Малоум 2

Аз пък - въобще не се хабя с теб. ...

Съжалявам, че не разбираш физика. Няма грешка в модела за подразбиране на реалност, а в твоето разбиране за вълни и фотони. Например: Фронт на сферична вълна - това фотон ли е,... щото един път "чуква" в датчика. Не е един фотон, а милиарди фотони. А, като се разпрострят на милиарди, милиарди километри по "сферата" - така във "вълните" фотоните стават един по един и следват реда си на пристигане при наблюдател-земя. Ако не разбираш това е безсмислена темата ти. ...

Не е, ама друг път. Нали ти го обясних по-горе. И не само аз, а целият свят ти го обясни. ... ...

Не не е това. Затова може да се обясни с "капки" дъжд и движение с чадър. ...

Баш при аберацията - не се "хващат" светлинни вълни, а отделни фотони-порции. Така Брадли става още по-правилен. За достатъчно далечен източник на светлина се хващат само отделни порции от нея. И, когато не можеш да фокусираш поглед, точно защото е далеч, то източникът МИГА. Така сравнително лесно се разграничава светенето на звезда от планета от Сл. с-ма - сравнително близо е до нас и не мига. А аберацията се дължи на относителната скорост на Земята, спрямо приета за неподвижна далечна звезда. ...

изтрих - грешка при прехвърлянето на редакцията

Считам, че ОС е теоретична. Докато КС означава, че Можеш да измерваш - на практика разни разстояния и ... следват теоретични заключения, изводи. Затова КС изисква теоретичен "център 0" от тяло с маса. Но когато в дълбочина за измерване "стигнем" до атом - и такава КС не върви. Затова - само теоретично си правим ОС, съответно - математически модел. Следва - изводи за стиковането на модела с природата на физиката, към реалност. ...

Зависи - дали искаш ОС или/и КС. ...

Публикува Преди 11 часа Младенов каза: "Какво ти пречи да приемеш, че това е така ... дори да не е така. Едно време точно това са направили с етъра. Приели са го за материален и са го използвали за отправна точка/система ... без никакви доказателства, че етърът е материален. Друг въпрос: ако можеш да откриеш скорост и посока на движение във вакума на пространството, какво значение има дали вакуумът материален или не? Каква е разликата между нематериален вакуум и един безкраен океан от материален етър?" ... (Етерът е материален. Състои се от неподвижни по място "стоящи вълни" (зрънца - зрънчев модел вакуум - с момент на импулс в себе си). Размер - около 10^(-35)m. При подреждане и сфазиране по вектор "момент на импулс", от него СЕ ПРАВЯТ фотоните на вакуумно елмагн. поле - неподвижно. При пространствено кръстосване + флуктуации, става възможно - има вероятност, за пренос на импулс по себе си. Преносът е заради закъснителни процеси -ток линия, промяна подреждане в околен обем (магнитна съставка на ток), връщане на обемното изменение към линия. При сфазиране на тези фотони - пак в ред, но по крива по пространствената решетка, който пренос по кривата се затваря около собствен център - Се правят - елементарни частици с характеристика "маса", характеристика "заряд", "спин" и т. н. Така, от недостижими по размер "неподвижни неща" (етер*), от техни свойства, се правят много по-едри по размер сърфиращи структури, които наричаме ОБЕКТИ. Тези обекти са НАПРАВЕНИ ОТ СВЕТЛИНА, в грубия смисъл (общо - от ЕМПоле), и се раждат в движение (те са КС, които ползваме), пазейки собственият си център. Не можем с тях "да бръкнем" във вакуума, щото са много големи, в сравнение с неговите зрънца... Това е по хипотезата ми, който желае - да чете "Ефирната възможност".) Значи - не може етер* да се ползва като ОС. Както и модерният заместител "тъмна материя и енергия". Изследовател "усеща" само СИЛИ от въздействието на полетата... В някакъв времеви интервал, а времето, "забито" в зрънцата също е недостижимо за измерване. Затова - си избираме повтарящ се процес за интервал-време, с него ДЕЛИМ измерена сила и получаваме МАСА - инертна. Но - импулсът може да се определя и без намеса на маса - просто е: сила по време на действие на силата. Така, на светлината не й трябва маса. Но маса, енергия и импулс - са свързани величини. Така, в честотата на фотоните е "скрито" време - време за действие на някаква сила - импулс. А енергията зависи от квадрата на амплитудата. Та - и ОТО е нужна за изясняване света. СТО е вярна в себе си, но не е достатъчна. ...

