Малоум 2

Давал съм за пример колело на автомобил, който се движи без буксуване. Всички точки от колелото, които са на нееднакъв радиус от центъра на колелото, се движат с различна периферна скорост, спрямо земята. Ама, това е обща елементарна физика, която Младенов не владее - вече няколко пъти му е ... парадоксално. Няма общо със СТО, с хиляда и т. н.. Най-долната точка от колелото - Нула скорост спрямо земята. Най-горната точка, в същия момент - има два пъти по-голяма скорост от на автомобила, спрямо земята! У-а-у?!. Че скоростта, долу, е нула се "вижда" по отпечатъка на гумата върху земята... Така - грешна е постановката още в самото начало на "мисловния" експеримент на Младенов - различно отдалечените от центъра точки, имат различна скорост ... например, спрямо центъра на колелото. ...

Сплесването е в посока относителната скорост (по х) - като визия на подвижен наблюдател. Вертикалните размери не се променят. ...

... От текста: Както е споменал Джон Уилер: "Масата говори на пространство-времето как да се изкривява, а пространство-времето говори на масата как да се движи." ...

Само предположих, какво е имал предвид Сканер, тъй като - официално - е прието да се "говори" за физически вакуум. (клипчето го разказва популярно). Така е - същностно е. Това включва и природната невъзможност за Изследовател, именно, щото и той е рожба на еволюция в организацията на това, което е неопределеност в микрото. Формулата за неопределеност - популярно: Не може да се състави уред-устройство, което да установи нещата-параметри преди "виждане" на неопределеност. Демек - устройство, което да избегне неопределеност в импулс и положение, едновременно, е невъзможно. (друго "невъзможно" - един физик го е казал: Не е възможно от 1 милиард честни хвърляния на честна монета, да се падне "тура" 1 милиард пъти)

Предполагам -се има предвид "физически вакуум" - така както е в клипчето. (Но - обяснение има в хипотезата ми: ако обектите се образуват непрестанно от съдържащото се в тази среда. Самата среда "ражда" обектите и относителната им скорост зависи от подредеността й в околността на обекта. Ако няма външни сили - няма промяна - движение по инерция.) ...

Ето по-подробна информация за физически вакуум. ("извикан" е на помощ, за да се обоснове движение на телата по инерция...) ... ...

Този философски израз обаче е в пълно противоречие с философското твърдение, че времето и пространството са свойства на материята Изразът се отнася за "съществуване" на Изначален Обект (като определение) и показва пътя - аргументите (параметрите) с които боравим, като ги "правим" измерими. Чак тогава стават "свойства" и то - в конкретика, в смисъл на ползването им. Тоест - възприемаме ги като реалност, а не само като абстракция. Принципно - съществуването се установява посредством взаимодействия-промени на свойствата на обектите. Но - освен материални има идеални "обекти" - в главите ни. Ползваме реални обекти, за да "материализираме" идея, която например, не е съществувала като "конструкт" в Природата. Като конструктор - да кажа: при изобретенията (патентите) винаги се описват Връзките между частите на обектите, а връзките са полева форма на материята ... Невидимата форма на материя! (неправилно се счита:че се осъществяват с болтове и гайки, и др. - странна работа!) ...

Има много приятен философски израз: Материята съществува във времето и пространството!.. (етер* - прави пространството да се изявява - от неговите характеристики (момент на импулс) заради подреждане (ред) ентропията в околността се нарушава локално, се създава "обект" - физически обекти, които в "големи" мащаби създават и полетата, и веществата. Принципно е "във времето". Оказва се, че времето е важното, в случая, доколкото всеки обект се създава, още при раждането си, със собствено време за себеобразуване - огромни честоти на образуване - недостижими за експериментална работа с тях. С натрупване на по-крупни обекти, полетата им създават обвивки, а "отразеното" от тях (напр. кварки разни) вече е с малки, измерими честоти и на практика - ни служат за "часовник" и разни други интерпретации.) Двете по-горни неща, заедно важат с пълна сила!

