Малоум 2

Теоретично - няма нито лъч, нито траектория - това са патерици за будалкане... Има само фотони и ... не се вижда нито лъч нито траектория, докато фотон се предвижва от т. А в т. В. Никой не е видя такова нещо, като движение на фотон. Още по-лошо е - фотонът "тръгнал" от т. А не е същият, на пристигналия в т. В! - не може на практика да е същият! ...

Ето и част от експериментите с електрони, потвърждаващи правотата на откритието на Дьо Бройл: ... ... В последната установка - интерференция - единични електрони взаимодействат сами със себе си - лекторът го казва в текст. (Затова е възможна ефективна за наблюдаване интерференция. Доста странно, тъй като установката, като че ли "действа" като "преграда" и преминаване на обекта през два процепа през преградата - ясно се вижда на схемата. Не само електронът прелита, а и полето около него. Което означава, че имаме непрестанно образуване на електрон с огромна честота на образуване - за себеобразуване, черпи от полетата на установката около себе си.) ...

Туй е от виц - трети стадий на склероза: Спазваш правилата: влизаш в тоалетна, сядаш на клекалото, изсираш се, пускаш водата, ама като станеш и ... усещаш - забравил си да си събуеш гащите?! ...

Това откритие е променило мисленето въобще, в по-обща посока --> всичко, като че ли е вълни и вълнови процеси?!: Представено е като по учебник. ...

Хи-хи! Ясно е, че не разбираш физика, ама ... бързаш да се докажеш, веднага, в тоз момент?!? https://bg.wikipedia.org/wiki/Импулс_(механика) ...

Според мен, фотонът си "тик-така" на място - тоест, има собствено време - като стояща вълна с прав и обратен ток в себе си. И, ако успее (има вероятност) да сфазира със съсед - щото те правят същото - "тръгва" пренос на импулс - като разлика от сфазирането, а това вече е движение - наречено светлинна вълна. На практика - измерваме скоростта на фронта на разпространение на такава вълна и тя не може да превишава това, което й е дадено от неподвижните части на етер* - зададена стъпка при пренос на смущението. Вещевите обекти (с маса и заряд) - само възбуждат смущенията, а това означава, че създават най-различни вълни, чиято скорост на разпространение директно се диктува от вакуумната подложка, по която сърфират. В зависимост от структурата на подложката - средно става Ссреда, която е по-малка от Свак. ...

По-дълбоки са, ама не са тези, дето си ги сричал. Константа е Моментът на количеството на движение. ...

