Малоум 2

Благодаря - разкажи какво казва, че от отдавна ми са трудни за гледане филми с грешки (същото заглавие), без да са комедии... Четенето вреди на очите ми, ... вече... ...

Майтапът си е майтап, ама торзионно махало ли ползваш, или "люлка" на Нютон, или на Фуко. (само да не е окултистко махало) Щото Нютон е направил опит, който и досега не е прецизно обяснен: опит с ведро с вода - торзионно: Окачено ведро на въже. Завива-усуква въжето с ведрото нагоре-нагоре и след това го пуска само да пада надолу, под действие на гравитацията, като ведрото се върти от разсукване на въжето. Наблюдение - когато скоростта на въртенето на водата съвпада със скоростта на въртенето на ведрото, менискът е най-голям... Извод - силите са най-големи при покой! (тук именно, когато са го попитали какво е гравитация, Нютон е казал: "Аз хипотези не градя!.." Т. е. - не е знаел и, не ще и да предполага, защо е така. ...

Струва ми се, че искаш да си обясниш света, без да знаеш задълбочено класическата физика и трудностите на квантовата теория. Струнната теория е само една от възможните хипотези за "начало" на света който "виждаме". Но е грешно заложена само заради "трептения". По-важно е тези трептения да се повтарят, без да са същите (предишните). Иначе - ВРЕМЕ няма!.. А квантовата теория е пълна с парадоксални изводи... Голямата й точност се дължи на обратното решаване на проблем с помощта на матапарат - вече съм го писал, някъде - уравненията се четат от дясно наляво. Знаем какво се получава, я да опитаме вероятностен модел... и математиците са добри! (Да, ама така се губи същностната информация във вид физика ... в "междинната" черна кутия... и т. н. - неприятности и грешни изводи. Не съм настоявал някой да ме чете, ама обикновено - съобщавам нелогичност на изводите, опирайки се на моя хипотеза. Тя ми обяснява всичко, за което се чудят изследователите до този момент.) ...

... още малко: https://www.youtube.com/watch?v=jglzEgtRjWk ...

...

Картинка за изясняване на понятието за "спин" на електрона. (малката "зъбчатка" отговаря - за "маса" на електрона, голямата отговаря - за електромагнитни взаимодействия. При мен - голямата зъбчатка е вихър, обхващащ обема и на малката зъбчатка, който формира като позиционира "точково" - подобно колелото, чак когато се погълне фотон от околното ЕМПоле. В центъра - малкото колело е сферично симетричен вихър, самозатварящ се алтернативно около центъра - ту от едната, ту от другата страна на "условната точка") ...

Малко трудно се обясняват питанките, ако не намесим и философия На първо време - Мозъкът се явява Трети наблюдател естествено - "вижда" случили се минали събития, дори "сега"-то му е неопределено, в смисъл на реалност. На база придобит опит (информация от памет на структура), разглеждайки повтарящи се във времето събития, договаря: това (факт от експеримент!) считаме реалност, онова - не. Затова се е намесила философия - Мислено се пренасяме в Гледна Точка за начало (абстрактна нула) и ... следват: матмодели (абстракции), които да са проверими и от други. Така, по СТО - увличането на светлината е (следствие), резултат от ММ-опит. Скоростта на светлината е еднаква във всички посоки от Гл.Т. на "измервача" (в случая - уредите). Взаимодействието на светлината с вещество (уреди) е във връзка с времената на случване на събитията, доколкото "преминаването" протича с поглъщане-престой-преизлъчване на фотони, от локално ЕМПоле на опита. Компенсацията по промяна на фазата "в направление" се дължи на така нареченото "скъсяване" дължините по посока скорост, при различна относителна скорост на обектите. Това са закъснителни по време процеси, именно, защото светлината (полетата, въобще) взаимодейства с веществата - в оптични среди може да е близка до Свак, или по-малка - тогава за "пътя" на светлината под ъгъл - става с "пречупване" при пренос, или в по-плътни среди "да спре" (разсейване във вещество - покачва му се Т, примерно, изменя му цвета, формата и т. н.). ...

