Малоум 2

Ами ученето е работа. И то една от най-трудните. Ама обикновения човек счита, че само "кОпането" е работа - непременно тежък физически труд, та да му "дойде акъла"... Какво значи да му дойде акъла..., я, означава "да е учил навремето". Затова и - образованието е нужно, поне да започне с равен шанс на всички "мозъци". Видя се - до 7 клас, долу-горе се ориентират учениците. От там нататък - може и професионално да се ориентират. (чистачката, пардон, хигиенистката в предприятието ни едно време, казваше за дъщеря си: Гледам 7 клас да изкара. Барим една касиерка в магазина да стане!)... Има конкретност и при родителите, но си има и закон за отрицание на отрицанието - децата са винаги в конфликт с родителите си... естествено. ...

Те, тва е! "Образованието е това което остава, след като си забравил наученото в училище!" (предписва се на Айнщайн) ...

доста ме стресна това Харесъл съм си афоризма на един клубар (от дира) : "Пет четвърти от населението на света има проблеми с дробите!" ...

"- Какво ще правиш ако спечелиш един милион лева? - Ами ... ще си върна заемите... -А, другите? - Другите ще почакат." ...

Да, принципно, "случайността" в брой мутирали, се елиминира от естествен отбор - кратковременно съществуване на "грешката" при метод проба-грешка. Еволюцията (генетични промени следствие радиация, примерно) протича със скок на свойства и се създават нови видове. Но успешно във времето продължава съществуване на вид, получил ген-изменение, съответстващо на ЕМПоле на новата среда. Затова "нужда" или "желания" на зайчето не може да доведе до нов вид - в случая, генетична промяна няма и може да само има подобрения от адаптиране към измененията на околната среда. Това е просто безсъзнателно реагиране на измененията - видът не може да се променя. (и при човек е така?!?, но съзнава грижа към ближния, с опит да променя средата на съществуване). Разбира се, има и вероятност хоризонталният пренос на качество (естествена, а не изкуствена ген-промяна), също да се окаже устойчиво във времето за измененията на средата на съществуване. Води до разнообразия на устойчивост на някои свойства в съгласие със средата. ...

Обществена патология. По известния виц: Дори и да се преместиш, човекът с бормашината ще те намери и ще ти стане съсед! Отстъпва в спор, преди да се е стигнало до бой. (и не защото другият ще го набие, а защото осъзнава безполезността на спора - въпрос на интелект: От недостатъчна информация да се направи правилен извод за възможно бъдещо действие.) ...

Според мен - във вакуум (Космоса) наблюдаваме Фотони от светещ обект - в окото следват единични "блясвания" и слято - виждаме обекта, но не и околността. Липсва излъчване на светлина от тях, щото ... ги няма. Така "окомерът" се колебае - звездите "блещукат" докато напрегнато настройваме разстоянието, от време на време се губи виждането, точно заради липса на възможност едноактно да уцелим разстояние до обекта. Така - разграничаваме окомерно звезди от планети. Планетите са наблизо в сравнение със звездите и успяваме да фокусираме "разстоянието" до тях. В атмосфера (оптична среда) - освен фотони от източник, се вижда резултат и от вълновото разпространение на светлината - околни, странични обекти светят с отразена светлина и от опит - окомерно, сравнително добре се отчита разстояние. (окомерът се тренира) ...

По същество - това не е нещо лошо. Като въпрос е зададено на ученици 7-8 клас. Намерили са четири отговора! Та правилно е поне до 7-8 клас да на "общо" образование... ...

E то останаха музика, рисуване и биология май.. И физическо! Бях писал едно време: един час писане, един час смятане и два часа премятане! (дядо ми казваше: "Таман да мина във втори клас и ... ме взеха войник!") Та, това е дейността на училището. А не, учителите да показват на децата колко много знаят. За днешните знания, заниманията на децата за работа с "компа" са достатъчно напреднали. Добре е да се задават интересни теми за описание-разработка с/за "публично представяне". Да може децата да изговарят пред съучениците си начини на мислене, да упражнят "говорене пред публика". Така, те естествено се сравняват и придобиват желания за повече знания - да са интересни за пред другите... (лично - се научих да уча чак в трети курс-студент.) ...

... ...

Идеята на темата е ефективно съхранение. Не за ефективно производство на ел енергия. Темата се Изчерпва с акумулатори и батерии. ПАВЕЦ - са акумулаторен метод също. Въпросът е: как по-ефективно да се ползва произведената ел енергия и чак тогава да се търси ефективен начин на производство. Първото очевадно за ползване - да се използва равномерно през денонощието - нощна енергия за производство на топлина в топлинен акумулатор. Най-добрият е от керамика и камъни, като в акумулиращите печки. А и бойлер - нощем, ако е "здрава" ел инсталацията, за топла вода през деня. Печките трябва обаче, да се правят "тънки"- като радиатор и да се монтират под прозореца. (на прозореца над перваза - тънки тюлени перденца - да намаляват студения поток от прозорците надолу - най-големите загуби на топлина, в отоплявана стая, са през прозорците). Същинското акумулиране обаче, е в отпадъците от оборите - има отдавна разработен метод за произвеждане на метан като гориво за затопляне, примерно (и без да го ползваме газът ще се "произведе" сам, бавно). С метода - за 23-25 дни, от една ферма, се произвежда в употребими количества, а след това, отпадъкът, като "горяна" тор, отива пак в нивите, за производство на растения. Затворен цикъл във ферма - значително намалява нуждата от употреба на промишлен ток. ...

