Малоум 2

Самото "съществуване на нещо" се определя от взаимодействия при експерименти. Фактите показват, че събитията се случват на "квантов принцип". Знае се как се определя вероятността за съществуване след въвеждане на Въздействия (изпитващи полета) - има и мат.модели. Достигнато е до "квантов детерминизъм". Един от изводите е, че Изследователят влияе на крайния резултат - създава нова реалност, едва ли не - свободната му воля е градивна. Тълкува се неправилно, че "можем" да си създаваме "наш свят"... и това сметка без кръчмар. А, кръчмарят - при всеки експеримент - е наличието на фотони от околните полета, фотоните от тях - реално съществуващи, но "невидими", които "атакуват външно" за обекта, атакуват непрестанно цялостта на обекта на изследване. По този начин - получаването случайно на други частици на "наш свят" имат много кратко "време на живот" - разпадат се на познати частици ... и се установява пак познатият от класиката детерминизъм. Където си действат физическите закони, открити от Изследовател и които не се влияят от неговото "знание-незнание" по въпросите за съществуване. Философски - има само свобода на духа, а не изобщо свобода. А, духът е меракът - волево - да се постигне нещо, но определящото за съществуване на това нещо, е обективната действителност. А, тя е квантова. ...

И според мен. Това ще да е измислено от някой психично болен человек. Можеш ли да посочиш (в обкръжението си) поне един психично здрав човек?! Знае се - Юнг афоризъм: Посочете ми един психично нормален човек и ... веднага ще го излекувам! ... https://ru.wikipedia.org/wiki/Компатибилизм ...

Е, да хипотези най-различни, ама съм прав за устойчивостта на клетките и то от физична хипотеза: (от текста в дадения линк): "ДНК има по-голяма стабилност и трайност от РНК; това може да обясни защо се превърна в преобладаващата молекула за съхранение на информация. " Нали схващаш, че нямат дефиниция Що е живот?.. Не се ли произвеждат белтъци - не е живо. РНК -Човек ... не може?!! Ако няма граници - все ще се говорят глупости от рода - на Марс има живот. А, бе, отделни структури на клетки може и да има, ама животът е от бактерия, нагоре по организация. И в Космоса има клетки, ама живот - няма. (всички тъпотии (в публичното пространство) да се напуска и унищожава Земята са - защото няма дефиниция на живот и къде са границите.) ...

Тази дефиниция дава конкретика за граница, на това което наричаме живот. (съвсем друг е въпросът за възможност за разумен живот - трябва висока степен на организация). РНК и ДНК може да са физична основа (болтове и гайки), но все още не са живот. Те са информационни програми -въглеродни макромолекули - РНК е непълна "разкривена" антена, докато ДНК съдържа еднозначно дефинирана информация, та ако ги има и допълнителните условия, от околна среда, да започне синтез на белтъчни структури. Осъществява се точно ОВ (обр. връзка) с генетично заложеното, с възможност за специализирани белтъчни структури и т. н., клетки и ОВ помежду им, формиращи органи - съдържащи и копия на съответния геном... Химиците си имат свой метод за изучаване на молекулно ниво, но, в края на краищата - за подробности, прибягват до физика и то - до квантова химия..., което си е физико-химия. Началото е физиката - информацията се съдържа във фотоните за връзка между частиците и формирането на ЕМВълни в "живото" е съществен метод за регулация при обработка на вътрешни и външни промени на полетата. Устойчивите вълни се формират от ДНК-фотони по ОВ и предопределя "време за съществуване на структурата" в променящата се среда, като единно цяло. (по тая дефиниция - вирусите са "на границата" - междинна форма, между жива и нежива материя..., не са пълноценна клетка за себе си. Още - обвивката на клетките е посредник на пренос на външна и вътрешна информация, докато е жива.) Вижда се, че "храненето" е разпад на готови връзки в продуктите и усвояването енергията от тия връзки, като може и да се градят нови връзки с наличните-усвоени хим.елементи. Въвежда се "нов ред" в нови структури (или възстановяване на стари), а това, като цяло, е намаляване на ентропията (хаоса). Конспиративните казват - нарушава се вторият принцип на термодинамиката. Да, ама -не. Отвън организма - ентропията се увеличава повече, отколкото намалява в "живото". ...