В Хипотезата се показва, че преди еволюция на живата природа има, съществува, еволюция на неживата природа. И ... не е "Дарвинова" еволюция, а на чисто физическа основа. Хаосът от полетата силно намалява при уравновесяване на зарядите и вероятността за "химия" се увеличава - химията е следствие и се ползват физико-химични реакции. Ето и косвено потвърждение: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Proizhod-na-zhivota-ot-haosa-Darvinovata-evoliutciia-zapochva-predi_165583.html Произход на живота от хаоса - Дарвиновата еволюция започва преди самия живот? Основните характеристики на полимерните молекули, като техния състав и композиция на субединиците им, са достатъчни, за да задействат процесите на селекция в правдоподобна пребиотична обстановка, демонстрира екип физици от Университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен. Преди да се появи животът на Земята, много физикохимични процеси на нашата планета са били силно хаотични. Множество малки съединения и полимери с различна дължина, съставени от субединици (като базите, открити в ДНК и РНК ), са присъствали във всякакви възможни комбинации. Преди да се появят химични процеси подобни на тези в живите организми, е било необходимо да се намали нивото на хаос в тези системи. В новото проучване физиците от Университета „Лудвиг Максимилиан“ (LMU), водени от Дитер Браун (Dieter Braun), показват, че основните характеристики на простите полимери, заедно с някои аспекти на пребиотичната среда, могат да доведат до процеси на селекция, които намаляват неорганизираността. В предишни публикации изследователската група на Браун изследва как е могъл да се развие пространствен ред в малки пълни с вода камери в порести вулканични скали на морското дъно. Тези проучвания показват, че при наличието на температурни разлики и процес на термодифузия, известен като ефект на Соре, РНК веригите могат да се натрупват локално на няколко реда в зависимост от дължината. „Проблемът е, че базовите последователности на по-дългите молекули, които получаваме, са напълно хаотични“, отбелязва Браун. Еволюиралите рибозими (базирани на РНК ензими) имат много специфична последователност на базите, която позволява на молекулите да се сгънат в определени форми, докато по-голямата част от олигомерите (къси едноверижни фрагменти от нуклеинови киселини като ДНК и РНК), образувани на младата Земя, най-вероятно са имали случайни последователности. „Общият брой на възможните последователности на базите, известни като „пространство на последователностите“, е невероятно голям,“ обяснява Патрик Кудела (Patrick Kudella), водещ автор на новата статия. „Това прави практически невъзможно да се сглобят сложните структури, характерни за функционалните рибозими или сравними молекули, чрез чисто случаен процес.“ Това кара екипа на LMU да предположи, че разширяването на молекулите, за да образува по-големи „олигомери“, е предмет на някакъв механизъм на предварителен подбор. Моделна система за ранните олигомери Тъй като по времето на Произхода на живота е имало само няколко, много прости физични и химични процеси в сравнение със сложните репликационни механизми на клетките, изборът на последователности трябва да се основава на околната среда и свойствата на олигомерите. Тук се включват изследванията на групата на Браун. За каталитичната функция и стабилността на олигомерите е важно те да образуват двойни вериги като добре известната спирална структура на ДНК. Това е елементарно свойство на много полимери и позволява комплекси както с дву-, така и с едноверижни части. Едноверижните части могат да бъдат реконструирани чрез два процеса. Първо, чрез така наречената полимеризация, при която веригите се допълват от единични бази, за да се образуват цялостни двойни вериги. Другият процес представлява, т. нар. лигиране. В този процес по-дългите олигомери се обединяват. Така се формират както двуверижни, така и едноверижни части, които позволяват по-нататъшен растеж на олигомера „Нашият експеримент започва с голям брой къси ДНК вериги и в нашата моделна система за ранни олигомери използваме само две допълващи се бази, аденин и тимин“, разказва Браун. „Предполагаме, че лигирането на вериги с произволни последователности води до образуването на по-дълги вериги, чиито последователности на базите са по-малко хаотични.“ След това групата на Браун анализира смесите от последователности, получени в тези експерименти, използвайки метод, който се използва и при анализ на човешкия геном. Тестът потвърди, че ентропията на последователностите, т.е. степента на разбърканост (неподреденост) във възстановените последователности, всъщност намалява при тези експерименти. Външно молекулите РНК и ДНК си приличат, ДНК (вдясно) образува структура, подобна на стълба (с двойки нуклеотидни бази като стъпала и захарни молекули отстрани), а РНК (вляво) оформя нещо, подобно на половин стълба. Информацията се записва от 4 „букви” - нуклеотиди, за ДНК са аденин, цитозин, гуанин и тимин, а за РНК са аденин, цитозин, гуанин и урацил. Поява на живот от хаоса Изследователите също така успяват да идентифицират причините за този „самогенериран“ ред. Те откриват, че по-голямата част от получените последователности попадат в два класа - със състав от бази или от 70% аденин и 30% тимин, или обратно. „При значително по-голям дял от една от двете бази веригата не може да се сгъне и остава като реагиращ партньор за лигирането“, обяснява Браун. По този начин в реакцията почти не се образуват нишки с половината от всяка от двете бази. "Виждаме също как малките смущения в състава на групата от къси ДНК оставят различни зависими от позицията модели (патерни), особено в дългите вериги", разказва Браун. Резултатът изненадва изследователите, тъй като верига от само две различни бази със специфично базово съотношение има ограничени възмосности да проявяват разлики. „Само специални алгоритми могат да открият такива невероятни детайли“, отбелязва Аналена Салдит (Annalena Salditt), съавтор на изследването. Експериментите показват, че най-простите и фундаментални характеристики на олигомерите и тяхната среда могат да осигурят основата на процеси на селекция. Дори в опростена моделна система могат да влязат в действие различни механизми за подбор, които оказват влияние върху растежа на веригите в различни мащаби и са резултат от различни комбинации от фактори. Според Браун тези механизми за подбор са били предпоставка за образуването на каталитично активни комплекси като рибозими и следователно са играли важна роля във възникването на живота от хаоса. Справка: “Structured sequences emerge from random pool when replicated by templated ligation” by Patrick W. Kudella, Alexei V. Tkachenko, Annalena Salditt, Sergei Maslov and Dieter Braun, 16 February 2021, Proceedings of the National Academy of Sciences. DOI: 10.1073/pnas.2018830118 Източник: Emergence of Life From Chaos – Did Darwinian Evolution Begin Before Life Itself?, Scitech daily ... ...