По принцип, случайностите са нещо ... изключително рядко явление - случайност: съвпадение на две събития по място и по време. (събитията са точкови). Полученото е неустойчиво - по-скоро, разрушено (анихилация на нещо). Има и доказан квантов детерминизъм - вероятностни случвания на събития. Мутациите в макромолекули се предизвикват от физически и условно казано - химически процеси, в среда на пребиваване. При Изменения на радиационния фон,например, в него се проявяват по-интезивно фотони, които са съизмерими с големината на обвивките на макромолекула. Новите Обменни фотони (връзки) между съставните, вътре, се прегрупират към по-къси пакети - съответно, новата обвивка е с по-малки размери, или с по-пецифични форми - енергийният обмен е минимизиран. Това дава устойчивост на превръщанията във времето и пространството в новата обстановка, щото няма "разрушителни фотони" - примерно, употребени са и новоизлъчените фотони от "готовото" не са резонансни. Информацията за честота-бързина, сила на връзките, за да съществува като едно (еластично) цяло, е във фотоните, а интензитета на късите фотони в дълговременен обичаен фон са малко. И съществува вероятност, някой от късите фотони да резонира с новата обвивка, но полученото е или разрушено или му се губят някои от свойствата за създаване на връзки. Устойчивостта на връзките, при всеки конструкт е съществена за дълговременното му съществуване, при обмен на информация с околната среда... Запазване на еластичност при обмен, с използване на "вълновите" характеристики на съставните частици... Пулсация на "живото". Възпроизвеждане на себе си в подходяща, външна за него среда, като я модифицира, пулсирайки, по свой образ и подобие. (това гените го правят най-добре) ...

Точно. Остава им да разберат, като как работи Законът за количествените натрупвания (по-горе писах как се променят качества) ...

Ето и превод: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Novi-dokazatelstva-osporvat-ideiata-che-mutatciite-sa-napalno-sluchaj_179480.html Нови доказателства оспорват идеята, че мутациите са напълно случайни Прост крайпътен плевел - Arabidopsis thaliana - може да е ключът към разбирането и прогнозирането на ДНК мутациите. Кредит: Wikimedia Commons Прост крайпътен плевел може да е ключът към разбирането и прогнозирането на ДНК мутациите. Констатациите на ново изследване на учени от Калифорнийския университет, Дейвис, и Института за еволюционна биология на "Макс Планк", Германия, публикувани в списание Nature, радикално променят нашето разбиране за еволюцията и един ден могат да помогнат на изследователите да селектират по-ценни култури или дори да помогнат на хората да се борят с рака. Често срещано погрешно схващане е, че еволюцията има предварително определена посока - идея, която биолозите по света непрекъснато се опитват да коригират. Но новото изследване разкрива, че може да има нещо вярно в това погрешно схващане, поне повече, отколкото някога сме осъзнавали. Въпреки че не е толкова просто, като целенасочената мутация, сега се оказва, че не всички ДНК са еднакви, когато става въпрос за променливост. Поне не и при един цъфтящ крайпътен плевел, Arabidopsis thaliana, от семейство кръстоцветни (Brassicaceae). „Винаги сме смятали мутацията като базово произволна в генома“, разказва ботаникът Грей Монро (Grey Monroe) от Калифорнийския университет, Дейвис. „Оказва се, че мутацията е много неслучайна и е неслучайна по начин, който е от полза за растението. Това е напълно нов начин на мислене за мутацията." За да възникне генетична мутация (или вариант) на първо място, трябва няколко неща са налице. Първо, ДНК трябва да бъде променена в клетките на зародишната линия - клетки, които предават своя генетичен материал на потомството на организмите. Това може да включва промяна на една „буква“ в ДНК последователността, чрез увреждане от ултравиолетови лъчи например или загуба на ген, или объркване на цяла хромозома чрез грешки при копира и предаване на генетичния материал. Тогава това увреждане трябва да се изплъзне от няколко клетъчни механизма, които съществуват, за да предотвратят пренасянето на такива промени. Това включва системи за възстановяване на ДНК или, за екстремни мутации - програмирана клетъчна смърт (апоптоза). Ако мутацията избегне тези процеси, тя може да бъде предадена на следващото поколение. Повечето мутации, които включват промяна на една „буква“, са неутрални, тъй като не водят до никакви значителни промени във формата или функциите на организма. Но тези, които причиняват промени, независимо дали те продължават до следващите поколения, може да са обект на прищевките на естествения подбор. В този момент се смяташе, че еволюцията прави по-голямата част от подбора между добрите и вредните и безполезни мутации. Например, ако мутация възпрепятства оцеляването на растение или животно, е малко вероятно тя да остане за дълго. Макар силите на еволюцията да могат да ограничат кои мутации се предават през поколенията, самата мутация обикновено се разглежда като непредвидимо хвърляне на зарове в генетичната библиотека на организма. „От първата половина на двадесети век еволюционната теория е доминирана от идеята, че мутациите се случват произволно по отношение на нейните последствия“, пише екипът в своя документ. Монро и колегите му използват растителния еквивалент на лабораторна мишка – гореспоменатото растение Arabidopsis thaliana – за да тестват предположението, че мутацията наистина е произволно разпределена в генома. Секвенирането на 400 растителни линии Arabidopsis thaliana разкрива повече от 1 милион мутации. В рамките на тези мутации е открита закономерност, което противоречи на очакваното Изследователите откриват, че определени региони от генома на растението са много по-податливи на мутации от други. „Това са наистина важните региони на генома“, коментира Монро. "Зоните, които са най-важни от биологична гледна точка, са защитени от мутация." Това остава вярно, независимо дали са разглеждани кодиращи или некодиращи части от генетичния код, което предполага, че ефектът не се дължи на специфични типове ДНК, а на региона като цяло. „Еволюцията в гените на Arabidopsis изглежда се обяснява с мутационни пристрастия в по-голяма степен, отколкото чрез естествен подбор“, пишат Монро и колегите му, обяснявайки, че ако това несъответствие е било причинено по-късно от естествения подбор, техният анализ би открил повече уникални генни вариации, отколкото наблюдаваните (тъй като биха били загубени по-късно в процеса). Нещо повече, данните разкриват епигенетични фактори, като например как ДНК се навива около определени протеини, а механизмите за възстановяване на ДНК предсказват кои части от генома са по-малко податливи на мутации. Вече имаше сериозни доказателства, че възстановяването на ДНК е насочено към активни генни региони, което това проучване също подкрепя. „Растението е разработило начин да защити най-важните си места от мутация, коментира Детлеф Вайгел (Detlef Weigel)“, научен директор в института Макс Планк и старши автор на изследването. Ако разберем как Arabidopsis thaliana фалшифицира заровете, когато става въпрос за мутации, това може да има последици не само за други растения, но и за разбирането на еволюцията и болестите при почти всички видове. „Това означава, че можем да предвидим кои гени са по-склонни да мутират от други и ни дава добра представа за това какво се случва“, отбелязва Вайгел. "Вълнуващо е, защото бихме могли дори да използваме тези открития, за да помислим как да защитим човешките гени от мутации." Тези открития предполагат, че естественият подбор е изкривил вероятността от мутации в генетичната библиотека на организма. Така че, докато отделната мутация наистина е все още произволна по отношение на нейните последствия, позицията в генома може да благоприятства оцеляването на организма, дори преди всякакви възможни ефекти от мутацията да влязат в играта на естествения подбор. Справка: Monroe, J.G., Srikant, T., Carbonell-Bejerano, P. et al. Mutation bias reflects natural selection in Arabidopsis thaliana. Nature (2022). https://doi.org/10.1038/s41586-021-04269-6 Източник: Study Challenges Evolutionary Theory That DNA Mutations Are Random, Emily C. Dooley, University of California, Davis New Evidence Challenges The Idea That Mutations Are Entirely Random, TESSA KOUMOUNDOUROS, sciencealert ... ... Разбира се, че устойчивите мутации не са случайни - има съответствия към радиационната "обстановка". Превръщанията са предопределени от защита, а всяка нова обвивка на клетки (клъстър) е ново свойство участващо в защита. Това което поврежда ядра са гама-фотоните - те са неизбежни, ако ги има. В повечето случаи, обаче, има фотони от смесените ЕМвълни, чиято дължина на пакет-фотона е голяма, в сравнение с обвивка на клетка и "заобикаля" клетката (както морската крайбрежна вълна заобикаля колче). Малка част от вълните (в средата)- може резонансно да взаимодейства с обвивка и прави информационно възможни превръщанията, с преструктурирания вътре в обвивката на клетките от клъстъра. Така - вътре, в обвивката, ентропията намалява. Излъченото от обвивката - увеличава информоционно средата и "подсказва" на други подобни, като как, с мин.енергия е възможно да се преструктурират. Стават устойчиви в средата си. ...

