Малоум 2

Малко по-сложно е. Ако не съществуваше Изследовател и навсякъде във Вселената са разхвърляни ... часовници, ще тик-такат ли? Ще измерват ли нещо което сме нарекли време. (според мен - Да. Времето и забито в зрънцата на зърнестият модел на вакуум) Ето за импулса - изначало съществува и освен маса по скорост, може да е и Сила по Време. Затова и се запазва - има го в зрънцата. ...

Да, наистина от първия път - ще разбереш, че хората които пишат много знаят, но .. не могат да кажат кое е правилно, кое - не, в действителност. Например, "великата формула" E=M.c.c, но - това е с дименсия, която е по вторият закон на Нютон: (N.m)= M(m.m/s.s). Като се съкрати дименсията по метър, в вляво остава дименсия на сила, а в дясно - дименсия на ускорение, т. е., силата е равна на инертна маса по ускорение. Важи, когато инертната маса е коефициент, което в последно време се оспорва, щото не се знае произхода на понятието за маса. Е, да, но при фината настройка на алфа, примерно, е отношение на двата вида енергия - електромагнитната и променената инертна маса, заради промяната на електромагнитната от слабо магнитно поле. (променя се вида на обвивката, а тя отговаря за инертността) (Скоростта на светлината във вакуум е гранична за пренос на информация - произведението на фазова и групова скорост на светлината е с.с -демек с на квадрат е винаги вярно. Ограничението по големина идва от неподвижната основа върху която се реализират обектите - тя се "грижи" за това - неподвижни по място са частиците й и във вакуум - реалният пренос на информация се реализира от разлики на промените в подреждане на вакуумните частици - при вълни - редичка по линия, а околните се "строяват" за локалното запазване на равновесно състояние. Следва възвръщане на околните, а това възбужда нов ток-редичка, с друго място като "начало" и т. н.- началото се мести по вак-решетката. Тъй като няма изкривяване и връщане към начална точка - няма характеристика маса и скоростта на пренос на смущението от изменения е гранична и максимална. Прилича на "абсолютно твърдо" тяло по пренос на вълнов процес.) ...

Датчиците са настроени за червена светлина и при срещата на двата процепа червеният фотон се "разделя" на два - всеки с половината енергия от началния. Всъщност разделените интерферират след преградата - поради различните пътища на пристигане до екрана - сумират се за "светло" петно и се изваждат (гасят) на "тъмното" петно. Самият екран е конструиран с подбрана чувствителност на фотоните които долитат при тях - по енергия на възбуждане на пикселчетата и съответната химия за устойчиво възбудено състояние. ...

Представи си - един централен източник на светлина за сферични вълни, заобиколен от датчици, разположени сферично около излъчвателя. Изследовател започва да намаля енергията на излъчваното. В някакъв етап-момент - ту един датчик ще каже цък, ту друг ще каже цък и т. н., значи - излъчват се единични фотони във всички посоки. Тогава ... ограничава се посоката и се провежда опит с двата процепа - в продължителен период от време се пропускат единичните фотони и ... на екрана се получава картинката "интерференция". (според мен - проявяват се вълновите свойства на фотона - фотонът е с "пълнеж" от трептения, пакет с тембър- означава, че се е излъчил от преминаване на електрон от един горен слой на по-долен на атом, но търпи промени във време-интервал (движения от йонизацията до излъчване) , докато се реализира "подходящо" за новите условия на трептене на атома.) ...

Интересно с фазова и групова скорост на светлината и се внася яснота в разбирането за светлина и време: ...

... (времето е "забито" в основата върху която се гради ... всичко като материя, което е възможно да се наблюдава от Изследовател. В този смисъл е фундамент. Но - бързината на промяна на една характеристика (вектор момент на импулс на частиците му) е ненаблюдаема поради проста причина - изключително малък размер, в сравнение с обектите, с които работи Изследовател. Успоредно с нарастване на размерите се забавя бързината на промените им и на новите физически свойства, до които сме се "добрали". Така, понятието за време става относително, а и понятието за пространство - зависещо от протяжността и отстояние - също. Обединяването в пространство-време е по-точна характеристика на околното.) ... ...

