Малоум 2

Налага се - различни състояния на обекта. Трябва да се пресмята с относителна скорост само за движението на центъра на колелото. Периферните точки на колелото се движат с различни ускорения: от "0" в допирната точка с пътя, "0" за центъра и - за до два пъти по-голяма скорост на горните точки, от тази на центъра, съвсем различни ускорения по цялата периферия. Периферията на колелото е с неинерциални движения и ..."виждането" от системата на пътя е шантаво. (гледаме с честота, спиците също има честота на въртене и ... даже могат да се въртят обратно в някои моменти от наблюдаването - като на филмите - колелата на трактор - голямо и малко може да се въртят едновременно в различни посоки, спрямо движението на трактора по земята.) ...

Виж сега: аз от отдавна не споря. Само казвам какво мисля по някакъв въпрос. Понеже "пространство" за мен е илюзия също като "цвят" (честота на трептене на ЕМвълна-фотони), то не мога да му вменявам свойства, които са съмнителни за наблюдение, като "разширяване", примерно. Вместо разширяване на пространство ползвам сили - на отблъскване (ЕМПоле от еднакви заряди) и привличане (ЕМПоле-разноименни заряди+ гравитация) и съответно: разбягване на Галактики от хаос на полетата извън тях, в "празното" помежду им, привличане вътре в тях от "маса" за компактност на образуванието. Не ми е нужен ГВ - достатъчно е на много места да са възникнали частици с маса при покой и заряд - и то много преди датирането на ГВ (подобна хипотеза вече има след наблюденията от/на новия телескоп). (ако си прочел статията спомената по-горе. И при мен електронът участва във връзка като поле, но негово. Честотата на образуване на протона е огромна в сравнение на честотата на образуване на електрона и затова електронът я следва със закъснение в образуванията си: потъва и изплува в сферичен слой около протона (при невъзбуден атом). Не му трябва съществуване в междината на слоеве, защото с поглъщане на фотон образуването може да е на по-висок слой - бързината създава илюзия за мигновеност. Изведнъж става ясно защо не се излъчват ЕМВълни от водорода, въпреки че и електронът и протонът се движат ускорително - не е нужно да се постулира това - полетата от ускорени заряди се затварят в обема на водорода.) ...

Отдавна утвърдените термини и определения, обикновено, не са най-правилни. Ето: https://nauka.offnews.bg/fizika/tvardenieto-che-99-99-ot-atomite-e-prazno-prostranstvo-e-greshno-199496.html Твърдението, че 99.99% от атомите е празно пространство, е грешно Електронни и ядрени квантови облаци в молекула на амоняк. Молекулата е с размер приблизително 400 000 фемтометра. В един милиметър има приблизително един трилион фемтометра. ..." и т. н. - дълго е, но отрезвително, за "стари"-уж, определения... Няма "празно" (както е по хипотезата ми за етер*). Има остатъчни, неправилно тълкувания на факти. ...

Протяжността е свойство на материята, а пространство е наша илюзия (засега). Ако се приеме, че няма "празно" във вакуума, а има нещо, което е недосегаемо за доказване чрез експеримент (и е така), то свойствата на това "нещо" биха могли да се приемат за свойства на пространство, върху които, или спрямо които, се изграждат свойства на принципно наблюдаемата, познатата ни материя - полева и вещева форма. (При мен е лесно - с етер*-частици - първични са полевите форми: статично поле от зърнест модел на вакуум и векторно поле от собственият им момент на импулс - възможни са флуктуации и вероятност за подреждания (сили с ентропиен произход) по една от характеристиките. Времето е вградено в зърнцата с честота (огромна бързина на пулсации) на образуване на себе си. Така - Пространството е безкрайна "основа" върху която се реализират частиците на Света) ...

Пак при Пенроуз - как се дефинира "преживяно време": Минковски от формална гледна точка изразът е много подо бен (фиг. 5.185). Същ ествената разлика се свежда до наличието на Фиг. 5.18. Сравнение между „разстояния“, измервани в: а) евклидова геометрия; 6 ) геометрия на Минковски (при която „разстояние“ означава „преживяно време“) и т. н. към три измерения. ...

