Малоум 2

Може, ако е мерак на наблюдателя. Ама наблюдател може и да е и апаратура и "цилиндърът" на апаратурата трябва да се наклони, за да: "око да види,... ръцете - в джобовете". Понеже се возим на Земятя, без пари. Цялата работа е, че далечните звезди са приети за неподвижни, а те не са. Освен това - различни фотони "идват" от една и съща звезда - повече прилича на падане на куршуми. И, за да се случва звездна аберация - трябва да е неподвижна средата на движение на куршумите. Тогава - събираме вектори на скорости, щото знаем, че се движим. ...

Гравитоните не са отречени. Само дето не са това, което си представят. По хипотезата - гравитоните са възможно най-малката обвивка като балонче-слой, на централното образуващо трептене (10^(-26)m) "масова" елементарна частица. Излъчва се за всеки цикъл на образуване на центъра и структурира-подрежда околното пространство по подобие себе си. Пробно тяло с предимство се образува (центъра си) върху тази структура, +възможно най-малката стъпка към налитащият го гравитон, тълкува се като сила на привличане. Гравитоните не правят вълни като ЕМвълни (тях ги правят заредени частици), а структурират пространството в което са, подобно на самостоятелни пакет-фотони. Заради малкият си размер и ... почти липса на импулс в себе си, веществото е Съществено прозрачно за тях, но определят геодезични линии за "минимална" сила на привличане. https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Dali-gravitatcionnite-valni-se-sastoiat-ot-chastitci-gravitoni-video_84476.html Дали гравитационните вълни се състоят от частици гравитони (видео) Сега, след като детектора LIGO откри първия, втория и третия си сигнал от гравитационна вълна, тази част от теорията на Айнщайн, която прогнозира, че в тъканта на с амото пространство трябва да има вълни, е потвърдена. Това води до най-различни интересни въпроси, включително и този: Очаква ли се гравитационните вълни да демонстрират двойнствената природа на вълна-частица и дали физиците от експеримента LIGO вече замислят начин да тестват това като експеримента с двойния процеп? Ето какво отговори астрофизикът Итън Сийгъл (Ethan Siegel) на страницата на Forbes. Двойнствеността вълна-частица е една от най-странните последици от квантовата механика, която някога сме откривали. Изображение: Wikimedia Commons / Sakurambo, въз основа на работата на Томас Янг, представена на Кралското общество през 1803 г. Всичко започва достатъчно просто: материя е направена от частици, неща като атоми и техните съставни части, а излъчванията са направени от вълни. Може да се каже, че едно нещо е частица, ако то прави неща като да се сблъсква, отскача или слепва с други частици, да обменя енергия с тях, да се свързва и т.н. А вълната се определя по дифракцията и интерференцията със самата себе си. Нютон е смятал погрешно, че светлината се състои от частици, но други като Хюйгенс (неговия съвременник) и учените след началото на XIX век като Йънг и Френел показаха категорично, че светлината показва свойства, които не могат да бъдат обяснени, ако не се разглежда като вълна. Най-очевидното от тях е преминаването през двоен процеп - картината на фона на екрана показва, че светлината интерферира конструктивно (което води до ярките петна) и деструктивно (което води до тъмните петна). Изображение: Wikimedia Commons/Dr. Tonomura and Belsazar. Забележете как интерференчната картина става все по-видима с достатъчно частици, въпреки че са минали през двойния процеп една по една. Такова взаимодействие еднозначно характеризира обекта като вълна и така експериментът "доказва", че светлината е вълна. Но става още по-объркващо в началото на XX век с откриването на фотоелектричния ефект. Когато се пусне светлина върху определен материал, от време на време светлината ще "избива" електрони. Ако се направи светлината по-червена (да се понижи енергията) - дори и ако се направи светлината по-интензивна - светлината няма да избива електрони. Но ако направим светлината по-синя (с по-висока енергия), дори силно да се смъкне интензивността й, пак ще избива електрони. Скоро след това се оказа, че светлината се квантува на фотони и че отделните фотони ще се държат като частици, избивайки електрони, ако при правилната енергия. Изображение: Wikimedia Commons. Имайте предвид, че при енергии под определен праг, не се наблюдава йонизация, но над този праг, се случва йонизация с по-големи фотонни енергии, водещи до по-големи електронни скорости. През XX век се появиха още по-странни резултати:: • Отделни фотони, преминавайки през един от двата процепа един по един се интерферират сами със себе си и създават картина, съответстваща на вълна. • Електроните, известни като частици, също показват интерференция и дифракция. • Ако се измери през кой прорез преминава фотонът или електронът, не се получава интерфренична картина, но ако не се измерва, се получава. Изглежда, че всяка частица, която някога сме наблюдавали, може да бъде описана едновременно като вълна и частица. Нещо повече, квантова физика ни учи, че трябва задължително да разглеждаме частиците едновременно като вълна и частица, иначе няма да получим съгласуващи се с експериментите резултати. Изображение: B. P. Abbott et al. (LIGO Scientific Collaboration and Virgo Collaboration), чрез PRL 116, 061 102 (2016 г.). Стигаме до гравитационните вълни. Те