Малоум 2

Да добавим "яснота": https://bg.wikipedia.org/wiki/Бозе-Айнщайнова_кондензация ... Твърде "слаба" е силата от грави-маса - ако е с гравитони. Ентропийната сила - структуриране на обвивките на частиците по посока на подреденото като вак.подложка - е по-голяма от грави сила. Колективен ефект+Петата сила. (преохладен - течният хелий се "катери" по стените на чашата, противно на земното привличане) ...

Ако не ме лъже паметта, си им присъединил размери. Как ги съчетаваш със Сингулярност-ГВ-Разширяваща се Вселена. Ти, дефакто, фрагментираш Вселената. Ето какво съм отговарял по подобно питане: ( 22.01.2021 г. at 8:24, Шпага said: Получава се някакво не съвсем основателно отъждествяване между реалността и границите на приложимост на въпросната теория. Имам предвид че е нелепо твърдението от типа на: "Вселената е възникнала от Големия взрив, щото точно до Големия взрив ни води теорията за Големия взрив" Май така излиза - "Солта е солена, защото ако не беше солена нямаше да има с какво да я посолим!.." Само, дето не е толкова просто, като софизъм. Философски пространството може и да не е обект - спори се. Не можем, ей така, да му предпишем свойство "разширяване". Ако не е материално, тоест, ако е наша удобна измислица, то няма това свойство - просто е абстракция. Тогава, трябва в него - като вместилище на всичко известно ни - да има среда, например етер* или "тъмно", които да показват "свойства", подобни на тез, дето са предписани на физическото пространство и те да са доказано недостижими за експериментална проверка. И .. става по-лесно, ако основата е зрънцевият вакуум с неподвижни по място зрънца. Всички негови структурни промени, като "гъвкава" пространствено решетка ще определят характеристики на физическо пространство. Така - няма нужда да се спори дали пространството е обективно или не, защото евентуалните негови свойства се вписват автоматически във физически свойства на материята, която можем да измерваме. И, за които се градят матмодели. Тогава - наистина е проблем "границата на приложение" на модела, щото зависи от изначалната философска интерпретация. И, само проверените локално може да са правилни, а като всеобщо обобщение - не. Точно това се получава с модела при решения, които се тълкуват към ГВ, а също и "решения" които предричат космически червееви тунели. А, със същите тези конструкти е надарена цялата материя- всички частици имат "дупка" в централната си част, а всички растения, например, имат "тунели" в стеблата и клоните си. Тоест - физическите закони действат и при тях - сметки с пространство-време, вектори, "тензори" - трябва да важат и за "дребните" материални неща - локално. Затова ми се струва, че е по-правилно да се казва "разбягване" на Галактики, а не - разширение на пространство: отпада нуждата от ГВ и нуждата от скорости по-големи от на светлината в инфлационния период, отпада "Що не се увеличават размерите на галактиките и веществата при разширяване на пространството" и т. н. Многото на брой повсеместни Малки Взривове с непрестанно образуващи се частици, решават въпроса за разбягване на галактики. ...) ... Сингулярностите са проблем на директно прилагане на мат.модел към физическа интерпретация (мястото на дупки и отвори - е "пълно" с подреден етер*, а реализацията (обвивките) на вещеви обект е около този "център". Тоест не може да се приложи "... когато намалим радиуса на частицата до нула, то енергията й става безкрайно голяма". Вече много пъти съм го писал - "0" е абстракция- в Природата нула няма.) ...

Споменал съм ги тези "причини" - измененията от неподвижното ЕМполе. Фотоните, с които "работим" са ограничени по количество, а за другите - в тъмното - не се знае. Кинетична енергия на частици - ограничен брой частици. Потенциална енергия от дистанция - пак ограничена от структури. Планковите константи - имат общо с количества, като съотношения на константи. Механизмите на математиката - приложени във физиката са примерни математични модели, които донякъде, в някакъв интервал от стойности и начални условия - имат приложения за практиката. А ..., тълкуванията "Защо това е така?" е въпрос на начални хипотези. (само за инфо - етер* частиците са безкрайно много, а Вселената се реализира върху тях) ...

изтрито повторение

По твоята хипотеза, излиза че тези вак-частици са краен брой... Това не е ли странно? Защо трябва да се краен брой - това което е известно (учебниково) е, че ЕМПоле е неподвижно, а ние можем да "виждаме-отчитаме, измерваме" само измененията в него (само краен брой изменения "виждаме" в средните мащаби). В кавички, щото това е виждане в тъмното и тълкуването на същността им е въпрос на хипотези. Практически, статуквото не знае от къде произлизат свойствата на частиците и как се правят - приемат ги за даденост от хипотезата за ГВ - кварк-глюонна плазма и др хипотетични модели, които гонят обяснение на част от свойства, а не - какъв е произходът им... И затова, не могат да обяснят защо от милиарди, милиарди възможности за Светове, се реализира само една - ей този Свят. ...