https://www.youtube.com/watch?v=yE8X14ffkvE ...

Дано не е! Рисуваше добре, дискутираше и с философия. Младенов "рисува" Точка. Но и с рисуване на точка, на практика, има свързан парадокс. На твърда основа (дървена маса) се поставя малка по размер хартийка, например билетче. С молив, приблизително в средата на листчето, започваме да "правим" точка, като движим въртеливо върха на молива, по посока часовниковата стрелка. Парадокс - листчето се върти обратно на нашето въртене!.. Глобален извод:Това доказва, че въртяща се "черна" точка (ЧД) върти цялото пространство, съдържащо листчето, но не върти основата?! Още - когато се прилага питагорова теорема е известно, предварително: че е нарисуван триъгълник и единият от ъглите е 90 градуса. Когато се прилагат ЛТ, също предварително се знае, че - трансформира координати на точки във времето и пространството, ако сме бавни по относителни скорости и в пространство-времето, при близки до Свак относителни скорости. Знаят се и: И още ... хиляда предварителни договорености, които правят ползването им от хора, познаващи поне основните физически закони... ...

Няма и да бъде доказано - извесно е защо. Но, важно е гледната точка: какво гледа наблюдателят - дали "случване на събития" или "регистриране на събития"! Затова извадих червеничкото изказване от статията, по-рано. Желанието за Вярно "отражение на обективната действителност" - задължава: наблюдател да е неподвижен спрямо случването. Ако "го задвижим"- за придобиване на относителна скорост - говорим за регистриране на събития при наблюдаване... И, за да е "вярно...", ползваме ЛТ. (някъде бях писал, че геометричната точка може да се движи и с надсветлинна скорост - за гилотината, например, т. е. геометрията не е безусловен критерий за информация - информацията е във фотоните на различните полета, а те се движат с Ссреда - затова са и ограниченията за "виждане" във възможностите, при относително движещи се наблюдатели) ...