са нещо уникално, защото сме наблюдавали само вълновата им проява, но никога не сме наблюдавали да се държат като частици. Но също както водните вълни се състоят от частици, ние очакваме, че гравитационните вълни също ще са направени от частици. Тези частици вместо водни молекули, трябва да бъдат гравитони, частицата, която предава силата на гравитацията и се очаква да се прояви като следствие на това, че гравитацията по своята природа е също квантово взаимодействие. Изображение: Dave Whyte of Bees & Bombs. Тъй като това е вълна, съдейки по наблюденията, която се държи точно както предсказва Общата теория на относителността, включително по време на фазите inspiral, merger и ringdown, спокойно можем да заключим, че тя ще продължи да се държи като всички вълнови неща, които теорията на относителността прогнозира. Изображение: ParticleBites В детайли те са малко по-различни в сравнение с другите вълни, с които сме свикнали: те не са скаларни вълни като водните вълни, нито са векторни вълни като светлината, която има във фаза осцилиращи електрически и магнитни полета. Вместо това, те са тензорни вълни, заставящи пространството да се свива и разширява в перпендикулярни направления, когато вълната преминава през този район. ... Тези вълни правят много от същите неща, които бихме очаквали от една вълна, в това число, те се разпространяват с определена скорост през среда (със скоростта на светлината през самата тъкан на пространството), интерферират с други вълни в пространството както конструктивно, така и деструктивно, тези вълни "се носят" на върха на всякаква друга кривина на пространство-времето, която вече съществува, и ако има някакъв начин да се накарат тези вълни да изпитат дифракция - може би при преминаване през силно гравитационно поле на източник като черна дупка - те ще направят точно това. Освен това, тъй като Вселената се разширява, ние знаем, че тези вълни ще правят това, което правят всички вълни в разширяващата се Вселена - да се разтягат и разширяват заедно с фоновото пространство на Вселената. Изображение: E. Siegel, from his book, Beyond The Galaxy Така че истинският въпрос е как да се провери тяхната квантовата част? Как да потърсим корпускулярната природа на гравитационната вълна? На теория гравитационната вълна е подобна на анимацията по-горе, която показва ясно как се образува вълна от много движещи се по кръг частици - тези частици ще бъдат гравитони и цялостната видима вълна е това, което открива LIGO. Има всички основания да се очаква, че имаме гравитони, които: • имат спин 2, • нямат маса, • разпространяват се със скоростта на светлината, • и се взаимодействат чрез гравитация. Ограниченията, получени от LIGO за масата на гравитона са изключително добри - ако гравитонът има маса, то тя е по-малка от 1,6 х 10-22 eV/c2 или ~ 1028 пъти по-лек от електрона. Но докато не се намери начин да се провери квантовата гравитация с помощта на гравитационните вълни, няма да знаем дали гравитационните вълни имат характер и на "частица" или демонстрират ли гравитоните корпускулярно-вълнов дуализъм. Една гравитационна вълна потенциално би трябвало да се състои от огромен брой гравитони, но измерването на отделните й компоненти е изключително трудно и далеч отвъд нашите експериментални възможности. LIGO не може да различи единични гравитони по същата причина, по която телевизионната антена не различава единичните фотони. При сигнал детекторът е залят с частици и не е чувствителен към малките, дискретни стъпки енергия. Ако съществуват гравитони, LIGO не може ги разпознае, той не може да различи огромното количество гравитони в една некватувана гравитационна вълна. Ето защо LIGO не може да не ни каже нищо за съществуването на гравитоните. За това всъщност има няколко възможности, въпреки че LIGO е малко вероятно да успее. Виждате ли, квантово-гравитационните ефекти най-силно се проявяват там, където има силни гравитационни полета на много малки разстояния. Едва ли има по-добър случай да се вникне в това, отколкото сливането на черни дупки. При сливането на две сингулярности тези квантови ефекти - които трябва да са отклонения от Общата теория на относителността - ще се показват в момента на сливането, малко преди и малко след това. Реално погледнато ние не търсим времеви отрязъци от порядъка на пикосекунди, а не на милисекунди или микросекунди, за които е чувствителен LIGO, но това може да не е невъзможно. По принцип разработени са лазерни импулси, които работят по скалата на фемтосекунди и даже атосекунди (10-15 сек - 10-18 сек), така че потенциално е възможно да се организира чувствителност, която да проследи малки отклонения от Теорията на относителността, ако могат да се пуснат наведнъж достатъчно интерферометри. Това изисква огромен скок в областта на технологиите, включително и голям брой интерферометри и значително намаляване на шума и увеличаване на чувствителността. Но това не е технически невъзможно - това е просто технологично трудно. Ако успеем да проверим корпускулярната природа на гравитона, това ще завърши нашата представа за дуализма вълна-частица в тази Вселена. Ние очакваме това да е истина, но не знаем със сигурност. Надяваме, че нашето любопитство ще ни накара да инвестираме в изясняването на този въпрос, че природата ще разкрие тайната си и в края на краищата ще разберем. ... ...

