Малоум 2

В тази "тема" - ще види две различни криволинейни траектории на топките и как ще се сблъскат, според мен... В другата тема за относителност на едновременността - не знам. ...

Помисли - от къде знаеш ..., че отиваш към барчето?!. И колко и какви сили употребяваш за Действието... Ужас, ако трябва да знаеш всичко това, животът няма да е много лесен!.. Пък - долу, горе, от тук тръгват измислянията, що така стават нещата около нас... Ако успеем да си ги изясним, повече не се връщаме с "мисли" към тях Една от добрите абстракции за онагледяване на "поле", както си забелязал, са силовите линии (за силови полета), но има и др. : поле на скорости, на температури и още. Помощно се ползват за матмодели. Напр. - във всяка точка от силова линия се поставя вектор - стрелка с посока, показваща изменение на величината, мислено онагледена с линията. Но - по ми допада представата, която Файнман дава за поле (по памет). Представи си област в нищото, в която са разхвърлени числа - много и най-различни. И когато се движим по тях считаме, че са потенциали (напрегнатости), които се променят от точка в точка. Общо, "силата" е вектор, насочен към потенциали с най-голяма разлика в локална област, тоест разлика между най-малкото и най-голямото число, което изследваме. Принудени сме - Концепцията за познание е математическа! Иначе - практически всички знаем от опит: яйцето има черупка. Обвивка на една клетка - голяма клетка и я виждаме. В училище - гледахме през микроскоп - ципа от лук - има много Малки клетки. Я, то имало и малки неща?!, подобни на Големите. Що ги виждаме - щото на границите, наречени обвивка, става нещо със светлината. Хоп - започва изучаване и на оптични явления и т. н. - се въвеждат абстракции, за това което обикновено "не виждаме". А, електромагнитните вълни - е доказано, че съществуват. Значи, нещо се пренася като информация и енергия по среда, която "не виждаме"- затова по-горе, говорих за етер*(по хипотезата ми) ...

Така трябва да бъде - философски, да няма абсолютно начало - при наблюдаван световен кръговрат на материята: полетата раждат частици - частиците пораждат смущения в полетата, предпоставка за повече частици и при разпад на сложни частици да се променят полетата. (Изгонването на етер* от науката (грешка на развитието) води до неправилно тълкуване за произхода на физични свойства на обектите и взаимодействията, посредством Обратна Връзка (ОВ). И именно, ОВ прави възможен кръговратът на материята - полева --> вещева <--> полева - форми на съществуване на обекти в този свят. Значи: където и "да бучнеш с пръст" в науката, трябва да има обясними причинно следствени връзки. Така се обосновава и метод "еволюция" - за неживата и живата Природа. В етер* се съдържат точките на пространствената мрежа, които пулсират "на място", т. е. - са часовници но "работят" с огромна, недосегаема от обикновените обекти, Честота. Затова може да се говори (Айнщайн - скрити параметри) има и "скрито" време в полевата форма на материя: E=h.w, където w е честота на фотон, а не - честотно повтаряне фронт от светлинни вълни. Това можем да го "измерваме", но скритата честота - не можем. ОВ с Етер* е спирачката за получаване на светлинни скорости на масови тела - просто, коефициентът на съпротива срещу ускорително движение е маса.) ...

Има единични атоми водород. Също има много най-различни (слаби и различни посоки, в празното) гравитационни полета и те влияят на всички частици с маса. Знаеш, има "особеност" в разширението на атом - в увеличаване на обема на водород, заеман от атома - зависи от елмагн. енергия в околността му. Ако погълне фотон - електронът "скача" на по-външна за атома орбита - обемът вече е на нова пространствена фигура. Ако пак погълне - скача на по-външна орбита и така, докато достигне до най-високата възможна орбита, при която остава "цял" атом. При това - "обемът" му е пораснал и не е точно сферичен обем. Има и най-разнообразни слаби магнитни потенциали в околността на атома - така най-външното ниво може да се "разбива" на поднива, с малка разлика в енергиите и всяко под-ниво е с различна конфигурация като обем на цял атом. Заради малката несиметрия, атомите могат да образуват молекула водород. Тя - вече не променя обема си - спира "разшряването" на себе си. Така - на този принцип - спира и разширяване обема на всички масови частици, когато се свързват помежду си - посредством слаби грави сили но ужасно големи електромагнитни сили. При свързването се освобождава ЕМЕнергия, във вид фотони, също - при разпад на готови образувания - се освобождават фотони и някои частици. Всичко "освободено" действа върху околното пространство - хаос от полета - действат на галактиките като сили на отблъскване - те се разбягват. (Това го тълкуваме като "разширяване" на празното пространство, щото "там" имат влияние само полета и лъчения от обмен на енергия на самостоятелни-отделни частици с тези полета. Според мен - реликтовото е такова лъчение) ...

