Малоум 2

Добре - нарисувай си окръжност. Нарисувай и хоризонталния диаметър и вертикалния. Сега - съедини пресечните точки на диаметрите с тези от окръжността. Получаваш правоъгълни триъгълници с равни по големина катети - а те са и "ребра" в равнобедрен правоъгълен триъгълник. Е? - дано не си кьорав. ...

Успокой злобата. Ако са равни катетите ... ко прайм, а? ...

Нещо запънахте на теоремата "за гащите" - на петокласници така се обяснява: Квадратът построен върху хипотенузата е сума от квадратите, построени върху катетите. Ако е равнобедрен правоъгълен триъгълник - то и "крачолите" са еднакви. Който иска - да си ги рисува. (А, иначе - теоремата е възникнала при разделение и разпределение на площите на собственици на земята. Удобно правило за "заменка" на равни по големина площи и търговия с тях. Сравнително лесно практически са рисували правоъгълен триъгълник, на база числата 3, 4 и 5). ...

Почти всичко за времето ... и пак не е ясно. (По мое мнение, докато учените не възприемат наличието на неподвижна среда за пренос на потенциал с вълнови характеристики - т. е. - дуалистична природа на "зрънчев" модел на вакуум - нямат оправия. Там, в зрънцата е "забито" времето, което във вълните се проявява като честоти. Където има структури - ентропията Намалява. Извън структури - ентропията се увеличава. Но - са открити вече структури във вак.пространството, и "по тях" - ентропията е намаляла. нещо, като "изглаждане на хаоса" в празното пространство.) ...

Полезно за разбиране на проблемите: ... ...

Не е "сверяване", а Нулиране в точката на "среща". И тъй като физ. закони са едни и същи (първи постулат) - може да се отчита кои събития кога са станали както по часовник на подвижен, така и по часовник неподвижен, посредством ИЗЧИСЛЕНИЯ по Лоренц. Ако само "гледаме", значи - това са времена за Регистриране на случване на събитията, но от съответна Гледна точка. Моментът на Регистрациите, обикновено, не съвпадат с моментът на случванията - втори постулат - трябва време светлинният сигнал да достигне до регистратора... Всичко е 6. ...

Ами -хубуу че разправяш, ама изводите са неправилни. Щом си в ИС, заставаш на центъра на средата, светваш с крушка и нейната светлина вкл. датчиците-часовници, в двата края на ракетата ИС. Хоп-готово- имаш две едновременно "тик-такащи" събития. Който иска, откъдето иска, да си ги гледа-сверява и т. н. За наблюдател, който се движи спрямо свереното - тези събития са неедновременни. Така едновременността на събитията е относителна - кому е нужно това? - е философски въпрос - много добре решен от Айнщайн, с помощта на Лоренц. Тук "великият" е Лоренц - напълно непроверимо е неговото предположение за скъсяване на дължините по посока скорост, но пък обясняващо всичко, което е нужно. ...

И - ?! Глупости правят само умните хора. За останалите - това е ежедневие. В подвижните системи - часовниците си светят - в клипа показват как става това, като се излъчи сигнал от средата на ракетата. За неподвижния наблюдател, тези събития са разновременни. Тоест - пак се връщаме назад - Зависи от Гледната Точка. ...

Часовниците са синхронизирани, но събитията не са едновременни и ЗА двете системи - едновременността е ОТНОСИТЕЛНА. Тъй не разбрахте, че става въпрос за събития - точкови! ...

