Малоум 2

Не споря. Само - съм на друго мнение. Йонните токове са бавни. И по-скоро, йоните действат (грубо) като кондензатори при връзките за пренос на информация. Истинската информация, която е бърза, е с пренос на ел импулс с вълни до Управител (както променливо токово поле се пренася през кондензатор). Формирането на вълнов процес на пренос е на база механични колебания на еластични нишки и обратно - външни за нишките вълни, предизвикват механични колебания в нишките. Всеки фотон в тези вълни носи информация от това, което се деформира - така се получава избирателност на случващото се. Тоест групите нишки с права и обратна деформация, (която зависи от дължина и форма на нишките) провокират токове през връзка (кондензатор) - която пък също избирателно, да предава точната информация по невроните. (самите неврони са подобно вълноводи - биовълноводи, които избирателно (генетично обусловени), пренасят импулс - по честота, поляризация, сфазирания - без загуби (минимални), щото са с няколко "изолационни" обвивки - могат да пренасят множество различни по информация импулси. Ако има "грешки" - то те са във връзките. (при хората - горното разказва как мозъкът знае къде ни са крайниците, въобще, а и дето щракат клавиатурата, без да ни притеснява) До определени естествени стойности на интензитет на честоти в полето - има почти пълна релаксация на работата във връзките на живото - естествено възстановяване (по ген-информация). (Известна е сезонната промяна в естествените интензивности на лъчения - при растенията). При увеличаване на фона от лъчения - мех. деформация от допълнителна информация е все по-натоварвана, а тя си има "срок на годност". Показват го "изчезванията" (частично) на пчелички, на пеперудки, на мухички, на птички и на по-едри животинки. Нарушава се естественото равновесие за бактериална среда, примерно се отразява и на храната, която се ползва от бактериални процеси... И докато сме в стрес - лесно ни разболява "околната среда". (лошото е, че и мухата-дрозофила е засегната, а и млечно-киселата бактерия?!!) ...

Животът е потопен в ЕМПоле на Земята, а измененията му - допринасят за еволюцията. Когато тези изменения стават често и Големи по енергия - например, увеличаване интензитета на високо-честотните трептения - част от животните не преживяват. Няма време за адаптация към върховите отклонения и съответно - някакво генетично разнообразие за оцелели. Безжичното пренасяне на "работоспособна" енергия изисква високи чистоти (лазери, примерно). За забързване Преносът на информация също се отива към употреба на високи честоти, а те започват да стават съизмерими на управляващите честоти на организмите. А тези техни честоти се управляват: първо - с реакция-механични колебания и второ- с ОВ. Така, при създаване на импулс следва механично отклонение, а при релаксация - се връща информацията за "изпълнено" действие - което е информация за Управителя. Но - това са подробности. Важно е дали са много, по интензитет - а в градовете ... о, боже!.. Ужас!.. Започват мигрените, неосъзнат Стрес-напрежения и работа ... на психоаналитиците. (Тесла не е знаел, че всичката енергия която ползваме е енергия от вакуума. Човек не става по-богат като увеличава материалните си блага, а като намали алчността си!) ...

Бих се съгласил, ако има поглъщане-престой-преизлъчване на фотоните в огледалата - тоест - има наличие на ток. И, падащите фотони не се поглъщат от отделни електрони в отражателния метал, а от колектив - зърнест модел на основната метална структура+"свободни" електрони. Около отделни групи от зрънцата са Полетата - еквипотенциални повърхнини, по които се пренасят условно свободните електрони - лъченията при сфазиране са падащи фотони+собствен фотони на "празното" в металната структура. Част от свободните електрони ускоряват в резултантното поле и излъчват отново - но не всички в една посока. Част ускоряват обратно и действат като съпротивление. Остатъкът на фотони в междучастичното пространство стават с преобладаващ интензитет на все по-къси вълни от ИЧспектър (нагряване). Това е "насочено движение на заряди" (ток). Чак когато се включат и преходи на електрони (йонизация - рейонизация) става и светенето. Тоест преходите на електрони не са непременно съществената част, за да има насочено движение на заряди, а грубата "сила", която сме можели да наблюдаваме. (Въобще - преносът на ток и ЕМПоле по метал е тотално неизяснено. Векторът на Поинтинг показва, че енергията на полето се "втича" в метала от вън-навътре. От околността покрай проводника навътре в метала. Тогава част от колектив-свободни електрони поглъща поле. И го излъчва - та, затова ЕМПоле по проводник се пренася със скоростта на светлината в тази среда - почти мигновено за нас - и токът тръгва! Почти веднага - по цялата дължина на проводника.) ...