Ами, затова написах коментар отдолу, щото ... всичко трепти-пулсира... Тоест - физичното време е внедрено в материята която познаваме. В такава среда от пулсации има вероятност от флуктуации, които да се срещнат-обединят или да взаимодействат посредством среда-посредник. За пример: две махала окачени на обща еластична греда - когато залюлеем едното, другото, след време - поема движение от първото - почти изцяло и след това - обратно. (С камертони - е още по-лесно) Всяко движение се осъществява посредством нарушаване на времева симетрия, спрямо повтарящи се процеси. Щото времето, физическото време, е изначален часовник още при образуване на обектите. Те - техните движения, са зависими от асиметрия на случване на повтаряне на себе си и на околните обекти (и те повтарят себе си, но техните движения влияят със закъснение на другите). Демек - еволюцията на неживата и живата Природа е физически заложена в материята.

Има го в текста на статията: "Тества се нова революционна квантова теория на времето (видео) ... Теорията допуска, че е възможна вселена, която е статична и не се променя. Фактът, че виждаме нещата да се променят с течение на времето, не е вградена характеристика на природата, а по-скоро е предизвикана от фундаментално нарушение на симетрията на времето (наречено „T-нарушение“), предполага професор Джоан Вакаро. „Ако е вярно, това ще преобърне начина, по който мислим за времето и пространството, както и основните закони, като закона за запазването на масата“, коментира професор Вакаро. T-нарушението ... "Открих механизмът, който ни принуждава да отиваме към бъдещето, причината, поради която остареем и причината, поради която напредваме във времето". "Вселената трябва да е симетрична във времето и пространството като цяло. Но ние знаем, че една посока на времето е привилигирована, затова непрекъснато ставаме по-стари, а не по-млади". Асиметрията дава обяснение, според Вакаро, на две неща, на които не могат да дадат обяснение конвенционалните физически теории - посоката на времето и поведението на мезоните (които се разпадат по различен начин, ако времето върви в обратната посока). "Експериментите показват, че поведението на мезоните зависи от посоката на времето, по-специално, ако посоката на време се промени, то тяхното поведение също би се променило", подчертава тя. "Но проблемът е, че Вселената не може да бъде асиметрична изцяло. Това означава, че физичните теории трябва да бъдат симетрични във времето.Това е аномалия в областта на физиката, която аз се опитвам да реша." Във Вселената биха ставали странни явления, ако нямаше нарушение на T-симетрията. Например обектите ще се преместват във времето със същата лекота както в пространството. Ще се появяват и веднага ще изчезват. Тогава законите на запазване нямаше да работят, обяснява Вакаро. "Това означава също, че няма да има еволюция във времето Хората ще съществуват само за една точка във времето - те няма да изпитат "потока на времето". Когато д-р Вакаро добави нарушение на T-симетрията към теорията, нещата драстично се променят. "Чашата вече се намира всеки път," казва тя. "Това означава, че в теорията вече има запазване на материята. Запазването възниква от теорията, а не се предполага от нея. Освен това, предметите ще се променят с течение на времето, чашите ще се счупват, хората ще остаряват и ще се наслаждават на "потока на времето ". Това означава, че теорията вече има еволюция на времето. Следващият етап на изследването бе да се разработят експерименти, които да тестват предсказанията на теорията на Вакаро. И този момент настъпи. ..." ... (всички обекти са и часовници - имат собствена честота на трептене, повтаряйки себе си. Честотата на образуване-трептене на протона, примерно е 10^(23) Hz. И "забавяне" на време се реализира с нарастване на обвивките при взаимодействия и окрупняване на обектите. Физ. инфо получаваме от "отражения" на движения, каквито и да са, стига да имаме датчици за тях в някакви средни, допустими граници, в които да не ни унищожават.) ...

Здрасти, Шпага! Да, може да се допусне само теоретично - като точки от пространствена мрежа, но, за да има яснота какво да се прави по-нататък, във всяка точка има вектор (стрелка) с променлива посока и големина. Вектор - момент на импулс. Идеята е, при сдвояване (като две захванати една за друга, взаимно перпендикулярни бримки от верига са "една" точка) централната част е начало на стрелката и тъй като единият кръгов ток "прави" поле - извън себе си, като магн. поле на тороидална бобина - то това поле служи за направа, като подложка, за кръговия ток на другата, когато "затихва". Така - тая точка, централната, само трепти около мястото си, а полетата от тока в бримките - им образуват обем, като обвивката на този обем може да е с различна форма - сферична (несмутени от др. полета) до елипсоидна, или пурообразна форма, ако участва в пренос на смущение. В този смисъл - точковата пространствена мрежа е Еластична, точките са недосегаеми за експеримент, а наличието на вектор - прави възможно подреждане на съседи в ред-някакъв. При липса на смущения - гладка мрежа с възможно най-ниска ентропия - в смисъл на информация и без изкривявания. Тя е основа за възникване на обекти, които изследваме вече в макрото и дават ентропията в термодинамиката. Тоест, още преди да се е получило вещество от познатата ни материя, има вероятност за нарушаване на ентропията във вид на флуктуации. Ако не се поддържат - локално затихват, заради неподвижността на точките по място в решетката. Но, ако се сфазират няколко флуктуации се получава ток по направление на сфазирането, а съседите "извън" направлението, закъсняват с подреждането си за гасене (изглаждане) на структурата и възстановяването на токовете е вече на ново място. Така подреденото по линия пренася Импулс и веднъж "задвижен" такъв пренос по мрежата, не може от само себе си да спре - разпространява се ЕМВълна - самоподдържа се с фазова и групова съставка. Така в хипотезата - нули, като реалност - не трябват, т. е. практически няма сингулярности и безкрайни енергии. Но за описание, т. е. за матмодели мога да се ползват идеализирано, стига да не се правят неуместни изводи. Като например, че физическите закони в ЧД - не важат (в смисъл - не знаем дали е така )... Принципно - физически закони имаме след създаване на материални обекти с маса, заряд и т. н. - измерими от нас физически свойства. ЧД - е само подреден вакуум. В него няма частици с маса - т. е., трябва да се счита за хало като на магнитно поле, което хало обхваща цялата галактика и я върти като едно цяло. ...

