Малоум 2

(При мен е по-лесно - стените на въображаемия куб не могат да са прави. Независимо каква структура се е реализирала вътре - дали от полева или от вещева материя, то частиците на етер* са еднакъв брой (когато кубът е без и със структура)- само динамично си променят формата заради структурите вътре. Тогава - стените реално не са прави, а огънати - тоест, локална е кривината на пространството на куба. Подобно нея - с още много кубове ако изпълним Вселената - доколкото непрестанно се раждат различни структури на различни места, то средно, за далечни разстояния, локалните кривини компенсират и "видимото" отвсякъде, ще е като плоско пространство. Протяжността на пространството се обособява от движенията на обектите - посредством сили на привличане и на отблъскване. Когато разстоянията между обектите (напр. Галактики - стареят, намалява образуването на нови заряди, съществуващите вътре рекомбинират и няма излъчване на голям интензитет фотони за "хаос" - който е бил външна причина за отблъскваща сила м/у Галактики), та, разстоянията стават големи - привличащите от гравитация сили бързо стават по-малки от отблъскващите сили заради "хаоса" в междините. Ентропийните сили - от подреждане на хаоса - са сили на отблъскване, за вече готови структури, поради неподвижността на частиците етер* - така раздалечените Галактики получават ускоряване при разбягване. По "наблюдения" - не можем да установим крайна граница на Вселената (съответно форма), но ускорителното разширяване - я прави безкрайно голяма. А, поне досега се счита, че е факт.) ...

Е, такава е практиката, принципно, баш по новия виц: "Човек използва средно около 3 на сто от мозъка си, с което често натоварва мозъците на другите хора, на 100%." ...

Според мен - защото нямат разбиране на това, какво е сила. Обикновено - се цитира вторият закон на Нютон: F=m.a. Да, ама започват въпросите какво е маса, що силата зависи от промяна на скорост и т. н. Силата започва да зависи от "динамика": https://bg.wikipedia.org/wiki/Динамика При променлива маса - силата може да зависи от импулса. Грубо: Деформацията може да е еластична (стоманена пружина) и пластична (тесто). При еластичната - силата променя местоположението на частиците (отклонява ги от равновесното състояние). При отпадане на силата - отклоненията се възстановяват почти напълно. (почти - по хипотезата - при промяна равновесното състояние, се отделят ИЧФотони, които се съдържат в междучастичното пространство. При премахване на силата - тялото поглъща ИЧФотони от околността за възстановяване на старите връзки. Има вероятност - да не се погълнат същите фотони на същото място. Нарича се "стареене" на материала). Силата от гравитация се уравновесява от силите на ЕМП. При свободното падане - с гравитони, силата от привличане се уравновесява с образуване на частиците по посока на атакуващите гравитони - тоест, действа тотално - цялостно на обекта, с преместване на тялото по посока резултантната сила. И двете сили - на телата - са по направление към масовия им център - тоест скоростта няма нормална и тангенциална компонента, та да възниква ускорение от сила. Ускорението го наблюдава Трети наблюдател (Галилей). ...

В тая мисъл се крие нещо по-друго, според мен. Предположил е, че Светлинните вълни са предизвикани от вече готов електромагнетизъм на веществени обекти. Което си е точно така. Не е могъл да коментира "среда", но си личи, че я предполага по "полеви" съображения и, че обектите "притежават" електрични и магнитни свойства, които трептейки - предизвикват ЕМВълни. Частен случай на проявление (наблюдаемо -в смисъл на измеримо) - от ускорително движение на заредени частици. Остава въпрос: от къде частиците са придобили такива свойства, как, от какво "нещо". (етер* има свойство на поле - частици с променлив вектор "момент на импулс" - частиците му трептят на място, а "резултат от импулс" в промяна, при сфазиране, се пренася по съседи - заради закъснение в промяната - като вълнов процес.) ...

