Малоум 2

Абсурдно е - няма празно пространство. Даже, някои го оприличават на квазикристал, дори проф.Чирцов "се чуди" - колко ли твърд трябва да е, че вълновите му характеристики да се движат с възможно най-голяма скорост - на светлината. И за него изглежда абсурд... Колко му е да го отхвърля, като възможност?! (А, всъщност ..., е сравнително просто - това е етер* с неподвижни по място частици, а онова, което се структурира на база пренос на импулс, се движи - сърфира върху него. За да има възможност за структури, трябва синхронизиране по собствените трептения на частиците и при това - да остава "разлика" промяна -"старо-ново" състояние, което "без съпротивление" на собствените си характеристики да се пренася - например по (около) пространствена линия. В това действие участват, подобно подреждане в редица, вакчастиците по линията, плюс съседните им, смутени от нарушаване на равновесното състояние преди пренос. Затова движението на светлината се оприличава на фотон "бягащ" по винтова линия върху "тръба" (едно съвременно измерение е оправдано?!). И т. н.) Поради синхронизация на трептения на частиците с постигане "структура" - "времево подреждане" е "сега"то на частици, ако ги разгл. като наблюдател. Нямат общо с нечие (субективно) виждане за отделно време и отделно пространство. Обаче, при наличие на Изследовател като наблюдател, понеже не може да види разделно време и пространство, всички "вътрешни" подредби в частици са Едновременни и от тук - колебание: има ли - няма ли време, пространство и всички измислици. Невидимите "части" от каквото и да е - са фантомни и, за съжаление, измисленото за видяно, зависи от психика. ...

Пробвай и това да изгледаш - във връзка с "нормалност", как грешно натикаха физиката в окултното ... заради едното "време" и мислене: https://www.youtube.com/watch?v=XkxPRyP4Y2g ...

Ами разбира се - щом статуквото изисква да няма етер* - обяснения няма... и в склада няма (склад със съвременни хипотези?!, не само "класически сметки".) Не си разбрал, че не става със заряди, а с остатъчни полеви форми и сили от разлики в хаос, които са пътепоказател за движение на галактики - движат се посока малкото съпротивление за образуване на себе си. Не си схванал, че обясних същността на коефициент ламбда. Затова се навряха в "тъмното" - известно е, че трябва среда, която да се "криви" и ред други "чупки в клъста"... Ама и тъмното няма да им просветне, докато не се обясни - що телата се движат по инерция... (трудно им е да кажат, че телата се правят от частиците на "тъмното", щото и ... не знаят какви са и като как!) ...

Така е. Но от друга страна непрестанно се сблъскваме с доказателства за произход на нежива материя от живата. Така че не е напълно изключено даже и по глобалния въпрос "кое от кое произхожда" да проявяваме някаква наложена ни от "грубия материализъм" слепота Знаете определението ми за: ФОРМУЛА НА ЖИВОТА: Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда. (Ентропията е пропорционална на информацията - обяснява КМ. Ентропията е функция на превръщанията в термодинамиката - като класика. Това са базови неща) В друг форум (дира - 15-та г.) се дискутираха подобни и имаше въпрос: "Какво ви кара да мислите , че всички <първични> цивилизации, носители на материален интелект, са следствие от биологичен живот. Биологичният живот прилича да е лесно преносим и заразяващ материя , подходящ за разпространение, но в ранните милиони години от първите галактики дали не е било подходящо за друга материална основа на интелкт. организация." Интелект - може да бъде само духовен (не материален). Интелектът е това, което може да направи ОБОБЩЕНО вярно предположение, дори и с недостатъчна информация. За тая цел - са нужни дълги закъснителни вериги (ЕМП и ЕМВ от интерферирали фотони) от еднакви атоми (въглеродът е единствен с устойчиви вериги в ЕМП на Земята- макромолекули, белтъчни структури) - при съхранение и пренос на информация за саморазвитие и саморегулация на условно ЕЛАСТИЧНА структура, устойчива в в рамките на Условно постоянното ЕМП (с малки изменения за дълъг период от време). Всичко "живо" е и "паразит" - в смисъл: храни се като разпада готови полеви връзки във веществата - ентропийно "ползва" енергия за изграждане на своя структура, за сметка на неща, направени по Вселенските физически закони. Вижда се яката намеса на Квантовата физика в процесите на "живото", та да се достигне в развитието им до съзнание и разум (предпоставки за интелект) Космическата радиация - убива (разпада резонансно) всякаква структура, ако не е защитена с ОБВИВКИ, които да не допускат лъчение "навътре". А цялата "масова" материя си крепи структурата, благодарение на полетата около нея (слоист модел - в еквипотенциалните повърхнини с минимална енергия на съществуване на вещевите частици се държат заедно с фотони за връзка, образувайки "кората" на нещото Тя е защита за проникване на това, което го разпада) Затова разумен живот има само на Земята и ... никъде другаде. А и защото свойствата саморазвитие и саморегулиране са за ... цялата Вселена, а не само за това на Земята. Има Вселенски кръговрат при развитие на материята - превръщания: от полева във вещева форма и обратно! Така че - мястото на Земята в Космоса е СПЕЦИАЛНО - от гледна точка на физическия вакуум - само тук ЕМП е с такива характеристики. Никъде другаде в космоса няма достигнати такива параметри, заедно с наличие на вещества от ... цялата Менделеева таблица. Уникални сме." ...

