Малоум 2

Знаенето не се онаследява, нито талант. С раждането - мозъкът "започва" обучение за "справяне" с променливите външни събития. Затова е важна "околната среда" за обучение. Въпрос на образование е дали ще се случи развитие на определена "по-добра" способност - развитие, до гениалност в хрумванията. ...

Що, бе, стори ми се добре обяснено. Има връзка с еволюцията. "Боклучава" ДНК е наречена, щото не е била известна функцията й. А първата възможност е например, да служи като "реле за време" за вкл. и на други, еволюционно изградени действия за оцеляване. И др. (считай ДНК като двужилна излъчваща антена на био-вълни за пренос на ЕМИмпулс, като ключ за "старт-стоп" на разни био-процеси.) ...

Ще повторя някои по-стари изказвания, по повод единици, правещи открития: "Откритията стават случайно, но не от случайни хора!" Така е например с Нютон: не знае точно какво е маса и гравитация, но е съчетал "теоретично" инертна и тежка маса в две коренно различни предположения за практическа възможност при ползването им. Инертна сила и сила от гравитация. Колективно откритие принципно няма - идеята за откритие, обикновено, са ражда в главата на един мислител. Но, за да се реализира "полза" от него - зависи от други и от част - от колектив, където е възникнало. Тъпотията на Закона за патенти е (според мен), че собственик на откритието е този, който представлява предприятието - спира всякакви желания за открития и изобретения на хората. А принципно - ОВ по "най-невидим" начин се проявява при обмен на информация, поради много ниското ниво на енергия, което се обменя и не се засича от уреди. Това е и Петата сила - проява на сили на привличане-отблъскване поради подобие на обектите и формиране на по-големи групи от едно и също. Известно е: при наличие на N на брой събития в локална област, най-вероятно е да се роди същото като N и стават N+1 събития. Това е поради насищане на околността с фотони, характерни за съществуващите структури и това е "указание" информация за раждащото се, че ще се употреби възможно най-малко енергия за неговото образуване. Когато станат голямо количество, поради по-къси вътре-връзки, се преструктурират фотоните за връзка за по-малка дистанция на обмен на енергия, това е ново качество и то води до по-голяма вероятност за делене при захващане на външен фотон... Пряко действие на закон за количествените натрупвания - как водят до качествени изменения. Защото - новите качества преди деленето - се запазват в отделните части. ...

Знам, че не е съвсем по темата, ама се засегна въпрос за вярата. При учените би трябвало да е вяра в Природата - тя е нещото, което ни е създало и което се търси като как. Има няколко стъпки, които трябва да се изяснят, например: Какво е живот?! (давал съм определение "Формула на живота" вече много пъти, да не се повтарям и тук.) Какво е действието на ОВ при неживата материя, та да се "включи" в еволюционен процес (освен известните взаимодействия с полета) - развитие на "живото" (тук е призната ОВ) по видове и огромното разнообразие на свойства?.. и др. Какъв е "механизмът" на промяна и въздействие на полевите свойства, та да се отразяват в нови физични свойства на частици... и др. Но - най-важното е: Как работи мозъкът?, та да може да служи не само като "управител" на организъм, а и за мислене, както е при Човек. В този дух - ако се изяснят тия въпроси с мисленето и др. въпроси около нашето съществуване, има шанс да прозрем как Природата, от един единствен етер* (за основа) прави от поле частици и светлина, и "масови" частици, та чак до масови обекти, които пък "разбъркват" полетата, правят допълнителен хаос и т. н. И ... щем - не щем, ще трябва да покажем Смирение пред силите на Природата, да се задоволим само с "измисленото" си познание... щото - толкова можем ... в "тъмното", в невидимото. Природата не ни е осигурила допълнителни сетива (освен пет) за познание - действието мислене е достатъчно за "из"-мисляне! на останалото, с помощта на експерименти. Затова е важна науката с нейните методики за познание... Природата е "бог" за учените. Който иска, нека си вярва в други "измислени" богове. ...

Ако науката докаже, че има (съществува) неразпознаваемо Завинаги, то и вяра в Бог ще има Завинаги. А това е сравнително лесно и от отдавна направено - измисля се наличие на етер (при мен по хипотезата ми е етер*). Откриването на Света е чрез Измисляне, а доказване на съществуване - на кво да е, е чрез факти - резултати от експеримент. Така Бог живее в главите ни (и дяволът е там - писах по-преди) ...

