Малоум 2

Май така излиза - "Солта е солена, защото ако не беше солена нямаше да има с какво да я посолим!.." Само, дето не е толкова просто, като софизъм. Философски пространството може и да не е обект - спори се. Не можем, ей така, да му предпишем свойство "разширяване". Ако не е материално, тоест, ако е наша удобна измислица, то няма това свойство - просто е абстракция. Тогава, трябва в него - като вместилище на всичко известно ни - да има среда, например етер* или "тъмно", които да показват "свойства", подобни на тез, дето са предписани на физическото пространство и те да са доказано недостижими за експериментална проверка. И .. става по-лесно, ако основата е зрънцевият вакуум с неподвижни по място зрънца. Всички негови структурни промени, като "гъвкава" пространствено решетка ще определят характеристики на физическо пространство. Така - няма нужда да се спори дали пространството е обективно или не, защото евентуалните негови свойства се вписват автоматически във физически свойства на материята, която можем да измерваме. И, за които се градят матмодели. Тогава - наистина е проблем "границата на приложение" на модела, щото зависи от изначалната философска интерпретация. И, само проверените локално може да са правилни, а като всеобщо обобщение - не. Точно това се получава с модела при решения, които се тълкуват към ГВ, а също и "решения" които предричат космически червееви тунели. А, със същите тези конструкти е надарена цялата материя- всички частици имат "дупка" в централната си част, а всички растения, например, имат "тунели" в стеблата и клоните си. Тоест - физическите закони действат и при тях - сметки с пространство-време, вектори, "тензори" - трябва да важат и за "дребните" материални неща - локално. Затова ми се струва, че е по-правилно да се казва "разбягване" на Галактики, а не - разширение на пространство: отпада нуждата от ГВ и нуждата от скорости по-големи от на светлината в инфлационния период, отпада "Що не се увеличават размерите на галактиките и веществата при разширяване на пространството" и т. н. Многото на брой повсеместни Малки Взривове с непрестанно образуващи се частици, решават въпроса за разбягване на галактики. ...

И защо трябва да се разбягват, а не да се движат хаотично? Погледнато по-подробно, споменатият "хаос" от ЕМВълни и подобни причини равновероятно се случват от всички посоки на една галактика, и това не може да е причина тя да се движи в направление в което се движат и останалите. Причината тя да се движи може да е някаква локална нееднородност, която да определи посоката, но това ще доведе до различни посоки за всяка галактика, а не до това стройно и глобално раздалечаване Хокинг заедно със студентите си показа по Дискавъри (или нешънъла, не помня), че където и да застанем в/върху някоя галактика, то почти всички галактики се разбягват от мястото на наблюдение - това е факт. (някои по-бързо, което води до моментно приближаване, други по-бавно, но посока откъм ГВ -няма и не е възможно да се установи). (не е хоотично разбягването, поради непрестанното образуване на частиците на материята с маса, а самото образуване е по посока на минималната енергия за образуването им, тоест към нехаотичността, на външното за тях, ЕМПоле. При уравновесяване на елмагн. сили от заряди - остава да действа гравитацията и образува галактики от сила на привличане. "Кривината" си е кривина от структура на зрънцевия вакуум, т. е., ще задава не само правилното образуване на частици, но и геодизичните линии, по които движението на тела е в равновесно състояние на силите - цетробежни и центростремителни в хомогенни полета. Ако има локална нехомогенност - има "мачкане" на частите на тялото - факт) ...

Наука и религия - за и против. Религията "се грижи" за душата, науката - за разбиране на физическия свят. ... ...

Според мен: Не е разширение на Вселената, а разбягване на Галактиките. Заради сили на отблъскване в междугалактичното пространство (голям хаос от ЕМВълни, излъчени от процесите на рекомбинация на ел.зарядите в галактиките). Разбягването е във всички посоки от ... мястото на гледане. ...