Долу-горе си прав, но не бива да е догматично отношението. Постулат е вечното движение: "защо телата летят по инерция, не е известно"(Файнман). Стъпвайки на това, логиката на СТО прави хитро допълнение: тогава, неявно, ще се ползва свойство "неподвижност" на средата (предполагаемия етер), като приемем, че КС ще се захваща към тяло, тоест, ще го приемаме (временно) за неподвижно! Запазва се относителността на движението без да има нужда да абсолютизираме. В този смисъл етерът става "излишен". Но, за гравитацията - е нужна среда с ... някакви свойства, подобно "етер" и пак ... ще е неоткриваемо движението на телата "спрямо" него. (с хипотезата ми - съм си решил въпроса: Телата-обекти са конструкт от свойство на ефир* (+зрънчев вакуум) и, като единна структура в резултат на това свойство, се движат ВЪРХУ него - сърфират всяко с моментната си рожденна скорост. Ясно е, че я има и не знаем (няма информация до този момент) колко е в този момент. Тоест - става известно защо телата летят по инерция.) ...

Здрасти! (При мен: На гравитационната сила на галактиките противодейства "изглаждането" на хаоса на фотони от ЕМПоле, предизвикан хаос от предидущите взаимодействия вътре в галактиките. Но, за да е възможно "изглаждане" (означава(?) намаляване на потенциалите при пренос на импулс, заради неподвижната основа на ЕМполе, фиксирана от вак.основата на зрънчевия модел. Новите от галактиките фотони се сблъскват с флуктуации на неподвижното, които променят плътността на тока им, а от там и амплитудите намаляват, а дължините на вълните се увеличават- нещо като разстягане на полето помежду галактиките. Води до понижаване на междугалактическия хаос от фотони.) -та, това изглаждане е принципно основа за ново подреждане на обектите в него - слаба сила с ентропиен произход - действа като отблъскване на галактиките. "Празното" се държи като еластична среда. Но там има и фотони, и гравитони, и малко частици (примерно 1 бр в метър кубически). Почти няма условия за създаване на нови частици. И когато силата на привличане между галактиките от гравитони стане по-малка от ентропийната сила на отблъскване - следва наблюдаване на разбягване на галактики.) ...

Всяко въртене е ускорителен процес. При Саняк - също. Той, както и др. - ми се струва - забравят, че огледалата се въртят около оста си, заедно с въртенето на плочата-основа. (Както Луната се върти около оста си и е с едно лице към Земята.) Освен това - самото отражение е поглъщане-излъчване на светлина в огледалата и, при условия на ускорение, излъчваното не е като погълнатото по фаза. Затова - най-малкото завъртане дава отклонение в картинката на интерференцията. Фазата е изключително чувствителна на ускоряване. Затова е и доста, дори много точен чувствителен уред за измерване "завъртане", спрямо оста си. ...

При звездна аберация лъчите от звездата падат вертикално - никакъв наклон няма. Тръбата се накланя за да премине верикално движещият се фотон по оста й, само заради скоростта на Земята. И при наличие на вода в цилиндъра, вертикално падащите лъчи към хоризонтирана водна повърхност - не се пречупват, тоест наклон нямат. ...

... ... Днес било ден на тъмната материя и тъмната енергия. (а "кризата" в теориите е в резултат на неправилно отричане на неподвижна среда, върху която се реализират обектите - включително и предполагаемите в "тъмното". "Неподвижността" предполага нужната информация за Обратна Връзка при случване на "видимите" събития - непрестанно образуване на микрообектите и корекция в движенията им, без да надминават скоростта на светлината, която е и скорост на информация за "видимото") ...

Защото зависи и от движението на наблюдателите. ...

