Малоум 2

... Етерът е подменен с тъмна материя... ...

Знаеш преданието: човек е наказан, защото е хапнал от плода на познанието - ябълката. Изгонен от рая и хвърлен на Земята с мъки да си вади хляба и в мъки да се ражда. А?.. Многото знания директно ни пращат в ада, нещата, дето се "виждат" като Вселена. пак да припомня: https://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9363&Level=2 Истината за първия човек Още при подготовката на експедицията от Алфа-Центавър към новооткритата планета, Земя културпросветникът Адонис Аментал се обяви против назначаването в галактоплана на жена стюардеса. Опитът му от други експедиции беше го научил, че жените, особено хубавите, винаги представляват опасност за мъжкото общество, когато стоят сред него повече от две светлинни години. Въпреки протестите му обаче Елена Вартбург бе включена в екипажа. Тя получи командировъчната си заповед, премина определената космична тренировка и започна да подрежда чашките и филджаните в малкото барче на кораба и да получава за библиотеката вестниците и списанията които щяха да излязат през бъдещите столетия.. Още през първата светлинна година опасенията на културпросветника се оправдаха. Жената започна да пуска отровата си. При това по най-необясними причини тя насочи струйките й именно към него, защото го сметна за най-трудно превземаем. По това време вече, за да се пести наличният дихателен газ, всички бяха преминали към съкратените думи и Адонис Аментал се казваше Ад-Ам, а-Елена Вартбург — Е-Ва Стюардесата проявяваше повече от позволения интерес към културно-масовата работа, разливаше чашката с концентрат, когато я подаваше на Адам, а и той започна да се грижи прекалено много за скафандъра си и с часове да въздиша под звуците на кибернетичния славей в кабината. Когато навлизаха в зоната на слънцето, всичко бе вече свършено. Адам вървеше подир Ева като кученце на сиджимка, а тя премина към втория акт на отровната си дейност — събуждането на ревността. И може би щеше да постигне добри резултати в тази област, тъй като към нея вече се заглеждаха бордовият фризьор, готвачът първа степен и ръководителят на драмсъстава. Но за това не остана време — галактопланът кацна на Земята. Започна обикновената изследователска дейност. Наблюдаваше се атмосферата, вулканичната дейност, тежестта на мамонтските черепи, направиха се редица интересни предположения за бъдещето на тази дива планета, оставиха се доста разбираеми знаци — в Баалбек, пустинята Гоби и село Долно Камарци, така че след стотина хиляди години бъдещите хора да се сетят кой, откъде и защо е идвал. Експедицията се готвеше вече за отлитане, когато Адам и Ева направиха непростимата си грешка. На пръв поглед всичко изглеждаше съвсем обикновено — при една разходка, която предприеха от скука, а и за да наблюдават любовта на пещерните мечки, Адам и Ева се заблудиха в девствения лес. Те дълго тичаха из него, търкаляха се като деца по високата трева и внезапно попаднаха пред едно чудно красиво дърво, отрупано с плодове. — Ах, каква прелест! — извика Ева. •— Дали могат да се ядат? — Бе, то... може и да може, ама... — измърмори страхливо Адам. — Глупости! Веднага ще проверим! С помощта на ултракристалния си мислопреработвател Ева успя да разпита един туземен питон, който мързеливо висеше от един клон, за качествата на плодовете. — Ябълка! — извика тя и запляска с ръце. — Какво смешно име! Само змия може да измисли такова! Тя откъсна една ябълка и отхапа от нея. Очите й примижаха от наслада, бузите й се изпълниха с руменина, а през носа й излезе такъв мелодичен звук, че Адам не се стърпя и каза: — Хъ дай и на мене де! Наядоха се двамата алфа-центаврийци с ябълки и чак когато ги свиха стомасите, разбраха грешката си. Та техните организми от векове насам бяха свикнали само на хранителни хапчета. Такова стомашно разстройство не бе виждала досега девствената Земя. С големи мъки, на четири крака, те успяха да се доберат до галактоплана. И там, изпружени на земята пред отвора на главния реактор, признаха вината си. Ужас обхвана целия екипаж. А началникът на експедицията Йехуде Ованесян (съкратено Йехова) извика: — Какво сте направили, грешници! Сега вашите утроби са пълни с чужди бактерии, които ще замъкнете в нашия стерилен Алфа-Центавър. Не, о не! Аз ще спася любимата планета! Останете тук, за да изкупите делата си! Нататък историята е кратка. Направиха на двамата по една инжекция за безсмъртие, дадоха им някои и други дребни инструменти, оставиха ги на полянката сред джунглите и отлетяха. — Какво да правим сега? — подсмръкна Адам. — Не знам — изплака Ева. А когато жена каже „не знам“, става много опасно. Скоро се родиха две деца. Едното кръстиха Антон Величков, а другото — Карло Индиеца. Оттук нататък вече може да се вярва на вехтия завет. Каин уби Авел, за да вземе сам наследството, след това Енох роди Ирад, Ирад роди Мехуяил, Мехуяил роди Метусаил и прочие... И пръснаха се децата на Адам и Ева по Земята. И откриха те Америка, организираха стотина войни, изпробваха атомни бомби и полетяха из космоса, въведоха оперативното лечение на кривите носове, намериха начин за отстраняване на космите по женските крака и увеличаването им по мъжките глави... А Ева и Адам, надарени от Йехова с безсмъртие, продължават да стоят нейде из бразилската джунгла. Те вече не раждат деца. Пустата артеросклероза така ги е налегнала, че нищо не знаят за световните събития. Ева само се кара на мъжа си и мечтае за младините си, а пък Адам въздиша, събира лозови листа за новия си костюм и се чуди кога най-после ще дойде и негов ред за пенсия. ... ...