Безспорно, нови хипотези са нужни (и в клипчето - от учени, се твърди същото). Предположили са енергийни скупчвания-концентрат?! (от какво?!) в точки от пространство, но само "зрънцевия" модел вакуум (от хипотезата ми), може да обясни Вселената, без необходимост от един ГВ. Когато се говори за промяна на "сили" от тези енергийни скупчвания, то това са сили с ентропиен произход - за "близък" порядък са едни, а за "далечен" порядък - други... Тогава понятието за "сила" вече зависи от принудителното движение по линии, несъвпадащи с геодезичните по геометрия на пространство-времето тая геометрия се задава от зрънцеви структури в неподвижна среда. Важното е, че "зрънцата" са неподвижни по място в пространствената решетка, "излъчваните" от тях смущения (заради пулсациите им за образуване на себе си и това е информация за другите тела, демек ентропия), образуват Неподвижно ЕМполе, което "се разклаща" само заради присъствието на движещи се по-крупни заредени частици с маса. Ние "ловим" измененията на ЕМПоле, пак посредством измененията на движенията на същите-подобните частици. И ги наричаме вълни. Така - освен четирите взаимодействия има и Пето - с привличащо-отблъскващи сили от ентропиен произход, само заради съществуващо подобие на структурите на телата. Тя групира-окрупнява тела, в Природата локално, по принцип на подобие на телата. ...

Напротив - животът е съобразен с ТО. Ето и днешният виц в дир-а: "За напреднали математици: - Лазар е на 69 години, а гаджето му е на 19 години. Колко пари има Лазар?" Отговорът по ТО е "Много".(математиката, в случая, издъша като след корона) ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Fizitci-sa-otkrili-dokazatelstva-za-sashtestvuvaneto-na-nova-elementar_163518.html Физици са открили доказателства за съществуването на нова елементарна частица Нов тип квантова частица, наречена неутрален фермион, може да е открита в материал изолатор. Кредит: Kai Fu for the Wu Lab, Princeton University По дефиниция металите и изолаторите са много различни, но сега физици от Принстън случайно откриват неочаквано квантово поведение в изолатор, което се смяташе за характерно за металите. Находката предполага съвсем нов тип квантови частици, които екипът нарича неутрални фермиони. Констатациите са публикувани в списание Nature. По електрическа проводимост повечето материали могат да бъдат разделени на проводници, изолатори и полупроводници. Всички те имат различна вътрешна структура и са способни да провеждат електрически ток по различни начини. В проводниците подвижността на носителите на заряд е по-висока, така че електроните могат свободно да се движат вътре в материала. При изолаторите е точно обратното - поради голямото съпротивление движението на електрони в такива материали е трудно. Заради това в металите, които са проводници, можете да наблюдавате явления, които не са характерни за изолаторите, като появата на квантови осцилации (трептения). Когато са изложени на магнитно поле при много ниски температури, електроните могат да преминат в квантово състояние, което предизвиква колебания в съпротивлението на материала. Това обаче не се случва при изолаторите, тъй като подвижността на електроните в тях е много ниска. Или поне така се смяташе досега през последните сто години. В новото изследване изследователите от Принстън за първи път случайно откриват квантови осцилации в изолатор. В своето изследване авторите са използвали волфрамов дителурид (WTe2), материал, който проявява свойствата на проводник в триизмерна форма и се превръща в изолатор при преминаване в двуизмерна форма, която наподобява структурата на графен. Авторите са получили еднослоен дителурид, поставили са го в магнитно поле и са наблюдавали появата на квантови осцилации в него. Съвременните теории не обясняват това явление, но изследователите изтъкват собствена хипотеза. Те предполагат, че не електроните причинят такива трептения, а по-скоро силните взаимодействия може да създават нови квантови частици, принадлежащи към класа на фермионите, които проявяват наблюдавания ефект Според изследователите, тъй като заредените частици не могат да се движат в изолатори (в такъв случай тези материали вече няма да са изолатори), тогава квантовите трептения трябва да се предизвикват от неутрални фермиони. Физиците не са намерили кандидати за тази роля сред известните частици, така че предполагат съществуването на нова квантова частица. Справка: Landau quantization and highly mobile fermions in an insulator Wang, P., Yu, G., Jia, Y. et al., Nature (2021). https://doi.org/10.1038/s41586-020-03084-9 Източник: New quantum particle may have been accidentally discovered, New Atlas Пояснения: Всички елементарни частици са разделени на две групи: взаимодействията между материалните частици се поддържат от частици, които се наричат "бозони" - в чест на индийския физик Сатиендра Нат Бозе (със спин 0, 1 и 2); веществото във Вселената се образува от частици - "фермиони" в чест на Енрико Ферми (с полуцяло число спин, т.е. спин-1/2, или 3/2). Повече за различните частици може да прочетете в "Елементарните частици", "Бозоните и фундаменталните взаимодействия", "Стандартният модел на елементарните частици" ... ... (Според мен това е проявление на силите с ентропиен произход - стават проявими заедно със силите от изпитващите магнитни полета. )