Интересно - прилича на "формата" на Вселената...... Вътре сме, в мехура, дето се раздува, близо до "фунията" (ГВ) ...

И пак тълкуванията зависят от това, какво е разбирането за пространство. Усещанията ни са от измененията на ЕМполе - дори и тези от "тегло" при гравитация и от разни "механични" движения. Да обаче - самото то, полето, е неподвижно! - значи може да се възприеме като пространство (неподвижни по място пакет-фотони на вакуума), върху което се реализират събития от изменения на подрежданията им, следствия флуктуации . Това което прави хаос от проявления в "неподвижното" поле са движенията на заряди (собствени фотони) и ускорени заряди, произвеждащи "вълни" от вълновата характеристика на пакет-фотоните на вакуума. Вълнов пренос на импулс, заради разлика в потенциали на различно подредено, следствие флуктуации. При електромагнетизма - почти е невъзможно на практика да се "видят" геодезични (оприличени на "силови" линии, като в статика), именно заради постоянно променящ се хаос (декохеренция), особено, при свързването на протон-електрон във водороден атом! Къде отидоха вълните от преди свързването - нали ускорено са се движили заредените частици и са създавали вълни. Изведнъж - няма ги ... "пресекнала песен", ама хаосът извън локацията е останал. И се движи със С... И ... управлява, това което си мислим за процеси в пространство... Бързите процеси (в частиците) са едновременни?, а забавените - огромни маси - ги кривим?! А, ние, като Изследовател, сме "направени" от средно толкова бавни процеси, че можем да видим отделно време и отделно пространство при случване на събития. ...

Някои неща е по-хубаво, да не се знаят: виц: "Ленче, ти притесни ли се когато снощи се прибрах пиян, със счупен череп, насинено око и избити четири зъба?!! Не, снощи като се прибра, нищо ти нямаше." ...

Както съм писал там 2012г - за мен гравитацията е разбираема. (Като привличаща сила с ентропиен произход. Дължаща се на свойства на частици с характеристика "маса". Достатъчно е да се разбере произхода на понятието за сила - непрестанното "принудително" образуване на частиците "на слоеве", върху подреденост на вакуумна подложка. Всеки слой, като обвивка, съответства на едно от познатите ни взаимодействия. Взаимодействие на фотон на грави-поле (гравитон) с гравитон излъчен от центъра на друга частица (пробно тяло със собствена информация за начин на образуването си) - отговарят за "сила" от гравитационното взаимодействие (вече съм го описвал). Мезонният слой - взаимодейства с фотон, сфазиран с фотон от друг излъчвател - отговарят за "сила" от слабото взаимодействие. Най-външният слой - взаимодейства със сфазиран фотон от друг излъчвател - отговаря за "сила" от електромагнитното взаимодействие. При ядра - при осветяването им със сфазирани фотони за връзка (глюони) фотони от външни полета - не могат да "разпаднат" (да разплетат) фотоните за връзка - не са достатъчно къси падащите фотони - поглъщат се в група и при излъчване - "светят" в подходящите прибори като "очички" - наречени кварки. Ядреното взаимодействие е обявено за силно, само защото са нужни много къси фотони, а те се получават след дълго въздействие на заредени обекти със Сила, та ускорявайки обектите до високи скорости, близки до С, да излъчват много къси фотони, с които да се атакуват ядра... Вижда се - без понятие за сила - не стават обясненията за нито едно от взаимодействията.) ...

Подробно обяснение на често обсъждани ефекти от КМ: ...

Днешният виц: "Разпитват данъчен: - Как си построихте такава разточителна вила? - Хванах златната рибка и тя ми изпълни едно желание. - Как ще го докажете? - E, не виждате ли вилата?" Понеже каза, че вярваш само на доказателства. Пък приветстваш учените-професионалисти, които се "съмняват" в налични доказателства и мислят по друг начин. И аз ги приветствам, ама Доказателствата са Винаги Проблем!.. Проблем в обясненията. Принципно - за хората, гравитацията е сила - тегло. Що е само сила на привличане, вече съм обяснявал с гравитони (и хипотеза- никоя друга хипотеза не обяснява гравитацията). Струнниците - също са достигнали в теория, че гравитоните могат да бъдат обяснение, ако знаеха какво са... и ако знаеха какво е "маса". Теоретични са доказателствата за всяко нещо, за което се питат..., тъй че - нямаме твърди доказателства, където няма възможност за експерименти. (няма на кого да се "сърдим") ...