Съмнително..., поне доколкото ни е известно - решено е : Всичко мре!.. Всичко се разпада на дребно - ентропията-хаос нараства при разпадите. Има вселенски кръговрат на материята - полетата създават частици-масови обекти, обединяват се посредством физически свойства, те разклащат и се разпадат на полета и после пак - това е вечно движение. (Вече съм го писал, някъде: ФОРМУЛА НА ЖИВОТА: Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда.) Растения и животни само реагират на външните изменения на полетата - понятия за чувства - нямат. Не "обработват" логически информация - и не са достигнали в организация на мозъка, до съзнание, което е съотнасяне на абстрактни образи. Физическата информация е като памет на структура и е във фотоните за връзка, т. е. - електромагнитни вълни-импулси се обменят. Оцелели са тия животни и растения, които са се приспособили със съвършени реакции към среда на обитание. Това съвършенство е "отнето" от човек (усет за малко миризми, малко по-слабо зрение), като за сметка на това - силно се е развила възможността за проява на логика, в съотнасянето на абстрактните образи. И ... в момент, в който липсва памет за структуриране на ясен абстрактен образ, възбужда се яко търсене за съотнасяне към ... нещо (все едно делим на нула - отношението е "дроб") - се проявяват "чувствените" характеристики... Затова и трудно се описват (Психо или хахо -Туй е въпросът) - накъде ще "избият", даже и образът не знае, дори и да се намери не толкова абстрактен... ...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Етика "Етика Етика (на гръцки: ἦθος, етос – нрав, обичай) или в някои случаи философия на морала е дял от философията, който се отнася до въпросите на морала и нравствеността.[1] Първоначално смисълът на думата етос е съвместно жилище и правила, породени от това съжителстване, норми, сплотяващи обществото и преодоляващи индивидуализма и агресивността. Към това трябва да се добави и изучаване на съвестта, състраданието, приятелството, дружбата и т.н.[2] Етиката е част от аксиологията (теорията на ценностите)[3][4] – един от четирите главни клона на философията, заедно с метафизиката, епистемологията и логиката. Западната традиция в етиката понякога се нарича морална философия. Традиционното деление на философията на логика, физика и етика е поставено от стоиците. Етиката се занимава с изучаването и приложението на вече установените в различните народи и култури правила за начина на живот в човешкото общество. В хода на човешката история многократно хората променят представите си за нормата в междуличностните отношения и поведението. Всеки човек има свое разбиране за света и на тази основа се гради отношението му спрямо другите хора, а и спрямо себе си и заобикалящата го среда. ..." Въобще - човешко отношение към себеподобни, а не към растения и животни... ...

Мисля си, че има една особеност, която звучи като "насищане на връзката" (пресищане на сетиво с една и съща информация. Мозъкът, като я отчете, че не е опасна за оцеляване - започва да я игнорира ... да не се "заиграва" емоционално субектът с нея). Както се казва, "домашните" звуци и "домашните" миризми, се усещат когато сме били далеч от тях за известно време и се върнем вкъщи, внезапно (бързо влизане). Сега - сложи всичко в пещерния живот. (нарича се "пещеризация" по памет в скеч: -Друго си беше, како Пено, кога бяхме по клоните. Ония, отгоре, спускат директивите и като ти паднат на главата мешано с вятър и дъжд- ясно е какво да правиш!.. А, сега, като рекли пещеризация, та, пещеризаци!. Ми то ... вони, ма!..) Мисълта ми е, че ако няма насищане на връзките - лоша работа - не моем живя в "колектив"!.. Все щеше да ни мирише на миризма! ...

Общи разяснения към горното: ... ...

