Малоум 2

Рефлексът ... се възпитава - с условия - кучето на Павлов. Инстинктът действа ... по програма. При човек - инстинктът се ползва за оправдание на принципно неприемливи действия... Оказва се - неприемливо възпитание на чувствата и ниско ниво при обучение (първите седем). Несъзнаваното в мозъка е като основа, но съзнанието може да "не е съгласно" с възникналия образ, значи да не действа по подсказаната от него подпрограма, а донякъде и рефлексите могат да се контролират с обучение. Нямането на консенсус не е аргумент против, а е въпрос на доказателства. Иначе, "противоположни" на общото, примери - само допълват, че има изключения от правило - гледа се общото правило по което се случва, а не ... единични "феномени", които разводняват и съответно ... стават за "анти-Дарвин". ...

Науката казва - не е инстинкти. Даже, по-горе - спорно е сученето. За инстинкт реално е признато: Повдигането на вежди, когато видим приятен човек и "стискането " с пръсти. Всички друго - рефлекси. (мисля, че съм го показвал, ама все пак:) ... ...

Е, днешният виц е такъв: "Въпрос към специалистите: - Как да преместим петела по лятното часово време? Продължава да кукурига по зимното.." При човек са признати само два инстинкта: сучене и стискане с пръсти. Останалото е обучаване и преобразуване на съзнателно ниво. Социо-манипулации... ...

Идеалната информация е само в главите ни - не подлежи на изчисляване - тя не спазва "логика" в преобразувнето си. Затова: https://megavselena.bg/zashto-kompjutarat-nikoga-nyama-da-bade-naistina-saznatelen/ Защо компютърът никога няма да бъде наистина съзнателен? Всички усъвършенствани проекти за изкуствен интелект работят за изграждането на съзнателна машина, основана на идеята, че „мозъчните“ й функции просто кодират и обработват мултисензорна информация. Следователно се предполага, че след като мозъчните функции са правилно разбрани, трябва да е възможно да се програмират в компютър. Microsoft наскоро обяви, че ще похарчи милиарди щатски долара за проект, който да направи точно това. Досега обаче опитите за изграждане на суперкомпютърни мозъци дори не са се доближили до успех. За многомилиарден европейски проект, започнал през 2013 г., сега се смята, че се е провалил. Това усилие се измести към по-малко амбициозен проект в САЩ, разработващ нови софтуерни инструменти за изследователи, които да изучават мозъчни данни, вместо да симулират мозък. Някои изследователи продължават да настояват, че симулирането на неврони с компютри е начинът, по който трябва да се върви. Други, смятат тези усилия за обречени на провал, защото не вярват, че съзнанието е изчислимо. Основният им аргумент е, че мозъците интегрират и компресират множество компоненти на едно преживяване, включително зрение и обоняние – които просто не могат да бъдат обработени по начина, по който днешните компютри „усещат“, обработват и съхраняват данни. Живите организми съхраняват опит в мозъка си чрез адаптиране на невронни връзки в активен процес между субекта и околната среда. За разлика от това компютърът записва данни в краткосрочни и дългосрочни блокове памет. Тази разлика означава, че обработката на информация в мозъка се различава от начина, по който работят компютрите. Умът активно изследва околната среда, за да намери елементи, които ръководят изпълнението на едно или друго действие. Възприемането не е пряко свързано със сензорните данни: Човек може да идентифицира таблица от много различни ъгли, без да се налага съзнателно да интерпретира данните и след това да пита паметта си дали този модел може да бъде създаден чрез алтернативни изгледи на елементи, идентифициран по-рано. Друга перспектива за това е, че най-светските задачи за паметта са свързани с множество области на мозъка – някои от които са доста големи. Ученето на умения и опит включват реорганизация и физически промени, като промяна на силните страни на връзките между невроните. Тези трансформации не могат да бъдат репликирани напълно в компютър с фиксирана архитектура. Има и някои допълнителни причини, поради които съзнанието не е изчислимо. Разумният човек осъзнава какво мисли и има способността да спре да мисли за едно нещо и да започне да мисли за друго – без значение къде е бил първоначалния ход на мисълта му. Но това е невъзможно за компютър. Преди повече от 80 години, британският компютърен учен Алън Тюринг показа, че никога не е имало начин да се докаже, че някоя конкретна компютърна програма може да спре сама – и въпреки това тази способност е от основно значение за наличието на съзнание. Неговият аргумент се основава на логичен трик, в който той създава присъщо противоречие: Представете си, че е имало общ процес, който може да определи дали някоя програма, която анализира, ще спре. Резултатът от този процес ще бъде или „да, ще спре“ или „не, няма да спре“. Това е доста лесно. Но тогава Тюринг си представи, че коварен инженер е написал програма, включваща процеса на спиране на проверката, с един ключов елемент: инструкция за поддържане на работата на програмата, ако отговорът на стоп проверката е „да, ще спре“. Изпълнението на процеса на стоп-чекинг на тази нова програма непременно би било погрешно: Ако определи, че програмата ще спре, инструкциите на програмата ще казват да не спира. От друга страна, ако стоп-контролът установи, че програмата няма да спре, инструкциите на програмата ще спрат всичко незабавно. Това няма смисъл – и Тюринг заключава, че не може да има начин да бъде напълно сигурен, че програмата може да спре. В крайна сметка е невъзможно да сме сигурни, че всеки компютър може да емулира система, която определено може да спре своя ход и да премине към друга линия на мислене – все пак сигурността за тази способност е неразделна част от съзнанието. Още преди работата на Тюринг, германският квантов физик Вернер Хайзенберг показа, че има отчетлива разлика в естеството на физическото събитие и съзнателното познание на наблюдателя за него. Това беше интерпретирано от австрийския физик Ервин Шрьодингер, че означава, че съзнанието не може да произлиза от физически процес, подобно на компютърен, който свежда всички операции до основни логически аргументи. Тези идеи се потвърждават от констатациите на медицински изследвания, че в мозъка няма уникални структури, които да се справят изключително със съзнанието. По-скоро функционалното изобразяване с Ядрено-магнитен резонанс – ЯМР показва, че различни когнитивни задачи се случват в различни области на мозъка. Това накара невролога Семир Зеки да заключи, че „съзнанието не е единство и че вместо това има много съзнания, които се разпределят във времето и пространството“. Този тип неограничен мозъчен капацитет не е вид предизвикателство, с което краен компютър може да се справи. ...