Малко по-подробно за наблюденията по Щерн-Герлаах приборите - на картинки: (според мен - извод1 - не е задължителен, а наши незнания за произход на частиците) ...

Отдавна, в някаква статия беше споменато, че не е получавал същият ъгъл, макар и отклонението да е било в рамките на грешката. Не помня къде беше..., а не ми се рови. ...

При Ейри - тръбата с водата също се накланя, за да се вижда звездата. Ъгълът на наклон е различен (от този на въздух) не заради увличане, а заради по-малката скорост на светлината в оптично по-плътна среда. Демек, заради време. (етер* не се увлича от движещите се тела. Те, телата, сърфират върху етер*. Направени са от светлина и затова светлината може да взаимодейства с тела.)

Известно: Разсейването на светлината в по-високото е в синьо - там не е такава "лудница". А, самото разсейване е от групи от атоми-молекули. Големината на групата е съизмерима с дължината на вълната от синята част на видимия спектър. И лесно поглъща пакет-фотон, който може да йонизира отделен атом, а преизлъченото е с дължина на вълната "в синьо". (потоците на частици - атоми и молекули(?) се движат почти в ламинарно течение с периферна скорост и големи относителни скорости - затова са възможни "групи" в ламинарен поток) ...

Времето се ползва неявно в ежедневието. Определяме си среща по пространствени "материални ориентири" ... на ъгъла на кюшето (три пространствени измерения). Да, ама ако не споменем час на срещата (информация)- няма да се осъществи. Ползваме договорено общо време по часови пояси, с часовник, примерно. Прилича на четвърто измерение за разумното ни поведение. (предполага се, че има общо време?!., без да е осмислено за каква същност се отнася - само за удобство в ежедневието става) А, фактически, това е заради нерешен един от проблемите за физиката, още от отдавна - как от прекъснати процеси на атомно ниво, порции-кванти, се преминава към непрекъснато наблюдавани събития... Докато се сетим, че наблюдаваме - получаваме информация - чрез вълнов процес и да достигнем до конструкт: "вълна-частица" и/или "частица с вълнова характеристика". (Дуализмът може да реши тоя парадоксален момент, ... с "реле за време". Всякакъв етап подвижност, която можем да наблюдаваме в процеси, се идентифицира, ако има забавяне на пренос на импулс - закъснителна верига по време. Тоест - когато се намалява честотата на случване на етапи от собствени пулсации на обекта. При атоми - преходите на електроните ги считаме за прекъснати пулсации, но (хипотезата) конструкция на "завършен електрон" имаме само в един много кратък интервал от формирането му - през другите моменти на образуване е "размазана" полева форма на материята в някаква локална област. Всеки по-външен слой-орбитала се формира по-бавно по време от вътрешните - закъснителната верига при обмен на фотон за връзка е по-дълга. С натрупване на повече обекти, от атоми и молекули, във връзки - обвивката им като цяло става все по-бавна и при възможност тази обвивка "да отрази" фотон от падаща вълна - фотон в светлинния диапазон, рецепторите ни "засичат" събитие..., виждам топче, примерно или непрекъсната веществена структура.) И, да, частиците са с дуалистична характеристика - хем вълна, хем частица. Само "на едро" ги броим за частица в общоприетия смисъл, щото вълната на Дьо Бройл за едрото е много-много къса - нямаме рецептори за нейното наблюдаване. Имаме техника, за косвено наблюдаване. И понеже времето е скрито в честота, не се виждат вътрешните закъснителни процеси, то става зависимо - относително при употреба в движения, щото и тях, движенията, ги виждаме посредством вълнови процеси, "отразени" от общото. Ако се свържат измененията в пространството с измененията във времето, се достига до нужда от четвърто измерение (ct)^2, за точност - виждаме с Ссреда. ...