Искат на математически модел да въведат физика. Ясно им е, дори и повечето учени са петимни, че светлината трябва да има среда на разпространение - разглеждат, например тъмна материя+тъмна енергия, която да "криви"... нещо. (А колко простичко е с етер*- етерните частици са с една и съща големина, но, заради сдвояването, обвивката им може да бъде с различна форма - сферична, овална, пурообразна - в зависимост от това дали участват в пренос на импулс при сфазиране по съседство. Така преносът на импулс може да стане само с ограничена скорост - максимална във вакуум - когато няма смущения от обекти с маса - коефициент на съпротива срещу принудително преместване. Тогава масов обект се движи с много по-малка скорост и ако няма други смущения се движи по инерция. Изведнъж - и двата постулата се изясняват - движение на телата по инерция и ... крайна, гранична скорост на пренос на импулс - крайна скорост на светлината във вакуум. Във всяка друга среда - скоростта на светлината и по-малка от тази във вакуум. А и "кривина" на пространство - също се изяснява) ...

Извинявай - сгрешил съм. Недоглеждане, разсейване, инерция от предното изречение ... и т.н. Нанометри - в смисъл, че разстоянията между атомите са много пъти по-малки от дължините на вълните. Тогава преносът на импулс от отделен фотон е по обвивката на дълга подредба на атомите... Дори и в газовете - атомите и молекулите имат моменти на подреждане и обвивни фотони на ЕМПоле. В тези обвивки се поглъщат фотони от падащата ЕМВълна и следват пренос, като по едри образувания. Така различните фотони от падащата, образуват вълни от сфазирани еднакви фотони (монохроматични) А, иначе - имам спомен, че сме коментирали подобно при обясненията за микровълновата печка... Да. ...

Да, това може да е официално приетият начин за "прозрачно", но - при мен, с малко по-друга интерпретация. (При смесена светлина - фотон-пакетите са с дължини на вълна - 0,3 до 0,7 микрометри, примерно (но може да съдържат и др. до 3мм за ИЧ), а разстоянията между частиците на веществото са от порядък около 1-3 микрометри, че и повече. Поглъщането на фотон не е от един атом, а от група атоми и то - от обвивката им, ако са подредени така, че да образуват подобно "макромолекула" - дължина по пътя на пренос. Такава обвивка е подходящо място за сфазиран захват на част от пакет-фотоните (поглъщане на точен фотон по цвят), завихряне в посока пренос на импулс (престой) и излъчване от обвиката по-посока пренос. Такова подреждане е ентропийно зададено, още при "замръзване" на течността - минимална енергия за пренос на информация (изземване на бурята от ИЧ-фотони в горещо състояние - към студените външни повърхнини) При такова "нишково" поведение на структурата (друга среда със собствено ЕМПоле), в посока пренос може да се получи дисперсията, която пък установяваме с промяна пътя на пренос (призма) - част от късите фотони се пренасят по наклон (къс път- на поглъщане на влизане), по-голям от пътя на дългите. Поради различното завихряне по пътя, сумата от всички ще е поляризирана - зависи от вида на материала. Ъгълът на падане равен на ъгълът на отражение - пак поради подреждане на частиците - част от падащите, които не са пренесени през материала се излъчват обратно, но пак от група от частици, което пък поляризира изходящия лъч) ...

Благодаря за усилието, полезно е за всички (не забравяй,че сме любители). Това което коментираш е математика (геометрия). Но - вече за кой ли път се коментира - симетрията е само за улеснение при изучаване. И така се получават милиарди варианти във възможност - пита се кой е действителност. Докато Природата ползва за себе си несиметрия при взаимодействия, за да се направи такава - Една!, макар и с огромно разнообразие на форми, възникващи именно от несиметричните връзки. Всичко което знаем е приблизително! Изкуствено в матмодел пишем "=", като знаем, че не е съвсем така - приблизително равно е във физиката. Комфортно е с тези модели, но водят и до неправилни тълкувания, според мен (според мен!) - едно от тях е, че всеки атом е празен - направо вакуум и колкото и да е плътно веществото, може да се счита, че е по-скоро вакуум и следователно - скоростта на светлината е същата като във вакуум. В действителност - "празното" в атомите е пълно с ЕМПоле и преносът на вълни през него е с поглъщане фотон, престой, излъчване фотон. Тоя "престой" забавя преноса и се преразпределят вторични вълни, в зависимост от честотата на участващите фотони. Така оптичните среди (призма) "разлагат" светлината на спектър - най-"пробивни" са фотоните с висока честота (УВ) при наличие на датчици от другата страна - тоя датчик който поглъща (нова среда-друга структура) УВ може да реагира по-бързо (къса дължина на вълна) от датчика на ИЧ (по-дълга вълна) - а това е икономия на време, дължащи се на разлика на структурите, изграждащи различна "среда". Тоест - процесите зависещи от време, са с различни проявления. Но различно време е поднасяне на информация (само светлината пренася физична информация) с различна скорост, по-малка от тази на светлината във вакуум. (в среда - светлината "избира" път, който се изминава за най-малко време - как го "надушва" е отворен въпрос на статуквото) ...