Сигурно си чувал: "Нула време". Нещо се е случило толкова бързо..., като че ли е станало за нула време. Усещане, житейско изказване, за "бързо" действие по време. Съвкупността-интервал време, се прави със скоростта на светлината в средата на ИС. Тя, по естествен начин синхронизира процесите и понеже е много бързо за нашите усещания, говорим за "момент", като време, или нула време. Синхронизацията е по интервал-време. Но, знаем, в различните вещества проникването на ЕМполе е с различна скорост, така че - винаги има процес, времеви интервал "на релаксация", след възникване на събитие (или ускоряване - което е също събитие). Приемането за мигновеност на събитие е само едно удобство за възможност - подчиненост на законите последействие, демек, теоретично предвидимо действие. ...

Технологичен напредък: https://megavselena.bg/termoyadren-dvigatel-mozhe-da-zakara-astronavti-do-mars-za-tri-meseca/ Термоядрен двигател може да закара астронавти до Марс за три месеца Ultra Safe Nuclear Corporation (USNC) е проектирала нов термичен ядрен двигател, който може да превози астронавти до Марс само за три месеца – и обратно на Земята за същия период от време. Използвайки керамични микрокапсули с високо пробно гориво с ниско обогатен уран (HALEU), термоядрения двигател на USNC може да намали пътуването наполовина дори от съществуващите сега оптимистични оценки. „Проблемът е да се произведе ядрен реактор, който е достатъчно лек и достатъчно безопасен за използване извън земната атмосфера – особено ако космическият кораб е с екипаж“, обясняват от USNC. Термичната ядрена енергия за задвижване е стара идея. Докато оръжията вече са термоядрени, други приложения са останали в експерименталния етап и след това са били изоставени, но те все още се проучват и това продължава десетилетия. Тези конструкции използват удивителната топлина, генерирана от ядрена реакция, за да изтласкат ракета със скорости, приближаващи се до сферата на Star Trek в сравнение с това, което използваме днес. И те контрастират с традиционните химически ракети, където химически горива, като течен кислород се използват, за да направят нещо по-скоро като свръхмощен двигател работещ на изкопаеми горива. Министерството на енергетиката на САЩ установи, че горивото HALEU е по-малко опасно, отколкото би могло да бъде боравенето с ядрени материали. Космическата радиация вероятно е далеч по-лоша и тя е огромна бариера за всяко хипотетично пътуване на Марс. Реакторът в ядрено-топлинния двигател на USNC е много подобен на дизайна, който захранва предстоящите енергийни микрореактори. Това не е случайно. Въпреки че USNC е категорично разделен на USNC-Tech и USNC-Power, с различно ръководство и цели, корпоративните „ултра безопасни“ цели и дизайн се споделят. И двата отдела използват гориво HALEU, а керамичният корпус на реактора е безопасен при много високи температури. „Ключът към дизайна на USNC-Tech е съзнателното припокриване между наземните и космическите реакторни технологии“, заяви изпълнителният директор на USNC-Tech Паоло Веннери. „Това ни позволява да използваме напредъка в ядрените технологии и инфраструктурата от наземните системи и да ги приложим към нашите космически реактори.“ USNC-Tech казва, че двигателят му осигурява двойно повече тяга от химическия двигател и поради капсулираното ниско обогатено гориво е по-стабилен от предишните ядрени топлинни проекти. Това е ключово, защото химическите ракети просто стават все по-големи, но това има определени граници, които вече са доближени. „Изградихме технологията за неядрена тяга до пълната дълбочина на нашето възможно разбиране и следващата стъпка нагоре от това плато ще изисква нещо различно. Днес все още е трудно да си представим, че това е нещо различно от ядрено задвижване,“ казва Паоло Веннери. ... ...

Само да допълня: ... на всички Случили се събития. Така може да се изчисли с Лоренц - момент на случване на кое да е събитие, щом вече е наблюдаемо. ...

След 30-та минута става съвсем сериозно и ... се коментира (към края) "скандал" с определението за "маса" (между физиците?) ... ...

Може да бъде видяно само ИЗМЕНЕНИЕТО в това принципно неподвижно ЕМПоле. Изменението е движение. Във вид на пакет-фотони и ЕМВълни. И именно това е началото за движение на телата по инерция. (Разбира се съвкупното хаотично от фотони и вълни се "успокоява" и изглажда по амплитуда, заради зрънчевия модел вакуум - неподвижни по място стоящи вълнички... по хипотезата, възвръщане към това, което го създава.. Но веднъж възникнало движение, по принципа си на създаване е неунищожимо. Тоест тяло, достигащо близо до Свак се разпада на вълни и фотони и по ОВ с неподвижния етер*, намалява хаоса в полевата форма) ...