Живеем в три измерения - това усещаме - Останалите са много неслучайно скрити. ...

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/demonat-na-maksuel-realno-sashtestvuva-v-kletkite-ni-199521.html Демонът на Максуел реално съществува в клетките ни Протеините в клетъчните мембрани на повечето организми действат като хипотетичния "демон", представен от Джеймс Клерк Максуел през 1867 г., за който се смята, че нарушава законите на физиката Джеймс Клерк Максуел си представя демон, който действа като врата между две кутии с газ, позволявайки на едната страна да стане по-гореща от другата. Хипотетичното същество, описано в мисловен експеримент отпреди 155 години, за което тогава се е смятало, че нарушава законите на термодинамиката, всъщност се е развило преди милиарди години под формата на протеини, използвани от почти всеки жив организъм. През 1867 г. физикът Джеймс Клерк Максуел обмисля възможни изключения от втория закон на термодинамиката, според който нещата винаги трябва да преминават от горещо към студено, освен ако няма някакъв енергиен източник, който да противодейства на тази тенденция. Той си представил безтегловна врата между две кутии с газ, управлявана от малък демон. Ако демонът позволява на по-бързите частици да се движат само в едната камера, а на по-бавните - в другата, едната кутия ще се нагорещи, а другата ще изстине. Това би означавало, че може да се създаде енергия от нищото, като се използва разликата в температурите на кутиите, което нарушава втория закон. Този очевиден парадокс е разрешен едва през XX век, когато теоретици на информацията като Ролф Ландауер осъзнават, че демонът би трябвало да измерва информация за всяка частица газ, да я съхранява в паметта си и да изтрива паметта си за повече измервания. Това би изисквало повече енергия, отколкото демонът би могъл да създаде, поддържайки кутиите при различни температури. Илюстрация на демона на Максуел. Кредит: Flatt et al., Communications Physics, 2023 В природата има много "неравновесни системи", подобни на горещите и студените кутии, като например различните концентрации на различни молекули във и извън живите клетки. Физиците отдавна подозират, че при тях може да има нещо подобно на демона на Максуел - но не могат да го докажат математически. Сега Паоло Де Лос Риос (Paolo De Los Rios) от Швейцарския федерален технологичен институт в Лозана и колегите му показват, че ABC транспортерите - малки протеини, които могат да пренасят молекули през клетъчната мембрана - действат точно като демоните, предложени в оригиналния парадокс на Максуел. "Природата е разбрала правилата още преди милиарди години", отбелязва Де Лос Риос. "ABC транспортерите присъстват във всички бактерии. Те са много, много древни. Те водят началото си от последния универсален общ прародител на целия живот на Земята". Де Лос Риос и екипът му първо записват прости уравнения, описващи как ABC транспортерите поддържат различни концентрации на молекули вътре и извън клетката. Те вземат под внимание прости факти за начина им на работа - например използването на АТФ, молекулярен източник на енергия, за пренасяне на молекули през мембраната, както и различните форми, които могат да приемат транспортерите, когато са насочени навътре или навън от клетката. ABC транспортери, действащи като демони на Максуел. Кредит: Flatt et al., Communications Physics, 2023 За да изиграе ролята на демон на Максуел, без да нарушава законите на термодинамиката, Ландауер изразява предположението, че едно тяло трябва да консумира енергия, да прави записани измервания и да управлява вратата въз основа на тези измервания. Де Лос Риос и колегите му откриват, че решението на техните уравнения има три части, които съответстват на тези три условия. "Когато се опитате да разберете какво означават тези различни термини, всъщност разпознавате градивните елементи на демона на Максуел", изтъква Де Лос Риос. Има някои опростявания, които те са направили в своя модел, като например предположението, че всеки ABC транспортер използва само една молекула АТФ в даден момент, но Де Лос Риос посочва, че и по-сложните модели би трябвало да работят като демони на Максуел. Той също така уточнява, че като се имат предвид сходните функции и роли, които изпълняват много молекулярни машини, е вероятно демонът на Максуел да е широко разпространен в природата. "Те правят много конкретни връзки между строгата идея за демона на Максуел, както тя сега се разбира в статистическата физика, и начина, по който работят тези ABC транспортери", заявява Нагуел Фрейтас (Nahuel Freitas) от Университета на Буенос Айрес в Аржентина. "Те надхвърлят нивото на метафората." Тази връзка също така означава, че АВС транспортерът може да се разглежда като просто изчислително устройство, изпълняващо същата логическа операция " AND", каквато извършват силициевите компютърни чипове, обяснява Фрейтас. Това е важно откритие, защото ни учи повече за това как клетките могат да регулират средата си и да функционират според нуждите си, като управляват вноса и износа на молекули, подобно на малък демон на вратата на клетката. Справка: Flatt, S., Busiello, D.M., Zamuner, S. et al. ABC transporters are billion-year-old Maxwell Demons. Commun Phys 6, 205 (2023). https://doi.org/10.1038/s42005-023-01320-y Източник: Maxwell's demon imagined by physicists really exists inside our cells, New Scientist ... ... (Всъщност, влизат в действието сили с ентропиен произход - внася се информация с "къси" (горещи) фотони, но те служат за образуване на нови вътревръзки. Обвивките им излъчват фотони които са по-дълги (студени) от внесените - по принцип: количествените натрупвания водят до качествени изменения - издребнява вътреструктурата в по-компактни образувания. Получава се нещо като негаентропия - патент на Природата - при живите с ОВ. Общо, навън от клетките "хаосът" се увеличава - става "топло" тяло) ... ...

