Малоум 2

Както и Файнман казва: А вие от къде знаете, че другият се движи? - в клипчето има споменат парадоксален пример след 12мин, с два космически кораба... и наблюдения за разпади на частици - събития в краищата на първия: ...

Без интерпретации на "невидимото", физиката не може да обяснява света. Помага философията... "... Има граници на света, които са еластични. Формата на света се запазва като зримост, но видимото се разширява пред въоръженото око. Това разширение в пространството също е еластично и също има граници. Определеността расте донякъде, а след това отново намалява. В мегаплан това е размиването на очертанията, което е налице при много далечните обекти. В микроплан това е размиването на очертанията, което е налице за по-малките от квант обекти. Тези граници се отместват при по-силно увеличение и разделителна способност. Това отместване спира и границата се втвърдява при преобразуването за много малки и много големи мащаби от порядъка на молекули или метагалактики. Може би няма въобще мега и микро, а има граници на пространството като граници на света. Нашият живот създава пространството дотам, докъдето животът намира място за актове. Към границите плътността на света намалява. Той се размива. Става неопределен и просто се разтваря. Изчезват планетите, звездите, системите, черните дупки, мъглявините… Изчезват телата, материалите, тъканите, кристалите, клетките, органелите, молекулните струпвания… В ограниченото пространство на човешкото око се поместват ограничено разнообразие форми, светлини и сенки. Отвъд това, при опит за по-силно разделяне нещата стават неясни. Светът изчезва пред погледа на въоръженото око. Ефектът на еластичност се проявява в отместването на границата под натиска на усилената визия, но само до някакъв предел, след който визията се размива и изчезва. ..."

Мно-о-го дълга тема ще стане..., ако ... докоснем началните философски постановки(Scientific_Explanation -Научно обяснение на света. Сергей Герджиков) "... Европейската наука преминава през различни фази и форми на разбиране на наблюдението и наблюдателя. Наблюдението е определител на движението. Решаваща е трансформацията от Нютоновите абстракции за абсолютно време и пространство, независими от наблюдението и наблюдателя, към Айнщайновата относителност, в която физичният смисъл на пространството и времето се състои в наблюдаемостта. Пространство-времето е наблюдавана от центъра на координатна система реалия. Иначе то губи смисъл. Тази философия е в основата на Специалната и Общата теории на относителността. Същия резултат се получава от анализа в тази книга в параграфите за пространство и време. Алберт Айнщайн е описвал начина си на мислене като подреждане на сетивни представи за елементи на физичната. Думите не играли роля на това равнище. Характерни за него са мисловните експерименти с пространство-времеви аранжимент. В Еволюция на идеите във физиката Айнщайн прави един от знаменитите си мислени експерименти с падащ свободно асансьор, в който се правят измервания. „Полето на привличане съществува за външния наблюдател, а за вътрешния то не съществува“ (Еinstein, 1954 (1959), с. 213). Външен наблюдател: „Моята координатна система е инерциална. Асансьорът се движи с постоянно ускорение, защото се подлага на въздействие от една постоянна сила. Наблюдателите в асансьора се намират в абсолютно движение, за тях законите на механиката са невалидни. Те не намират, че телата, върху които не действат силите, са в покой. Ако тялото остава свободно, то скоро ще се сблъска с пода на асансьора, тъй като подът се движи нагоре към тялото. Това става еднакво с часовника и кърпата. Струва ми се много странно, че наблюдателят в асансьора трябва винаги да е на ‘пода’, защото, веднага щом той скочи, подът ще го достигне отново“ (ibid., с. 214). Вътрешен наблюдател: „Аз не виждам основание да смятам, че моят асансьор се намира в абсолютно движение. Съгласен съм, че моята координатна система, твърдо свързана с лифта, е фактически неинерциална, но не мисля, че трябва да се примирявам с абсолютното движение. Часовникът ми, кърпата и всички тела падат затова, защото асансьорът като цяло се намира в поле на привличане. Аз забелязвам движения от същия вид като човекът на земята“ (ibid.). „Тези две описания – едното дадено от външния, а другото – от вътрешния наблюдател, – са напълно последователни, и няма възможност да се реши кое от тях е правилно. Ние можем да приемем всяко от тях за описание на явленията в асансьора: или заедно с външния наблюдател да приемем неравномерността на движението и отсъствието на гравитационно поле, или заедно с вътрешния наблюдател да приемем покоя и наличието на гравитационно поле“ (ibid.). Все пак вътрешният наблюдател допуска грешка, смятайки, че светлинният лъч, преминаващ хоризонтално, е безтегловен и няма да се изкриви. Теория на относителността, 1911: Координатната система съвпада с (тялото на) наблюдателя. Наблюдателят измерва мястото и времето, така че няма начин координатната система да е различна от локализацията на тялото на наблюдателя. Човекът наблюдател не е безтелесен и не може да се премества произволно и независимо от тялото си. „Например, ако в качеството на такава материална точка взема самия себе си и кажа: „Аз се намирам на това място в тази зала“, то с това самото мое местоположение съвпада с някаква точка на тази зала, по-точно, аз говоря за такова съвпадение“ (Еinstein, 1911 (1965), с. 176). ..."

