Малоум 2

... ...

Не. Те пак са едновременно и вълна, и частица. Теорията на Дьо Бройл разказва това. Просто - на голямо разстояние (повече от две-три дължини на вълна несвързаност), вълновите характеристики на частици с маса се "пренебрегват", за сметка на електрическите, с някаква степен на точност. Защото електрическите са силно преобладаващи, макар да са от "полета", а полетата са от фотони, а фотоните са излъчвани промени на полета, от заредени частици. (зарядът на частиците е от проява на вълнова характеристика на частицата).

В края на краищата се съгласяваме. Лаплас не е знаел за квантовите случайности ... а техните последствия са на всички нива. Така че детерминизмът на Лаплас не е реален. Квантовите закони, принципно, не са причина - те са следствия от/на тълкувания. (Файнман показва при "спин-опити" Щерн-Герлаах - информацията се губи при поставяне-премахване на прегради). Няма възможност да се отчита точно, че "приборите" са веществени и са "пълни" с най-различни кванти. Но се знае, че и ... затова "работят" поляризаторите, примерно, при опити с фотони. И - това съм казал по-рано - детерминизмът на Лаплас не е реален. Но съм казал и защо. ...

Защото Изследовател, когато не знае причина или не може да установи (природно ограничение) причина, започва да нарича крайният резултат (следствието) за Случайно събитие в противовес на "класиката", че е уж бил възможен лаплас-детерминизъм, допреди КМ... Философски интерпретации "Ако-То" При грешни две съждения, резултатът е също единица (верен, общ резултат - възможност за грешни логически тълкувания) Със СТО-четиримерно и квантовото начало на Света се изяснява (пак философски), че няма Случайни процеси, но принципно се прекалява с някаква световна свързаност на събития - призрачно действие на разстояние. Има квантов детерминизъм, стига да се предвидят възможните варианти в крайната Информация, като вероятности за случване на събития. ...

Не - това - образуване протон и образуване електрон "на орбита" са две различни събития, а причината е синхронизирано взаимодействие с ЕМСила (и неизмеримо малка грави-сила). (обменят фотон за връзка - това е старо "класическо" виждане, но лесно за възприемане без "голяма грешка". Възбуждането на атом - електрон "скача" на по-висок слой - е, всъщност - синхрон на фотон за връзка с фотон от падащото (изпитвателно, възбуждащо) поле - става един общ фотон за новото състояние -възбудено. При отпадане на външното поле, атомът се връща в изходно-равновесно състояние, с излъчване на енергията на погълнатия фотон.) Най-кратко обяснение с "разпадане" на лаплас-детерминизъм - е заради вълнов характер на взаимодействията - наличие на полета около обект и, съответно - декохеренцията. (различни, несинхронизирани в околността) ...

Има възможност да се развият анайробни бактерии - те са по-опасни. (като консерви с изтекъл срок - въпреки топлинната обработка при затварянето им и те имат такава възможност) ...

Темата е старичка и затова ... не съм участвал. В клипа, по-горе, почти всичко е разказано правилно. Опасен си е вакуумът! (Ама май съм единственият във форума, който е работил "вакуум" почти ... 17 г. Вакуумни съоръжения за физически процеси, вакуум помпи и апаратура. (1997г имах разработка за изобретение "вакуумен силов цилиндър", но тогава вече бяха "вкарали" тъпотията в закон патентно право - изобретението принадлежи на собственика. Това уби всякакви мераци на инж. и др. специалисти да създават технически новости.) Мисля, че съм го казвал в други теми, когато е ставало въпрос: Във вакуум (космически) всичко се изпарява, но това всичкото (камък, примерно) трябва все пак да има някаква собствена вътрешна енергия (топлина). Затова, скоростите на изпаряване за различни материали е различна. (за майтап съм вакуумирал за кратко първак-ракия, остаряло вино. Подобряват се вкусовите качества, а ароматните се запазват. Вакуумирал съм и буркан с краставички - за кисели. Стават по-бързо от когато не са вакуумирвани - при това не е нужно капачките да се деформират около стъклото - достатъчно е да се поставят - вакуумът "ги дърпа" със сила около 50 кг - готови са за 4 дни - всеки ден вакуумиране, щото от отделянето на газове-вътре в туршията, вакуумът се "разваля", капачката вече не се притиска от разликите в наляганията - вън и вътре в буркана.) За мен - вакуумните опаковки за храни са по-скоро вредни. (стегнатите с тънко найлоново фолио при преминаване през пещ - е много по-добро и също е хигиенично.) ...

