Малоум 2

Тогава ще има пречупване в другата система, в която телескопът е неподвижен - там повърхността на водата ще сключва споменатият ъгъл с лъчът който пада по оста на телескопа. Не е една беля Значи - Етерът е неподвижен и при звездата, и при цилиндъра. Но - "телескопът на звездата" е наклонен - относително движение - пушката с фотони на звездата се движи. Фотоните попадат в нова, по плътна, среда - вода. Само скоростта на пренос се забавя, а звездата ще "вижда точката на дъното". Тоест в цилиндъра се събират фотони от пушката на звездата, а не от вертикалната й позиция. ...

Трябва да няма прегради на водата в горната част на цилиндъра - иначе и техните оптични характеристики ще участват. Пък, ако няма преграда-капак - повърхността на водата пак е в хоризонтално положение и фотоните падат вертикално на повърхността - пречупване няма. Няма и увличане на етер от движещите се тела. ...

Според мен - също не го е подвела. Придържал се е към материалистически философски принципи - съвсем близо до реалност. ("скрит" параметър е времето в честотата на трептенията, особено за обектите на микросвета. Скрит в кавички, щото се знае, че го има (дуализъм), ама не се отчита като собствено трептене за непрестанно образуване на обекта, т. е. - обектите пулсират около собствен център) При природните науки - физиката е основа. Тя е във възможностите да обясни Света и на останалите науки. Същественото е, че наука се прави от Изследовател - силно ограничен по сетива за Всички възможни природни явления. Тогава - дали не е по-важно да се обясни самото съществуване на Изследовател?! в Природата. Като се започне от физиката на живото, да се стигне до обобщения за еволюционно достигане на Гл. мозък при Човек=Изследовател... Този въпрос се избягва във физиката, щото има сравнително просто решение: знанието за електромагнетизма води до отклик - механични движения, а механичните движения създават ЕМПоле - това е известно. Въпреки това - има разнобой на мненията за какво е това, живот. Нерешаването на този проблем, пречи на развитието на науката като цяло. (например - хукнали сме да търсим интелект в Космоса?!! - луди пари за нищо) ...

Тук има доста разсъждения по въпросите: ...

За 1 вар. - Известно е, че никой (и никоя частица), не "вижда" - няма и да види!!!, движещ се във вакуума фотон. (така фантастичното - структура фотон-пакет, с "пълнеж", е стояща вълна, но с некомпенсирани "гърбици" по време. Това дава възможност за пренос на импулс по вакрешетката - началото и края при структуриране, заради закъснението по ОВ на права и обратна вълна, не съвпадат с предишно състояние на участващите "зрънца". Тези зрънца си променят формата на собственото поле - от "сферична" в пурообразна, примерно, или тороидална по обем и участват само в пренос на един импулс. Стоящата "прави" стъпка напред за новообразуване, по посока "преден потенциал", осъществил обратната вълна. Неподвижното ЕМПоле, с ОВ по обем напречно на движението, пренася изменението към старата, предишна големина на пакета и така - се движи некомпенсиран Импулс с вълнови характеристики на самото ЕМПоле.) За вар.2 - свойствата на средата са от отдавна известни, но не са обосновани по неподвижност на частите на средата. (затова си направих етер*- с непрестанно образуващи се частици. Виж по 1 - Благодарение на некомпенсиран импулс са възможни вълните по вакрешетка с неподвижни пространствени точки - мрежа, която "диша" когато участниците в пренос си променят формата, но не и мястото в решетката. В мислен евклидов куб един метър - може да се съдържат повече или по-малко на брой зрънца, но в Реален куб - с "криви" страни - бройката на зрънцата си остава една и съща. Това му е "неподвижното". Не забравяй - никой до сега не е показвал същност на кривина на пространство.) ...