Значи, не е сигурно, че: Може да се получат разминаванки, като при експеримента на Саняк. Може наблюдателя пак да вижда някакво усукване на вала Не усукан (от някаква външна сила), а въртящ се вал - ще пресметне (ще измери) центробежната си сила. И да има разминавки - наблюдател ще знае от какво са. (Саняк не разглеждаме, щото е друго. Там "играе" изменението на фазовата скорост, заради ускоренията. В огледалата има поглъщане и преизлъчване на светлината, а те, огледалата, се явяват "излъчвател с ускорение" и като такива пренасят различен импулс в противопосочните движения на фотоните. Фазовата скорост пък определя различен пробег-път,... всъщност, различни времена на пристигане на фотоните в датчика.) ...

Въртящ се вал би бил неподвижен за наблюдател, качен-захванат към повърхността на вала. Но не е инерциален, върху му действа центробежната сила, реакция на центростремителната сила. Тоест - той знае, че Валът се върти около централната си ос. (идеята е, че така ще получава и сила за междузвездните кораби - като се въртят около оста си... космонавтите ще "вървят" по периферията с глава към централната ос). Щом наблюдател се движи с ускорение - други сметки се правят, а не тези от СТО. Неправилно се употребява "усукан" в примера. За усукване е нужна сила-силов въртящ момент. Пак има ускорения, а значи и други сметки се правят. Но ако само валът се върти - то той се върти и в едната и в другата инерциална система за наблюдател незакачен към "въртенето" на вала. Даже - за вала, има две скъсявания - едно от въртенето, сравнено с невъртящото му състояние, другото - от относителните скорости между системите за отчет. ...

Много предположения, резултат почти няма... ... (И според мен - измененията на геометрията на пространството, не е ограничено от скоростта на светлината!) ...

Ето го и видеото към по-горна статия от 15 декември2020: ... статията на по-горен пост е от: ( https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Fragmenti-energiia-ne-valni-ili-chastitci-mozhe-da-sa-osnovnite-gr_161649.html Фрагменти енергия - не вълни или частици - може да са основните градивни елементи на Вселената) ... ...

Нали се сещаш: в КМ има три отговора "да" (колапс- време-съществуване), "не" (време-несъществуване) и "може би" (сплетеност), в зависимост от това за какво СЪСТОЯНИЕ питаме. (Колапсът е поради декохеренция от изпитващото поле и остават устойчивите честоти на образуване на частицата, за това състояние на полетата общо. "Гледане" означава облъчване с полетата в опита. Затова частицата се фиксира по "измерими" параметри (или предположени от опит) "Нулата" е поради - локална област, място, в което образуване на частицата е невъзможно при изпитващите параметри. "Може би" - смяната на спина е с огромна честота и при изпитване - се задава от изпитващите бавни полета посоката на спина, за която енергията за образуване на частицата ще е най-малка. тоест - придобива се свойство: по-често спинът да се проявява в направление на изгодното му външно поле за образуване, по енергия.) ...

Обикновено - се объркват минало, настояще, бъдеще. Събитията от момент "сега" на наблюдателя... Нищо не е предопределено но и не е случайно. Сами "тикаме" възможностите за разнообразие, натам, накъдето ни е интересът. Въпрос на правилна предварителна информация - интелект, демек. ... ...

Здрасти, Шпага! Има малко начална информация: https://bg.wikipedia.org/wiki/Гравитационна_вълна ... ... Надлъжни са механичните вълни. Гравитационните вълни се считат по подобие на електромагнитните - като напречни и имат поляризация. Тая особеност предизвиква механични вълни в обектите, които срещат вълната. Деформациите в напречна и надлъжна посока за обекта са различни и ако се засекат времената, както е при ЛИГО - може да се каже, че е "минала" гравивълна..., но за да знаем откъде пристига - трябва засичане и на ЕМВълна от мястото на излъчване на грави-вълните. ...

Ето и нещо, което звучи правдоподобно към реалността: ... ... Ле-ле! Добре, че имам хипотеза за непрестанното образуване на частиците. Иначе - твърде заблуждаващо звучи - скорост, по-голяма от на светлината,,,, като че ли не са чували че такава скорост е в среда (Черенков-Вавилов). Мезоните се движат в атмосфера, където скоростта на светлината във вакуум е по-голяма от скоростта на светлината в средата. А, устойчивостта им като частица (време на живот на частица), се дължи на това, че не срещат толкова много къси вълни (малък интензитет на късите в ниските слоеве на атм.), които резонансно да ги разпадат (които да са кратни на на образуващите фотони на мезоните). ...