Благодаря за припомнянето, но писаното не е за в тази тема. Има други теми, в които съм писал в отговор - по-добре там, ако има въпроси. (Затова - накратко -в хипотезата термините не са точно същите като в официално възприетите теории. Там няма непрестанно образуване на обектите, които да са реалност - направени от етер*, а има виртуални частици - появяващи се и изчезващи за много кратко време. Но - смисълът за "трептене" на обектите е подобен. Въпреки това - движението по инерция на обектите не се обосновава. Не се обосновават и свойствата на частиците - откъде, от какъв "механизъм" произтичат и мн. др.) ...

Хе! Забравил си да кажеш, че така ти се струва. Еволвентното зацепване е измислено, за да няма триене в контактните точки по делителните окръжности. Показана е геометрията - предаването на силата е по вертикала, без приплъзване в зъбите (теоретично). Сега - където е и да пресечеш напречно на осите, няма теоретично промяна в силите, независимо под какъв ъгъл е сечението - тоест, посукване (ако го има) е и за двете зъбни колела,едновременно за неподвижната с тях система на отчет. От другата система на отчет, ще изчислиш (а не измериш, не можеш да измерваш), че това е вярно, ако приложиш ЛТ. пп Не вярвам, че познаваш всички криви с уравненията им, показани в клипчето, ама си говориш изводи "на ангро" В СТО - е плоско четиримерното пространство - ускоренията са по крива в плоска равнина. В ОТО - кривини в четиримерното пространство, напр. по сферична повърхнина. А, ти - направо отричаш някаква Теория на Относителността (ТО), бе да знаеш какво е това...... Твой проблем, демек. ...

Затова е СТО (специална теория на относителността) От "Първи стъпки в ТО" Ан. Анастасов 1983г, София: стр.41 "Галилеевите преобразувания са пряко следствие от определенията за абсолютно пространство и абсолютно време и техните мерки - относително пространство и относително време" Пак там: стр 51 "На обекти, движещи се равномерно праволинейно във физическото пространство на някаква ИОС, отговарят мирови линии в пространство-времето, които са прави, а на обекти, движещи се с ускорение - мирови линии, които са криви в пространство-времето." За темата: Въртеливите движения са ускорителни движения! не засягат ЛТ трансформациите, нито СТО. Могат да се разглеждат в четиримерното пространство-време, но повечето участници тук - не сме дорасли за матмоделите на същото. По-долу - има и картинка на еволвентното зацепване на зъбни колела: ... ...

Точно. И, долу-горе, заради това, че за да установи изменение, до наблюдател трябва да достигне информация, във вид на вълни (най-бърз пренос на информация). Тоест - като "страничен"наблюдател, пак слагаме коня зад каруцата и "гледаме" качени на каруцата - правим се на истинският наблюдател - кочияша!? И започва да ни Липсва мнение - какво движи каруцата напред-назад, че и по завои. А е обратното. Каруцата "излъчва" непрестанно фина информация за себе си и следва измененията, предизвикани от множество "коне" в околността й (полева форма на материя). При равномерно праволинейно движение "конят" (средно от конете) е пак отпред, а излъченото е точно зад каруцата... Кочияшът - няма "работа", движението е по инерция и поради финността на на информацията, каруцата се движи "на тласъци" в синхрон за образуване на себе си, но страничен наблюдател (масов), ще "вижда" равномерна скорост - не може да отчете такива чести промени в ускорение, а отчита средно, равномерно движение с постоянна скорост. Относително. Значи, за страничен наблюдател може това да е точково събитие, но грубо, по информация от отразили се събитието, разсеяни "коне". Май - сме принудени абстрактно "да гледаме" само събития, а те се описват най-добре в четиримерното пространство-време, засега... Философията не го отрича като метод. ...

