Малоум 2

Все си мисля, че бях ясен в пост по-горе: Промяна на бързина на процес е промяна на Скорост (в ИСО)... Значи - не съм ясен. При Приета за неподвижна наша система на отчет, другите системи се движат с различна скорост спрямо нашата. Отчет на забавяне на време, по Лоренц - в другата, означава, че другите системи където са наблюдаваните събития се движат с постоянна скорост различна от нашата постоянна скорост (за наша ОС - 0 за отчет). Става въпрос за време-наблюдаване на събития, а не за време-отчет на случване, което се изчислява с Лоренц. Това, изчисленото е "забавяне". А време-наблюдаване на вече случили се събития (с което Младенов манипулира и ... себе си), дори и да не можем да разграничим изменения от тях, зависи от дистанция до мястото им на случване и с намеса на Доплер - промяна на честота от наблюдаваното. Температурата е колективно свойство при движение на частици около равновесно положение - между частиците е ЕМПоле, бъкано с фотони и фонони. Термометърът "хваща" тяхната енергия и частиците му започват да трептят- синхронизирано с тях. Отнемане на Т- демек охлаждане, означава, че сме "издърпали" част от ИЧ-фотони от пространството между частиците, където измерваме. Тогава - няма какво да разбърква яко частиците около равновесното им положение - трептят в по-малък обем собствено пространство и относителното им движение е с по-малка скорост - в крайност (абс. нула) - стоят стабилно на мястото си, но пак трептят (по хипотезата ми е ясно защо). (Прието е това движение на частици да се нарича топлинно, но ИЧ-фотони почти няма при ниските Т). Така - Т не влияе съществено на атомната структура - всички електронни слоеве са си на място с най-ниска енергия, а външните електрони обменят само налични фотони (като в Космос) в междучастичковото пространство. (синхронизацията обаче, води и до наличие на фонони - механични вълни - които също не позволяват дребночастичково "замръзване"). Така - атомният часовник, при добре избрана за "време" честота, съответно, дължина на вълната - не "забавя" честотата си, а ако до нас е достигнал сигнал - може да има и Доплер-промяна за дължина на вълна при различна относителна скорост. Това е време-наблюдаване, а не време-случване на събития. С Лоренц - може да се изчисли каква честота се излъчва на другата ИС и тя - ще е същата - забавяне на "атомно" време практически - няма. ...

ДеЦка задачка: За да отчете Ттяло, десет минути се държи под мишница. След това - само с един замах във въздуха, се скрива живака. Времето за двата процеса участва по интересен начин - бавно-бързо!, що така, а? ...

Това третира практически проблеми. Относителност на време. Забързване-забавяне на процеси е скорост за протичане на процеси. В техниката - скорост на охлаждане зависи от множество физични величини, характеристики на материали например. (Повтарям се, ама ..., не се въздържам за смешката: "Как се каляваше стоманата" не справочник по термообработка. ) Става дума за закаляване на стоманени изделия - с определен темп се задава Тнагряване и с също - Тизстиване до стайна Т. Известно е като скорост на нагряване и скорост на охлаждане. В бързина - участва относителност на време. Ако нямаме малък еталон "интервал-време", с който да сравняваме, не знаем ... нещото бързо ли е или бавно. (Не може да не знаеш -вкусният боб е варен на "бавен" огън. Означава - чрез нагревател се подават малко на брой и сравнително "дълги" пакет-ИЧфотони - тях чувстваме като топло, а липсата им - студено. Така - не се разрушават някои молекули от съставките, а те са носител на вкус и аромат. Ако се подадат много и "къси" пакет-ИЧфотони, част от молекулите се разпадат и се променя вкуса и аромата на съставките на манджата.. Термичната обработка на храната е задължителен тънък "усет" на шеф-готвача) ...

Има "известен" такъв случай, с маймуна в зоопарк. Хвърлили й една праскова и тя я глътнала цялата - с костилката. Та после й правили операция за "излизане на костилката от отзад". Та, от тогава - и бонбон да й хвърлят, първо го мери дали ще мине през задника и чак тогава го гълта. Мисълта ми е, че събития "се мерят", щото има следствия и последствия... и..., и животното е с определено "време на живот", зависещо и от обстоятелства. Налага му се да мери времеви интервали. ...

Общо, се стремят да внесат малко яснота, кой крив-кой прав!.. Но, шанс за човечеството ... едва ли! https://www.youtube.com/watch?v=yQrtDTSonTw ... ...

