Малоум 2

Ако си в ракетата до устройството - показва че ти си в с-ма, която се ускорява. Не "кой?", а какво те ускорява - не е известно. Трябва "поглед навън" от ракетата, да се премисли какво те ускорява. (изхвърляш частици-двигател, или гравитация, примерно) ...

Които си описал като последователност.

Ако си спомняш, така започнах обяснението на аберацията: В телескопа се хващат различни фотони. ...

Е, същото твърдя?! Това е само натъкмен математически модел. Как разбраха, че са сплетени? Предположение от някаква хипотеза, нали. Няма опит, който да го изисква. Не е спин, а поляризация на родена двойка фотони. И спорът не е затова, че няма адекватност на подобен експеримент. При този експеримент никъде не се отчита влиянието на полетата от инструментите. При това, считат че втория фотон е бил сплетен с първия. Друг път - въобще не е известно фотон от къде се е пръкнал. Същото е и по хипотезата ми, ако се интересуваш... щото, по изказванията ти личи, че не си се запознал с нея. Аз не споря само казвам как е. ...

Оспорва се, съвсем без основание, от квантовите физици. Те казват, че само вероятностно, можем да гледаме "дребното". Да, ама експериментите казват, че това е вярно, тъкмо защото в момент на раждане на частица, не знаем накъде е насочен спинът. А, косвени доказателства, че заради наличие на спин, движенията на родените двойки са в две различни посоки, бол. Остава въпрос (който и практически не е решен -"кога?"), кога, в кой момент се проявява спин - дали не е защото частиците се раждат в полетата на експерименталната установка, или ... си го имат, и движението им в експ. полета е зависимо точно от неговото съществуване при раждане. Ако е рождена характеристика - споровете отпадат. Ако е придобита в изменчиво поле - споровете отпадат. Да, но ако ЕМПоле е неподвижно измененията в него, демек - движенията и вижданията, са от Заредени частици, а те са доказано със спин..., който се ползва за получаване на експерименталните полета. Зарядовата характеристика и спин - са тясно свързани. И когато при незаредени частици (в тях вътрешно са уравновесени силите от ЕМВзаимодействия) в опитите Щерн- Герлаах, частиците се разделят на два лъча - само заради магнитно поле - то, това подсказва - косвено, че сумарният спин си е там, в частицата, а се проявява при "разклащането" му от външно поле. И нищо не пречи, че квантовиците предпочитат матмоделите, щото вероятността при изпитване на ансамбли хиляди-хиляди частици, дава все по-голяма точност, щото има практичека изгода. Няма смисъл от "спор", щото нищо не е доказано. Има "временно" сплетено състояние при раждане, което пък, декохеренцията, след време, го затрива. А - декохеренцията е и заради дифракция от приборите, с които се изследва-измерва. Няма оттърване от "класическото" знаене (предистория) и за "квантовото" знаене (предположения - за обяснение на възможен краен резултат). Матмоделите са човешка измислица, за удобство при задачи с неявно зададени начални параметри. Но - Природата ги е скрила тия параметри в микрото и само можем да ги предполагаме. Дори, Не може и експеримент да ги покаже, в този смисъл Гурото е прав. Например, Чисто "скрит" параметър е честотата на фотон - той е "в тъмното", неясен, невидим. Чак когато взаимодейства с "масов" обект, по измененията на характеристиките на обекта, "съдим" за честота на фотон, от енергийни съображения. Често се чува - никой не знае какво е фотон (популярно), но ... не било "скрита" картинка (по параметри, щото не е само честотата участник в енергията, ами и амплитудата, при това - на квадрат). ...

Много точно ти обясних - не се събират по редица, а по вертикала - те са тези които "тръгват" и по наклона на оста, заради движението на телескопа заедно със Земята... пак не си в час. ...

Има един виц: Сблъскали се двама кривогледи. Единият казал: Що не гледаш къде вървиш, бе?.. Другият казал: Ами ти, що не вървиш където гледаш, бе! През оста на телескопа - продължението й "вижда" звезда и не е в действителното положение на звездата, видяна "на око". ...