Ей с това, болднатото, описваш правилно "исканията" на автора на темата... (липсва събитието "наличие на свинско", саморъчно, но общо, за цялата система "готвещи хора" може да се усредни - класически в % - има събитие, няма събитие!) ...

Ъглите не се променят, само ако сме в рамките. Но, ако напуснем рамките (както е неговото разглеждане) гюлетата може да се движат всякак за различни наблюдатели. В четиримерното пространство-време, новата рамката се завъртва с въвеждането й, спрямо предишен момент и общо, движенията на гюлетата са по "класическа" крива за трети наблюдател. ...

Започвам да разбирам що не са ти обръщали внимание. В парадокса на стрелата и парадокса на стълбата - е разказано подробно в отговор на това което търсиш. (Не може да казваш нещо грешно, че и да настояваш някой да ти отговаря...) Допълнително ти казах: "Вижда се, че няма парадокси, а има неразбиране същността на СТО. "Последователност" на събития в движеща се система трябва да се търси от гледна точка неподвижен наблюдател (от неподвижна система). " Последователност (едновременност) на събития са от гледна точка неподвижен наблюдател. Ти наблюдаваш отстрани като някакъв трети наблюдател и цъкаш с език, че не можеш да си го обясниш. (не ти е виновен Айнщайн за твоето неразбиране на СТО). ...

Проблемът е разглеждан тук от отдавна: Парадокс на стрелата От Малоум 2, Октомври 28, 2019 in Физика По-долу ... Има и линк от сканер, към сметки за картинките с "гаража и стълбата" които показваш. Вижда се, че няма парадокси, а има неразбиране същността на СТО. "Последователност" на събития в движеща се система трябва да се търси от гледна точка неподвижен наблюдател (от неподвижна система). пп Има и още много други теми с "оборвания" на СТО, ама... - да беше ги погледнал, че не "фащат декиш" пред физиката. ...

Много добро разяснение за границите - математика---физика: ...

Темата съм я показвал още през април миналата година: Април 21, 2020 Така започва изложението си физикът и компютърен учен Стивън Волфрам (Stephen Wolfram). ... ... (ако търсите откритие - такова няма?!? (дефинира се с "формула на откритието")) Expand И аз съм с това впечатление. Ще опитам да го прочета отново утре -- на по-"свежа" глава, но засега ми се натрапва сравнението "колос на глинени крака". Доста фриволно се преплитат абстракциите с материалните "точки" и още по-фриволно науката физика се заменя с уж само обслужващата я математика... ... Това е в теоретична физика, темата: Теорията за паралелни вселени ...