Ако се мери времето с някакъв повтарящ се процес, то - може да "спре". Когато цикълът на промяна в процеса е завършил - в конкретика. Както и "светлината" може да спре - поглъщане на фотон от тяло. Промяната е толкова малка, че е неизмерима стандартно. Старият афоризъм: Ако имаш един часовник, знаеш колко е часът. Ако имаш два часовника - не знаеш колко е часът! Определящото за "часовник" е, че и той "цъка" - в смисъл на избран еталон за съпоставяне на време-интервали. Най-интересно е, че дори ЛЕГО-интерферометър "мери" време-интервали (максимална точност за физическа величина, в експеримент) като разлики в картинката. Така че - по тях можем да коригираме бързина на случване на процеси - най-точен часовник, засега. (да не споменавам етер*-часовника - хем неподвижни частици по място в пространствена вак.решетка, хем всяка частица цъка с огромна честота - около 10^(26) Hz. Само за Изследовател може да "спира" времето, заради отделност на отчет на пространство и време. За наблюдател - всяка частица е и наблюдател, и излъчвател - времето не може да спре - самата тя, частицата, е и часовник. И понеже Изследовател е направен от материални разлики - време-пространствени действия - то при уедряване на частици до "тяло" време-интрвалите се забавят - заради бавните "правения" на обвивки, докато времето стане, привидно, отделно от пространството.) ...

Да, така е, но повтарянето е условно (предварително зададени условия), а "прецизността" на мярката (с отчитане на грешката) е само ако установим разлика между "старо-ново" състояние, по друга физическа величина - напр. обем, скорост, форма. Поради, това че физическото време е "забито" в материя (етер*- в променлив момент на импулс), която е недостижима за експеримент, няма нужда да го изхвърляме, а да го считаме до възможна за измерване честота на повторения и да отчетем възможната грешка в резултата. Например, за поле, импулсът е "сила по време" и е равен на h/l (конст. Планк/ дължина на вълна-пакет фотон), то може да се счита, че фотонът има "маса" около 10^(-50) кг, при време, за което светлината минава през "размер" на протон. Това може и да е "липсваща маса" в някои други теории-хипотези. (Масата на фотон излъчен от слой-обвивка е m=h/c/c/t кг, където t е време-образуване на обвивката.) ...

Понеже времето е относително - трябва да се "договаря" общо време за различни ИС и СТО казва как. Иначе, по виц на деня: "“Безкрайност” - времето, в което пържиш тиквички за цялото семейство." ...

Мерят. Интервали между повтарящи се събития. Докато се "повтаря" нещо, много от околните процеси и събития се променят и това е белег-нишан, че ето: едно се повтаря, а друго - в същия интервал - не. Часовник може да мери интервал на повтаряне. (Бонус - подреждане на нещо (керемидите в главите ни), докато се случват други неща. Внасяне на "ред" на случване на различности, а ние "виждаме" само ако има разлики в кви да е действия, между повтарящи се събития.) ...

Времето не сме спирали, ама ... е невъзможно, доколкото е "забито" във вакуума и вредно!.. за движението: ... ...

Кратко припомняне на почти всичко учено в училище - интелигентно обединено в популярен стил: ... момент-време на отделните части: 00:00 - Начало 00:28 - ДАВАЙТЕ ВСПОМНИМ, ЧТО МЫ ЗАБЫЛИ ИЗ ШКОЛЬНОЙ ПРОГРАММЫ 1:11 – из чего состоит атом? 2:11 - А ЧЕМУ В ШКОЛЕ НЕ НАУЧИЛИ? 2:26 – новая частица – нейтрино 2:50 – космические лучи – частицы из космоса 3:23 – частицы из ускорителей 4:16 – самые мелкие объекты – кварки 5:42 – фотоны и свет 6:24 – гравитационное взаимодействие 6:45 – сильное взаимодействие 7:22 – слабое взаимодействие 7:55 - ЧТО ТАКОЕ БОЗОН ХИГГСА? 10:14 - ЧТО ТАКОЕ ТЁМНАЯ МАТЕРИЯ? 15:15 - ЧТО НАМ ДАЛО ОТКРЫТИЕ ГРАВИТАЦИОННЫХ ВОЛН? 17:52 - КАК ФИЗИКИ ОТКРЫВАЮТ ХИМИЧЕСКИЕ ЭЛЕМЕНТЫ? 21:40 – в чем практическая польза таких открытий? 22:28 - ЧТО ПОКА ЕЩЁ НЕИЗВЕСТНО УЧЁНЫМ? 23:00 – является ли нейтрино античастицей самой себе? 24:15 – чему равна масса нейтрино? 24:56 – время жизни протона - ... ...