Прав съм, щото следва изречението: А физическият смисъл на това, че светлината е с различни скорости в различните среди е най-известното нещо. Природата го ползва като информация за "ред" на случване на събития, демек за различни действия във времето. Окото на мухата "работи" с УВлъчи и затова информацията й, че посягаме да я хванем изпреварва по време нашето действие-във времето. ...

Това го казваш по интуитивни съображения. Да добавя (Сканер някъде по-горе го спомена) - по пространството на Минковски: квадрата на дължината на интервал, съдържа и "времева съставка" : s^2 = x^2+y^2+z^2 -(c.t)^2 Но това е дереджето само за вакуум, където С е най-голяма. При наличие на среда - каквато е на Земята - скоростта на светлината е по-малка, например за въздух с показател на пречупване 1,3 - трябва да се запише не С, а Сn и дължината на интервала се променя: s^2 = x^2+y^2+z^2 - (1/1.7).(c.t)^2 (предполагам - известно е, че за различни среди и различни дължини на вълната са различни и промените, във времето на действие... Нощем само малка (незначителна) част от светлинния спектър УВ и ИЧ, които усещаме "липсват" от ЕМПоле) ...

"Кристали на времето" и ... сравнително "фалшив извод" за приложни възможности: https://www.obekti.bg/tehno/uilchek-szdavaneto-na-vechen-dvigatel-e-vzmozhno Уилчек: Създаването на вечен двигател е възможно В научния свят се случва едно рядко развитие, което обещава интересни времена. Уважаван учен с безупречна репутация изказва становище, което променя законите на физиката, каквито ги познаваме. По-конкретно, физикът и Нобелов лауреат професор Франк Уилчек твърди, че е доказал съществуването на "квантови времеви кристали" - физически структури, които могат да се движат вечно, без да спират и без да губят енергия. Това вълшебно свойство се дължи на факта, че за разлика от познатите ни устройства "кристалите на времето" се задвижват не от съхранена енергия, а от нарушената „симетрия на времето”. Именитият физик публикува теоретичните си разработки по въпроса през октомври 2012 г. Най-интересният факт е, че към момента няма сериозна критика към теорията на професора, въпреки шокиращия характер на неговото откритие. Консенсусът е, че въпросът ще бъде разрешен с провеждането на експерименти. В момента различни екипи от учени се подготвят да тестват откритието на професор Уилчек в лабораторни условия като изградят прототипи на въпросните фантастични устройства, пише io9.com. Тяхната цел обаче, за разлика от безбройните търсачи на "вечния двигател" през последните хиляда години ще бъде създаването на по-усъвършенствана „теория на времето”. Вероятно всеки друг на мястото на професор Уилчек щеше моментално да бъде обявен за луд или шарлатанин. Факт е, че той винаги е бил на ръба на научното познание, но в добрия смисъл на думата. Той е уважаван теоретичен физик с вкус към солидно подплатените екзотични теории, които по-късно стават общоприети. За едно от големите си открития, свързани с неизвестни до този момент свойства на ядрените сили, Уилчек получава Нобеловата награда за физика през 2004 г. ... ... "Франк Уилчек твърди, че е доказал съществуването на "квантови времеви кристали" - физически структури, които могат да се движат вечно, без да спират и без да губят енергия." (Ми ..., това са неподвижните фотони върху етер*-хипотезата - неподвижното ЕМПоле. Считам, че стига до "грешен" извод за прилагане, поради непознаване "що е туй, време?". То е "забито" етерните частици, като честота на себеобразуване. При сфазиране и подредба на няколко на брой съседни частици, се образуват неподвижните вакфотони, с обща обвивна характеристика - може да ги наречем "квантови времеви кристали" и са неподвижни по място, но, за да се вземе енергия от тях, то трябва да изградят структури (по същия ентропиен принцип - да се наруши времетраене на процеса за новообразуването, спрямо старото) с характеристика маса (електрони, позитрони, протони, неутрони-които да се разпадат при високи относителни скорости) и те да формират познатите ни ЕМфотони от неподвижното ЕМПоле, при ускорителните им движения). Нарушаването на симетрията на времето е естествен процес на образуване на елементарните частици и на цялата материя, а още не е "взета" енергия от тях, без да се изхаби енергия за преобразуването им - фотоните излитат от мястото на действие и се губят из хаоса на вакуума, като го поляризират. Не случайно "вечното" движение води до разпади на всичко, точно и затова - вечен двигател е невъзможен) ...