Ако стъпваш на такова мислене - влизаш в капана на "няма неподвижна среда". Виждаш, в последно време, как учените, непризнаващи съществуване на стария неподвижен етер, се опитват да открият среда - подвещева - тъмна материя и тъмна енергия. Недосегаеми за откриване с експеримент. Щото, без такава среда - няма обяснение на множество факти. Етер* е нужен за "спирачка", ограничение по скорост - скоростта на светлината във вакуум е крайна граница за пренос на информация. Същинската част на физичната информация се съдържа във фотоните. Затова и движенията на масови частици се променят физически (свойствата им) когато ги "удари" фотон и/или се "погълне" фотон. В действителност - не ги удря (или поглъща) фотон, а те - частиците се образуват непрестанно с преподреждане на фотоните, около собствен център, върху които се образуват - структурирана вакуумна подложка. А полето от фотони около тях - диктува движенията им. Така - самите частици се държат като едно тяло - по-плътно в централната си част и "рехаво" към обвивката си, пулсиращо в направата си топче Притежава корпускулни и вълнови свойства. Преносът на импулс, съдържащ се във фотоните, има вълнови характеристики, съответстващи на плътността на токовите линии при подреждане заради сфазиране. Това променя обема около лъча на пренос и ако няма неподвижна среда и ОВ с нея - пак няма откриваемо движение. Лесно е за представа: Виждал си обикновен дъждовен червей как се движи. Разтяга предната част от ялото - пробива почвата. Прави набъбвания на различни места на тялото. Набъбването създава по-голям канал-отвор от диаметъра на червея. Служи за опора и премествайки се по дължина на тялото - като "гърбица на вълна" - придвижва червея напред по негова посока. Всички тия движения са с електромагнитен произход. Уточнено е вече, че в почвата "текат неочаквано силни" токове и полета. Скоростта на движение на червея спрямо почвата се предопределя от работата необходима за направа на канала. Има редичка- подреденост на линия-лъч по дължина и движения на непрестанно създаващата се "гърбица" (фотон причина- механично следствие - фонон) - вълнов процес на пренос на импулс. ...

Ако забелязваш, никой не отрича вълново разпространение на ... нещо. Няма как да се "сърдим" на Природата, че ни е създала с такива усещания, та да не можем да отличим частица от вълнов процес. (Затова - съм си направил хипотезата, обясняваща какво е туй "нещо" - самата частица и всякакъв конструкт от частици са продукт на Процес. Елементарните частици се образуват непрестанно с огромна честота на образуване върху зрънчев вакуум. "Зрънцата" са неподвижни по място в пространствената решетка, където са точки центрите им около които се сдвояват. Образуват "стоящи" вълни - образуването на едното създава "поле", което е основа за образуването на другото - все едно са завързани едно за друго. Така - съдържат момент на импулс- вектор, променлив по големина и посока - образуват собствен обем - пухкаво топче- с център обвит в поле, непрестанно пулсиращо. Има и двете характеристики: и на частица, и на вълна. В зависимост от подреждане на вектор със съседите си, при сфазиране - флуктуации - има вероятност да се подредят така, че да направят "линия". Перпендикулярно на нея, съседите, заради равновесие стават зависими и също се подреждат, алтернативно и служат за "спирачка" на подреждането. Става движение - пренос на импулс посредством изменение на "обем" на участници в подреждането. По ОВ, заради закъснението - началото и края на такава линия се променя със стъпка, като че ли се движи, пулсирайки. Тоест пренасянето на импулс по вакуумната структура ще има вълнови свойства за Изследовател, който е направен от подобни структури. Наличието на неподвижна структура, която се организира по-бързо от подреденото, прави устойчив във времето пренос на импулс. Участниците-зрънца - променят моментно формата на обема си - това е "кривене" на пространството. Вакуумът "диша" в комбина със създадените устойчиви структури върху него) ...

И ... Кое на светлината се разпространява вълново? И ... кое на механична вълна се разпространява вълново! ...

Малко редакция: Не изминава, а проверява всички възможни пътища и само минималният по енергия се реализира. И не едновременно за него, а за Изследовател.