Само да вметна, че задаваш по-правилно въпросите си - почти с правилен отговор. Така че не се самокритикувай. Знаеш от Нютон - гравитацията е сила на привличане и : ускорението е сила делена на маса. А = F/m... И изречението ти в цветничко е вярно! За второто изречение в цветно - по формулата по-горе - увеличаването на силата ще увеличава пропорционално и ускорението, а това се знае - известно е. И тук се пренебрегват много неща: тежест на въже, еластичност, сили на триене в опорите , температури, влажност и т. н. - винаги има приближения в резултата. Затова са важни и Началните условия, за да може да се Решават задачите. Правят се опростявания - винаги, като се търси все по-прецизен опит-експеримент. Когато му казах на Орбит, че трябва да се решава задача от трите тела, ако иска да си разбере грешките- той ми отговори, че няма такава задача, че съм написал глупости и т. н. - ясно е, че не разбира физика. Вярването в Коледа, например - не е достатъчно за вярване и в реалността - трябват факти. А задачата за трите тела - принципно е нерешима Точно - с математически израз..., щото такъв няма. Приблизително с числени методи, да, може да се постигне някаква точност, но..., това е! Природна даденост. ОТО е за грамадански маси. И кривини. Те, едрите маси, се движат относително бавно. А частиците - свободни в Космоса, се движат с релативистични скорости. Затова - не може да се съчетаят удобно знанията за едрото и дребното. А, вълните, ако ги има, са напречни и не могат да са отблъскващи или привличащи във вакуум среда. Те са разтягащи и свиващи едрите тела, евентуално. Весели празници! ...

Физичен закон от семейния живот: - Щом жената кипне, мъжът се изпарява! ...

Лапландец, споко, има и по-зле от тебе по физика. Виждат фотони които са се излъчили от тях самите, без огледало! Скоростомерите се дънят при скорости 1000 пъти по големи от светлината - де отиваш, А?.. и ... т. н. глупости. Ама с нАучен привкус и убеденост. Ето, учись, както се казва на руски: ... (само за смях, разбира се!) ...

Обобщено, популярно за проблемите с "тъмното": ... ...

Приятно примерче! Ако ползваме, обаче, развитието на техниката, можем да видим, че когато не прелитаме, а заставаме неподвижни от каквато и да е "земна" дистанция, постижима с дрон, примерно - то този триъгълник не е, всеки път, равностранен. Чиста класика, но от опит знаем за перспективата, че при промяна на ъгъл и дистанция "плоското" не е плоско Тоест - за нашите "земни" условия - малки разстояния малки скорости..., като че ли е достатъчно да прилагаме класическите закони, известни от отдавна. И пак е имало спорове относно ... относителността. Но дори и при малки относителни скорости, са възниквали необясними проблеми. Като "се качим" на електрон и ... магнитното поле около тоя "ток" изчезва... Лоша работа, ама любопитството за обяснение надделява... И се ражда СТО. (черните очила са заради проблемите със светлината) ...