Ами ... разложи я с призма и ще видиш от какви фотони е. ...

На третата картинка намери централна вертикална линия и фотоните по нея ги засили да се движи със скоростта на светлината. Не забравяш, че тая скорост е крайна и ограничена. Ако гледаш на око, звездата е горе -"видимо" по вертикалата. Искаш да я видиш с телескоп - гледаш, ама стоящият до теб те пита: Що си наклонил телескопа, бре?.. Ами за да я видя!.. Разсъждението - трябва фотоните по вертикалата "Да минат" по оста на телескопа, щом я виждам. Те следват един след друг и защото се движа със скорост, като наклоня оста, успявам да "хвана" от тях тези, които са от вертикалата към мен. Привидно я виждам на друго, изместено положение, от на око. Тоест, събрах векторно тяхната скорост с моята, заедно със скоростта на Земята... Повече указания - не ти трябват - Брадли ги е направил и открил аберацията. Изводи: хващат се отделни фотони (от вертикалата) и скоростта на светлината е крайна. Затова има (се наблюдава) аберация. ...

Хи-хи! Лапландец, забравил си по-раншни спорове, от едно време. (още от ДИР-а) Куршумът първо убива, а после се чува ... защо така е станало. ...

Не считам, че се оспорва наличието на спин - даже е обратното: Знаем, че има спин, ама накъде му е посоката, не знаем - при класиката. Е, кво от това. И "двете тези" са верни, но при КМ - имало възможност да се разбере, по косвен път, накъде е насочен спина (при сплетени частици), като изследваме първата, то втората частица е с голяма вероятност да е с противопосочен спин. И точно защото се раждат с противопосочен спин, при неконструктивна декохеренция, това е възможно - значи, косвено, твърдението на класиката се потвърждава. Дълго време след раждането си частиците пазят памет за посока спин. Това не е сплетеност в смисъл на обмен на информация между двете частици. Това е рожденно зададено - Аспе фотоните са такива. И - косвено доказателство - при преминаването през прибори - началните-рождени характеристики се променят. Грешно се тълкува, че се придобиват при измерване... Е, все едно - като спрем да ги гледаме и те си "скриват" спина?! - няма логика. Или не ни оттърва, че частиците се раждат?! Файнман казва (при опита с прибори Щерн-Герлаах) - Информацията за посока спин се губи, заради преградите. Не казва, че информацията се придобива в преградите - счита се за зададено - частица се ражда с всичките си свойства. Там, в преградите, има декохеренция от взаимодействия на полетата на преградите (изградени са от вещество+поле, ръбове на процепите са "силни" полета) с рождени характеристики на частиците. Затова и резултатите в КМ при промяна условията на измерване, са Странни. Не са интуитивните очаквания, демек! Цялата апаратура влияе, ама ние не я знаем по параметри! - чисто класическо твърдение. За да е вярна КМ - трябва да признае раждането на частиците по двойки с противопосочни характеристики. ... ...

Според мен - няма да се "сгромолясва", щото и двете теории са верни - и на Гурото и на Бел ... Аспе не е много коректен експеримент - работят с фотони (поляризации), а не с частици (спин). По-рано съм казвал, че (както си предположил) приборите влияят върху резултата, щото и те са "направени" от вещеви и полеви обекти. Известно е: в тъмна празна стая е пълно с фотони. Те участват в направа на "колапс", заедно с нарочните полета на експерименталната установка - посредством декохеренция. Също е известно, че раздвоените в прибор фотони с различна поляризация вече не са Същите като падащия фотон - те са преизлъчени от кристала. В зависимост от ъгъла на повърхнината, деляща преизлъчените - ще има различен резултат по вероятност при измервания. И ... това се случва. Не е 50 на 50% корелация. Гурото се е съмнявал (преди Аспе) в непълнота на КМ, но тая непълнота е и класическа - не можем да знаем Всички параметри, влияещи на резултата. Преносът на информация не може да надминава скоростта на Свак, а е известно, че частиците се "раждат" по двойки с противопосочен спин. Тоест - понятието за наличие на спин е рождено - не може без собствен "момент на импулс" нещо да се роди. Съвсем друг е въпросът - всеки път, измерим ли е, проявим ли е при всяка частица. Атаката на външните за частиците полета, водят до декохеренция. Това прави връзката между две родени частици "по спин", да се загубва - класика. Остава въпросът - придобива ли нова посока на "спин" частицата? - движейки се от А до Б. Да е отговорът и това показва Аспе -поляризацията е променима. (ако го осъществят с електрони е под въпрос). За фотони е ясно - раждат се в нова среда. (по хипотезата ми - и при експеримент с електрони ще е така). Тоест - изказването на Гурото е вярно, но и квантовата статистика може да покаже резултат от матмодел, който е възможен експериментално да се провери! Не да се докаже - декохеренцията "убива" сплетени връзки със скоростта на светлината в дадена среда - Ссреда. И пак не може да се пренася информация с надсветлинна скорост. ...