Абстракцията "пространство" я заменяш с "физическо пространство" = поле. В клипа на Саскин - за поле - е показано: идеализирано, малко (ситно) "сомбрейро" и от там-нагоре по "размер" - надаряваме с проявими (в едрото) физически характеристики. Етерът е бил неподвижна среда по която се разпространява светлина. (Ако обаче, обектите са "направени от светлина" -от ЕМПоле -хипотеза - етер*- всичко известно си идва на мястото в КМ и Класика. Доказано е "неоткриваем" с експеримент, щото експеримент съответства на "работа" с огромни по отношение на частите на етер* обекти - примерно за мащаби с инструмент: връх като кълбо, като на Земята, да правиш прецизна дисекция на жаба.) ...

Вече съм коментирал подобно (22.01.2021) - по отношение "разширяване" - да припомня: "... Философски пространството може и да не е обект - спори се. Не можем, ей така, да му предпишем свойство "разширяване". Ако не е материално, тоест, ако е наша удобна измислица, то няма това свойство - просто е абстракция. Тогава, трябва в него - като вместилище на всичко известно ни - да има среда, например етер* или "тъмно", които да показват "свойства", подобни на тез, дето са предписани на физическото пространство и те да са доказано недостижими за експериментална проверка. И .. става по-лесно, ако основата е зрънцевият вакуум с неподвижни по място зрънца. Всички негови структурни промени, като "гъвкава" пространствено решетка ще определят характеристики на физическо пространство. Така - няма нужда да се спори дали пространството е обективно или не, защото евентуалните негови свойства се вписват автоматически във физически свойства на материята, която можем да измерваме. И, за които се градят матмодели. Тогава - наистина е проблем "границата на приложение" на модела, щото зависи от изначалната философска интерпретация. И, само проверените локално може да са правилни, а като всеобщо обобщение - не. Точно това се получава с модела при решения, които се тълкуват към ГВ, а също и "решения" които предричат космически червееви тунели. А, със същите тези конструкти е надарена цялата материя- всички частици имат "дупка" в централната си част, а всички растения, например, имат "тунели" в стеблата и клоните си. Тоест - физическите закони действат и при тях - сметки с пространство-време, вектори, "тензори" - трябва да важат и за "дребните" материални неща - локално. Затова ми се струва, че е по-правилно да се казва "разбягване" на Галактики, а не - разширение на пространство: отпада нуждата от ГВ и нуждата от скорости по-големи от на светлината в инфлационния период, отпада "Що не се увеличават размерите на галактиките и веществата при разширяване на пространството" и т. н. Многото на брой повсеместни Малки Взривове с непрестанно образуващи се частици, решават въпроса за разбягване на галактики." (При гравитацията - няма "отблъскващ" аналог, а по-скоро "забавящ" - маса - коефициент на съпротива срещу принудителна промяна на движението, поради изменения в грави-поле и ЕМПоле. Всички видове сили имат ентропиен произход и затова - взаимодействията се различават по мощност - работа за единица време в локално физическо пространство.) ...

https://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Zagadkata-na-razshiriavashtata-se-Vselena-i-zakonat-na-Habal_165422.html Загадката на разширяващата се Вселена и законът на Хъбъл ... " С „две думи“: Така през средата на ХХ в., Едиун Хъбъл своеобразно поставя началото на съвременната астрономия. Откритията и методите му са в основата на различните теории за еволюцията на Вселената; Чрез Константата на Хъбъл и постоянното търсене на нейната стойност научаваме повече за произхода и съдбата на нашето пространство-време. Така едно на пръв поглед обикновено „число“ може да промени драстично представите ни за Вселената, за състава, мащабите и динамиката на Космоса. За сега, за нея - Вселената, абсолютно ясно изглежда само едно – тя се разширява; „защо“, „от кога“, „до кога“ и „какво ще се случи след това“, са основните въпроси, части от чиито по-ясни отговори се крият в резултатите от различни научни изследвания и експерименти в областта на астрономията и астрофизиката. Откритията на Хъбъл за пореден път ни показват, че във всеки един момент може да се открие нещо, което да преобърне разбиранията ни до този момент и за това не трябва да спираме да задаваме въпроси, бидейки отворени за отговори, които може и дори да не сме си представяли за възможни." ...