Ето исторически обзор и отговор на въпросите:https://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Realna-li-e-matematikata-Dali-drevnite-sa-vazpriemali-matematikata-ka_155492.html Реална ли е математиката? Дали древните са възприемали математиката като нас? Вавилонска плочка (около 1800-1600 г. пр. н. е.) с изчислението на √2= 1+24/60+51/60²+10/60³ = 1.41421296. Кредит: Wikimedia Commons Дали математиката е „реална“ или нещо напълно умозрително? Философи и математици спорят за това от векове. Някои вярват, че математиката е универсална - други я смятат за толкова реална, колкото всичко друго, което хората са измислили. Даниел Мансфийлд (Daniel Mansfield), преподавател по математика в Университета на Нов Южен Уелс, Австралия, прави в The Conversation кратък обзор на представите на древните математици, търсейки отговор на тези въпроси. От една гледна точка математиката е универсален език, използван за описание на света около нас. Например две ябълки плюс три ябълки винаги са пет ябълки, независимо от гледната точка. Но математиката също е език, използван от хората, така че не е независим от културата. Историята ни показва, че различните култури са имали собствено разбиране за математиката. За съжаление, по-голямата част от това древно разбиране вече е загубено. Почти във всяка древна култура са останали няколко разпръснати текста, показващи научните им познания. Има обаче една древна култура, която е оставила след себе си абсолютно изобилие от текстове. Вавилонската алгебра Погребани в пустините на съвременен Ирак, глинените плочки от древен Вавилон оцеляват непокътнати около 4000 години. Това, което научаваме от тези глинени таблички, е, че вавилонците са били практични хора, които са били много добри в сметките и са знаели как да решават сложни проблеми с числата. Тяхната аритметика обаче е била различна от нашата. Те не са използвали нула или отрицателни числа. Те дори са определили движението на планетите, без да използват методите на съвременната математика. Те са знаели, че числата 3, 4 и 5 съответстват на дължините на страните и диагонала на правоъгълник. Те също така са знаели, че тези числа отговарят на основната връзка 3² + 4² = 5², която гарантира, че страните на триъгълника са перпендикулярни. Вавилонците са направили всичко това без съвременните алгебрични концепции. Сега изразяваме същата идея по-обобщено с помощта на Питагоровата теорема - във всеки правоъгълен триъгълник, дължината на катетите a и b и хипотенузата отговарят на зависимостта a² + b² = c². Вавилонците са можели да решават квадратни уравнения, геометрични прогресии, употребявали са пропорции, средно аритметично, проценти. Във вавилонските текстове, както и в египетските, се е представял само алгоритъма за решение с конкретни примери без променливи, теореми, аксиоми и доказателства, не защото са били глупави, а защото тези идеи все още не са били развити. Това са сравнително модерни понятия, които се появяват повече от 1000 години по-късно, в древна Гърция. "Теоремата на Питагор" се появява за първи път (още от епохата на Хамурапи - XX век пр.н.е.) и то в общ вид. Тя е отразена в специални таблици и широко е използвана за решаване на различни задачи. Вавилонската глинена плочка "Плимптон 322" от около 1800 г. пр. н. е. свидетелства за високото развитие на математиката в древна Месопотамия. Тя изобразява таблица от четири колони и петнадесет реда числа, написани в клинопис от този период. Втората и третата колона съдържат двойка числа от питагорейски тройки, т.е. числата a и c, така че да са в питагорейска тройка a² + b² = c². Например, първият ред съдържа числа, записани в шестдесетичната система като 1°59 и 2°49 (т.е. 119 и 169). Тъй като разликата между квадратите на тези числа е точен квадрат: 169² - 119² = 120², то тези числа образуват питагорейска тройка. Първата колона на тази таблица съдържа число, което може да се получи като c/b². Последната колона съдържа само номера на реда (от 1 до 15). Кредит: Wikimedia Commons Питагоровата теорема Как Питагор е измислил своята теорема. Краткият отговор е, че не го е направил. Питагор от Самос (около 570-495 г. пр. н. е.) вероятно е чувал за идеята, която сега свързваме с неговото име, докато е бил в Египет. Може би той е бил човекът, който я е разпространил в Гърция, но и това не е сигурно. Общоприето е, че доказателството за съотношенията в правоъгълния триъгълник е дадено от Питагор и че е използвал алгебрични методи за намиране на питагорейски тройки, но в същото време, в продължение на пет века след смъртта на Питагор, няма пряко споменаван за неговото авторство на доказателството. Но Плутарх и Цицерон пишат така за теоремата на Питагор, че сякаш авторството на Питагор е добре известно и несъмнено. Съществува и легенда,според която Питагор е ознаменувал откриването на своята теорема с грандиозен пир, убивайки сто бика. Каквато и да е истината, Питагор не е използвал теоремата си за нищо практично. Той се интересува предимно от нумерологията и мистиката на числата, а не от приложенията на математиката. Вавилонците, от друга страна, може би са използвали знанията си за правоъгълни триъгълници за по-конкретни цели. Съществуват доказателства от древна Индия и Рим, показващи, че пропорцията 3-4-5 е била използвана като прост, но ефективен начин за създаване на прави ъгли при изграждането на религиозни храмове и в геодезията. Как са построявали точни прави ъгли древните строители без съвременни инструменти? Старите индуистки религиозни текстове дават инструкции за изработване на правоъгълен огнен олтар, използвайки пропорцията 3-4-5 на провоъгълник със страни 3 и 4 и диагонал с длжина 5. Тези измервания гарантират, че олтарът има прави ъгли във всеки ъгъл. Но математиката в Древна Индия заслужава специално внимание. Обсерваторията в Джейпур, Индия. Кредит: Wikimedia Commons Невероятната Индия Древните индийци, с високата си интелигентност и склонност към абстрактно мислене, естествено заемат водеща позиция в зората на математиката. Развитието на математиката в Индия започва с митичен период. Според традицията най-ранните паметници на индийската математическа култура са религиозните книги: сутри и веди. Произходът им се приписва на VIII-VII век пр.н.е. В тях се излагат геометрични конструкции, които съставляват важна част от ритуалните условия за изграждане на религиозните сгради: храмове, олтари и други, и следователно в тях могат да се намерят първите начини за определяне на квадратурата на кръга и приложението на теоремата на Питагор. Очевидно в резултат на архитектурни изисквания е решен и аритметичният проблем за намиране на питагорейските тройки на естествените числа. Числовата система се определя като десетична от древни времена. Санскритът е индоевропейски език, подобен на индоевропейските езици в Европа (за сравнение: 1 - ека, 2 - дви, 3 - три). В имената на числата се използва както адитивният, така и субстрактивният принцип. Например 19 би могло да бъде наречено едновременно „навадаша“ (девет и десет) и „екауна“ (без едно двадесет). От древни времена е и склонността на индийците да работят с големи числа, което се отразява в легендите. Буда например е имал феноменална способност да брои и е дал числови наименования на всеки числов разред до 1054. Кандидатите за ръката на красивата богиня на Земята трябвало да се състезават в писане, аритметика, борба и стрелба с лък. Победителят в състезанието, Сарватасида, изобретява числова скала в геометрична прогрессия със знаменател 100, която нараства до число с 421 нули. Пристрастяването към операции с големи числа се запазва през цялата история на математиката в Индия. Едни от първите числени знаци, използвани в Индия, са цифрите карощи, които в много отношения са подобни на финикийските и се изписват отдясно наляво. Те по-късно са заменени със знаците брахми, които се пишат отляво надясно като индийската писменост. Наред с цифровия запис на числата е било широко използвано в Индия и словесно обозначаване, улеснено от богатия на синоними санскритски език. В този случай нулата се е обозначавала с думите "празно", "небе", "дупка"; единица - с имената на обекти, които съществуват само в единствено число: Луна, Земя; две - с думите "близнаци", "очи", "ноздри", "устни", "криле"; четири - думите "океани", "посоки на света" и т.