Малко ... лесно се "предаваш". Най-важното (според мен) е, че матмодела на Нютон показва по-късно, че полето е консервативно, за които полета важи закон за обратните квадрати. Значи, освен "сила" има прието и "поле", а още по-важното е, че няма "свободно" движещи се тела, които сами се приближавали, без намеса на външни СИЛИ. Може да са само от триене, което често се пренебрегва в "задачите", а и "защо има сили на триене?" същностно - няма отговори. Не може да става привличане (сближаване?) на основа външно притискане - парадът на планетите (сближават се взаимно) показва, че ако е "притискане" Земята по орбита ще "се натиска" към Слънцето, в този случай по-силно от приетия модел по Нютон. ...

Скоро, в някоя от темите, говорихме за "откъде накъде тече тока по проводниците и скорост на електрони по него" (не помня къде го разисквахме) Има визуализация на това, че енергията "тече" отвън-навътре към проводника. (забравил е да спомене, че енергията на полето се се поглъща от електроните и се преизлъчва - затова се движат) ...

Но, нямаш доказателство, че частицата минава през двата процепа, нали? И как доказва, че се привличат? Единствено показва, че се приближават. Че частица минава през един от отворите, да - когато единият от отворите е "закрит". Пак има разсейване по причина ефективна дифракция от ръбовете на отвора. При два открити отвора - през който и да е отвор като премине - след отворите има поле с ефективна интерференция от двата отвора и частицата "следва" това поле. Няма причина, да считаме, че частицата е минала през двата отвора едновременно и не ни трябва доказателство, но нейното собствено поле (от заряд) възбужда електроните и на двата отвора. Ябълката е показвала, че тя-собствено, се приближава до земята. Ако се дължи на сила на привличане, то трябва количествено матмодел и Нютон - го прави. И се оказва, че силите на привличане "земя-ябълка" са еднакви - това е доказано. ...

Защото е непроверимо - реално непроверимо. Прието е за вярно. Например - принцип на инерцията - непроверим. Постулатите на СТО - непроверими. Но пък - следствията на приетите за начални условия - в които се вярва, че са верни - следствията са важни за развитието на наука. Не може да се твърди, че учените не са длъжни да вярват в начални условия и ... всеки божи ден, да ги проверяват (в мазето си). Но пък, са длъжни да се съмняват и да търсят причините за верността на постулатите. Това не отменя вярата на учените във верността им. ...

Извинявай, ако има Създател, той казва кое първо, второ и т . н. ...

Почти всичко е ясно, но ... чудесата остават: ...

...

Ей това е вярното!... и, да не анатемосва другомислещите. (не съм казвал, че хората са длъжни да вярват...)

Не си ме разбрал - консенсусът е грешка, когато кажат с приемане на: "нещото ... го няма"... Отговор: Докажи, че го има! - е грешка, когато си установил по други критерии - косвени доказателства, че това нещо е недосегаемо за експерименти... Избежно е когато са съобразили косвените доказателства за избор на началните условия. Така е с тъмната материя, затова вкарват вяра в действие..., носеща парички за изследвания... Смешка беше по телевизора: Изследовател (Италия), инсталация за откриване неутрино, го питат от нешънъл географик - и колко неутрино открихте?.. Ами за десет години - нула неутрино... -точен отговор! Това е резултат?! доказано - Няма неутрино, демек... Ама сега говорят за поне шест вида неутрино, че ги и изследват?!. Познай от първия път - кой се заблуждава!.. Или кого заблуждават. Учените може и да не са вярващи в нещо, но хората трябва да вярват на резултатите им, ако искат развитие... Същото е с етера - ще го заместим с тъмно, за да можем да продължим търсене... (Тъмнината винаги пристига преди светлината... Светлината сърфира по нея) ...