Във "Файнманови лекции по физика" има интересното от понятията средна скорост и моментна скорост (по памет): "Полицай спира кола и казва на водачката: Госпожо, в нарушение сте. Карате с 90 км/час. Госпожата: "Моля, какво значи това!? Полицаят: Значи, че изминавате 90 км за един час. Госпожата: Това не е възможно... аз карам само от 10 минути!" ... (километражът отчита моментна скорост..., демек, бъдещето?!?)

Средната жизненост на процес е равна на неговия вариал! ... (Клаузиус, Цвике - доказателство за наличие на "тъмна материя", парадокс за гравитационно свързана система - гравитационно-топлинна "катастрофа" (?), Хокинг и изпарение на ЧД)

https://nauka.offnews.bg/fizika/kak-emi-nioter-s-edna-prosta-teorema-obiasni-vselenata-123567.html ...

Малко за забавление:https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9542&Level=2 В плен на машините — Олеле, яйцата прегоряха! — плесна с ръце Жулиета и започна да навлича скафандъра си. Ромео надигна неволно глава от изчисленията, измърмори едно: — Ами така е то, като се заблейваш с разни скучни схеми по витаминно готварство — а след това отново задряма върху формулата на Грахам. Жулиета изтича навън. Беше точно пладне и слънцето приличаше с 460° върху каменната пустиня. В тигана, поставен направо върху една излъскана алуминиева скала, вместо яйца се виждаше някаква димяща подметка. Жулиета плесна отново с ръце и въпреки че никой не можеше да я чуе през изолацията, извика: — Ами сега! Това бяха последните пресни яйца! След това тъжно се прибра в ракетата и започна да бърника в сандъка с неприкосновените хапчета. Ромео се събуди още по-мрачен. И как да не е мрачен? Ето вече три дни се мотаят по тая щура планета. А и то поне да беше планета като планета. Меркурий! Жега, студ, студ, жега. Единствената полза от нея е, че Жулиета може да готви направо на слънце, без да хаби гориво. Но дори и за готвене слънцето не става: много е силно. А той — обикаля, изчислява, търси следи от минала цивилизация. Бе, каква цивилизация на такъв пек? Със сърдито ръмжене Ромео изгълта трите хапчета, които Жулиета му поднесе на бяла табличка, и се изправи: — Хайде! — Ох, пак ли ще скитаме? — Пак! Хората командировки ни плащат. Очакват велики да станем. Облечени в скафандрите, те отново се движеха по металическата пустиня и оглеждаха опротивелия им вече пейзаж. Едно поточе от разтопено олово тихо клокочеше наблизо. Няколко хълма от брилянти и изумруди неприятно блестяха в очите им. Ромео включи външните микрофони и се обърна към Жулиета: — Скука! Хората на Марс живот живеят. На Венера все едно, на курорт са отишли, а ние тук... Зад гърба му се чу тих металически смях. — Какво се смееш така прегракнало? Не си ли съгласна... — Ромео — обади се разтреперано Жулиета. — Аз...аз... не се смея... Някой... Ромео се обърна рязко. Наоколо беше пусто. — Глупости! Така ми се е сторило! Смехът се повтори — пак зад гърба му, тоест от противната страна. — Ромео, страх ме е! — Жулиета така се притисна до него, че скафандърът й изскърца меланхолично. — От какво ще те е страх? Хлапашки работи! Та планетата е мъртва, не виждаш ли? — Бог да я прости! — каза някой дрезгаво пак зад гърба му. — Ромео... Ромео... Ако си решил... да ме плашиш...заради яйцата... не е честно... Но и на самия Ромео не му беше до смях. Огледа се отново предпазливо, напрегна слух... Нищо! Пое си дълбоко дъх, приближи до една от скалите и почука по нея. Тя отекна с металически звук. — Ето, виждаш ли — това е само ехо. Вероятно от скалите. Та те са от чисто желязо. — 25% алуминий и 75% молибденова стомана с примеси на европий и цинк — изскърца някой зад него. Ромео се обърна бързо — пак нищо. — Ехо, ехо... ама чак отговори в проценти да дава... —той почувствува как му се повишава кръвното налягане.