Малоум 2

Ето и СТО - постулати: ...

(Ами, да - майтапът е именно такъв - получава се объркване с вкарване на понятия за тъмната материя (материя - с евентуално маса) и за тъмна енергия получаваща се от структуриране на тъмната материя?!. Все едно, че преди СТО учените са били пълни глупаци да говорят за наличие на етер. И, интересно - не се доказва наличие на Етерен Вятър, значи ... няма етер?!? Пък то - не само че го има (етер*), ами с Едно ново негово свойство - собствен момент на импулс - се структурират всички обекти, такива, каквито сме и ние. Тоест - образуваме се от структури, сърфиращи върху етер*. Затова не може да се регистрира етерен вятър. А всичко друго - известното - си идва на място, обяснено пак от "странна" хипотеза, че всичко се образува непрестанно, с огромна честота на образуване... Нейсе!) ... (пп форумът заПрилича на приказката "Имал ли е Гюро шапка или не...") ...

Ми от такава формула съм започнал - квантово механична за квантово-механичния обект. Никой никъде не е забранявал импулсът да е равен на "сила по време". Фотонът се държи като осцилатор - все едно, на детската люлка - не е забранено да се поддържа люлеене с много малка сила в горна мъртва точка (колко да компенсира триене във връзките). Почти същото е при пренос на импулс, когато сфазират фотоните - във вид на по-дълъг и/или по-къс пакет. При поглъщане на фотон от масов обект се предава импулс, като се променят движенията транслация и ротация на обекта... и нещо, което все се забравя - формата на обвивните трептения. Бързината на направа на обвивката "преди и след" поглъщане определя промяната на масата на обекта. Иначе - не бихме разбрали що при удар на пирон с чук, той се "забива" по-лесно, отколкото ако го натискаме с пръст. ...

Пак да го спомена (въпросите са философски) - Всичко вън и независимо от нашето съзнание е материя. Нематериални са абстрактните образи в главите ни. Съзнанието ни, съотнася тия абстрактни образи от някакъв наглед към повтарящи се материални структури. Благодарение на свойство на мозъка - памет - повтарящите се символи при структуриране на абстрактен образ, започват да ни съответстват на физически материални структури - ние ги "наименоваме". Тоест - физическата информация от "външния" свят, се преформулира към психична информация на наименован абстрактен образ. Остава любопитството (щото искаме и да ползваме абстр. информация, на ползу "нас") и мерак за договаряне наименования, за "ползу роду". Външната информация получаваме от сетива - известно е. В началото се осъзнават резултати от механичните движения - от натиск, сила, звук, болка. По-късно осъзнаваме и светло, тъмно, топло, студено, мокро и т. н. - резултати от ЕМПолета. И схващаме най-важното - твърде ограничени са ни сетивата, за да може да се обяснят всички факти, всички "причина-следствие". Ограничени са ни и уредите - щото и те се правят от "атоми" и това което "знаем" за полета. Затова и тълкуванията, по предполагаеми проблеми, могат да бъдат най-различни хипотези. Колкото повече странни неща изяснява дадена хипотеза, толкова вероятността да е вярна е по-голяма. ...

(В релативисткият случай може да се намери това, което съответства на маса на фотона: Р = h/L - импулсът е равен на конст. на Планк делена на дължината на пакет фотона (дължина на вълна) Но - импулсът е равен и на сила по време на действие на силата, или P = F.t Да предположим маса m(f). Тогава F = m(f).a = m(f).c.v, където v е честота. Тогава, като заместим в първия израз и определим m(f), се получава: m(f) =(h/c^2).1/t (За 1 сек - m(f )= 10^(-51)kg) В хипотезата за непрестанно образуване - t е времето за образуване на пакета в една дължина на вълна - докато действа силата. При планковско време m(f) =10^(-8)kg, което не е никак малка величина и може да има отношение към ламбда-членът в ОТО Интересно е, че е време и за поглъщане в слой на частица и там е кръгова честота - различава се с 2pi. Така, в зависимост от време-образуване на пакет-фотона, то той ще се представя с различна m(f)) ...

И в худ. литература има лъжа и измама - "Тримата мускетари" били четирима, а "Как се каляваше стоманата" не е наръчник по термообработка! (стари майтапи). Ама по темата - май забравихме, че всичката енергия се "взема" от вакуума. От полевата форма на материята. Взаимодействат полетата на частиците и обектите, т. е., с обвивките, които пък са като "излъчватели във вид на информация" за случващото се вътре в обектите. ...

Ясно и полезно, както казват и в коментарите: ...

В първите дни на уч. година - се прави преговор, та ... затова, накратко: ...

...