Хи-хи! Току скоро във филм имаше въпрос: "Защо Супер мен лети? Отговор: Ами защото на планетата Криптон имало много по-силно гравитационно поле от на Земята. Въпрос: Тогава що не лети непрекъснато?"" ... Ясно е: Без създаване на анти-гравитация (в смисъл на отблъскваща грави-сила) - не става за безпроблемно управление. Доказано е, че гравитацията не може да се екранира. Доказано е, че силите, които действат на тела от гравитационно поле, са равни и противопосочни. Изкуствено - на тая база - може да се имитира "свободно падане", все едно - няма сила - тегло. В самолети с "нулева" гравитация. ...

Мисля си, че е обратното - наличието на гравитони не гарантира вълнов процес в пространство-времето, а на механични вълни на тяло, което ги поглъща. А, излишък или наличие на гравитони (допълнително на обичайния фон) става не при всякакви движения на "маси" (напр. гиро-подобни), а при анихилация на "масови обекти" - като при анихилация на вещество-антивещество (ще е забележимо) и слабо забележимо с времето - при гравитационно "натрупване" на маса на някакъв "тежък" обект. ...

С гравитони по-лесно се обясняват явленията, според мен. Едноактно, като частици в "насипно" състояние се отчита преминаване през Лиго-датчиците. Във вид на еднократно механично смущение (естествено е в него да има и колебания, които да отчетат различна плътност на гравитоните в потока). Ако бяха вълни - (макар и като "механични колебания" на пространство-време) нямаше да е едноактно събитие във времето, а повтарящи се множество фронтове на вълни - един след друг, с някаква дистанция. ... ...

Не е точно по темата, ама е интересно... и забавно, донякъде... https://www.youtube.com/watch?v=C3hIZilPBhQ ...

(Хипотетично - се "държат" като неподвижни по място частици, ако ги възприемем за точки от една пространствена решетка. Струнната теория би била по-адекватна, ако възприеме сдвояването, което формира тези частици на вакуума - и веднага заприличва на стария неподвижен етер (не е изгонен от физиката - експериментът е търсил "етерен вятър", а не етер, щото не са предполагали, че всички частици, са формообразувани от една физична характеристика на етер*-частица. Тя се представя с Момент на количеството на движение - променлив вектор по големина и посока, с огромна честота на промяна - над 10^26 Hz. ("момент на импулса" е по-новото наименование). Така - тези частици на вакуума - задължително стават недосегаеми за експеримент, защото от тях, реално, се представят структури, изградени само от вектор "момент на импулс" - векторно поле. Тоест от частица заимстваме само нейно свойство - момент на импулс, който може да структурира синфазно и синхронно форми от подреждане на "себе си". Неподвижността на частиците "по място" е съществена - при флуктуации-подреждане в линия по вектор, реагират и съседите, линията добива и "обем", достигайки до несфазирана частица, не може да продължи и тогава - съседите възстановяват с обема си предишното равновесие, но Закъсняват по време. Обратният "ток на подреждане" за възстановяване, пак взаимодейства със съседите - и така се формира "неподвижен" фотон на вакуума. Това е неподвижното ЕМПоле - реализирано като структури върху етер* частици... До тук - само полета. Още няма "масови" частици.) ...

Това описание е подобно на сдвояването и непрестанното образуване на частиците на етер* (имам писана тема (физика) за хипотеза по въпроса). Всъщност - от тук започват интересните неща (за мен интересни), които могат да обяснят Света, какъвто е днес. ...

Пък това, по-долу, въобще не е шега... ...

Малко старо филмче, ама повечето търсения на учените там, са споменати: ... (имах надежда, че оня, дето гледаше красотата на природата, ще се сети, че "кротовите нори" - "къртичини дупки", са формата на растенията, на Земята. Разбира се друг мащаб и друга причина има, ама ..., търсят хората ... из Космоса?!? На Земята -Тези форми са резултат от действие на генетична памет (инструкции за поведение, в семената и клетките, примерно) и въздействие на информацията от околното ЕМПоле - физическата информация е във фотоните и в гравитоните Даже, струва ми се - въобще не осъзнават, че и животното (не само растенията), е ... едно яйце с много "дупки" в себе си - формите са подобни) ...