Така е, поетът се е сетил: "Греши човек, дордето се стреми в живота!" Щом ще се "стреми", иска повече от живота- няма начин, да не греши. Нал и затуй е изгонен от божествения рай - по притчата за змията и ябълката (дървото на познанието). Требе и да работи, кат иска да знае?! (има гаден случай едно към едно - едно време, на партийно събрание... "Другарят Хасан има думата... Хасан: Да , бе, да - до вчера викаш: "Работи, ща .ба в циганина, днес другарят...") ...

Ами това е полезно: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Evoliutciiata-e-oformila-choveshkiia-um-samo-poniakoga-da-bade-logiche_178028.html Еволюцията е оформила човешкия ум само понякога да бъде логичен Рационални ли са хората? Хората имат потенциално погрешни убеждения по всякакви причини. Хората искат да бъдат лоялни към ценностите на своето семейство, приятели, политическа партия или религия. Някои искат да направят добро впечатление на своя шеф и потенциални бъдещи работодатели. Други искат да избегнат конфликти с околните, за които знаят, че имат противоположни убеждения. С други думи, има много причини, някои от които всъщност са рационални, защо често разсъждаваме лошо. Рационални ли са хората? Сякаш когнитивните психолози се забавл... ... ... В крайна сметка За щастие вече разбираме много от начините, с помощта на които разсъжденията се провалят или се улесняват. Например за различните причини, поради които нашият текст трябва да се редактира от друго лице, едната е, че той или тя ще повдигне контрааргументи, които не сме успели да предвидим и да разгледаме поради това, че не знаем това, което не знаем. По същия начин, когато поотделно стигнем до заключение по спорен въпрос, е важно да разговаряме с другите, особено с тези, с които не сме съгласни, защото те ще повдигнат контрааргументи, които ще дадат така необходимите нюанси, преразглеждане и в крайна сметка могат да подкрепят нашите собствени аргументи. Знанието е винаги временно, а хората винаги грешат. Ето защо е важно нашите доводи, аргументи, привидно установени заключения и гледни точки да бъдат изложени на непрекъснат дебат и критика. ..." ... ...

Тя не знае това! Ние трябва да го разбираме - на ползу роду! ...

Когато употребяваш СТО - не забравяш, че е Специална Теория на Относителността. При наличие на Относителност - все пак трябва по някакъв начин да може да се отчитат реални неща - например, някаква последователност на случване на събития. Моделът в СТО - дава предсказателна възможност за отчет на едновременност-неедновременност на случване на събития, от гледна точка на различни наблюдател, движещи се относително - с постоянна, но различна за всеки скорост. (ако са сигнали за взривяване --- ясно ти е!) ...

Май забравяш, че ... всичко е относително! Дори самият Айнщайн! Затова мислите се "изразяват" символично - със символи: думички и формули. Или искаш употребените от теб символи да са "по-символи" от на другите... Това ни е дадено от Природата - изразяване на предполагаема реалност със символи... И не й пука за измислени измислици!.. Демек, като че ли казва: "Разберете се, бе!.. Накрая .. съм Аз!" ... ...