За образованието (предписвано на Айнщайн): Образованието е това, което ни остава, след като завършим училище. Идеята е постепенно ... да напредваме в припомнянето: Клипчето припомня основното по физика за 10 клас: ...

Как обектът "разбира", че е неподвижен?.. ...

Според мен - защото времето (се счита за параметър) е информация за сравняване на физически явления - явления с физически промени. А, ентропия и информация са свързани пропорционално, но "ентропията от информация" или "информацията от ентропия" - носи много нищожна енергия и почти никъде не се явява в отчет, та затова и времето не се счита за "енергийна" физ. величина. Тоест - физическите промени при получаване на такава информация са нищожни, докато в термодинамиката - ентропията е основен параметър на превръщанията - на физическите изменения. Тотално се отчита. ...

Ха! Това е интересно. Според статуквото - "скъсяването" е само визуален ефект от нагледа на неподвижния няблюдател. Предполага се, че и еталон-мярката е също скъсена при подвижния наблюдател. И, както казваш: ... ще има разлика в дължините, но ако измериш пътувалата летва със скъсен еталон... Е, ще се получи, че се е удължила, ама ... нали винаги можем да считаме, че ... щото се е скъсявала ... и т. н. - има промяна. ...

Тънък момент тук е простото поставяне на летвата до другата, щото, поне докато измерваме, тя трябва да е неподвижна на земната летва. ... И няма как да си отговорим на последния въпрос... ...

Особеното на силата от гравитационно привличане между две тела е, че са равни - дори и до възможно най-висока плътност силата от едното ще е равна на силата от другото. Ако Земята те привлича със сила 600 нютона, то и ти привличаш Земята със 600 нютона.(Може да се надяваш на нехомогенност на полетата и да се отчетат приливни сили, но за флуиди - турбуленцията ще е страхотен шум и прецизност в измерване ... няма да има.) ...

Предлагам, да измерим "скъсяването". В ракета на Земята - измерва се с лазер 10м разстояние - твърдо се закрепват лазерите към ракетата. Излита ракетата в Космоса и достига относителна скорост половината от светлината. Проверяват показанието на същото отстояние с помощта на лазерите, но ... делят на десет, за да разберат, колко е скъсено разстоянието - ще получат дробно число по-малко от метър. Съобщават резултата по радио-сигнал на Земята. И, хоп, готово! Измерихме ... (пп Деленето на десет не може да се "скъсява") ...

Фотонът (в случая) се състои от пакет-фотони с различни амплитуди. Ако честотата на образуващите електрона фотони синхронизира с част от пакет-фотоните, тоя пакет се поглъща и променя при излъчване, изменя и движението си, щото подложката за новото състояние му диктува новия път за себеобразуване. Тоест - новото е смес и остатъци от старото и всеки участник се движи по нов път. Глобално - сумата от енергията преди и след - се запазва. Импулсът също се запазва, ако се отчете, че при поглъщането на фотон, електронът се премества от старото си място (а не само от откат при излъчване - има силова проява и в двата случая, а импулсът е "сила по време" за действието й) ...

Да, това е "едрото" за наблюдаване. Но, Не случайно писах - става въпрос за инерциалното движение - движение на телата по инерция. Това сега е постулат. Не е известно защо телата се движат по инерция. При мен (хипотезата с наличие на етер*) става друго - всяко масово тяло се движи свободно, на тласъци, заради непрестанното му образуване - изгражда собствени слоеве. И докато се образуват слоевете от вътре-навън - минава интервал време. Тоест - премества се мястото на центъра (ускорение) и следва, възстановяване на следващ слой на "новото" място, след това на следващ и т. н. - докато не се изгради частицата като цяло - тогава чак отразява "видими" за уреди ЕМФотони от вълните и казваме, че я виждаме . Тоест - самото ускорение е бързо (мигновено) в сравнение със скоростта на "цялото". Казваме - равномерно праволинейно движение на цялото - по инерция. Но - междинните етапи от предвижването от място на място, са скрити. Затова писах - става въпрос за фотони от фината структура на ЕМПоле. Това е едно от косвените доказателства за правилност на предположеното по хипотезата ( и е ново като обяснение на нещо известно - в смисъл, че дава повече от досегашните хипотези) ...

Не коментирам такъв случай на атом (съставна частица), а свободна частица с маса при покой - инерциално движение. ...

Да. Но - това е "маса с електромагнитен произход" на масов обект - спорна за признаване, тъй като е почти неизмерима (освен при електрон - предполагало се е, че цялата му маса е с електромагнитен произход - Файнман лекциите, но по-важно е, че без маса с електромагнитен произход - физиката няма да е вярна - елмагн. маса е доказана и трябва да присъства в теоретичните модели) ...