Ами да. От Нютон тръгват неприятностите . Приема, че ТЕЛАТА са даденост, изначална?! И, след това - почти папагалската, цялата физика вярва в това, дълго време. Без тела - какво е движение?!? ...

Ако липсват събития (нищо не се случва в локалния избор) - няма ИЗМЕНЕНИЯ и следователно, не можем да измерваме каквото и да е - щото, и ние (ако сме там), сме съставени от събития, демек, внасяме изменения в избраната локална среда. Фотоните в такава среда са неподвижни по място, също - само локално са ограничени от потенциали... За да "тръгне" вълнов процес на разпространение на импулс (т. е., да има ЕМВълни), пак трябва сфазиране-подреждане по вектор "момент на импулса" на условно неподвижните фотони на вакуума (неподвижното ЕМПоле). Вижда се, без частици с "маса" (родени са подвижни по хипотезата)) - не става "тръгване". Затова, за създатели на измененията, наречени ЕМВълни, са нужни ускорени масови частици с характеристика "заряд" - при принудително спиране и при забързване, от тях, като остатък, се излъчват ЕМВълни. Значи - винаги трябват събития. ...

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Vsichki-patuvame-prez-prostranstvo-vremeto-sas-skorostta-na-svetlinata_165070.html Всички пътуваме през пространство-времето със скоростта на светлината Всички пътуваме през пространство-времето със скоростта на светлината. Аз, вие, котката (дори котката на Шрьодингер), Земята, Слънцето, битове и байтове и всякакви частици, включително фотоните. Става дума за пространство-времето обаче. Разбира се, ние пътуваме с различна скорост през космоса, дори може да стоим неподвижно в нашата координатна система. Тази координатна система се движи относително спрямо други координатни системи, например може да седите неподвижно, докато четете това, но сте на Земята (повечето хора сме тук, на Земята), която се върти с 1600 км/ч при екватора, и Земята също се движи около Слънцето (със 107 000 км/ч), а Слънцето се движи около центъра на Млечния път (828 000 км/ч). Млечният път също се движи спрямо на всяка друга галактика със скорост 600 км/сек или 2 160 000 км/ч. Но нищо от гореспоменатото, с изключение на фотоните, не се движи със скоростта на светлината (която е 300 000 км/сек или 1 808 000 000 км/ч за сравнение). Нашето движение през пространство-времето, от друга страна, е различно. Всички пътуваме със скоростта на светлината през пространство-времето. Пространство-времето Пространство-времето е 4-измерна концепция, трите пространствени измерения, наричани още пространство, и едно времево измерение. Нашата скорост е разпределена между четирите компонента и тъй като скоростта има посока, тя е 4-мерен вектор U = γ(c, v_x, v_y, v_z), където γ е коефициентът на Лоренц. За уравненията няма значение как ще разпределим движенията си в 3-те пространствени измерения x, y и z, ние се грижим само за скоростта, а не за скоростта с определена посока, затова казваме, че движението е разпределено в два компонента, пространство и време. Когато например не се движим през пространството (в нашата координатна система), тогава ние се движим във времето с максимална скорост. Когато фотонът се движи с максимална скорост, c, той изобщо не се движи във времето. За фотона няма времева компонента. Можем да нарисуваме координатната система по този начин, с пространство върху оста x и време t, върху оста y. Нашата обща скорост през пространство-времето е постоянна и се състои както от движение през пространството, така и през времето. Когато се движите по-бързо през пространството, вашата времева компонента ще бъде по-малка в сравнение с някой, който стои неподвижен. Кредит: Wikipedia Commons Движението през пространство-времето е показано в координатната система като вектор (стрелката) от началото (0,0) до пунктираната дъга. Някой или нещо, което стои неподвижно в своята кооординатна система, ще пътува само по оста y (време), без да използва никоя част от пространствения компонент. Някой, който пътува по-бързо, ще има компонент на оста x (пространство) и компонент на оста y (време), но компонентът време ще бъде по-малък от този, който стои неподвижен в пространството. Колкото по-бързо се придвижваме в пространството, толкова по-малък ще бъде нашият времеви компонент. Това се нарича ефект на забавяне на времето в теорията на относителността, а компонентът на времето по оста y се нарича собственно време. Това е времето, измерено от часовник в движещата се кооординатна система. Светлината Най-бързите обекти в космоса са безмасовите фотони (електромагнитната сила и това, което виждаме като светлина) и глюони (носители на на силното взаимодействие и ядрена сила). Тези частици използват само пространствения компонент и за тях собственното им време е нула. Това означава, че фотонът не усеща времето. Фотоните, които измерваме от Големия взрив, се улавят от нашите детектори са същите (от тяхна гледна точка), които са възникнали, въпреки че за нас това е било преди 13,8 милиарда години. За един фотон началото и краят на