Ето малко по-подробно:https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Spetcialnata-teoriia-na-otnositelnostta_1197.html "... Предпоставки СТО се основава на два постулата: Първи постулат - Принцип на относителността - законите на физиката са едни и същи във всички инерциални системи. . С други думи, няма привилегирована инерциална отправна рамка, която да е абсолютна. Този постулат много прилича на принципа на Галилей. Разликата е, че Айнщайн го разширява не само за механични, а и за всякакви други физични явления - топлинни, електромагнитни, оптични и т. н. Втори постулат - Скоростта на светлината във вакуум e инвариантна, тя е универсална константа, независима от движението на източника на светлина. Скоростта на светлината заема особено положение в природата. Тя определя максимално възможната скорост на взаимодействията. Друго важно допускане е изотропността и еднородността на пространството. След първото представяне на теорията си, по-късно Айнщайн. като верен последовател на принципа на Окам, въвежда в нея и концепцията за простота: „Ако координатната система K е избрана така, че спрямо нея физичните закони се изпълняват в своята най-проста форма, то същите закони са изпълнени спрямо всяка друга координатна система K', извършваща равномерно транслационно движение спрямо K". ..." Вж чевеничкото. Там е философията, а не матмодел. (сега е известно и, че Свак определя не само максимално възможната скорост на взаимодействията, но и максимално възможната скорост на пренос на информацията. В "регистриране" на събитие - участва скоростта на "пристигане" на информация до наблюдател, за случващо се в миналото събитие.) ...

Всичката класика е с аксиома за съществуване на етер - неподвижна субстанция, пренасяща ЕМвълни. И ММ-опит е правен, за да се уточни-измери "етерен вятър". Демек, етерът е нещо извън телата и ако е неподвижен, то върху движещо се тяло ще се измерва налягане като от вятър. И се е знаело, че светлината оказва налягане върху облъчените тела. Още - знаело се, че скоростта на светлината в "среда" (примерно оптична) е по-малка от скоростта на светлината във вакуум. Затова - вторият постулат е: Скоростта на светлината не зависи от скоростта на излъчвателя, а не, че е постоянна във всички ИС. Това е неправилен извод като следствие от опит ММ, независимо, че по съотношение обем-частица и обем-тяло, обектите са предимно вакуум. (И Лоренц-Фитцджералд решават изхода от опит ММ, като предлагат скъсяване на дължините по посока скорост. Не се възприело, щото ... щяло да трябва "сила", която етерът оказвал на обектите. Обаче - тук е интересното - при свободно падане в хомогенно грави-поле: Ако обектите са направени от етер* (масата е коефициент на съпротива, с/у промяна на инерцията) и съществува сила на привличане, например гравитация, то, ако силите на привличане са равни - сумата от тях е нула - при "асансьор"-свободно падане в хомогенно грави-поле - когато погледнем "извън асансьора" - ще виждаме, че всички обекти се движат с ускорение - вярно наблюдение!.. Тоест - телата се движат посредством ускорение върху етер - затова - има уравнение за сила от Нютон - масата и ускорението са в единно проявление. Ако съпротивата "маса" не се проявява в локално взаимодействие, остава наблюдение-проявление на движение с ускорение.) ...

Точно така става и не е проблем - за учените. Ползваш, което е най-близко описание до реалността. (показах случая - с релсите - когато не можеш да кажеш дали халюцинираш или не) (вече съм показал защо не е разрешено да се дели на нула - в никоя система... В Природата - нула няма!) ...

Не знам дали ви интересува, но ЛТ са измислени и изведени на база кл. физика (от потенциали на Ленард и Вихерт) в общ вид (Файнманови лекции по физика). Айнщайн в СТО сполучливо ги прилага като трансформация на характеристики за инерциални системи - движещи се постоянна скорост (вектор). ...