Надяват се матмодел да обясни - има ли, или няма тъмна материя (и енергия): https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nova-teoriia-na-MOND-koiato-ne-iziskva-tamna-materiia-i-otchita-kosmi_176005. Нова теория на MOND, която не изисква тъмна материя и отчита космическия микровълнов фон Алтернативата на тъмната материя преминава голям тест Небесни модели. Моделите MOND, които не изискват тъмна материя, преди това не можеха да възпроизведат температурните вариации, измерени в космическия микровълнов фон (показан тук), реликтово къчение от Големия взрив.Но сега изследователите създадоха вдъхновен от MOND модел, който съответства на тези данни точно както моделите на тъмната материя. Кредит: https://physics.aps.org/articles/v14/143 Двама членове на Чешката академия на науките предлагат нова модифицирана теория на Нютонова динамика или MOND (Modified Newton dynamic), която предизвика интерес към физичната общност. Тя отхвърля концепцията за тъмната материя и вместо това модифицира законите на Нютон за движение като въвежда нелинейна връзка между сила и ускорение. MOND описва много добре явленията, които се случват в галактиките, но не може да се справи с описанието в по-голям мащаб. И затова не е получила всеобщо признание. Константинос Скордис (Constantinos Skordis) и Том Злосник (Tom Zlosnik) се опитват да променят това, техните идеи, публикувани в Physical Review Letters, предполагат, че съществува вид все още неоткрита гравитация, отговорна за характеристиките, наблюдавани в космическия микровълнов фон (CMB). Изследователите казват, че техният модел може да бъде допълнително тестван с наблюдения на галактически купове и гравитационни вълни. В продължение на много години физиците приемат хипотезата за съществуването на тъмна материя, защото благодарение на нея могат да обяснят някои от наблюдаваните явления, които не могат да бъдат обяснени по стандартен начин - например плоските криви на въртене на галактиката, гравитационните лещи или пиковете в спектъра на CMB. Не всички обаче са съгласни с това, като изтъкват, че няма физически доказателства за съществуването на тъмна материя. Но ако не съществува тъмната мнатерия, тогава законите за гравитацията на Нютон и Айнщайн са погрешни, тези на Нютон за ситуации със слаба гравитация и тези на Айнщайн за ситуации със силна гравитация. Тогава е нужен друг закон на гравитацията, който може да обясни всички тези наблюдавани улики. Така се появи хипотезата MOND, че съществува неизвестен тип гравитация. Теорията MOND е разработена преди повече от 30 години като начин за обяснение на данните за въртенето на галактиките, без да се позовава на съществуването на мистериозната тъмна материя. Привържениците на MOND предложиха алтернативна мистерия, в която гравитационната сила се променя за ускорения, по-малки от праг на 10−10 м/сек2. Идеята не произлиза от някаква основна теория, но изненадващо, един и същ праг на ускорение работи за почти всички галактики – малки и големи, млади и стари. Галактиките, като M101, показани тук, имат профили на въртене, които не могат да бъдат обяснени с видимата материя. Популярното решение е да се предположи съществуването на тъмна материя, но друго решение, наречено MOND, може да отчете данните за галактиките чрез модифициране на Нютонова гравитация. Кредит: NASA/CXC/SAO/D. Hartmann/JPL-Caltech Основната причина, поради която се предпочита тъмната материя, е, че тъмната материя е в съответствие с много по-голям спектър от астрофизични наблюдения. Например тъмната материя може да обясни огъването на светлината на галактиките от далечни източници (гравитационни лещи) без видима материя, докато MOND в първоначалната си форма не може. Изследователи са разработили така наречените релативистични модели MOND, които могат да отговорят на наблюденията на лещите], но досега нито една от тези преработени версии на теорията не е в състояние да възпроизведе данните от CMB. „Ако теорията не може да направи това, тогава не си струва да се разглежда по-нататък“, коментира Константинос Скордис. Скордис и колегата от Чешката академия Том Злошник сега създават вдъхновен от MOND модел, който отчита CMB, като същевременно е в съответствие с наблюденията на гравитационните лещи и измерванията на скоростта на гравитационните вълни. Моделът следва последните усилия на MOND в постулирането на съществуването на две полета, които проникват в цялото пространство и заедно действат като допълнителна гравитационна сила. Едно от тези полета е скаларно поле – подобно на полето на Хигс, което е свързано с Хигс бозона или по-простия пример - температурите във всяка точка, поле изобразено в метеорологична карта. Другото е векторно поле, което има посока във всяка точка от пространството, донякъде като магнитно поле или силата и посоката на ветровете във всяка точка. Скордис и Злошник задават параметрите на модела така, че в ранната Вселена, променящите гравитацията полета генерират гравитационен ефект, който имитира този на тъмната материя. Имитирането на тъмната материя по този начин гарантира, че наблюдаваните особености на CMB се възпроизвеждат. Полетата се развиват през пространство-времето и в крайна сметка гравитационната сила следва първоначалното предположение на MOND. Константа на Хъбъл за всеки модел е различна. Кредит: DOI: 10.1103/PhysRevLett.127.161302 Скордис обяснява, че техният модел е подобен на другите модели алтернативна гравитация, които са били предложени да обяснят тъмната енергия. Всички космологични модели добавят нещо (нови частици или нови полета), за да обяснят наблюденията, подчертавава астрофизикът. Той признава, че - за разлика от моделите на тъмната материя, които често се основават на фундаментални принципи на симетрия - новият модел не е замислен с фундаментална теория. Въпреки това, такава теоретична основа може да бъде разкрита с помощта на новия модел MOND. „Това наистина е огромен пробив“, коментира космологът Стейси Макго (Stacy McGaugh) от Университета Case Western Reserve в Охайо. „В продължение на години, вече десетилетия, хората до голяма степен игнорират MOND, защото изглеждаше невъзможно да се направи това, което Скордис и Злосник направиха сега. Но Дейвид Спергел (David Spergel), космолог от института Flatiron в Ню Йорк, намира новия модел за „бароков“. Той твърди, че релативистичните модели на MOND работят само чрез „всъщност постулирайки сложна форма на тъмна материя“. Космологът Катрин Фрийз от Тексаския университет поздравява изследователите за тяхното постижение. „Голям подвиг е да се изгради релативистична версия на MOND, която е в състояние да съвпадне с всички съществуващи данни, особено да съвпадне с CMB данните заедно с феноменологията на MOND в галактиките“, коментира тя. „Моделът обаче има много съставки“, отбелязва Фрийз. „Аз самата все пак бих гласувала за тъмната материя като по-просто обяснение“. Макго е на друго мнение, той смята, че моделите на тъмната материя не могат да обяснят всичко, например изобилието на литий във Вселената или несъответствията между различните видове измервания на скоростта на космическо разширение. Новият модел MOND може да успее да реши тези проблеми, но Скордис обяснява, че ще е нужно още време за разработване на теоретичните подробности. Той смята, че моделът може да бъде проверен по други начини, например чрез сравняване на неговите прогнози с наблюдения на галактически купове или чрез търсене на следи от модифициращите гравитацията полета в гравитационните вълни. Теса Бейкър (Tessa Baker), експерт по алтернативни гравитационни модели от Лондонския университет Queen Mary, отбелязва, че ако детекторите на тъмна материя продължат да остават празни, „тогава може да се повиши интересът към това семейство от модифицирани гравитационни модели“. Справка: Constantinos Skordis et al, New Relativistic Theory for Modified Newtonian Dynamics, Physical Review Letters (2021). DOI: 10.1103/PhysRevLett.127.161302 Източници: New MOND theory able to account for cosmic microwave background Bob Yirka , Phys.org Dark Matter Alternative Passes Big Test Michael Schirber, Physics ... ... ...