Можем, обаче, да се радваме сега, че трябва нова парадигма във физиката, щото иначе ... дори да е внезапно изчезването на Вселената, няма да можем да се порадваме на "веселото" от знания: ... (Хигс-бозонът е само резонансна частица и няма общо с "даване на маса" на съществуващи, но невидяни обекти и бъдещи обекти. Промяната на "маса" на известни състояния на обектите е, заради промяна на формата-външен слой, при въздействия от външни полета.) ...

Няма крайна сметка и затова: има вакуум, но не е "нищо". ... Е, има някакви данни и затова, че са се сблъсквали - астероидни пояси и др. "малки" парчета - луни и т. н. ...

(според мен - не. Но от друга гледна точка - всяка "ново"-родена частица не е "старата". Някаква промяна във физ.характеристики, ще има. И пак - вероятностно ще се установяват... Това, дето си мислят, че "запазена" ще я връщат, може и да не стане)

Точно така. Мозъкът при животните действа на база инстинкт - програма, която не се променя от самосебе си. Реакциите им са точни и едни и същи относно възникнало изменение във външна среда. Тоест - мозъкът им е с точно определени генетично връзки и ... малките наченки на "памет" не правят интелект. (Интелект - от недостатъчна информация в мозъка на Човек, той да си направи правилен извод за поведение.) По-скоро - това довежда до условен рефлекс - неосъзнато (щото няма съзнание) поведение към повтарящ се външен дразнител. При мозък на животното - Няма изградени разнообразни поведенчески връзки, а само инстинкти. Така, мозъкът им като цяло - се грижи за вътре-връзките на тяло по генетично заложената им програма. Не се ползват тези връзки за "мислене", логика и "интелект". Голям мозък - означава сравнително "дълги" информационни връзки, сравнително бавни реакции относно изменени външни условия - слон, октопод. Но пък повече на брой възможности от генетично доразвити сетива и приспособления - хобот, пипала, голям диапазон в усещане на миризми, цветове, слух, вкус и др. "Мисленето" не е в мозъчните клетки, даже не е във връзките помежду им. Там няма възможност за абстрактна временна памет, която да се превръща в условно постоянна и постоянна памет. Временната памет се осъществява в ликвора между обвивките на мозъчните структури и животни, които могат отчасти да "управляват" тая памет, подлежат на обучение в условно-постоянна памет. Но - това още не е мислене, защото не ползват "пикселите" от временната памет за създаване на абстрактен образ. Не могат еднозначно да "анализират" съотношенията от пикселите - мястото за разнообразие на връзки е с много "бял шум", заради усъвършенстване на другата им способност за обработка на генетично придобитата сетивна информация. А, тя им е нужна за оцеляване в тяхната среда. Така че - не големината на мозъка е важна, а качествените връзки в него, с възможност, за обработване на "външна" информация. ...