Ето - за сбърканата интерпретация Хигс-бозона. ...

Така е по сегашно... официално - това се мъчи да обясни авторът на видеото, но ..., доста неясно: кое откъде произлиза. (Но при F=m.a масата е само коефициент пред ускорението. Коефициент - означава че търпи промени, не е константа. Затова теоретично са нужни "видове" маса - в зависимост от участието й във видове взаимодействия. В хипотезата - масата е коефициент на съпротивление при промяна (има външна неуравновесена сила), при промяна на движението по инерция. Тогава се проявява инертната маса. При грави-маса, доколкото гравитоните действат отвътре навън, има закъснение във време за цялостно дообразуване за формиране на външния слой на частиците, когато се проявява инертната маса. Следователно, отношението на тежка маса, към инертна маса се запазва - протони и неутрони (формират инертна маса на телата - в ядро) са с почти еднакви размери по големина, т. е. принципът на еквивалнтността се спазва като почти постоянно отношение на тежка към инертна маса. Известни са и резонансни частици - няколко частици временно съществуват в една обща обвивка, която бързо се разпада, според външни условия, на съдържащите се частици, с промени на масата им. Това е именно и проява на понятие за маса - общо като цяло на "голяма" частица, с голяма инертна маса, която, като се разпадне "дава" масите (проявяват се поотделно) на съставящите я частици. Така действа и хигс-бозона.) ...

Да, авторът, доколкото разбрах, това иска да обясни - че м-нулево е в неговата отправна система и Екин не трябвало да "играе" в промяна на масата... Но - на коя маса: гравитационна, инертна, електромагнитна? В случая - разглежда само инертната маса. А в тая с-ма вътр. енергия не е само от "маса", която се върти на връв около център (инертна), а и от енергията на връзката (връв), а и от трептенето на условния център на въртене, т. е., частен случай на измерване на маса. Условно е елиминирана грави-масата - м-нулево се изчислява посредством "сила": m0=F/a - като се направят сметки и за поправки във връзките. (В отпр. с-ма на тялото (частицата) - да - вътрешната енергия е от светлинни фотони за връзка с централния слой от образуващи фотони, в най-общия случай - бързината на образуване на център (с огромна честота на образуване - голяма честота на образуващите фотони) е по-голяма от бързината на образуване на обвивните фотони (образуването закъснява спрямо центъра) - и центърът става със скоростта на светлината в "средата на частицата", докато обвивката става бавно . За да се ускори частицата до светлинни скорости - трябва да поглъща в предната си част на обвивката все по-къси и по-къси фотони, но поглъщаните фотони са винаги с по-голяма дължина на пакет от дължината на фотоните образуващи обвивката. Демек - няма откъде да се вземат толкова къси фотони, които при поглъщане от частицата, да увеличат скоростта й до скорост на светлината ВЪВ ВАКУУМ. (източник на такива фотони биха били частици със заряд, "задвижени" до скорост на светлината във вакуум - което е невъзможно - такива св. вълни се самоцентрират около линия, докато частиците се образуват около център - има връщане, закъснение-забавяне за цялостно формиране)) ...