Ма-а-лко по-лесно за разбиране: Ако сферичен източник на светлина се движи с някаква скорост, то, по направление скорост плътността на енергията "привидно" е различна от тази в околността му. Различни околни наблюдатели ще виждат различна дължина на вълна. ...

(Според мен - грешката им след ММ е, че са търсили етерен вятър, без да знаят, без да предполагат с какви др. свойства може да е надарен, какво е етерът и как може да се използва за обясняване на факти) ...

И за да не се объркваш съвсем. Звездната аберация се обяснява в класическата физика с това, че етерът е неподвижен спрямо движещите се тела. Ползва се скоростта на светлината като вектор и се събира с вектор скорост на тялото (не е необходимо да е известна тая скорост спрямо етера). Заради накланянето на зрителната тръба неподвижна към тялото, за "виждане на звезда", е известен ъгълът на наклона. Би Възникнал "нов" парадокс, ако звездата е неподвижна в Космоса?!. Ще може да си определим абсолютното движение?! (каквото желание имахте с Реликтовото) ...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Светлина#Енергиен_поток_и_енергиен_интензитет ... ...

Опитите са мислени, идеализирани и в тях се пренебрегват някои обстоятелства, които не пречат на разсъжденията - например: гравитация, движения на въздух, твърдост, Температура и др. Доколкото помня - при Айнщайн. Има вагон, който се движи с голяма скорост и един наблюдател1 в средата на вагона. Има гаров перон, покрай който минава вагона и на него, на перона е наблюдател2, неподвижен. Когато наблюдателите са най-близко един до друг в двата края на вагона светват светкавици. За наблюдател2 тези събития са едновременни. Поради движение на вагона, наблюдател1 ще види първо светване по посока на движението, а по-късно - светването на задната страна на вагона, т. е., двете събития "светване" са неедновременни за наблюдател1. И това се случва само заради относителната скорост между наблюдателите. Вместо наблюдатели - може и да са датчици, които да запишат ситуациите. По-късно, могат да бъдат разчетени. Демек - обективно това се случва. ...

Малко предварение... В дефиницията на събитие - точково, във времеви момент в "точка" от пространството. Тоест - събитията се случват във времето и пространството. И "виждането" - не е точно виждане с очи, може и с нарочна апаратура. И понеже идеята на науката е да може да предсказва - например влака от Бургас пристига в София след пет минути - със сравнително прости средства - мат. формули за скорост, път-разстояние, време по часовник - е нужно и да се пресмята за нещо-събитие, което ще се случи като събитие в бъдещето. Сега - за случили се събития. Понеже скоростта на светлината е крайна и гранична за движение на телата, не зависи от скоростта на излъчвателя на светлина, питаме се - това което "виждаме" в кой момент (ВРЕМЕ) се е случило и ... по какъв часовник измерваме. Най-бързият "часовник" е светлинният - Айнщайн го разглежда и показва в трудовете си. Затова все се коментира какво виждаме със светлина - светлинни сигнали за информация. При случили се събития с изчисления може да се РАЗБЕРЕ - какво вижда всеки от наблюдателите в Инерциални системи, движещи се с относителна скорост помежду си ПО ВРЕМЕ на случване на събитията. Търсим, съпоставяме: Време на случване, а не времето на регистрация, не време на виждане. Може и да не си го видял събитието, но с изчисления - може да го предвидиш. Лоренцовите трансформации - това дават - правилните изчисления. ...

Неправилно е да се мисли, че няма. Въпросът е какви качества ще му се предпишат за "начало", щото - всички са се съгласили, че движение спрямо него е неоткриваемо. (Аз съм съобразил в хипотеза: всички обекти са направено от етер* - явява се поле от Вектор Момент на Импулс. И стават обясними вече известните неща, като факти. Никъде не пише, че науката Знае Всичко!) Сега - има тенденция да се замени "етер" с тъмна материя и съответно енергията от нея. (Но не се съобразяват какво е сила, маса, заряд и т.н. - свойства на "масови" частици - приети са за първични, незнайно от какво са придобити).

Получи се "Гузен негонен бяга!" Постът беше към младенов, ама докато го копирам - два пъти си се обадил... И пак - не е моя глупост, щото това, претенцията в темата е поредна глупост и е отдавна разбита конспирация на младенов. Той много добре го знае, ама все пак - нека прочете, че и хората знаят какво е конспирация и с кво се рупа. ...