Вселената и всичко между тях се случва в един и същ момент от времето. Когато фотоните се движат в пространството с максималната скорост на светлината, без част от компонента на времето, те също ще изпитат ефекта на скъсяване на дължината максимално. Цялото разстояние, през което преминават, ще бъде свито до една точка. По този начин, ако пътувате само през пространството в пространство-времето, скоростта ви ще бъде максимална в пространството, няма да имате усещане за времето и разстоянието ще бъде сингулярност. Ускорението на маса с такава скорост ще изисква безкрайно количество енергия, поради което само безмасовите частици могат да пътуват с тази скорост през пространството. Ако пътувате само във времето, вашето собствено време (времето, измерено на часовника ви) ще бъде максимизирано. Това е и най-мързеливият начин - не се изисква енергия. Мързелива котка, пътуваща със скоростта на светлината през пространство-време с максимален компонент във времето и без компонент през пространството в собствената си координатна система. Кредит: Erik-Jan Leusink/Unsplash Диаграма на Минковски в пространството и времето Една по-добра координатна система би използвала c.t на оста на времето, вместо само t, тъй като единиците тогава са сравними: c.t е скоростта на светлината по времето, така че дименсията е метри в секунда по секунди, което ни дава единица метри, и тогава остават само пространствени координати. Този вид координатна система се нарича диаграма на Минковски. Диаграмата на Минковски за пространство-времето, показваща движението през пространство-времето на обект, който стои неподвижно (синьо) и светлина (жълто). Кредит: Wikipedia commons Сега човек, стоящ неподвижно в своята координатна система, се е преместил на разстояние c.t по оста y. Тъй като е прекарал време t в изминаването на това разстояние, той се движи със скорост c през пространство-времето. (Скоростта е разстоянието, разделено на времето: c.t/t=c). Той, разбира се, не пътува през пространството със скоростта на светлината, което би изисквало движение по оста x. Скоростта в комбинацията от пространство и време е c за човека, който стои неподвижно. Светлината би била диагонална линия през пространствено-времевата координата, движеща се със скорост c. Нашето движение през пространство-времето може да бъде представено в диаграмата на Минковски като наша световна линия. Диаграмата може да бъде изчертана и с две пространствени измерения в 3D-диаграма, както се вижда по-долу (за съжаление не можем да изчертаем 4D диаграма с трите пространствени оси). Тогава световната линия на светлината ще се превърне в светлинен конус. Всичко от другата страна на светлинния конус е недостъпно за нас, тъй като ще изисква информация, пътуваща по-бързо от светлината през пространство-времето. Вие (в червено) се движите във времето, а понякога и в пространството. Световната линия на светлината (или светлинният конус, ако нарисуваме диаграмата на Минковски с две пространствени оси на една и съща ос), е границата на това, което може да изпитате. Като цяло всички се движим с общата скорост на светлината, c, през пространството-времето, като скоростта се разпределя между пространството и времето. Не можем да се движим по-бързо от светлината през пространството. И нито можем да пътуваме по-бързо, нито по-бавно от светлината през пространство-времето. Това е постоянната скорост на всичко в тъканта на пространство-времето. Луис Карол Епщайн (Lewis Carroll Epstein), автор на няколко научно-популярни бестселъра, обяснява: „Не можете да вървите по-бързо от светлинната скорост, защото не можете да вървите по-бавно от светлинната скорост. Винаги се движите със скоростта на светлината през пространство-времето. Ако използвате част от скоростта си, за да преминете през пространството, ще имате по-малка скорост във времето". Авторът Ленка Отап (Lenka Otap) е компютърен учен, изучаваща астрофизика в Университета в Копенхаген. Източник: We All Travel Through Spacetime at the Speed of Light, Medium ... ... (Всичко това щеше да е вярно - да припомня, ако: Ние измерваме само ИЗМЕНЕНИЯ от неподвижното ЕМПоле - а това е така. Зрънцевият модел вакуум, който не сменя местата на зрънцата в пространствена вакуумна решетка и когато е несмутен от подредени по вектор-момент на импулс на зрънцата, от флуктуации - заради трептенията им "на място", създава неподвижното ЕМПоле. Всяко подредено смущение пренася импулс по причина-следствие, като причината е токовото подреждане, възстановяване на смутеното от тока, което си е закъснение по "време", а следствието - преместване на тока в посока възстановяване. Така - от "неподвижното" се постига ДВИЖЕНИЕ, което отчитаме с пренос на импулс. С вълнови характеристики, заради непрестанното образуване на зрънцата "по място" с огромна честота - около 10^(26)Hz. Така имаме пренос на ток и закъснителни процеси - това "моделира" всички видове взаимодействия, а и възможностите за измервания от нашата апаратура, или "биоапаратура".) ...