Благодаря, но не е точно така с предположенията в хипотезата - обяснявал съм го, но ти си нов тук и не си чел старите постинги. Неподвижни "по място" са частиците на етер* - те са сдвоени бримки - като две звена от метална верига - приблизително взаимно перпендикулярни . Ток в едната, създава поле във втората, която го пресича това поле и се индуцира ток, като полето на първата затихва. Следва поле от втората - създава ток в първата и затихва. Средно - напред-назад се пренася импулс - "тик-така" стояща вълна. Това, сдвоеното, е като "точка" от една цялостна пространствена мрежа, но с "пухкава обвивка" от полева форма - съдържат импулс. Допират се с полетата си - както и всички известни частици в някакъв общ конструкт от вещества. На този принцип - непрестанно образуване на тези частици (така се образуват и останалите частици от познатата ни материя). Честотата на образуване е огромна 10^(26) Hz и затова са недостижими за експеримент с материални средства. (затова е и хипотеза, подобно струнната хипотеза). "Ток" е употребено като начин на подреждане на това което ги съставя. Пак от подреждане на частиците на етер* при сфазиране на полетата им - се пренася разлика от импулс - във вид на вълнова характеристика, като следват пулсациите на образуване. При достигане несфазиране - линията на подреждане прекъсва - пренася се обратната вълна - тока се получават неподвижни по място стоящи пакет-вълни - фотони на вакуума. Те са в основата на създаване на неподвижното ЕМПоле. Ако пространствената линия на пренос се "изкриви" дотолкова, че краят да се свърже с началната точка на смущението-пренос - се получава Затваряне на полето около център - собствен център - защото полето формира обратна вълна (огледално). И като цяло тоя конструкт (центърът му) вече се движи по-бавно,тъй като има закъснение по време за образуването на конструкта. Това е вещева частица с "маса" - коефициент на съпротива, ако го местим принудително (с външни сили). Частиците се раждат със собствено движение - обяснява се въобще понятието за Движение ... на нещо. Не е нужен постулат. Времето е внедрено в тик-такането за непрестанно образуване. Няма Чуденка по тоя въпрос - няма и спиране на времето. Също и за скоростта на светлината, не е нужен постулат, щото като конструкт е ясно - поради еднаквост на вакчастиците по тях преносът на импулс се пренася с възможно най-голяма скорост - няма "маса" като коефициент на съпротива. Ако засилиш "часовник" (вещеви обект) до С, то предварително се е разпаднал на различни полета (разплетена дамаджана) и Часовник няма. За часовник се ползват винаги тик-такания на полевата форма на материя. При ток на подреждане в редичка - съседите в напречно направление също "се подреждат" и възвръщат пакет-фотона в статична вълна - за възстановяване на равновесното състояние, локално. Те правят ОБЕМ на токовата линия (по повърхнината на такава токова - се движат "мравките" в обясненията за "други" измерения) - самият пренос се движи по спираловидна траектория, а много на брой възбудени такива пакети (от частици със заряд), реално правят ЕМВълни. ...