Именно. И това е така още от времето, когато хората са нямали обяснение за гръмотевиците. Бива. Ама методът на индукцията е непълен - при това, съществуват множество идеи-хипотези за обяснения и принципно се търси една Единна теория за Света: да се "започне" от нищото (вакуум) и логически да се стигне до всичко налично като наблюдавано - както би направил Създател на Свят. Значи - самото "начало" не е задължително наблюдаемо с помощта на човешки експеримент. Така и крайният резултат не е задължително очаквания от човеци, произтичащ от такава теория. Трябва да се "махнат" и предразсъдъци за вида на бъдещето. Така за Човек, остава Надежда за опознаване на този свят, посредством измисляне - замисъл (като при Айнщайн) какво е нужно за съществуване на Свят, в който се достига до "мислещо същество". В основата е вечното движение на материята - създаване и разпад. Без Кръговрат на материя, не може да стане - затова измисляме "поле" (полева форма на материя) и го прилагаме към "вещество" (вещева форма на материя). За кръговрат, обаче, е нужна непрестанна ОВ между "било" и "ще бъде" и тъй като тази връзка е полева-невидима за Човек - за него остава осезаемо за съществуване само на "сега" - между минало и бъдеще ... за което сега, като че ли, се "грижи" някой друг или нещо друго. Невидимото: Може да се нарече Бог (добро), но има и Дявол (недобро) - като че ли се борят в човек. Не е еднолично управление на Бог?!., демек. ...

... Тъй де - вечно движение има?! ...

(Полето на ХИГС - съмнявам се, че неудачно е търсено да се въведе етер* в разсъжденията (както се опитва и с тъмната материя и енергия). Частиците на етер* са неподвижни по място в пространствена решетка, но всяка от частиците съдържа момент на импулс-вектор, който се мени по големина, направление и посока, докато се реализира цялостно, като частица. С размер под 10^(-26)m. Чрез сфазиране по вектора се образува структура, по която се пренася импулс - начало на Движение от разлики при преноса, във вид на вълнов процес. Т. е. - начало на Светлина в общ смисъл. При затваряне на линията на пренос около център-начало, заради кривината на същата линия, се образува пулсираща "топчеста" структура, на която общият й център се движи вече по-бавно от "светлината" по линия. Съпротивлението на движение, го установяваме като "маса". Най-важното е, че и направата на обвивката за времето на пулсация, също участва, чрез ОВ с център, в масата на образуванието. Доказва го например, алфа - константата на фината структура при измерване на състояния на частица в слабо магнитно поле - където слабо се деформира обвивката заради магнитни сили. Има и др. доказателства, относно придобиване на свойства като вълна-частица, например) ...

Да, присъединявам се - няма велики хора!.. Има велики идеи и повечето са утопии. Уж водещи до развитие на човечеството - към добро... стига да има моментни общочовешки идеи за това какво е добро. Та, ... това си е непрестанна борба с хиляди примери за добро и лошо... Докога? се питаме и отговор не чакаме, щото Истината е Конкретна. И развитието на Света не става с пожеланията на Човек - действа си природен закон: Приспособилото се ще оцелее!.. Ние искаме да го социализираме - клише: природа по наш образ и подобие. Та и за това човечеството не е вечно и предпочита илюзорно съществуване с "велики" идеи за овладяване на галактики, вселени и ... мулти вселени... ...

... ... Трудно им е да си представят, че ОВ (обратна връзка) е също ограничена от скорост на светлината в средата на експеримента. Тоест, преносът на Информацията следва причинно-следствена зависимост. Знаене на събития от минало е в настояще-сега, а дали ще се реализира Същото в бъдещето е Вероятностно - заради невъзможност за отчитане на Информацията от Декохеренция... В клипчето: Изцяло неправилна интерпретация на квантовите ефекти и почти пълно неразбиране, че времето е внедрено в полевата форма на материя, от която се гради вещевата форма на материя и следователно - причина-следствие е Задължителен закон на Природата. Просто - при вещевите обекти - времето за промяна на някоя характеристика, се забавя и затова - можем да съществуваме и във времето. (При това, заради непрестанното образуване на вещевите обекти от полеви обекти (ние само вещевите "виждаме" - с посредник: импулс от фотони от ЕМВълни), то Сега-обектите не са точно същите, каквито си мислим, че са били в миналото - не "ядем" и не "дишаме" същите продукти, употребявани от динозаврите. Междинно от минало до настояще, вещевите може да са придобили нови характеристики, като посока и/или направление спин, или в резултат например: изменена скорост, форма и размери, вкл. и нова маса, с която да се проявяват в настоящ експеримент. Очакванията за проява на бъдещо поведение - пак са вероятностни) ...