Е, ами - да припомним отново, как сами си нахлузваме парадокси в мисленето, а на практика - ги няма като такива: ... ...

https://megavselena.bg/ucheni-s-nova-teoriya-za-vazpriemane-na-materiyata/ Учени с нова теория за възприемане на материята Материята е това, което изгражда Вселената, но какво прави материята? Този въпрос отдавна е труден за тези, които се замислят, особено за физиците. Предлагаме ви една нова теория разработена от Лари Силвърберг, професор от щатския университет в Северна Каролина и неговият колега Джефри Айшен, описваща актуализиран начин за възприемане на материята. Авторите предполагат, че материята не е направена от частици или вълни, както се смята сега, а по-фундаментално – че материята е направена от фрагменти енергия. Ето какво пишат двамата. Древните гърци са определили пет строителни блока на материята – отдолу нагоре: земя, вода, въздух, огън и етер. Ефирът е материята, която изпълва небесата и обясняваше въртенето на звездите, както се наблюдава от гледната точка на Земята. Това са първите най-основни елементи, от които се изгражда светът. Тази концепция за физическите елементи не се променя драстично в продължение на близо 2000 години. След това, преди около 300 години, сър Исак Нютон въвежда идеята, че цялата материя съществува в точки, наречени частици. Сто и петдесет години след това, Джеймс Клерк Максуел въвежда електромагнитната вълна – основната и често невидима форма на магнетизъм, електричество и светлина. Частицата служи като градивен елемент за механиката, а вълната за електромагнетизма, като се установява консенсус сред учените, че частицата и вълната са двата градивни елемента на материята. Заедно частиците и вълните се превръщат в градивните елементи на всякакъв вид материя. Това е значителна промяна спрямо петте елемента на древните гърци, но все още беше недостатъчно за да обясни материята. В известна поредица от експерименти, така наречените експерименти с двойна цепка, светлината понякога действа като частица, а друг път действа като вълна. И докато теориите и математиката на вълните и частиците позволяват на учените да правят невероятно точни прогнози за Вселената, правилата се разпадат при най-големи и най-малки мащаби. Айнщайн предлага средство за защита в своята теория на общата относителност. Използвайки математическите инструменти, достъпни за него по това време, Айнщайн успя да обясни по-добре някои физически явления и също така да разреши дългогодишен парадокс, свързан с инерцията и гравитацията. Но вместо да подобри частиците или вълните, той ги елиминира, тъй като предлага деформирането на пространството и времето. „Използвайки по-нови математически инструменти, ние с колегата демонстрирахме нова теория, която може точно да опише Вселената. Вместо да основаваме теорията на изкривяването на пространството и времето, ние смятахме, че може да има градивен елемент, който е по-основен от частицата и вълната.“ Учените разбират, че частиците и вълните са екзистенциални противоположности: Частицата е източник на материя, която съществува в една точка, а вълните съществуват навсякъде, с изключение на точките, които ги създават. „С колегата ми сметнахме, че има логичен смисъл между тях да има основна връзка. Нашата теория започва с нова фундаментална идея – че енергията винаги „тече“ през региони на пространството и времето.“ Мислете за енергията, като съставена от линии, които запълват регион от пространство и време, вливащи се и излизащи от този регион, никога не започват, никога не свършват и никога не се пресичат. „Работейки от идеята за Вселена от течащи енергийни линии, ние потърсихме единичен градивен елемент за протичащата енергия. Ако можехме да намерим и дефинираме подобно нещо, се надявахме, че можем да го използваме, за да направим точно прогнози за Вселената в най-големия и най-малък мащаб.“ „Имаше много градивни елементи, от които да избираме математически, но ние потърсихме такъв, който да има характеристиките както на частицата, така и на вълната – концентриран като частицата, но също така разпределен в пространството и времето като вълната. Отговорът беше градивен елемент, който изглежда като концентрация на енергия – нещо като звезда – с енергия, която е най-висока в центъра и която се намалява по-далеч от центъра.“ „За наша изненада открихме, че има само ограничен брой начини да се опише концентрация на енергия, която тече. От тях намерихме само един, който работи в съответствие с нашата математическа дефиниция на потока. Нарекохме го фрагмент от енергия. За любителите на математиката и физиката тя се определя като A = -⍺ / r, където ⍺ е интензивността, а r е функцията на разстоянието.“ „Използвайки фрагмента от енергия като градивен елемент на материята, ние след това изградихме математиката, необходима за решаване на физическите задачи. Последната стъпка беше да го тестваме.“ „За проблема с прецесията на Меркурий, ние моделирахме Слънцето като огромен неподвижен фрагмент от енергия и Меркурий като по-малък, но все още огромен бавно движещ се фрагмент от енергия. За проблема с огъването на светлината Слънцето е моделирано по същия начин, но фотонът е моделиран като малък фрагмент от енергия, движеща се със скоростта на светлината. И в двата проблема изчислихме траекториите на движещите се фрагменти и получихме същите отговори като предсказаните от теорията на общата относителност. Бяхме зашеметени.“ „Първоначалната ни работа демонстрира как нов градивен блок е в състояние да моделира точно тела от огромното до минималното. Там, където частиците и вълните се разпадат, фрагментът от енергийния градивен елемент се задържа силно. Фрагментът може да бъде единичен потенциално универсален градивен елемент, от който математически да се моделира реалността – и да се актуализира начинът, по който хората мислят за градивните елементи на Вселената.“ Публикувано в The Conversation ... ... Въпросът от отдавна е решен - ЕМВълни "отиват" надалеч, точно щото интензитетът им намалява като "единица върху ер". А, зрънчевият модел също решава въпроса с "концентратор" на енергия, но не се открива като такъв, а като носител на импулс може да се ползва, след подреждане по вектор в структура, а от там и енергия при взаимодействия. Също, центрите на зрънцата "рисуват" пространствена вакуумна решетка - линиите, които ги свързват в пространствена мрежа. Еластична е, без да се завърват линиите й. ...