Тук - общообразователно: Ясно са разгледани движенията в различните отправни системи - за припомняне що е преносна скорост. http://web.uni-plovdiv.bg/marudova/Mechanics/NOS.pdf (за Саняк - релативиските обяснения на ефекта не казват "Защо е така"... Няма ли "престой" на фотони от вълната във въртящите се огледала не може да се каже, че има разнопосочно фазово отместване, т. е. - системата да е неинерциална. "Силата" от импулс е в огледалата, а не в светлината. Без поглъщане --> отражение няма. (известно е, че поне 100 атомни слоя, в дълбочина, участват при пълно вътрешно отражение)) ...

Според мен: По-правилно е да се счита, че: един и същ път, в инерциална с-ма, се изминава за различни времена от вълнов процес. (интерферометрите това правят - "показват" различни времена за изминаване на еднакви пътища от светлината.) ...

Погледни Саняк с огледалата - там по-лесно се вижда, че когато се завърти установката, цялата система е неинерциална - действат принудителни ускорителни процеси. Огледалата се въртят около оста си - подобно Луната с едното си "лице" към Земята. Тук е основната "тайна" на Саняк. И, тъй като самото отражение протича с процес "поглъщане-престой-излъчване" от ускорено тяло, то се мени и фазовата скорост - по посока въртене е една, а в обратната - друга. така се получава интерференчна картинка. ...

Това ти го каза. Значи, че при промяна на площта - ще има промяна в картинката. (за промяна оборотите е ясно - такова му е предназначението)

Отклонение на какво. ...

Тогава, при различни обороти (няма промяна на площ) - няма да има различни отклонения в картинката, а ... то ги има. ...

Ами (от времето на Петков) - трудно се разбира, че дори на полюса да е Саняк - отчита това, че Земята се върти. ...

Тъй. Да не забравяме - ЕМПоле е неподвижно (вече съм писал как етер* го създава). Движат се измененията в/по него. Затова беше питането - кой (кое) създава измененията... Даже повече - възможно ли е частиците да се движат, без да "поглъщат-задържат-излъчват" от вече готови фотони на на полето. Тоест - без тези изменения на полето движения ще има ли?.. Лесно е да се каже "телата се движат по инерция", ама Защо? е въпросът. А СТО изяснява отношенията на параметрите между инерциално движещи се тела. Тоест - важно е! Понеже практиката показва движение - частиците (телата) участват активно в промените на ЕМПоле (поглъщат-задържат- излъчват). Неизмеримо малки са ускорителните движения ("стъпка" - движение към поглъщане на фотон от околното поле), а лесно се наблюдава равномерно-праволинейно движение в средните мащаби, то, се е постулирало - има инерциално движение - с постоянна скорост. Но междучастичното пространство е Пълно с полета и ... Много вакуум. Бързината на коригиране на измененията - става със скорост на светлината във вакуум в междучастичното и то - към минимизиране на "щетите" - към неподвижност на полето. Във всички посоки - все едно - няма вещеви обекти. А анизотропното "прокарване" на вълнов процес (оптична среда) е колективен процес от структурирано поле на много частици - обвивката им (характерни еквипотенциални повърхнини) е синхронна на прокарваната вълна - пренос по информационно избран път, в зависимост от честотата на фотоните, съдържащи се в "падащото лъчение". Разбира се ще има фазова и групова скорост на преноса. Средата формира изменения в полето и тези изменения се движат с движението на средата (в случая- говорим за инерциално). Частичното увличане е заради "престой" на част от участващите заедно със "средата" пренасяни фотони. Ако нацяло се погълнат фотоните (разсейване в среда), то се променят полетата в межучастичното пространство (най-често - се загрява - интензитетът на по-къси фотони от ИЧ-спектър се увеличава.) ...

Еднакво, ако не се въртят (монохроматична светлина). ... пп Има конструкция-Саняк - с един оптичен кабел и два противопосочни лъча. Не са еднакви по време - отчитат въртенето на Земята. ...