https://megavselena.bg/mozhe-li-vselenata-da-se-uchi/ Може ли Вселената да се учи? Вселената може да се учи как да се развива в по-добър, по-стабилен космос. Това е далечната идея, предложена от екип от учени, които казват, че преосмислят Вселената, точно както Дарвин променя възгледа ни за природния свят. Противоречивата нова идея се опитва да обясни защо законите на физиката са такива, каквито ги виждаме, използвайки математическа рамка за описание на различни предложени теории във физиката, като квантови теории на полето и квантова гравитация. Резултатът е система, подобна на програма за машинно обучение. Учените са открили множество физически закони и величини с фиксирани стойности, за да определят Вселената. От масата на електрона до силата на гравитацията, във Вселената има много специфични константи, които изглеждат произволни за някои, предвид техните точни и на пръв поглед безразмерни стойности. „Една от целите на фундаменталната физика в наши дни е не просто да разберем какви са законите на физиката, но защо те случайно са такива, каквито са, защо приемат формите, които правят“, казва авторът Уилям Кънингам, физик и софтуерен лидер при стартиране на квантови изчисления Agnostiq. „Всъщност няма очевидна причина, поради която един [набор от закони] би бил предпочитан пред друг.“ За да отговори на този въпрос, групата се запита дали начинът, по който виждаме вселената днес, е само един от начините, по който Вселената е била? Може би законите, които виждаме днес, са само една итерация от много други. Може би Вселената се развива. За да има Вселена, която еволюира, изследователите предложиха идея, наречена автодидактична Вселена – Вселена, която се самообучава. В този случай обучението ще се случи подобно на начина по който работи алгоритъмът за машинно обучение, където обратната връзка на един етап влияе на следващия, с цел постигане на по-стабилно енергийно състояние. Следвайки тази идея, групата разработи възможна рамка, чрез която Вселената може да учи, като се позовава на матричната математика – начин за правене на математика, подредена в редове и колони – невронни мрежи и други принципи на машинно обучение. Накратко, те изследваха дали Вселената може да бъде учещ се компютър. „Опитваме се да променим разговора много по начина, по който биологът Дарвин трябваше да промени разговора, за да получи по-дълбоко разбиране за темата“, каза авторът Лий Смолин, физик от Института за теоретична физика „Периметър“, Ватерло, Канада. Подобно на това как един молец може да еволюира, за да има по-добър камуфлаж, автодидактичната Вселена може да се развие в по-високо състояние – което в този случай може да означава такова, което е в по-стабилно енергийно състояние. Според математическата рамка, разработена от изследователите, тази система може да се движи само напред, като всяка итерация създава по-добра или по-стабилна Вселена от преди. Физическите константи, които измерваме днес, са валидни само сега и може да са имали различни стойности в миналото. Екипът установи, че някои теории за квантовата гравитация и квантовото поле, известни като калибровъчни теории – клас теории, които имат за цел да образуват мост между теорията на Айнщайн за специалната относителност и квантовата механика за описание на субатомните частици – могат да бъдат картографирани или преведени на езика на матрицата математика, създаване на модел на система за машинно обучение. Тази връзка показа, че във всяка итерация или цикъл на системата за машинно обучение резултатът може да засегне физическите закони на Вселената. Учебната рамка, описана в доклада, публикуван в базата данни arXiv, представлява първите „бебешки стъпки“ към идеята, според групата. С повече работа обаче екипът може да създаде пълноценен модел на Вселената, който да отвори нови врати за разбиране на нашия космос. „Една вълнуваща перспектива е, че можете да използвате един от тези модели и може би да извлечете нещо ново“, казва Кънингам. Това може да е откриването на физиката за нов тип черна дупка или нов закон, описващ физическа система, която все още не е обяснена, като тъмната енергия. Не всички изследователи обаче са толкова ентусиазирани от новата идея. Тим Модлин, професор по философия в Нюйоркския университет, който не е участвал в новата работа, твърди, че няма доказателства за концепцията и много фактори срещу нея, като например, че някои физически закони, които са били измерени, са същите днес, както са били малко след Големия взрив. Освен това, ако законите на Вселената се развиват, Модлин смята, че трябва да има по-голям неизменен набор от закони, които да управляват тази промяна, което отрича идеята за самоучеща се система. „Когато разглеждаме основните закони – като уравнението на Шрьодингер или общата теория на относителността – те изобщо не изглеждат случайни“, каза Модлин пред Live Science. „Те могат да бъдат записани математически по много строго ограничени начини с не много регулируеми параметри.“ Питър У. Евънс, философ от университета в Куинсланд в Австралия, който не е участвал в новото изследване, също първоначално не е спечелен от новата идея, но Евънс се съгласява да отдели време за неортодоксални подходи към радикални въпроси, като „Защо Вселената е такава, каквато е?“ Подобни подходи, макар и да не са плодотворни, могат да доведат до неочаквани идеи, които могат да отворят нови врати за изучаване на Вселената, казва той пред Live Science. Изследователите зад новото проучване признават, че тяхната работа е само предварителна и не е замислена като окончателна теория, а по-скоро начин да започнат да мислят за нещата по нов начин. В крайна сметка, макар че статията не стига до никакви заключения за това какъв точно модел би могъл да бъде използван за описване на нашата Вселена, тя създава възможността Вселената да се учи. „Мисля, че в края на това ни останаха много отворени въпроси и със сигурност не успяхме да докажем нищо“, каза Кънингам пред Live Science. „Но това, което наистина искахме, е да започнем дискусия.“ ... ... Ами - самоорганизацията и саморазвитието "изискват" наличие на самообучение. Става посредством еволюция на неживата и следващата я жива материя - "раждане" на частици от полева форма на материя и "разпад" на частици до полева . И в двата случая действа Обратна Връзка (ОВ), която - при живото е известна от отдавна, но при неживата материя - е все още непризната. И при неживата еволюционно оцелява нещото с такава структура на обвивка, която е устойчива във времето в средата, в която се е пръкнала. С промяна на средата - се повлиява на устойчивостта. Не е " разум" и/или "компютър", щото безлично действа приспособяване към околна среда посредством ОВ и при неживата материя. А, там в Космоса, обмен на памет на структури няма - декохеренцията разбива структурите от вълнови процеси. ...