Тук има теории: ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kak-naj-malkite-chastitci-v-nashata-Vselena-ni-spasiha-ot-palno-unisht_166299.html Как най-малките частици в нашата Вселена ни спасиха от пълно унищожение Неотдавна откритите вълни на пространство-времето, наречени гравитационни вълни, може да съдържат свидетелства, които да докажат теорията, че животът е оцелял от Големия взрив поради фазов преход, който позволява на частиците неутрино да прегрупират материята и антиматерията, обяснява ново проучване на международен екип изследователи. Как сме спасени от пълно унищожение не е въпрос в научната фантастика или холивудски филм. Според теорията за Големия взрив на съвременната космология материята е създадена заедно с еднакво количество антиматерия. Ако бе останало така, материята и антиматерията в крайна сметка щяха да се срещнат и унищожат взаимно, което да доведе до пълно унищожение (анихилация). Но нашето съществуване противоречи на тази теория. За да преодолее пълното унищожение, Вселената трябва да е превърнала малко количество антиматерия в материя, създавайки дисбаланс между тях. Необходимият дисбаланс е само част от една милиардна. Но остана пълна загадка кога и как е създаден дисбалансът. „Около един милион години след раждането на Вселената тя непрозрачна за светлината. Това поставя основния въпрос „защо сме тук?“ трудно е да се отговори “, коментира съавторът на статията Джеф Дрор (Jeff Dror), постдокторант в Калифорнийския университет в Бъркли и изследовател по физика в Националната лаборатория "Лорънс Бъркли". Тъй като материята и антиматерията имат противоположни електрически заряди, те не могат да се превърнат една в друга, освен ако не са електрически неутрални. Неутриното са единствените електрически неутрални материални частици, които познаваме, и те са най-силният претендент да свършат тази работа. Теория, която много изследователи подкрепят, е, че Вселената е преминала през фазов преход, за да може неутриното да прегрупира материята и антиматерията. Инфлацията разтегля младата микроскопична Вселена до макроскопичен размер и превръща космическата енергия в материя. Но вероятно е създадено еднакво количество материя и антиматерия, предсказващи пълно унищожение на нашата Вселена. Авторите обсъждат възможността фазовият преход след инфлацията да доведе до малък дисбаланс между количеството материя и антиматерията, така че някаква материя да оцелее при почти пълно унищожение. Такъв фазов преход вероятно да доведе до мрежа от подобни на „гумени ленти“ обекти, наречени космически струни, които биха създали вълни в пространство-времето, известни като гравитационни вълни. Тези разпространяващи се вълни могат да преминат през горещата и плътна Вселена и да стигнат до нас днес, 13.8 милиарда години след фазовия преход. Такива гравитационни вълни най-вероятно могат да бъдат открити при настоящи и бъдещи експерименти. „Фазовият преход е като прехода от вряща вода до пара или охлаждането от вода до лед. Поведението на материята се променя при специфични температури, наречени критични температури. Когато определен метал се охлади до ниска температура, той губи напълно електрическото си съпротивление чрез фазов преход, превръщайки се в свръхпроводник. Той е в основата на ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) за диагностика на рак или технология maglev, при която влакът "плава" на "магнитна възглавница", така че да може да се движи с 500 км/час, без да причинява световъртеж. Подобно на свръхпроводниците, фазовият преход в ранната Вселена може да е създал много тънка тръба от магнитни полета, наречени космически струни “, обяснява съавторът на статията Хитоши