Понеже си фен на конспирации, прегледай поне как се правят: https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Kakav-e-problemat-s-konspiratciite_158883.html Какъв е проблемът с конспирациите “Маски долу! Манипулират ни яко!”, ще заяви един, а друг ще му отвърне, че “това е просто конспирация и параноя”. Някои подозират, че COVID-19 е създаден в китайска лаборатория като оръжие за биологична война, докато други настояват, че ваксина вече има, но елитите просто крият за нея. Има дори теория, че новият вирус се използва, за да се прикрият ефектите, причинени от новите 5G мрежи. Макар че конспиративните теории са често срещани около нас, според философа на науката Мартън Баудри те като цяло имат някои сериозни недостатъци, които ги правят съмнителни. Хората винаги са подозирали тайни заговори с участието на могъщи хора. През Средновековието например много набожни християни вярвали, че Черната смърт се разпространява от евреи, които умишлено тровят кладенци. Защо обаче теориите на конспирацията са толкова трайни и привлекателни? И как така се случва, че едно или друго историческо събитие води с такава лекота до теории на конспирацията? Несъвършени връзки През последните десетилетия много учени проведоха изследвания върху конспиративното мислене и теории. Едно от основните открития в тези изследвания е, че хората са по-склонни да прибягват до конспирации в условия на несигурност и когато изпитват ниско чувство на контрол. Вярата в конспирации също така се свързва с по-ниски нива на аналитично мислене, с неблагоприятни социални и икономически условия и със склонност за разпознаване на модели в околната среда. Има обаче една подробност в тези изследвания и тя е, че статистически връзките между тези неща далеч не са силни. И можем да го видим дори с просто око. Високото ниво на образование не предпазва някого от вярата в конспирации и има много хора с добър статус и възможности, които разпространяват какви ли не конспиративни теории. Всъщност на пазара има толкова много различни теории на конспирацията, че както пише политологът Джо Ускински в скорошната си книга по темата, всеки “вярва в поне една или няколко конспиративни теории“. Причината да се занимаваме с такива предположения е всъщност проста и можем да се допитаме до който и да е конспиролог за нея: конспирациите са нещо реално. Никой разумен човек не би отрекъл, че хората от време на време създават тайни коалиции, за да постигнат някаква подла цел. Страниците на историята са пълни с примери за подобни сюжети: убийството на Юлий Цезар е било конспирация, както и Октомврийската революция в Русия; прикриването на чернобилската авария от БКП; или опитите за масово следене на граждани през компютри и телефони, за които се говори в Уикилийкс. Всъщност почти всички държавни преврати, убийства и политически революции попадат в рубриката „конспирации“. Хора правят заговори срещу други хора откакто човечеството съществува. Вид, който има мисловните способности да участва в стратегическо планиране, да сформира коалиции с други и да прикрива стратегически информация, почти със сигурност ще участва в конспирации. Може веднъж да се живее, но и веднъж се умира Затова и от гледна точка на еволюцията е разбираемо, че сме разработили защити срещу конспирациите. Както един Юлий Цезар може да потвърди, пренебрегването на вероятните заговори срещу нас може да бъде доста вредно за здравето ни. И за да осуетиш заговор, първо трябва да повярваш, че е реален. Онези наши предци, които били нащрек за улики, подсказващи кроежи срещу тях, и които успели да разкрият даден заговор, преди да стане твърде късно, било по-вероятно да оцелеят достатъчно дълго, за да предадат гените си нататък. Както при много други повтарящи се опасности, проблемът с откриването на конспирациите се решава чрез „теория за управление на грешките“, която описва как да се справим с грешки, носещи асиметрични разходи. Разпознаването на конспирация, когато няма такава (фалшива положителна преценка), е по-малко опасно от провала в разпознаването на конспирация, когато има наистина такава (фалшива отрицателна преценка). Още древните философи коментират ценността на този подход към опасностите. Публий Сир например казва, че "няма опасност за този, който се предпазва, дори когато е сигурен." Еволюционният психолог Рандолф Несе сравнява това правило с дизайна на детектор за дим: искаме устройството да подава аларма, когато има действителен пожар, дори ако това означава да се примирим със случайната фалшива тревога. Опитваме се да постигнем баланс: точно колкото не искаме да ни събужда детекторът за дим всяка вечер, не искаме да се превърнем в пълнокръвни параноици. Но си струва да сгрешим заради предпазливостта си и теорията за управление на грешките определя с точност до каква степен човек е допустимо да сгреши, в зависимост от съответните разходи. В това отношение конспиративните вярвания имат сходства с вярата във вълшебства и суеверия, която също може да бъде резултат от логиката на управлението на грешките. Тъй като хващането на причинно-следствените връзки било доста важно за нашите предци, ние сме развили мозъци, които са податливи на фалшиви причинно-следствени връзки (Все пак както един математик веднъж постна във Фейсбук: “Може веднъж да се живее, но и веднъж се умира”). Но има нещо специално в конспиративните теории отвъд тези психологически корени: тяхната изкривена епистемология (т.