https://megavselena.bg/kakvo-predstavlyava-kosmologichnata-konstanta/ Какво представлява космологичната константа? Галактичният куп Abell 1689 е символ на начина, по който се изкривява светлината във феномен, наречен гравитационна леща. Проучване на клъстера разкрива тайни за това как тъмната енергия оформя Вселената. © NASA, ESA, E. Jullo (JPL/LAM), P. Natarajan (Yale) and J-P. Kneib (LAM) Космологичната константа е загадъчна форма на материя или енергия, която действа в противовес на гравитацията и се смята от много физици за еквивалентна на тъмната енергия. Никой всъщност не знае какво точно представлява космологичната константа, но тя е нужна в космологичните уравнения, за да се съгласува теорията с наблюденията на Вселената. Алберт Айнщайн за първи път споменава космологичната константа, която той нарича „универсална константа“ през 1915 г., като средство за балансиране на определени изчисления в неговата Обща теория на относителността. По това време физиците вярваха, че Вселената е статична – нито се разширява, нито се свива, но работата на Айнщайн предполага, че гравитацията ще я накара да направи едното или другото. Така че, за да се съчетае с научния консенсус, Айнщайн вмъква в резултатите си фактор, обозначен с гръцката буква ламбда, който запази космоса неподвижен. И все пак малко повече от десетилетие по-късно американският астроном Едуин Хъбъл забелязва, че галактиките всъщност се отдалечават от нас, което показва, че Вселената се разширява. Айнщайн нарича ламбда своята „най-голяма грешка“. Наблюденията на Хъбъл отрекоха необходимостта от космологична константа в продължение на десетилетия, но това се промени, когато астрономите, изследващи далечни свръхнови в края на 90-те години, откриха, че космосът не само се разширява, но и се ускорява при разширяването си. Те нарекоха мистериозната антигравитационна сила, необходима за отчитане на това явление, „тъмна енергия“. През 20-те години на миналия век руският физик Александър Фридман разработва уравнение, наречено сега Уравнение на Фридман, което описва свойствата на Вселената от Големия взрив нататък. Чрез премахване на праха от ламбдата на Айнщайн и включването й в уравненията на Фридман, изследователите могат да моделират космоса правилно – т.е. с ускоряваща се скорост на разширяване. Тази версия на уравнението на Фридман сега формира гръбнака на съвременната космологична теория, която е известна като ΛCDM (Lambda CDM, където CDM означава студена тъмна материя) и отчита всички известни компоненти на реалността. Никой обаче не разбира какво е ламбда наистина. Повечето физици смятат ламбда за взаимно-заменяема с концепцията за тъмната енергия, но това не прави нещата по-ясни, защото тъмната енергия е просто заместител, описващ някаква неизвестна антигравитационна субстанция. И така, по същество се връщаме към използването на фактора на Айнщайн. Едно потенциално обяснение за космологичната константа се крие в сферата на съвременната физика на елементарните частици. Експериментите потвърждават, че празното пространство е проникнато от безброй виртуални частици, които постоянно се появяват и изчезват. Това непрекъснато действие създава това, което е известно като „вакуумна енергия“ или сила, произтичаща от празно пространство, присъща на тъканта на пространство-времето, която може да раздели Вселената. Но свързването на вакуумната енергия с космологичната константа не е лесно. Въз основа на наблюденията си върху свръхновите, астрономите изчисляват, че тъмната енергия трябва да има малка и успокояваща стойност, достатъчна да раздели всичко във Вселената за милиарди години. И все пак, когато учените се опитват да изчислят количеството енергия, което трябва да възникне от движението на виртуални частици, те получават резултат, който е със 120 порядъка по-голям от това, което предполагат данните за свръхнова. И за да стане загадката още по-голяма, някои изследователи предполагат, че космологичната константа може да не е константа изобщо, а по-скоро да се променя или варира с времето. Тази теория се нарича квинтесенция и някои проекти, като Проучването на тъмната енергия, в момента правят точни наблюдения, за да проверят дали тя би получила някаква експериментална подкрепа. Междувременно космолозите ще продължат да използват ламбда. Може да не знаят какво точно е това, но знаят, че се нуждаят от него, за да има Вселената смисъл. ... ... Че ламбда не е константа, е ясно. Когато в някаква област преобладава полевата форма на материя, заради неподвижност на ЕМПоле, действат сили с ентропиен произход и "изглаждане" на пиковете в ЕМВълни. Липсват количество заредени частици, които да възбуждат вълни в полето, а тези които ги има "затварят в себе си "зарядовата" си характеристика от привличането и ... остава Неподвижната съставка на полето. Всичката енергия която познаваме е енергия от вакуума - превръщане на полевата материя във вещева и разпад на вещевата до полева. ...