Възприел съм ЕДНО изречение, което е ясно - има два вида отношения между събития: зависими и независими. (Зависими са: протон, пулсиращ в център на атом <--> електрон, образуващ се в слой около протона. Между тях се осъществява по Обратна Връзка (от обмен на фотон за връзка) взаимодействие, което: трептенето от образуването на протона задава местообразуването на електрона. Затова - не може електрон да се "намира" в междуслойно състояние. При просветляване, за да видим къде е електронът, неговото образуване започва да зависи и от честоти в облъчването. И не може да се определи "точно" къде му е мястото "като топче", около протона. А, ако е резонансна честота - образуването на електрона може да се реализира на по-външен слой. И, понеже тези взаимодействия са с "вълни" - вълнова характеристика на фотони - то не може да се "види" междуслойно положение, защото електронът "там" - не е образуван цялостно. Така, електронът се реализира не само във различни слоеве (орбитали), ами и НЯМА скорост - периферна - с която обикаля протона. Което е известно, но допреди хипотезата - въобще не ясно. Не може и еднозначно да се дефинира размер на атом като "точно" число.) В Лаплас-детерминизъм има заложено безсмислие: "Ако..., То..." (Ако баба беше мъжка, щеше да има дръжка!) Земен протон+електрон не е зависим от Такъв, на Луната, примерно - двете събития са разделени от пространство и от време така, че за Изследовател: Съществуването им - са две независими събития - едновременно?!. Тоест - нещата оборвани с детерминизъм и със случайност, са само за Изследовател - за гимнастика на устата!.. В природата - пространство-времето е: в една точка, едно събитие в един момент. А Изследовател казва-определя, за себе си - Едновременно тези събития, не може да се случат, въпреки че, той наблюдава(?!?) всички "бързи"-процеси (направа атом водород), като едновременни. Та, случайностите, случайно стават. Еволюцията, метод причина-следствие и естествения отбор - казват, кое ще просъществува във времето и пространството! (Така че - на Изследовател - задача му е да схване природните закономерности и по възможност да ги ползва) ...

(в отговор на подобно, статия от 2016г съм го писал) " Самото изясняване на света изисква физична хипотеза, която да може да обясни какво е "живо" и еволюцията, която да доведе до Гл. Мозък при Човек. Че мозъкът лъже - това е известно и ... съвсем не е толкова странно: примерът с това е "топло" (дървената кухненска маса), а онова "студено" (металната тавичка) от отдавна го пиша - и двете тела са при стайна Т. Показва, че мозъкът "измерва" диференциално поток на енергия - значи, необходим е еталон за сравняване и ... това е условно постоянната Т на мозъка. Скоростта на изтичане на енергия (топлото) е важна за оцеляването и ако е голяма (трябва да се сравни, за да се разбере дали е голяма или не) - каква е реакцията, записана като отклик в "паметта" на връзките в условно постоянните структури - ген-памет. Сетивното задаване на тези потоци информация "влиза" в мозъка и за решение за отклик, се пренася към изпълнителни органи-звена. Обработването е в мозъка и ... няма много общо с ... мисленето. Става в мозъчните клетки, а не в гънките на кората на Гл. мозък, където е временната памет. Не е вярно (в статията), че "ако видели" вътре в мозъка, учените щели били да се учудят на многото абстрактни образи. Нищо няма да видят!.. Мозъкът има само черно-бели (тъмни -светли) чертички, точици и "завъртулки" и непрестанно ги включва-изключва в цикли за наподобяване на цялостен образ (умален- непълен образ), ползвайки памет на връзките във всички "зони". Възбудата е: принципно по "механичен" начин, чрез промяна в налягането на отделни участъци, да се възбудят токове от потенциалните разлики и да си "вкарат" в цикъл за "един" образ. Доизкусуряването на този образ е цялостно общо действие на много отделни цикли. Да, обаче - поведението (вземане на решение за поведение) е чисто субективно от "Аз да не съм животно!" - Съзнание, до "Какво ще кажат хората!". Плаща се данък "обществено мнение". Тоест - влиянието на абстр. образи върху поведението е силно ограничено от възпитанието (Разум)." ... Свободна воля има само за Човек. (просто - прави "на инат" нещо измислено, без съобразяване с възможните изходи, поради неотменими природни закони.) ...