https://megavselena.bg/rezultati-ot-dva-eksperimenta-razklashtat-standartniya-model-vav-fizikata/ Резултати от два експеримента разклащат стандартния модел във физиката Предварителните резултати от два експеримента предполагат, че нещо може да се обърка с основния начин, по който физиците мислят, че Вселената работи. Перспективата, която се появява в областта на физиката на елементарните частици е едновременно объркана и вълнуваща. Най-малките частици не вършат съвсем това, което се очаква от тях, показват два различни и продължителни експеримента в САЩ и Европа. Объркващите резултати – ако се докаже, че са правилни – разкриват големи проблеми с правилника, които физиците използват, за да опишат и разберат как работи Вселената на субатомно ниво. Теоретичният физик Матю Маккалън от CERN, Европейската организация за ядрени изследвания, казва, че разплитането на мистериите може да „ни отведе отвъд сегашното ни разбиране за природата“. Правилникът, наречен „стандартен модел“, е разработен преди около 50 години. Експерименти, провеждани в продължение на десетилетия, потвърждаваха отново и отново, че описанията на частиците и силите, които изграждат и управляват Вселената са верни, поне досега. „Новите частици, новата физика може да са все още далеч от нашите изследвания“, казва физикът от щатския университет Уейн, Алексей Петров. Фермилаб на Министерството на енергетиката на Съединените щати обяви резултати от експеримент показващи, че магнитното поле около мимолетна субатомна частица не е това, което според стандартния модел трябва да бъде. Резултати, публикувани миналия месец от Големия адронен колайдер на CERN, откриха изненадващ дял частици вследствие на високоскоростни сблъсъци. Петров, който не участва в нито един от експериментите, първоначално е скептичен към резултатите от Големия адронен колайдер, когато за пръв път се появяват през 2014 г. С най-новите, по-всеобхватни резултати той казва, че сега е „предпазливо оптимистичен“. Смисълът на експериментите, обяснява теоретичният физик от университета „Джон Хопкинс“ Дейвид Каплан, е да се откъснат частици и да се разбере дали има „нещо интересно“ както с частиците, така и с привидно празното пространство между тях. „Тайните не живеят само във материята. Те живеят в нещо, което сякаш запълва цялото пространство и време. Това са квантови полета”, казва Каплан. „Поставяме енергия във вакуума и виждаме какво излиза.“ И двата набора от резултати включват странната, мимолетна частица, наречена муон. Муонът е по-тежкият братовчед на електрона, който обикаля центъра на атома. Но муонът не е част от атома, той е нестабилен и обикновено съществува само две микросекунди. След като беше открит в космически лъчи през 1936 г., той толкова обърка учените, че известен физик попита „Кой е поръчал това?“ Експериментът изпраща муони около магнетизирана пътека, която поддържа частиците да съществуват достатъчно дълго, за да могат изследователите да ги разгледат по-отблизо. Предварителните резултати предполагат, че магнитното „въртене“ на муоните е с 0,1% по-малко от това, което прогнозира стандартният модел. Това може да не звучи като много голяма разлика, но за физиците на елементарните частици е огромна – повече от достатъчна, за да наруши сегашното разбиране. Изследователите се нуждаят от още една-две години, за да приключат с анализа на резултатите от всички обиколки около 14-метрова писта. Ако резултатите не се променят, това ще се счита за голямо откритие, казва Венанцони. Отделно, в най-голямата атомна машина за разбиване на атоми в ЦЕРН, физиците разбиват протони като ги блъскат един срещу друг, за да видят какво ще се случи след това. Един от няколкото отделни експерименти измерва какво се случва, когато се сблъскат частици, наречени дънни кварки. Стандартният модел прогнозира, че тези сривове на кварки трябва да доведат до равен брой електрони и муони. Това е нещо като да хвърлите монета 1000 пъти и да получите приблизително равен брой ези и тура, казва шефът на експеримента на големия адронен колайдър, Крис Паркс. Но това не се случва. Изследователите са прегледали данните от няколко години и няколко хиляди сблъсъци и са открили 15% разлика със значително повече електрони, отколкото муони, казва изследователят Шелдън Стоун от университета в Сиракуза. Нито един от експериментите все още не се нарича официално откритие, защото все още има малка вероятност резултатите да са статистически грешки. Извършването на експериментите повече пъти – планирано и в двата случая – може за година или две да достигне невероятно строгите статистически изисквания за физиката, за да бъде прието като откритие, казват изследователите. Ако резултатите се запазят, те ще променят „всяко друго направено изчисление“ в света на физиката на частиците, казва Каплан. Той обясни, че може да има някаква неоткрита частица – или сила, която да обясни и странните резултати. Но това може и да са грешки. През 2011 г. например, странна констатация, че частица, наречена неутрино, изглежда пътува по-бързо от светлината, застрашава стандартния модел, но се оказва резултат от разхлабена електрическа връзка в експеримента. „Проверихме всичките си кабелни връзки и направихме каквото можем, за да проверим данните си“, казва Стоун. „Донякъде сме уверени, че са верни, но никога не се знае.“ ... ... Повече подробности има в статия: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Tarseneto-na-nova-fizika-v-subatomniia-sviat_167375.html ...