Не може да го обясни, щото не допуска превръщания Екин в Епот и обратно. Споменава ги, но не ги ползва. Масата не е енергия разделена на с на квадрат. Това е "обща маса" съдържаща и превръщане - едно махало, като цяло, заедно с околното, което прави махалото съществуващо. (Масата е коефициент на съпротивление на тяло (цяло тяло) срещу принудителна промяна на движението по инерция. По уравнението за сила на Нютон. Това включва и нулевата маса: m-нула + "маса" от това което "пречи" за промяна. А пречат различни почти неизмерими параметри и в плюс, и в минус на увеличаване или намаляване - фотони от околните полета. Например - неподвижното ЕМП, върху което се реализират телата. Съществуване на Електромагнитна маса е доказана според Файнман - допускали са даже, че електронът има само електромагнитна маса, но после са определили, че не е цялата маса. Досеща се, че поглъщането и излъчването на фотони "трябва" да променя цялостната маса - щото има промяна на скорост на тялото, промяна на формата му - на обвивката от образуващи се фотони. Ако образуващите фотони не могат да се затворят около център, частицата се разпада и това се случва още преди достигане на С-вакуум. Затова - тяло не може да надхвърли С-вакуум) ...

Малко по-други са въпросите които да водят до изясняване на реалност. (в хипотезата ми - всички обекти се образуват от ... светлина. ) https://www.youtube.com/watch?v=wiBsfvW5AWY ...

https://www.youtube.com/watch?v=Sp5SvdDh2u8 ...

Разбира се, че има хитрост. (разглеждай последните две клипчета заедно - едното разказва, че електронът не се върти, но се държи, все едно че е мини-магнит и се разклаща в Магн.поле. Другото разказва, че в елм.вълна, все едно че имаме заряд, заради който, вълната се разпространява в една посока по оста, перпендикулярна на ел поле и магн. поле) При Файнман - когато разглеждаме ЕМПоле, в което няма заредени частици, се получава, че това поле е пак от заряди-заредени частици, някъде, където се движат с ускорение. Иначе - няма изменения в полето, които могат да се регистрират и да говорим за светлинни вълни. (по хипотезата ми - електронът е "съставна частица", която се образува непрестанно, има условно постоянна централна част, а обвивката на електрона се образува от поглъщане на фотон от околно поле, завихря се до обвивка и се "изхвърля" противопосочно (откат), като целостта на частицата се диктува от образуването на центъра й. Така електронът се държи като пумпал в магнитно поле. Ъгло-квантовия момент се противопоставя на въртящия момент (вътрешно свойство) и не може електронът да се разпада, заради устойчивия си център (освен при анихилация, дето трептенията на частиците се "разплитат" до образуващите ги фотони, заради различните ляво-десни посоки на завъртане при новообразуване - вещество-антивещество). Устойчивостта на частиците във времето се "регистрира" и от съпротивата им (маса) при прилагане изменения от външно поле. Не може частица да има маса, а да няма механичен момент.) ...

Не се знае как се "получава сила", въпреки наличие на реално+интуитивното усещане. Какво да разбираме и наричаме сила - не е ясно, поради липса на същност - основа и начален модел. Ако частиците се образуват непрестанно от центъра си навън, на слоеве, то - резонанс на падащ фотон за всеки от слоевете отговаря на един от познатите видове взаимодействия. А сила имаме заради "промяна на стъпката" при цялостно новообразуване на частицата - образуване на обвивни фотони, или група частици, образували обвивни фотони. Тази промяна на стъпката, променя и структурата върху която се реализира частица и фактически е промяна на скорост, т. е., ускорение. А масата е коеф. на съпротива при промяна на вак. подложката, върху която се образува обектът. Така - Нютон-формулата за сила е ясно от къде произтича. Също, стават ясни... и обясненията по-долу: https://www.youtube.com/watch?v=ZHxoM9lvzVA ... ...

Почти смешен парадокс: https://www.youtube.com/watch?v=AL2Chc6p_Kk ... ...