https://megavselena.bg/bili-li-sa-parvite-hora-super-hishtnici/ Били ли са първите хора супер хищници? Първите хора са били мега-месоядни животни, които са хващали плячката си с ловни умения, предполага противоречиво ново проучване. В нова изследователска статия учените твърдят, че хората и техните близки роднини са били експертни ловци от самото начало, започвайки преди поне 2 милиона години. Не само това, но и най-ранните човешки видове са били супер хищници, като са поваляли животни два пъти по-големи от всяко живо сухоземно същество познато днес, казват Мики Бен-Дор и Ран Баркай, изследователи от университета в Тел Авив в Израел, и Рафаел Сиртоли, от университета в Миньо, Португалия. „Досега опитите за възстановяване на диетата на хората от каменната ера се основаваха предимно на сравнения с обществата на по-съвременните ловци-събирачи „, казва Бен-Дор в изявление. „Това сравнение е неточно обаче, тъй като преди 2 милиона години обществата-събирачи са могли да ловуват и да консумират слонове и други големи животни – докато по-съвременните ловци-събирачи нямат достъп до такива животни. Цялата екосистема се е променила и условията не могат да се сравняват. „ Изкопаемите доказателства останали от най-ранните човешки предци са оскъдни. Но въз основа на археологически доказателства, Бен-Дор заявява пред Live Science, че Homo sapiens и техните близки роднини са яли „всичко годно за консумация“. Но каква част от диетата им съдържа растения и каква част животни е трудно да се каже с точност. Много животни, считани за всеядни, всъщност имат диети в които месото не е преобладаващо. Например шимпанзетата са технически всеядни, но месото съставлява само около 6% от диетата им, според канадския институт Джейн Гудол. Кучетата и вълците ядат предимно месо, но понякога хапват и продукти от зърнени култури, което води до дебат дали те трябва да бъдат класифицирани като всеядни или като месоядни. Древният човешки вид Homo habilis яде месо преди поне 2,6 милиона години, каза Бен-Дор. Друг ранен човешки вид, Homo erectus, изглежда е бил особено ентусиазиран месоядец преди 1,8 милиона години; зъбите и червата му се свиват в сравнение с по-ранните предци – като се приспособяват за смилане на месо вместо растения. Те започват да използват каменни инструменти, способни да разрязват месо. Бен-Дор и Баркай твърдят в своя доклад, публикуван в Американския вестник по физическа антропология, че месото не е просто бонус за тези човешки видове и първите Homo sapiens. Вместо това авторите вярват, че големите животни тежащи над 1000 килограма – като слонове, хипопотами и носорози – съставляват повечето месо в диетата на хората. Тези огромни тревопасни животни са се срещали много по-често и са били много по-големи през епохата на плейстоцена, започнал преди около 2,5 милиона години. „Слоновете преди 500 000 години са можели да тежат до 12 тона, в сравнение с 4 до 6 тона днес“, каза Бен-Дор. Според изследователите именно тези животни са предоставяли тлъстото месо, подходящо за хранене на мозъците на пра-човеците, жадни за енергия. Авторите твърдят, че ловът на голяма плячка може да е бил това, което е движило развитието на човешкия мозък. Тази идея обаче е противоречива и изследователите не са единодушни за това, колко полезен би бил огромен приток на месо за събирачите-ловци в дните преди охлаждането в ледниковия период, нито относно това колко опитни са били древните хора, за да отнемат плячката от други месоядни, като лъвовете. „Има някои археолози, които твърдят:„ Да, те са ловували слонове от време на време, но това е бил лов веднъж в живота; това е нещото, за което бабите и дядовците биха разказвали истории на децата си “, каза Джон Хоукс, палеоантрополог от Университета на Уисконсин-Медисън, който не е участвал в изследването. „Има и други, които казват„ Не, месото от слон може да е било основно и е било редовна част от препитанието на първите хора “. Яденето на големи, тлъсти животни би било от полза за най-ранните хора, Бен-Дор и колегите му пишат в статията си, защото намирането на толкова много калории в едно ловно пътуване – вместо многократни опити за дебнене на по-малка плячка – би освободило време за други занимания, като изработване на инструменти и отглеждане на деца. Изследователите твърдят, че хората показват приспособления за тази богата на мазнини храна и този тежък живот, вариращ от особено кисели стомашни сокове (срещащи се и при други животни с тежка диета) до малки челюсти (защото месоядните трябва да дъвчат по-малко от тревопасните, които трябва да разгражда големи количества влакнеста растителност за същите калории). Археологически погледнато, трудно е да се категоризират хората и техните роднини като едно ниво на хищник преди около 50 000 години, каза Бен-Дор. Това е така, защото единственият надежден биохимичен начин да се разграничи дали дадено животно е най-добрият хищник или се вписва по-ниско в хранителната верига е методът, наречен стабилен анализ на азотен изотоп, който изисква тестване на колаген за молекули, въведени в тялото чрез диетата. Потребителите съдържат няколко процентни пункта повече от изотопния азот-15 от това, което се намира или в растенията, или в животните, които ядат, което дава възможност да се определи тяхното ниво в хранителната мрежа, известно още като тяхното трофично ниво. Колагенът, съединителната тъкан, намираща се в изобилие в костите, обаче не се запазва добре за 50 000 години. Пробите от онази епоха са от Европа, където по-ниските температури позволяват по-добро съхранение и показват, че хората са яли големи бозайници. Въпреки това, 50 000 години в Европа е много по-скоро от преди 300 000 години в Африка, когато и където се е появил първият H. sapiens, каза Хоукс. В допълнение към трудностите при определянето на диетата на древните хора е трудно да се определят точни дати за археологически материали от решаващите периоди в средния плейстоцен, когато човешките диети са се развивали, добави Хоукс. Това е времева рамка, в която способността ни да се определя възрастта на нещата разчита на методи, които имат около 100 000-годишен период на несигурност … Това е много голям период на възможна грешка „, казва Хоукс пред Live Science. И има много по-малко находища, които са по-стари от 100 000 години в сравнение с тези, по-млади от 100 000 години, за да се правят изводи“, казва той. Въпреки ограничените доказателства от ранната еволюция на човечеството, изследователите казват, че има още работа, за да се покаже дали тези човешки предци наистина са били специализирани месоядни животни. Това може да включва повече работа върху изобилието от животни с различни размери през целия плейстоцен, проучвания на генетични промени с течение на времето, които биха променили способността на хората да смилат различни храни и сравнения на тенденциите в размера на плячката с течение на времето. „Чувствам, че сме само надраскали повърхността, изследвайки потенциала на палеобиологията да разкрие нашата минала и настояща адаптация към консумацията на месо и животински мазнини“, каза Бен-Дор. ... ...