Според мен: Взрив е възможен само ако има вещества. Съставните вещества преструктурират и за "нула" време увеличават Обема си, избутват се с полетата, увеличавайки радиалната си скорост. Тъй че - ГВ не е имало. Хомогенното разширение се дължи на раждане на водородни атоми и молекули от ЕМПоле. ЕМ-характеристики на протон и електрон анихилират при свързване във водород. Остатъчните "зарядови" характеристики, от преди свързването, изпълват ЕМПоле -хаотично. Така - има сили на отблъскване между крупните обекти. ...

Щеше да е правилно, ако знаеха какво е ламбда: от https://en.wikipedia.org/wiki/Lambda-CDM_model (маш. превод) "Моделът ΛCDM (ламбда студена тъмна материя) или Lambda-CDM е параметризация на космологичния модел на Големия взрив, при който Вселената съдържа три основни компонента: първо, космологична константа, обозначена с Ламбда (гръцки Λ) и свързана с тъмната енергия; второ, постулираната студена тъмна материя (съкратено CDM); и трето, обикновена материя. Често се споменава като стандартен модел на космологията на Големия взрив, защото това е най-простият модел, който предоставя сравнително добър отчет за следните свойства на космоса: съществуването и структурата на космическия микровълнов фон мащабната структура в разпределението на галактиките наблюдаваните количества водород (включително деутерий), хелий и литий ускоряващото се разширяване на Вселената, наблюдавано в светлината от далечни галактики и свръхнови Моделът приема, че общата теория на относителността е правилната теория на гравитацията в космологични мащаби. Той се появява в края на 90-те години на миналия век като съгласуваща космология, след период от време, когато различните наблюдавани свойства на Вселената изглеждат взаимно несъвместими и няма консенсус по отношение на енергийната плътност на Вселената. Моделът ΛCDM може да бъде разширен чрез добавяне на космологична инфлация, квинтесенция и други елементи, които са актуални области на спекулации и изследвания в космологията. Някои алтернативни модели оспорват предположенията на ΛCDM модела. Примери за това са модифицирана Нютонова динамика, ентропична гравитация, модифицирана гравитация, теории за мащабни вариации в плътността на материята на Вселената, биметрична гравитация, инвариантност на мащаба на празното пространство и разлагаща се тъмна материя (DDM). [1] [2] ] [3] [4] [5] ..." Иначе - става метод Нагласьов. И ламбда не е константа, а коефициент. Значи - зависи от много неизвестни за науката неща. Силите са "напуснали", щото не се знае на каква същност се дължат. Ама без сили - светът е необясним, такъв какъвто е ..., щото, нютоновите ябълки удрят със сила по главата и ... боли, казва Изследователят. Е, стигнали сме в мисленето до "полетата си взаимодействат". При създаване на хаос от образуването на обект, силите на отблъскване, с подобен втори обект, са по-големи от привличащите - туй е ентропия, зависеща от хаос. Потенциалите в междината са големи, а извън нея - малки. Общо - Силата е насочена от голям към най-малък потенциал (Файнман, при обяснение за "поле"). Сила по време е равно на импулс. При полета - силата е импулс върху време. (заложено е в честоти на образуване, а при излъчен фотон: от размер/с) Това може да изясни "играта" с ламбда, що дава добри резултати. ...