Бива, бива, ама ... неграмотност трудно се лекува... Днешният виц: "- Докторе, боли ме черния дроб. - Пиете ли? - Пия, но не минава..." ... ...

Учените не са много радостни от едностранно овладяване на УТС... ... Коментарът е към края на видеото..., неясно бъдеще, демек. ....

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ефект_на_Комптън ... Казват, че не може. ...

За разбиране - изгледай поне половин час, за да разбереш, че ... нищо не разбираш ...

Брадли си е прав за себе си - Нютон казвал, че са корпускули. И е бил прав, да го ползва. Оказва се, че това е правилния подход. И, добре че е така - сега вече е установено, че вълните се състоят от множество фотони. А, тогава - са наричали "фотон" преминаващите през наблюдател фронтове на вълни като един пакет-фронт, втори пакет-фронт и т. н. -щото те правят "1 пук - 2пук и т. н." в датчиците. Същото е като капките на дъжда - така и фотоните от всяка вълна - пристига един фотон-фронт до телескопа, след малко от втори фронт - втори фотон, след малко трети фронт - трети фотон ... и т. н. (всеки от фотоните съдържа-пренос на импулс, в собствен фронт на вълните). И понеже телескопът тича, като чадър - то по оста на телескопа "вървят" един след друг фотони от една вълна, втора вълна, трета вълна - Все различни фотони, а не както ти си ги подредил в хоризонтални линии. Фотоните които "светят" в телескопа - не се намират на хоризонтални линии, а са строени по височина и ако не е наклонен телескопа, няма да се промушат по оста и да видим звездата. ...

Разбира се, че не е причина за аберация - няма как орбитално движение, да е причина. Просто -необходимо условие (движение), но не е достатъчно. Причина е и крайната скорост на сигнал с ЕМПоле. Обяснението на явлението аберация изисква хем орбитално движение (вектор скорост-алтернативно сменящ се), хем и вектор скорост на светлина. Пък щом има скорост на светлина - естествено - СТО обяснява причино-следствените връзки, за възникване на явлението. ...

Ти казваш, че етърът не е абсолютен ... след което описваш абсолютен етър. Ако подскачаш на място, не си губиш масовия център, но от достатъчно далеч-поглед - ще изглежда, че си неподвижен на мястото си, около тоя център. И при други "подскачащи" - пак от поглед от далеч - не си променят мястото на подскачане. Или - общо - трептят на местата си тия частици, но не си променят местата. Така са неподвижни по място. Но не означава, че не мърдат около собствен център. Поглед от далеч - равносилно на наблюдаване на дребно по размер (мащабиране) - дава Относителност в зависимост от Гледна точка, а не абсолютност на движение - в смисъл на непроменимост на възможните за наглед характеристики - променят формата си при подреждане - така вакрешетката "диша" - естествени кривини, а обектите "сърфират" върху вакподложка, следвайки подреденост - обяснявал съм го вече... Пренос на импулс след подреждане е начало на движение на обект с вълнови характеристики...Светлина! ...

