле и се формира вълна на дьо Бройл, която е изменение в посока скорост. Тоест - ако се върти прибор в различни направления - ще има отчет на разлики в интерференция, като се има предвид че скоростта е вектор, става ясно защо има разлики при експериментаторите. ...

Ами, ето малко по-подробно обяснение (?!?) но ... пак е неясно. За безкрайностите - Проф. Брадистилов на една от лекциите: "Тъй като никой не е доказал, че Вселената е крайна, значи е безкрайна!" (една подсказка в изложението - казва, "ако корабът е изпълнен от светлина" - какви са вариантите... В хипотезата ми - всички обекти са "направени" от "светлина", доколкото под светлина е имало разбиране за съществуване на ЕМВълни. Така, нямам проблем с това, че телата с маса никога не могат да достигнат "скорост на светлината" - разпадат се на образуващите ги фотони, а това не е частица-наблюдател) ...

Ето - нищо не се вижда?!! ... ...

Така е, но точно пък и такива хора са с голя-я-ма доза съмнения в правилността на позицията си. Може би е известно как се "правят" изобретения, примерно: Компресорът е известен, гайдата - също. Но "Гайда с компресор" е възможно изобретение, ако е направена технически разумно. На пръв поглед е глупаво решение, ама... Предпазва гайдаря от усложнения при белите дробове. Та, философски ... "нищо ново под Слънцето", показва, че "новото" се ражда благодарение на старите знания, знания от "минало". В предишни теми съм го писал: "Откритията стават случайно, но не от случайни хора!" Не може глупаво "да се класифицират" усещанията, знанията на ... будизма например, че в началото на материята е "вибрацията - трептенето". В най-новите научни концепции за вакуума - се потвърждава, че това "мислене" е правилно, макар и в миналото, непридружено от мат.модели, а от религиозни подбуди. Пак: "Новото е добре забравено старо!" - лакърдии. Известно е, че на база етер около два века се правят закономерностите и откритията на класиката, които работят в средните мащаби. Изхвърлят го с гласуване - не са успели да го доизмислят като субстанция и търсят да го докажат с "вятър". Сега опитват с "тъмна" материя и енергия, но ... пак недоизмислено - пак няма "вятър". А, това е наука на предния край на познания..., а искаме хората да й вярват. Макар че е известно - това става с хипотези, а ... това са възможни интерпретации на стари изследвания с всичките им ограничения и недостатъци. Това и е люпилото на псевдо научни предположения... Наистина, трябват много добре подготвени учени, които да обясняват на любителите на наука като как се тълкуват известните факти, на разбираем език. Тогава съпричастните хора не биха залитали по лесното от псевдо науката. ...

Бая отдавна сме го приказвали, ама да припомня: "Свободата е осъзната необходимост!". Презентира реалността - зависими сме от ограниченията на физическите процеси - закони. "Свободната воля" е дали ще ги ползваме ... за кво да е - изисква интелигентност: падащата вода да прави ел.ток в ползу роду. Истинската свобода е само свобода на духа!... (лети свободно с неограничени скорости!, извисява се над "физическото")... Другите "свободи" са псевдо- и са субективни като усещания. ...

Само Помагаме - не решаваме задачи... Нарисувай си единичната окръжност ( приемаш, че радиусът й е равен на единица) Хоризонталната линия през центъра е "х" (като при координатна система) Вертикалната линия през центъра е "у". Въртиш мислено отсечка от оста х на какъвто ъгъл се изисква по условие и отчиташ ъгъла на завъртане на тази отсечка и/или продълженията й при отчитане на тангенс и котангенс... Ясно е, че може въртене и на повече от един оборот (повече от 360 градуса) и/или обратно на часовниковата стрелка при отрицателни значения на зададения ъгъл. Синусите се мерят с проекция по "у" .Тангенсите - с пресичане по вертикалата, допирателна на окръжността в т. х=1 Косинусите се меря с проекция по "х". Конатгенсите - с пресичане по хоризонталата в т. у=1 ...

Тук има малко популярни определения...: https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/ochakvaj-neochakvanoto-kakvo-predstavliava-teoriiata-na-haosa-6137815 ...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ентропия Принципно - няма "затворени" системи и/или напълно обратими процеси. Затова - може да се намеси и информацията, както е показано по-рано. Но - преди това, трябва да е ясно ... къде е физичната информация. Тя е във фотоните на различните полета - те "управляват" възможните механични колебания, доколко се проявяват. Така, в междините от атоми, молекули и група молекули на реални тела е "пълно" с фотони на ЕМполе и гравитони. Значи - с евентуално "вкарване" на външни фотони с други честоти - може да се изменя състоянието за подреденост. Глобално - при всяко взаимодействие, част от фотони "излитат" от мястото на събитието - счита се, че създават хаос в околното. Ентропията се увеличава (при "живото" - пак вън от него, но вътре в обвивките - ентропията е намаляла) ...

В интерес на истината, отпада "хипотетичен етер" заради резултати от опити да се намери ЕТЕРЕН ВЯТЪР - не самият етер, а и от там - абсолютното движение на Човечец, през Вселената! И, за да не споря и да обяснявам всеки път на подобно, смених наименованието на "етер*" - да се знае, че старият "хипотетичен етер" е друго нещо. Е, за някои, може и да е митологичен..., да съм казал вервайте ми?! Обратното - казвам, че завинаги ще си остане хипотеза и обяснението с "тъмни" неща... А, с помощта на етер*, може да се определи какво е "маса", какво е "сила" и става ясно какъв е смисълът на символичното F = m.a... И не само това - вече съм обяснил..., въобще казвам какво мисля и отговарям, ако някой ме пита за нещо, свързано с хипотезата... И без това - всичко тълкувано е с хипотези... ...