Доколкото става въпрос за вяра: Науката вярва в начални условия (няма етер - грешката е вярна - ще подменим грешката с тъмна материя). На база вяра в тях - развива клонове науки, обяснени с помощта на различни матмодели... Най-неприятното е, че приемането с консенсус на начални условия - изхвърля хората на другомисленето. (действието към тях е такова: "Докажи, че си прав!"..., а това прилича на "Докажи, че има/няма Бог!") И, както вече някой казваха - идва ред на философията, която е призвана да обобщава научните достижения. Няма възможност за доказателства за правилни начални условия. Всичко става с избран мироглед на съответния учен, в който той вярва. Така - има субективен идеализъм, обективен идеализъм и материализъм. Най-близо, до така наречената "обективна" реалност, е материализмът - тоест да си си признал, като учен, че съществува нещо извън теб, извън съзнанието ти, наречено материя. Е, те това е също вяра, щото има и такива, които не вярват в това. Но, както казах - недоказуеми са нещата на началото. "Състезанието" измежду различните научни школи - Коя от тях има повече КОСВЕНИ доказателства за откриване на обективната действителност и ... материалистическата философия, печели. С вяра във фактите при известни, повторими и от други, начални условия. ...

Има принос и в научните търсения: Айнщайн - искам да разбера Божията промисъл! ...

"Кратко" описание на случващото се ... около нас: https://nauka.offnews.bg/news/Razni_17/Kak-se-otraziava kolektivniiat-nartcisizam-na-obshtestvoto_177172.html "Как се отразява колективният нарцисизъм на обществото В ежедневието това може да попречи на хората да се изслушват един друг. В най-лошия случай това може да предизвика насилие. Всеки е член на някаква група, но почти всеки е засегнат от колективния нарцисизъм. Той може да има опасни последици и може да засегне всички нива на човешко взаимодействие - от битово до глобално ниво. В ежедневието това може да попречи на хората да се изслушват един друг. В най-лошия случай това може да предизвика насилие. Но промяната, макар и не лесна, е възможна. Как влияе на обществото колективният нарцисизъм? Какви са корените му и как може да ограничим разпространението на груповия нарцисизъм и да насърчим повече междугрупова хармония? Една статия на Скот Бари Кауфман (Scott Barry Kaufman), когнитивен учен и психолог, публикувана в The Athlantic, анализира това явление, все по-актуално в днешно време. През 2005 г. психологът Агнешка Голец де Завала (Agnieszka Golec de Zavala) изследва екстремистки групи, опитвайки се да разбере какво кара хората да извършват терористични актове на насилие. Тя забелязва нещо, което много прилича на това, което учените от 20-ти век Теодор Адорно и Ерих Фром наричат „групов нарцисизъм“. Голек де Завала го определи като „вярата, че превъзходството на групата не е достатъчно признато от другите“, като тази жажда за признание никога не се утолява. Отначало тя си мисли, че това е периферен феномен, макар и важен. Тя разработва скала за колективния нарцисизъм за измерване на тежестта на груповите нарцистични убеждения, включително изявления като „Моята група заслужава специално отношение“ и „Настоявам моята група да получи уважението, което й се полага“, с които респондентите оценяват съгласието си. ..." ... (доста дълго е ..., ако му се чете на някой, полезно е и за лична оценка) ...

Ето едно свястно обяснение: ...

Май залитаме по реклами - днешният виц: "Лекция в училище по маркетинг и мениджмънт: - Никога не подценявате силата на провокативната реклама! Ето пример: - Убеждаваш половин свят че има Бог, разказвайки историята на двама нудисти, които си общуват с говореща змия." ...

Общо, мисля си - "съвършена промяна", би било най-съответно на действителността. (мимикрията е повсеместна в "живото"https://bg.wikipedia.org/wiki/Мимикрия) (съвършена промяна е отражение на непрестанното образуване на частиците-Вселенски кръговрат на превръщанията на материята.) ...

Има подходящо видео с бая картинки: ... (само за забавление става - не е съвсем безопасно.) ...