н. Около 500 г. сл. н. е. неизвестен индийски математик изобретява нова система за писане на числа - десетичната позиционна система. В него извършването на аритметични операции се оказва неизмеримо по-лесно, отколкото в старите, с неудобни буквени кодове, които използват гърците, или шейсетичните като при вавилонците. Впоследствие индийците използват сметала, адаптирани към позиционната система. Те разработват пълни алгоритми за всички аритметични операции, включително извличане на квадратни и кубични корени. Позиционният принцип се употребява и при словесната номерация, при което една и съща дума, в зависимост от мястото, има различна числена стойност, а имената на разреда се пропускат. Например числото 1021 може да се запише с думите "Луна - дупка - крила - Луна". Едно от имената за нула - "shunya" (празно) по-късно става основно. Когато през VIII век. индийските математически книги се превеждат на арабски, думата „шуня“ е преведена на арабската дума „syfr“, която има същото значение. Думата "syfr" в превода от арабските книги на латински остава без превод под формата на ciffra, откъдето идва френското и английското име за нула zero, немската дума Ziffer и нашата дума за "цифра", която първоначално е означавала нула. Цифрите "брахми". От тези индийски знаци произхождат съвременните цифри. На основата на числата на брахми са разработени съвременните индийски числа „Деванагари“ (божествена писменост), които се използват в десетичната позиционна система, от която произхождат десетичните позиционни системи на арабите и европейците. Ние наричаме измислените от индийците числа 1, 2, .., 9 и нула арабски, тъй като сме ги заели от арабите, но самите араби наричат тези числа индийски, а аритметиката, базирана на десетичната система - „индийско смятане“ (Hisab al-Hind). Индийците наричат неизвестната стойност „яват-тават“ (толкова колкото), като буквата, означаваща сричката „я“, служи за обозначаване на неизвестното. Ако има няколко неизвестни, тогава те се наричат с думи, изразяващи различни цветове: калака (черно), пилака (синьо), питака (жълто), панда (бяло), лохита (червено) и се обозначават с първите срички на съответните думи: ка, ни, пи, да, ло. Свободният член в уравненията се придружава от първата сричка на думата "руна" (цяло). Понякога неизвестното се е обозначавало с нула, тъй като първоначално в таблиците, например за пропорционални стойности, за него се оставяла празна клетка. Индийските математици, започвайки с Брахмагупта (7 век сл. н. е.), систематично използват отрицателни числа и третират положително число като собственост, а отрицателно число като дълг. Брахмагупта дава всички правила за аритметични операции с отрицателни числа. „Квадратът на положителните или отрицателните числа са положителни, техните квадратни корени ще бъдат съответно положителни и отрицателен. Тъй като отрицателното число по своята същност не е квадрат, то няма квадратен корен", пише през 850 г. Магавира в книгата си „Ганита-сара-санграха“ („Кратък курс по математика“). Геометричните доказателства са изключително лаконични, но често много визуални. И така, за да се обоснове правилото за изчисляване на площта на триъгълник, е дадена фигура, в която височината на правоъгълника е равна на половината от височината на триъгълника (Вижте схемата по-долу). За да обоснове предположението „Площта на кръг е равна на площта на правоъгълник, чиито страни са съответно равни на полукръга и радиуса", Ганеша (XVI век) разделя кръга на 12 равни сектора и след това разгръща всеки полукръг, състоящ се от 6 сектора, във фигура във форма на трион, чиято основа е равна на полукръга, а височината е равна на радиуса. Правоъгълникът, посочен в условието, ще бъде получен чрез вмъкване на зъбите на едния от "трионите" в процепите между зъбите на другия. Очевидно читателят е трябвало да си представи, че кръгът не е разделен на 12, а на толкова голям брой сектори, че тези сектори ще станат неразличими от триъгълниците, съставляващи „триона“. Трябва да приемем, че дължим тези грандиозни изобретения не само на моментното просветление на някакъв случаен гений, който е изпреварил времето си, а че по същество е продукт на социалната среда и че тези изобретения отговарят на жизненоважни нужди на своето време. От ранните математически трудове на санскрит изглежда ясно, че такава необходимост е съществувала, тъй като тези книги обсъждат много въпроси, засягащи търговията и социалните отношения и свързани със сложни изчисления. Има проблеми по отношение на данъчното облагане, кредита и лихвите; проблеми на търговските обединения, борсовата търговия, както и обмена на монети и определянето на златното съдържание в пробите. Обществото става сложно и много хора са заети с административни функции и търговия. Това е било невъзможно да се направи без прости методи за изчисление. Приемането в Индия на нулата и десетичната позиционна бройна система дава простор на мисълта за бърз напредък в аритметиката и алгебрата, отбелязан в поредица открития: въвеждането на дробите, умножаване и делене на дроби; въвеждането и усъвършенстването на тройното правило; квадрати и кубове, квадратни корени кубични корени, както и символите им; знак минус; изчисляване на стойността на π на 3.1416; използване на букви от азбуката в алгебрата за обозначаване на неизвестни величини; използване на прости и квадратни уравнения; изследване на свойствата на нулата. Нашите термини „корен“ и „синус“ също ни напомнят за ролята на индийските учени в развитието на алгебрата и тригонометрията. Въпросите През 19 век германският математик Леополд Кронекер казва „Бог е направил целите числа, всичко останало е дело на човека“. "Съгласен съм с това чувство, поне за положителните цели числа - целите числа, с които броим, - защото вавилонците не са вярвали в нулата или отрицателните числа", пише Даниел Мансфийлд. Математиката се случва от много, много отдавна. Много преди древна Гърция и Питагор. Дали е реална? За повечето култури само някои неща като положителните числа и правоъгълния триъгълник 3-4-5. Почти всичко останало в математиката се определя от обществото. Източник: The Conversation. Прочетете оригиналната статия. Математика в Древней Индии, MaxBooks.Ru НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ДРЕВНЕЙ ИНДИИ, «История и археология», Клопыжникова А.А., Ромах Н.И. ... ... ...