Ето и малко теория: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Polovinata-ot-golovete-vav-futbola-sa-zaradi-niakakva-sluchajnost_170802.html "Половината от головете във футбола са заради някаква случайност Футболът е изненадващо случайна игра За феновете футболът е завладяваща надпревара, не на последно място защото крайният резултат е почти винаги непредсказуем. Сега екип от изследователи за първи път анализира приноса на случайността за отбелязването на голове във футболаа и разкрива, че случайността влияние в 46% от всички отбелязани голове в английската Висша лига. Данните включват всички мачове от сезоните 12/13 до 18/19 на английската Висша лига при общо 7 263 гола, проверени за проявата на шест променливи, отразяващи влиянието на случайни фактори. Футболът е странна игра. За разлика от повечето други отборни спортове, където се вкарват много точки, футболните мачове рядко имат повече от 2-3 гола - и всеки от тях е много ценен. За разлика от баскетбола или хандбала, където вкараната топка е малко вероятно да реши крайния резултат на играта, футболът често се решава от един единствен изстрел във вратата. Ако гледате достатъчно футболни мачове, ще останете с усещането, че понякога мачовете се решават не от това, кой е по-добрият отбор, а по-скоро от малко късмет. ..." ...

Ето и едно проучване което можело да "преобърне" отдавнашна парадигма в космологията (потвърждение - по методология наука). https://megavselena.bg/novo-otkritie-mozhe-za-preobarne-kosmologiyata-takava-kakvato-ya-poznavame/ Ново откритие може за преобърне космологията, такава каквато я познаваме В извънредни новини, които могат да нарушат космологията, каквато я познаваме, екип от астрономи заявява, че е открил „гигантска дъга“ от галактики, простираща се на повече от 3 милиарда светлинни години. Но докато галактическите клъстери са нещо обичайно, новото откритие изглежда нарушава космологичния принцип или идеята, че материята се разпространява в пространството хомогенно. Ако обаче дъгата на галактиките се окаже реална, това може да повлияе на нашето разбиране за Вселената. Science News съобщава за откритието, което екипът от астрономи обяви на неотдавнашна пресконференция. Алексия Лопес, космолог от Университета на Централен Ланкашър в Престън, Англия, ръководи екипа. И Лопес ясно казва: Това откритие може да е много голямо нещо. Потвърждението на това откритие „би преобърнало космологията, каквато я познаваме“, казва Лопес пред Science News. „Нашият стандартен модел, би се провалил, когато се опита да обясни дъгата на галактиките, добавя космологът“. Дъгата на галактиките, която Лопес и нейните колеги просто наричат „Гигантската дъга“, нарушава космологичния принцип поради голямата си хетерогенност. Космологичният принцип – който не е физически закон, а по-скоро водеща евристика, сочи хомогенност на материята в участъци от Вселената по-големи от 1,2 милиарда светлинни години. Но Гигантската дъга е хетерогенна в мащаб, три пъти по-голям от този размер. Макар дъгата технически да заема част от небето колкото 20 пълни луни, тя е невидима с просто око. Лопес и нейните колеги успяват да я открият, поради начина, по който изкривява светлината от квазарите зад нея. Science News отбелязва, че „подписът“ на Гигантската дъга върху електромагнитния спектър е в магнезиевите атоми, които са загубили един електрон; което означава, че светлината, която получаваме от квазарите зад дъгата, се абсорбира и излъчва от тези магнезиеви атоми и следователно има определена дължина на вълната, когато я получим на Земята. Изглежда, че целта сега е да се затвърдят доказателствата за съществуването на Гигантската дъга. Изданието Science News, обсъжда със скептицизъм откритието. Други космолози са смятали, че съществуват модели в космоса, които всъщност не са съществували. Независимо от това, хората продължават да търсят аномалии в космоса. Вселената все пак ни е изненадвала много пъти досега. ... ...