Вярно е! В предишните ми постинги обясних - единственото "движение" по зрънчевия вакуум е това на светлината. И е в резултат от местни (локални) изменения на потенциали - флуктуациите създават условия (вероятностни) за ред-структурирания, общо - устойчиви организации, които наричаме обекти. ...

Ефектът на преизлъчване на погълната вълнова характеристика не е за единичен атом (както опитва показаната хипотеза) - той си е на дискретни нива в поглъщане излъчване. По-дълги вълни се поглъщат на принципа на "групов ефект" - структури от атоми и/или молекули, като образуват обвивка на групата - зърнест модел. Та, вълновата характеристика на падащото лъчение резонира с тези обвивки и се пренася "за минимална" енергия - затова различните по честота фотони съставящи вълнов пренос "минават" по различни пътища -"разлагане на светлината" в призми, примерно. ...

Е, дали се движи, или не (малки скорости) - излъченото като цвят си пристига с вълнова характеристика (по нещо неподвижно - пакети) в датчиците на окото и пак, по вълнова характеристика става пренос на ЕМ-импулс до мозъка, та ... се вижда нещо, наречено "цвят". Самият пренос на импулс става с вълнова характеристика на фотоните. (ЕМПоле е неподвижно. Подвижни са измененията в/по него) ...

Е, да, ама къде избяга "частичковата" характеристика! Значи, разпространява се вълнова характеристика ... на нещо, което е "частици" (пакет стоящи вълни), съдържащи импулс в себе си. (гасенето става с преизлъчване на вторични вълнови характеристики от преградата, които са с точно обратна характеристика на погълнатата вълнова характеристика.) ...

"Блокира" само вълновата характеристика , проявена само за видимия спектър. И не е точно блокиране, а гасене на тая характеристика, затова не се проявява , видимо. ...

Дали аз или ти не сме съгласни - няма значение. Звездната Аберация се наблюдава и е факт. Аз, обаче си имам обяснение, показал съм го, а ти твърдиш, че нямаш обяснение. Тъпо е подобно отричане на факти... вече 1000 постинга. ... (ако искаш - хоризонталните черти ги разтегли да са части от сферична вълна от една звезда - те ще станат прекъснати и ... пак отделни "парчета" ще "падат от небето" - т. е. - плътността на фотоните в началната вълна намалява много за огромните разстояния и затова само фотони се хващат на Земята) ...

Още в първите постинги на темата ти показвах, че от звездите "пристигат" ФОТОНИ, а не светлинни вълни. Затова звездите "мигат" в очите ни. ... Така че - аберацията е законна!

Съвсем популярно и разбираемо е: https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Valna-Osnovni-formuli-i-zavisimosti-Difraktciia-i-interferentciia_487.html Вълна. Основни формули и зависимости. Дифракция и интерференция ...

Тц. Представяй си фотон - тъждествено, с капки дъжд. (При наливане кофа вода - тъждествено, вълна - няма голямо значение наклон на тръбата) ...

Има и друго "просто" обяснение: Ако е вълна - ще се отразява или поглъща от стените на телескопа. Ако са фотони (както е в действителност) - ако не наклоним "правилно" тръбата, няма да виждаме звездата. ...

В хипотезата ми е показано, че разумен живот може да се структурира само на основата на хим.елемента въглерод. Ето и едно друго "виждане" на същото и от други, макар да не им е ясно, физически (по-скоро са химически предположенията, но не могат да обяснят разумност) - защо само въглеродът може да прави "прави " живот, който да стигне до интелект! ... (формулата на живота от хипотезата: Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда.) ... За достигане сложна организация "Интелект" е нужно бързодействие на информационните връзки, особено - по обратна връзка, за цялостност на високоорганизираното - структура Гл. мозък при Човек. ...