Имаме интуитивно понятие за сила. Но математически е определено от Нютон-формулата, + поправки от Айнщайн. Тоест - тия величини, които участват във формулите са приети за основни и ... не са обяснени, кое от къде произлиза, каква им е същността. (При мен, знаеш по хипотезата, е малко по-лесно: всички сили имат ентропиен произход. Хаосът "ражда" частици, ентропията пък изисква "ред" в техните движения, за да не се повреди "неподвижността" на частите на пространствената вакуумна решетка. Тоест -структура на ред за частите на решетката е полево действие за създаване на ред. Има ляво и дясно завихрени фотони на ЕМПоле. Фотоните се излъчват от ускоряване на частици с характеристика "заряд". Така завихрянето от "+частици" е противопосочно на "-частици". В междината на частиците, поради "гасенето" на фотоните, решетката е по-подредена от останалата част извън междината. Образуването на частиците - опитвайки всички възможни пътища по Файнман - е по посока минимална енергия - редът в тях винаги е с "отрицателна" ентропия и като си изхвърлят "лутанията" в хаоса на полето - ентропията около тях се е увеличила (по втория закон на термодинамиката е така). Падат частиците една към друга и това го наричаме привличаща сила (по закона на Кулон е известна). Ясно е, че при "++" и "--" едноименно заредени - хаосът в междината е значително по-голям от същия в околността - бягат частиците една от друга и това наричаме сила на отблъскване. Гравитационната сила е с гравитони - съдържат две взаимно перпендикулярни трептения едновременно -гравитоните са резултат-обвивка от образуване на най-дребния слой в центъра-зародиша на частицата и затова трептенията им са с изключително малка амплитуда. Като "обвивка" можем да ги считаме, че само пренасят информация, че съществува ред-конструкт на "център". Веществото е съществено прозрачно за образуванието, но ако срещне център на друга частица - пробно тяло, то пробното с предимство по енергия, се образува върху гравитона. Това е стъпка към гравитона - привличаща сила. Тя е сравнима с ентропията като информация. Да, но в празното пространство, където хаосът в полето нисък - тоест при раздалечени Галактики - почти всички фотони от ЕМПоле вече са употребени, затворени във вещевите структури на галактиките - остава "борба" между грави-сили на привличане и сили с ентропиен произход от изглаждане кривина на пространството.) Затова разглеждайки гравитацията само като кривина на пространство-време, не е достатъчно и може да доведе до отблъскваща сила - както по-горе в статията. ...

Според мен - теглото (сила) е нула. Но гравитацията (вселенската) не може да се махне. Слънчо ни "дърпа на каишка", като начало. ...

От "стария" етер може да остане неподвижност, но не и абсолют - неоткриваем е с експеримент - това е договорено. А под неподвижност - разбирам - мислена неподвижност по място на частите на етера, т. е., частите не си подменят местата и могат да образуват "центри" за пространствена вакуумна решетка, изпълваща цялата Вселена. Така, ако частиците (зрънчев модел вакуум, размер около 10^(-26)m), които участват в пренос на импулс променят формата си - от сферична (несмутена) да пурообразна, примерно при пренос, то се "вижда" как тази мрежа е еластична и е възможно - локално огъваща се мислена структура. А, движението е за пренос на импулс за подредени структури по вектор "момент на импулс". За образувани такива структури тоя вектор е сумарен и с непостоянна големина и посока - всичко "трепти", демек. Ако измерваме Измененията от трептенето - имаме налично движение" още при "раждането" на обектите и така - обектите "летят" (прилича на сърфиране) с рождената си скорост в пространството. ...