Ето ги и оправданията на ОТО, щото не е "знаела" за гравитони. ... На обяснителите хич не им пука, че за да се движат двама към полюса е необходима сила на триене за да следват ход по геодезични (абстрактен матем. модел, не е ясно от къде произлиза наличието им ... без да има гравитационно поле - с гравитони. А взаимодействията с гравитони - не "дърпат" само към център, а и ориентират и сфазират видимо по-лекото и Луната става обърната с едната си страна към Земята. Нека го обяснят с кривина?! - която си я има от структура на поле, но без сили - не става гравитационна сила на привличане.) ...

Обширно разглеждане на въпросите, възникнали и тук: ...

Само, при свободно падане!, силата преминава в равноускорително движение, според мен. Не можем да измерваме директно, щото е възможно най-най-малкото частично ускорение - най-малък размер (гравитон), с най-малка амплитуда. Кривината си е кривина на полето, заради структурата и количеството на гравитони, което се променя пространствено (по плътност) с доближаване на излъчвателя. Но извън "падащите" тела, тази плътност не се променя (освен с "обща" маса) - само с гравитони може да се обясни. Ако е само заради кривина - трябва да е непроменена извън телата - тази особеност на гравитационното привличане не може да се обясни (липсата на голяма сила от натрупване на "маса" при парадът на планетите е обясним - защо не се привличат с по-голяма сила по посока строяване в една линия). ...

Ето един опит за визуализация на "привличане" с кривина (без сили): ... Кой, обаче, "казва" на телата да се движат по геометрия?