Парадоксалностите в СТО - като игра https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kakvo-bi-se-sluchilo-ako-skorostta-na-svetlinata-beshe-mnogo-po-niska_179338.html Какво би се случило, ако скоростта на светлината беше много по-ниска? Какво би се случило, ако светлината пътуваше много по-бавно? Кредит: Pixabay Светлината е най-бързо движещото се нещо във Вселената. И така, какво би се случило, ако скоростта на светлината беше много, много по-бавна? Ако светлината се движеше много бавно, щяха да се случат странни неща. Във вакуум скоростта на светлината е около 300 000 километра в секунда. Ако беше с порядък по-бавна, хората веднага биха забелязали. Всеки геймър може да изпита този хипотетичен сценарий в компютърна игра, създадена под ръководството на Герд Кортемайер (Gerd Kortemeyer), директор на Образователно развитие и технологии в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, университет за наука, технологии, инженерство и математика. В играта може да видите странните ефекти от промяната на цветовете и яркостта и дори промените в възприеманите дължини на обектите, които са резултат от много по-бавна скорост на светлината. Бавните скорости на човека Дори и при най-високите скорости, които могат да постигнат хората, са малки в сравнение със светлината. „Най-високата скорост, с която е пътувал човек, е около 0,0037% от скоростта на светлината и трябва да сте в някакъв космически кораб, за да достигнете тези скорости“, отбелязва пред Live Science Филип Тан (Philip Tan), изследовател в MIT Game Lab - лабораторията за игри на Масачузетския технологичен институт (MIT). Слънчевата сонда на НАСА Parker, която предоставя важна нова информация за Слънцето и за да го направи, стана най-бързият обект, създаден от човека за всички времена - 532 000 километра в час. Но и тя е само 0,05% от скоростта на светлината. Но чрез мисловни експерименти физиците са установили, че биха се случили необичайни неща, ако хората можеха да пътуват със скорост, близка до светлината, разказва Кортемайер, доцент по физика в Мичиганския държавен университет. Според Специалната теория на относителността на Алберт Айнщайн - която обяснява как скоростта влияе на масата, времето и пространството - времето ще се забави, ще измерваме обектите като по-къси, докато минаваме покрай тях и ефектът на Доплер ще стане видим за светлината, наред с другите промени. Същите тези промени биха се случили, ако вместо хората да ускоряват, светлината се забави. И в двата случая ще се движим със скорост, близка до светлината. По-бавна скорост на светлината Докато Кортемайер работи като гост-професор в MIT, той, Тан и колеги от MIT Game Lab създават компютърна игра, за да илюстрират какъв би бил светът, ако скоростта на светлината беше достатъчно бавна, за да може ефектите на Специалната теория на относителността да станат забележими в ежедневието. В играта, пусната през 2012 г. и наречена „По-бавна скорост на светлината“ (A Slower Speed of Light), играчът контролира герой, който събира сфери, подобни на плажна топка. Всеки път, когато героят събере едно от 100-те кълба, скоростта на светлината се забавя. Всъщност скоростта на светлината няма да се забави начина, по който го прави в играта. Скоростта на светлината във вакуум никога не се променя и е постоянна за всеки наблюдател. Скоростта на светлината обаче се променя в зависимост от материалите, през които преминава, но това не променя ефектите на Специалната теория на относителността или начина, по който ги възприемаме, обяснява Кортемайер. Ако можехме да станем свидетели на Специалната теория на относителността обаче, щяхме да забележим промени в цветовете, времето, разстоянието и яркостта и екипът включва тези ефекти в играта. ( видео) Промени в цвета Когато скоростта на човешкото движение се доближи до скоростта на светлината, т. нар. релативистичен ефект на Доплер става забележим. За да разберете това, не забравяйте, че светлината действа едновременно като частица и вълна. Като вълна, тя се характеризира с дължината на вълната или разстоянието от гребен до гребен, което определя нейния цвят и честотата или колко гребена преминават за дадено време. Подобно на начина, по който според ефекта на Доплер, когато източник на звук приближава неговата честота или височина изглежда сякаш се увеличава, тъй като гребените на вълната достигат до ухото ни по-бързо, придвижването към източник на светлина прави дължината на вълната ѝ да изглежда по-къса, измествайки видимият цвят на светлината към синия и виолетовия край на цветовия спектър, казва Кортемайер. Отдалечаването от обект, от друга страна, измества видимия му цвят към червения край на спектъра. Накратко, „обект, който идва към вас, изглежда по-син, а обект, който се отдалечава от вас, изглежда по-червен“, обяснява Кортемайер. Цветният спектър. Когато скоростта на човешкото движение се доближи до скоростта на светлината, релативистичният ефект на Доплер става забележим. Придвижването към източник на светлина