Повтарям се, но: Случайност - съвпадение на две независими събития по място и по време. И, тъй като събитията са точкови, познаваш теория, която казва "не може" Съвременното схващане, научно показва, че случайни процеси - няма. (за пример - Керемида пада на главата на пешеходец. "Минаването" на пешеходец и ерозия, предизвикала "падане", са две независими събития, случили се в "една" точка и в един и същ момент. Това е само класическо приближение. Щото време и пространство ги разглеждаме като отделност, а не като пространство-време.) ...

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Zhiveem-li-v-kvantov-sviat-video_171114.html Живеем ли в квантов свят? (видео) Физиците все още се опитват да примирят два различни свята: квантовия и макросвета. Нека си признаем - квантовата механика наистина е объркваща. Всички правила на физиката, с които сме свикнали, в квантовата област просто излитат през прозореца. Поставете частица в кутия. Според класическата физика (и здравия разум) тази частица трябва да остане в тази кутия завинаги. Но при квантовата механика тази частица може просто да бъде извън кутията следващия път, когато погледнете. В класическата физика може да измерите импулса и позицията на нещо с произволна степен на точност. Не е така в квантовия свят - колкото повече знаете за едното, толкова по-малко знаете за другото. Вълна ли е или частица? Според класическата гледна точка можете да изберете само едно от двете. Но според квантовата механика нещо може да бъде и двете. Квантовият свят е труден за разбиране, но в един момент правилата на субатомния свят отстъпват на правилата на макроскопичния. Но как? Не сме съвсем сигурни и това беше дълго, странно пътуване в опит да се даде отговор на този въпрос. Атомът Първият човек, който постави някои полезни етикети върху квантовия свят, бе физикът Нилс Бор. В началото на 1900 г. учените по целия свят започват да се пробуждат за странното и неочаквано поведение на атомните и субатомните системи. След десетилетия изтощителна работа те осъзнават, че определени свойства, като енергията, идват на отделни пакети, наречени „кванти“. И докато физиците започват да очертават математическа основа, за да обяснят тези експерименти, никой все още не е разработил пълна, последователна рамка. Бор е един от първите, които се опитват да го направят. И макар да не представя пълна теория на квантовата механика, той полага сериозни основи. Бор също така популяризира някои идеи, които ще се превърнат в крайъгълните камъни на съвременната квантова теория. Първият е ранния му опит да моделира атома. През 20-те години на миналия век чрез различни много експерименти учените са научили, че атомът е направен от тежко, плътно, положително заредено ядро, заобиколено от рояк малки, леки, отрицателно заредени електрони. Също така се знаеше, че тези атоми могат да абсорбират или излъчват лъчение само при много специфични енергии. Бор поставя електроните "в орбита" около ядрото, като се въртят около това плътно ядро като планети в слънчева система. В истинска слънчева система планетите могат да имат каквато орбита им хареса. Но в атома на Бор електроните са залепени на малки траектории и могат да имат само определени предварително определени орбитални разстояния. Като скача от една орбита на друга, атомът може да получава или излъчва радиация при специфични енергии. По този начин се кодира неговата квантова природа. Квантова връзка Но Бор добавя още един интересен момент. Има много потенциални начини за изграждане на квантов модел на атома - защо трябва да се използва този? Той открива, че когато електроните са в орбита много далеч от ядрото, тяхната квантова природа изчезва и атомът може да бъде отлично описан от класическия електромагнетизъм. Просто се мотаят две заредени частици. Това е т.