Ами това е точно така !! Именно това беше смисълът на темата за края на релативизма. Разпространението на светлината е такова, че има значение кой се движи и кой е в покой. А щом това е така, значи наистина край на относителността на движението и край на релативизма като цяло. Сега, остава да покажеш неподвижното тяло, да си определим спрямо него скоростта и ... "пей сърце!" - абсолют, докрай! (по-рано показах и двата варианта - 1. подвижен източник неподвижен наблюдател и 2. - неподвижен източник подвижен наблюдател. И двата варианта обясняват защо се наблюдава аберация на звезда по Брадли) ...

Точно така - затова обяснявах за окото. Там, при окото, аберацията не е ефективна по измерване на параметри. Затова, когато се ползва прибор и се налага да наклоним прибора, за да видим звездата, вече имаме параметри, които, за това време на техниката, стават измерими, макар и с малка точност. Остава - събиране на вектори за две различни, противоположни положения на Земята спрямо Слънце и ... теоретични изводи. Има явление. Нарекли са го Аберация... ...

Разбрах - спориш заради спора. Фащаш едно изречение и ... разбрал - неразбрал, търсиш обяснения в "колибката си". Прочете ли го цялото ... само два абзаца?! Даже не съм споменал "аберация", щото вярно мислих си, че е ясно - нали това явление се спори. Вече 1000 постове и теми - простата логика ти убягва... Ами, стегни се малко, де.

Много е просто - виждаш звездата над себе си - хващаш множество фотони и представата е като за вълни падащи вертикално. Слагаш телескоп - за да я видиш - накланяш телескопа, т. е. - изведнъж, звездата не е на същото място по небосвода, когато си нямал телескоп. Това показва, че хващаш отделни фотони от звездата, които заради относителната скорост на телескопа, рано, рано са "излъчени" от звездата -преди да заредиш положението на телескопа, така, че да я вижда. И понеже звездата е приета за неподвижна - първо с наглед, хващаш общо фотоните - не знаеш колко си "наклонил" очите - къса леща, къс път хваща всичко като фотони в диапазона на чувствителността си. Докато - второ - удължил си пътя - "дълга леща", примерно и ... за наблюдаване се включват векторите скорост на светлината и орбиталното движение. ...

Подходът на Файнман е добър (резултатен матмодел), но неправилно тълкуван от популяризатори по причина-следствие. Частиците не ходят по незнайни пътища за пристигане в дестинацията. За масовите частици - винаги вълната на Дьо Бройл е водещата. А, докато "пътува" върху й се сипят множество фотони от околността - затова, сумата от всички "стрелкички" има смисъл в матмодела. И, само тези които сфазират с водещата вълна, влияят на движението да стане с нещо като траектория (пространствена "начупена" линия - осреднено положение на масовия център). От самата частица се "излъчва" в околността й информация за състоянието й. Затова й е възможно, с минимална енергия да следва траекторията - винаги има ОВ от отражение в обекти. Ако е ефективно отразеното, то най-много влияе за "изправяне" на траекторията. Това се случва и при опита с преградата с двата процепа - електронът има информация по ОВ откъде, през кой процеп, ще му е най-лесно да мине с минимална енергия. Докато минава преградата - дифракцията на излъченото от ръбовете на отвор му разказва играта и променя предишна траектория. Така че - никога няма ходене до Алфа-Кентавър и връщане за един акт на движение на какъвто и да е обект. ... ...