Ето подкрепа на предположението ми, че в ЧД ... няма нищо от веществото, което познаваме. Само структурирани вакчастици, които структури не позволяват образуване на вещеви обекти. (подреждането е подобно на визуализацията на магнитни силови линии на тороидална бобина - свръх проводник) https://megavselena.bg/stranna-teoriya-tvardi-che-mozhe-i-da-nyama-cherni-dupki/ Странна теория твърди, че може и да няма черни дупки Черните дупки са най-загадъчните обекти във Вселената. Те са обекти в космоса, където всички наши познания по физика напълно се разпадат. И въпреки това, въпреки очевидната им невъзможност, те съществуват. Но какво, ако тези гравитационни чудовища изобщо не са черни дупки, а по-скоро космическият еквивалент на размити, вибриращи топки от струни? Ново изследване предполага, че това може да е така и че с предстоящите наблюдения можем да ги видим. Черните дупки се появяват в теорията на Айнщайн за относителността, но по всички правила те просто не трябва да съществуват. В тази теория, ако струпването на материя се събере в достатъчно малък обем, гравитацията може да стане изключително силна. Това безумно гравитационно компресиране може да надвие някоя от останалите четири основни природни сили, включително силната ядрена сила, която държи материяга заедно. След като се достигне определен критичен праг, струпването на материя просто се притиска и свива в безкрайно мъничка точка. Тази безкрайно малка точка е известна като сингулярност и е заобиколена от повърхност, известна като хоризонт на събитията – мястото, където гравитацията навътре надвишава скоростта на светлината. Разбира се, няма такова нещо като безкрайно мъничка точка, така че тази картина изглежда грешна. Но в средата на 20-ти век астрономите започнаха да откриват обекти, които приличаха на черни дупки и действаха като черни дупки. Въпреки невъзможността им, те бяха там, плаващи из Вселената. И това не е единственият проблем. През 1976 г. физикът Стивън Хокинг осъзнава, че черните дупки не са напълно черни. Поради странността на квантовата механика черните дупки бавно се изпаряват. Това води до парадокс: Цялата информация, която попадне в черна дупка, се заключва вътре. Но радиацията на Хокинг не носи тази информация (поне доколкото разбираме). И така, когато черната дупка в крайна сметка се изпари, какво се случва с цялата тази информация? През десетилетията физиците-теоретици усилено работят, за да намерят нещо – каквото и да било – за обяснение на черните дупки. Нещо, което обяснява информационния парадокс и нещо, което да замени сингулярността с математика, която работи. Сред тези теоретици са и работещите върху теорията на струните, която е модел на Вселената, който замества всички частици и сили, които знаем, със субатомни, вибриращи струни. В теорията на струните тези струни са основните съставни елементи на материята във Вселената, но не можем да ги разглеждаме като струни, защото са изключително малки. За да може математиката на теорията на струните да работи, трябва да има допълнителни измерения, всичките мънички, които се свиват до субатомни скали, така че да не ги виждаме. Теорията на струните твърди, че е теория на всичко, способна да обясни всеки вид частица, всякакъв вид сила и основно всичко във Вселената ( за пълнота и цялата Вселена). Така че теорията на струните трябва да може да обясни необяснимото: тя трябва да може да замени черните дупки с нещо по-малко плашещо. И наистина, теоретиците на струните са предложили по-малко страшен заместител на черните дупки. Те се наричат топки. В теорията на струните черните дупки не са нито черни, нито дупки. Вместо това, най-добрата метафора, за да се обясни за какво става въпрос, е да се разгледа друг компактен и странен обект във Вселената: неутронни звезди. Неутронните звезди се случват, когато даден обект не разполага с достатъчно гравитация, за да се компресира в това, което наричаме черна дупка. Вътре в неутронната звезда материята се компресира във възможно най-високото си състояние. Неутроните са една от основните съставки на атомите, но те обикновено играят заедно с други частици като протони и електрони. Но в неутронна звезда този вид атомна дружба се разпада и разтваря, оставяйки след себе си само неутрони, натъпкани възможно най-плътно. При струнните топки, основните струни спират да работят заедно, а просто се тълпят заедно, превръщайки се в голяма топка струни – fuzzballs. Те не са напълно доработени, дори и на теория, защото колкото и да звучи убедително теорията на струните, никой никога не е успял да излезе с цялостно математическо решение за това – и така fuzzballs не са просто размити във физическата реалност, но и размита математическа възможност. И все пак може да успеем да ги намерим с предстоящи проучвания, както е описано в статия, публикувана на 27 октомври в списанието за предпечат arXiv. Тъкмо сега започваме да се движим в миналото, доказвайки съществуването на черни дупки и към изследване на детайлите за това как се държат и най-добрият ни начин да го направим е чрез гравитационни вълни. Когато черните дупки се сблъскват и сливат, те пускат цунами от гравитационни вълни, които се измиват през космоса, в крайна сметка достигайки до нашите детектори на Земята. За всички десетки сливания на черни дупки, на които сме били свидетели досега, подписът на гравитационната вълна е точно това, което общата теория на относителността предсказва да направят черните дупки. Но бъдещите инструменти, като Усъвършенстваната обсерватория за гравитационно-вълнови лазерни интерферометри (LIGO) и космическата антена за лазерен интерферометър (предложен космически детектор за гравитационни вълни), може да имат чувствителността да правят разлика между нормалните черни дупки и струнните топки. Проблемът е, че различните модели струнни топки предсказват различни отклонения от стандартното поведение на черната дупка. Ако стане възможно да се намерят доказателства за струнните топки, това не би отговорило просто на въпроса какво всъщност са черните дупки; това би разкрило някои от най-дълбоките тайни в основата на природата. ... ...