Трябват частици, които да бъдат гравитационно привлечени за образуване на галактика. Ако образуването на частиците става на огромни разстояния една от друга (взривовете са слаби и далеч един от друг), първите сили които им действат са силите с електро-магнитен произход, щото са заредени. Стават ел-неутрални и остава да се "събират" от гравитацията - все някоя от тях е изпреварила другите и взаимното въртене при падане една към друга, започва формиране на център, около който "падат" други частици, като постепенно заради началното въртене, частиците формират плоскост на въртене (заради непрестанното им образуване, ползват началната подреденост). Заедно с окрупняване на обекта, се забавя неговата скорост, като цяло. Но при разпад на неговите частици след уплътнителни процеси, се проявяват хаотичните процеси на изменение на ЕМПоле извън обекта. В зависимост от хаоса - частиците "избягват" образуване в хаоса - галактиката като цяло се задвижва по посока намаляване на хаоса, т. е. - започва и разбягване на евентуално доближили се образувания, подобно галактики. Заедно с натрупване на материал в галактиките се увеличава и гравитацията между тях. Има борба на привличащи и отблъскващи сили и където надделеят грави-силите - се сливат. Ясно е, че тези пък които в разбягването са много далеч една от друга - надделява силата на разбягване от тая на привличането им една друга. (при Пенроуз - преди още да има частици, ентропията е много ниска. Но - на какво - не може да каже. Има нещо "идеално подредено". При мен - това е зрънцевият модел вакуум - зрънцата не променят мястото си едно-друго - няма частици няма хаос. Пулсират за образуването си на място. Само флукуациите (сфазиране по вектор "момент на импулс"), мърдат по вакуума. И при конструктивно сфазиране - е възможно възбуждане на фотони и др. частици с маса и заряд, и др. физични характеристики - начало за хаос в неподвижно ЕМПоле) ...