Жулиета разбра, че мъжът й е в безизходица, и с присъщия й майчински инстинкт пристъпи напред и го закри с тялото си. — К... който и да си ти... — прошепна тя — излез веднага, защото... защото аз ей сега ще... ще припадна! С леко тенекиено звънтене и скърцане иззад околните скали се появиха група роботи. Те тръгнаха към двамата спротегнати напред железни манипулатори. Ромео и Жулиета се опитаха да побягнат към ракетата, но пътят им беше отрязан. А и самият космичен кораб внезапно се оказа обграден от роботи. — Вие... вие кои сте? Вие... какво... — Ха добре дошли на Меркурий! — изскърца един от железните хора. — Много ми е приятно, Дзън, предводител. — Но... но как? Защо... Къде са хората, които... — Няма ги — вдигна металическите си рамене Дзън. —Че на такава температура човек може ли да живее? Този е луд, помисли си Ромео. И веднага изтръпна от ужас. С ненормален човек да се разправяш е трудно, но с ненормална машина... Той предпазливо заразглежда робота. Ами да, устройството им е подобно на земните. Ето, вижда се контактът за презареждане, до него е копчето за душевни изживявания, по-долу е релето за сън и хранене. А този ключ... Да, положително този ключ трябва да е. Ромео бързо протегна ръка, но Дзън го перна с желязната си лапа и той отхвръкна назад. — Къде пипаш там? Не виждаш ли, че имам устройство за самосъхранение? Жулиета, като всички жени, обви ръцете си около Ромео в най-неподходящия момент и със своя вик: — Ромео, мили! — така парализира движенията му, че даде възможност на роботите да заловят и двамата. — Хайде, тръгвайте! — изкомандува Дзън, след като беше парализирал с омега-лъчи волевите им движения. —По пътя към Кибербург ще ви обясня подробностите. Иззад диамантения хълм долетя един универсален самоход. Вратичката му се отвори сама, а някъде откъм мотора изгрухтя доволен глас: „Лесно ли успя да ги гепиш, шефе?“ Дзън потупа весело самохода по охладителя, седна до двамата пленници на задните седалки и даде команда: — Карай към столицата! По пътя от откъслечни разговори между робота и самохода Ромео и Жулиета разбраха каква ужасна съдба ги очаква. Някога преди много години тук попаднала експедиция от Алфа-Центавър. Тя организирала предприятие за експлоатация на несметните богатства на Меркурий. Снабдила всичко с напреднала техника. Стигнала дотам, че дори в завода за производство на роботи работели пак роботи. И един прекрасен меркуриански ден машините се разбунтували, изхвърлили половината хора в космичното пространство, където те продължили да летят, дълбоко замразени като изкуствени спътници на планетата, а другата половина пленила и досега използува като свой работен добитък. Оттогава на Меркурий са идвали различни експедиции от всевъзможни краища на галактиката. И всички те попадали в плен на машините. Пристигнали дори някакви кристалически хора от друга галактика, които били разглобени, защото били много подходящи за някои усилватели на електронните телескопи... Години наред хората робуват на машините, линеят под палещите лъчи на меркурианското слънце и чакат някой да ги освободи. В Кибербург натикаха Ромео и Жулиета в едно подземие, където се разхождаха полуголи представители на стотина експедиции. Мечтата на Ромео бе осъществена — най-после той първи от земните жители влезе в контакт с други цивилизации. Но при какви условия! О, боже, при какви условия... И до ден днешен Ромео, който има първа специалност кибернетика, работи денонощно за машините. Ту някоя сметачна машина идва при него с главоболие, ту някоя ракета чувствува задух, когато се издигне много нависоко, ту някой крачещ екскаватор поради лоша изолация на чувствените проводници се влюбва най-неочаквано в пишещата машина на началник-строежа... А Жулиета, която освен астроботаника, астромоди и астроготварство нищо друго не разбира, се занимава с разпределянето на ядреното гориво в стола на земекопните автомати, гледа да наглася правилно дажбите им, тъй като всеки от тях се опитва да докопа порцията на съседа си, и от време на време дава съвети на роботите от завода за роботи за подобряване на модната линия на външния металосиликатен пластичен слой на новородените автомати. Жители на Земята! Жители на другите планети! Жители на галактиката! Побързайте да спасите жертвите на меркурианци! Но се пазете от Дзън — да не подкупи с благи приказки и обещания и вашите кибернетични машини, че лошо ви се пише и на вас! ...