Мураяма (Hitoshi Murayama), професор по физика в Калифорнийския университет, Бъркли, главен изследовател в Института Кавли за физика и математика на Вселената. Дрор и Мураяма са част от екипа изследователи от Япония, САЩ и Канада, които предполагат, че космическите струни след това се опитват да се опростят, което води до мънички колебания в пространство-времето, наречени гравитационни вълни. Те могат да бъдат открити от бъдещи космически обсерватории като LISA, BBO (на Европейска космическа агенция) или DECIGO (на Японска агенция за астронавтични изследвания) за почти всички възможни критични температури. „Неотдавнашното откритие на гравитационните вълни отваря нова възможност да погледнем назад във времето, тъй като Вселената е прозрачна за гравитацията още в самото начало. Когато Вселената е била може би от трилион до квадрилион пъти по-гореща от най-горещото място във Вселената днес, частиците неутрино вероятно са се държали точно както е необходимо, за да оцелеем. Демонстрирахме, че те вероятно също са оставили зад себе си фон на откриваеми гравитационни вълни, от който да разберем“, коментира съавторът на статията Греъм Уайт (Graham White), постдокторант в TRIUMF. „Космическите струни бяха популярни като начин за създаване на малки вариации в плътността на масата, които в крайна сметка се превръщат в звезди и галактики, но умряха, тъй като последните данни изключват тази идея. Сега с нашата работа идеята се връща по друга причина. Това е вълнуващо!", отбелязва Такаши Хирамацу (Takashi Hiramatsu), постдокторант в Института за изследване на космическите лъчи към Университета в Токио, който управлява японския гравитационен детектор KAGRA и експериментите Hyper-Kamiokande. „Гравитационната вълна от космически струни има спектър, много различен от астрофизичните източници като сливане на черни дупки. Напълно правдоподобно е, че ще бъдем напълно убедени, че източникът наистина е космически струни“, подчертава Казунори Кори (Kazunori Kohri), доцент в Теоретичния център на Изследователската организация за високи енергийни ускорители в Япония. „Би било наистина вълнуващо да научим защо изобщо съществуваме“, обобщава Мураяма. „Това е основният въпрос в науката.“ Справка: “Testing the Seesaw Mechanism and Leptogenesis with Gravitational Waves” by Jeff A. Dror, Takashi Hiramatsu, Kazunori Kohri, Hitoshi Murayama and Graham White, 28 January 2020, Physical Review Letters. DOI: 10.1103/PhysRevLett.124.041804 Източник: How the Tiniest Particles in Our Universe Saved Us From Complete Annihilation, Scitech daily ... ... "Според теорията за Големия взрив на съвременната космология материята е създадена заедно с еднакво количество антиматерия. Ако бе останало така, материята и антиматерията в крайна сметка щяха да се срещнат и унищожат взаимно, което да доведе до пълно унищожение (анихилация)." Това не е задължително. Правилно е да се каже: "Вещество-Антивещество" - и така, за анихилация, започват да се "борят" характеристики на веществата. Електрическият заряд е най-важен, като начало - най-големи сили действат на разстояние. Раждането на електрон-позитрон от сфазиране на флуктуации - ги разлита във вакуум-пространството, за анихилация различни от едноактно "родените" се привличат и срещат, заради ел-зарядова зависимост. Така различни места от ЕМПоле, локално, се "напомпват" с потенциал, който сфазирано да "роди" протон и от тук - водороден атом - пак заради ел-зарядова зависимост, но без анихилация. Като че ли - Симетрията се нарушава нормално, а не точно - за да има вещеви обекти с характеристика "маса". Неизбежно е раждането на вещеви, вече в много по-голям обем - много Малки Взривове, а не един ГВ. ...