Щом имаш поле от вещества - то Кой формира това поле? Те - веществата ... са малко по обем в сравнение с обема на полето във вакуум. Вкарваш друго поле (светлина) - е и ? формира се общо поле заради вторични вълни . Пак във вакуум. Новото поле - сумарно. Което се движи със скорост по малка от скоростта на светлината във вакуум. това е. ( по-горе - само ти подсказах подробности) ... пп Не забравяй кой формира-структурира полетата във вакуум, когато има вещества ...

Има една особеност - в мащабите, заети от вещество. За представа: Нека протонът е с размер на монета от 5 ст в центъра на София. Тогава електронът е монета от 1 ст, но в центъра на Пловдив... Останалото, като обем, е празно - вакуум. Затова - основната част от светлината може да се счита, че движи през вакуум, дори и във вещество, като вода, въздух... По важни са вторичните вълни - няма съвпадение на дължина на вълна (или на пакет-фотон) с големината на размерите на атомите и молекулите и затова - светлината са движи по обвивките на група от атоми (молекули), като се съизмерва по фаза - колективен ефект- подложка за пътя на съизмерими фотони. Такава "скорост на фазата" (фазова скорост) може дори и да се движи обратно на основната вълна. На изхода, където измерваме - се измерва Сума от всички вълни, като всяка честота си преминава по сфазирания ъгъл - разлагане на смесен сноп. Но по целият обем - може да се счита, че светлината се движи по структуриран вакуум - с "надушване" посоката по електромагнитен път. По този начин - етерът не пречи с "етерен вятър" - той показва чрез структура на ЕМПоле, че фотоните могат реално да сърфират по него. Може да се случи и някой от външните електрони от атом, да погълне фотон и да го преизлъчи - това е също вторична част от общата вълна - тя най-много забавя, заради престоя на фотон в бавно движещ се атом и също участва, ако енергията на фотоните е достатъчна за преходи на електрони по слоевете на атомите. ...

Летят ято крокодили. По едно време, водачът се рее на място, оглежда се и казва на ятото: "Ей, вече цяла седмица летим и още е петък!" ...

Не е само това ... А камъните - създават ли белтъчни структури, разнообразни и взаимосвързани. Не - поне засега не е наблюдавано. (Сещаш се за "Формулата на живота" - на предната страница на темата е написана.) Характерното за живото е, че реагира със собствено движение при промяна на околните полета - мърда, по изгоден за него начин във връзка с храненето (поглъщане на вече готови връзки от веществата - усеща плячка+механизъм за преследване) - тоест има сетива (био-механизми на въглеродна основа - белтъчни структури), които "избират" начините за движения по ОВ. Реагиращото на изменения - все още не е живо. (Липсва: Памет+ОВ --> стратегии с/у изменения.) (първите опити за био-ток - Волта - върху жабешки бутчета е гледал как "мърдат" ... но не били на живи жаби?!. При слаби токове - силна механична реакция, само заради това, че е въглеродна структура на дълги вериги. Т. е. - това е началото, остава да е живо за производство на белтъци - тоест целенасочена собствена реакция на измененията.) Докато неживите - само механично могат да трептят без право на разнообразен избор - само реагират. Не могат да си управляват ... реагирането! Имат "механична" памет - нямат собствена регулация. В сравнително голям диапазон на промяна на полетата са устойчиви структури, без "да вземат мерки" за възстановяване на "изгодните" за тях условия. ...

Добре, важното е да се разбираме. Живото е на органична основа (организация-вериги -->хим. елемент - въглерод). Неживото - сол (пак, обаче, има организация -кристална структура - по физическите и хим. закони). Няма въглерод..., камънаци разни. В статуквото - липсва понятие за ОВ при "камъните". Разглеждат структурите само като познатите взаимодействия и в равновесни състояния, което е лишаване от една възможност, за повтаряне структурата в околност от същите структури... Направо се лишават от обяснение "работата" на катализаторите, примерно. Даже - не може да се дообясни "струпването" на еднакви, но отделни части от един и същ тип в привидно взаимодействие - локално. Предполагам - знаеш при кристализиране от течно в твърдо състояние, правилото "всичко или нищо". Не се променя Т, докато не кристализират почти всички възможни при тези условия. Засега обяснението е с енергията, но преносът на импулсите е с информация по ОВ - иначе, от къде стопилката "знае", че има още за структуриране. (това е възможно само ако частиците се образуват непрестанно и "разказват" на околността, кое им е изгодното-енергетично състояние, за устойчивост.) ...