е. критерии за познание). За епистемолога конспиративните теории са странни зверове. Всъщност те са единствените теории, които може да приемат, че липсата на доказателства е в тяхна подкрепа; и същото да важи за доказателствата, които ги опровергават. Ако заговорничите срещу някого, обикновено не искате вашите планове да бъдат известни на този човек, за да не се провали някак заверата. Дори след осъществяването на вашите нечестиви планове, може да предпочетете да ги запазите в тайна, поради страх за репутацията ви или обществено порицание. Ако подозирате, че някои хора заговорничат срещу вас, следователно, едва ли подозренията ви ще спрат, щом предполагаемите заговорници отрекат всичко, или ако не намерите убедителни доказателства за някакво злодеяние. Ако враговете ви са наистина умни, те дори могат да изфабрикуват доказателства срещу вашата конспиративна хипотеза, за да ви объркат. Липсата на доказателства = доказателство, че не липсват? Въпреки че разсъждения като горните не са безсмислени, можете да видите колко лесно биха ви вкарали в заблуда. Чрез самата си структура конспиративните теории ви позволяват да обясните всяко очевидно опровержение или липса на доказателства. Вашата теория винаги може да бъде спасена от опровержения или противоречиви аргументи, като просто разширите кръга на конспираторите или като ги направите по-умни и по-могъщи. Ако някакво веществено доказателство, изглежда, опровергава вашата теория, можете да кажете, че е поставено нарочно там. Ако очевидец противоречи на вашата история, може би той е бил подкупен. Ако разследване от някой уважаван вестник или правителствена организация не успее да открие никакви признаци за конспирация, това просто потвърждава, че и те трябва да са участници в заговора. В действителност учените, които изследват конспиративни общности, са редовно обвинявани в зловещи злоупотреби от собствените си изследвани лица. Това не са просто куци оправдания, които човек използва, за да съхрани предпочитаните от него възгледи. Псевдоучените и шарлатаните от всякакъв калибър прибягват до т. нар. имунизиращи стратегии и ад хок маневри, когато реалността оказва съпротива. Разбира се, в историята на науката също има немалко случаи на ад хок маневри; или “заобикаляне” на доказателствата срещу някаква хипотеза с позоваване на странични причини. Например възгледите на Галилео за кръглата земя, въртяща се около слънцето, били успешно “фалсифицирани” по неговото време, защото всъщност изисквали повече сложност в разсъжденията и технологиите, с които да бъдат адекватно проверени. Проблемът с конспиративните теории е, че заобикалянето на доказателствата произтича от самата им логика. Ако все още сте на ранен етап от разследването на една възможна конспирация, няма защо да ви възпира неспособността ви да откриете доказателства за неправомерни действия. Всеки детектив знае, че веществените доказателства (пръстови отпечатъци, ДНК, оръжие на престъплението) е вероятно да са били поставени от истинския виновник така, че да “натопят” някой съвършено невинен човек (въпреки че такива неща не се случват толкова често в реалния живот, колкото в престъпни драми с неочаквани сюжетни обрати). Но в кой момент трябва да изоставите конспиративната си хипотеза? За съжаление, няма ярка линия, разделяща разумното теоретизиране от пълната параноя. Баудри намира за полезно следното правило: ако вашата конспирация може да бъде спасена от опровержение единствено като приемете предполагаемите конспиратори за изключително умни и невероятно мощни, тогава вероятно е време да се откажете от теорията си. Да вземем за пример твърдението, че кулите на Световния търговски център са съборени чрез контролирано разрушаване на 11 септември 2001 г. Никой не е намерил доказателства за такава операция, но точно това бихме очаквали, ако тя беше внимателно организирана в тайна от могъщи хора, нали? Проблемът е, че както ще ви кажат експертите по събарянето, подготовката на голяма сграда за контролирано събаряне е сложна и трудоемка процедура, която може да отнеме седмици или дори месеци. Идеята, че тези огромни сгради са били подготвени за разрушаване през седмиците преди 11 септември, без нито един служител или посетител да забележи нещо подозрително (и без нито един човек да си отвори устата след това), е сериозно изпитание пред убедителността. Както веднъж отбелязал Бенджамин Франклин: „Трима души могат да пазят тайна, ако двама от тях са мъртви.