Кое отговаря на реалността .... принципно се договаря в процеси на изследвания. На база факти от повторяеми експерименти. Формално, може да се приеме, че което можем да измерим на експеримент е "относително", а което е недостъпно за експеримент - "абсолютно". Според мен - няма много да сгрешим... ...

Почти не грешиш. Има стар афоризъм - Всичко е относително, дори самият Айнщайн! Силата от ускорението е абсолютна за потърпевшото. Колкото я измери (ако му е възможно) - толкова е... Все пак - има някаква условност - сетивата ни отчитат лъчения-резултат от събития, станали в миналото ни. И ако искаме да знаем времето и мястото, в момент "случване", трябва да изчисляваме, т. е., има отлагане на "чувството"... Докато силата - направо ни удря "на място"! - няма значение дали ще я почувстваме с отлагане във времето. ...

Смятали - не е очевидно?!. Ти искаше очевидно.

Полярната звезда е условно неподвижна (абсолютно неподвижна) за дълъг период време, а от "нашите" наблюдения (очевдност) за сезони е ясно - ние се въртим около оста, минаваща през Земята. ...

Направо ми заприлича на скорошния виц: "Инсталирах си приложение, дето брои крачките. На сутринта ми пише: Хайде, бе! Да тръгваме - какво чакаш?!"

"Трябва обаче да сме наясно, че Земята не е с формата на поничка от някакъв разумен участък от въображението " (с преводач) Поничка е, но с ненулева вътрешна окръжност, обърната наопъки "по радиус". Пак си има двата полюса, съответно магнитно поле, но има и вътрешно за тороида кълбо, наречено земно ядро. Така - има граница между плоската повърхност на тороида и повърхността на ядрото - дето е загадка?! "течно твърдо" състояние на материята... А?.. Слънцето - също е с тороидална форма и плоската Земя-поничка (земната повърхност е "вдлъбната" на полюсите) се върти около Слънцето, заради силното магнитно поле на Слънцето, което хваща и Земята... А?.. Разумно не ами ... направо вярно!!! Земята е плоска с форма на тороид, по физически и математически причини! ...