измества видимия цвят на светлината към синия и виолетовия край на цветовия спектър. Отдалечаването от обект измества видимия му цвят към червения край на спектъра. Кредит: Wikimedia Commons Промени във времето и разстоянието Може би един от най-известните ефекти на Специалната теория на относителността е, че за човек, който се движи близо до скоростта на светлината, времето се забавя. В този сценарий човек, който се движи със скорост, близка до светлината, ще остарява по-бавно. Този ефект се нарича забавяне на времето. В играта „технически изпитвате забавяне на времето, но без да имате с какво да го сравните, това всъщност не означава нищо“, коментира Тан. Забавянето на времето може да не се забележи по време на играта, но в края играчите виждат екран, който ги информира, че за тях е минало по-малко време, отколкото за неподвижен часовник, обяснява Тан. Забавянето на времето, подобно на другите ефекти на Специалната теория на относителността, се случва по време на играта, защото героят на играта се движи близо до скоростта на светлината. Друг ефект на Специалната теория на относителността е, че дължините на обектите, движещи се близо до скоростта на светлината - или неподвижните обекти, докато минавате покрай тях със скорост, близка до светлината - се скъсяват. Това се нарича скъсяване на дължината. Но ефектът е сложен, отбелязва Кортемайер. Обектите, приближаващи се със скорост, близка до скоростта на светлината, може да изпитат скъсяване на дължината и може да са по-къси според измерванията на стационарен наблюдател, но всъщност ще изглеждат по-дълги за очите на този човек поради друг ефект на Специалната теория на относителността, наречен ефект на времетраене, разказва Кортемайер . Например, да кажем, че към вас идва велосипед. Светлината от предната част на велосипеда има по-късо разстояние, за да стигне до очите ви, отколкото светлината от задната част на велосипеда. В резултат на това виждате предната част на велосипеда, каквато е била наскоро, и задната част на велосипеда, каквато е била по-далеч в миналото, когато велосипедът е бил по-далеч. „Това като цяло прави велосипеда да изглежда по-дълъг“, коментира Кортемайер. Понякога същият ефект може да накара обектите да изглеждат изкривени. С други думи, ако скоростта на светлината беше много по-ниска, обектите, движещи се близо до тази скорост, биха могли да изглеждат по-дълги и/или изкривени за неподвижните наблюдатели. Промени в яркостта Когато вървите в дъжда, може да забележите, че сте по-мокри отпред, отколкото отзад. Докато влизате в дъжда, срещате повече дъждовни капки, отколкото, ако бихте стояли на едно място, но предната част на вас защитава задната част от тези допълнителни дъждовни капки. Нещо подобно би се случило, ако се движите със скорост, близка до светлината, обяснява Кортемайер. Това е така, защото светлината понякога се държи като група частици, наречени фотони, които са като малки капчици светлина. Докато се движите към обект в компютърната игра, той изглежда по-ярък, отколкото когато стоите неподвижно, защото се движите насреща на неговите фотони. Това се нарича ефект на прожектора. Мистър Томпкинс в страната на чудесата Кортемайер и Тан не са първите, които си представят свят с по-ниска скорост на светлината. През 1939 г. физикът Джордж Гамов публикува книга с картинки, наречена „Мистър Томпкинс в страната на чудесата“, в която главният герой кара колело през град със забавена скорост на светлината и изпитва релативистични ефекти. Айнщайн „много е харесал тази малка книжка“, разказва Кортемайер. Как би реагирал великият физик на играта „По-бавна скорост на светлината“? „Любопитството може да го накара да играе, тъй като, ако се вярва на историците, още на 16-годишна възраст той е питал какво ще видите, ако се движите върху лъч светлина – нищо, разбира се, не може да видите, но в играта можете да достигнете почти скоростта на светлината“, коментира Кортемайер. „Но тогава мисля, че просто щеше да играе видеоиграта до прилошаване – повечето физици обичат да играят.“ Източник: What would happen if the speed of light was much lower? Ashley P. Taylor, Live Science. Етикети:Алберт Айнщайнефектът на Доплеркомпютърна играпо-бавна скорост на светлинатаскоростта на светлинатаСпециална теория на относителносттафизика ... ... От текста на статията: Друг ефект на Специалната теория на относителността е, че дължините на обектите, движещи се близо до скоростта на светлината - или неподвижните обекти, докато минавате покрай тях със скорост, близка до светлината - се скъсяват. Това се нарича скъсяване на дължината. Но ефектът е сложен, отбелязва Кортемайер. Обектите, приближаващи се със скорост, близка до скоростта на светлината, може да изпитат скъсяване на дължината и може да са по-къси според измерванията на стационарен наблюдател, но всъщност ще изглеждат по-дълги за очите на този човек поради друг ефект на Специалната теория на относителността, наречен ефект на времетраене, разказва Кортемайер . ... ...