"Течението" е ентропия (подреден етер*- множество неподвижни по място еднакви часовници), хаос от флуктуации, ново подреждане + нов хаос --> наличие на свойства за "бъдещи" промени. Значи: от минало, през настояще, към бъдеще - все в една посока "тече". (движението от настояще, към минали събития не е "обратно" течение на време, а регистрация на предишен разпад) ...

Според мен - Статията е спорна с изводите си, че не е нужна нова физика. Стандартният модел, на който се "опират" измерванията и хипотезите за зваздообразуването, не може да обясни ускореното разширяване на Вселената... И, че обяснението не може без хипотеза за ГВ, която си е спорна не от вчера. Самото разширяване на каквото и да е се дължи на сили - вътрешни за обект и външно действащи. Така е и за Космоса - борба между ЕМСили на отблъскване (хаос на фотони излъчвани от Галактика) на обекти-галактики и Грависили на привличане - вътре и външно действащи. Когато празното междугалактично пространство стане голямо (от отблъскващи ем.сили), гравитационните сили отслабват (нищо ново), отношението разстояние-скорост се променя и разбягването е с ускоряване. ...

Има допълнително... ... ... и ... няма примиряване. ...

https://www.youtube.com/watch?v=dEqT3pfNpXk ...

Да, въглеродът е "голямата" особеност. Има голяма атомна плътност - най-много частици в малък обем. Два електрона във външната обвивка и два в по-вътрешната - тези електрони активно участват във връзки с различна устойчивост на новите връзки. Обикновено, двата най-вътрешни електрона - не участват в "химия". Така, въглеродът и връзките му с други хим.елементи са изключително устойчиви. Просто, във фона на условно постоянното ЕМПоле на Земята - дълговременно - връзките му може да съществуват. Ако евентуално се промени фонът (промяна в радиация, примерно), така че да се появят резонансни фотони на някоя от хим.връзките, то може да направи нови устойчиви връзки, а това води до разнообразие на въглеродните структури, без да се разпадат, а и с възможност за натрупване на "ново, върху старо". Най-важното за "живо" - да се образуват дълги вериги които да пренасят ел импулс. Точно това могат да правят въглеродните атоми (макромолекули). При пренос - те променят форма и размери - механични движения - свиване, разтягане, усукване, огъване, въобще - начало на "мърдащо" нещо (механични колебания) при измененията на ЕМПоле. Разбира се - без веригите да се разрушават при пренос, т. е., да са устойчиви във времето. А като се случи и промяна на фона във времето, става възможно натрупване на нови връзки (взаимни и с хим.елементи) - старите свойства се запазват, но се включват и нови свойства. (Всяка макромолекула има обвивка, а всяко обвивка е свойство, което отличава структурните съставни). Действа законът за количествените натрупвания. "Новата" крупна обвивка ако се окаже в резонанс на външно трептене - става възможно делене... И т. н. - от отдавна съм описвал как става живота на Земята. И още много особености - но и това е достатъчно като условности, които не могат да съществуват на други места в Космоса, дълговременно, нужни за достигане на високо развита структура - Гл. Мозък. Веригите позволяват управление и регулиране на различни процеси на пренос, при наличие на ОВ - възвръщане на мех. движение предизвиква излъчване на ел.магн. импулс, който е специфичен за структурата и служи като информация - за пускане на следващи процеси. С наличието на структура "мозък" - възможно е и управление, и поддържане на условно постоянни граници на съществуване на структурата като цялост. Никой друг хим. елемент, освен въглеродът, не може да прави такива компактни и устойчиви макромолекули и , в различни-разнообразно променящи се среди като на Земята. ...

Когато знаеш "причина" във връзка с проявление на дадено "следствие", случайностите ... изчезват. Науката това прави - установява връзките между причина и следствие. За науката - случайности няма... (и в квантовата механика - няма) ...