Материята е вън и независима от нашето съзнание. Затова често възниква въпрос - а съзнание ... какво е? Историческата памет ни показва, че определението за материя е философски приемливо. Значи, ако разберем какво е съзнание е възможно и съгласие. Правилно "започна " с Памет. Ние регистрираме изменения в околността с памет - памет на структурите по-общо. Но - точно това е и нужно за съществуване на материята- Устойчивост на структурите й във времето, а ние сме си измислили времето за удобство - времеви интервал по принуда - за възможно регистриране на разлики от получаваната информация. (зараждане >пребиваване във време-пространство--> смърт, в смисъл на разпад на структури). Най-бързи промени в получаваната информация е тази със светлинни вълни. Ама те първо са невидими за нас "докато ... нещо би трябвало да се движи" и второ - теоретично са еднопосочен вектор (посока на разпространение на електромагнитна вълна). И като си въведем абстракцията "време" в подредба на променящите се събития, излиза, че нещо "тече" в една посока от минало (опит) към бъдеще (предполагаемо). И доколкото съзнанието е "игра на прескочи кобила" на абстрактни образи в съзнанието и избор-обява, приемане за реално съществуващо от сглобен абстрактен образ, то "претегля" съотношения от изменения в пристигащата информация в мозъка. Когато не може еднозначно да се определи - липсва минал опит - все едно, мозъкът трябва да Дели на Нула. В природата нула няма, ама в мозъка има абстракция "нула" ... и започват емоциите. Няма опорна информация, за доизкусуряване на абстрактен образ от това, което е прието за реалност... става лутаница. Следва - Разум, който въвежда граници на поведение... не всякога успешно. ... ...

https://nauka.offnews.bg/fizika/chestit-den-na-nevidimoto-na-tamnata-materia-video-116905.html Честит Ден на невидимото, на тъмната материя (видео) На 31 октомври светът празнува Деня на тъмната материя. Всичко, което виждаме - звезди, планети, тикви, паяци и мрежи е направено от материя. Материята обаче образува само 5% от Вселената. А останалата невидима част от Вселената? На и около 31 октомври 2023 г. светът ще отпразнува ловът на невидимото – нещо, което учените наричат тъмна материя. От 2017 г. насам повече от 350 глобални, регионални и местни събития са били проведени на и около 31 октомври от институции и лица, които искат да ангажират обществеността в дискусии за това, което вече знаем за тъмната материя и многото експерименти, целящи да разрешат нейните тайни. (видео) Тъмната материя е една от най-притеснителната част от физиката. Очаква се тя да съставлява около една четвърт от невидимата Вселена, а останалото е нещо още по-объркващо, известно като тъмна енергия. Физиците още не са я наблюдавали директно, макар че оставя следа в начина, по който се държат галактиките, разбягвайки се в различни посоки. С други думи, тъмната материя изглежда "се крие" пред очите ни. Посетете www.interactions.org/dark-matter-day за да разберете как учени от изследователските институти по света търсят невидимото. А от нас - една статия, в която обясняваме какво знаем и какво не знаем за тази мистериозна субстанция - "Колко е тъмна тъмната материя". Тъмната материя е невидима материя, която нито излъчва, нито поглъща някаква светлина, но показва своето присъствие, като взаимодейства гравитационно с видимата материя. Това изображение показва разпределението на тъмната материя във Вселената, като се симулира с алгоритъмс висока разделителна способност на Института Кавли по астрофизика на частиците и космология в Станфордския университет и SLAC National Accelerator Laboratory ... ...

Не "или", а "и". Възприето е, че събитието е точково. За по-лесно. Но пък, трябва последствие когато е нужно, да се предпишат свойства на събитието (някои от които стават физични параметри в такъв случай) и ... просто, не е ясно - има ли скрити параметри в смисъл на физически свойства. Спорът яко се дискутира в КМ например. Разбира се, отделни събития могат в определени граници, да имат връзка помежду си. ...