Ето едно модерно приложение на сплитане (раждане на два фотона с лазерно насочване в био-структура!? и поради много малката разлика по време на действие на единия и на другия се получава "излъчване" на смесени фотони от структурата, които фотографираме. "Виждат" се като разлики в структурата за краткия интервал-време на действие "между" двата фотона... Изпреварва се по време декохеренцията от общото им действие и затова е възможна яснотата на изображението да се подобри.) https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nov-kvantov-mikroskop-kojto-mozhe-da-vidi-nevazmozhnoto_170654.html "Нов квантов микроскоп, който може да види невъзможното Представа на художник за новия квантов микроскоп на UQ в действие. Кредит: The University of Queensland ..." ... За "нормалност": Всъщност - това е "единствената" човешка логика, като някаква възможност (при Файнман) - когато не можем да виждаме нещо, не можем ли да го "изчислим", така че матмоделът да позволява предвиждане на квантово състояние?!. Природно не ни е дадено да виждаме извън светлинния- видимия спектър на трептения, но при вероятностна проява на Разлики в крайния резултат, при почти едни и същи начални условия, с модел можем да търсим причината за разлики. И тук вече се намесват хипотезите. ...

Така е, но Човек - не е съгласен "да не разбира". Има памет за "видял и пипнал", която може да употреби ... в което и да е време на мислене по възникнал проблем. Така разпределя памет - за минало, в настояще, евентуално - за в бъдеще. Забелязва се, до тук - май всичко неясно е свързано с това, как отчитаме време - времеви интервали. Като че ли не е ясно, че има "скрито" време във вълновите процеси - Честота!.. В циклични процеси - Обороти! (кръгова честота). В квантови процеси - честота на Ъгло квантов момент - Който прилича и на обороти, и на честота на повтаряне на структурообразуване във вакуум. Когато на обект не сме в състояние да отчетем различни времеви етапи на изменение на негова вътрешна характеристика, в наблюдение казваме, че се намира в едно състояние - вътрешните промени се случват едновременно. Така, колкото и да им е тъжно на опонентите на класиката - Айнщайн е прав - има скрити параметри (време на повтаряне на събития), които не отчитаме и няма да признаем, че ги има!?! Ама Природата си ги ползва... Фотон се "ражда" при ускорено движение на заредена частица. За самото ускоряване - се поглъща фотон от околното поле, заъртва се самото новообразуване на частицата, центрира се цялостното образуване и поради "излишък" в необходимата енергия за цяла частица - се излъчва фотон. Като енергия е пак толкова, колкото е била погълната, но заради промяна "скорост" по време на погълнато състояние, дължината на вълната е различна, а и посоката на излъчване - също. Много милиарди са излъчените фотони - заради бясното въртене за образуване на частицата, радиално напускат мястото на раждане, общо, като "сферични вълни". Ние хващаме "фронт" на вълни - смес от множество фотони. (Тоест - никога не е имало Гледна точка от фотон и/или на фотон. Самият фотон е пакет от задружно действие на множество фотони - пренос на импулс при "подреждане в пакет". Има си честота на повтаряне на себе си на ново - съседно място, си има и невидима за нас траектория - в този смисъл неизвестна. Но вероятностно с матмодел, по обратен ход - все едно е минал по всички възможни пътища от т.А до т.В, се изчислява вероятностен път.) ...

Това, според мен, е едно от неправилните тълкувания от "физична" гледна точка. Пренасят се човешки качества на неодушевените предмети-обекти. Те могат само да реагират на атакуващите ги полета - имат "рожденна" характеристика, но нямат собствена "воля" за представимост - напук на измененията на околна среда. Не вземат собствени решения за поведение, които да не зависят от измененията на параметрите в околността им. (Понеже има особеност със спина на електроните и мат.моделът им за описание на поведение. Работата е там, че частиците се раждат по двойки и при движения в изпитвателно поле има "предопределена" рожденна посока на спина - тоест, едната частица по-често ще е с насочен спин "нагоре", докато другата - по-често ще е със спин "надолу". Илюзията за "човешко управление" е, че тези спинове може да се измерят едновременно... Не може! - измерване означава, че частица е погълнала фотон от изпитващо поле и тогава придобива "точна" посока, което придобиване е енергетично изгодно за непрестанното й образуване в тази среда. Това важи за всяка от частиците - различни са фотоните, които се поглъщат. И пак - повечето регистрирани частици със спин "нагоре" ще са със спин нагоре и тези "надолу" - ще са със спин "надолу". Тези които са в междинно състояние спрямо посоката на изпитвателното поле - зависят от фотон, който ще погълнат и с някаква вероятност, ще се "прибавят" към регистрираните с точен спин. Ето, от тук е и илюзията, че Човек можел да управлява по свой избор, квантовите процеси.) За мозъка - няма значение, в кой момент (не с патологично закъснение или изменение, а естествено) "пристига" информацията до него - важно е да пристига. Чак тогава може да проявява "свободна воля" (дали да се изпикае на площада публично или не?!), което поведение, може да е в разрез с позивните сигнали от органите за извършване на естествени усещания-нужди - т.е. - естественото поведение може да се регулира разумно, в някакви граници. Забавата на обработка на информация не отнема свободната воля. (вече съм го писал по-рано, майтап от текст на песен: Татуирах си часовник и за всичко закъснях! ) ...