Според "новото" - нито едното нито другото. (моето мнение е - хипотетично: Преносът на импулс от фотоните е с вълнови характеристики. А, преместването на "фотон" в пространството е, когато се сфазират и завържат трептенията си в елементарна частица ... пътуват заедно като едно цяло, а движението им е зависимо от всички други "вълнови" преноси на импулс от околното пространство към тях. Водеща е вълната на дьо Бройл - съставена-резултат от собствени трептения и външните за частицата трептения - сума. Затова - излъчена вълна от частица, се движи със скоростта на светлината, в тази среда.)

... ... (и тук за "експерт" ползват стандартния модел, който не може да обяснява всичко, както и Саскинд споменава. Може би забеляза, че изложението му (на Саскинд) "започва" с предположения - вакуумът не е "празно пространство" и единственото, което би било "забележимо" е Моментът на импулса... Ама тека е и по хипотезата ми ... пък тя ми е ..."експерт", може би) ...

Съвсем ясно обяснение на Саскинд. (Според мен..., фактически ясно е, че Хигс-бозонът се държи подобно резонансна частица - масата зависи от честота - както е по хипотезата ми )) ... ...

Ами... да добавим малко скорошен "виц с наука"!??!. Ама от скука, де: "Тате, защо Земята се върти? Как така се върти, бе?.. Да не си ми пил от ракията?!" ...

Кратко обобщение - какво е наука и как се развива: ... ...

Има някаква корелация, ама не е точно към "големина" (грамаж) на мозъка, а функционалност по бързина на ОВ. При животни - когато е само реагиране на изменения, тази бързина не води до отделяне на много ИЧервени лъчения, а при това - не покачва температурата на мозъка... Няма мислене, няма логическо преработване на постъпилата от сетивата информация - всичко е точно в някакъв определен диапазон на измененията, на ареала. Няма нужда от ефективно, от допълнително охлаждане - значи, според статията - няма нужда от често прозяване. Реагиране по програма. (кокошката е с много малък мозък, но Т е 38 градуса. Кучето се охлажда ефективно през езика и кожата на корема. Слонът - през ушите и ... др. особености. ) (В хипотезата ми съм показвал,че мозъкът "работи" при постоянна Т най-ефективно, на диференциален принцип - сравнява постъпващата Инф. от сетива с тази постоянна Т и при разлика - реагира по ОВ. Да, но при "търсене" на абстрактен образ не винаги е точно самото търсене по фаза и има остатъчни трептения, които покачват Т и "защитата" за охлаждане се включва. В нея влиза и прозяването, ама не защото е "по-хладно", а защото механично се отварят пътищата за по-голям дебит на охлаждаща течност. Иначе самото ефективно охлаждане на кръвта при човек става в белите дробове... Така - може и да се намери някаква корелация с интелект - повече работа на мозъка, по-голяма нужда от охлаждане) ...