нар. Принцип на съответствието и аргументът на Бор е, че неговият модел на атома е най-добрият. Може да имате каквато си пожелаете квантова теория, но правилните са тези, които отстъпват място на класическата физика под някаква граница. В случая с неговия атом, когато електроните се отдалечават от ядрото. Моделът на атома на Бор е непълен и по-късно е заменен от модела на валентния електронен слой, който е останал и до днес. Но неговият Принцип на съответствието продължава да живее и той формира крайъгълен камък на всички квантови теории, които идват - насочваща светлина, която позволява на физиците да конструират и избират правилната математика, за да опишат субатомния свят. Но Бор не спира дотук. Той твърди, че въпреки че този Принцип на съответствието позволява връзка между квантовия и класическия свят, тези два свята не са еднакви. Всичко идва по двойки Приблизително по същото време, когато Бор е разгадавал всичко това, приятелят му Вернер Хайзенберг предлага своя известен Принцип на неопределеността. Опитайте се да измерите позицията на малка частица и в крайна сметка ще загубите информация за нейния импулс. Опитвайки се обратното - да определите импулса й и ще останете в неведение относно позицията й. Бор взе тази идея и я реализира. Той разглежда Принципа на неопределеността на Хайзенберг като част от много по-голям аспект на квантовия свят - че всичко идва по двойки. Помислете за най-известната двойка в квантовия свят, вълната и частицата. В класическите системи нещо е или само вълна, или само частица. Може да се избере или едното, или другото, за да се класифицира някакво поведение. Но в квантовата механика тези две свойства са сдвоени - всичко е едновременно и частица, и вълна и винаги проявява свойствата и на двете. Хипотетично решение на вероятностната плътност за уравнението на Шрьодингер и класическия анализ. Кредит: applet-magic.com, Thayer Watkins, Silicon Valley & Tornado Alley Освен това в основата си квантовите правила са основани на вероятности - квантовата механика средно възпроизвежда само класическата физика. Въз основа на тези два извода Бор твърди, че квантовата теория никога не може да обясни класическата физика. С други думи, атомите и други подобни работят по един набор от правила, а влаковете и хората работят по друг набор от правила. Те могат и трябва да бъдат свързани чрез Принципа на съответствието, но във всичко останало живеят отделни и паралелни светове. Прав ли е Бор? Някои физици твърдят, че просто не сме работили достатъчно усилено и че наистина живеем в квантов свят и че можем да възпроизведем класическата физика на основата на чисто квантови правила. Други физици твърдят, че Бор вече го направил и не е нужно повече да говорим за това. Повечето просто са се задълбочили в математиката, без да се притесняват твърде много за това.. Източник: Do We Live in a Quantum World? Paul Sutter, space.com ... ... Краткият отговор е "Да!". След СТО и Дьо Бройл - е ясно, че Природата е дуалистична. (Същността произтича от това, че етер* е възможно най-малкият конструкт от Две Бримки, свързани с поле от едната бримка за образуване "ток" на другата бримка и след това - обратно. И са неподвижни по място - подобно скаларно поле. Все едно, че сдвоените са свързани с обменен фотон в едно общо "топче". Така се получава възможност - макар и недостижима за експеримент - да се получи Векторно Поле с/от непрестанно променящ се в "точка", вектор "момент на импулс". Тези сдвоени частици се "допират" с полетата си и могат да "сфазират" със съседи - подреждат се в редичка и имат "задружно движение" на разликите в импулс, които се проявяват заради нарушаване на равновесно състояние на съседи, които са перпендикулярно от редичката. Възвръщането на равновесното (то е по-бавно от това по редичката - действа закъснително) в обема, избутва началната точка на това смущение и съседната става нов център на смущението - движение със стъпка "назад" на посоката на началното подреждане. Получава се пренос на ЕМИмпулс - ЕМВълна.) Тоест, още в началото на структуриране на полева форма-фотон във вещева и обратно е на "квантов принцип". Пренос на "порции"-фотони и връзка на вещеви посредством фотон за връзка. Честотата на тези фотони за връзка определят и енергията на връзката. ...

