Малоум 2

Много от отдавна, няколко пъти съм го споменавал, всеки обмен на информация е придружен с обмен на енергия, макар и в много малки количества, заради малката стойност на конст. на Болцман: От „Кръстопътища на науките“-М. В. Волкенщейн НИ, София,(1976) „... Хаотичното състояние е по-вероятно от подреденото. Теоретичният анализ показва, че ентропията се изразява с формулата: S = K.lnP, ..., където: K – константата на Болцман … ( 1,38.10^(-24) сal/deg), а Р – е броят на начините, по които може да се реализира дадено състояние. ... Като преминем към двоична система, която използвахме за пресмятане на информацията (J) ...: S = 0.693.K.J Ентропията се различава от информацията само с множителя K.ln2 ... ...

Добре, само за допълнително, че ефир* е нужен: "Эфир и теория относительности А.Эйнштейн (Ather und Relativitatstheorie (1920) A.Einstein) ... Резюмируя, можно сказать, что общая теория относительности наделяет пространство физическими свойствами; таким образом, в этом смысле эфир существует. Согласно общей теории относительно­ сти, пространство немыслимо без эфира; действительно, в таком пространстве не только было бы невозможно распространение света, но и не могли бы существовать масштабы и часы и не было бы никаких пространственно-временных расстояний в физическом смысле слова. Однако этот эфир нельзя представить себе состоящим из прослеживаемых во времени частей; таким свойством обладает только весомая материя; точно так же к нему нельзя применять понятие движения. Собр. науч. тр. М.: Наука. 1965. Т.1. С. 682-689. Verlag von Tubius Springer, Berlin 1920." ... ...

Не се променя. Гравитонът е квант-порция от "пулсация" - акт на образуване на керна, съдържа две взаимно перпендикулярни трептения, които са само "указания" - информация от какъв обект са излъчени. И понеже нищо от позната ни материя не може да им действа-въздейства, си остават непроменени по пътя си. Заради информацията в тях, когато кернът на друга се образува върху него - стъпка към него - то, частицата получава ускорение за сметка на енергия от ентропия - физическата информация е право пропорционална на ентропията. ...

Не - при всяко образуване на керна се образува само един гравитон (не се раздува като балон около центъра). При следващо образуване - нов гравитон с посока, различна от на първия и т. н. - след множество образувания - множество гравитони с приблизително радиално разпространение в околността на частицета. (Файнман описва ситуация-модел със съчмички, изстрелване от оръдие в центъра на тежестта, като при всяко изстрелване оръдието стреля в нова посока. От модела се изисква само да не се губят съчмичките за грави-взаимодействие... Показва, че такъв модел не работи правилно.) ...

Чакай малко - разбра ли какво е поле и защо е нужно. В науката се ползват и др: поле на скорости, температурно поле и др - с цел въвеждане на удачни математични модели за зависимости на съдържащите се в тях параметри. Помощна абстракция. Част от учените - така казват: Гравитационното взаимодействие се обяснява с гравитони и ... няма проблеми. Но след СТО - класическият етер не е бил нужен. И затова си задават въпрос: А какъв е носителят на тези гравитони? ... неизвестно?!? Чак при ОТО за изкривяване на пространство, все пак, се е налагало това пространство да има носител (пълнеж) и виждат при наблюдения, че може да се приложи "тъмна" материя и "тъмна" енергия. (заместват етер*-частици и енергията в тях, като се надяват да открият "тъмните" частици и "тъмната" енергия. Е, аз съм ги открил с еретичното предположение за етер*-частици. При това - същественото: всички известни факти се запазват, макар и с др. тълкувания за причина-следствие.) В хипотезата съм показал кой е носителят на излъчване на гравитони - керн на частица с маса при покой. Става цялостно обяснението на гравитационното взаимодействие с всичките му тънкости. (Не отпада ОТО, а напротив - обяснява се какво и как се "криви" пространството, какъв е смисълът на изкривяването.) (при ЕМПоле - източник на фотони са частици с характеристика заряд.) https://www.youtube.com/watch?v=jlOJG1B2LVw ... ...

Явно не е изяснено понятието за поле. Има разни определения, ама кратко:https://www.info-health.org/post/какво-не-знаят-пациентите-по-света „материята съществува поне в два основни вида: вещева форма (маса при покой) и полева (импулсна) форма“. (лекцията е с медицинска основа, затова "пациенти"). Файнман казва, че рудно се осмисля какво да е определението за поле. Затова - (перифразирам) той приема, че това е част от пространство с най-различни числа. От точка в друга точка, тия числа се изменят. Силата е насочена в посока на най-голямата разлика от числата. Наричаме го с простото име потенциал. Отделно от математич. интерпретация - всички фотони, на кви да е полета са полева форма на материя. Не ги "виждаме" по пътя им - няма траектория. Общо прието е, че импулсът се разпространява с вълнови характеристики, а фотоните Косвено се регистрират от изменението на това, което взаимодейства с тях. От етер*частиците - една характеристика се ползва за "поле" - наличието на момент на импулс, защото, от него вектор-подреждане, се структурират обекти - фотони и вещеви, заради разлики при пренос на импулс. Недосегаеми за експеримент частици, образуват за Изследовател ПОЛЕ. При достигане на "маса" - кернът на тая структура излъчва Гравитони. И те са недосегаеми за експеримент от Изследовател - затова по правилно е да се ползва гравитационно поле - пространство наситено с гравитони-кванти на това поле. Както се ползват фотони-кванти на ЕМПоле. ...