Да, но кое му се повтаря... някакво движение, което не е "ваксинирано" срещу ефектите на СТО... нито пък обвивката би го "спасила" Не съм се задълбочавал в ентропията, но доколкото знам, в основата й е движението на частици с не инварианти характеристики, така че ентропията също може да е "подвласна" на СТО Разбира се - щом е движение - вкл. трептения за повтаряне (честота) - могат да са "подвластни" на СТО. Но - разглеждаме само ИС. Ако искаме да вкл. в разглеждане и ускорявания - -> в четиримерното пространство-време. Обвивките - също се "правят" за време - те повтарят себе си много по-бавно, отколкото съставящите частици повтарят себе си. Щото всички трептения на всички частици участват в направа обвивка. Демек - няма "ваксинация" - относителността е навсякъде, където търсим разлики в движенията. Именно тези разлики хващаме в/от обвивките, при промяна на външното ЕМПоле и/или промяна на вътре-връзките на телата. Самите взаимодействия се различават по мощност, а мощността е работа върху време. И като физически внедрено - не можем да избегнем в наблюдение бързината на неговото изменение. Като не разграничаваме интервал време , говорим за мигновено случване на събития и ... лесно се навлиза в окултно тълкуване на някои събития. ...

Да, но кое му се повтаря... някакво движение, което не е "ваксинирано" срещу ефектите на СТО... нито пък обвивката би го "спасила" Не съм се задълбочавал в ентропията, но доколкото знам, в основата й е движението на частици с не инварианти характеристики, така че ентропията също може да е "подвласна" на СТО Разбира се - щом е движение - вкл. трептения за повтаряне (честота) - могат да са "подвластни" на СТО. Но - разглеждаме само ИС. Ако искаме да вкл. в разглеждане и ускорявания - -> в четиримерното пространство-време. Обвивките - също се "правят" за време - те повтарят себе си много по-бавно, отколкото съставящите частици повтарят себе си. Щото всички трептения на всички частици участват в направа обвивка. Демек - няма "ваксинация" - относителността е навсякъде, където търсим разлики в движенията. Именно тези разлики хващаме в/от обвивките, при промяна на външното ЕМПоле и/или промяна на вътре-връзките на телата. Самите взаимодействия се различават по мощност, а мощността е работа върху време. И като физически внедрено - не можем да избегнем в наблюдение бързината на неговото изменение. Като не разграничаваме интервал време , говорим за мигновено случване на събития и ... лесно се навлиза в окултно тълкуване на някои събития. ...

При пренос на импулс (в редичка сфазирани стоящи вълнички, не застават по "права" линия, а по начупена пространствена крива) има винаги разлика от една до друга точка. Тази разлика е с вълнова характеристика и преносът се осъществява с това, което наричаме ЕМВълни - светлинни вълни, примерно. Тези вълни съдържат фазова и групова скорост - при среда вакуум са еднакви. В друга среда - не са еднакви и фазовата не е ограничена от "максимална скорост на светлината", но докато не "пристигне" в пакет груповата - няма реална възможност за действие на фотон. При това - в преноса не участват всички частици по "пътя" на вълните, а само тези, които пренасят смущението-разлика. Имат едноактна промяна по физ. характеристика, а след това - релаксират под диктат на "неподвижните по място" околни вакчастици. Така, естествено, преносът на импулс по вакуума "деформира" пространството (конкретна кривина) в някаква локална област, наситена с вълни от ЕМПоле. Или - "пътят" на светлината ще се влияе от вакуумната подложка, по която се пренася импулс. ...

Тази сила, която свързват и с "тъмната енергия" е доста спорна. Ако се докаже, то проблемът за подредбата вероятно би бил решен, но аз мисля, че тя (подредбата) не е свързана със специална сила, макар да не зная с какво. Може би с размерите, формата и масата на частиците? Както в химията установиха, Валентност, защо водната молекула да не е плоска с обособени 6 страни, които си взаимодействат с други шестостранни молекули на водата, когато замръзват? Като обясняват кристала на диаманта и графита, рисуват въглерода пак шестостранен, но не прави снежинки. Чудна работа... Гледам Кеплер е обсъждал снежинките и пчелните кутийки тук и това било 17 в... леле... Ще погледна и в мрежата за кристалография. Да, има някаква възможност за спекулации - отпадането на нуждата от стария етер при СТО например, губи нещо основно - среда, в която са телата (обектите) чийто промени, които можем да измерваме като "даденост" от природата, се съставят от подредени структури. Среда (полева форма на материя) е нужна за обясняване на някои резултати от наблюдения и експерименти и затова се въвежда "тъмното" - че съществува, но не можем да го покажем в експеримент... Като че ли, обектите имат "фантомна" част - полева форма на материя, в смисъл - невидима за окото. (Аз, за по-лесно, предпочитам да разглеждам (хипотеза) зрънцев модел на вакуума - нов етер със сдвоен конструкт на частиците му (етер*). Частиците му са като две съединени звена на обикновена метална верига - взаимно перпендикулярни - токът в едното звено създава поле за ток в другото и обратно - съдържат "момент на импулс". Така, като цяло, този конструкт повтаря себе си с огромна честота на образуване 10^(26) Hz, стои на място -точка в пространствена мрежа, към централната част, в средата, на цялостно обобщена картинка е "по-плътно", а обвивката му е от полева форма (не много плътна) и може да си променя формата - сферична, ротационен елипсоисд, до пурообразна и дори иглеста, в зависимост дали участва в пренос на смущение (при сфазиране на флуктуации от тези стоящи вълни). Считам, че вселената е изпълнена с тези частици и това е реален физически вакуум... Наченки на такова мислене: принцип на реновацията... Казано от Вайл: "Строго погледнато, в различни моменти се появяват и изчезват различни обекти. Усредненият ефект от тяхното появяване и изчезване ние възприемаме като непрекъснато съществуване на частица. Тези обекти се наричат фантоми. Между фантомите, които "образуват" дадена частица има връзка." Принципът на реновацията е разглеждан преди Вайл ... и от Лайбниц (1669г) , ... но по-късно Лайбниц, се е отказал от него.) Да се превърнат, обаче, тези идеи в работни хипотези е нямало достатъчно основание, независимо, че сами по себе си, водят до квантов принцип при строеж на материята.) ...