Фотоните нямат маса в покой, но при поглъщане от "масов" обект, променят масата на този обект - неизмеримо малко при малки относителни скорости. И не само масата - в зависимост от в коя от обвивките е погълнат, променят и формата, доколкото тя е определяща за големина на обекта - например, ако е най-външна обвивка на частица. При пост. скорост на обект (инерциално движение на частица/и), съгласно Лоренц, по посока скоростта на движението обектът е скъсен, но полетата му, вкл. на най-външната обвивка - компенсират големината от това скъсяване - посредством пилотната вълна на Дьо Бройл. Без да се поглъщат/излъчват фотони от околното ЕМПоле (фина структура) - инерциално движение (и движение на обект, въобще) не е възможно. (Пътят (траекторията) на частицата се "надушва" от пилотната вълна на Дьо Бройл) ...

Всички събития, наблюдавани в "сега"-то на неподвижен наблюдател са се случили в миналото му. Неговото "сега", не е същото като "сега"-то на подвижния наблюдател - за "сравняване" на резултати от случили се събития (в миналото им) - трябва да са в една и съща КС - неподвижни един спрямо друг. Ако няма практически такъв шанс - могат да ползват мат.модел по ЛТ. Затова и обяснението на Лоренц-Фитцджералд в опита ММ е правилното обяснение. Математическия модел на опита предсказва Бъдеще по принцип, но за резултат "0 на времената на двата лъча" - в "сега"-то на опита, единствен изход е Скъсяване на пътя по посока относителното движение. Следствие е времето, според мен. ...

Метална (не знам дали е такава), но има резон да е "фарадеев кафез" - да не се влияе от външни за кутията фотони - от измененията на външно ЕМПоле - за чистота на случващото се вътре, в кутията. (фотоните са невидими, а това е смисълът на "не знаем" какво е състоянието на котката - подобно "знанието" ни за фотони. Остава си вероятностно - доказано, че е такова "знание". Виждаме (измерваме) само следствията от поглъщане-излъчване на фотони от вещеви обекти.) ...

"Не виждаме" и как външността-откритият Космос е "черна", без да е "дупка". Но пък знаем, че е пълно с фотони и тук-там масова частица, с всичките си мурафети (свойства). Много сгъстената материя (полева форма) е от гравитони. Всички частици от галактиката излъчват гравитони - едни "бягат" навън, други -"втичат" към център - но различните слоеве на галактиката намаляват грави-силата на по-вътрешните. Така с гравитони се получава силата на привличане между частиците. Тия, дето отиват към център стават много повече (голяма плътност) от на всяко друго място на галактиката, не се хабят (не се срещат с масови обекти в центъра на средата), а прелитащите центъра - на противо-хоризонта, взаимодействат с частици, които не могат да "навлязат" към център, заради огромната си периферна скорост. Така, полевата форма на гравитация (от празното) се самоподрежда, подобно "силови" линии на магнит (неподвижниият етер* там, действа да не допусне движение, а да е възможна направа на неподвижни пакети в ред) - та, подобно силови линии се изгражда хало. (точно както построяването на домените на постоянен магнит, "изхвърлят" магнитното поле извън обема на металната пръчка и полето действа за подреждане на основата-подложка на физическия вакуум - и на пробно тяло попаднало в него, действа магнитна сила). Пак кривините на пространство-времето се следват от структурите по динамичен начин, но и като цяло, за структурата на галактиката. Няма противоречия с ОТО, но трябва да се преправят мащабите, според мен. Няма нужда от масови обекти в тъмното на това, което наричат ЧД, за да се наблюдават известните особености по Нютон и Гурото. По Нютон - полева структура на гравитацията и сила 1/r^2, етер* за Гурото, за да има какво да се "криви", общо - почти "твърдо" движение на звездите, като "една цяла плоча" за обекти от периферия и център. Неизвестните стават по-малко, демек. ...

Малко по-различна гл. точка. В това, което е наречено ЧД - няма познатата ни материя с маса. Там има подреден вакуум - полева структура, така че се образува хало, което обхваща цялата галактика, че и повече. Това означава, че "масов" обект не може да проникне там, без да се разпадне, още докато е на хоризонта на събития или близо до него. Халото си има посока в подреждането "север-юг", където плътността на полето от подреждане е най-голяма и ако отвън пристига масов обект към ЧД, то след разпад, частиците му са йонизирани и изхвърляйки ги през това избрано направление на халото, те ще регенерират и ще излъчват фотони - във всички възможни спектри, дори понякога и във видимия. Че има такива "джетове" е известно. ...