“ Но с изкривената си епистемология, конспиративните теории лесно биха могли да обяснят горните възражения. В края на краищата, ще отвърнат поддръжниците, откъде сте толкова сигурни, че е невъзможно да се извърши толкова сложен заговор? От миналия ви опит с истински конспирации? Но ние чуваме само за случаите, в които фактите наистина са били разкрити. Ако някога е имало конспирации от мащаба на контролираното разрушаване през 11-ти септември, те никога не биха попаднали в историческите книги. Дори очевидните доказателства за тезата на Бенджамин Франклин (а именно многобройните неуспешни опити за запазване на тайна) могат да бъдат обяснени с конспиративен обрат. Може би конспираторите понякога умишлено позволяват да се изпуснат някои дребни и маловажни истини, за да ни приспи фалшиво чувство за сигурност. Чрез даването на малки порции доказателства, които предполагат, че всяка конспирация се разкрива рано или късно и че е невъзможно да се опази тайна, нашето внимание се отклонява от действително случващото се зад кулисите. Как да станем майстори на конспирацията? Сега можем да видим защо нито едно историческо събитие не е защитено от появата на конспиративни теории и защо те винаги ще никнат около големи новинарски истории като гъби след силен дъжд. Ако искате да създадете своя собствена теория на конспирацията следващия път, Баудри предлага една проста рецепта, която да следвате: Официалната версия. Каквато и да е официалната версия за събитията, приета от масови медии, правителства или учени, кажете, че е измислена и разпространена от тайна група от могъщи хора, за да се прикрие нещо много по-зловещо. По определение усилията на конспираторите ще изглеждат успешни, тъй като възгледът, който искат да наложат на останалата част от обществото, е точно официалният и общоприет. Леко усложнение възниква, ако приетата гледна точка за нещата вече включва конспирация; както при официалната версия за 11 септември (която в крайна сметка включва престъпен заговор на Ал Кайда срещу САЩ). Но такива случаи се решават лесно: Просто помислете за конспирация от по-висок ред, в която конспирацията на официалната версия е просто операция под фалшив флаг. Който е обвинен в официалната версия, всъщност е невинен. Изнервете критиците си. Хората ще се опитат да обяснят вашите грешни данни в рамките на официалната история. Не се отказвайте. Продължавайте да задавате повече въпроси и да изхвърляте повече грешни данни. (Можете дори да измисляте неща; ако опонентът ви не може да намери източника, той трябва да е бил изтрит от интернет от конспираторите.) В крайна сметка критиците ви ще загубят търпение и ще започнат да ви игнорират, тъй като винаги отнема много повече време, за да отговорите на въпрос, отколкото да го зададете. След като вдигнат ръце, попитайте ги защо отказват да отговорят на всички тези нерешени въпроси? Кажете им, че сигурно крият нещо. КОЙ? Намерете всеки, който се е възползвал по някакъв начин от въпросното събитие или би могъл да се възползва. Това е вашият виновник. Тъй като основните исторически събития винаги ще се случват в полза на един или друг, тази стъпка също няма да се окаже особено трудна. Ако нямате под ръка достатъчно добър виновник, можете просто да пропуснете тази стъпка. Винаги имате удобното извинение, че извършителите са били толкова опитни в прикриването на следите си, че е невъзможно да бъдат идентифицирани. Липса на доказателства за вашата конспиративна теория. Както вече беше посочено, липсата на доказателства никога не трябва да ви обезсърчава. Ако наистина има заговор, липсата на доказателства е точно това, което бихте очаквали. Много са коварни тия заговорници! Доказателства срещу вашата конспирация. Каквито и доказателства да има, винаги можете да ги обърнете с краката нагоре и да ги обясните чрез теорията си. В крайна сметка е разумно да се предположи, че извършителите са измислили доказателства, за да отклонят смелчаци като вас от истината. Как да се справим с критиците. Ако ви нападнат, обвинете критиците си, че те самите са съучастници, че са им платили, за да дискредитират честни изследователи, които рискуват да разкрият заговора. Или, разбира се, просто лековерни глупаци, които са заблудени от официалната пропаганда. Заключение С оглед на всичко казано до тук, не бива да бързаме с отхвърлянето на всяка конспиративна хипотеза, която ни попадне. Конспирацията не бива да бъде смятана за "мръсна дума" или хората да бъдат автоматично заклеймявани само защото са се усъмнили в официалната версия за нещо. Действително случващото се около нас несъмнено би могло да се окаже по-странно, отколкото бихме допуснали обикновено, и за отхвърлянето или приемането на конспирациите няма универсална рецепта. При все това конспиративните разсъждения са като ходенето по тънък лед и границите на основателното съмнение лесно биха могли да се изгубят. Като цяло, до където и да ни отведат търсенията по някакъв въпрос, не бива да забравяме, че все пак… истината е някъде там... Използвани източници: Boudry, M. (2020). How Not to Get Sucked Into an Intellectual Black Hole. On the Warped Epistemology of Conspiracy Theories. URL: https://maartenboudry.be/2020/09/how-not-to-get-sucked-into-an-intellectual-black-hole-on-the-warped-epistemology-of-conspiracy-theories.html ... ...