Е, истина е, написаното в учебниците, ама не е цялата истина?! Хубавият учебник е този, който те кара да мислиш и евентуално, да погледнеш и по-сложните учебници по неизяснените въпроси. И пак няма да е цялата истина... (преди време писах за притчата: Попитали Христос - А бе, Господи, като знаеш цялата истина, що не вземеш да ни я кажеш, че да не грешим?.. Щото - отговорил - който има, ще му се умножи, а който няма, ще загуби и това, което е имал!!!) ...

И като се "намерят" разликите-параметри -факти от експерименти, за да може да се състави прогнозируем мат-модел, се разглежда ситуацията в равновесие - "плюс-минус" разликите се обменят. В природата "нула" няма, но в КМ - нещата колапсират, разликите стават малки- практическа нула, но в резултат - "крайният резултат" е нещо устойчиво във времето и пространството, в което се въдим. Обекти около нас, които трептят, пулсират и ... разказват, че нещо в тях е успяло да се уравновеси в определена степен с външните промени, които са неизбежно там и атакуват-въздействат - къде симетрично, къде - несиметрично. ...

Добре, но ще сгрешиш ако не погледнеш сериозно учебниците по физика. Там са основните неща - трябва да се познават и помнят добре. Чак тогава се запознаваш с проблемите на съвременната физика и опитите как да се решават. Напр. СТО не е проблем, а яснота. Сега се "бориш" с ЕМПоле, а само Файнман (Файнманови лекции по физика) е обяснил по достъпен начин протичането на ел. ток по проводници. Интересното е, че енергията на електричното поле се втича и изтича от проводника, поглъщат се фотони от електроните и се излъчват фотони от електронния газ. Така електроните поглъщайки и излъчвайки фотони от ЕМПоле се движат по проводника бавно (няколко см/сек), но полето си се движи със скоростта на светлината в средата "проводник+околност на проводник". Това "се смила" доста трудно, щото изглежда протеворечиво на ученото в училище, че токът тече по кабел-проводник. Електроните от електронния газ "мърдат" по мъничко по проводника, а енергията на полето "тече" отвън-навътре и обратно. Веднага се вижда проявлението на относителност в движенията и възникване на магнитно поле около проводника. ...

Малко по-добър поглед към философските знания за света. Мозъкът е рожба на материята и, естествено, не може да се различава по структура от структурата на полева и вещева форми на материята. "Непознатата" полева ползва паметта (подреденост на структура) на мозъка и съотнася свойства от "познатите" обекти, посредством съзнание. Доизкусурява абстрактен образ. Той е бил "на кванти" преди да се съотнесе към познато. В този смисъл - прилича на квантов процес на мислене. ... ...

Засега - едно от най-добрите обяснения - няма ЕМПоле, няма фотони и т. н. - всичко е измислица.(считай го за добър майтап, но изходът от такава ситуация е "фотоните и частиците "знаят" траекториите си, щото са наблюдател в постоянното ЕМПоле. Зенон перифраза - Наблюдаваният чайник не изкипява.) ... (от мен - магнитното поле е структуриран вакуум (подреден) извън обема на частици с проявена ефективно характеристика спин) ...

Ето нещо, което "отваря" очите, доколко е реалност матмодел: ... ... (Мое мнение: Без етер* не е възможно да се построи този свят. По-добре е да "вярваме" в неговото съществуване, отколкото на грешно тълкуване на факти) ...

Изпитал съм го на гърба си - по занаят бях конструктор по нестандартно оборудване. Една от задачите ми беше да пиша инструкции за експлоатация на новосъздаденото. Демек, да предвидя всички възможности за дефект и да предпазя ползвателя с указания, от какво да се пази, да не нарушава инструкцията. Този документ се обсъжда на технически съвет с всички специалисти и се допълва... След трето допълване Шефът казва: - Каквото и да измислим, глупакът ще ни победи!.. Ако забелязваш - инструкциите към битови уреди вече са направо като малки книжки, за четене - по 2-4 листа... Но , пак някъде гърмят нещата... в злополуки и/или дефекти поради неспазване писаното в книжките. (Производителят се опитва да си върже гащите с книжките, но винаги има рекламации в срок на гаранция за експлоатация.) ...