Понеже тук в темата е коментирана работата на мозъка - ето и още малко проучвания: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ima-stranna-vrazka-mezhdu-razmera-na-mozaka-i-proziavkata-razkri-prou_168862.html Има странна връзка между размера на мозъка и прозявката, разкри проучване Мащабно проучване върху различни видове бозайници и птици разкри нещо доста интересно за прозяването - гръбначните животни с по-голям мозък и повече неврони имат по-продължителни прозявки. Защо е необходимо да се прозяваме и защо е "заразно" - вероятно една от най-старите загадки, които все още остават без окончателен отговор. През 2007 г. обаче Андрю Галъп (Andrew Gallup) и колегите му излагат хипотеза, която сега е общоприета: тя свързва прозяването с необходимостта от охлаждане на мозъка. Челюстните мускули се разтягат, устата и носните кухини се пълнят с чист въздух, намалявайки температурата на кръвта, постъпваща в мозъка. От това е лесно да се заключи, че колкото по-голям е мозъкът, толкова по-интензивно прозяване е необходимо, за да се охлади. Всъщност през 2016 г. екипът на Калъп сравнява времето на прозяване при 24 вида бозайници, показвайки, че то корелира с размера на мозъка им - за мишките са достатъчни средно 0,8 секунди за охлаждане, а за хората - 6,5 секунди. В нова статия, публикувана в списание Communications Biology, Галъп и неговите съавтори представят резултатите от подобно проучване, но в по-голям мащаб. Изследователите събират данни за 1291 отделни прозявания от зоопаркове и онлайн видеоклипове, обхващащи общо 55 вида бозайници и 46 вида птици, и откриват „стабилни положителни корелации“ между времето, за което се прозява животното и размера на мозъка му. Бозайници, подредени по намаляване на продължителността на прозяване и размер на мозъка, от примати до торбести опосуми. Кредит: Massen et al., 2021 Изследването може да запълни някои пропуски в знанията ни за прозяването - на първо място защо се случва и защо животни като жирафите изобщо не се нуждаят от прозяване. "Въпреки че поведенческият модел на прозяването е фиксиран, продължителността му е еволюирала съвместно с размера на мозъка и броя на невроните", пишат изследователите в новия си доклад. "Нещо повече, тази функция изглежда запазена в разнообразен кръг животни, така че нейният еволюционен произход може да бъде проследен най-малко до общия предшественик на птици и бозайници и потенциално дори по-далеч". „Чрез едновременното вдишване на хладен въздух и разтягането на мускулите, обграждащи устните кухини, прозяването увеличава притока на по-хладна кръв към мозъка и по този начин има терморегулаторна функция“, обяснява Галъп. Изследователите не правят никаква връзка с интелигентността, а само размерът на мозъка и броят на невроните в него, нито има позоваване на честотата на прозяване. Например ние, хората, обикновено се прозяваме между 5-10 пъти на ден. Прозявката също така е заразна, както може би сте забелязали. Една хипотеза за това е, че тя изпълнява социална функция, като въвежда група в същото състояние на ума и може би помага за синхронизиране на моделите на сън - все пак ще са необходими повече изследвания, за да се разбере това. Въпреки че трябва да се направят още изследвания, за да се изяснят причините, поради които изобщо се прозяваме, авторите на изследването заключават, че „тези открития осигуряват допълнителна подкрепа за отделни прогнози, получени от хипотезата за охлаждане на мозъка“. http://bgchaos.com/wp-content/uploads/Origin/Dawkins/giraffe.jpgСнимка: BIRDS AS ART Що се отнася за любопитното изключение за жирафите - единствените бозайници, които изглежда не се прозяват - тази характеристика може да е свързана с невероятно дългата им шия, което принуждава тези животни да развият свои собствени уникални механизми на кръвоснабдяване и регулиране на мозъка. Справка: Massen, J.J.M., Hartlieb, M., Martin, J.S. et al. Brain size and neuron numbers drive differences in yawn duration across mammals and birds. Commun Biol 4, 503 (2021). https://doi.org/10.1038/s42003-021-02019-y Източник: There's a Weird Correlation Between Brain Size And Yawning, Study Reveals, sciencealert ... ...