Това е особено добро обяснение, като как се ползва "реалност" във физиката: ... ... Много нужна се оказва философията за по-правилни тълкувания на реалност... ...

Попаднала си в "клопката" на колело, търкалящо се без триене. Скоростта в "точката на допир" е нула - дали точката ще е вързана за релса или за колело - скоростта й е нула (геометрична точка е) ...

Ако заменят думичките "тъмна материя" с етер* - по хипотезата, става ясно, че, както казвах по-рано, в черните дупки липсва "масова" материя. Там има подреждане на етерните частици и ... всичко става като по хипотезата. И преди ГВ всичко е малки черни дупки - показвал съм как се получават в етерните частици, тоест - предвиденото в хипотезата е правилно като предположение за направа на Света... И учените - ще имат още много работа!: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Edno-i-sashto-li-sa-chernite-dupki-i-tamnata-materiia-Astrofizitcite_179159.html Едно и също ли са черните дупки и тъмната материя? Астрофизиците променят обясненията на учебниците Илюстрация на художник показва как може да е изглеждал ULAS J1120+0641, много далечен квазар, захранван от черна дупка с маса два милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето. Този квазар е най-далечният открит досега и се вижда така, както е бил само 770 милиона години след Големия взрив. Този обект е най-яркият обект, открит досега в ранната Вселена. Кредит: Wikimedia Commons Първичните черни дупки представляват цялата тъмна материя във Вселената. Това предположение на астрофизици от Университета в Маями, Йейлския университет и Европейската космическа агенция може да промени обясненията в учебниците. Предлагайки алтернативен модел за това как е възникнала Вселената, екип от астрофизици предполага, че всички черни дупки – от малки като глава на карфица до такива, покриващи милиарди километри – са създадени мигновено след Големия взрив и представляват цялата тъмна материя. Това следствие от изследване на астрофизици от Университета в Маями, Йейлския университет и Европейската космическа агенция, предполага, че черните дупки съществуват от началото на Вселената и че тези първични черни дупки могат да са все още необяснимата тъмна материя. Ако се докаже вярно като се сравни с данните, събрани от изстреляния наскоро космически телескоп "Джеймс Уеб", откритието може да промени научното разбиране за произхода и природата на две космически загадки: тъмната материя и черните дупки. „Нашето изследване прогнозира как би изглеждала ранната Вселена, ако вместо неизвестни частици, тъмната материя е съставена от черни дупки, образувани по време на Големия взрив – както предложи Стивън Хокинг през 70-те години на миналия век“, обяснява Нико Капелути (Nico Cappelluti), асистент по физика в Университетът в Маями и водещ автор на изследването, планирано за публикуване в The Astrophysical Journal. „Това би имало няколко важни последици“, продължава Капелути. „Първо, няма да имаме нужда от „нова физика“, за да обясним тъмната материя. Освен това, това би ни помогнало да отговорим на един от най-завладяващите въпроси на съвременната астрофизика: Как е възможно свръхмасивните черни дупки в ранната Вселена да са нараснали толкова бързо? Като се имат предвид механизмите, които наблюдаваме днес в съвременната вселена, те не биха имали достатъчно време да се формират. Това би разрешило и дългогодишната загадка защо масата на галактиката винаги е пропорционална на масата на свръхмасивната черна дупка в нейния център.” Тъмната материя, която никога не е била пряко наблюдавана, се смята за по-голямата част от материята във Вселената и действа като скеле, върху което се образуват и развиват галактиките. От друга страна са наблюдавани черни дупки, които могат да бъдат открити в центровете на повечето галактики. Точка в пространството, където материята е невероятно уплътнена, създавайки свръхинтензивна гравитация. Новото изследване в съавторство с Приямвада Натараджан (Priyamvada Natarajan), професор по астрономия и физика в Йейл, и Гюнтер Хазингер (Günther Hasinger), научен директор в Европейската космическа агенция (ESA), предполага, че така наречените първични черни дупки от всякакви размери представляват цялата черна материя във Вселената. Черните дупки са се образували веднага след Големия взрив? Как са се образували свръхмасивни черни дупки? Какво е тъмна материя? В алтернативен модел за това как е възникнала Вселената, в сравнение с „учебникарската“ история на Вселената, екип астрономи предполага, че и двете космически загадки могат да бъдат обяснени с така наречените „първични черни дупки“. В графиката фокусът е върху сравнението на времето на появата на първите черни дупки и звезди и не означава, че няма черни дупки, разглеждани в Стандартния модел. Кредит: ESA „Черните дупки с различни размери все още са загадка“, обяснява Хазингер. „Не разбираме как свръхмасивните черни дупки са могли да нараснат толкова огромни за сравнително краткото време, откакто съществува Вселената". Техният модел променя теорията, предложена за първи път от Хокинг и неговия колега физик Бернард Кар, който твърди, че в първата част от секундата след Големия взрив, малките флуктуации в плътността на Вселената може да са създали вълнообразен пейзаж с „бучки“, които са имали допълнителна маса. Тези "неравности" биха колапсирали в черни дупки. Тази теория не спечели признание в научните среди, но Капелути, Натараджан и Хазингер предполагат, че може да бъде валидна с някои леки модификации. Техният модел показва, че първите звезди и галактики са се образували около черните дупки в ранната Вселена. Те също така предполагат, че първичните черни дупки са имали способността да прераснат в свръхмасивни черни дупки, поглъщайки газ и звезди в близост до тях или чрез сливане с други черни дупки. „Първичните черни дупки, ако съществуват, биха могли да бъдат семената, от които се образуват всички свръхмасивни черни дупки, включително тази в центъра на Млечния път“, обяснява Натараджан. „Това, което лично намирам за супер вълнуващо в тази идея, е как елегантно обединява двата наистина предизвикателни проблема, върху които работя – природата на тъмната материя и образуването и растежа на черни дупки – и ги разрешава с един замах.” Първичните черни дупки също могат да разрешат друг космологичен ребус: излишъкът от инфрачервено лъчение, синхронизирано с рентгеновото лъчение, открито от далечни, тъмни източници, разпръснати из Вселената. Авторите на изследването твърдят, че нарастващите първични черни дупки ще представят „точно“ същия радиационен подпис. И най-хубавото е, че съществуването на първични черни дупки може да бъде доказано – или опровергано – в близко бъдеще, благодарение на изстреляния наскоро космически телескоп "Джеймс Уеб", и водената от Европейската космическа агенция мисия, планирана за 2030-те години, наречена LISA - Laser Interferometer Space Antenna ("Лазерна интерферометрична космическа антена"). Разработен от НАСА, ЕКА и Канадската космическа агенция, за да наследи космическия телескоп "Хъбъл", космическият телескоп "Джеймс Уеб" може да погледне назад повече от 13 милиарда години. Ако тъмната материя се състои от първични черни дупки, повече звезди и галактики биха се образували около тях в ранната Вселена, което е точно това, което космическата машина на времето ще може да види. „Ако първите звезди и галактики вече са се образували в така наречените „тъмни векове“, "Уеб" би трябвало да може да види доказателства за тях“, отбелязва Хазингер. Междувременно LISA ще може да улавя сигнали на гравитационни вълни от ранни сливания на първични черни дупки. Справка: “Exploring the high-redshift PBH-ΛCDM Universe: early black hole seeding, the first stars and cosmic radiation backgrounds” by N. Cappelluti, G. Hasinger and P. Natarajan, Accepted, The Astrophysical Journal. arXiv:2109.08701 Източник: Are Black Holes and Dark Matter the Same? Astrophysicists Upend Textbook Explanations University Of Miami ... ... Черните дупки са се образували веднага след Големия взрив? Ей това не е вярно - вакчастиците (етер*) са преди Големия Взрив (това, че ги наричат тъмна материя, няма значение - терминологична разлика).