Обяснения на аберация и др.:

Още едно косвено доказателство за принципа на подобието при структуриране на материята - изгражданите подобни структури, в околността на вече готова структура, се оказват устойчиви във времето и еволюцията (по хипотезата) следва това. Околното пространство на частица "подсказва", че раждането на друга трябва да е подобно на нея - по физически параметри - за да е устойчива във времето. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prilicha-li-choveshkiiat-mozak-na-Vselenata_159931.html Прилича ли човешкият мозък на Вселената? Вляво: участък на малкия мозък, получен с електронна микроскопия(e.g. Murre+95, Herculano-Hozuel 2012)); вдясно: част от космологична симулация (e.g. Cautun+14, Gheller+15). Кредит: ON THE COMPLEXITY AND INFORMATION OF (SIMULATED) LARGE SCALE STRUCTURES, Franco Vazza, Alberto Feletti Астрофизик от Университета в Болоня и неврохирург от Университета във Верона сравняват мрежата от невронални клетки в човешкия мозък с космическата мрежа от галактики ... и виждат изненадващи прилики. В своята статия, публикувана във Frontiers in Physics, Франко Ваца (Franco Vazza), астрофизик в Университета в Болоня, и Алберто Фелети (Alberto Feletti), неврохирург в Университета във Верона, изследват приликите между две от най-предизвикателните и сложни системи в природата - космическата мрежа от галактики и мрежата от невронални клетки в човешкия мозък. Въпреки съществената разлика в мащаба между двете мрежи (повече от 27 порядъка), техният количествен анализ, който се намира на кръстопътя на космологията и неврохирургията, предполага, че различни физически процеси могат да изграждат структури, характеризиращи се с подобни нива на сложност и самоорганизация. Човешкият мозък функционира благодарение на широката си невронална мрежа, за която се смята, че съдържа приблизително 69 милиарда неврони. От друга страна, наблюдаваната Вселена е съставена от космическа мрежа от поне 100 милиарда галактики. В рамките на двете системи само 30% от техните маси са съставени от галактики и неврони. В рамките на двете системи галактиките и невроните се подреждат в дълги нишки или възли между нишките. И накрая, в двете системи 70% от разпределението на масата или енергията се състои от компоненти, играещи очевидно пасивна роля - вода в мозъка и тъмна енергия в наблюдаваната Вселена. фигура 1. Симулирано разпределение на материята на космическата мрежа на участък с размери 1 милиард светлинни години (вляво) спрямо наблюдаваното разпределение на невронни тела в малкия мозък (вдясно), реално изображение на дебелина 4 микрометра (µm). Кредит: University of Bologna Започвайки от общите характеристики на двете системи, изследователите сравняват симулация на мрежа от галактики с участъци от мозъчната кора и малкия мозък. Целта им е да се наблюдава как колебанията на материята се разпръскват в толкова разнообразни мащаби. "Изчислихме спектралната плътност на двете системи. Това е техника, често използвана в космологията за изследване на пространственото разпределение на галактиките", обяснява Франко Ваца. "Нашият анализ показа, че разпределението на флуктуация в невроналната мрежа на малкия мозък в скала от 1 микрометър до 0,1 милиметра следва същата прогресия на разпределението на материята в космическата мрежа, но, разбира се, в по-голям мащаб, който варира от 5 милион до 500 милиона светлинни години". фигура 2. Разпределение на флуктуациите като функция от пространствения мащаб за същите карти от фигура 1. За сравнение са показани спектралната плътност на облаците, клоните на дърветата и плазма и вода в турбулентно състояние. Кредит: University of Bologna Двамата изследователи изчисляват и някои параметри, характеризиращи както невронната мрежа, така и космическата мрежа- средният брой връзки във всеки възел и тенденцията за групиране на няколко връзки в съответните централни възли в мрежата. "За пореден път в структурните параметри са идентифицирани неочаквани нива на съгласуваност. Вероятно връзката в двете мрежи се развива следвайки сходни физически принципи, въпреки поразителната и очевидна разлика между физическите сили, регулиращи галактиките и невроните", добавя Алберто Фелети. "Тези две сложни мрежи показват повече прилики отколкото между космическата мрежа и галактиките или невронална мрежа и вътрешността на невроналното тяло". Обнадеждаващите резултати от това пилотно проучване показват, че новите и ефективни техники за анализ в двете области, космологията и неврохирургията, ще позволят по-добро разбиране на динамиката в основата на еволюцията на тези две системи. Справка: F. Vazza et al, The Quantitative Comparison Between the Neuronal Network and the Cosmic Web, Frontiers in Physics (2020). DOI: 10.3389/fphy.2020.525731 Източник: Does the human brain resemble the Universe?, Università di Bologna ... ...