Според мен - това по-скоро е наблюдаване на действието на Петата сила, което е важно. Тълкуване чрез "квантово сплитане" е малко спекулативно - самото сплитане се дължи на промяна на собствена вътрешна характеристика на един и същ обект, в момент на "раждане" на двойката. А тук - силово (пета сила) се действа с външно лъчение, за синхронизиране състоянието на два различни обекта. (познато е и действието на т.нар. "критични обороти" на вал - резонанс между собствени и външни трептения - и ако не се счупи вала - слаб резонанс, това не е "квантово сплитане" на макро-ниво) https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kvantovoto-vplitane-veche-se-nabliudava-direktno-v-po-goliam-makroskop_168776.html Квантовото вплитане вече се наблюдава директно в по-голям макроскопичен мащаб Квантовото вплитане е свързването на две частици или обекти, които макар да са отдалечени - съответните им свойства са свързани по начин, който не е възможен съгласно правилата на класическата физика. Това е странен феномен, който Айнщайн описва като „призрачно действие от разстояние“, но странността му е това, което го прави толкова очарователен за учените. В ново изследване, публикувано в Science квантово вплитане е пряко наблюдавано и записано в макроскопичен мащаб, т.е. мащаб много по-голям, отколкото на субатомните частици, обикновено свързани с този феномен. От човешка гледна точка размерите все още са много малки - експериментите включват два малки алуминиеви барабана с една пета от сечението на човешки косъм - но за квантовата физика те са огромни. Макроскопичните механични барабани. Кредит: J. Teufel / NIST "Ако анализирате данните за положението и импулса (произведение на масата на частицата и нейната скорост) за двата барабана независимо, всеки от тях изглежда добре", обяснява физикът Джон Теуфел (John Teufel) от Националния институт за стандарти и технологии (NIST) в САЩ. "Но като ги гледаме заедно, можем да видим, че това, което прилича на произволно движение на единия барабан, силно корелира с другия, по начин, който е възможен само чрез квантово вплитане". Преди се смяташе, че няма как квантовото вплитане да се случи с макроскопични обекти, че ефектите му не се забелязват в по-големи мащаби - или може би при макроскопичен мащаб феноменът се управлява от друг набор от правила. Това ново изследване предполага, че това не е така. Всъщност тук се прилагат едни и същи квантови правила и всъщност могат да се видят. Изследователите прилагат вибрация върху малки барабанни мембрани с помощта на микровълнови фотони и ги поддържат в синхронизирано състояние по отношение на тяхното положение и скорости. За да се предотврати външна намеса, често срещан проблем с квантовите състояния, барабаните се охлаждат, вплитат и измерват на различни етапи, докато са в криогенно охладено помещение. След това състоянията на барабаните се кодират в отразено микровълново поле, което работи по подобен на радара начин. Има предишни проучвания, които също съобщават за макроскопично квантово вплитане, но новото изследване отива по-далеч: Всички необходими измервания са записани, а не изведени, а вплитането е генерирано по детерминиран, неслучаен начин. В свързана, но отделна поредица от експерименти, изследователи, работещи също с макроскопични барабани (или осцилатори) в състояние на квантово вплитане, показват как е възможно да се измерва позицията и импулса на двете барабанни глави едновременно. „В нашата работа барабанните глави показват колективно квантово движение“, разказва физикът Лоре Мерсие де Лепинай (Laure Mercier de Lepinay) от Университета Аалто във Финландия. "Барабаните вибрират в противоположна фаза един на друг, така че когато единият от тях е в крайно положение на вибрационния цикъл, другият в същото време е в противоположно положение". "В тази ситуация квантовата неопределеност на движението на барабаните се отменя, ако двата барабана се третират като единен квантово-механичен обект". Това, което е забележителното в тази новина, е, че тя заобикаля Принципа на неопределеността на Хайзенберг - идеята, че позицията и импулса не могат да бъдат измерени перфектно едновременно. Принципът гласи, че всяко измерване ще попречи на другото чрез процес, наречен квантово обратно действие. Освен че подкрепя другото изследване за демонстриране на макроскопично квантово вплитане, тази конкретна част от изследването използва това вплитане, за да се избегне квантовото обратно действие - по същество изследва границата между класическата физика и квантовата физика (където се прилага принципът на неопределеността, но където сега изглежда не работи). Едно от потенциалните бъдещи приложения и на двата набора от констатации е в квантовите мрежи - възможността да се манипулират и вплитат обекти в макроскопичен мащаб, така че да могат да захранват комуникационни мрежи от следващо поколение. "Освен практически приложения, тези експерименти разглеждат колко далеч в макроскопичните сфери могат да стигне експерименталното наблюдение на отчтеливи квантови явления", пишат физиците Хой-Куан Лау (Hoi-Kwan Lau) и Аашиш Клерк (Aashish Clerk), които не са участвали в изследванията, в коментар на ново изследване. Справка: Direct observation of deterministic macroscopic entanglement Shlomi Kotler, Gabriel A. Peterson, Ezad Shojaee, Florent Lecocq, Katarina Cicak, Alex Kwiatkowski, Shawn Geller, Scott Glancy, Emanuel Knill, Raymond W. Simmonds, José Aumentado, John D. Teufel, Science 07 May 2021:Vol. 372, Issue 6542, pp. 622-625, DOI: 10.1126/science.abf2998 Quantum mechanics–free subsystem with mechanical oscillators Laure Mercier de Lépinay, Caspar F. Ockeloen-Korppi, Matthew J. Woolley, Mika A. Sillanpää et al., Science 07 May 2021:Vol. 372, Issue 6542, pp. 625-629, DOI: 10.1126/science.abf5389 Източник: Quantum Entanglement Has Now Been Directly Observed at a Larger Macroscopic Scale, ScienceAlert ... ...