Заради "лазер" и липса на гравитация по условие - си направил стрелбата все едно, че лазерът е керемидата от предния пример. Уцелването е случайно (ако се случи) - както и в класиката. За да е сигурно уцелването - трябват сметки за предварение по време, на изстрела. ...

Ами, защо се пениш, тогава и настояваш за парадокс в СТО. Случайност: Съвпадение на две независими събития по време и по място. (Сканер вече ти го обясни, по-рано) Керемида пада от покрив на към тротоара. Там, по тротоара, върви пешеходец. Ако му падне на главата - двете събития: достигане на керемидата до височина на "главата" и второ - главата е в този момент точно там ... е Случайно "уцелване", случайност при възникване на две независими събития. (причините за падане на керемида и вървеж на пешеходец, са съвсем различни физически, затова събитията са независими). (За трети страничен за Земята, наблюдаващ двете ситуации: Керемидата пада по крива, пешеходецът се движи по права.) ...

(Червеното отместване на Галактики се дължи на разбягването им - добре. Доплеров ефект и за "светлинните вълни" - добре. Важно е обаче, че където и да се намира наблюдателят, в която и да е Галактика - останалите наблюдаеми галактики също ще "бягат" от него. Поради различните скорости на бягане е възможно някои от галактиките да се "сближават". (Андромеда се приближава към нас, например). Тоест има някаква "борба" между сили на привличане (гравитационни) и сили на отблъскване (ентропийни) в празното от вещество междугалактическо пространство. Тоест можем да мислим, че няма начална точка за Голям Взрив, а на не едно единствено място, има нелокално, повсеместно раждане на частици-обекти с маса (електрон-позитронни двойки) + фотони, следствие на флуктуации в едно неподвижно ЕМПоле -във вид на стоящи вълни. Родените заредени частици, при движението си, внасят изменения в ЕМПоле и тези изменения във вид ЕМВълни, можем да отчитаме при експеримент. Преди такива раждания - няма действие на физически закони, които да са свързани с "маса, заряд, спин, форма, обем и др." собствени характеристики на вещеви обекти. И понеже се структурират от изменения на полеви характеристики - то, всяка промяна на структурата на вакуумната подложка, върху която се образуват непрестанно, ще влияе на собствените им характеристики. Тоест - имат дуалистична проява - и като плътно образувание и като вълново образувание. Движението им се влияе от наличните полета в околността им, а също - и те, с характеристиките си, съобщават (информационно), за начинът си на образуване : "грави-заряд"- гравитони и ЕМзаряд- които изменения могат да се "отчитат" от подобни на тях частици, в смисъл на взаимодействия тип: подобното влияе на образуването на подобно. Така могат да се групират за минимална енергия на образуването си, а полето около тях да се възстановява към "неподвижност" - тоест ЕМСили се неутрализират в малък обем на частица, а силите от гравитационно взаимодействие си остават - гравитоните не могат да се настигат за неутрализирането си, а ЕМСили в групи от частици ги държат на дистанция, щото действат чрез най-външния слой на частица. ) Въобще - всички "движения" в неподвижното, междугалактичаско пространство на ЕМПоле, се стремят към "неподвижност", чрез съпротивителна характеристика "маса" (по-скоро електромагнитната съставка на масата) и така "къса" вълна - която е голямо изменение в малък обем, заради забавяне по скорост спрямо себе си, преминава в "дълга" вълна и постепенно намаляване на амплитудата си. Не забравяме, че тия "движения" са предизвикани от движения-изменения от вещеви частици. ...

Едно не много ясно обяснение за разширяването на Вселената и телата в нея (рядко му с е случва на младежа да не е ясен в изложението си): ... ...

За "Краят на релативизма" ... Накрая - както в новия виц - ще им трябва "мениджър...", заради действителността, която не могат да си представят?!: "Според експерти от ЕС думата "психиатър" е малко плашеща, затова обмислят тя да бъде заменена с израза "мениджър връзки с действителността"." ...

Мат.моделът трябва да отговаря на действителността. Ако може - и да е простичък, например (преди съм го писал): На колко е равен диаметърът на един кръгъл идиот?.. На радиуса, умножен по две. ...

Извинявай, ама траектория на светлинен куршум - не се наблюдава - не може да се наблюдава в Космоса, примерно. Предполага се, че е по "права" линия - като зададено условие, както я рисуваш. Не може да е "различна"- в смисъл на неизвестно дали е така. ...

Анджак! Затова двете ти картинки са различни и нямат общо със СТО. ...