Имало и по-страшно, май - от много наука, ученият става вярващ!.. ...

(Припомням - според мен, всички сили, за начало, имат ентропиен произход. Вероятността за подреждане на етер*-частиците по вектор "момент на импулс", води и до възможност, да се случат разлики в пренасяния импулс и "кривина" на линията (крива, пространствена, начупена) на пренос. При "затваряне" на линиите подредените около моментен-временен център - възниква коефициент съпротива "маса" на обекта (има маса - има сила при ускорявания). Около такъв център, с огромна честота на образуването, се формира обвивка-балон с възможно най-малките размери. За всяка пулсация на образуване на центъра (керн), геом. център на масовата частица е на нова точка. Ефектът от това е като на "звънец" във въздух- със сферична симетрия са разпространяват балончетата - от сдвоения център се "излъчва" гравитон - в кавички, щото е информация за форма. Така околното пространство се "насища" с информация, която влияе на непрестанното образуване на други околни частици, които, разбира се, също "излъчват" гравитони. Това е и гравитационното взаимодействие (преди време го описвах подробно) при наличие на масови обекти.Масата на частица или образувания от частици, се влияе от формата и големината на обвивките- така и неутриното като се "излъчи" при разпад, променя обвивката и съответно масата - самото неутрино няма измерима маса, но носи поляризация. Същото е и при резонансните частици - при разпад, общата маса от преди, не съответства на сумата от маса на отделните компоненти след разпад - хоп Бозон, някакъв, който бил "давал" маса... Нищо не дава, а "взема". Значи и сили, свързани с промяна на маса, са въпрос на информация за подреждане - ентропия, като информация) ...

Не помня дали съм показвал това видео, скорошно е и е с интересни тълкувания за възможни визуализации (разбира се, според мен неправилни) ... (че частиците са "концентрирана енергия" е ясно, но по-важно е подреждането и връзките вътре в частиците... и науката това прави - разкрива връзките вътре и вън от/на телата)

На 7-та минута има малко за предвижданията на Хокинг (за около 1 минута): ... (при Файнман - "старата" информация (предидущо състояние) на частица, се "губи" в преградите, които се поставят в експериментите - Щерн-Герлах. Тоест - преградите си имат собствено поле (материални са) и при взаимодействие с частиците се променя информацията, която е и "вътрешна" за частиците. Тълкува се въпросително?: имали ли са частиците тези "нови" свойства след преградите, преди преминаването им през преградите? Или, частиците "забравят" предишното си състояние (според мен, "забравянето" на старо състояние не е загуба на информация, а превръщане на предишна в нова информация за ново състояние. При мен отговорът е лесен, защото частиците се "правят" непрестанно и тази направа зависи от всички околни полета. Информацията, като нова, се проявява - в крайният етап на експеримента, на екрана.) (доколкото си спомням - Хокинг съобразява, че на границата-хоризонт на събития, частицата се разделя на две (все едно, са ражда отново) частица-античастица (или различно поляризирани фотони) и едната "пада" в дупката, а другата получава достатъчно енергия, да избяга от дупката. Имаше някакви критики...) ...

Според мен има и е същият ЗЗЕ - информацията е пропорционална на ентропията, а тя е тотален енергетичен параметър на системите. Енергия и информация заедно действат при превръщанията при процеси. (физическата информация се съдържа във фотоните на съответно поле, при обмен на енергия за превръщания и изменения на състояние.) ...

По-скоро си прав, че има действие. Знаеш, светлинен сноп (дж. фенерче, например) когато облъчи ръб на предмет - зад ръба има сянка на екран (стена). Грубо заключение: Светлината се движи по права линия от фенерчето към екрана. Да, обаче, по-точно се установява, че има Дифракция (интерференция от ръб се нарича дифракция) - разсейване на фотони от ръба -отклонени+преизлъчени. Това е така, защото и материалът на ръба се състои от атоми+електронни слоеве - има частично поглъщане, в острите ръбове и върхове, на някои от фотоните от "лъча" в материала и има последващо излъчване - преизлъчване, което се отклонява от "правата" линия "на ръба". Така, дори и в сянката от преградата има попадащи фотони. Така се получават множество сфазирани фотони от отвор, ако на преградата има отвор, който да формира "нов" сноп от светлинни фотони. При преградата с двата отвора - Юнг е разказал играта - разстоянието между отворите и размерът им - е важно условие за получаване на ефективна за наблюдаване интерференчна картинка на плаката. ...

Разяснени някои проблеми, но неправилно интерпретирани, според мен ...