Извинявай, прието е за "казване": https://bg.izzi.digital/DOS/34393/34480.html ...

Е, най-сетне - казват, че и др. са обръщали внимание на информацията (без да отчетат ОВ при неживата природа, само се чудят?!): ...

По честота, поляризация и др.- но предвидимо управляеми по разлика. ...

Щото е достатъчно далеч, та има проверими разлики - да се отчитат. Техническите трудности са принципно известни и могат да бъдат предвидени в сметките - интензитети, поляризация и др. - времена около 3 сек сравнително лесно се отчитат, а е точно за "връщащ" се лъч, за което не е правен експеримент. Колебанията в ъгъл и разстояния за такъв кратък интервал - също са предвидими. ...

Викам си - да "помогнем" на Младенов да си направи опроверженията ... научни: https://physics.bg/home/проблемите-във-физиката/проблем-2-специалната-теория-на-относ/анализ-на-статията-за-електродинами/ "Резюме Тази уеб страница представя анализ на статията “За електродинамиката на движещите се тела”, където Айнщайн представя специалната теория на относителността. Анализът се основава на класическата механика и Галилеевата относителност, които са валидни в нашия локален време-пространствен домейн “на повърхността на Земята”. Показва се точно къде и как се прилага погрешното твърдение „скоростта на светлината е еднаква във всички инерционни отправни системи”. Тук е доказано също, че заключението на Айнщайн, че „не можем да придадем абсолютно абсолютно значение на концепцията за едновременност“, се основава единствено на постулата – че „измерената скорост на светлината е еднаква във всички инерционни отправни системи“. Това твърдение обаче, както се вижда от анализите на експериментите, е експериментално доказано, че е невярно. ... 16. Изводи и заключение за специалната теория на относителността Експерименталните и логически доказателства, представени в тази книга, разкриват същността на специалната теория на относителността: Специалната теория на относителността се оказва, че е само една хипотеза, която може да съществува само в полето на математиката. Тя се основава на твърдението, че „скоростта на светлината е една и съща за всички инерционни отправни системи“, което всъщност експериментално е доказано, че не съответства на физическата реалност – т.е., че това твърдение не е вярно! Както е показано в раздел “19. Thought experiment revealing the essence of Lorentz transformations and the special theory of relativity” на книгата “The Special Theory of Relativity – the Biggest Blunder in Physics of the 20th Century”, че всеки произволен обект може да бъде използван (било фотон или топка)… и можем да изберем всякаква скорост, която да сме постулирали да е една и съща за всички инерционни отправни системи. Следователно, могат да бъдат създадени много „специални теории на относителността“… и като заключение относно демонстрирания мисловен експеримент може да се каже, че това е илюстрация, която показва как научната представа за съществуващата физическа реалност може да бъде изкривена… Въз основа на всички представени доказателства, логично е да се направи заключението, че Специалната теория на относителността е една заблуда в полето на физиката! Основните причини за възникването и съществуването и днес на тази заблуда са: Експериментът „Майкелсън-Морли“, по-скоро концепцията заложена в конструкцията на интерферометъра на Майкелсън, е основната първопричина за заблудата, че „измерената скорост на светлината е една и съща за всички инерционни отправни системи“. Понякога схващане, което е преживяло много години, е обградено с ореола на абсолютната истина. Но с развитието на новите технологии, учените с отворено мислене виждат безспорно, че съществуващата физическа реалност е друга. Пример за това са експериментите „еднопосочното измерване на скоростта на светлината“, извършени с помощта на GPS. Съществуващите „парадокси“ се оказват всъщност опит за неправилно обяснение на физическата реалност. Въпреки всичко, колкото и невероятно да звучи, но експериментът „Майкелсън-Морли“ (макар и с погрешно конструиран интерферометър), и специалната теория на относителността (макар че не отговаря на физическата реалност) – изиграват позитивна роля в напредъка във физиката! Макар и сами по себе си да са неверни, те изиграват ролята на трамплин за гигантския скок за човечеството – да бъде разбито схващането за абсолютност на времето и пространството! Тук е мястото да се отдаде заслуженото на гениалността на Алберт Айнщайн. Въпреки че специалната теория на относителността не съответства на физическата реалност, въпреки че полевите уравнения на Айнщайн не са правилни от гледна точка на физиката, то Общата теория на относителността е една блестяща идея на един гений, която разчупва нашето възприемане за абсолютност на времето и пространството! " ... Ле-ле, майко!.. Каква стана тя! ...