(Шпага е намерила линка към книгата ми "Ефирната възможност" - в темата Парадоксалното в КМ: Твоите "фотони за връзка" стават все по-необходими за обяснение на цялостната картина и навярно ще придобиват все по-стабилни позиции. Както впрочем и всичко друго, което е казано тук ) Благодаря! https://etherpossibility.files.wordpress.com/2015/02/etherpossibililty.docx ...

... (тогава, имаше един съфорумец Петков. Той се е срещнал в щатите със Съргойчев и се е опитар да му преразкаже хипотезата. Разбира се, че не е могъл да я схване и ... забърква почти всичко в неправилни варианти.) ...

Това е рутина - необходимо е, но не е достатъчно. Там, където са нужни тълкувания на резултати, в крайна сметка няма отговор на въпрос "... Защо?.." Иначе - щяхме да си четем учебниците и толкоз - няма нужда да влизаме във форуми и др. събеседвания. (още от 2013 съм писал: Ако учените знаеха всичко, щяха да си направят една пчела да им носи мед.) ...

Да - извинявам се, грешно си помислих, че си се запознал поне отчасти с хипотезата ми, разбира се не си длъжен. (хипотезата казва, че никога няма да бъде доказан етер* с експеримент. Невъзможно е - ние и приборите ни сме огромни като размер в сравнение със зрънцата на зърнестия модел на вакуума, както е при етер*частиците. Както и никога няма да бъде доказан Големият Взрив. Приет е от повечето учени.) На СТО не й трябва етер. Но - не знае защо скоростта на светлината е максимална и гранична за обмен на информация ( в хипотезата - преносът на импулс с фотони е разлика в "поглъщане-престой-излъчване" при взаимодействия на заредени частици ). А КМ е мат.модели описващи нарочни експерименти през "черна кутия". В основата си - не знае защо стават превръщанията в параметрите на употребяваните в експеримент частици. ( в хипотезата - заради непрестанното образуване на частиците те се влияят от структурата на вакуумната подложка от етер*частици) Никъде не съм казал, че етер* е нематериален - напротив, казах че е основа на Света, до безкрай. А за енергията - ти ме попита и затова отговарях. Има два вида енергия Екин и Епот. Всички други са варианти на тях. В етер* под ток (писал съм в по-раншни постове) разбирам подобие на ток за наглед - циркулация, създаваща поле, а измененията по индукция водят до затворен цикъл на повтаряне на себе си. Няма наистина яснота, защото в още по-малките размери - ако се влезе още по-надолу по размер, допускам, има организация- подобно струни и бримки за които също има мат.модели, а се знае, че са недостижими за експеримент. Но - никой не отхвърля струнната теория само защото е недоказуема. Още един път - всичко е материя - полева и вещева форма. Отделно - няма антиматерия, има антивещество. ...

Не знам за други хипотези, но още при класиката се коментира и доказва, че движението на частица в поле "избира" път-траектория с минимална енергия. Така сумата от кинетична и потенциална енергия остава постоянна величина. Движението по затворен контур в хомогенно поле не извършва работа. (по хипотезата ми - етер*частиците са сдвоени и неподвижни по мястото си в мислена пространствена решетка. Образуват се непрестанно с огромна честота на образуване (10^34 Hz)-циркулация на ток, образува магн. поле, то пък образува нов ток в сдвоената бримка (за наглед: зацепени две звена на обикновена верига). Новият ток образува ново поле и така, задружно, образуват една