Принципно - свободната воля не е "моментно" вземане на решение за поведение. Не е хаотично решение на мозъка, не е паника. Свободната воля е разумно решение за поведение. Претегляне знания от минало, дължащо се на опит. Дава възможност да се реши дилема (Да бъда или да не бъда? - това е въпросът!). Коментираше се тук в общ текст - Нула ли да съм или единица? и ... се вижда, че КМ ни дава още - квантова вероятност. Тоест има ситуации ... трисмислени - нула, единица, средно м/у нула и единица!? И там, в третото, се набутва мозъкът - колебание в решението за поведение, липса на възможност за мигновеност. Затова и "здравият разум" се проявява след време за мислене - придобива се след дълго учене, като метод. (като в стария виц: Вуте, какво можеш? - Мога да копам!.. Друго? - мога и да не копам! - псевдо проява на свободна воля - разумът изисква "трето" условие, за да излезе от дилема за възможно поведение. Например - Че ти платим да копаш!.. и ... тогава, има условия за проява на "свободна" воля.) ...

Значи, време е за притча, относно "знаенето". Двамца пийват на бара и ... си приказват философски: "Бог не знае Всичко!.. Защо мислиш, че не знае всичко?.. Защото никога не е бил женен!" ...

Чувствата подлежат на частично управление чрез Разум. А той се формира от статуквото. Социален феномен при Човек, съдържащ употреба на "свободна воля".

Но може би мозъкът ни вече е започнал да се престарава, спестявайки ни прекалено голяма част от "тоталната истина". Може би науката не винаги ни води "напред", като заменя въпросната истина с парченца от нея - все едно че ни я изсипва във вид на някакъв невъзможен за подреждане пъзел Да и това го считам за нормално - престараването е субективен проблем. И постепенно се налага извод, че нищо не трябва да правим?!, ако не искаме повече от "даденото" ни. Търсенето на истината е за забавление - философски проблем. Знаеш, при хипотезата се оказа, че това с което борави субектът е памет на структури-пикселчета по кората на Гл. мозък (сиво вещество, най-общо), а не - с мозъчни клетки (бяло вещество). Бялото е нужно за "био-механична работа" и чрез ОВ служи при изграждане на правилен организъм, но - за определено време, щото се хабят директните връзки и ОВ става невъзможна за точна репликация на "изхабеното". Сивото - го употребяваме за мислене - посредством механични промени - с налягането на ликвора се възбуждат ЕМВълни в сравнително голям участък/ци и възбудените пикселчета, комбинираме (от опит) към абстрактен образ, който е идеален - не е реален. Опитът ни учи на променливо отношение към реалността - съзнанието е отношение. А точно кои идеални образи ще изберем за "реалност" е субективна нагласа с натрупване на история на отношенията (разум). И да - това е напред, ако разбира се, осъществяваме в реалност мисленото идеално. Демек - ако ги "направим" факт, който да се повтаря в експерименти. Имаме си го тоя мерак - да подредим "невъзможен" пъзел (А подреждането е патент на Вселената - ентропия и еволюция). Възникнал е точно щото не всички "идеални" образи могат да се докарат до реални. И доколкото животът е борба за оцеляване - добре е, че почти всички "идеални" си остават идеални... Ако ни беше дадено повече - всички възможни сетива от гама-лъчи до дълги радиовълни и да не мрем - оле майко, ще засерем Марс, Юпитер, Сатурн, ... Сл. система - ще изядем всичко и ще се насочим към ЧД в центъра на средата. Да не говорим - че няма да мязаме на човеци, а на нещо като гигантски вируси - зараза за Вселената. (Май, затуй няма триглава ламя - лапад-гълтат три усти, а има само един "изход"!) ...