По-рано - мисля, Младенов каза, че се измерват "интервали" време между събития, а не - самото време. Тоест - за сравняване са нужни повече от едно (единствено) събитие, а това на практика е Винаги така. Не можем да откъснем едно събитие от околността на наблюдаваното, ако не го сравним с ... друго. Щом сравняваме то, което и да е, е относително - така работи и мозъка - съотнася към множество възникващи идеални (нереални) образи, а несъзнавано сравнява с образи , запаметени (временна или условна памет) от предишен опит. Именно опитът ни казва, че това което си мислим за отделни събития, трябва да се подреди - една подредба за конкретен наблюдател е подреждане на събитията по време на случване - нищо, че е илюзорно, че е абстракция за наше удобство. Има и др. подредби, но само тези които се съчетават (инварианти) с пространството и времето (пространство-времето), добиват разпространено ползване. Очакванията на факти от такъв подход не винаги са достатъчни, но са необходими ... пак за сравняване. И съмнения при разни тълкувания. ...

Така е, но Точно - това е информация и ако не е подредена времево (ако не я подредим логически последователно на случващите се събития)- я наричаме хаос. Другите животни и ... камъни, само реагират на външната информация, без да я обработват логически, поради липса на съзнание и разум. Затова и съществуването им е еволюционно зададено и от ентропийни сили (превръщания) и, в крайна сметка, оцелява (и е налично за експ. проверка) това, което е Устойчиво във Времето. Въобразяването, демек за контакт и разбирателство, изисква проверка и нарочване-наименоване на явления и свойства, за обмен ... пак на информация за отделни Изследователи. Дали ще се "разберат" е съвсем друго равнище, достигнато субективно от ... миналото, благодарение на памет-устойчивост на връзките във времето. (по подобен повод съм казвал афоризма: Цяла нощ обменяхме мисли и на сутринта, ... си тръгнахме с празни глави!) ...