етер*частица, която притежава непрестанно променящ се вектор "момент на импулс". В честотата на циклите за цялостно образуване се съдържа "време" от закъснителни процеси. Всичко това определя среда, лишена от познатите ни обекти - частици с маса и техните полета, но квантовата представа за етер* е налице. Това което ни се представя е едно недостижимо за нашите обекти начало за образуване, освен ако не се "превърнат" в поле. Това начално поле е векторно - момент на импулс, което заради флуктуации има вероятност за подреждане в "редичка" по посока и съответно направление. Съседите на редичката, реагират за равновесие и При достигане на несфазирана с подредбата частица, то подредбата спира, но раздутото от съседите - възвръща обратно подреждането. Така се образуват фотони на неподвижното ЕМПоле. При нови флуктуации на вече готовите фотони е възможно да се образува "крива" подредба и така - възвръщането да достигне началната точка по подреждане - образува се затворен цикъл от фотони "възел". Пак ентропийно (подреждане) има вероятност във възел да се захване и второ подобно образувание и/или при суперпозиция - да се сдвоят около единен център. И т .н. - към тези образувания може "сателитно" на центъра им да се захване и друго трептене, а при среща на подобно - се разпада на електрон позитронна двойка. Вижда се - преди направа на нашия свят всичко е полева форма материя, а от нейната организация може да възникнат познатите ни обекти с "маса при покой". Чак сега може да се говори за "откъде се е взела енергията... въобще) ...

При свързване на електрон с протон понятието за "заряд" изчезва. (по хипотезата ми за непрестанното образуване на частиците - характеристиката "заряд" е цялостно образуване на най-външният слой с поглъщане на пакет-фотон от заобикалящото частицата ЕМПоле. След образуване на външният слой на частицата информацията за образуване на слоя отвън-навътре заставя центъра на частицата да се образува на друго-ново място, а това цялостно като цикъл е ускорение на частицата. Проявява се масата (съпротива на движение с ускорение) и започва отвътре навън образуване на частицата, при което външният слой (заради закъснителните процеси от пренос на импулс) пак е незапълнена повърхнина, защото се Изхвърля погълнатият фотон - в обратна на поглъщането посока, нов фотон в околното поле, а се поглъща фотон от него в "правата" посока на моментната скорост. Тоест - характеристиката заряд е непрестанно "излъчване-поглъщане" на фотон от околното поле.) Така, при образуване на атом, "анихилират" полевите характеристики заряд и на протона, и на електрона - обменят се в обема на атома и излъчване на ЕМвълни от атом - няма. Движението на електрона е "потъване-изплуване" в определена област от пространството на протона, защото протонът се образува с огромна честота (10^23 Hz), в сравнение с електрона (около 10^18 Hz). Протонът "диктува" по бързина, мястото, където да се образува електронът с минимална енергия на образуване. Затова - няма орбити, а орбитали - вероятност на мястото на образуване, част от слой, около протона. Няма и "междинни" слоеве през които да преминава електронът при прескачане от слой в слой. Обяснява се и защо не може да нараства значително размерът на по-тежките атоми - частичните "слоеве", в които да се образуват електроните, се разпределят от местоположението на протоните в ядрото. ...