Хи-хи! Ако си застанал на релсите - те са успоредни и неподвижни. В далечината те се пресичат - халюцинираш ли или е неразрешима задача? (успоредни линии в далечината-безкрайността: 1-се пресичат, 2-не се пресичат - избор за начала в геометрията) ...

Явно, не правиш разлика между момент случване на събития (едновременно, само ако набл. е неподвижен в системата им на възникване) и момент регистриране на събития ( за кой да е наблюдател, подвижен спрямо системата "за едновременност" на случване - няма да ги вижда като едновременни - освен, ако набл. не е на симетралата на отсечка АВ, свързваща събитията). ...

Нормално е да зависи от гледната точка. Но, за да могат да се правят сравнения по време и по място на възникване на събития, да се уеднаквяват "вижданията" - трябват трансформации за Гл. Т. на съответен наблюдател - при инерциални системи - Лоренцовите сравнително лесно вършат работа. ...

За припомняне - не виждаме истинска картина на взаимодействията..., мозъкът я допълва с инфо от миналото: ...

Долу-горе, затова се обръщаме към философски обобщения - има субективна истина (абсолют) - субективна идеология. Има обективна идеология- обективни идеалисти (Бог - абсолют) и научна истина (факти от реалност, с които да се доближим до обективната истина - обективен материализъм). И, едно майтапче: Имаме равенство: a^2 - a^2 = a^2 - a^2... От лявата страна вадим "а" извън скоби, а от дясната страна развиваме на множители, като ползваме формулата a^2 - b^2 = (a - b).(a + b) a(a -a) = (a -a).(a + a) ... Делим двете страни на (a - a) Получава се: a = a + a При "а" = 1, примерно, става 1 = 2... Което, "научно", не е вярно. (според мен Природата го е забранила) ...

Ето едно точно разбиране за развитие на научно дирене, правилно отношение: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Profesor-ot-Stanford-kazva-che-e-testval-stranni-materiali-ot-katastr_178324.html "Професор от Станфорд казва, че е тествал странни материали от катастрофи на НЛО ... „Да приемем, че днес нямахме транзистори и падне голямо парче германий, легирано с други елементи или знаете ли, тези малки транзистори. Нямаше да имаме представа за функцията им и щяхме да питаме „защо някой би поставил масиви от германий с тези странни примеси в тях... какво е това нещо?“, коментира пред Vice проф. Нолан. Засега екипът на проф. Нолан документирате това, което е видял и все още не търси причината. "Да, това е естественият начин, по който се прави наука. Първо каталогизираме, след това го организираме и след това си казваме: добре, това е подобно на това и това другото е подобно на това, но защо това друго нещо е различно? И тогава, ако имаме достатъчно данни, започваме да търсим причините. Винаги се опитваме да измислим хипотези защо нещо е така. Хипотезите са безброй - те не са доказателство за нищо. Така че, внимавам да не стигна преждевременно до заключение, защото има нужда само от едно опровержение, за да се опровергае една хипотеза. Това е нещото, от което се опитвам да стоя далеч. Имам си свои мисли за това, което предполагам, че се случва и за някои от тях съм много, много сигурен. Приемам и че мога да греша. Макар че в повечето случаи знам, че вероятно съм прав". Трябва естествено да сме скептични, но както казва професорът по физика Кевин Кнут (Kevin Knuth), тези неща си струва да се проучат. Макар че да сме сами в тази огромна Вселена е самотна перспектива. От друга страна, ако не сме сами и там има някой или нещо по-силно от нас, е не по-малко ужасяващо. За съжаление нито един от отговорите не ни харесва. ...

Разбира се, че и научната истина е относителна. Дуалистична природа на Природата, кво да се прай!.. Заложена е в началата на света, в частиците, от които сме направени. Измисленото от мозък е абсолют, но когато се отнесе към практическо сравняване - става относителна истина. А, въпросите са наистина философски - обобщението ражда идеология и се сравняват идеологии. "Аз лъжа!" - не е абсолют, въпреки че ако винаги лъжа и казвам "аз лъжа" - значи не лъжа - казал съм истина, но ако казвам винаги само истини и кажа "аз лъжа", значи лъжа. Безсмислено твърдение е. ...