Странното е, че и двата варианта "работят" за възможно изясняване, но при други предположения: (имам хипотеза с етер* - протонът и електронът се образуват непрестанно, на слоеве. Най-вътрешния слой - отговаря за гравитация (излъчване на гравитони), а най-външният слой - за електромагнитни взаимодействия (заряд). Протонът има и междинен слой. Характеристиката "заряд" и на двете частици се дължи на допълване с фотони на външният слой от външното поле. При всеки акт на образуване - се поглъща фотон - така - ЕМВълни са продукт от тази характеристика, при ускорителните движения на заряд, а "зареденост-поле", достига от частица до базкрайност. Честотата на образуване на централната част на протона е 2000 пъти по-голяма от тази на електрона. Затова, полето от протона "диктува" (по бързина) формирането на мястото на образуване на електрона - където се случи сфазиране на противоположните спиралности на излъчваното от протона и електрона, там се образува електрона - все едно обменят резултантен фотон за връзка. Така - протонът (тежка частица) действа на привличане на електрона - забележимо движение, щото електронът е лека частица. Но - образуването на електрона е "навън-навътре" към протона. Мезонният слой го "изтиква навън", полето на протона, го дърпа към центъра си. Но и всеки път - мястото на образуване на електрона е ново, в слой около протона и това поле може да взаимодейства само с поле от Един електрон. Така - няма излъчване на ЕМВълни от характеристиките заряд на двете частици. Няма и значителна периферна скорост на електрона около протона. Няма и "учудване" като как електронът преминава на по-външна орбитала - в междинното си състояние все още "не е готов" като завършена частица, а при фотона за връзка се е погълнал и друг фотон от външно поле. При повече протони в ядрото - всеки протон си "организира" взаимодействие с "негов" електрон - затова - картинката с вероятности за "място" на електрона - си изменя формата в пространството около ядрото.) ...