Понятието за поле е помощна абстракция. От нея се ползва класиката - математически се показва, защо гравитационната сила е пропорционална на 1/R^(2) - тоест, защо за консервативна система - централно излъчване на нещо, важи "теория за обратните квадрати". В дълбочина - важи и за елементарните частици... Има, разбира се спор - тежката и инерционната маса едно и също ли са?.. Приемат се за еднакви или поне отношението им е постоянно. Не - реактивна сила няма. Има преместване на мястото на образуване на частицата, погълнала гравитон - движение с възможно най-малка "стъпка" към падащия към нея гравитон. Това е сила на привличане. Този "механизъм" в хипотезата се ползва за всички видове сили - погълнатият фотон определя ново място на образуване на обект. "Привличане-отблъскване" зависи от това, накъде е енергийно по-изгодно себеобразуването на обекта. Не ползвам такъв модел. Това е неправилна представа,, че действа външно за обекта "налягане" (приет е в момента, заради идеите на Казимир), а в междината на примерно два обекта това налягане е по-малко. В хипотезата - Не е налягане, а подреденост (суперпозиция и хаос) на външната и междинна полева структура...Затова, раздалечените галактики, според мен, се разбягват. Описвал съм чрез наличие на етер*-зрънчев модел на вакуум, какво е изкривяване - формата и размерите на частиците се диктуват от това дали са участници в структура - наличие на фотони на различни полета (ако няма кривина в подредбата, в 1 куб метър има примерно N на брой зрънца. При наличие на кривина в подредбата - също N на брой зрънца, но фигурата е с криви ръбове на куба. Това кара фотоните на ЕМВълна да се "движат" по тези криви (геодезични), че и телата се движат по тях. Само ако принудително (външна сила) се отклоняват от движение по геодезичните - на тях им действат сили... Става ясно от къде произлиза "свободното падане" в грави-поле. ...

Предполагам, ако питаш за фотоните - се наслагват при насрещни движения. Суперпозиция. Взаимно усилване или отслабване на амплитуда по вълнова характеристика. Вълните са напречни и "участието" на вакчастици в преноса при "среща" само се допълват Е и Н - напречно на линията на пренос. Ако питаш за разноименно заредени частици с маса при покой - "сблъскват" се с полетата си, може да има частично проникване на полетата, но веднага се проявяват сили на отблъскване. На една вълна разстояние от най-външните им слоеве се формира фотон за връзка от зарядовите им характеристики и заедно образуваното тяло е електрически неутрално - фотони от него навън, не се излъчват. Напр. водороден атом. Прилича на анихилация на зарядова характеристика. Ускорителните движения на двете частици преди "сблъсъка", се затварят в много по-малък обем - обем на атом. Но обвивката му е ЕМПоле - винаги сума от характеристиките на двете тела. ...

Гравитон - квант на грави-поле. (Поле - част от пространството "наситено" с предполагаеми "символи-свидетели": носители на числа-скалари и/или вектори, които може да се променят от една точка в друга точка) Има една стара закачка: Ако изчезне Слънцето, кога ще се усети, кога ще разберем. Обикновено, за светлината - след 8 минути. Но, ..., по-страшното: ако е "кривина", с липсата на маса - моментално се изглажда, няма кривина, дори и да се изглажда със скоростта на светлината. Тогава Земята ще се движи по права, тоест по това движение, веднага ще узнаем - за нула време, че слънцето е изчезнало. Но, ако е поле с гравитони, - то те се движат с С и заедно със светлината - няма проблем, за 8 мин ще узнаем. Тоест - гравитационно поле е нужно. Още при етер*-частиците - описах: сдвоени са, като две халки-звена от метална верига, които съдържат момент на импулс . При подреждане в структури - променят формата си по посока "подреждане" - издължават, примерно от начална сферична в елептична, пурообразна и др. Чак когато от тези се изгради структура със свойства на вещева частица с маса при покой, започва да се проявява сравнително устойчива посока на вектор момент на импулс - там моментно е мястото на свойството "заряд". Тоест при измерване, вероятностно, придобива устойчивост на проекцията на вектора върху ос "Z". Преди измерване - се предполага, че тази посока е алтернативна във всички посоки. С измерването (облъчване частицата с фотони от измервателно поле) се фиксира с много по-голяма вероятност една предпочитана посока на проекцията. Това е спин. Фотоните нямат спин, а поляризация. При веществата - магнитен момент имат и "електроните на орбита" (старо). В желязото - хаотично разположени вектори. При пропускане на ток - полето от тока подрежда някои области (домени) с форма, подобно на игла - считай структурата като бобинка върху игла - движението на "свободните" електрони по повърхността, създава предпочитана посока (промяна в обем) - наричана север-юг. ...