Ами, май затова са нужни изследванията за следствията от възможно-разнообразни процеси. Например, при анихилация на електрон-позитронна двойка, остават гама-лъчения, които променят, поляризацията на МПоле. След време тия лъчи може да "ударят" реална биомолекула-клетка и да променят генетичния й състав, тоест, понятието за съществуване, за взаимодействия, изисква знаене-познаване на процес, който евентуално би обяснил съществуване на електрон-позитронна двойка ... е-е-ей някъде там, някога! (а може и от друго да е въздействието) ...

Сега вече, ако осъзнаеш ... същността, ще разбереш колко е Велик Лоренц. Точно с неговите трансформации "се връщаме" в миналото, когато събитието се е случвало и ... можем да ги пренесем в настоящето на измерването. Със сметки става: комплексни числа - имат реална и имагенирна част. Всъщност - всичко което "виждаме" като някаква реалност, се е случило благодарение на събития в/от миналото. ...

Може би, знаеш вица, че всичкото е вярно?!: Физик, на изпит по теология, говори за формулата на силата, по Нютон. "А, какво е божествена сила?"- го питат. Отговаря: "Божествената сила е равна на Божествената маса по Божественото ускорение!" ...

И зрънчевият вакуум е неоткриваем. И затова - вакуумът не може да се ползва за ОС, но полевите изменения са истинската ОС, а за удобство и възможнаст да манипулираме - ползваме КС свързана с обект с характеристика маса. ...

Кой го казва? (-болднатото от мен) На теория ... Или ти си го измисли. ....

Тц. Важна е причинно-следствената връзка - първо "виждаш" с поле (всички сетива работят с полеви промени), после разсъждаваш дали се движиш.

Лъчението е полева форма на материята. Тоест - е материален обект. Даже е известно, че ЕМПоле е неподвижно. Подвижни са ИЗМЕНЕНИЯТА в него. И само това виждаме! Далечните звезди, например, са неподвижни за кратък времеви интервал, но доплер ефектът показва, че се движат. Установяваш движение посредством полева форма на материята, а не ... на разстояния някакви. И не знам кой ти е казал, че движението е неоткриваемо?! ...

За атомите - неизмеримо, но за молекулите и междумолекулните пространства - се променя размерът по посока на скоростта. Диктува се от Ссреда на системата. Тя е максимална и гранична в случая, след претърпяване на ускорявания, довели до "нова" скорост (спрямо старата скорост, преди ускорителните процеси). ...

Не, младенов е просто заблуден. Физо Не е знаел какво ще се получи - идеята е била да се определи скоростта на движението на тяло (вода), спрямо етера. Знаело се е, че етерът е неподвижен, от опитите с аберация. Водата има коефициент на пречупване n. Скоростта на светлината във вода е Ссреда и е равни на Свак/n. С опита се Определят времената в две различни посоки на движение на водата и лъч, пропуснат и в едната, и в другата й посока на движение. Интерференцията при "събиране" на картинките от прав и обратен лъч, водят до пресмятане на разлика във времената. Опитът се повтаря с различни скорости на водата и ... все си е ламинарен потока на водата. Вместо Галилей, трябва да се ползва: Скоростта на лъчите С (+-) = Ссреда (+-)K*V K - коефициент на увличане на етера от движението на движещата се вода. V - скорост Тогава: K = 1 - 1/n^2 , което е <1 (по-малко от единица) Тоест има частично увличане на етер при движението на водата. ...

Ето главоблъсканицата без етер*, като неподвижна среда, внасяща обратна връзка с допуснатите скорости на обектите за движение по инерция: ... ...

Измерването е необходимо, но недостатъчно. След него трябва и да се мисли какво, как и колко... После защо? Иначе, като не се мисли какво е измерено... е много лесно: Крокодилът е по-дълъг, отколкото зелен! (теза) Измерваме крокодила от горната страна, резултат : дължина и зелен цвят. Измерваме крокодила от долната страна, резултат: същата дължина, но не е зелен. Извод, без мислене (или нарочно, за забавление) - Крокодилът е два пъти по-дълъг, отколкото зелен!.. (не е смешно, вече) ...