Подобен виц имаше: Баба и дядо починали и отишли в рая. Там - красота, птички пеят, весели и дружелюбни хора, хапване, пийване и т. н. Бабата се възрадвала, а дядото: "Видя ли, ма! Можеше и преди десет години да сме тука, ама ти с твоята овесена каша...!" ...

Всичко което сме си мислили, че знаем, не е така. Но - знаем, че и това не е така... (Без етер* - нямат обяснение!) https://www.youtube.com/watch?v=jo8CSlD_Elk ... (още малко им трябва и ще открият ... хипотезата за непрестанен строеж на частиците и как се придобиват свойствата им още при раждането. След това ще оценят, като как - с промените на честотата на изпитващите полета, могат да се придобиват и "нови" свойства ... всъщност - нови състояния - промяна на скорост, форма, спин и др.) ...

Мисля си, че е възможно да има поне един, почти безработен "демон на Максуел", при постоянна температура. ...

Не е толкова въпрос, а по-скоро, мнение, че ... всичко е възможно: https://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Zhiveem-li-v-multivselena_171097.html Живеем ли в мултивселена? Как да разберем, че всичко, което виждаме, е всичко, което го има? Ограничената скорост на светлината определя колко далеч можем да видим, но тъй като видимата Вселена (синята сфера) расте, тя е все по-малка част от по-голямата Вселена, която се разширява още по-бързо. Кредит: Astronomy: Roen Kelly Гледайки небето, мнозина си задават въпроса: Как да разберем дали всичко, което виждаме, е всичко, което съществува? Десетилетия астрофизически изследвания, започнали в края на 19 век, създадоха образа на Вселената такава, каквато я виждаме, като кулминацията бе теорията за Големия взрив. Сега знаем, че Вселената е на около 13,8 милиарда години. Частта от Вселената, която е видима, защото светлината или други сигнали са имали време да стигнат до нас, е 93 милиарда светлинни години. Цялата вселена излиза, че е голяма 93 млрд х 1027 светлинни години, тоест цялата Вселена е голяма, много голяма. Това е представа за видимата Вселена, в която разстоянията са показани логаритмично. В средата ще намерите Слънчевата система, после Пояса на Кайпер, Облака на Оорт, Алфа Центавър, спиралата на Персей - ръкав на нашата галактика, Млечния път, галактиката Андромеда, близки галактики, купове от галактики, космическия микровълнов фон (червения ръб) и накрая на самия Голям взрив. Кредит: Pablo Carlos Budassi Но през последните години астрономите започнаха да се занимават с една изумителна възможност - Вселената, която можем да наблюдаваме и в която живеем, може да е една от многото, които съставляват космоса. С настоящите инструменти можем да видим галактики до „хоризонта на технологията“. Не можем да наблюдаваме галактики след „хоризонта на скоростта на светлината“, но те могат да станат видими в бъдеще, ако разширяването на Вселената се забави. Кредит: Astronomy: Roen Kelly Сугестивното доказателство за това идва от няколко посоки, от идеята за космическата инфлация, от теорията на струните и съществуването на известната космологична константа. Някои от представите, които произлизат от тези доказателства, са доста неинтуитивни. И все пак това не притеснява астрономите. „Напълно очаквам истинската природа на реалността да е странна и неинтуитивна“, кomentirа космологът Макс Тегмарк (Max Tegmark) от Масачузетския технологичен институт, „поради което вярвам на тези луди неща“. Идеята за множество вселени или мултивселена създава представата за вселена, съществуваща като гигантска гъба. Всеки балон е отделна вселена, като нашата, но биха могли да съществуват разделени от гигантски кухини. Какви са доказателствата за всичко това? Първо, измерванията на далечни свръхнови предполагат, че разширяването на космоса се ускорява. Второ, все повече доказателства подкрепят инфлационния сценарий от ранната история на Вселената. Трето, идеите за инфлацията предполагат, че може да са възникнали много Големи взривове. Четвърто, неотдавнашните представи за теорията на струните предполагат, че може да са се образували вселени от много различни видове. Като цяло тези схващания предполагат, че е било възможно, ако не вероятно, множество вселени от различен тип да са се образували в миналото и те да съществуват едновременно с познатия космос, който можем да видим. Дори и без други вселени, астрономите знаят, че Вселената е по-голяма от това, което виждаме с нашите телескопи. В момента хоризонтът обхваща около 14 милиарда светлинни години и отдалечените обекти са се разширили далеч отвъд това, което виждаме сега, съществуващият в момента хоризонт е най-малко 40 милиарда светлинни години. Късметлийска Вселена. Физическите константи приемат стойности, зададени от случайни процеси, когато се ражда Вселената. Но ако бяха по-различни, не бихме могли да съществуваме. Кредит: Astronomy: Roen Kelly по М. Тегмарк Приемайки базирана на теорията на инфлацията вселена с размерите, които виждаме, Хауме Гарига (Jaume Garriga) от Университета в Барселона и Александър Виленкин (Alexander Vilenkin) от Университета Туфтс предлагат космос, осеян с множество „О-региони“, наблюдаеми вселени като нашата. Част от идеята е, че инфлацията, свръхразширяването в ранната Вселена, никога не е спирала напълно. Тя спира там, където сме, произвеждайки нашия О-регион и много други. Но в други области на Вселената като цяло, продължава. Това създава концепция, наречена вечна инфлация - вселена за разлика от обикновена сфера, е по-скоро като гъба, пълна с дупки, които са мехурчета-вселени. Колко убедително е това за астрофизиците? Тегмарк оставя въпроса отворен. „Като учени - казва той - ние не проверяваме общата идея за мултивселената. Тестваме инфлацията - математическа теория, която предсказва мултивселена и всякакви други неща". Виленкин гледа напред към вълнуващо бъдеще, когато може да се научи повече за мултивселените. „Като правим измервания в нашия собствен регион“, казва той, „можем да тестваме нашите прогнози за това, което се крие отвъд“. Източник: Do We Live in a Multiple Universe?, Аstronomy ... ... "Прилика" за форма на нашата Вселена - по-скоро на медуза (гъбата е по-късен етап): Медузата е конструкт от "нищо във водата", създава обвивки, които са взаимозависими по свойства, отвътре-навън... И са много! И са прозрачни! Усещат измененията в характеристиките на средата си, т. е. -"външните" изменения на ЕМПолета им влияят и на движението - има посока "към светлината", храни се - външна информация - по оста си ... Няма една Голяма Медуза, тъждествено с един ГВ, а много на брой медузи... ...