Във видеото е обяснено, що сме доверчиви. ... ... (от коментарите: "Китайская мудрость гласит: "Ты сказал — я поверил, ты повторил — я засомневался, ты стал настаивать и я понял что ты лжешь"" Китайската мъдрост гласи: "Ти каза - аз повярвах, ти повтори - аз се усъмних, ти започна да настояваш и аз разбрах, че лъжеш")

И в математиката е открит неразрешим (на практика) парадокс?!: https://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Mistikata-na-matematikata-5-krasivi-matematicheski-fenomena_179098.html Мистиката на математиката: 5 красиви математически феномена Фракталите - модели, които се повтарят в по-малки мащаби - могат да се видят често в природата, като в снежинките. Кредит: Unsplash. Математиката е видима навсякъде в природата, дори там, където не я очакваме. Това може да помогне да се обясни начина, по който галактиките се оформят спираловидно, кривите на раковината и реките се извиват. Дори субективните емоции, като това, което намираме за красиво, могат да имат математически обяснения. „Не само математиката изглежда красива – красотата е и математическа. Двете са преплетени“, отбелязва д-р Томас Бриц (Thomas Britz), преподавател във факултета по математика и статистика на Университета на Нов Южен Уелс, Сидни, Австралия. Д-р Бриц работи в областта на комбинаториката, клон на математиката, посветен на решаването на задачи, свързани с избора и подреждането на елементи от определено (най-често крайно) множество в съответствие с дадени правила. Докато комбинаториката е в рамките на чистата математика, д-р Бриц винаги е бил привлечен от философските въпроси за математиката. Той също така намира красота в математическия процес. „От лична гледна точка математиката е наистина забавна. Обичам я още от малък. „Понякога красотата и удоволствието от математиката са в концепциите, понякога - в резултатите, понякога - в обясненията. Друг път мисловните процеси карат ума ви да се обърка по хубав начин, емоциите, които получавате, или просто да работите увлечени - като да потънете в хубава книга." Тук д-р Бриц споделя някои от любимите си връзки между математиката и красотата. 1. Симетрия - но с нотка на изненада През 2018 г. д-р Бриц изнася за TEDx лекция за математиката на емоциите, където използва последните проучвания върху математиката и емоциите, за да се докосне до това как математиката може да помогне за обяснението на емоциите, като красотата. Симетрията е навсякъде, където погледнете. Кредит: Unsplash „Нашият мозък ни възнаграждава, когато разпознаваме закономерности (патерни) или виждаме симетрия, организираме на части от едно цяло или решаваме пъзели“, коментира д-р Бриц. "Когато забележим нещо, което се отклонява от закономерностите - когато има докосване на неочакваното - нашите мозъци ни възнаграждават отново. Изпитваме наслада и вълнение." Например, хората възприемат симетричните лица като красиви. Но особеноест, която нарушава симетрията по малък, интересен или изненадващ начин - като бенка - добавя към красотата. „Същата идея може да се види в музиката“, обяснява д-р Бриц. „Моделираните и подредени звуци с нотка на изненада могат да добавят индивидуалност, чар и дълбочина.“ Много математически концепции показват подобна хармония между закономерност и изненада, елегантност и хаос, истина и загадка. „Преплитането на математика и красота само по себе си е красиво за мен“, отбелязва д-р Бриц. 2. Фрактали: безкрайни и призрачни Фракталите са модели (патерни), които се повтарят до известна степен в по-малки мащаби. Колкото по-отблизо се вглеждаме, толкова повече повторения ще видим - като листата на папрат. „Тези повтарящи се модели са навсякъде в природата“, разказва д-р Бриц. „В снежинки, речни мрежи, цветя, дървета, светкавици – дори в кръвоносните ни съдове. Фракталите в природата често могат да се репликират само от няколко степени, но теоретичните фрактали могат да бъдат безкрайни. Много компютърно генерирани симулации са създадени като модели на безкрайни фрактали. Триъгълникът (решетката, салфетката) на Серпински е измислен от полския математик Вацлав Франциск Серпински през 1915г. Серпински е учен с изключителен принос към теорията на множествата, теорията на числата, теорията на функциите и топологията. Тази анимация показва ясно точното самоподобие в този фрактал - триъгълника на Серпински „Можете да продължите да се фокусирате върху фрактал, но никога няма да стигнете до края му“, обяснява д-р Бриц. „Фракталите са безкрайно дълбоки. Те също така са безкрайно призрачни. „Може да имате цяла страница, пълна с фрактали, но общата площ, която сте начертали, все още е нула, защото това е просто куп безкрайни линии.“ Сетът на Манделброт е може би най-известният компютърно генериран фрактал. Увеличаването ще разкрие точно същото изображение в по-малък мащаб – шеметен и хипнотичен безкраен цикъл. 3. Пи: непознаваема истина Пи (или „π“) е число, което често се научава за първи път в геометрията в гимназията. Най-просто казано, това е число малко повече от 3 или около 3.14. Пи се използва най-вече при работа с окръжности като например изчисляване на обиколката на кръг с помощта само на неговия диаметър. Но π е много повече от това. „Когато се вгледате в други аспекти на природата, изведнъж ще откриете π навсякъде“, разказва д-р Бриц. „Не само, че е свързан с всеки кръг, но и π понякога се появява във формули, които нямат нищо общо с кръговете, като вероятността и математическия анализ.“ Въпреки че е най-известното число (Международният ден на Пи се провежда ежегодно на 14 март, 3.14 в американския начин на изписване на датите), около него има много мистерия. „Ние знаем много за π, но всъщност нищо не знаем за π“, коментира д-р Бриц. "Има красота в това - красива дихотомия или напрежение." Пи е свързано с океана и звуковите вълни чрез реда на Фурие, формула, използвана в ритмите и циклите. Кредит: Unsplash Пи е безкрайно и по дефиниция непознаваемо. Все още не е идентифицирана закономерност след десетичната запетая. Разбираемо е, че всяка комбинация от числа, като вашия телефонен номер или рожден ден, ще се появи някъде в π (можете да търсите това чрез онлайн инструмент за търсене на първите 200 милиона цифри). В момента знаем 50 трилиона цифри на π, рекорд, счупен по-рано през 2020 г.