Здрасти, добре дошъл! Баш това, по-горе, ли даваш за опровержение на СТО?! Там, неправилно се тълкува видяното от неподвижен наблюдател, като на тази база "видяното" се приема за истина. Също като: виждам Слънцето се върти около Земята, значи е така!.. Несериозно е. А, казваш, че е грешка на СТО... (или, че всички "парадокси" подхвърлени едно време, обосновавали грешки на СТО) - и, че ще я покажеш... Ми, а де! - покажи грешка, а не старите парадокси, които са изяснени от отдавна - нищо, че не се съгласен със СТО. По отношение лоренц-трансформациите : представи си заредена частица, която се колебае по ХУ, а излъчва фотони по Z, a там е наблюдател. За Z - векторите E и H са перпендикулярни, а вълната се движи към наблюдател със скорост С. Тоест, наблюдател "вижда" реалност от минали събития (ускорен заряд, който излъчва). И е открито - ЗАБАВЯНЕ на реални събития в наглед. За да ги върнем на мястото на случване - се ползват формули - Лоренц ги е намерил.

Да, така е. "Свободното падане" на едно тяло към друго е равноускорително, но не е ясно, защо е така. "Равенство" на масите - инертна и тежка - е необходимо условие, но не е достатъчно. ...

Да му се чудиш на Галилей - що ли е правил такива експерименти с "еднакви" тела, с различно тегло... А, да - за да установи (в крайна сметка), че свободното падане е равноускорително движение... Така "убива" меракът на онез, дето интуитивно си мислили, че по-тежкото, ща падне първо... Щото тежкият вагон и леката кола, интуитивно, ще се задвижат с различни скорости, ако им прилагаме ускорение 10 м/сек2, през първата сек, през втората сек, през третата сек ... защото скоростта зависи и от ускорението (сила/инертна маса) - интуитивно, няма как да направим равноускорително движение, щото ще трябва огромна сила за тежката маса. Та, чуденето е "бой" по интуицията. ...

Е, да де - в механиката, когато "боравим" с инертна маса. Макар да са считали, неявно, че инертна и тежка маса са едно и също нещо. По-късно Айнщайн го въздига в "принцип на еквивалентността" - или са равни, или отношението им е постоянна величина, близо до единица. ...

Въпросите са дискусионни - кое и колко е "първо-второ-трето и т. н."... Изводът (от видеото) - не може да се знае всичко (затова ни изглежда, че законите за съхранение - получени за локална част от Вселена - са верни, но - те са само математически модели, достатъчно точни за тукашната практика. Не могат да се предвидят всички "външни" шумове за правилни прогнози - глобално. (Единствено протонът и електронът са "вечни" по вселенски мащаби, което означава, че начало е неподвижното ЕМполе, рожба на етер*, чийто частици са неподвижни по място) ...

Движението "свободно падане" под силата на тежестта е равноускорително. (така е във видеото). Да, но в механиката, при едно и също ускорение, телата с различна маса, получават различни скорости - това е известно. Как така става в грави-поле, че тела с различна маса, добиват еднаква скорост на падане? (тежка и инертна маса се считат за еднакви - принцип на еквивалентността, въведен преди ОТО). Че тела (стоманено топче и перушина в стъклената тръба) с различна маса падат с една и съща скорост се доказва елементарно при вакуумиране на тръбата. Изгледай спокойно (П. Виктор е приятно изразянащ се учител) видеото и ще стане ясно, че скоростите на падане на различно тежки тела, са еднакви. Това е "чудото" на гравитационното привличане. (още от времето на Галилей) ...