https://megavselena.bg/fizici-se-opitvat-da-obedinyat-vsichki-prirodni-sili-i-da-popravyat-provala-na-ajnshtajn/ Физици се опитват да обединят всички природни сили и да поправят провала на Айнщайн През последните си години Алберт Айнщайн прекарва времето си, опитвайки се да обедини всички природни сили. Умира разочарован от това, че опитът му ще влезе в историята като най-големия му провал. Но неуспешната мечта на Айнщайн в крайна сметка може да се превърне в негов краен триумф, тъй като малка група теоретични физици преработват старите му идеи. Не е задължително да обединят всички сили на Вселената, но може да обяснят някои от най-належащите проблеми, пред които е изправена съвременната наука. Най-успешната теория за гравитацията, известна на човечеството, е теорията на Айнщайн за общата относителност. Айнщайн прекарва повече от седем години в разработването й, но чакането си заслужава. На пръв поглед общата теория на относителността е измамно проста. Цялата драма на Вселената се развива на голямата, четиримерна сцена, наречена пространство-време. Материята и енергията – актьорите на космоса – тичат наоколо, вършейки своето, казвайки своите реплики. Материята и енергията деформират пространство-времето, което го кара да се извива. Това изкривяване от своя страна определя как материята и енергията да се движат и да се държат. Така се появява общата теория на относителността! Постоянният диалог между пространствено-времевия етап и материята и енергията е това, което виждаме като сила на гравитацията. Теорията на Айнщайн е преминала всеки тест, поради което е оцеляла цял век от раждането си. Великият учен е предсказал и обяснил странни явления във Вселената, включително огъването на светлина около масивни обекти и образуването на черни дупки. Но именно тук се появява проблем. Когато общата теория на относителността казва, че трябва да съществуват черни дупки тя е права, но напълно се разрушава, когато се опитва да опише техните уникални свойства. Ние нямаме описание на гравитацията в такъв субатомен мащаб, където квантовата механика да има влияние. В този мащаб, когато гравитацията стане силна и краткосрочна, общата теория на относителността дори не може да прави прогнози – математиката просто се разпада. Освен това, астрономите са забелязали два феномена, които също не са напълно обяснени от общата теория на относителността: Повечето от материята във Вселената (така наречената тъмна материя) не взаимодейства със светлината; и разширяването на Вселената се ускорява непрекъснато (което се смята, че е причинено от все още неизвестната тъмна енергия). За да обясним тъмната материя и тъмната енергия, имаме два избора. Или общата теория на относителността е напълно правилна, но нашият космос е изпълнен със странни нови вещества, или общата теория на относителността е напълно грешна. Самият Айнщайн се опитва да премине границите на общата теория на относителността. Но той не е мотивиран от пъзелите на особеностите на черните дупки или от ускоряващата се Вселена, защото тогава никой не знае, че те съществуват, камо ли да бъдат големи теоретични предизвикателства. Вместо това Айнщайн е мотивиран от по-висша цел: опит за обединяване на всички (известни) закони на физиката в една математическа рамка. В неговия случай той има гравитация от едната страна, представена от известната му обща теория на относителността, и електромагнетизъм от друга, представен от уравненията на Максуел, които описват всичко – от магнити и електрически токове до самата светлина. В опитите си да направи супер-теория на всичко, Айнщайн въвежда Общата теория на относителността Две. Основната версия на относителността се грижи само за изкривяване на пространство-времето. Но рестартирането на Айнщайн също обърна внимание на извиването или усукването в пространство-времето. Когато Айнщайн се опитва да обясни нещо повече от гравитацията, той трябва да включи допълнителни ефекти. Айнщайн се надява изкривяването на пространство-времето по някакъв начин да бъде свързано с електромагнетизма (по същия начин, по който изкривяването на пространство-времето е свързано с гравитацията), но уви, той не можа да намери никакви решения и новата му теория умира с него. Но други физици никога не са се отказали от мечтата и оттогава се опитват да обединят физиката. Една от най-добре развитите концепции се нарича Теория на струните, която твърди, че всички частици са наистина малки вибриращи струни, а Вселената има допълнителни