Но може би мозъкът ни вече е започнал да се престарава, спестявайки ни прекалено голяма част от "тоталната истина". Може би науката не винаги ни води "напред", като заменя въпросната истина с парченца от нея - все едно че ни я изсипва във вид на някакъв невъзможен за подреждане пъзел Да и това го считам за нормално - престараването е субективен проблем. И постепенно се налага извод, че нищо не трябва да правим?!, ако не искаме повече от "даденото" ни. Търсенето на истината е за забавление - философски проблем. Знаеш, при хипотезата се оказа, че това с което борави субектът е памет на структури-пикселчета по кората на Гл. мозък (сиво вещество, най-общо), а не - с мозъчни клетки (бяло вещество). Бялото е нужно за "био-механична работа" и чрез ОВ служи при изграждане на правилен организъм, но - за определено време, щото се хабят директните връзки и ОВ става невъзможна за точна репликация на "изхабеното". Сивото - го употребяваме за мислене - посредством механични промени - с налягането на ликвора се възбуждат ЕМВълни в сравнително голям участък/ци и възбудените пикселчета, комбинираме (от опит) към абстрактен образ, който е идеален - не е реален. Опитът ни учи на променливо отношение към реалността - съзнанието е отношение. А точно кои идеални образи ще изберем за "реалност" е субективна нагласа с натрупване на история на отношенията (разум). И да - това е напред, ако разбира се, осъществяваме в реалност мисленото идеално. Демек - ако ги "направим" факт, който да се повтаря в експерименти. Имаме си го тоя мерак - да подредим "невъзможен" пъзел (А подреждането е патент на Вселената - ентропия и еволюция). Възникнал е точно щото не всички "идеални" образи могат да се докарат до реални. И доколкото животът е борба за оцеляване - добре е, че почти всички "идеални" си остават идеални... Ако ни беше дадено повече - всички възможни сетива от гама-лъчи до дълги радиовълни и да не мрем - оле майко, ще засерем Марс, Юпитер, Сатурн, ... Сл. система - ще изядем всичко и ще се насочим към ЧД в центъра на средата. Да не говорим - че няма да мязаме на човеци, а на нещо като гигантски вируси - зараза за Вселената. (Май, затуй няма триглава ламя - лапад-гълтат три усти, а има само един "изход"!) ...

Но може би мозъкът ни вече е започнал да се престарава, спестявайки ни прекалено голяма част от "тоталната истина". Може би науката не винаги ни води "напред", като заменя въпросната истина с парченца от нея - все едно че ни я изсипва във вид на някакъв невъзможен за подреждане пъзел Да и това го считам за нормално - престараването е субективен проблем. И постепенно се налага извод, че нищо не трябва да правим?!, ако не искаме повече от "даденото" ни. Търсенето на истината е за забавление - философски проблем. Знаеш, при хипотезата се оказа, че това с което борави субектът е памет на структури-пикселчета по кората на Гл. мозък (сиво вещество, най-общо), а не - с мозъчни клетки (бяло вещество). Бялото е нужно за "био-механична работа" и чрез ОВ служи при изграждане на правилен организъм, но - за определено време, щото се хабят директните връзки и ОВ става невъзможна за точна репликация на "изхабеното". Сивото - го употребяваме за мислене - посредством механични промени - с налягането на ликвора се възбуждат ЕМВълни в сравнително голям участък/ци и възбудените пикселчета, комбинираме (от опит) към абстрактен образ, който е идеален - не е реален. Опитът ни учи на променливо отношение към реалността - съзнанието е отношение. А точно кои идеални образи ще изберем за "реалност" е субективна нагласа с натрупване на история на отношенията (разум). И да - това е напред, ако разбира се, осъществяваме в реалност мисленото идеално. Демек - ако ги "направим" факт, който да се повтаря в експерименти. Имаме си го тоя мерак - да подредим "невъзможен" пъзел (А подреждането е патент на Вселената - ентропия и еволюция). Възникнал е точно щото не всички "идеални" образи могат да се докарат до реални. И доколкото животът е борба за оцеляване - добре е, че почти всички "идеални" си остават идеални... Ако ни беше дадено повече - всички възможни сетива от гама-лъчи до дълги радиовълни и да не мрем - оле майко, ще засерем Марс, Юпитер, Сатурн, ... Сл. система - ще изядем всичко и ще се насочим към ЧД в центъра на средата. Да не говорим - че няма да мязаме на човеци, а на нещо като гигантски вируси - зараза за Вселената. (Май, затуй няма триглава ламя - лапад-гълтат три усти, а има само един "изход"!) ...