...

Малко математика в полза на разбиране на физиката: ... .... ...

Ето и приблизителна визия за гравитоните, излъчвани като балончета от масова частица. "Поглъщането" на чужд гравитон е фактически образуване на центъра на частицата върху него, за минимална енергия на образуване на частицата. Получава се ускорение при това новообразуване на частицата, все едно образуване върху подредена подложка от падащите към нея гравитони ...

За мен си сравнително нов участник във форума, затова малко разяснение. Въпросите са философски. Още от 1975г -Принципът на ограничението - Атанас Стригачев, разказва за разсъжденията на Айнщайн и като извод: щом пространството е прекъснато, то и времето е прекъснато... С тогавашните знания може да интерпретираме-фантазираме: Ами ако ние съществуваме само в "непрекъсната част" на тези параметри, а през другата част не съществуваме ... значи, докато не съществуваме, можем да се пренасяме в ква да е друга точка от пространството... чиста телепортация и ... т. н. фантасмагории, на майтап, разбира се. Да, обаче, интересното е, че различни по-ранни учени (Лайбниц, Вайл) имат приблизително същите мисли: ( принцип на реновацията... Казано от Вайл: "Строго погледнато, в различни моменти се появяват и изчезват различни обекти. Усредненият ефект от тяхното появяване и изчезване ние възприемаме като непрекъснато съществуване на частица. Тези обекти се наричат фантоми. Между фантомите, които "образуват" дадена частица има връзка." Принципът на реновацията е разглеждан преди Вайл ... и от Лайбниц (1669г) , ... но по-късно Лайбниц, се е отказал от него.) Да се превърнат, обаче, тези идеи в работни хипотези е нямало достатъчно основание, независимо, че сами по себе си, водят до квантов принцип при строеж на материята.) Ползвам възможност частиците на етера да се интерпретират като сдвоени : "циркулация на ток + следствие полева част"- непрестанно образуващи себе си с огромна честота на образуване - пухкава топка, недосегаема за експериментално откриване, но съдържа и вектор момент на импулс (по хипотезата ми за етер*-частици) - ползвам я за зърнест модел на вакуум. Това е прекъснатост на пространството, а бързината на себеобразуване - честота, съдържа "тик-так", прекъснато време. (на физиците им трябва непрекъснатост заради уравнения - осигуряват равновесие и средни величини. Но, известно е, че при неравновесните процеси се получават всички превръщания на материята: полева-вещева-полева форма) При мен - виртуалните фотони се получават реални, щото движенията на частиците с маса се обясняват по друг начин (хипотезата ми). Пакет - фотони като термин се ползва, вече. Не е без значение, че хипотезата открива петата сила, а в последно време - има статии, че е възможно да е реална. Освен това - открива произхода на свойствата на частиците (а не ги предполага, че са се пръкнали от ГВ), както и защо има физически закони. ...