Е-е! Най сетне се заеха да пресметнат "като как расте ябълката?" (защо расте - още не им е ясно) https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Fizitcite-izvedoha-formulata-za-formata-na-iabalkata-i-ia-potvardiha-e_175311.html Физиците изведоха формулата за формата на ябълката и я потвърдиха експериментално Използвайки теория и експерименти, изследователи показват как ябълките придобиват своята отличителна форма. В това изследователите са подпомогнати от теорията за сингулярностите, както и експерименти с раздуващ се гел. Формата на ябълката е една от най-разпознаваемите в света и в същото време е доста проста - тя е почти сферична, с изключение на характерната вдлъбнатина в горната част, където е прикрепена дръжкатат й. Но как се оформя? На този въпрос отговаря група физици и математици от Харвард с помощта на наблюдения, лабораторни експерименти, теория и изчисления, за да разберат растежа и формата на ябълката. Резултатите са публикувани в списание Nature Physics. „Биологичните форми често се организират от наличието на структури, които служат като фокусни точки“, обяснява Лакшминараянанан Махадеван (Lakshminarayanan Mahadevan), професор по приложна математика, по органична и еволюционна биология и по физика в Харвардското училище "Джон А. Полсън" за инженерни и приложни науки (SEAS) и водещ автор на изследването. „Тези фокусни точки понякога могат да приемат формата на сингулярности, където деформациите са локализирани. Обичаен пример се вижда в роговата точка на ябълка, трапчинката, където дръжката се среща с плода. Махадеван вече е разработил проста теория за обяснение на формата и растежа на ябълките, но проектът започна да дава плодове, когато изследователите успяват да свържат наблюденията на реални ябълки на различни етапи на растеж и експерименти с гел, който да имитира растежа заедно с теорията и изчисленията. Изследователският екип започва със събиране на ябълки на различни етапи от растежа им от овощната градина в колежа Питърхаус в Университета на Кеймбридж във Великобритания ("Алма матер" на друг известен любител на ябълки, сър Исак Нютон). Всяка ябълка са срязвали по дължина, за да си проличи формата на кривината около дръжката. Оказа се, че вдлъбнатината се образува постепенно и е почти невидима при ябълки с диаметър по-малък от 1,5 сантиметра. Рогова точка или само рог в математиката е особена точка на крива, която в околността на точката се представя от две отделни гладки дъги (клонове), чиито допирателни в точката съвпадат. В роговата си точка кривата е недиференцируема. С помощта на тези ябълки екипът проследвава нарастването с течение на времето на трапчинката или "роговата точка", както я наричат математиците. За да разберат еволюцията на формата на ябълката и по-специално на роговата точка, изследователите се обръщат към отдавнашната математическа теория, известна като теория на сингулярността. Теорията на сингулярността се използва за описание на множество различни явления, от черни дупки до по-обикновени примери като светлинните модели на дъното на плувен басейн, разпадането на капчиците и разпространението на пукнатините. „Това, което е вълнуващо, е, че те са универсални. Ябълковата рогова точка няма нищо общо със слънчевите шарки в плувен басейн или капка, откъснала се от гейзер, но тя създава формата си също като тях“, обяснява Томас Майкълс (Thomas Michaels), бивш докторант в SEAS и водещ автор на статията, сега в Университетския колеж в Лондон. "Концепцията за универсалност е много дълбока и може да бъде много полезна, защото свързва единични явления, наблюдавани в много различни физически системи." Основавайки се на тази теоретична рамка, изследователите използват компютърна симулация, за да разберат как диференциалният растеж между кората на плодовете и сърцевината води до образуването на роговата точка. След това те потвърждават симулациите с експерименти, които имитират растежа на ябълките с помощта на гел, който набъбна с течение на времето. Експериментите показват, че различните темпове на растеж между по-голямата част от ябълката и областта на дръжката довеждат до подобна форма на трапчинката на реалните ябълки. „Възможността да се контролира и възпроизвежда морфогенезата на единични рогови точки в лабораторията с прости набори от инструменти за материали бе особено вълнуваща“, разказва Адити Чакрабарти (Aditi Chakrabarti), докторант в SEAS и съавтор на статията. „Различните геометрии и състав на геловите имитации показват как се образуват множество рогови точки, както се вижда в някои ябълки и други костилкови плодове като праскови, кайсии, череши и сливи“ Екипът установява, че основната анатомия на плодовете, заедно с механичната нестабилност, може да играе съвместна роля в създаването на множество различни рогови точки на плодовете. „Морфогенезата, буквално произходът на формата, е един от големите въпроси в биологията“, коментира Махадеван. „Формата на обикновената ябълка ни позволи да изследваме някои физически аспекти на биологичната сингулярност. Разбира се, сега трябва да разберем молекулярните и клетъчните механизми зад образуването на роговата точка, докато бавно се придвижваме към по-широка теория за биологичната форма. Справка: “The cusp of an apple” by Aditi Chakrabarti, Thomas C. T. Michaels, Sifan Yin, Eric Sun and L. Mahadevan, 4 October 2021, Nature Physics. DOI: 10.1038/s41567-021-01335-8 Източник: A Team of Mathematicians and Physicists Discover How Apples Get Their Shapes, Harvard University ... ...