Нали ще го "облъчваш" за да го видиш: поглъща-излъчва и ... по дъги на цвета разбираш, че не е инерциална системата като цяло. (това може и да спре въртенето или да го усили). Може и да излъчва, примерно, затова да се вижда, но - това пак е облъчване от др.източници. ... (вечно движение има. Вечен двигател - няма)

Задал си я по условие. Валът не е вечен двигател, нали. ...

Въртящ вал (честота, обороти някакви) не е инерциална система - смесена е. Евентуално - оста на вала може да се приеме за координата, но за неподвижност на цилиндричната повърхнина, трябва сравняване по еднаква честота на предната и задната страна. Усукването - се дължи на сила. Тя е външна сила за вала, а за оста е нула. Отклониш ли се от оста- където са отметките, по теоремата на Щайнер има преносна скорост- нелинейни зависимости - нямаш инерциално движение. Може да се твърди само: - оста се е скъсила, но ти и това май си объркал... ... ...

"Мистерия" има, ако се разглеждат светлинни вълни. Ако се разглеждат фотони - няма мистерия. Просто - различни фотони (куршуми, капки дъжд) се ползват за обяснение на всяка от ситуациите: - телескоп в покой - фотоните от "пушката" на звездата - нали тя се движи относително телескопа, който е наклонен . - източник в покой - трябва пак наклонен телескоп, за да хванем ... същите по-горни фотони - същите от пушката на звездата (болднато) - пак заради същото по модул относителното движение на телескопа. (това е възможно само по неподвижна среда на преносна импулс от фотоните) ... ...

Във Файнманови лекции по физика - т.1., гл.37-5 - Квантово поведение +малко философия : "Забраненни" въпроси!!. После в т.3 - Квантова теория - опитът с двата процепа се разглежда с матамоделите си. ...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Вълна "... Математическо представяне λ — дължина на вълната, γ — амплитуда От математическа гледна точка, най-простия и разпространен начин да бъде описана дадена вълна, е уравнението f(x,t) = Acos(kx-wt)), където A е амплитудата на вълната — мярка за максималната стойност на отклонението от равновесното положение на трептяща частица за един период. Мерните единици за амплитудата са различни в зависимост от вида на вълната — амплитудата на механичните вълни се измерва в метри, на звуковите — в единици налягане, на електромагнитните — във волт-метри (мярка за големината на електричното поле). Амплитудата може да е както константа, така и друга функция от пространството и времето. Функцията, описваща промяната на амплитудата с времето, се нарича обвивка на вълната. Дължината на вълната (λ{\displaystyle \lambda }) е разстоянието между два съседни максимума на амплитудата. В система SI се измерва в метри, но ако става дума за дължина на вълната на електромагнитно лъчение в областта на инфрачервената, видимата и ултравиолетовата светлина удобните на практика единици са микрони и нанометри. ..." ...

Ами знаенето е също относително. "Опитът показва..." - не е задължително да е собствен. Някой някога е видял шумно падащо дърво и го е споделил информационно. И ... който не вярва, проверява. Затова експерименталната част за доказване на факт - се описва подробно с наличните начални условия и кога, какво се е случило. Накрая - обосновани от минал опит: изводи и/или хипотези, обясняващи случилото се при тия условия. (Има и още подробности, но нормално - така се "поднася" научната информация в научни списания, каталози и др. ... Това изключва метод ЕЖК ...

Всичко е долу-горе като в стария виц за милиционери. "На тържество им дали награди -електронен часовник и водни ски. Шефът им пита наградените доволни ли са. "Не - казва единия - тоя чесовник показва примерно 12:15. Докато разделя 12 на 15 - се сменя?! Не знам колко е чеса!" "Не - казва друг - За тия водни ски - търся наклонена вода да се спусна, ама - няма!?""... Явно Лоренц не им е приятел... ...