https://megavselena.bg/astronomi-otkriha-tamna-materiya-sazdavashta-zloveshti-kloningi-na-dalechna-galaktika/ Астрономи откриха тъмна материя, създаваща зловещи клонинги на далечна галактика Астрономите най-накрая обясниха трите напълно идентични галактики в най-дълбокия кът на космоса. Така наречените космически триплети всъщност са само една галактика, но нейният образ е умножен от тъмната материя. Галактическите двойници бяха открити случайно през 2013 г. от астронома Тимъти Хамилтън от Щатския университет Шоуни в Портсмут, Охайо. Докато анализира данни от космическия телескоп Хъбъл, Хамилтън открива две еднакви галактики, едната е огледално изображение на другата, една до друга в космоса. Двете изображения не само имаха една и съща форма, като и двете имаха едни и същи звездни галактически центрове, но и бяха изпъстрени със същите тъмни, успоредни линии. Мистерията се задълбочи едва когато Хамилтън забеляза и трета галактика – недалеч от тях – която беше идентична с другите две галактики. „Бяхме наистина объркани“, казва Хамилтън, не знаехме какво да мислим.“ Сега, след осем години спекулации, Хамилтън и колегите му най-накрая намериха задоволително обяснение, публикувано в проучване в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society. Зловещите космически клонинги са една и съща галактика, разположена на 11 милиарда светлинни години от Земята. Но гравитацията на огромна концентрация на тъмна материя огъва светлината от далечния източник в три изображения. Тъмната материя е мистериозна, невидима субстанция, за която се смята, че съставлява по-голямата част от материята на Вселената, и учените предполагат, че именно тя е „лепилото“, което не позволява на галактиките да се разлетят. Общата теория на относителността на Айнщайн описва как масивните обекти изкривяват тъканта на пространство-времето. Айнщайн обяснява идеята, че гравитацията не се произвежда от невидима сила, а е просто нашия опит за изкривяване на пространство-времето в присъствието на материя и енергия. Това извито пространство от своя страна определя правилата за движение на енергията и материята. В случая на тези галактически триплети, светлината, пътуваща през изключително извита област на пространство-времето, се движи в крива – изкривявайки се и усуквайки се през гигантско огледало, докато не се появи в три изходни точки като три перфектни копия. „Помислете за набраздената повърхност на плувен басейн в слънчев ден, показващ модели на ярка светлина на дъното на басейна“, казва водещият автор Ричард Грифитс, професор по физика в Хавайския университет. „Тези ярки шарки на дъното са причинени от подобен вид ефект като гравитационните лещи. Пулсациите по повърхността действат като частични лещи и фокусират слънчевата светлина в ярки криволичещи шарки на дъното.“ Като разгледаха района на космоса близо до изображенията, изследователите успяха да идентифицират виновника зад необичайния ефект на лещата: плътни петна от тъмна материя, принадлежаща към куп галактики на 7 милиарда светлинни години от Земята и разположени между Земята и галактиката, чиято светлина се огъва. Използвайки специално разработена компютърна програма, физиците изчислили разпределението на тази тъмна материя, като изучили как тя е разтеглила трите изображения на галактиката. Те стигат до заключението, че за да изглеждат изображенията както сега, тъмната материя трябва да бъде „плавно“ разпределена в светлинния галактически куп – резултат, който не само им помага да обяснят изображенията, но и им дава прозрение за това как тъмната материя може да бъде разпръсната във Вселената. „Знаем, че [тъмната материя е] някаква форма на материя, но нямаме представа каква е съставната й частица. Така че изобщо не знаем как се държи. Просто знаем, че има маса и е обект на гравитацията“, казва Грифитс. „Значението на границите на размера върху слепването или гладкостта е, че ни дава някои улики за това каква би могла да бъде частицата“. Публикувано в Live е Science ... ... Значи, нагънато простронство-времето има "нещо", което да отразява фотони?!.- дълговременно, устойчиво във времето като "кривини"... Тоест тъмната материя се структурира бавно или ... ако са частици на тъмната материя, са неподвижни по място, но и структурират и се държат като обекти (подобно огледала) ...(както е по хипотезата ми за етер*). ...