Е, остава като задача да го учим. Ето, прибавя се щипка сол, яденето става вкусно, прибавят се две- става пресолено, прибавят се три, става нетърпимо. А защо? Ами сложили сме ние. Ами един електрон повече и става друг изотоп. Така че, това го има. Има го в нещата. *** Иде ми на ум и за подреденост в процесите. Сигурно е важно, щом се налага да има технолози и да се съобразява, че по- добре е да се прокарат кабелите преди да се сложи замазката. Подредили сме и процесите в двигателите. Ако ги разменим, няма да стане двигател. По- горе колегата спомена за синхронността. *** Интересно поставяте въпроса за "обратно". Защо няма закон за преминаване на качествени промени в количествени и структурни разлики? Прим. Ученият има по- голяма потребност от приемане на информация. Промените в качеството, наречено намагнетизиране привлича още железни молекули. Променяйки масата си, черната дупка сама действа за увеличаването на масата си. Вероятно това се отнася само за обратими процеси. Знам ли? Напротив . знаем! Всяка обвивка на устойчив конструкт от частици, в дадена среда, е ново свойство - информация за околните. В живата природа е установена ОВ, затова - ти се струва "солено-несолено". Законът "Количествените натрупвания водят до качествени изменения" е философски, но си има и физическа същност. Ентропията - функция на превръщането (в термодинамиката) важи и при наличие на ОВ в неживата природа. ЕМСила събира еднаквите (подобните) частици и посредством фотони за връзка (в КМ-виртуални) ги "държи" като конструкт в нещо по-едро. Да, ама поради това, че не всички частици са в "центъра" на образуванието, крайните, тези дето са на повърхността, създават неуравновесено поле, което оформя обвивка от ЕМПоле, характерна за образуванието, защото всички вътрешни частици са и излъчватели - това, обвивката, е полева граница. А всяка граница е НОВО СВОЙСТВО. Там падащите към образуванието фотони от околността, принципно се отразяват (по-сложно е - поглъщане, разсейване и др.) и го правят "видимо" като информация. За околните частици, също. При евентуално синхронизиране на обвивките на повече частици (пета сила) - се образува нов конструкт, който също изгражда собствена обвивка - пак ново свойство. Но при уголемяване, вътрешните частици се преподреждат, обикновено, с по-къси връзки, нов ред и ентропията там намалява, а излъчването навън от образуванието - създава хаос и ентропията се увеличава. Ако падащото лъчение е в резонанс с някое "вътрешно" трептене-връзка, то тя може да се разпадне - става издребняване, възвръщане към стар конструкт, но с ново качество - различно от преди, с по-къси връзки. Така "качествени" промени, преминават в количествени. (скали-пясък, вирус-бактерия - нови вируси - може и модифицирани, и др) ...

Почти всичко е в естествената синхронизация и ОВ при взаимодействия: https://www.youtube.com/watch?v=mCAABYiR9YM ...

Учехме, по организация на производството. Да се постигне ред от последователни действия, с възможно най-малко енергия. Та "бащата" на теорията, казвал: "Например: Когато си закопчавате сакото пред огледало, трябва да започвате закопчаването от долу нагоре и, когато ръцете са в "горно" положение, да си пооправите възела на вратовръзката." ... Пълна икономия на движения, демек. (а, всъщност, е икономия на време при ред за последователно случване на събития.) А, иначе, диктатът за ред на случване на събития в Природата, се дължи на Петата сила - сила с ентропиен произход, възникваща заради подобие по структура на обектите. Много слаба, но с електромагнитни взаимодействия спомага за ориентация на "новото"-подобно. Така гравитационната сила и ЕМПоле в резултат от обработка с помощта на генна информация, помагат дърветата да растат "нагоре". Отгоре - падат лъчения от слънцегреене, отдолу - има еманация от лъчения, също от разпади - тор, а новосъздаденото е устойчиво, ако е с резултантна "сила" насочена към център-земя. Осъществява се струпване на множество подобни обекти - дървета на гора, например. (с принципа на подобието се спекулира, обикновено - към окултни науки, ако не е изяснена "физиката" на процеса) ...