"Случайностите" се елиминират посредством метод "проба-грешка" от естествен отбор, демек. Всичко, което е останало-устойчиво, е плод на еволюция - промяна радиационен фон+генетични изменения, разнообразна среда. Обмен на физична информация. А живот на др. планети няма, но със сигурност - няма интелигентен живот (той и тук рядко се среща!) ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/V-krajna-smetka-mozhe-da-niama-konflikt-v-debata-za-razshiriavan_171630.html "„В крайна сметка може да няма конфликт“ в дебата за разширяването на Вселената Звезда червен гигант, Камелопардалис, изхвърля обвивка от газ, когато слой от хелий около ядрото й започва синтез. Такива събития помагат на учените да изчислят колко бързо се разширява Вселената. Кредит: ESA / NASA Нашата вселена се разширява, но двата ни основни начина да измерим колко бързо се случва това разширяване водят до различни отговори. През последното десетилетие астрофизиците постепенно се разделят на два лагера: един, който смята, че разликата е значителна, и друг, който смята, че може да се дължи на грешки в измерването. Последните изследвания на известния астроном Уенди Фрийдман (Wendy Freedman) от Университета на Чикаго показват, че може да няма никакъв конфликт между различните измервания на скоростта, с която Вселената се разширява, така че може изобщо да не съществува т.нар. напрежение на Хъбъл. Това, което тя и нейните колеги извършват, е да разгледат нов метод за определяне на тази скорост въз основа на пиковата яркост на звездите червени гиганти. Фрийдман прави някои базови измервания на скоростта на разширяване на Вселената, които водят до по-висока стойност на константата на Хъбъл. Но в нова рецензионна статия, приета за Astrophysical Journal , Фрийдман дава преглед на най-новите наблюдения. Нейното заключение: последните наблюдения започват да запълват празнината. Тоест в крайна сметка може да няма конфликт и нашият стандартен модел на Вселената не трябва да бъде значително модифициран. ..." ... ...

Я!.. Всички търсят модел на действителността, а той бил ... нагледно разказан. Само не знам, откъде знаеш, че "нещо" е "модел от действителността" (не се хващам за думата, а за начин на установяване?!) ...

https://www.vesti.bg/lyubopitno/zaradi-tova-na-zemiata-mozhe-bi-sme-sami-vyv-vselenata-6127769 Заради тази химическа реакция на Земята може би сме сами във Вселената Сложните форми на живот на Земята са зависими от кислорода в атмосферата Да се наподобят условията за живот на Земята изглежда сравнително просто на пръв поглед – необходими са земя, слънце, вода и въздух. Само че не е толкова просто. Сама по себе си комбинацията от тези три фактора няма да е достатъчна. Сложните форми на живот на Земята са зависими от кислорода в атмосферата, тъй като това е единственият начин да си набавят достатъчно енергия. А кислородът зависи от фотосинтезата. Само че тя е доста деликатен процес. Превръщането въглеродния диоксид и водата в глюкоза се нуждае от достатъчно светлина, за да се осъществи химическата реакция, без звездната радиация да унищожи самите живи клетки. Тоест са необходими набор от условия – определено ниво на гравитация, която да позволи атмосфера с точните дебелина и плътност. Магнитно поле и озонов слой, които да защитят живота от звездните ветрове. Определено разстояние между звездата и планетата, както и определено ниво на интензивност на звездното греене. Нов анализ на известни екзопланети разкри, че подобни на Земята условия са много по-редки, отколкото се смяташе досега. Учените са се фокусирали върху факторите, необходими за фотосинтеза и насищане с кислород, които биха позволили формиране на сложна биосфера като съществуващата на Земята. Проучването е публикувано днес в Месечния бюлетин на Кралското астрономическо общество. Броят на потвърдените планети в нашата собствена галактика Млечен път вече наброява хиляди. Предполага се, че вероятно са милиарди. Но планетите, които попадат в така наречената обитаема зона – на подходящо разстояние от подходяща звезда и с подходяща температура на повърхността, която позволява наличие на течна вода, са много редки. В момента са известни само шепа такива скалисти, потенциално обитаеми екзопланети. Новото изследване обаче показва, че на нито едно от тях не съществуват теоретичните условия за поддържане на подобна на Земята биосфера посредством „кислородна” фотосинтеза. Само една от тези планети се доближава до необходимите нива на звездно греене - Kepler − 442b. Тя е скалиста. Около два пъти по-голяма от Земята. Обикаля около умерено гореща звезда и се намира на приблизително 1200 светлинни години от Слънцето. Проучването разглежда подробно колко енергия получава планетата от близката звезда и дали живите организми ще могат ефективно да произвеждат хранителни вещества и молекулярен кислород - двата основни елемента за сложен живот, както го познаваме. Чрез изчисляване на количеството фотосинтетично активно излъчване, което планетата получава от своята звезда, екипът учени от Неаполитанският университет „Федерико II” и астрономическата обсерватория в Каподимонте, откри, че въпросната звезда, чиято температура е около два пъти по-ниска от тази на Слънцето, не може да поддържа подобна на земната биосфера, тъй като не осигурява достатъчно енергия в правилния диапазон на дължини на вълните на светлината. Кислородната фотосинтеза теоретично би била възможна, но такива планети няма как да поддържат богата биосфера. От друга страна звезди, които са много по-ярки и излъчват повече радиация от Слънцето, обикновено изгарят доста по-бързо, което не дава достатъчно време за изграждане на сложни форми на живот. Космическият телескоп „Джеймс Уеб” (JWST), който трябва да наследи „Хъбъл” по-късно тази година, ще имат чувствителността, необходима за наблюдение на по-далечни планети и звезди, хвърляйки още светлина върху нужните предпоставки за формиране на извънземен живот." ... ... В един от коментарите: "Не сте ли забелязали, че мис Вселена е все от Земята?!" ...