този аспект с "взаимодействие" нещо ме обърква. При положение, че в модела ти по презумпция няма взаимодействие, щото има условие за етер-частиците, касаещо еднопосочно въздействие. Още в по-предния ти пост го описа това положение. В смисъл, че в макрорамката си заложил, че реалността е недостижима за пряко наблюдаване(и предполагам за това въведе "Изследовател", да замени "Наблюдател"). В смисъл, че изключваш от картинката обратната връзка - "въздействан-въздействащо", за да има "взаимодействие". На какво основание? Преди много време съм описвал: Винаги съм разграничавал: ВЗАИМОдействия и ВЪЗдействия. И, даже - изяснявал съм взаимодействията са "на една вълна" разстояние (водороден атом), а въздействията ... от фенерчета и космическите лъчи пресилено. "Разкрил" съм - Обратна Връзка (ОВ) при неживата природа, а не само при живата. ОВ е, самото непрестанно образуване - център+слой+междинен слой, примерно + външен слой и ... докато не се формира най-външният слой, не се счита че частицата е "завършена". Следва обратно - поради закъснителните процеси за направа на междинни слоеве и външния слой, то той е с "изместен център" от центъра на частицата - по ОВ - издърпва центъра по посока да съвпаднат центрите. (имаше "занимавка" - футболна топка с изместен център на тежестта) За Изследовател - да - наблюдател с гл. мозък при Човек. Взаимодействията посредством ЕМПоле се реализират с обмен на фотон(и) за връзка. Затова на една вълна разстояние. ...

Има разбира се. Да кажеш, че "по аналогия" с полева форма на материя, се интерпретира, не е достатъчно. Трябва да се покажат свойствата и резултатите от тях, както съм го направил. (излъчва се само от център на частица с "маса при покой", по форма съответства на сдвоените образуващи фотони - (затова - спин 2), образува се при всеки такт на направа на център, т. е., честотата на излъчване съвпада с честота на образуване на керна, съдържа ляво и дясно завихряне-трептене винаги "едновременно" за Изследовател, това е възможно най-малкото "по размер" трептене и с възможно най-малката амплитуда,т. е., по сила на привличане при действие,ще съответства на най-слабата привличаща сила и др. от по-преди писано) Другите три взаимодействия също са с фотони, полева форма на материята. Почти всичко е известно, само се добавя: има фотони с ляво завихряне и фотони с дясно завихряне. Формират се от най-външният слой на частици с характеристика "заряд" - това е слой, който "се затваря" за цялостно формиране на частица, като ползва фини фотони от цялото околно пространство на частицата - електрон или протон, примерно. Биха били неустойчиви във времето, ако са съставни и има на какво по-дребно да се разпаднат (мезон,например се разпада до електрон и фотони) - но не е така - протонът и електронът са устойчиви във времето. Електронът създава ляво завихрящи фотони, а протонът - дясно. При "среща" на тези трептения в междучастичното пространство - те взаимно се усилват (подреждат хаоса на ЕМПоле) и частиците падат една към друга - привличане. При едноименно заредените - хаосът се засилва - частиците се отблъскват (бягат една от друга). Ако го нямаше непрестанното образуване на частиците - нямаше да ги има тия възможности. По-важното - вижда се, че гравитационото взаимодействие не може да се обясни с електромагнитното - съвсем различни принципи на време-действие - грави, в керн (ситно, невъзможно за наблюдаване и за управление), а елмагн - на най-голямата част - външната обвивка, която е с размер около ангстрьом: 10 000 пъти - разлика в размер. Магнитната сила е интересна с това, че благодарение на насочване-подреждане на "спин" на група частици в една посока, то структурираното вакуумно пространство, върху което се образуват непрестанно частиците, излиза извън обема на тялото - структура, позната от т. нар. "силови" линии. Тогава, в пробно тяло, поставено в подреденото, поради това, че неговите частици също се образуват непрестанно, предпочитано направление на спин е противопосочно на създаващото го. Заради индуциране на токове: електроните в еднопосочните токове поглъщат-излъчват поле - и леви или десни да са - в междината структурират ефективно - сила на привличане. Разнопосочните токове - в междината създават хаос в ЕМПоле - сила на отблъскване. ...

Добре, аз също съм любител. И съм се спрял на философското: Взаимодействам, следователно съществувам. Така, обобщено, съществуване на нещо се доказва с взаимодействие. "Картинката" е, че всичко "живо" е потопено в ЕМПоле и "вижда" (реагира) само само на измененията му. Нещо повече - и механичните движения са предизвикани от тези изменения. Това съм обяснил: как от бълбукащата квантова пяна стават "класически" обекти. Съжалявам: Не става така - моята представа гради обекти от фотони, които имат всички физически свойства. Едно от тях е, че от керна се излъчва в околното - (като обвивка на центр. част на частицата) - непрестанно се излъчват гравитони. Колкото по-голяма е честотата на излъчване, толкова "по-тежко" е образуванието като цяло (обяснява проявление: като електрон и мезон - еднакви частици, но с различна маса). Тези гравитони са отговорни за гравитационното взаимодействие по Нютон. Проявяват се като сила (тегло) на привличане, тъй като пробната частица се образува с предимство върху падащият към нея гравитон с минимална енергия за образуване - стъпка към гравитон - образуване - излъчване на собствен гравитон. Средно - пробното тяло се движи към източника на гравитони - привличане. Така броят на гравитоните за двете тела не се увеличава, нито един гравитон не се губи за участие в движението. Изяснява се свободното падане в грави-поле: двете тела, все едно, са едно цяло и само когато са в покой - силата на привличане е най-голяма (подобно опита на Нютон с ведрото - когато водата и ведрото са в покой, менискът е най-голям..., т. е., силата на водата върху ведрото е най-голяма!) За електричеството и магнетизма - показвах вече (в др. теми) как "тече" токът и как се образува магнитно поле - и пак: моята представа е за направа на частиците на слоеве (напр. как се проявява свойството заряд) - съжалявам, не мога да ти обясня, нещо различно. Многократно в др. теми съм обяснявал. Сериозната разлика между двете сили по големина 10^(43) се получава, заради голямата амплитуда на участващите фотони. Какво считам за маса съм писал в по-преден постинг: Тук: Маса при покой. Освен плътност в термодинамиката има параметър - обратното на плътност -"специфичен обем" - обем за единица маса. Отчита "празнина" - неплътност в класически смисъл. Затова говоря за обвивки - съдържат представа за обем - това е проявлението на обвивките: сферичен, елептичен, пурообразен и др. Доколко плътен е обемът (или локално пространство) не прави непременно отрицателна плътност (само на жаргон - вакуумът може да се счита за отрицателно налягане и това е относително атмосферата) ...