Повече за информация-ентропия: http://ek.roncho.net/Az_Ijica/TheoryOfInform/Deff/Entrophy_Iformation.html "... Ентропията е мярка на неопределеността. Това понятие е въведено в теорията на информатиката от нейния основател – Клод Шенон. Осъзнавайки важността на величината http://ek.roncho.net/Az_Ijica/TheoryOfInform/Deff/_2EntrophyFormula.GIF той се е обърнал към математическия корифей Джон фон Нейман с молба да го посъветва за името. Джон фон Нейман отговорил: „Трябва да го наречеш „ентропия” по две причини: първо – такова понятие под това име вече съществува в термодинамиката, второ и по-важно – много от хората не разбират какво представлява всъщност ентропията, и когато използваш това понятие в спор ти винаги ще го печелиш. ..." ...

(Малко уточнение - времето е внедрено в повтарящ себе си обект - честота на повтаряне на себе си, т. е., не можем да отчетем винаги тази честота - тя се проявява ката "скрит" параметър, на вече готовите тела - конструкт от "вътрешни" за тялото движения. Колко дълго във времето и пространството се повтаря тялото, от което обикновено "виждаме" само обвивката му, е устойчивост на структурата му, срещу атаките на външните за тялото фотони. Така ентропията - начинът на подреждане "вътре" - може да намалява, но "вън" от него - ентропията се увеличава. При баланс: вътре - подредено, а отвън хаос - общо, ентропията термодинамично, се увеличава, в някаква локална област около тялото. И в двата случая, действа Информация, но външната я "виждаме", докато вътре, обикновено-ежедневно - не. В основата на живота е, че ентропията в организъм намалява и за да е устойчив този организъм във времето и пространството, трябва да се храни (да ползва енергийно вече готови структури от околността си).) ...

Трудно за обяснение, ако не се знае в подробности експериментът с частици, преминаващи през преграда с два процепа и наблюдаване на интерференчна картина, на екран зад преградата. (Крайният извод е: В никакъв случай не може да се каже през кой от отворите е минала частицата) (в скоби, щото обяснявам с хипотезата ми за етер* - самите частици се образуват от непрестанно подреждане на етерни частици със собствен геом. център, на слоеве, като всеки слой е "отговорен" за едно от взаимодействията: центърът - за гравитационно привличане, междинен слой - за "слабо" взаимодействие, най-външният слой - за електромагнитно взаимодействие. Свързването на частици е с обмен на фотони за връзка. Интерференчната картина се дължи на наличие на вълнови свойства на обекта - един път - пулсиращо с огромна честота образуване на частица и втори път - взаимодействията са с полева форма на материята - фотони и вълни, съдържащи огромен брой фотони. Пътят на частиците се предопределя от пилотната вълна на Дьо Бройл. Тя е резултат от собствени трептения на частицата + фотоните от окръжаващите я полета. "Траекторията" се влияе основно от "рожденната" посока на момента на импулса, а + околните фотони - малко, за кратко време за дообразуване на частицата, могат да променят "пътя". Тогава, пътят на частицата й е известен от Обратната Връзка (ОВ) между нейната пилотна вълна и фотоните, излъчвани от ръбовете на отворите, още преди да достигне да преградата с процепите. Значи, тя има Информация за това: кой път е с най-малка енергия за себеоразуване, като е опитала въздействието на всички фотони около нея и понеже образуването е с огромна честота, в сравнение честотата на въздействие от външните фотони, то диктува посоката на устойчиво себеобразуване. Така частицата "избира" отвор, но Изследовател - няма информация за кой точно отвор. При открити и двата отвора - правилото на Хюйгенс - ръбовете и на двата отвора са източник на вълни - тези вълни взаимодействат с вълновите характеристики на частицата и поради промяна на вълновия вектор в пространството зад преградата - вероятностно се рисува интерференчна картина на екрана. Пак - не може да се подмине "фундаменталната" неопределеност - нито за частиците "след" екрана, нито за Изледовател, който в случая е "сляп" като къртик. (Да не обиждаме животинчето: Къртикът "вижда" в други диапазони на трептения, посредством био-усещания). Важно е, че може да има разбиране на поведението за двойственост на обекта - и като вълна и като частица. Което е тотален "източник" за неопределеност на микро-нивото при изследване.) ...

Ще ти е интересно: ...

Доколкото го разбирам, той борави с пътища и разстояния и иска да "отчете" на практика разликата. Само дето се опитва класически, а не по Айнщайн. Да, обаче, Гурото е по-хитър в СТО. Със светлинни сигнали се отчитат разлики във ВРЕМЕНА на случване на събития, а не разстоянията или път. И, доколкото (в хипотезата) времената са "скрити" в честотите, в светлинните сигнали, това е верен подход към експериментална проверка на следствия. Следствията - от Лоренц-трансформациите, защото регистрацията на събития е в миналото на наблюдателя, винаги. ...