пространствени измерения, които са малки и извити. Теорията на струните никога не се основава на оригиналната идея на Айнщайн за извитостта на пространство-времето, но сега физиците дават втори поглед на тази стара идея, която се нарича „телепаралелна гравитация“. Името „телепаралелно“ идва от оригиналната работа на Айнщайн, която изследва същността на далечните успоредни линии в неговата геометрична рамка, изследвайки как изкривяването и извиването на пространство-времето са повлияли на движението на материята и енергията. Днес физиците не смятат, че телепаралелната гравитация може да обедини физиката (дори самият Айнщайн в крайна сметка се е отказал от идеята), но може да е интересен кандидат за нова теория на гравитацията. Това е така, защото теоретиците използват телепаралелна гравитация, за да обяснят неща като ускореното разширяване на Вселената, ранният период след Големия взрив, когато Вселената се раздува, наречен „инфлация“ и по-нови проблеми като наблюдаван конфликт между различни измервания на разширяването на космоса. С други думи, телепаралелната гравитация се оказва доста предсказуема. Телепаралелната гравитация може да е интересен и полезен нов подход към гравитацията, но не ни доближава по-близо до разбирането на по-фундаментален закон на физиката. Вместо това физиците използват езика на теорията на струните, за да свършат тази работа, така че естествено възникна въпросът: Дали Теорията на струните – която твърди, че е върхова теория на всичко – по някакъв начин се свързва с телепаралелната гравитация? С други думи, ако телепаралелната гравитация потенциално може да реши всички тези проблеми, като тъмната материя и тъмната енергия, тече ли тя като естествена последица от теорията на струните или това са две отделни линии, които нямат никаква връзка помежду си? Наскоро теоретиците започнаха да обвързват телепаралелната гравитация с теорията на струните, осигурявайки мотивация за теорията в жилавата Вселена, както се съобщава в статия, публикувана в списанието за предпечат arXiv през ноември. В своята работа те показват как телепаралелната гравитация може да бъде следствие от теорията на струните. Това е важно прозрение, тъй като теорията на струните трябва да може да обясни всички закони на физиката и ако телепаралелната гравитация е по-добра версия на общата теория на относителността и в крайна сметка се окаже вярна, тогава трябва да може да се извлече телепаралелизъм от математиката на струнната теория. Ето една аналогия. Да кажем, че полицията идентифицира оръжие за убийство на местопрестъпление (обща теория на относителността). Те имат главен заподозрян (теория на струните), който искат да свържат с оръжието за убийство. Но новият анализ на местопрестъплението разкрива, че различно оръжие (телепаралелизъм) всъщност е причинило убийството. Може ли главният заподозрян все още да е свързан с новото оръжие за убийство? Краткият отговор е: да. Има още много работа за вършене. Теорията на струните все още не е завършена (и може никога да не бъде завършена, ако никога не бъдат открити твърди математически решения), така че всяка връзка, която може да се направи с реалността, е полезна. Ако телепаралелната гравитация се окаже полезен начин да се обяснят някои от настоящите недостатъци на общата теория на относителността и може да се извлече телепаралелизъм от теорията на струните, тогава това е още една стъпка за постигане на крайната мечта на Айнщайн за обединение – не по начина, по който той си го е представял, но все пак обединение. Публикувано в Live Science. ... ... Не е провал на Айнщайн, а на учените след него - имат сто пъти повече актуална информация от гурото, ама... А неуспехите... се дължат на неправилно тълкуване на понятието за "маса". Нютоновата маса - предизвиква и наблюдавана грави-сила (принцип на еквивалентност на Айнщайн). Но - това не е достатъчно: Кривина може да се дължи и на подредени структури-ентропия на частите на полетата , особено на микрониво - електромагнитни и грави-сили от кривини. Последните (с гравитони) са съизмерими със силата от гравитация (от вещева форма на материя) и магат да бъдат сили на привличане и/или на отблъскване, действащи на пробно тяло (с маса) - тоест поле може да усилва или намалява външна за тялото (и за частици) сила... (Така - единната теория може да бъде построена, на база възможности за действия на сили с ентропиен произход (последствие - ще се окаже че всички сили са такива)) ... ...