https://www.youtube.com/watch?v=6nKGd7nny7w ... ...

Не са същите, разбира се -ново оръдие 85мм, подобрена оптика и радио - но бяха ветерани от войната - с белези от стрелба върху тях - цял баталъон. (нашенски). А мнението на битите - естествено умаловажават, но пък са се чудили, що така, са ефективни. (основно предимство, казват - пъргавина, повратливост)

Освен поразяващ ефект и бързо насищане на фронта с поразяващи осколки (за единица площ) - ако чуеш звука който придружава гърмежите, видиш съскащата светлина от ракета ..., ще ти се иска ... да бягаш.(видял съм и съм го чувал - при "ванюша?"-ракети изстрелвани от къси тръби, а не релси, като на катюшите - ужасен, нискчестотен силен "брум"- имаш чувството, че ще ти се пръсне черепа. Обстрелваната полоса става на "разорана целина" с дълбочина на места поне 2м, камъните и пръстта стават на пяна. Всичко гори! Ужас! Бил съм на Т-34. За тогавашното време (75 мм оръдие, чудесна оптика, радиовръзка, вентилация, скосена купола, по трудно уязвима броня и др.)- бърз и повратлив и при правилна тактика на екипажа, "трепи" всичко. При настъпление по време на войната се е стреляло предимно с "кратки" спирки и "право" мерене (до 1000 м). По принцип - тактиката "решава" изхода от боя. ...

Там е работата, че "не работи" така, а така го "виждаме" като наблюдатели от избрана за неподвижна ИОС. ...

Хи-хи. Откъде знаеш, че някой е висок 2м?.. Предположение или видяно? При видяно, някак си косвено е измерено с възприет еталон - значи, до теб, като наблюдател, е пристигнала информация със скоростта на светлината. Предполагаш, че еталонът ти ВАЖИ и в тая ситуация и се изказваш ... неподготвен. (не ме четеш - момент регистрация на събитие е различно от момент на случване на събитие. Чрез СТО - се уеднаквяват вижданията по отношение едновременност на Случване в различни ОС) ...