Ами-и-и ... практична е: Да не се мине и да не настине! Значи, успешният българин е оцелелия българин, в България. ...

Е, естествено - слънчевата система да има и обвивка - сума на лъчения от "вътре", влияят на структури от частици падащи "отвън" - "стена" от фотони на УВ-спектър: ...

Така е. Понеже истината е конкретна. Може да се търси и в двата варианта. по 1. - "виновен" щото иска да промени нещо което, в крайност, е невъзможно, поради наличие на детерминизъм в Природата. Може малко да се забави възвръщането, но и "Бог забавя, но не забравя!" по 2. - има и свободна воля за "търсене" на всеобща истина, но ... за съжаление, на носителя на свободна воля - крайното решение е пак на Природата. Не е нужен Бог, ако не искаме оправдание за действията на носителя на свободна воля. ... Понеже смисълът на живота е да се измине творчески жизнения път, то всеки който "върви по него", е успешен за себе си. До момент на еволюция за към общество. Стане ли РЕволюция - винаги е лошо, независимо дали обществото го счита за успех. ...

Майтап, разбира се: Терминът "успешен българин" е като термина "дървено желязо". И, не защото българин не може да е успешен, а защото няма никой да му го признае, без да му завижда до достигане на омраза. (стария виц - казана, където "варят" българите в ада е без външни пазачи. Те сами не допускат някой да излезе от него). А, иначе, успех в нещо е относително понятие. И винаги е временно. Затова сега, модерно, се организират проекти когато се попадне на талантлив българин. Просто, не е възможно сам талантът да постигне успех, който да му се признае - по чисто финансови причини. Та и тук, някой вече го писа - американците възприемат за умен по правилото: "Умен ли си? Ами колко са ти парите!" Под умен, разбират финансово богат. (български професор, след осем ракии, го е казал: Всичко каквото заграбиш с нокти и зъби, е твое!) А истински умният човек е духовно богат! Успешен за себе си и ... за някои хора, които го уважават заради духовното му богатство. ( за мен - Валери Петров, Марко Ганчев, Антон Донев и др. творци са на такова уважение) https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9357&Level=2 Жертва на славата Когато инженер Тръпчо Д. реши да построи втория етаж на Балканския полуостров, цялата световна общественост ахна от възхищение. Да имаш двуетажни градове, да можеш по избор да се печеш на слънце горе или да гледаш работата си на сянка долу, да се открият най-после достатъчно гаражи за хеликоптери, аеромобили и всякакъв друг научнофантастичен превоз! По смелост този проект се равняваше дори на грандиозното преместване на Австралия в Северния ледовит океан, запланувано за следващото тримесечие. А по авторска фантазия той над минаваше предложението за превръщане на всички действуващи вулкани в обществени кухни в комбинация с бани и сервизни помещения. Името на Тръпчо Д. гръмна по всички предаватели на къси, средни, дълги, ултракъси, ултрасредни и ултрадълги вълни. Фотографията му се появи във всички вестници, а редица прочути поети написаха добре заплатени четиристишия за първите страници. Известността на инженера толкова бързо се разрасна, че дори и собствената му тъща повярва в неговата гениалност. И тази именно слава доведе до катастрофата на гениалния замисъл. Роботите чертожници бяха довършили плановете на осемдесетмилионната поредна подпорна кула, роботите изчислители бяха определили с грешка само от двеста и петдесет грама нужните количества цимент, бетон, стъклария и арматура, а роботите плановици вече подготвяха кадри и материали за основния ремонт след приемането на строежа, когато инженер Тръпчо Д. изчезна. Всъщност той не изчезна — всеки знаеше, че е някъде по света, но никой