Туй са сравнително "стари" въпроси и са обсъждани и във философията: https://megavselena.bg/vreme-e-da-ozhenim-fizikata-i-filosofiyata/ Време е да „оженим” физиката и философията Сблъсквайки се с феномена „фина настройка“ на Вселената, физиците молят за помощ философите. Когато прославен учен сериозно говори за милиони мултивселени, старият въпрос за нашата космическа самота придобива нов оттенък. Нашата Вселена постоянно се разширява и прави това с все по-нарастваща скорост. Нейните размери са непостижими, но тя пребивава в равновесие, което изглежда доста крехко. Понякога изглежда съвсем невероятно, че такава вселена изобщо е могла да възникне. „Както и да ни е действала философията на нас, учените – вдъхновявала, изморявала, дразнела, – всички наши теории и експерименти се основават на конкретни философски предположения. Това обстоятелство направо вбесява много изследователи и затова рядко го признават. Такива базови понятия като реалност, Космос, време, причинност, които съставляват ядрото на науката, се опират на метафизични предположения“, пише невробиологът Кристоф Кох през 2004 г. Казаното може да изглежда очевидно, още повече че преди сто години за това са говорили Айнщайн, Бор и други основатели на новата физика. Но в следвоенния период възгледите на учените рязко се променили. Математици и естествоизпитатели от XXI век били убедени, че философията вече не е необходима. Отдавна са отминали славните времена на Карл Попър, който въвел принципа на фалсифицируемост като критерий за научност, и Томас Кун, отбелязал феномена на смяна на парадигмата. В продължение на много години с философия на науката се занимавали само философи, докато учените им се присмивали, а понякога дори издевателствали: през 1994 година физикът Алън Сокал от Нюйоркския университет написал напълно безсмислен текст, препълнен също така с научни грешки, но който бил приет за публикуване в един от водещите журнали, посветени на изследвания в постмодернистичен ключ. Но изглежда, времената се променят. Забелязани са признаци, че съвременната наука отново започва да се интересува от философията. Причината – трудностите на физиката и космологията, а именно проблемът с обяснението на „фината настройка“ на Вселената. Ето трите най-странни „съвпадения“, без които нямаше да ни има нито нас, нито нашия свят. 1. Въглероден резонанс и силно взаимодействие. Изобилието на водород, хелий и литий добре се обяснява от съвременната физика, но образуването на тежките елементи, като се започне с въглерод, зависи от баланса между силното и слабото взаимодействие. Ако силното взаимодействие бъде малко по-силно или малко по-слабо (само с 1%), не би имало нито въглерод, нито който и да е друг тежък елемент във Вселената, а следователно не биха възникнали никакви основани на въглерода форми на живот, способни да си задават този въпрос. 2. Отношение на масата на протона към масата на електрона. Масата на неутрона е малко по-голяма от съвкупната маса на протона, електрона и неутриното. Ако неутронът беше малко по-тежък, той не би могъл да се разпадне без разход на енергия. А с маса само 1% по-малка биха се разпадали изолирани протони, а не неутрони, и тогава атоми, по-тежки от лития, биха се образували много рядко. 3. Космологичната константа. За жалост най-поразителният пример на фина настройка е парадоксът на космологичната константа. Ако, изхождайки от принципите на квантовата механика, правим изчисление на „плътността на енергията на вакуума“ на Вселената, като се започне от електромагнитното взаимодействие, се получава невероятен резултат – празният Космос „тежи“ 1093 г/см³. Между другото наблюдаемата средна плътност на веществото във Вселената е 10–28 г/см³, тоест отличава се от теоретичната стойност със 120 порядъка. Учените смятали, че ако в подобни изчисления се отчитат всички останали взаимодействия, то резултатът ще бъде нулев като следствие от неизвестен физичен закон. Но тези надежди били разбити през 1998 г. с откриването на ускоряващото се разширение на Вселената, тоест космологичната константа все пак е малко по-голяма от нула. Колкото и да е странно, това съответства на предсказанието, направено през 1987 г. от Нобеловия лауреат Стивън Уайнбърг, който заявил, че в противен случай новородената Вселена или би се разширявала прекалено бързо (звездите и галактиките не биха могли да се образуват), или би колапсирала отдавна. Казано накратко, Вселената притежава такива свойства, сякаш специално са я настройвали за създаването на разумен живот. Докато едни физици все още се придържат към „естественото“ обяснение, много други плътно се придържат към представата ,че нашата Вселена е фундаментално неестествена. Става дума, разбира се, за безпомощния антропен принцип: Вселената се намира в толкова невероятно състояние, че в противен случай няма да има никой, който да се учудва на това обстоятелство. Освен това привържениците на такъв подход твърдят: от господстващата теория на Големия взрив и вечното разширение логично произтича, че нашата Вселена е само един от многобройните „джобове“ на непрекъснато разклоняващи се мултивселени. Инфлационният модел буквално получи сериозна експериментална подкрепа на 17 март 2014 година, когато беше обявено за откриването на гравитационните вълни – ехо от Големия взрив, в данните на телескопите, разположени на Южния полюс. В този ред на мисли теорията на струните, съвременен кандидат за „теория на всичко“, предсказва съществуването на 10500 паралелни вселени (според една от версиите). В този обширен (и възможно безкраен) ансамбъл задължително трябва да се намери вселена, настроена специално за нас. Но според много учени подобни приказки нямат никакво отношение към традиционната емпирична наука. В книгата „Неприятности с физиката“ (2006) Ли Смолин пише: „Ние, физиците, трябва да се изправим с лице към кризата. Научната теория (мултивселена, антропен принцип, теория на струните), която не прави предсказания и затова не подлежи на експериментална проверка, никога няма да ни подведе, но няма и да ни доведе до успех, докато под наука се разбира знание, получено посредством рационално разсъждение на основа наблюдения.“ И макар експерименталната проверка да е невъзможна, привържениците на тези теории все пак могат да обяснят някои неща. Например, ако наистина съществува безкраен брой вселени като нашата, както твърдят някои физици, откъде ще се вземе „вероятностната мярка“? С други думи, какво означава разговорът за „вероятността“ за съществуването на нашата Вселена в наблюдаваното състояние? Има и такива учени, които не виждат алтернативи на някои варианти на мултивселена и антропен принцип. Физикът Макс Тегмарк, наскоро издал книгата „Нашата математическа вселена“, доказва не само реалността на мултивселена, но и това, че мултивселената е математична – всички математически закони действително съществуват и се явяват пределен материал на Вселената. На този фон учените все по-често призовават към началото на преговори с философите. В статия, публикувана в сп. New Scientist, космологът Джоузеф Силк, като разглежда тези и други въпроси, стоящи пред науката, отбелязва, че това вече са проблеми, касаещи смисъла на самото наше битие, затова те са сродни на тези, които от хилядолетия обсъждат философите. И наистина, вече се появи така наречената неврофилософия. „Да се прокара граница между физиката и философията, не е лесно – пише Силк. – Възможно, дошло е време да оставим тези безплодни опити и да се опитаме да изясним какво ни обединява.“ ... ... Също е коментирано, че Вселената не притежава съзнание, в статии (в клубове философия, психология, че и във физиката) и има много за четене. ...

По-подробно за времевите кристали и "вечен двигател". Важно е, че стигат до наличие на непрестанно (непрестанно) образуване на структура - и промяна на честотите при подреждане на атомите " в редичка": ... ...(пп това е статията от четвъртък: Кристали на времето" и ... сравнително "фалшив извод" за приложни възможности: https://www.obekti.bg/tehno/uilchek-szdavaneto-na-vechen-dvigatel-e-vzmozhno Уилчек: Създаването на вечен двигател е възможно) ...