(Според мен ОТО не решава правилно проблема. Законите за запазване (енергия, импулс) могат да се тълкуват и така: 1. нещо от едно място изчезва нацяло и моментално се появява на друго място в локална област - запазва се..., или 2. - нещо изтича от едно място и докато то става нула - се реализира в близост - става същото - пак е запазване. Това е инерциално движение на тяло. Възприет е вторият вариант - при преместване на тяло, непременно между старо-ново положение има връзка, като че ли нещо "тече" и се превръща в същото на друго място. Не се нарушават законите за запазване само когато се отчитат всички действия в околността на промяната - начало и край. И, това е само заради крайната гранична скорост на взаимодействия - скоростта на светлината - крайна скорост за пренос на физическа информация. Иначе - известно е, че ЗЗЕ се нарушава локално. Разглеждане на гравитационната сила с участие на гравитони - решава по-правилно проблемите) ...

Вж ми изречението - точно по СТО - инерциално движение се сравняват суми от времена. (ускорение не се отчита, нарочно, макар че е възможно и това да се разглежда в четиримерното. Считай, че няма ускорявания в сумите.) Времето не се забавя за подвижния, а в изчисленията на неподвижния на Земята. Когато отчетеш и скъсяванията по посока относителна скорост за подвижния, всичко е наред с процесите при него. Т не играе - даже може да се увеличи локално - както казах, "сплеснатите" взаимодействат ефективно с по-къси фотони (по-енергетични). Но - най-важното не отчиташ - как да се направи сравнение на физ.промените, със същите процеси при неподвижния... Трябва да са заедно, един до друг, на една неподвижна и за двамата ИОС. Но - тогава - няма разлики, щото няма и разлики в относителната им скорост... Става пак неоткриваемо?! това, дето го търсиш. ...

При близнаците - реална промяна на скоростта на процеси (напр. биологични) има във времевите интервали на ускоряванията. Те са осезаеми -измерими, защото действат сили-на-промяната, а преносната им скорост в телата, зависи от физ. характ. на структурата на телата. (такава ми беше дипл. работа - високоскоростно деформиране на метална заготовка със силно магн. поле (3000А, 4000V). Има вторичен силен пик, който разпластява при плоска заготовка - образува се кухина между два пласта. Правихме му мат.модел...-отдавна беше.) Иначе, в ИС, по посока скорост (Лоренц) има "скъсяване" на дължини заедно със "забавяне" на време. Това изчисляваме от наша ИС1 за събития станали на ИС, напр., светване на лампи - едновременно. Ако наблюдател е на ИС - същите събития са не едновременни, защото наблюдател "се мести" със скорост спрямо точките на излъчването им. Значи - време-наблюдаването е различно заради линейна скорост, а не време-случването на събитията. Прилагаме Лоренц и "виждаме" какво "вижда" наблюдател на ИС. Не е известно и за наблюдател от ИС1, дали тези събития "са едновременно" случващи се, но - такова му е наблюдението..., приема го... Сам се налага извод - само ако времето е относително (това вкл. и физически независимо от нас, "тече" независимо от нас), могат да се направят изводи за едновременност на случванията на събития. Реалност се счита до там, докъдето може да се разграничават времеви интервали на повторяемост на събития в експеримент. Скорост на процеси е свързано с тая повторяемост. Био- процесите - също. При ускоряване за висока относителна скорост и обратно (спиране) са станали множество промени, които влияят на скоростта на биопроцесите. После - при отпадане ускорението, релаксацията с помощта на ЕМПоле, не възстановява предишна структура на 100%. Затова, когато се срещнат на Земята - ще има био- промяна при близнаците. Не е без значение, че летящият близнак е живял в ЕМПоле при скорост близка до светлинната - скъсяване по посока скорост означава, че ще взаимодейства в синхрон с "късовълнови фотони" повече, от тоя на Земята... И, даже, може да се окаже биологично по-стар от земния. По СТО - изчислено времената като сума: когато "бяга" от Земята и времето, когато се завръща - не са еднакви с времето, което е преживял земния. (насищане с по-високите честоти от ЕМФон, води до екстремни скорости на събития, в които не се знае летящия близнак - дали може да оцелее и какво повреди ще го съпътстват. (Ярък пример е - ЕМФон на Земята, към насищане с високи честоти - сега сме свидетели - природните събития-катаклизми станаха с екстремно променливи във времето характеристики. Трудно оцеляват хората...)) ...

Според мен -Колкото вземат, толкова дават. (движат по геодезични и срещат разни изменения, нееднакви за различните им части). ...