Каквито и хипотези да се измислят, те трябва да следват "принцип на съответствието" (Бор). Тоест - да се обясни съществуването ни (на Изследовател) в "средните" мащаби, по дължина на ЕМВълни (по логаритмична скАла сме - съществуваме физически - в средата на скАлата: около 0,5-1-2 метра дължина на вълна). Правилно забелязваш: В началото по размер - "кванти": предполагаем зърнест модел+полево проявление на действие + флуктуации и вероятност за сфазирания. Следва възможно структуриране: по "линия"-пренос на импулс и/или затваряне на линия към "център", като обектът се самоповтаря, движейки се по инерция със скорост в момента на "раждането си". Важно е, че организацията на обемен обект, като цялостна структура е "на слоеве" от полета, изграждани под диктат на честотата на образуващите фотони. Но - честотата на образуване на слоевете намалява радиално, заради закъснителни процеси по пренос на импулс по/през съседи. Бързината на образуване на обвивка - намалява спрямо бързината на образуване на "център" (керн, зърно). Да, обаче, за да стане "видим" за Изследовател такъв обект, то от него трябва да се отразят фотони, които да достигнат Изследовател (и/или приборите му), т. е., размерът на обвивката е решаваща - сумата от обвивки при съставни тела: дали е в рамките на микрото - видимо с прибори и тълкувания с постулатите на КМ, или във видимия спектър на ЕМПоле - класическа механика. Плътни, в смисъл, че имат характеристика "маса" - общоприето: маса върху обем е плътност... Поле (полева структура) не виждаме пряко, а косвено - има промяна на отразеното от обвивки на тела. А излъченото - е в непрекъснат спектър за Изследовател при Големите структури, видими в средните мащаби. Проблемът: как от прекъснат спектър излъчвания на частици "виждаме" непрекъснат спектър - се решава от декохеренция на полетата на множество не еднакви излъчватели - сумарни обвивки, включващи и несобствени фотони от околното пространство - каквито са сравнително големите тела. ...

Самите етер*частици са това, което считам за пространство -с проявление като стационарно поле, заради непрестанното образуване на зрънцата на място. В честотата им на образуване, като цяло зрънце, е "скрито" времето. Те са етер*частици, сдвоени бримки, взаимно перпендикулярни (подобно двойка звена на обикновена метална верига). Само общият момент на импулс - токът на едната бримка създава поле, което индуцира-създава ток на другата и така, "съществува" ту едната, ту другата бримка - векторът общ момент на импулс се променя по големина и посока в геом. център на образуванието като цяло. Моментните полета образуват обвивка в такт с образуването на сдвоената частица. Всички етер*частици се "допират" с обвивките си - така заемат вселенското пространство, а при локална промяна формата на обвивката - пространството може да се "криви" в смисъла на ОТО. Промяна на формата - при структуриране заради сфазиране по съседство (има такава вероятност - множество флуктуации) - по тази пространствена решетка (етер*частиците са приети за точки) се образуват обектите фотон-пакети, наименовани за различните полета: глюонно, гравитационно, електромагнитно и др. Заради непрестанното образуване на обектите, в околното им пространство има информация за вид и начин на образуване на ... нещо. Всички сили - привличане, отблъсване - са с ентропиен произход: начин на подреждане на частици в обекти и разпределение обектите в пространството. Това, че обектите възникват "с наблюдението", е едно от неправилните тълкувания на резултати от КМ и някои изследвания за работата на мозъка - по време-закъснителни процеси в интерпретация на връзките в мозъка. При мен - заради непрестанното образуване на частиците с огромна честота на образуване (скрито време) - във всеки един "човешки" момент-време, частиците са "нови" (не дишаме въздуха на динозаврите). Така, при изменения на полетата, тези изменения могат да влияят в организацията на обектите от частици и да включат променени части от частици, а това са нови свойства на обекти, като цяло. Става възможно, пренос на информация от минало към бъдеще, съдържащо промени - еволюция на образуванията. (Абстрактни образи в мозъка могат да се "продуцират" и без наблюдаване на обекти, без факт за съществуването им. ) ...