За първото - да. Предполагам, си чел, че ускоряват частици до ... най-различни скорости спрямо Свак. И ти го ползваш. Рождената скорост на всяка частица с маса е различна от скоростите на други подобни. За второто - пропускаш : едновременно. Като големина е възможно най-голяма скорост на пренос на инфо. Но - сещай се - скоростта е и вектор. Посоката като вектор прави и ефекта на аберацията, заради относителното движение с инерциална скорост на наблюдател, щото и тая скорост е вектор. Приемаме звездата за неподвижна, и знаем ние как се движими - готово с посоките... на векторите Така : "...скоростта на светлината няма да е еднаква ЕДНОВРЕМЕННО за всички наблюдатели." Зависи от относителна скорост между наблюдатели. Но - това се отразява на времето за случване на процеси - нещо, което можем да измерваме и съответно можем да изчисляваме с помощта на мат.модели, с понятие за ЕДНОВРЕМЕННОСТ. Скорост на фотони - не можем да "видим" и да измерваме, а скоростта на вълни в среда - можем. Затова ти говоря все за Ссреда. - а не за Свак. ...

Да, но сещай се, че наблюдаваната материя (достижима за измервания) е с дуалистичен произход, с дуалистична характеристика. Тогава - и зрънчевият модел, среда, върху която "сърфират" телата, са сдвоени (така е предположено по хипотезата). (Центрите на Зрънцата изграждат пространствена решетка - нещо като огромен и "много твърд" кристал - коментирано е при проф.Чирцов, който казва, че това е невъзможно (?), защото при него няма "виждане" за непрестанно образуване на наблюдаемите от Изследовател, обекти (не е признато от физиката). Да, но признава, че единственото което е възможно като движение по такъв хипотетичен кристал е разпространяване на ВЪЛНИ. Е, точна това прави и светлината - разпространява се по неподвижните по място зрънца, с вълнова характеристика, а максималната скорост на разпространение е предопределена от еднаквостта на големината на зрънцата и начинът на подреждане на векторната им характеристика "момент на импулс". Този техен вектор се променя по големина и посока, докато се образуват с огромна честота на образуване и фактически се проявява като "вграден часовник". Остава - да се направят частиците от това, че светлината "се движи", т. е. - всичко "видимо" да е направено от светлина (?!). Това е показано как става в хипотезата - чрез подреждане на полевите характеристики в пространствени линии и възможност за "затварянето им" заради кривина при пренос на импулс. Така - частиците придобиват две характеристики още при раждането си - масова - това е съпротивлението на принудителното им преместване и второ - вълнова характеристика за непрестанното им образуване. Пулсират при съществуването си, а сърфиращото им движение зависи и от структурата на вакуумната подложка, върху която се реализират непрестанно. Затова и честотата на полетата (ЕМП и гравитационно) влияе върху начинът им на поведение) СТО затова е вярна в себе си, заради принципно правилно приетите постулати: Всяко възможно за наблюдаване от Изследовател (и той, и уредите му, са направени от структурирана светлина) движение е относително. Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника, а от структурата върху която се реализира - например, върху вакуум е максимална, а върху структуриран вакуум е Ссреда. ...

Е ами - не знаеш физика - няма лъчи светлина лъч - това е патерица в мисленето за незнаещи физиката хора. Има милиарди фотони които формират вълнов процес (не 1 лъч - даже и при лазерите не е 1 лъч) на пренос на импулс. ...