"Външно статично електрическо поле предизвиква преразпределение на електрическите заряди в рамката на проводимия материал на клетката, така че да компенсира ефекта на полето във вътрешността на клетката и практически да го анулира. Това се използва, например, за защита на електронно оборудване от мълнии и електростатични заряди. Фарадеевият кафез може да защити само от електрични полета, магнитните все още могат да проникнат. Но ако клетката блокира променливо електрическо поле, магнитно поле няма да се генерира." ... Забележи: статично електрическо поле А когато има динамика на токове - бързо, със скор. на светлината вътре - потенциалните разлики на полетата се нулират. И магнитните също - се "обират" от зарядите в решетката -докато се нулират. (пп в площадките на високоволтовите трансформатори - има силни полета и се влиза с екипировка за кратко време, въпреки че екипировката е принципно "фарадеев скафандър") ...

А това е и със съпровождащата го математика от 50минута - нататък е за спин. ... ...

Преди време - показвахме видеото, за яснота: ... ...

Силата на триене е равна на нормалния натиск по коефициента на триене на материалите на дъното на шкафа и пода. Нормалният натиск е равен на силата от теглото на шкафа. Ако силата на бутане (на момичето) е по-малка от силата на триене при покой (коефициент на триене при покой) - няма движение на шкафа. Ако е по-голяма от силата на триене при плъзгане (коефициент на триене при плъзгане) - има движение на шкафа. ... пп на картинката - силата на момичето не постига движение на шкафа. ...

Да, доказаните неща са факти, за които е упоменато при какви начални условия се случват. Демек, и др. учени да може да ги реализират, тия факти, при същите начални условия. Следва "договор", че може да се ползват, дори и за учебници - без да са описани всички "истории" за откриването им, макар че е интересно за любителите на науката. При хипотезите - твърденията не са факти, а предположения, на база някакви наблюдения и, съответно, измисляния на начални условия. Дали е удачно измисленото се проверява: съдържа ли се достигнатото научно ниво в "новото" като частен случай, т. е., да няма противоречия на известните факти... В този момент се намесва, яко, философията - има много "тъмни" неща, които се "виждат" по косвен път - косвени доказателства, лежащи на началните предположения. Така - абсолютна истина, разбира се няма. Известно е, че истината е конкретна, само за дадените условия-предположения. ...

Изгледай поне до 13 минута (и виц има) - пълна яснота и за матмоделите. ...

(На 9 стр. от 23 септември е статията за времевите кристали на Уилчек - споменати във видеото.) (Ако не се възприеме непрестанното образуване на елементарните частици (както е по хипотезата) - нямат обяснения на въпросите във видеото. Не един път писах - частиците се раждат по двойки с Повтаряне на рожденното състояние на спин, ако няма декохеренция в околността им. Но след преминаване през "среда" (приборите) - "забравят" спина си и придобиват нов, в зависимост от собствените полета на приборите - нали и те са съставени от частици. Наличието на "повтаряне на себе си", без намеса на външни полета, е пряко следствие в хипотезата) ...

Ако няма гравитация не биха се елиминирали моментално "частните" неинерциални движения (размахване на ръце, примерно, на раздалечени хора) и щяха да повлияват на инерциалното движение. (масовите им центри щяха да се преместват - различни скорости на "падане") ...

Ето ги механизмите в картинки ..., ама не включват "механиката"към обяснение. Повече са чуденките. ... ?Излезе, че мозъкът "работи" като с морзова азбука - светло+тъмно+времеви интервал?! ...