"Структури-подреждания", за да може да достигне инфото за подобен обект от средата до сетивата ни, то би следвало до има някаква статична(макар и за определен времеви период) форма, която да бъде възприета. "Непрестанно" разбирам, че е като с неква "скорост на проява" на тези "структури" във времето, което може да бъде отчетено от наблюдателя при възприемането на инфото. При огромната честота на случване на наблюдаемите елементарните събития на "себеобразуване" на обектите - "структури- подреждания" - те са устойчиви форми на подредба във времето, на "неподвижни места". Да, но взетото изречение се отнася само за етер*-частиците - недосегаеми за наглед от ... какъвто и да е наблюдател. (когато все още няма частици с "маса", няма и наблюдател) . Следващите структури-подреждания са от изменения: сфазиране по характеристика вектор-момент на импулс и подреждането им ... в редичка, примерно, пространствена начупена линия. Като при това изменение по линията се пренася разлика от импулс-"старо-ново" състояние, а новото цялостно образувание е вече различно по форма и големина от етер*частиците (нов пакет) и е със собствени физични характеристики, например честота на повтаряне на себе си. Това е пакет-фотон - неподвижен по място (вакуумна пяна). При сфазиране на тези образувания със съсед(и) - пак разликата в пренасяния импулс се разпространява, но вече "се проявяват" (при наблюдател) вълновите характеристики - това е в електромагнитна вълна. Тоест - движат се разлики от пренасян импулс. Скоростта на този пренос зависи от големината на етер*частиците, като "стъпка" по тях, нещо като сърфиране на разлика. (подобно перисталтика, обаче - наблюдавана при вълнов фронт на сферични ЕМвълни). При "завиване" на пространствената линия, така че краят й да съвпадне с началото - става затваряне на импулс около моментен (време) център. Това е вече вещева частица с "маса". (масата е коефициент на съпротива, при принудителна промяна на скоростта - вектор) Чак сега може да говорим за това, което е в мозъка. До всяка частица, до която достигат фотони на какво да е поле - е наблюдател. Човек е наблюдател с разум. Честотите, които разграничава като "отделни" са около 12 херца. А честотите на "работа" на мозъка,като наблюдател, са във видимия спектър - тоест всички обекти които "вижда", за него са плътни образувания (имат някаква плътност, форма и размер и са с частици, образуващи се с огромна честота). В мозъка - има два вида памет: временна и условно постоянна (най-просто казано). Временната - образувана от структури в ликвора, под влияние на фотони, възприети от сетива. Условно постоянна - на мястото на ликвор-структура се образува белтъчна макромолекула - нещо като "твърда памет". При това - "записват" се символи - части от най-различни реални образи (точка, тире, запетайка и др). Важен етап при образуване на абстрактен образ е Връзката, възможната Връзка из между символите - пренос на фотони на ЕМПоле. Но - механично (от промяна в налягане) се задвижват множество излъчвания, от най-различни символи и ги структурираме до познат от опит абстрактен образ, повечето пъти - целенасочено, управляемо. Демек - съзнателно. Затова казвах, че се съ-отнасяме към абстрактен образ - тоест, отношение като към математически символ "дроб". Възможно е да не може с "известното" в мозъка, да се структурира ясен абстрактен образ по подобие с реалността(!?), което нарекох "делене на нула", а не в смисъл: има ли го няма ли го въобще, съществува ли, като събитие. Не съотнасяме реално наблюдавани събития, а абстракциите за тях, във вид на информация. (психична информация - брой възможни вероятности за получаване на абстрактен образ - принципно, неограничен и отделно от физична информация) ...