Малко по-друга е философията. Един преподавател по математика казваше: "Делиме, умножаваме ... "ала-бала" и получаваме"... Номерът е в "ала-бала". Физиката се старае да изучава света чрез сравняване на качества (както по-горе е писано) в равновесие (ползват се симетрии, примерно) и физиката си ползва символи от математиката: равенство ("="), нула (0), или (>, <), приблизително, скобки и др. Принципно-философски е известно - няма нула или равенство в Природата, но, затова пък има приближения на резултати за факти от възможни експерименти, с Известна математическа степен на точност, в повечето случаи. Пак в зависимост от приетите начални условия. Това, че могат да се получат изменения на физическите закони - да, но ... само се поправят-допълват с новите знания, без да престават да действат - подобрява се точността на предположенията, също. Не отпадат физическите закони заради поправка, а само се допълват с подобряване на известното за начални условия. Фантасмагории са твърденията, че някъде другаде във Вселената, действали други физични закони. Човешко оправдание за невъзможност "око да види - ръка да пипне". ...

Теорията на Роджер Пенроуз е правилната, но без да има голяма нужда от ГВ - може много на брой малки взривове, които последствие оформят галактики: https://youtu.be/ZxMgtunbZNs ...

(Знаеш, по хипотезата -физическата информация се съдържа във фотоните. Обвивките на непрестанно образуващите се частици, се формират по-бавно от бързината на формиране на частиците като цяло и "насищат" близката си околност с конфигурации по подобие на формата си, за всяка пълна пулсация при образуването си. Грубо - все едно излъчват като антена обвивки - като балончета, характерни за точно тази частица. За Съседните подобни частици, енергетично, е по-изгодно да се образуват върху готовата полева структура или - правят стъпка на образуване към излъчващата, като че ли им действа съвсем слаба сила на привличане. Тоест, заради подреждане на полевата структура (ентропия) се получава привличане на подобните частици. (бозоните го показват - скупчват се, а фермионите - не. Те ползват цялото околно пространство за да направят себе си и не формират постоянна обвивна повърхнина около себе си.) ) ...По рано съм го писал: Ентропията S = K.lnP, ..., където: K – константата на Болцман … ( 1,38.10^(-24) сal/deg), а Р – е броят на начините, по които може да се реализира дадено състояние. ... Като преминем към двоична система, която използвахме за пресмятане на информацията (J) ...: Ентропията се различава от информацията само с множителя K.ln2 При това на един бит информация съответства твърде малка стойност на ентропията, тъй като константата на Болцман е много малка... Приблизително 2,5.10^(-24) сal/deg ...

Тъй като математиката е помощна наука (както са казали вече - друг език, използван за "краткост" при писане, например) - то няма математическо "откритие". Откритията - явление, закономерност и свойство - се описват с думи. "Формулата на откритието" също се описва с думи. След това - може да се ползват символи от математиката, като се разяснява всеки от символите - пак с думи. За принос в математиката също се раздават награди, подобно нобеловите. Заради горното - стават важни именно тълкуванията на разни твърдения и мат-формулите имат - търпят промени, за доизясняване на описвано явление.

Един метод (как се е стигнало дотук) се изразява в днешния виц: "Много е тъпо, когато влезеш в бутик нa "Dolce & Gabbana" или на "Gucci" и видиш заплатата ти изписана на чифт чорапи! " ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Izchislen-e-po-tesen-diapazon-na-vazmozhnata-masa-na-chastitcite-tamna_164356.html Изчислeн е по-тесен диапазон на възможната маса на частиците тъмна материя Учените изчислиха нов, по-строг обхват на масата на частиците тъмна материя, основавайки се на предположението, че гравитацията е единствената сила, която им влияе. Ако някога се открият тези частици и тяхната маса се окаже извън този изчислен диапазон, то тогава върху тъмната материя би трябвало да действа и друга неизвестна сила. Изглежда толкова просто и въпреки това не се бе случвало досега: знае се, че тъмната материя реагира на гравитацията и този факт позволява да се изчисли колка маса трябва да имат хипотетичните частици, съставляващи тъмната материя. Изследователите от Университета в Съсекс очевидно са първите, които се сещат за това и използват предположението, че единствената сила, действаща върху тъмната материя, е гравитацията и изчисляват диапазона на възможните маси на частиците тъмна материя и резултатът е изненадващ: масата на частиците тъмна материя трябва да бъде между 10-3 и 107 електронволта. Това е диапазон на маси, който е много по-малък от това, което преди се използваше като „спектър“ на загадъчните частици: между 10-24 eV и 1019 GeV (1 GeV е един милиард eV или електронволт - енергията във вакуум, получена от електрон при преминаването му през точки с потенциална разлика 1 V. Единицата се използва за измерване на масата на елементарните частици, като се трансформира чрез уравнението на Айнщайн, E=m·c2). Новото изчисление определя, че частиците тъмна материя не са нито свръхлеки, нито свръхмасивни. Втора изненада е, че ако се окаже, че масата на тъмната материя е извън този диапазон, това означава, че тъмната материя реагира не само на гравитацията, но и на друга сила. Това може да е слабото взаимодействие, но може и да е сила на природата, която изобщо не познаваме, пета сила на природата. Справка: Theoretical bounds on dark matter masses Xavier Calmet, Folkert Kuipers, Physics Letters B https://doi.org/10.1016/j.physletb.2021.136068 Източник: How heavy is dark matter? Scientists radically narrow the potential mass range for the first time, UNIVERSITY OF SUSSEX . ... ... (Съм с различно мнение по въпроса - няма специални частици на тъмната материя. Гравитацията е с гравитони - излъчвани от централна област на частици с маса. Промяната на обвивките на частиците и телата, водят до промяна на съпротивлението при движение в неподвижното ЕМПоле. А коефициентът на съпротивление е маса. Непрестанното образуване на частиците води до промяна във формата на частиците и до други параметри при взаимодействието им с други подобни. При това информацията която се излъчва от тези промени е като обвивка-балон, т. е., "носи" много малко енергия, съизмерима с енергията на грави-взаимодействието. Прилича на гравитационно - променят се масите, но не се отчитат като "части" на тъмна енергия - това е Петата сила - принцип на подобието - подобните може да се привличат не само заради гравитация от маса, а и заради енергия от информация. И, доколкото частиците притежават и спин - може да се получава и слаба ентропийна отблъскваща сила. Например - принцип на Паули - спин зависимост на два електрона за една орбитала - една обвивка.) ...