И още по-интересно - смяна на координата Х с времева координата - практически: ...

Малко сложно обяснено, но ... се е работило и се работи по въпроса: https://megavselena.bg/ucheni-tvardyat-che-sa-otkrili-portal-kam-petoto-izmerenie/ Учени твърдят, че са открили портал към петото измерение Тъмната материя може да е резултат от фермиони, изтласкани в изкривено пето измерение. Тази теория се основава на идея, изложена за първи път през 1999 г., но е уникална в своите открития. Тъмната материя съставлява 75 процента от материята, но никога не е била наблюдавана … все още. В ново проучване учените казват, че могат да обяснят тъмната материя, като поставят частица, която се свързва с пето измерение. Докато „изкривеното допълнително измерение“ (“warped extra dimension” или WED) е запазена марка на популярен физически модел, въведен за първи път през 1999 г., това изследване, публикувано в The European Physical Journal C, е първото, което последователно използва теорията, за да обясни дълготрайния проблем на тъмната материя в рамките на физиката на частиците. Нашите познания за физическата Вселена разчитат на идеята за тъмната материя, която заема по-голямата част от материята във Вселената. Тъмната материя помага на учените да обяснят как работи гравитацията, тъй като много от характеристиките биха се разтворили или разпаднали без „х фактора“ тъмна материя. Въпреки това тъмната материя не нарушава частиците, които виждаме и „усещаме“, което означава, че трябва да има и други специални свойства. „Все още има някои въпроси, които нямат отговор в рамките на стандартния модел на физиката“, обясняват учените от Испания и Германия в своето проучване. „Един от най-значимите примери е така нареченият йерархичен проблем, въпросът защо бозонът на Хигс е много по-лек от характерната скала на гравитацията. Стандартният модел на физиката не може да побере някои други наблюдавани явления. Един от най-ярките примери е съществуването на тъмна материя. „ Новото проучване се опитва да обясни наличието на тъмна материя с помощта на WED модел. Учените са изследвали фермионни маси, които според тях могат да бъдат предадени в петото измерение чрез портали, създавайки реликви от тъмна материя и „фермионна тъмна материя“ в рамките на петото измерение. Могат ли пътуващите в измерения фермиони да обяснят поне някои от характеристиките тъмната материя, които учените досега не са могли да наблюдават? „Знаем, че в стандартния модел на физиката няма жизнеспособен кандидат за тъмна материя – казват учените, – така че този факт вече изисква присъствието на нова физика.“ По същество ключова част от математиката създава обемисти маси от фермиони, които се проявяват в така нареченото изкривено пространство от пето измерение. Този джобен „тъмен сектор“ е един от възможните начини да се обясни огромното количество тъмна материя, която досега не е открита, използвайки традиционни измервания, предназначени за стандартния модел на физиката. Фермионите, пресечени през портал към изкривено пето измерение, могат да действат като тъмна материя. Как бихме наблюдавали този вид тъмна материя, за да я проверим? Към днешна дата това е задържането на много различни теории за тъмната материя. Но всичко, което би било необходимо, за да се идентифицира фермионната тъмна материя в изкривено пето измерение, би бил правилният вид гравитационен вълнов детектор, нещо нарастващо по разпространение по целия свят. Всъщност отговорът на загадката за тъмната материя може да е съвсем близо. ... ... (Разбира се това са обвивки (от еквипотенциални криви), подобно - като балонче от пяна, които се държат като информация, какво се е съдържало в тях, докато се откъснат от частиците, които са ги образували. Въздействат върху други обекти и променят някои физични величини слабо, но участващи в силовите им взаимодействия. Затова не са открити, въпреки,че от отдавна са известни резонансните частици, съдържащи за кратко време: 10^(-23)s повече от две частици в себе си. Такава обвивка е и Хигс-бозона. Самите балончета съдържат (освен инфо по форма и размер) и енергия, която трябва да "влиза" в сметките за маса на разпадите след въздействие) ...

Стига се до "правило": Целта оправдава абстракциите! ...