Опит, физически да се обясни, що е то живот?-началото: https://megavselena.bg/taka-li-se-e-poyavil-zhivotat-ot-neshta-koito-ne-sa-bili-zhivi/ Така ли се е появил животът – от неща, които не са били живи? Как животът e изпълзял от първичния „бульон“ е мистерия, буквално стара колкото самата Земя. Трябва да е имало нещо, което е включило прехода от неодушевено към живо — но какво? Какъв е животът, може би е по-добрият въпрос. Може да има извънземни форми на живот, които биха могли да променят цялата ни представа за това какво означава да си живо същество (и може дори да не ги разпознаем). Преди нещо да е било живо на Земята, там е било бъркотия от протеини и други потенциални съставки за живот, някои от които в крайна сметка създават първите микроорганизми, които продължават да се развиват и диверсифицират и еволюират във всичко от едноклетъчни водорасли до динозаври. За нас, хората от Земята, да сме живи означава способността да улавяме енергия и да я използваме, поне ако попитате изследователката Яна Бромбърг от университета Rutgers, която наскоро ръководи проучване, публикувано в Science Advances. Тя и нейният екип се опитват да разберат какво може да е създало живота преди милиарди години, когато установяват, че има реална възможност това да са протеините, които могат да свързват метали. Нещо, което използва тези протеини, може да е било първа форма на живот. „Всички биотични дейности, като клетъчните функции, които са необходими за живота, изискват придобиване, използване и съхранение на енергия“, каза Бромбърг. „За това електроните трябва да се движат наоколо. По този начин всеки първи „живот“ ще трябва да може да се справи с преноса на електрони“. Протеините свързващи метали, могат да свързват метални йони за различни цели. Някои от тези протеини се стабилизират от тези йони, докато други ги използват за регулиране на клетъчните процеси по различни начини. След това има протеини, които се свързват с метали, които могат да катализират. Катализата е процесът, който ускорява химичните реакции и е важен за живота. Бромбърг и нейният екип преминават през всички съществуващи метал-свързващи протеини, за да видят какво е общото между тях, защото това може да доведе до техните предци, които може да са присъствали на зараждащата се Земя. Изследователите откриват, че повечето от протеините, които те сравняват, имат подобни ядра, които свързват метала, без значение с какъв метал се свързват, дори ако действителните протеини не си приличат. Субструктурите в тези ядра са склонни да се повтарят и е интересно, че са наблюдавани и в други части на протеините, както и в протеини, които не свързват метала. Това може да не звучи много ясно, но това, което разкрива най-просто е, че огромният спектър от протеини и протеинови функции, които сега съществуват, трябва да са произлезли от не повече от няколко общи предци. С други думи, протеините предци са имали потенциала да доведат до това, което познаваме като живот. „Имаше малък брой начини (или дори само един) за използване на пептиди за метално свързване за електронен трансфер“, казва Бромбърг. „Този оригинален пептид може да е бил възпроизведен и разнообразен, за да осигури набора от функции за свързване на метали, които наблюдаваме в момента.“ Протеините са изградени от пептиди, които са съставени от аминокиселини. Аминокиселините са необходими за живота, но могат да съществуват и извън живите организми. Всеки път, когато тези органични съединения се намерят някъде другаде освен на Земята, те стават интересни, защото макар извънземни, органичните вещества не означават непременно, че животът е там, въпреки че категорично е вярно обратното: наличието на живот означава органично вещество. Все още нямаме представа как животът се е зародил от нищото. Какво е влязло в създаването на живи същества от абиотични вещества, не е известно, но може да ни даде по-нататъшен поглед върху това, което може да се е случило. Друго нещо, с което проучването на Бромбърг може да помогне, е какво да търсим, докато продължаваме да претърсваме Вселената за признаци на живот. Има много органични вещества, които може да са или да не са индикатори, че нещо пълзи на далечна екзопланета. Извънземните форми на живот продължават да ни убягват. И ако не можем да се върнем далеч назад и да добием представа за това как животът може да се е появил на ранната Земя, то поне астробиолозите вече могат да идентифицират планета, на която животът едва започва. „Ако можем да идентифицираме подобни пептиди другаде, това би означавало, че животът може да се появи (или е съществувал преди) там, където ги виждаме“, казва Бромбърг. „Нашите открития също предоставят нова посока за разбиране на появата на живота на Земята, което може да се отнася и за други планети. ... ...