Да. Разглеждал съм зърнест модел на вакуум (с основа неподвижни по място етер*-частици). Съдържат вектор момент на импулс - векторно поле. Това е основа и за флуктуации в ПОЛЕ - от негови структури, ентропийно, се правят и фотоните- съдържат "тембър", като пакети трептения. И елементарните частици с маса ентропийно се правят, и то - на слоеве, като всеки слой от вътре навън отговаря на едно от фундаменталните взаимодействия - гравитационно, ядрено, слабо, електромагнитно. Няма вакуум без фотони в него - тоест и обратното е вярно: от тези фотони, при наличие на разлики в импулс при суперпозиции, се поражда вълнов процес при пренос на импулс... Съжалявам - дефинициите, че вакуумът не съдържа кванти на материя, са стари. Вече от отдавна учените се мъчат да заменят етер*-частици с тъмна материя (зърнест модел) и тъмната енергия - задружна работа на вектор момент на импулс. Не им се получава щото нямат етер*частици за основа. Ами гравитоните. Променя се понятието за "маса", заради промяна на фотоните, образуващи обвивката. Едно време Грешно се е считало, че се увеличава масата до безкрай. Просто - колкото повече се увеличава скоростта, взаимодействието е възможно само с по-къси пакети от предишните фотони. Това се тълкува като увеличаване на енергията, докато се стигне до ... липса на такива къси фотони по посока пилотна вълна и не може повече да се ускорява. ...

Писал съм - във вакуума е пълно с фотони. И то - по подразбиране - на различни полета. Това - не се отрича като "среда". Не съм казал, че отделен фотон е светлина - напротив, казал съм - много фотони има в светлинна вълна. Да - не се измерват, щото следват пилотна вълна, но това не значи, че няма загуби и не всичката енергия отива за промяна скорост. ...

Скоростта на светлината във ВАКУУМ е максимална и гранична скорост на пренос на информация и Не зависи от скоростта на движение на източника на светлина. Светлинните вълни съдържат множество фотони, които се дължат на енергийни РАЗЛИКИ от погълнати-излъчени фотони от/в околното - дори и във вакуума е "пълно" с фотони от най-различни източници. Светлина - Вълнов процес на пренос на импулс във вакуума, произтичащ от вълновите характеристики на фотоните. Фотоните в светлинните вълни се предизвикват-излъчват от/при ускорителни движения на частици със "заряд". ... (В опитите ММ са търсили "етерен вятър", а не етер. Съпротивата срещу неподвижните етер*-частици (зърнест модел вакуум) е характеристиката "маса" на обект - маса при покой, ако можем да закачим КС за него) ...

... (Поради липса на разбиране за "сила", лутаницата продължава. При мен - поради непрестанното образуване на частиците "на слоеве", с характеристика "маса при покой", то цялостното образуване на частица е от вътре-навън. Всеки от слоевете е с различна бързина на образуване - най-бързо е централната част (керн), но и най-малка по размер, а тя е източник на гравитони - които се разпространяват сферично-симетрично от радиуса навън. Имат изключително малка амплитуда и дължина на пакета си и затова не могат да участват в сили с ЕМЛъчения, които са предизвикани от ускорени заряди и са големи пакет-фотони - цялостната частица и тези пакет-фотони се явяват съществено "прозрачни" за гравитони. ЕМЛъчения действат върху частиците отвън-навътре и са с голяма амплитуда + съответна честота (много пъти по-ниска от на гравитоните). Затова силите от ЕМПоле са огромни в сравнение с тези от гравитони. Гравитоните формират сили на привличане между телата - сили с ентропиен произход Така действията за образуване на частиците върху подготвена вакуумна подложка (от всякакви други полета от образувания) ще предават различни ускорявания в движението им: върху гравитоните (подреденост) с предимство - малка енергия за образуване - се образуват централните части на др. частици и заради малкия им размер - малка стъпка в посока "падащият към тях гравитон", демек, малко ускорение. Но масата се формира (се измерва - инертна маса) за цялостно образувание -частица. Тоест: виждаме и измерваме инертна маса на частици, която е зависима и от "гравитационна" съставка. Предположението е, че гравитационна и инертна маса са почти винаги в едно и също отношение. Затова "работи" и ОТО-принцип на еквивалентността. А заради действията на гравитоните - работи и Нютон-силата на привличане. ...