М-м, да! Едно време, през обедната почивка играехме шах. Един колега ми казва: Хайде да играем шах... "А, не." - казвам. "Ти ще ме биеш!" "Е, кво от туй." - казва той. "Това да не е бокс!"... Все спорт, демек. ...

Разбирам майтапа. Смущава ме философската страна на проблема. От статията: Според двамата физици това, което свързва и двете явления на по-фундаментално ниво, е идеята, че енергията винаги „тече“ през пространството и времето. Обикновено "тече" го употребяваме за времето. Но тук Правят предположение, че полевата форма на енергия (фотони от различни полета - ЕМП и грави-фотони - гравитони) и вещевата форма на енергия (частици с маса)) - са "празни"- откъм материя точки. Нормално - се наричат "точково събитие". Ако разглеждат само "енергийни пакети" остава въпрос: как тече енергията, тоест, как се въвежда понятие за движение ... на нещо, каквото и да е. Още в древността Зенон е задал трудната задача с възможността за обяснение (обяснение) на движението въобще. Не, че го няма - просто, няма обяснение. ( Файнман - лекциите, коментира два начина за установяване на движение. Перефразирам, доколкото съм разбрал: Единият - нещо от обекта "протича" през мислена околна повърхнина и постепенно се премества на друго място, пак точково и така, като цяло се премества. Вторият начин - нещо изчезва от мястото си и се формира на друго, съседно място, без нещо да тече.) (В хипотезата ми - и двата начина, описани от Файнман, ги има и в микро - обектите - действат едновременно за Изследовател. Дуалистична е природа на обектите и има превръщания: микро обектът се формира на слоеве-има обвивки с точни характеристики в резултат на въздействия на вътре-токовете. Протичането на ток - подреждане на частите на вакуума - създава поле и със закъснение възбужда поле, но, в съседство - изместен център - полето релаксира и създава нов ток, той пък създава поле в съседство - нов център, следва пак ток ... и т. н. Обектът се премества посредством превръщания: полева - вещева форма и обратно: Хем "тече" полева форма, хем се образува вещева - ток на ново място - с коефициент на съпротива за преместване - маса. Понятието за собствен център е условно - непрестанното образуване на обекта е винаги с нов център, около който се формира и така - движенията на обекта се влияят от "падащите" към него фотони (+гравитони). Движението на обекта не може да бъде унищожено, докато е цял.) И те са стигнали до дуализъм на материята, но не са "бръкнали" по-надълбоко във вакуума. Доколкото разбирам - важни за тях са математическите модели с фотони - Полева форма на материя... При мен - тя също е основна - основа за Изследовател, но трябва да се обясни и нейната способност за движение (наречено "тече"). Важно е преносът на импулс с вълни да се обясни, според мен. ...