Тъй, де. Илюзиите са необходими, но не са достатъчни. Необходими са за въображението, но без експериментално доказване си остават въображение. То, пък, е нужно за правилно тълкуване на фактите от тези експерименти. Самото тълкуване е на "тъмно", ако липсва основа (основата при мен е етер*, но и тъмната материя и енергия могат да свършат "правилна" работа, ако стане "зрънчева" тъмната материя - например, бримково зацепване по двойки, т. е, Часовник) "Работим" (мозъкът ни работи) с информация от светлина. Да, ама светлина (светлинни вълни) в началото на Света, няма. Докато не се "появят" заряди (заредени частици), няма какво да направи разлики в ЕМПоле, което е неподвижно. Ние "виждаме" само разлики от ЕМПоле, които допринасят за някакво движение на обекти с маса. Доколкото времето е забито в основата на всичко, което се гради върху нея (а не от нея, както се е считало едно време и ... отрекли нуждата от етер). И ... от нея - всичко е направено от съчетание на фотони на полета (около точка или около линия) и затова, в крайна сметка, развитието е (се повлиява) повлияно от местното съчетание на полетата. Слагаме каквито си искаме "измерения", но ... се търсят най-удачните, които да пасват, в изследователски задачи, на наблюдаваното във времето и пространството. Може и за весело, разбира се: Към нови перспективи Вратата беше доста масивна, обкована с желязо и на нея имаше надпис на три езика: „Четвърто измерение. Вход строго забранен!“ Професор Шмид спря задъхано. Зад него се чуваха стъпките и виковете на преследвачите. Срамота е да се помисли, че един професор, при това истински немец, при това никакъв комунист, а тъкмо напротив, може да бъде преследван от полицията! И то за какво? За изнасилване на някаква си десетгодишна глупачка, която и без това до пълнолетието си би забравила цялата шега. Професор Шмид с удоволствие би се оплакал на по-висша инстанция, но засега нямаше време за това. В дъното на коридора се появиха светлинки. Полицаите идваха. В този проклет тунел, останал кой знае откога, можеха да го заловят като плъх. Професорът прочете още веднаж надписа, неговият аналитичен ум обаче не реагира на чудноватите думи и ръката му сама посегна към бравата. Вратата се отвори необикновено леко за масивната си външност. През нея нахлу някаква неутрална светлина, която не падаше в прави лъчи, а описваше подвижни цветни фигури по пода. Стъпките се приближиха повече. Няколко куршума просвистяха покрай ушите на беглеца и се загубиха в светлото пространство. Шмид видя, че работата става гореща, направи крачка напред, още една и... Отначало пред очите му се завъртяха цветни кръгове. — Да съм пил — не съм пил — каза си той. — Какви са тези фантасмагории тогава? След това върху него нахлу вълна от различни шумове, сред които преобладаваше звучно псуване на английски. Мъгливата светлина се разсея и пред професора се изправи дълъг човек, който търкаше главата си и продължаваше да хули всичките роднини на всичките си съществуващи и несъществуващи познати. > — Кой идиот ме замерва с желязо? Вие ли? — пристъпи той към Шмид. — Защо не оставяте един честен янки да си проспи живота като хората? — Прощавайте, сър — усмихна се любезно професорът. През последните години той беше свикнал рефлекторно да се усмихва, когато чуе английски език. — Току-що стреляха по мене, та може някой куршум... — Куршум ли? Глупости! Вие отвън ли идвате? Шмид кимна. Американецът изрева, сграби го за ръката и го повлече: — Къде е това оттатък? Казвайте! Посоката! Бързо! Шмид се обърна, за да покаже вратата, през която беше минал, но видя зад себе си празно пространство. Навсякъде наоколо се простираше безкрайна гола равнина. — Тук някъде беше. Не може да изчезне... — Простак! — извика американецът. — И той като другите! През вратата ли влязохте? — Да. — Какво пишеше на нея? — Четвърто изме... — професорът изведнаж се сети,че от десет години преподава физика в Бонския университет. — Но как тъй четвърто измерение? Нима ние сега сме в него? — А да не мислите, че сме в сладкарница? — каза иронично американецът. — Но това е гениално! Това е велико! Значи ние сме открили четвъртото измерение! Шмид беше възхитен. Той си представи как се връща в Бон, как докладва за толкова отдавна търсеното измерение, как получава всички възможни титли от всички университети, как най-после натрива носа на оня проклет Фьодоренко от Москва... Американецът го гледаше подигравателно: — Вие наистина сте глупав. Какво се радвате? Добре де, открили сте го. Преди вас вече тук има стотина души. Да не мислите, че само вие сте минал през вратата? Но каква е ползата? — Какво говорите! Та за четвъртото измерение се пише, за него се спори, то би дало нов тласък на науката към... — Накъде? Кажете де? И после на вас лично каква ви е ползата, когато не можете вече да се върнете оттатък? Професорът се огледа и едва сега започна да го дострашава. Той действително се намираше сред гола равнина. Тук-там се виждаха сенките на разхождащи се хора. Но никъде нямаше ни следа от входа, през който беше минал. Той погледна учудено американеца, който най-после започна да му обяснява. Оказа се, че и той бил инженер, който преди три години открил вратата