Не. Не значи. Задачите на слонския мозък - не са мислене "за оцеляване", а справяне с грамадата, бавно и постепенно да е едно цяло. Вътре-връзките са съвсем различни от човешкия мозък. (перифразираш,твое мислене - не съм казал това дето го казваш, даже не го мисля. Важни са задачите, които са за оцеляване, колко бързо се решават - та да има цял човек) ...

Има и още нещо, гадничко, дето рядко се споменава: Мозъкът изяжда тялото! (20% от енергията е за мозъка)Така успоредно с нарастване на "задачите" на мозъка, се увеличава нуждата от по-сериозно хранене - с животински продукти - даващи сравнително бавно енергията си, при-след храносмилане. А, самото нарастване на мозъка е генетична промяна, със скок, а не продукт на хоризонтален пренос за смесване на генетичен материал - необходимо е , но не е достатъчно. Хориз. пренос води до усъвършенстване на налични възможности, за приспособяване към определена среда, но ако средата не се промени (радиационно, катаклизъм, космични лъчи и др.) със скок в измененията на ЕМПоле - липсват мутации към възможност за усвояване на нови връзки. И неприспособилото се загива или не дава поколение... Че мозъкът диктува, лесно се вижда: цял ден нищо да не прави човек (не може да спре работата на мозъка си), вечерта е и гладен, и му се спи! (ей тия трите неща са генетично заложена работа на мозъка). Това е човек - храна само с чесън - не става. Друго си е мешната скара и слънчеви лъчи в чаша, като завършек на деня... И като творческо и културно удовлетворение от изминалия ден, да се погъделичка егото-самочувствие..., на маса с приятна компания. ...

Полезни уточнения от Нийл Деграйс Тайсън: ... ...

Някак - не върви да е "универсално"... По телевизора един политик го каза, преди време: "Мислихме, че ще направим добро, а то - стана както обикновено!" ("доброто" е също с четири степени на сравнение: добро, по- добро, най-добро, евало си е ма...!") ...

Една доста интересна интерпретация, в смисъл "грешката е вярна". Но май има значение "големината" на последствията от грешката - може да е "нищо", може да е нещо почти унищожително: Ето за "нищо"... "Грешка, казал таралежът и слязъл от четката за дъски!" Ето " лоша грешка" в развитието - не ми е нужен етер за СТО - изхвърляме понятието за етер?!, принципно?! ... ...