Дефинирай "мокра"?! "Пътешествие в H2O Кокошката изчезна. Преди секунди тя бе стояла доверчиво на подставката на микрофикатора, опитала се бе дори да клъвне пръста на една от лаборантките, а сега я нямаше. „КОКОШКАТА ИЗЧЕЗНА“. Това заглавие гръмна във всички световни вестници. Населението на земното кълбо след няколкодневно очакване на резултата от този опит най-после си отдъхна. Опитът е успешен. Сега остава да се свърже с практиката, да се направят изводите и да се помисли за приложение на откритието. В историята на микрокосмоса се разтваряше нова, светла страница. Младшият научен сътрудник Пенчо Дундев отново беше нещастен. Първо, и неговото име се появи във вестниците, а сами можете да си представите как звучи Пенчо Дундев успоредно с великия Хаваралашим Даринданданавари. И кой би повярвал, че именно Дундев, а не Даринданданавари е дал гениалната идея да се увеличи напрежението в микрофикатора със седемнадесет милиона волта? Второ — лаборантката Мария (защо всички лаборантки се казват или Марии, или нещо още по-скучно?) и днес не отговори на въздишката му. Трето, и то беше най-важното, Пенчо завиждаше на микрофицираната кокошка. Какво ли става с нея в момента? Къде ли се намира тя сега? Жива ли е или се е превърнала в абсолютна единица? Решението не дойде внезапно в главата му, а на отделни порции. Но когато всички порции бяха налице, Пенчо Дундев веднага пристъпи към консумирането им В лабораторията нямаше никого. Овалните плоскости на микрофикатора побляскваха зловещо. Пенчо се покатери трескаво на подставката, огледа се за последен път, каза едно мислено „Сбогом!“ на недостъпната Мария и включи реостата. От напрежение цялото му лице се обля в пот. Дори една капка се плъзна по носа му и увисна там. Именно тази капка за малко щеше да се окаже фатална. По някакви неизвестни още физически закони това минимално количество човешка пот не попадна под действието на мощните енергетични потоци на апарата и не намали своя обем. Пенчо не почувствува своето намаляване, но видя как на носа му се появи едно кълбо с вода, което растеше все по-бързо и по-бързо. В следващия миг той вече плуваше в неприятно солена течност. Отначало абсолютно прозрачна и чиста, тя внезапно започна да помътнява, за миг заприлича на супа с топчета, след това супата изчезна и останаха само топчетата. — Молекули — помисли си с присъщото му хладнокръвие Пенчо Дундев. — Ето — това е натриев хлорид, това — обикновена вода, това пък тук ми прилича на някакъв йодид, а това... нима е възможно? Една единствена молекула деутерий! Нима и в потта има тежка вода? Нямаше повече време за мислене. Молекулите започнаха да стават все по-големи и прозрачни, в тях се чувствуваше някакво бързо движение. Пенчо Дундев успя само да помисли: — Докога ще намалявам, бе дявол... — и вече попадна в света на атомите. Около него с бясна скорост летяха електрони. Отначало му беше трудно да ги избягва, но с присъщия си аналитичен ум той скоро успя да открие орбитите им и започна успешно да се движи между тях. Някъде в далечината беше атомното ядро. Той се опита да приближи към него, но температурата наоколо започна твърде много да се повишава. Затова Пенчо избра един електрон, който впрочем вече бе станал голям колкото нормален тролейбус, и се качи на него. Събитията започнаха да се развиват още по-бързо. Пенчо вече се намираше върху грамадно кълбо, което продължаваше да расте. Атомното ядро изгря, обля го с ярки лъчи и бързо изчезна от другата страна на хоризонта. Между краката му започнаха да се очертават непознати континенти, океани, планински вериги. Той застана на пръсти, за да не причинява големи вреди и загуби. Планините се издигаха все по-бързо към него, океанът изчезна далече зад хоризонта и накрая сред трясък от счупено стъкло той се озова в някаква просторна светла зала сред група хора, които го гледаха учудено. Един от тях, вероятно началникът им, приближи до Пенчо Дундев, постави ръка на гърдите му и попита: — Вие пък откъде се появихте? Пенчо успя да разбере въпроса му благодарение на джобния си универсален транзистор, който случайно беше взел със себе си. Той се опита да отговори, но междувременно пак се мръкна и хората легнаха да спят. Другият ден дойде точно след три минути и тогава Пенчо се опита да развие теорията си за микро- и макросветовете. Още при увода обаче отново се мръкна и хората пак отидоха да спят. На следващия ден (след нови три минути) те решиха, че няма да се разберат с него, и го приеха като природно чудо. Обясниха му, че се намира в планетата Е5 от голямата тройна звезда Н2О. Ето — това, което в момента изгрява, е Н, а двете О-та са по-далеч и се забелязват само при космически пътешествия. Попитаха го защо не яде. За тях беше невероятно, че той цели пет денонощия (четвърт час) не е поставил нищо в устата си. След това пак легнаха да спят... Заживя Пенчо Дундев в новия свят. Хората бяха културни, имаха дори някои технически усъвършенствувания, за които на Земята още само мечтаеха, говореха единен космичен език, който само по произношение се отличаваше от галактичния език, занимаваха се с музика, изкуство и изследване на безмерните разстояния в неговата капка пот. Живееха много интензивно. Едно тяхно денонощие траеше цели три минути, а годините бяха по-къси от земните. Пенчо започна да обхожда новооткритата планета. Той посети рудници, фабрики, картинни галерии. Запозна се дори с една девойка, която много приличаше на неговата Мария. Тя го гледаше влюбено и той вече започна да се двоуми дали да не я направи своя жена, но забеляза, че от минута на минута тя остарява. На следния земен ден красивата девойка почина на 75 години... И падна Пенчо пред смъртното й ложе. И горко зарида той. Че винаги беше такава съдбата му. Едната Мария не го забелязваше. Другата го забеляза и умря. А той... той... А той изведнаж почувствува, че отново започва да расте. Огледа се, видя около себе си някакви джуджета. В следващия миг проби с главата си покрива, а следващия.. в още по-следващия... накрая младшият научен сътрудник се озова яхнал подставката на микрофикатора. Около него стояха колегите му. В ръцете на един от тях пърхаше с криле възстановената кокошка. — Вие пък откъде се появихте? — попита го шефът с думите на жителите на планетата E5. Пенчо Дундев скочи от подставката, заекна два пъти, след това видя в очите на Мария сияние, което можеше и много да значи, и извика: — Аз бях там! — Хайде, бе! — вдигна вежди професорът. — Честна дума! Аз микрофицирах... и търсих кокошката... и бях в H2О... и срещнах хора... и после пак се... Не му повярваха." ... Самите учени са недоверчиви, а какво остава за обикновения българин. Всеки чужденец, който е минал от тук го е лъгал, бил, грабил и т. н. - става: недоверие всекиму. ...

Тя трябва да се избута и след това децата да се развиват правилно, по правилата на живота. Въпросът е защо се търпи система от която няма никаква никаква полза, а вредите са очевидни за всеки. Безспорно и от казармата е имало някаква полза, но не виждам смисъл да загубиш 2 години от живота си за да придобиеш някакви минимални умения и навици. В сегашния му вид училището е вредно, там не се учи нищо полезно, което да оправдава загубеното време. Ами като те чета, виждам, че си избутал - правилата на живота са уличните правила от нашето детство. Сегашните деца - нямат "улично" възпитание. (тогава беше: който хване другия за носа - той е прав?!) От школото си Научил най-важното - начин на проучване на информацията. Това на улицата не се учи. Научил си терминология и класификация - първите уроци от всеки предмет за обучение... Това и сега е така. ...

Въобще, в темата, май никой не отчита, че образованието е ... "предложение" за начин на живот. "Търси се", принципно, не само материалната, но и духовната страна на живота. При по-разнообразно и по-качествено образование има шанс-избор за по-удовлетворително пребиваване в постоянно променяща се среда... Иначе - на човек му се губи възможността за собствен избор на промяна. (п п - в 67-68 -математическа паралелка (една от първите по-онова време, модерности) ни обясниха понятието за "граница" в математиката... Ужас!.. И учителят беше затруднен, щото ползваше "академична" преводна информация и трябваше да ни я сведе разбираемо... Все още ми е трудна за задълбочена интерпретация.) ...