Има сериозна полза от допира с музиката. Ритъмът е в главите ни още от първобитното: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Mozakat-na-muzikantite-e-po-razvit-ot-mozaka-na-obiknovenite-hora_164225.html Мозъкът на музикантите е по-развит от мозъка на обикновените хора Учените установиха, че независимо от вродената им способност да възприемат звука, мозъкът на музикантите има по-силни структурни и функционални връзки от хората, които не са свирили на музикални инструменти. Години музикално обучение оформят мозъка на музикантите по драматичен начин. Малцина музиканти - като Моцарт и Майкъл Джексън - са притежавали перфектен слух, способността да идентифицират точно един тон. Но остава неясно как тази способност влияе на мозъка. Сега екип невроучени публикува в Journal of Neuroscience резултатите от проучване с най-голямата извадка от музиканти и немузиканти от 153 участника. Учените сравняват мозъка на професионалните музиканти, някои от които с перфектен слух, с "обикновени" хора. За изненада на учените е нямало значителни разлики между мозъка на музикантите със и без перфектен слух, той може да оформя мозъка по по-фини начини. Мрежи, които се оказаха по-развити в мозъка на музикантите. Кредит: Leipold et al., JNeurosci 2021 В мозъка на двата типа музиканти са открити по-силни функционални връзки - синхронизирана активност на регионите на мозъчните области - в слуховите области на двете мозъчни полукълба. Музикантите също така са имали по-силни връзки с бялото вещество между слуховите области и лобовете, участващи в различни видове обработка на високо ниво. Освен това музикантите, които са започнали да се занимават в ранна възраст, са имали по-силни структурни връзки от тези, които са започнали по-късно. Също така дългосрочното изучаване на музиката е повлияло за оформянето на устойчиви промени в мащабните мозъчни мрежи. В бъдещи проучвания екипът предлага да се изследват по-фините ефекти от музикалната практика и перфектния слух. Справка: “Musical Expertise Shapes Functional and Structural Brains Networks Independent of Absolute Pitch Ability” 25 January 2021, Journal of Neuroscience. DOI: 10.1523/JNEUROSCI.1985-20.2020 Източник: Musicians Have Brains With Stronger Connections Than Non-musicians, Scitech Daily ...

Малко съм "скаран" с чуждите езици, ама си звучи смешно: "Сейчас выступает вокально инструментальный ансамбъл "Жучки". Они выпълняет: "Она любит вас, Ой, Ой!" . И започва: ...

Интересен начин за запомняне на "сложната" зависимост: ... ...

Така е прието във вакуум. Но има и още - движението й по "права" линия - наблюдават се далечни галактики, които вече не са на мястото от което идва светлината им до нас. Ако ползваме аналогията с повърхност на раздуващ се балон, то при триангулацията ще се "виждат" триъгълници със сума на ъглите им от 180 градуса. Извод - плоска вселена. ... Всъщност - не е известно, дали галактики "под-над" тая повърхност, светят за нас, дали ги виждаме?!. Дали не са се скрили като тъмна материя и като тъмна енергия (излъчванията от тях - в невидимия за нас спектър от лъчения), дали не формират причина за, така нареченото, Реликтово лъчение и др. И още - като раздуващ се балон - какво (кой?) "духа" в мундщука на балона, та да се раздува обемът му... може да е материал от загиваща друга, стара Вселена, просмукваща се през "червеева дупка" (мундщука), която да формира плътността на "нещото" в обема на сегашната Вселена ... ...