Същият проблем е коментиран и тук: (дано да стане по-ясно, че хипотезата ми отдавна е решила проблема - хем по-ясно (нагледно почти) - зрънчев модел вакуум, стоящи вълни и т. н. - коментарът в предния пост - накратко) https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Fragmenti-energiia-ne-valni-ili-chastitci-mozhe-da-sa-osnovnite-gr_161649.html Фрагменти енергия - не вълни или частици - може да са основните градивни елементи на Вселената Физиците Лари Силвърбърг и Джефри Айшен наскоро предложиха нова теория, която гласи, че материята във Вселената се състои не от частици и вълни, а по-скоро от фрагменти от енергия. Двамата професори от Университета на Северна Каролина предлагат изцяло нов физичен модел, който може да пренапише начина, по който мислим за материята. Тяхното изключително амбициозно предположение, описано в есе за The Conversation, премахва частиците или вълните като фундаментални градивни елементи на материята, и ги замества с „фрагменти от енергия“, които да изграждат всички неща във Вселената. Теорията на Лари Силвърбърг и колегата му Джефри Айшен би заменила и Общата теория на относителността на Айнщайн, която се използва повече от век за обяснение на физическите явления, най-вече деформирането на пространството и времето. „Частицата е източник на материя, която съществува в една точка, а вълните съществуват навсякъде, освен в точките, които ги създават“, обяснява Силвърбърг. Според двамата физици това, което свързва и двете явления на по-фундаментално ниво, е идеята, че енергията винаги „тече“ през пространството и времето. Според двамата физици това, което свързва и двете явления на по-фундаментално ниво, е идеята, че енергията винаги „тече“ през пространството и времето. „Мислете за енергията като съставена от линии, които запълват регион от пространството и времето, вливащи се в и извън този регион, които никога не започват, никога не свършват и никога не се пресичат.“ От пет на едно Древните гърци са мислили, че има пет строителни блока на материята - земя, вода, въздух, огън и етер. Етерът е материята, която изпълва небесата и обяснява въртенето на звездите, както се наблюдава от гледната точка на Земята. Това са първите базови елементи, от които човек може да изгради света. Концепциите за физическите елементи не се променят драстично в продължение на близо 2000 години. След това, преди около 300 години, сър Исак Нютон въвежда идеята, че цялата материя съществува в точки, наречени частици. Сто петдесет години след това Джеймс Максуел въвежда електромагнитната вълна - основната и често невидима форма на магнетизъм, електричество и светлина. Частицата служи като градивен елемент за механиката, а вълната за електромагнетизма - и частицата и вълната стават двата градивни елемента на материята. Заедно частиците и вълните се превръщат в градивните елементи на всякакъв вид материя. Това е значителен напредък в сравнение петте елемента на древните гърци, но все още е недостатъчно. В известна поредица от експерименти, известни като експерименти с двоен процеп, светлината понякога действа като частица, а друг път - като вълна. И докато стандартната физика работи добре в повечето случаи, нещата често стават много по-сложни, когато става въпрос за много голям и много малък мащаб. Използвайки математическите инструменти, достъпни за него по това време, Айнщайн успява в своята Обща теория на относителността да обясни определени физически явления и също така да разреши дългогодишен парадокс, свързан с инерцията и гравитацията. Но вместо да усъвършенства частиците или вълните, той ги елиминира, като предлага деформирането на пространството и времето. Ако Вселената е изградена от материя, тогава какво изгражда самата материя? Според нов модел материята може да се състои от фрагменти енергия. Млечният път. Изображението е с дължина около 6 дъгови минути. Кредит: ESO/E. Helder & NASA/Chandra Фрагментът на енергията „Използвайки по-нови математически инструменти, аз и моят колега демонстрирахме нова теория, която може точно да опише Вселената. Вместо да се базираме на теорията на изкривяването на пространството и времето, ние приехме, че може да има градивен елемент, който е по-фундаментален от частицата и вълната “, пише Силвърбърг. Той и Айшен търсят решение, което да има характеристики както на частици, така и на вълни - градивен елемент, който едновременно да е концентриран като частица и да се разпростира като вълна. Техният отговор е това, което те наричат фрагмент от енергия (fragment of energy). Фрагментът от енергия много прилича на звезди в далечна галактика. Отдалеч една галактика изглежда като ярка светлина, излъчваща в пространството. Но при по-внимателен поглед астрономите могат да видят отделните звезди, съставляващи галактиката. В същия смисъл фрагментът от енергия представлява концентрация на енергия, която тече и се разсейва навън, далеч от центъра. С новия си градивен елемент учените формулират нов набор от уравнения за решаване на физическите проблеми. За да проверят своята теория, Силвърбърг и Айшен избират два легендарни проблема, решени от Айнщайн преди 100 години, за да потвърди Общата теория на относителността - лекото изместване в орбитата на Меркурий и минималното огъване на светлината при преминаването покрай Слънцето. Айнщайн точно прогнозира, че кривината на пространство-времето, причинена от масата на Слънцето, ще накара орбитата на Меркурий да се измества с течение на времето. Кредит: Rainer Zenz чрез Wikimedia Commons Общата теория на относителността на Айнщайн е потвърдена от две наблюдения, направени от астрономи. Първото бе малка годишна промяна в орбитата на Меркурий. Айнщайн точно прогнозира, че кривината на пространство-времето, причинена от масата на Слънцето, ще накара орбитата на Меркурий да се измества с течение на времето. Второто бе огъването на светлината, която преминава през изкривеното пространство-време близо до Слънцето. За да разрешат проблема с Меркурий, Силвърбърг и Айшен моделират Слънцето като масивен фрагмент от енергия, а Меркурий като по-малък фрагмент от енергия, обикалящ около него. При проблема със огъването на светлината Слънцето е моделирано по идентичен начин, но светлината е моделирана като безмасова точка, пътуваща със скоростта на светлината (фотон). След изчисляване на пътищата на движещите се фрагменти на енергия, изследователите получиха същите отговори като Айнщайн. Моделирайки небесните тела като фрагменти от енергия, авторите с изненада установяват, че получените отговори са идентични с тези, предсказани от Общата теория на относителността. „Първоначалната ни работа демонстрира как нов градивен блок е в състояние да моделира точно телата от огромното до най-малкото. Там, където частиците и вълните се разпадат, фрагментът от енергиен градивен елемент остава“, заявява Силвърбърг. „Фрагментът може да бъде единичен потенциално универсален градивен елемент, от който математически да се моделира реалността - и да се актуализира начинът, по който хората мислят за градивните елементи на Вселената.“ Решенията показват колко ефективни могат да бъдат новите градивни елементи при моделиране на поведението на материята от микро до макроскопична скала. Въпреки че тяхната формулировка може да не промени точно физиката като откритията на Максуел и Айнщайн, теорията би могла да направи двойствеността на материята вълна-частица по-интуитивна и да даде нов начин на мислене за Вселената. Справка: Larry M. Silverberg and Jeffrey W. Eischen, On a new field theory formulation and a space-time adjustment that predict the same precession of Mercury and the same bending of light as general relativity, Physics Essays Източници: Fragments of energy – not waves or particles – may be the fundamental building blocks of the universe, The Conversation New Theory Casually Upends Space and Time, Рopular Мechanics ... ...

И при светлината го има - Черенковско лъчение. В парафин скоростта на светлината е по-малка от скоростта на светлината във вакуум. "Засилват" електрони с близка до светлината скорост и бомбандират парафин. Електроните се движат със скорост по-голяма от тази на светлината в парафина. Получава се свръх-светлинна скорост (в среда, не във вакуум). В резултат - се наблюдава синкаво светене, подобно като конусът в картинката на свръх-звуковата - по-горе. (синкаво - значи с голяма честота). https://bg.wikipedia.org/wiki/Ефект_на_Черенков ... ...