Ако ще се захващат за обяснения на "тънка настройка" на константи - без етер*, зрънчев вакуум, с неподвижни по място "зрънца" - няма да се мине. Всичката реалност, която усещаме със сетивата си, е създадена от структури-подреждания на непрестанно образуващи се конструкти, от подреждане на една характеристика на зрънцата - вектор "момент на количество на движение" ("момент на импулс"). Поради огромната честота на себе образуване, тези -обекти-конструкти са устойчиви във времето, а всякакво предизвикано изменение върху тях, с последващото си себеобразуване, се елиминира, дори и самото причиняващо измененията се "нулира" като ефект, поради неподвижността на етер*частиците по място в пространствената им решетка - това е постоянност във времето. Така, стават обясними и "С", и "резонансни" частици като Хигс-бозон, и "време на живот" на протон и електрон, дори и защо проявленията на полевите им характеристики зависят от константи. Самите етер*частици са кванти на вакуума. В теория - могат да имат безкрайно голяма "маса" (няма с какво да ги местим -да ги задвижим по решетката), или с "маса" нула, но с огромна енергия от огромната честота на вълновата им характеристика на себеобразуване. ...

Не би могъл да напишеш горното, ако не си минал през образование - сега писането на необразованите е направо ... тъжно: "В Индия, още като се родиш, веднага ти намират жена... А не като тука, по цял ден "zdr... ko pr"... " ...

Докъде може да достигнат "извращенията" във философското разбиране за съзнанието : Так выглядит твоё сознание ... Ясно е, че поради липса на дефиниране на това: "Що е съзнание?", става почти невъзможно (по-горе, във видеото) да се обясни с научен подход. В стари теми съм обяснявал, общо, какво разбирам за "съзнание" - Съзнанието е отношение, съотнасяне на налична информация, наричана знание. Малко по-подробно: това е възможност за Отношение-връзка на: памет на био-структура, към памет-други био-структури, които са в нарочна Обратна Връзка (ОВ)..., Съ-отнасяне на информации, благодарение на възможност за управление (генетично придобита) на механични колебания на налягането в мозъка на Човек. В този формален смисъл, проявление на съзнанието (за евентуално поведение), може да се онагледи с "дроб" (делене): Знанието в числител е единица и/или по-голямо число - съответно на интелект, а в знаменател - знание от 0 до по-голямо от единица число. Нулата в знаменател директно обяснява наличие на чувствата - в Природата нула няма, но "знания нула" има - проявява се само при човек. Не съвсем определено поведение (мислене), чувства извън обичайния комфорт в уж позната ситуация - чувство за любов, страх от непознато и др.. (черен екран на клипчето) В числителя - ако е единица или много близко до единица, в смисъл, най-вероятен абсолют(?!) на реалност - считаме го реалност. Но колкото повече се увеличава знаменателят, толкова повече намалява близостта до "абсолютна реалност" и става лутане в мисленето и тълкуването на установените неща - факти предимно от естествените науки. ...

По повод: "британски учени казаха..." - скорошен виц "Британските учени установили, че " През 2050 г. - ставаме 10 милиарда". За какъв дявол са ни потрябвали 10 милиарда британски учени?!" ...

При нас - Още след 1990 се "обърна" поговорката: Който се учи, той ще сполучи! "Който сполучи, той ще се учи!" Та "сполучването" стана лактъджийско с надцакване и прецакване "на другарчето". ...

Тук има отговори на много от "тематичните" въпроси - афоризими: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Landau-Naukite-se-deliat-na-estestveni-neestestveni-i-protivoestestv_120893.html Ландау: Науките се делят на естествени, неестествени и противоестествени "... Ето някои от тях: Науките се делят на естествени, неестествени и противоестествени. Произведението на оптимизма по знанието е константа. Хората, след като чуят за някакво необичайно явление в науката или в живота, започват да предлагат невероятни хипотези за тяхното обяснение. А би трябвало на първо място да се разгледа най-простото обяснение - че всичко това е лъжа. От дебелите книги не може да се научи нищо ново. Дебелите книги са гробище, в което са заровени идеите на миналото. Поради краткостта на нашия живот не можем да си позволим лукса да се занимаваме с въпроси, които не обещават нови резултати. Физикът се стреми да направи сложните неща прости, а поетът - простите неща - сложни. Най-страшният грях е да се скучае! ... ще дойде Страшният съд, господ ще ви призове и ще попита: „Защо не използва всички блага на живота? Защо скуча? Всеки има достатъчно сили да изживее достойно живота си. И всичките тези приказки, колко е трудно сега, са само тарикатски начин да се оправдае своя мързел. Необходимо е да се работи и току-виж - и времето се промени. Английският трябва да знае! Дори най-тъпите англичани го знаят нелошо. Бракът е кооперация и няма нищо общо с любовта. По-добре е да се преструвате, че сте щастлив, отколкото да се чувствате искрено нещастен. Най-голямото постижение на човешкия гений е, че човек може да разбере неща, които не може да си представи. ..."