Първото изречение - аз то го казах. Ако се върнеш в "началото" на обсъждане на парадокси - ще намериш, че е така. Второто изречение - ти се опитваш да ми го втълпяваш. (обясних ти, че мнението ти от Трети наблюдател, а това е фантасмагория от негово мислене ... у-а-у! Парадокс, значи!?. Да закриваме науката, а?!!) И двете изречения са грешно тълкувани от теб. Следствията "скъсяване" и "нееднаква ъглова" се ИЗЧИСЛЯВАТ от приет за НЕПОДВИЖЕН наблюдател..., негова гледна точка, което ти е известно, ама се правиш на интересен. Как да го ИЗМЕРИ като не е там, на ракета, летяща покрай него с близка до светлинна скорост. Още в темата "парадокс на стрелата ти показах, че парадокс възниква, поради неправилно прилагане на СТО. Променя се реда на възникване на СЪБИТИЯ при Подвижния, от/в "наглед" при неподвижния наблюдател. Нагледът на неподвижния, обаче, не е ред на ВЪЗНИКВАНЕ на събитие в ракетата, а Регистрация на/от възникналите на другата система, събития. Трябва ВРЕМЕ - сигналът от събитие да пристигне до неподвижния наблюдател. При тия относителни скорости - близки до Свак - тоя ред, за наблюдателя, се нарушава!И това не е парадокс. ...

Ами, глупотевините = измислените парадокси - всички са опровергани и то не един път. Ти в тях търсиш "физически" смисъл, а в парадоксите ти - въобще няма смисъл. (даже мисъл няма, щом не е логически коректна постановка.) Нищо от СТО не е опровергано. Има Първи и Втори -постулати. Нищо от тях не е опровергано на практика. ...

С казаното в горното клипче, може да се обясни и писаното в тази статия: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Novi-rezultati-ot-Golemiia-adronen-kolajder-namekvat-za-iztcialo-nova_166746.html Нови резултати от Големия адронен колайдер намекват за изцяло нова физика Разпадането на b-кварк в детектора LHCb. Кредит: Imperial College London Резултатите, публикувани тази седмица от експеримента LHCb на Големия адронен колайдер, най-големият ускорител на частици в света от ЦЕРН близо до Женева, показват, че частиците не се държат по начина, по който би трябвало, според водещата теория на физиката на частиците - Стандартният модел. С други думи: има индикации за нови частици или природни сили, които все още не познаваме. Експериментът LHCb разглежда главно дънните кварки (b-кварки, преди наричани красиви кварки beauty (bottom)), един от шестте вида кварки, градивните елементи на протони, неутрони и мезони. Ако b-кварките в Големия адронен колайдер се произвеждат в така наречените B-мезони, те трябва да се разпаднат до електрони или по-тежкия им вариант, мюони, в еднаква мярка и точно колко често това се случва, прогнозира споменатият Стандартен модел. Но сега стойностите на разпадането на B-мезоните, измерени в LHCb, се отклоняват от прогнозите на Стандартния модел, което може да сочи към съществуването на нови частици или взаимодействия, които не са обяснени от Стандартния модел. Физици от Имперския колеж в Лондон са разгледали данните от LHCb и резултатите от този анализ са обявени на конференцията в Moriond Electroweak Physics и публикувани като препринт за обсъждане. Отвъд Стандартния модел Стандартният модел е най-добрата в момента теория на физиката на