Но може би мозъкът ни вече е започнал да се престарава, спестявайки ни прекалено голяма част от "тоталната истина". Може би науката не винаги ни води "напред", като заменя въпросната истина с парченца от нея - все едно че ни я изсипва във вид на някакъв невъзможен за подреждане пъзел Да и това го считам за нормално - престараването е субективен проблем. И постепенно се налага извод, че нищо не трябва да правим?!, ако не искаме повече от "даденото" ни. Търсенето на истината е за забавление - философски проблем. Знаеш, при хипотезата се оказа, че това с което борави субектът е памет на структури-пикселчета по кората на Гл. мозък (сиво вещество, най-общо), а не - с мозъчни клетки (бяло вещество). Бялото е нужно за "био-механична работа" и чрез ОВ служи при изграждане на правилен организъм, но - за определено време, щото се хабят директните връзки и ОВ става невъзможна за точна репликация на "изхабеното". Сивото - го употребяваме за мислене - посредством механични промени - с налягането на ликвора се възбуждат ЕМВълни в сравнително голям участък/ци и възбудените пикселчета, комбинираме (от опит) към абстрактен образ, който е идеален - не е реален. Опитът ни учи на променливо отношение към реалността - съзнанието е отношение. А точно кои идеални образи ще изберем за "реалност" е субективна нагласа с натрупване на история на отношенията (разум). И да - това е напред, ако разбира се, осъществяваме в реалност мисленото идеално. Демек - ако ги "направим" факт, който да се повтаря в експерименти. Имаме си го тоя мерак - да подредим "невъзможен" пъзел (А подреждането е патент на Вселената - ентропия и еволюция). Възникнал е точно щото не всички "идеални" образи могат да се докарат до реални. И доколкото животът е борба за оцеляване - добре е, че почти всички "идеални" си остават идеални... Ако ни беше дадено повече - всички възможни сетива от гама-лъчи до дълги радиовълни и да не мрем - оле майко, ще засерем Марс, Юпитер, Сатурн, ... Сл. система - ще изядем всичко и ще се насочим към ЧД в центъра на средата. Да не говорим - че няма да мязаме на човеци, а на нещо като гигантски вируси - зараза за Вселената. (Май, затуй няма триглава ламя - лапад-гълтат три усти, а има само един "изход"!) ...

Но може би мозъкът ни вече е започнал да се престарава, спестявайки ни прекалено голяма част от "тоталната истина". Може би науката не винаги ни води "напред", като заменя въпросната истина с парченца от нея - все едно че ни я изсипва във вид на някакъв невъзможен за подреждане пъзел Да и това го считам за нормално - престараването е субективен проблем. И постепенно се налага извод, че нищо не трябва да правим?!, ако не искаме повече от "даденото" ни. Търсенето на истината е за забавление - философски проблем. Знаеш, при хипотезата се показа, че това с което борави субектът е памет на структури-пикселчета по кората на Гл. мозък (сиво вещество, най-общо), а не - с мозъчни клетки (бяло вещество). Бялото е нужно за "био-механична работа" и чрез ОВ служи при изграждане на правилен организъм, но - за определено време, щото се хабят директните връзки и ОВ става невъзможна за точна репликация на "изхабеното". Сивото - го употребяваме за мислене - посредством механични промени - с налягането на ликвора се възбуждат ЕМВълни в сравнително голям участък/ци и възбудените пикселчета, комбинираме (от опит) към абстрактен образ, който е идеален - не е реален. Опитът ни учи на променливо отношение към реалността - съзнанието е отношение. А точно кои идеални образи ще изберем за "реалност" е субективна нагласа с натрупване на история на отношенията. И да - това е напред, ако разбира се, осъществяваме в реалност мисленото идеално. Демек - ако ги "направим" факт, който да се повтаря в експерименти. Имаме си го тоя мерак - да подредим "невъзможен" пъзел (А подреждането е патент на Вселената - ентропия и еволюция). Възникнал е точно щото не всички "идеални" образи могат да се докарат до реални. И доколкото животът е борба за оцеляване - добре е, че почти всички "идеални" си остават идеални... Ако ни беше дадено повече - всички възможни сетива от гама-лъчи до дълги радиовълни и да не мрем - оле майко, ще засерем Марс, Юпитер, Сатурн, ... Сл. система - ще изядем всичко и ще се насочим към ЧД в центъра на средата. Да не говорим - че няма да мязаме на човеци, а на нещо като гигантски вируси - зараза за Вселената. (затуй няма триглава ламя - лапад-гълтат три усти, а има само един "изход"!) ...