Има ли маса и изменение на скоростта с времето (ускорение) - по Нютон - има сила. Силата е абсолют. Това, че се уравновесяват силите, не им пречи да съществуват. ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Bez-tamna-materiia-gravitatciiata-bi-triabvalo-ednovremenno-da-privlic_160581.html Без тъмна материя гравитацията би трябвало едновременно да привлича и отблъсква Пространственото разпределение на повече от четири милиона галактики, измерено от изследването на Sloan Digital Sky Survey (SDSS). Кредит: Sloan Digital Sky Survey Collaboration. Ами ако тъмната материя изобщо не съществува? Какво ще стане, ако 85% от цялата материя във Вселената не се състои от тъмна материя, а от обикновена материя, материя от протони, електрони и неутрони, от които ние и всички звезди сме съставени? Ами ако тази тъмна материя не съществува, въпреки многото косвени доказателства за нейното съществуване, най-вече наблюдателни улики, като плоските криви на въртене на галактиката, гравитационните лещи и върховете в мощния спектър на космическото микровълново фоново излъчване? Тогава гравитационните закони на Нютон и Айнщайн няма да са верни, тези на Нютон за ситуации със слаба гравитация и тези на Айнщайн за ситуации със силна гравитация. Нужен е друг закон на гравитацията. Това обяснява една наскоро публикувана работа на двамата космолози Крис Пардо (Kris Pardo) от Лабораторията за реактивно задвижване на НАСА) и Дейвид Спергел (David Spergel ) от Университета в Принстън. Те се опитват да намерят каква теория е нужна, за да обясни Вселена без тъмна материя. Авторите сравняват разпределението на материята във Вселената, както се е появила 380 000 години след Големия взрив,отразено в космическия микровълнов фон (CMB), измерен от европейския сателит Planck и разпределението й, както изглежда сега, 13,8 милиарда години по-късно. Въз основа на това разпределение в миналото и настоящето, Пардо и Спергел извеждат математическа функция, която описва как гравитацията би трябвало да работи, за да може да се премине от разпределението на обикновената материя, разкрита от CMB, до текущото разпределение на галактиките. И откриват нещо поразително: тази функция трябва да се колебае напред-назад между положителни и отрицателни стойности, което означава, че гравитацията би трябвало да действа привличащо в някои мащаби и отблъскващо в други, съобщават Пардо и Спергел тази седмица във Physical Review Letters. "И това е супер странно", казва Пардо. Илюстрация на клъстерни модели, дължащи се на мащабни барионни акустични осцилации, където вероятността за намирането на галактика на определено разстояние от която и да е друга галактика се управлява от връзката между тъмната материя и нормалната материя. Заявената му дължина е 500 милиона светлинни години. Кредит: LBNL Странното поведение се налага, за да обясни как мащабните така наречени барионни акустични осцилации (BAO - Baryon Acoustic Oscillations) изчезват с течение на времето, за да се появяват по-малките галактики, коментира Пардо. В космологията барионни акустични осцилации са колебания в плътността на видимата барионна материя ("нормалното" вещество) на Вселената, причинени от акустични вълни в плътността в първичната плазма на ранната Вселена. По същия начин, по който свръхновите осигуряват „стандартни свещи“ за астрономически наблюдения, групирането на материята от BAO осигурява „стандартна линийка“ за скала на дължините в космологията. Дължината на тази стандартна линийка се определя от максималното разстояние, което акустичните вълни биха могли да изминат в първичната плазма преди плазмата да се охлади до точката, в която ще се превърне в неутрални атоми (епохата на рекомбинацията), което спира разширяването на вълните в плътността на плазмата, която "замръзва" на място. Дължината на тази стандартна линийка от около 500 милиона светлинни години в днешната Вселена може да бъде измерена чрез разглеждане на широкомащабната структура на материята с помощта на астрономически проучвания. Тези акустични вълни са оставили своя отпечатък върху CMB и, слабо, в разпределението на галактиките. Може ли тази еволюция да се обясни само с обикновена материя, която взаимодейства чрез модифицирана гравитация? "Новата работа показва, че без тъмната материя гравитацията ще трябва да се промени, за да обясни широкомащабната структура на Вселената. Но тази промяна трябва да бъде радикална", коментира Скот Доделсън (Scott Dodelson), теоретичен физик от Университета Карнеги Мелън, който не е участвал в новата работа. Измислянето на такава теория за гравитацията „е толкова сложно, че изглежда много малко вероятно някой да измисли сценарий, който да работи“, отбелязва Доделсън. Астрономите обаче са свикнали да излагат супер странни теории и наистина друга двойка космолози, Константинос Скордис (Constantinos Skordis) и Том Злосник (Tom Zlosnik) от Чешката академия на науките), поемат ръкавицата и представят такава гравитация - теория за модифицирана гравитация, която според тях се движи с данните за CMB. За целта изследователите добавят към Общата теория на относителността, към полевото уравнение на гравитацията на Айнщайн от 1915 г., допълнително регулируемо поле, наречено скаларно поле. То има енергия и чрез еквивалентността на масата и енергията на Айнщайн може да се държи и като форма на маса. При големи пространствени мащаби това скаларно поле би се държало като материя и би взаимодействало само със себе си, така че да „имитира“ тъмната материя. Полевото уравнение на Айнщайн, основано на Общата теория на относителността от 1915 г. Ламбда (Λ) е космологичната константа и не е добавена от Айнщайн до 1917 г. В отговор Пардо нарече тази теория много интересна, но посочва, че Скордис и Злосник заменят едно мистериозно нещо, тъмната материя, с друго мистериозно нещо, скаларното енергийно поле. И да, „тъмната материя е по-лесното обяснение“, отбелязва Пардо. Справка: What Is the Price of Abandoning Dark Matter? Cosmological Constraints on Alternative Gravity Theories Kris Pardo and David N. Spergel Phys. Rev. Lett. 125, 211101 – Published 16 November 2020, DOI: https://doi.org/10.1103/PhysRevLett.125.211101 A new relativistic theory for Modified Newtonian Dynamics Constantinos Skordis1 and Tom Złosnik, arXiv:2007.00082v1 [astro-ph.CO] 30 Jun 2020, https://arxiv.org/pdf/2007.00082v1.pdf Източник: To explain away dark matter, gravity would have to be really weird, cosmologists say, Science ... ...

Разбира се, че се ускорявам. (от реакцията на пружината - в случая ми действа сила, а аз й противостоя - абсолютна е силата, която чувствам) ...