За ориентация, щото е показано накратко и на достъпен език, понякога гледам от този "сериал": https://www.youtube.com/watch?v=EHlcWzFO_iA ...

Има и един основен закон: Глупостта е непобедима! ...

Това си мислех да припомня, като интересно наблюдение: Да сменим дъжда със снежинки "на парцали" - падащ сняг без вятър на полето. Близо покрай влака - снежинките минават с бясна скорост - почти до хоризонтално движение. Поглеждаме надалеч от влака - падат бавно, като че ли са почти неподвижни.Спрял влак - движещ се, са все различни нагледи. ...

Не си ме разбрал - няма проблеми с постулираното в СТО. За да се движат ускорително заредените тела, то - трябва да поглъщат и излъчват фотони от ЕМПоле в околността им. Така - внасят хаос-изменения в принципно неподвижното ЕМПоле - ние можем само да измерваме (регистрираме) Измененията заради тоя хаос. Вълните имат скорост на фронт на вълната и Дължина на вълната са нарекли размерът от фронт до фронт на светлинните вълни. Съответно - и честотата им от фронт до фронт. Това е било измервано. В оптична среда - се променя тази Дължина на вълна, но честота - не. Така Промените на вълните в телата, посредством честотата, може да се отчитат време-интервали и е без значение как "тече" време във самата светлинна вълна. Затова - важи втори постулат: скоростта на светлината във вакуум не зависи от скоростта на излъчвателя на същата. Само светлинните вълни се движат със скорост на светлина във вакуум. Нищо друго - не може! Но, исторически, при установяване, че самата светлинна вълна е сума от множество фотони, започва да се говори и за честота на фотон - задавана посредством Планковото уравнение E = h.w. Това не е честота на вълна "от фронт до фронт", а честота на фотон. Обаче: Дали фотон се движи с Свак или е неподвижен, а се движат разликите в пренос на импулс при сфазиране трептенията на съседни фотони - е въпрос на интерпретации. ...

(А видя ли как си кръстоса пръстите в "захват" кръстосани магн. полета от палец-показалец на лява и дясна ръка, в бримка- сега е важно - пръстите на дясна ръка да са към страната на тялото, а - на лявата ръка, пръстите да са не към тялото. Ако въобразим, че конфигурацията е "наглед" по силови линии на магн. полета - бримките и ел. полета - линии от пръстите - всичко странно си идва на мястото. Структурата наподобява на това което се случва в микро-света - "разрошена" структура на заредена частица и, ако направим "захват" пръсти срещу пръсти в шепа, а палците да "влизат" към образуванието - затварят захвата от към кутретата- има цялостно подреждане на структура подобна към структура на незаредени частици. Самодостатъчни са си за себеобразуване незаредените, докато заредените - "дърпат" фотони от околните полета към себе си за цялостно формиране.) ЕМВълни са възбудени от ускоряващи се заредени частици - електрони, протони, йони. За да "хванем" вълни от ускорени заряди е нужно време, та да дойдат части от вълната до хващащия датчик. При това, най-добре е зарядите да се движат "нагоре-надолу" спрямо датчика и нулевата точка от нагоре-надолу (като в клипчето). Тогава, ако се знаят и бързината, и скоростта на движение на възбуденото - се извеждат зависимости (още от Лоренцово време). Но - важно е това, че може да се изчисли мястото и момента на Случване на събитието Излъчване. И, понеже - всичко което "изчисляваме" е свързано с време-интервали - най-точно ще бъде, ако отчитаме с най-голяма бързина промените. А те стават най-бързо със скоростта на светлината в средата на експеримента. ...