Б. Райнов - по памет: "Хората за които животът е изгубил смисъл, живеят най-дълго." ... (От книгата ми 2014г. - за хармонията: смисълът на живота на Човек, е: Творчески да се измине пътят на познанието! Но, за да се достигне до памет за познание, Природата сама (чрез самоорганизация по физически закони) е „творила“ и по метода „проба-грешка“ е имала време на Земята, да достигне до структура, грубо казано: „биокомпютър“ – Главен мозък при Човек, със свойствата съзнание и разум. За опознаване на Света, мозъкът е структуриран във вид да ни „спести тоталната истина“, чрез ограниченост в усещания, заради еволюционното оцеляване от преди придобиване свойствата съзнание и разум. Те не са възможни при друга сложно организирана биосистема като стктруктура, ако не се е достигнало дълговременен баланс на „сложност на връзките – обмен на топлина, преди да коагулират белтъци“. Дългото време в условно постоянно ЕМП е необходимо за обучение на биокомпютъра, с натрупване на памет и употребата й за знаене. Това знаене, обаче, е съ-знание – съ-отнасяне към абстрактни, нереални образи и решенията, които се вземат за по-нататъшно поведение – не всякога са природно правилните. Нужни са и научни знания, за коректив към обективност на решенията и … Разум!.. ако искаме хармонично развитие. (За пример: в кухнята- при докосване на дървен предмет казваме, че не е студен, а при докосване на метален предмет казваме, че е студен, но и двата предмета са при стайна температура 20 градуса Целзий. Защото мозъкът сетивно измерва-реагира на „поток топлина“, а не тотална температура. Еволюционно е оправдано – да не „настинем“! Когато са малки измененията на полетата около нас, да имаме възможност да реагираме за оцеляване. Биологично възможно бързодействие на сетивата!). Видяхме още, че всичко пулсира, образувайки се. Природният „двигател“ работи с пулсации на различните си части и това е природното, биологичното решение: и при Човек – сърцето пулсира! Яснотата за тоя природен избор, дойде от предположеното за обективна истина в ХИПОТЕЗАТА. Цялата Вселена пулсира в развитието си! Ограниченията на действието на различни свойства и закономерности, правят възможно голямо разноообразие на явления, на временно проявление на отделно пространство и отделен времеви интервал за Изследовател. ХИПОТЕЗАТА показва, че наблюдаваното хармонично съотнасяне по придобиване на параметри, се дължи на възможността да се ползва обратна връзка с условно неподвижна основа, върху която се реализират събитията. Изследовател дотолкова се възхищава на усещането за хармонично развитие на Света, че … счита, че е създаден за него! (антропен модел). ХИПОТЕЗАТА показва, че няма такова специално „създаване“ – че Изследовател е резултат на еволюция, както всичко останало – първо еволюира неживата природа, с последваща я еволюция и на живата природа. Природните константи са точно такива (особено точността на: 1/137,00… –константата на фината структура) -, защото могат непрестанно да се коригират с ОВ при съотнасяне към съответните закономерности. Тъкмо природните ограничения на сетивата при Изследовател показват, че наличието на хармония в света, за него, е само в средните мащаби, точно защото е плод на еволюция – дълговременна природна стратегия за самоорганизация, постигната с метод „проба-грешка“ и саморегулация чрез физични закономерности, прерастнали в биологични закономерности: Приспособилото се, ще оцелее! Тази еволюция е достигнала до най-високата възможна организация - Природата е структурирала мощно средство за управление на абстрактни образи – Главен мозък, посредством който Човек може да открива и да си представя цялостна хармония и да пренася представи във всички мащаби. Така, не случайно, Изследовател, с мисълта си придобива: УСЕЩАНЕ ЗА ВИСША ХАРМОНИЯ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА!.. Понеже „истината“ му е субективна като усещане. Така, може да вярва в каквото си пожелае.) ...