Ако си погледнал към статията от линка ... Да, по хипотезата ми - ЕМПоле е етап от организация-подреждане на етерните частици, във вид стоящи вълни, върху неподвижните етерни частици. Тоест - ЕМПоле е неподвижно в смисъл, че не може да му се предпише скорост на разпространение, съдържа неподвижни пакет-фотони. Чак при раждане на частици с маса, при по-нататъшно подреждане - настъпват промени в условно неподвижната структура на ЕМПоле, защото се получават разлики между "съседни" образувания (обекти). Тези разлики "пътуват" (сърфират) с максимална скорост върху етерните частици - отразяват и вълновата характеристика на основата, върху която сърфират - наричаме ги електромагнитни вълни. Така образуванията, подобни частици, които наричат "тъмни", са неподвижните пакет-фотони на неподвижното ЕМПоле - в крайна сметка и от тях, от тяхното структуриране, ще зависят движенията на познатата ни материя. Тоест - близко са да направят приблизително верен модел за взаимодействие, но за откриването им - не може!.. Не е възможен материален инструментариум... ...

Баш в логиката: "Ако конят е зелен, то морето е от мастило" - това е истина (1), не нула И двете съждения са неверни, но крайният резултат е верен! ...

Интересно - клонят към зрънчевия модел вакуум (ефир*)... Само трябва да разграничат - грави -сила (Нютон) не е гравитация (КМ и ОТО). Няма гравитация общо . Тя първо е дефинирани при "масови" обекти, даже матмодел си има. Не е "силова" характеристика във вакуум (от полета - без "маса". Полетата общо влияят на движенията на масови обекти и могат да са със сили на привличане и сили на отблъскване, докато "само привличане" имаме при нютонова сила. Отблъскване от гравитация - няма) https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ucheni-predlagat-nov-model-na-tamna-materiia-s-tezhki-sastavni-chastit_178208.html "Учени предлагат нов модел на тъмна материя с тежки съставни частици Група физици-теоретици предлагат нов модел на тъмна материя, в който наборът от фундаментални частици и техните взаимодействия е подобен на силно взаимодействащия сектор на Стандартния модел, описан от квантовата хромодинамика. В рамките на това описание наблюдаваната в момента тъмна материя се състои от аналози на познатите силно взаимодействащи частици, но с включени в състава им тъмни кварки и глуони. Тези частици се образуват в ранната Вселена по време на фазовия преход конфайнмент/деконфаймент и имат голяма маса, и потенциално доста силно взаимодействат с частици от Стандартния модел, което обяснява трудностите при експерименталното им откриване в лабораторни експерименти. Изследването е публикувано в Physical Review Letters. ..." (продължава - дълго е) ...

Ето - това е абсолютна истина: "Таралежът е странна птица, упорита. Докат не я ритнеш, не излита!" ...

Природните науки работят, както "работи" и Природата - на база основен принцип: "проба-грешка!". (дефиниция за грешка: "Грешка!" - казал таралежът и слязъл от четката за дъски.) Кой решава, че е станала грешка ... - няма такъв, след като е установен метод еволюция при нежива и жива природа, на принцип ентропия - обмен на информация между обекти. А, информацията се "съдържа" във фотоните на различни полета - демек, в "невидимата" за Изследовател част от света. Та, затова грешките са нещо нормално в изследователска дейност. Дори човек да притежава всички възможни сетива няма да е бог, а наблюдател и ... това е правилна позиция - относителност, въобще. Има и конкретна истина - факти, при почти точно повтаряне на начални условия. (почти точно, щото всяка една частица се образува непрестанно и не е възможно точно повтаряне на предишното й състояние, заради декохеренция - непрестанно "облъчване" на който и да е обект, с невидими - значи неотчетени в експеримент, фотони от околността) ...

Малко по-популярно - предимства, недостатъци на струнната теория - но и по-ясно. (излишно е да казвам, че етер* - решава въпросите им) ... ...