... Изгледай и опита с вакуумната тръба.

Извинявай, не съм обяснил подробно - при свободното падане в предполагаемо грави-поле - не може да се мери ускорение в "затворена" ракета. Ускорението "се вижда" извън ракетата, през илюминатора и ... чие е това ускорение (на цялата Вселена в илюминатора?) А, иначе - ако на две различни по маса тела действа едно и също ускорение (ЖП вагон и тротинетка), то - за времето на действие на силата (ускорението) вагонът ще получи малка скорост, а тротинетката (на три колела) за същото време - ще получи по-голяма скорост. ...

Експериментът показва, че падат с една и съща СКОРОСТ (във вакуум) А при предположение, че тежката маса (по Нютон - за грави-привличането) и инертната маса (по Нютон - втори закон на динамиката) са едно и също нещо, т. е., са равни - се намира ускорението 9,8 м/сек2, което действа, за Земята.

Това е интересното още от времето на Галилей - тела с различна маса "падат" в грави-полето на Земята с една и съща скорост (във вакуум, за да не пречи съпротивлението на въздуха, заради различната им форма-обем). При равни тежка и инертна маса - ускорението на падащото тяло не зависи от неговата маса. Тогава, би следвало - по-тежкото тяло, да получи по-малка скорост от по-лекото, за едно и също време на падане. Да, ама не - показва го експеримента - че скоростите на падане са еднакви. Следователно - гравитацията на масов обект, не зависи от никакви кривини - дори да са еднакви масите на двете тела, ако всяко е с различна форма от другото и се "търкалят" по кривина - ще имат различни скорости на падане, дори в хомогенно поле. Единственото възможно обяснение е това с гравитоните - Всяка частица от масов обект се образува върху гравитоните на другия обект със "стъпка" върху идващите към тялото гравитони - тоест има ускоряване по време на образуване на частиците, но извън в "противо-посоката" на действие, количеството на гравитони не се увеличава. Като че ли частицата е "преграда" срещу гравитоните на земното грави-поле и частицата си излъчва собствените гравитони - броят гравитони се е увеличил само с тези от тялото. Само се е преместила частицата при новообразуването си към Земята - сила на привличане..., в крайно положение - паднало, става "едно цяло масово" тяло от Земята, което "натиска" със сила земната повърхност, заради непрестанното образуване на частиците (на едното и на другото тяло - силите са равни - известно е). (пп. Кривините имат значение при полевите форми, когато локално в пространството няма масови обекти) ...

Този опит ММ - е проведен на Земята и математиката му "се вижда" тук, ето тук! на картинките, какво са правили експериментаторите. А за разширяване на Вселена - да иска се вяра в матмоделите, затова не се възприема еднозначно и се спори. ...

Съкращаването размер по посока скорост е неопровержимо математически РЕШЕНИЕ (Лоренц-Фитцджералд) на опита ММ. Никакво значение няма "вярваме-невярваме" в него. Единствено - при Айнщайн става допълнително ясно, защо е правилно това решение - НЕвъзможно е да се докаже и с измерване на практика. (интересно в науката - може да се доказва НЕВЪЗМОЖНОСТ за нещо - Знаеш, давал съм пример: От 1000000 хвърляния на честна монета е НЕВЪЗМОЖНО да се паднат 1000000 пъти "тура" (или "ези")). Това важи дори и за теории - напр. квантовата теория - при нея не е възприто да има "нула" вероятност) ...

В случай на "електростатично", се има предвид, че не се движат зарядите (заредените частици). Тогава - формулата за силата на привличане (отблъскване при едноименно заредени, с един и същ заряд) ще е подобна на формулата за гравитационно привличане. Имат се предвид централни сили (консервативни системи) - тогава, излъчванията им са със сферично-симетрична геометрия и интензитета намалява с разстоянието от центъра, в зависимост 1/r^2. Ако се оставят зарядите да се движат - са други формулите за силите на привличане-отблъскване (електродинамика) - при Файнман е обяснявано подробно. Но - при гравитационно взаимодействие - са само сили на привличане. ...

Ами от отдавна го ,ама всеки държи на своето: Ако учените знаеха всичко, щяха да си направят една пчела, да им носи мед! ...