Ей тези приятели предлагат "новата" парадигма, обобщено:https://www.youtube.com/watch?v=x7Vtd33CWyQ ... от клипа: Физически принципи за новата парадигма: 1. Принцип на всеобща относителност 2. Съществуват само ускорени движения. 3. Всяко ускорено движение е въртене. 4. Пространството на събитията е 10-мерно, има спинорна структура, разслоено е, изкривено и затворено. 5. В природата съществуват три фундаментални физически полета: гравитационно, електромагнитно и поле на инерцията. 6. Квантовата механика описва динамиката на полето на инерцията, при това вълновата функция в уравненията на Шрьодингер , Паули, Дирак и т. н. , това е реално (нормирано на единица) поле на инерцията. ...

Тука има малко обща информация: ... ... Ама пътуване "в бъдещето" - само на ум?! Времето-"часовник", започва още от частиците-зрънца на вакуума и е абсолютно спрямо нашето усещане за време - по никакъв начин не можем да му влияем - не зависи от нас. То връща хаосът от ЕМВълни в ред - физически вакуум и неподвижно ЕМПоле. В този смисъл - зрънца с часовник - прави времето и пространството прекъснати във вакуум - най-устойчиво състояние, нарушавано само от флуктуации - локални подреждания с вероятност за обединяване в нови структури (нови свойства в микрото) - на база момент на количество на движение, на зрънцето-часовник. Така може да се докаже, че движение, принципно, е възможно. А щом е така - в движението е внедрено и "време" за образуване на структурата - то винаги "тече" по-бавно от времето часовник на зрънцата. ...

Здрасти Можеш ли да дадеш малко повече разяснения във връзка с казаното по-горе? Например кое предопределя промяната в скоростта? Трептенето е съпроводено с ускорителни движения, около равновесна точка - за частица. Променлива скорост = ускорение. В симетрично спрямо център ядро - частиците трептят-пулсират почти противопосочно: протон срещу протон, неутрон срещу неутрон. Неутронът е по-голям по размер (ако си го представим като "топче") от протона и общите движения на протоните почти винаги са дистанцирани. Така, ядрото-алфа частица, е достатъчно компактно и устойчиво във времето. Точно защото неутроните нямат голяма относителна скорост помежду си, са устойчиви и не се разпадат лесно, а и обменят помежду си много къси ЕМвълни, като фотони за връзка, които допълват структурата и плътността й. ...

И все пак - не можем да кажем (посочим) коя от частиците е протон и коя неутрон. Според мен: Трептят - е почти установено. Това означава, че се движат около собствена равновесна точка - като цяло - променлива скорост, а не нула. И още - известно е, че си променят фасадата - протон става неутрон и обратно, за много кратък момент от време - тук, мисля си, забраната на Паули има пръст. Това време, а и времето за трептене са недосегаеми за точно определяне и от тук - неопределеност на собствени характеристики - делта Т * делта Х е неопределимо малко. ...

Може да се гледа на идеята за хранене и така: има резци --> гризач, има кучешки зъби --> хищник, има кътници --> преживно има мъдреци --> мислещо, демек общо -->животно ЧОВЕК със смесено хранене. (лапландецът е специалист по нуждата от зъби). Но зъбите служат най-често, само за раздробяване на храната. По-важно е ослюнчването -->"олигавянето" на храната - хищниците не дъвчат, примерно. Преживните пък "връщат" храна за дораздробяване и ослюнчване... Всичко е еволюционно изградени системи за усвояване на Готова Енергия от храната. Е, при човек -животното е най-разнообразно подготвен за смесено хранене (като при свинята). Това не значи, че може да живее само със "зелено" или само с "мръвка". Полезно му е ... всичкото! Акъл му е даден за Избор и ... кантар - да не заприлича ептен на прасе. ...

Браво! Това си е направо "котката на Шрьодингер" - докато не се е върнала, не знаеш жива ли е, или не?! ...

Не съм се задълбочавал в ентропията, но доколкото знам, в основата й е движението на частици с не инварианти характеристики, така че ентропията също може да е "подвластна" на СТО По-цялостно обяснение за видовете ентропия (функция на превръщанията в термодимиката и... информация): ...