Случва се да се говори, че скоростта на светлината не е измервана "честно" - предполага се, правият и отразеният лъч се движат с С в експериментите за определяне на С. Един, не много голям експеримент, може да бъде направен, вече - технически: Монтират се на Луната - отражател, който при приемане на лъч от Земята. Също, до него е монтиран източник на светлина, който се вкл. от правия лъч, като светлинен източник насочен към Земята. На Земята е лабораторията, която приема двата сигнала - отразения и излъчения лъч. Отчита времената за пристигането им. Има несложни технически подробности, но са преодолими, според мен. Опитът ще покаже еднозначно - със същата скорост С ли се връща правия и отразения лъч. ...

Писал съм - в отговор още в 2015г- на питане по друг повод, но описанието дава - как трябва да е: Всичко случващото се Вътре в частиците - за Изследовател е едновременно и ... донякъде 100 - губи възможности за получаване на физическа информация. " ...Казвал съм го и преди , ти засегна Скорост, според мен има и скорост на Промени , които не можем да ги свържем пряко с нашето пространство... (Скоростта на Промените - за по-ясно - бързина на промяната (съм я нарекъл) се "крие" в честотата на случване на едно и също събитие. При мен, в хипотезата - вещевите се образуват с огромна честота на образуване (10^23 Hz - за протони и неутрони и 10^18 Hz за електрон "на орбита" - в първи слой) Тези честоти са недостижими от техниката. Обаче - Със структурирането по слоеве - от ЕМП на околността и съответно от взаимодействия с фотони за връзка - се образуват нови по-големи (външни) повърхнини, обхващащи участващите частици. Честотата на повтаряне на образуване на "цялото" - намалява!- заради забавяне по ОВ, (допълвам-спрямо бързина на образуване на център). Тогава - честотата на външните, с "наедряването" на обекта, започва да става съизмерима на съдържащите се честоти във фона на ЕМП, в който се въдим. Демек, в едрото-средни мащаби, има вече условия за резонанс и "поглъщане-престой-излъчване" на фотон от ЕМП, който е изменение и заради суперпозиция на полетата, ще даде ЕМВ. Ако фотони от тези ЕМВ попаднат в датчиците ни (вещеви обекти, които променят състоянието си при взаимодействия с фотони), измененията на датчиците считаме за "виждане" "знаене" "за Информация". И принципно - това е Физическата Информация. В този смисъл - така "работи" обменът на информация между вещевите обекти - а, за Изследовател, понеже не вижда самото поле, а изменения на поле от вещеви, по био-път пренесени импулси, записани в мозъка като "стоящи вълни", то тази му "информация" е абстрактен образ (нереален) - не е физическа, въпреки че на физически носител е запаметена. Сега - не знам дали се подразбра, че "виждането" за истинност на Факт е Едно във физическата реалност, а Тълкуването - зависи и от гледната точка, и от знаенето на Изследовател - тоест, в голямата си част- има субективност при тълкуване на един и същ факт. Така - следва ДОГОВАРЯНЕ - щото, само Изследовател изследва ... и започва стиковане на "знания" с различна Умност ... докато нещо се приеме ... с гласуване, за съжаление! Затова е възприет метод - "До доказване на противното!"...") ...