частиците, описваща всички известни фундаментални частици, които изграждат нашата Вселена и силите, с които те взаимодействат. Стандартният модел обаче не може да обясни някои от най-дълбоките загадки в съвременната физика, включително от какво е направена тъмната материя и дисбаланса на материята и антиматерията във Вселената. Следователно изследователите търсят частици, които се държат по различен начин от този, който се очаква в Стандартния модел, за да обяснят някои от тези загадки. Експериментът LHCb е един от четирите големи експеримента на Големия адронен колайдер в ЦЕРН, разположен под земята на френско-швейцарската граница близо до Женева. Кредит: CERN Градивните елементи на природата Днешните резултати са получени от експеримента LHCb, един от четирите огромни детектора на частици в Големия адронен колайдер на ЦЕРН (LHC). LHC е най-големият и най-мощен ускорител на частици в света - той ускорява субатомните частици до почти скоростта на светлината, преди да ги сблъска една в друга. Тези сблъсъци произвеждат взрив от нови частици, които физиците след това записват и изучават, за да разберат по-добре основните градивни елементи на природата. Новото измерване поставя под въпрос природните закони, които третират еднакво електроните и техните по-тежки братовчеди, мюоните, с изключение на малките разлики поради различните им маси. Според Стандартния модел, мюоните и електроните взаимодействат с всички сили по един и същ начин, така че дънните кварки, създадени в LHCb, трябва да се разпадат на мюони точно толкова често, колкото и на електрони. Но тези нови измервания предполагат, че разпадането може да се случва с различна скорост, от което може да предположи, че неизвестни досега частици наклоняват везните. Заключението не е окончателно Оказва се, че с надеждност от 3.1 сигма, резултатите показват съществуването на нова физика, т.е. има шанс 1 на 1000, че резултатът е статистически шум. Това изглежда много, но физиците прилагат по-строга граница от 5 сигма, тоест шансът за шум трябва да бъде само 1 на 3,5 милиона. Едва тогава те говорят за реални доказателства. Така че да бъдем търпеливи. Ако наистина има мова физика, това може да означава, че има екзотични частици като Z' бозони и лептокварки. Изследователите се надяват в близко бъдеще да потвърдят резултатите от LHCb с помощта на детектора Belle II в Япония. Справка: Test of lepton universality in beauty-quark decays, arXiv:2103.11769 [hep-ex] arxiv.org/abs/2103.11769 Източник: New result from the LHCb experiment challenges leading theory in physics, Hayley Dunning, Imperial College London ... ... (кварките са теоретичен модел и не могат да се наблюдават като отделни частици от тежките частици, в които се съдържат. Те са комбинация-резонанс между собствените образуващи фотони на тежките частици и изпитващото поле. В този смисъл - все едно моментно е спряно външно лъчение в част от обема на тежките. Преизлъченото лъчение е с енергия, все едно, че съществува много тежка част (кварк) вътре в изпитвания обект. Известно е, възбуденият протон - не се разпада. Разпадат се неутрони и анти-неутрони, а мезоните са в тях. В зависимост от сечение на реакцията - разпадите им са различни.) ...