Но тъй като не можем да изчислим точната стойност на π , никога не можем да изчислим напълно обиколката или площта на кръга - въпреки че можем да се приближим. "Какво става тук?", коментира д-р Бриц. „Какво има в това странно число, което по някакъв начин свързва всички кръгове по света? "Има някаква загадка в основата на π, която не разбираме. Тази мистика го прави още по-красиво." 4. Златно и древно съотношение Златното съотношение (или „ϕ“) е може би най-популярната математическа теорема за красотата. Счита се за най-естетически приятен начин за пропорция на обект. Съотношението може да бъде съкратено приблизително до 1,618. Когато се представи геометрично, съотношението създава Златния правоъгълник или Златната спирала. „През цялата история съотношението се е третирало като еталон за идеалната форма, независимо дали в архитектурата, произведенията на изкуството или човешкото тяло“, разказва д-р Бриц. „Наричано е „Божествена пропорция“. Златната спирала често се използва във фотографията, за да помогне на фотографите да рамкират изображението по естетически приятен начин. Кредит: Видео - ръководство за фотографи. "Много известни произведения на изкуството, включително на Леонардо да Винчи, се основават на това съотношение." Златната спирала се използва често днес, особено в изкуството, дизайна и фотографията. Центърът на спиралата може да помогне на художниците да рамкират фокусните точки на изображението по естетически приятни начини. 5. Парадокс, по-близък до магията Непознаваемата природа на математиката може да изглежда по-близо до магията. Известна геометрична теорема, наречена парадоксът на Банах-Тарски, казва, че ако имате топка в 3D пространство и я разделите на няколко конкретни части, има начин да съберете отново частите, така че да създадете две топки. „Това вече е интересно, но става още по-странно“, отбелязва д-р Бриц. „Когато двете нови топки бъдат създадени, и двете могат да бъдат със същия размер като първата топка.“ Математически казано, тази теорема работи - възможно е да се сглобят отново парчетата по начин, който удвоява топките. Илюстрация на парадокса на Банах-Тарски. Кредит: Wikimedia Commons Този парадокс често се описва неофициално като „грахово зърно може да бъде нарязано и сглобено отново като Слънцето“. Теоремата се нарича парадокс, защото противоречи на базовата геометрична интуиция. „Удвояването на кълбо“ чрез разделянето му на части и сглобяването им чрез завъртания и премествания, без никакво разтягане, огъване или добавяне на нови точки, изглежда невъзможно, тъй като всички тези операции трябва, интуитивно, да запазят обема. Интуицията, че подобни операции запазват обема, не е математически абсурдна и дори е включена във формалната дефиниция на обемите. Това обаче не е приложимо тук, тъй като в този случай е невъзможно да се дефинират обемите на разглежданите подмножества. Повторното им сглобяване възпроизвежда набор, който има обем, който се оказва различен от обема в началото. Удвояването на кълбо, въпреки че изглежда много съмнително от гледна точка на интуицията (всъщност не може да направите два от един портокал с помощта на нож), въпреки това не е парадокс в логическия смисъл на думата, тъй като това не води до логическо противоречие, подобно на това как така нареченият парадокс на бръснаря (Парадокс на Ръсел) води до логическо противоречие. Удвояването на топки е невъзможно - нали? Кредит: Unsplash „Не можете да направите това в реалния живот“, казва д-р Бриц. „Но можете да го направите математически. "Това е нещо като магия. Това е магия." Фракталите, парадоксът на Банах-Тарски и π са само повърхността на математическите понятия, в които има красота. „За да усетите много красиви части от математиката, имате нужда от много основни познания“, обяснява д-р Бриц. „Имате нужда от много основни - и често много скучни - тренировки. Това е малко като да направите милион лицеви опори, преди да упражнявате спорт. "Но си заслужава. Надявам се, че повече хора ще стигнат до забавната част от математиката. Има толкова много повече красота за разкриване." Източник: The mystique of mathematics: 5 beautiful math phenomena Sherry Landow, University of New South Wales ... ...(в статията има и видео)

Да, има такова движение, но е ... геометрично - движение на геометрична точка. При гилотина - горният (подвижен) нож е с малък наклон спрямо хоризонта на долния (неподвижен) нож. При висока скорост на горния нож - точката на пресичане с долния, може да се движи с надсветлинна скорост. (също и при ножица, но "на ръка" - не става) ...

Е, проблем е, ама на несплесната глава - т. е., на главата на приел се за неподвижен... (Във всяка ИС, релаксацията на размерностите, след отпадане ускоряванията за добиване на равномерна праволинейна скорост, се възстановява със скоростта на светлината, в съответната среда. Не са го "знаели" защо е така, а е така, защото всички частици се образуват непрестанно с огромна честота на образуване (недостижима за експеримент за визия на отделните етапи на образуване на слоеве и обвивки). И, защото частиците са "направени" от светлина - затова им е лесно и бързо. Макар и хипотетично - обяснение има . Затова не е парадоксално, че неподвижният, приемайки информация с С, може "да вижда" движещият се, косо по посока скорост - размерите на телата. А, те са си нормални в системата си. За това, за възстановяване след отпадане на силите, се грижат неподвижните частици на зрънчевия вакуум - за всички видове деформации, посредством превръщанията на "енергия-маса", форма и т. н. ) ...