никога не можеше да го намери. Най-първо започнаха поканите за посещения в различни строителни организации. Навсякъде го посрещаха с разтворени обятия. Дори конгоанските строители го направиха почетен гражданин на джунглата, а колегите му от Нюфолкнерските острови му подариха дванадесет от по-малко използуваните си съпруги. След това Тръпчо Д. тръгна по обмяна на опит. Даде идея за укрепяване на няколко напукани небостъргачи в Сан Франциско, помогна на французите Да обърнат Айфеловата кула с главата надолу, за да заеме по-малко място, и със същата цел натрупа всичките египетски пирамиди една върху друга, като запази само сфинкса за учебни цели Грамадна административна машина се занимаваше само с това да съобщава на целия свят къде се намира Тръпчо Д., кога ще се върне, къде ще отиде, след като се върне. Четири хиляди машинописки преписваха спомените и пътеписите му, петдесет хиляди сериозни нотариуси и адвокати отклоняваха учтиво милионите предложения за женитба и трима хамали на няколко смени приемаха тоновете цветя, получени за него, и ги предаваха на вторични суровини. А в това време той пътуваше, консултираше, заседяваше се в почетни президиуми, стискаше ръце, участвуваше в приеми. А в това време, завършили работата си, различните видове изчислителни, строителни и планировъчни работи започнаха да ръждясват. А през същото това време човечеството вече беше забравило какво всъщност беше предложил да се строи Тръпчо Д. И когато един хубав ден той се завърна пак в родния си-административен небостъргач, завари там чужди люде. Някаква друга организация се трудеше върху проблема за загряването на Северния полюс и чакаше с не търпение да се върне ръководителят й, който бе тръгнал по стъпките на гениалния Тръпчо. — Но моля ви се! — Къде са моите хора и роботи? — извика инженерът. — Не ме ли познавате? Та аз съм Тръпчо Д. Членовете на чуждата строителна организация скочиха масово на крака, започнаха да ръкопляскат, образуваха на бърза ръка организационен комитет и поканиха прочутия инженер да си отпочине пред следващия банкет, подготвен от тях. Този път Тръпчо вече наистина изчезна. Славата ли му беше омръзнала, самият той ли беше забравил какво щеше да строи или пък жена му най-после му беше стъпила на врата — това не е известно. Зли езици говорят, че гениалният Тръпчо Д. е станал журналист и в серии възторжени репортажи и очерци отмъщава на други свои гениални колеги, като ги повежда по утъпкания, но, уви, пагубен път на славата. ...

Не е точно във връзка с храненето, ама е ... чудна картинка за генетично проследяване на живота! Заслужава си гледането, м-м?!! ...

Малко мешано се е получило. Зависи, какво разбираме под наблюдател в науката. Вече стана известно, че всяка частица е и наблюдател (не само излъчва трептене заради съществуването си, като структура в ЕМПоле). Е, това не е "свободна воля" на частица, а детерминираност- съществуване по физични закони, щом частицата е устойчива във времето. Естествено, при промяна на обстоятелствата (началните условия) при условия за взаимодействия, всяка частица да реагира на съответните изменения - независимо дали Изследовател я Наблюдава (напр. "черна" кутия в КМ). Може и без Изследовател да има промяна на началните физ. условия - както е в автом. технологични процеси - да се следят качества само на крайния продукт. И, напротив - именно "очакванията" на Изследовател (наблюдател+съзнание), при умно поставяне на експеримент, са със заложена свободна воля - дали ще се случи "неочаквано"!.. Да прояви малко творчество при тълкуване на резултатите, а не ... да е само рутинно проучване. (случайности в науката няма - Случайност - съвпадение на две независими събития по място и по време.) ...