и влязъл да види какво има зад нея. А другите, които са тук, влизали според принципа на обикновените хора, които си бутат носа винаги там, където пише „Забранено“. Досега инженерът беше открил само това, че както четвъртото измерение е непостижимо за останалите три, така и те са невидими за него. И понеже вратата, тунелът, дори и въздухът в него са от другите измерения, сега за тях те практически не съществуват. — Ние може в момента да настъпваме по мазола английската кралица или пък някой кадилак може да минава през черния ни дроб — това е съвършено безразлично и за двете страни. Важното е, че стоим тук, не знаем още колко време ще стоим и нищо не правим. Факторът време не съществуваше в четвъртото измерение. Това поне успокои професора. Той скоро бе закусвал и храната щеше да го държи сит до края на престоя му. До края ли? А кога ще дойде той? Американецът малко го успокои, като му показа различните фокуси на четвъртото измерение. Той например го заведе до точката, в която се срещаха всички успоредни прави на геометрията. Показа му, че тук светлинните лъчи вървят по крива линия и затова, когато слънцето е в зенита си, настъпва нощ, а когато започне да залязва, отново става светло. Демонстрира му наличността на притегляне във всички посоки, като започна да се разхожда съвсем спокойно три метра над земята с главата надолу. Дори направи малък експеримент, с който доказа липсата на плътност на материята, като си бръкна в корема, извади ръката си през гърба и си почеса лявата плешка. — Но вие какво правите тук? Как преживявате? — искаше да знае професор Шмид. — Скучаем, професоре. Ужасно скучаем. Изучихме всички чудесии. Открихме университет по физика за ново дошлите, но те сега всички имат титли от професор нагоре. Чудим се какво да правим, защото никой не е донесъл със себе си поне една колода карти. Измисляме най-различни щуротии. Довечера например ще ходим да слушаме концерт за лейкопласт и оркестър във форс мажор. — Но нали нямате... — Нямаме, разбира се. Там е и интересното. Оркестър нямаме, но поради липса на лейкопласт това не се забелязва. А концертът ще се състои. Дори днеска назначиха диригент, критик, директор... Професор Шмид изгледа американеца. Той вече наистина се опасяваше да не би да има работа с луд човек. Но тъй като разбираше само от физика, а не и от медицина, реши да остави времето да покаже. Времето? По дяволите, та тук време не съществуваше! Тук хората просто изчезваха за околните си и се консервираха за цялата вечност. А при безкрайното си пространство четвъртото измерение можеше да поеме толкова много хора, че в другите три измерения да останат... Стоп! : Гениалната идея изведнъж осени плешивата глава на професора. Той така зяпна от уважение към себе си, че сега пък американецът се усъмни в умственото му състояние. Но да! Но разбира се! Ето, това вече наистина е велико! Тук могат да се поберат толкова много хора... излишни хора... без да има нужда да ги хранят, да ги убиват, да ги погребват... Какво представляват Освиенцим, Матхаузен, Биркенау пред грамадните възможности на четвъртото измерение? А ще дойде ден, о, както е тръгнало, скоро ще дойде ден, когато отново ще трябват лагери и за евреи, и за болшевики, и за американци, и за кого ли не. И тогава той, Ханс Шмид, ще стане велик — много по-велик от откривателя на водородната бомба. Името му ще се носи от уста на уста, а пък ако му разрешат от всеки осъден, който минава през проклетата врата, да взема по една минимална входна такса, тогава... Професор Шмид затанцува от радост по пясъка на пустинята. Американецът го погледна, погледна, махна с ръка и отиде на концерта за лейкопласт и оркестър. А Шмид, щастлив и доволен, седна на пясъка и поради липса на други пособия започна с пръст да чертае формули и да прави изчисления. Предстоеше му не особено трудна задача — сега да открие отново другите три измерения, да се върне в тях, да докладва, да събира лаврите... Досега още не е съобщено за завръщането на професора. Евреи, комунисти и прочие второкачествени хора, можете да спите спокойно! ...

Така е, но на практика е различно от на теория. Теоретично Буридановото магаре умира от ... глад... На практика - няма реално равноправни избори (при мен е лесно, щото частиците се образуват непрестанно и са все "нови" и никога не се знае какво се е променило, но ... фактически всичко се променя) ...

Нали реалното съществуване го определяме с взаимодействия, т. е. - диалектика отвсякъде. И, материята съществува в пространството и времето - това "виждаме". За по-точно - в пространство-времето... Та ... времето: Когато бяхме млади - не ни беше времето. Когато поостаряхме - не ни стигаше времето. Когато остаряхме - времето ни е минало. Извод: Да се време навреме! ...

С училищно образование може да се доказва, че светлината притежава импулс: ... ... (т. е. - при "липса" на маса, импулсът пак е пропорционален на сила, приложена за единица време) ... ...

Опит за Същност на "спин" ... ... (всъщност, електронът трябва да притежава въртящ момент (силов, механичен), заради наличието на собствена маса, която не е само електромагнитна маса - Механичният момент е като контра на ъглоквантовия момент) ...