Не точно така. Когато си изправен пред въпрос който не може да има отговор, нямаш полезен ход. Светът върви, защото се отговаря по-точно на въпросите, които могат да имат отговор. Попитали Айнщайн как се правят открития. "Ами, лесно - някой не е знаел, че нещо е доказано и взел, че доказал обратното!" Всички въпроси имат смисъл - непредубеден детски ум ги задава. Заради предубеденост родителите изпадат в паника как да отговорят... (пак да не забравя - истината е конкретна и ... малко зависи от парадигма. Обикновено, исторически - текущата парадигма е грешна, в смисъл - толкоз можем?!! - на тоз етап от мислене?!!) ...

За спор между двама е виновен по-умният. ...

Точен си. Вселената е надарена с вечност, което означава - Кръговрат на материята във Вселената. Част от нея е и Природата, която ... по някакъв начин обсъждаме. Затова стигаме до "точка" за начало - поне официалната наука, няма знания за пространство и време преди началото. Не желае да спекулира..., особено физиката. Философски, обаче - няма причина да не си доизмислим причина-следствени връзки, които поне да съответстват на сега утвърдените с консенсус знания. Писал съм хипотеза по подобни въпроси и ... си я харесвам, щото ми обяснява почти всичко, което се питаме. ...

Защото - не е личен избор, ако не съзнаваш. ...

Едно обобщение - не е далеч от темата: https://www.youtube.com/watch?v=rx4NUaPlIEI ... ... (Малкият Иванчо, към родителите си, когато го наказали: "Още съм малък и не мога да псувам, ама като порасна, ще ви ... мамата!") ...

Научен метод, тайни незнайни ... космическа цензура и др. - в темпо! https://www.youtube.com/watch?v=rSlo7mZqOJ4 ... ...

Звучи правилно. Хората, като че ли не са от атоми, а от емоции... ... (В центъра на средата на атома е "кухо". Има протони, които са с характеристика заряд - движат се неинерциално и излъчват фотони. Ако има обаче и електрон, който излъчва фотон противоположен заряд, на една вълна разстояние от протон, за него е изгодно енергетично, да се образува с минимална енергия за себеобразуване, върху полето на протона (или полетата на протоните). Така - зарядовите характеристики на частиците анихилират в обема на атом - не се излъчват фотони извън атома и го считаме за електронеутрален. Та, "кухото" на атома е пълно с поле. А мястото на образуване на електроните е променливо по дистанция от централната част на атома (навътре-навън от център) и образуват "повърхнина" на атом, от полета.) ...

Ти питаше за ПРАЗНО ПРОСТРАНСТВО. Що не се ползвало за ОС - казах ти, че може и как да се ползва за ОС. Прави разлика между ОС и КОС - тогава противоречия няма. ...

Ами нали това съм ти писал - има ПОЛЕ. Няма празно! Това което ти наричаш празно - принципно може да се ползва за ОС -абстрактно - това питаше. ...

За Отправна Система (ОС) - може, теоретично. (Файнман - определение за поле: във всяка точка от него има потенциал - число. От точка в точка, тия потенциали (числа) се променят. Силата между точки, като пропорцианална на потенциална разлика, е насочена по най-голямата разлика в потенциалите. Това е математическа абстракция, съответстваща на реални полета. При поставяне на "пробен заряд" в такова поле - може да се пресмятат промени на евентуални физични величини и да се съпоставят с практиката.) Ползване на празно пространство, за Координатна Система на Отчет(КСО)- не може. (пространствени характеристики зависят и от физични характеристики на тялото, за което е закрепена "неподвижна" КСО) ...