Не е ясно къде ги "слагаш" тия две колелета?! (еволвентното зацепване е измислено именно за: контактът на две "зацепени" колела, теоретично, да е в една точка.) Споменатата от теб "визия", като неправилна, е от гл. точка на трети, страничен наблюдател. ....

Не си спомням дали съм го показвал, ама е добро като образователно за вълни във вещество - сумарно поле. ... (пп Според мен - и трите предположения за "придвижване" на светлината във вещество (в среда) не са правилни. Не се поглъщат-излъчват светлинните фотони от атоми или молекули на средата, а от обвивното поле на група атоми и молекули, образуващи зрънцев модел на вещество. Или кристален модел - границите на зърната са полева обвивка, дефинирана от полетата на съдържимото като атоми и молекули в зърната) ...

Добре, де, ама пиши с точните наименования, напр. : Линейната скорост на ЦЕНТЪРА на колелото, МОЖЕ да е нула, при буксуване. Така е ясно. Но Периферната скорост на въртящо се колело - не е нула. Виждаш - все за скорости става дума, а скоростта е вектор -има големина, направление, посока, начална точка закачена-(отнесена към) - на масов обект. https://bg.wikipedia.org/wiki/Ъглова_скорост "Ъгловата скорост е векторна величина, характеризираща скоростта на въртене на едно тяло. Големината на този вектор се задава с ъгъла на завъртане за единица време и в международната система единици се измерва с радиани за секунда. Посоката му е по оста на въртенето (перпендикулярна на равнината на въртене). Ъгловата скорост може да бъде представена като векторно произведение: ω=r×v|r|2{\displaystyle {\boldsymbol {\omega }}={\frac {\mathbf {r} \times \mathbf {v} }{|\mathrm {\mathbf {r} } |^{2}}}} където: ω{\displaystyle {\boldsymbol {\omega }}}: ъглова скорост r{\displaystyle \mathbf {r} }: векторът, свързващ центъра на въртене с текущата точка от траекторията на обекта v{\displaystyle \mathbf {v} }: транслационна скорост на обекта" ... ...

Правя - показал съм ти с пример каква е разликата. Явно елементарната физика не я разбираш достатъчно и си търсиш оправдания. ...

Бих се съгласил - какво е искал да каже..., ама, ако беше спомената ъглова скорост (векторна величина), но той говори само за скорост (периферната за всяка точка от даден радиус е различна - това е класика, а той се учудва, че е различна. Нормално е периферната, като вектор, да зависи от това, кой и къде е наблюдателят:: ...