Малоум 2

Не си разбрал какво ти пиша... (а е в твоя полза) ...

Въобще - правиш ли разлика: ламба- излъчва светлина във всички посоки и лазер - насочен сноп светлина? Слагаш на картинките лазер, а разсъждаваш, все едно е сферичен излъчвател. ...

При опит "аберация" се хващат фотони от далечна звезда, но... в различните противоположни места на Земята, спрямо Слънцето, се хващат различни фотони от вълновия фронт, излъчен от звездата. Затова може да се оприличи на ситуация: падане на дъждовни капки върху движещ се човек с чадър и съответно - накланяне на чадъра в зависимост от посоката на движение на човека. ...

И къде СТО твърди, че "пътищата на светлината" за "виждане" трябва да са еднакви? ...

Точно така - събитието е точково по място и по време на случването му. А наблюдението на Изследовател - е реагиране на "видяното" от него - в друго пространство и време. СТО да възможност за изчисляване време на случване (ако е видяно събитието от различно, относително движещи се Изследователи) Затова - не е правилно да се "гледа отстрани" какво щяло да бъде ако ... (мешаница от времена и реакции), а трябва гледната точка на Изследователите да е нулата на КС във всяка собствена ИС. Тогава по Лоренц стават сметките, правилно. ...

Според мен - да. Исторически - Неявно се разглежда плоска вълна като част от повърхнина на сферично-симетрично излъчване на точков източник. Всъщност се разглежда скорост на фронт от вълна - част от сферична вълна. Понеже става въпрос за ВЪЛНОВ процес - ЕМВълни (интерференцията е доказателство за вълнов процес) - само големината на скоростта има значение, но с прибавяне "скоростта е вектор", може да се смята и с вектори. При разпространение в различни по плътност среди и големината, и посоката могат да се считат за вектори, проектиращи се по посока на относителната скорост. ...

Кориолисовото ускорение е векторното произведение между ъглова скорост на въртене и скорост по посока изменение на радиуса. https://bg.wikipedia.org/wiki/Кориолисова_сила ... (Ако се качиш на въртележката (с централна ос на въртене) на детската площадка и се завърти - Когато се приближаваш към центъра -леко трябва да се наклониш по посока въртене+към център, за да компенсираш със сила на триене Кориолисовата сила, която ти действа на "изправеното " тяло)

Спрели са се на четири възможности за движение на телата спрямо етера: 1.неподвижен, 2.подвижен, 3.частично подвижен и 4.не съществува! Пропуснали са Петата възможност: телата-обектите са направени от етер. Тогава - етерната теория "запазва" само неподвижността на частите си "по място", т. е., ако си представим зрънцата (зрънчев модел вакуум) като точки, то тези точки могат да се сближават-отдалечават, но не и да си сменят местата във вакуумната пространствена решетка която образуват като точки. (Локалната промяна на плътността на точките - сближаване-отдалечаване - се проявява заради това, че зрънцата са сдвоени по конструкт - (всяка част е поле върху която се образува тока на другата и обратно - образувания ток поражда поле, върху което се образува пак нов ток) - като в централната им част действието се изразява като променлив по големина и посока Вектор - момент на импулс. Всъщност - само това от етера, без да е наблюдаемо като вещество, е достатъчно да обясни всичко което е известно до сега. Още в тази "неподвижна" субстанция, локално, поради възможно участие на зрънцата в подреждане по посока Вектор, става променлива по плътност вакуумна решетка. Ако я оприличим на пространство, то това пространство може "да диша". А, когато поради флуктуации стане подреждане е възможно да се пренася и импулс по решетката, при сфазиране на трептенията на съседните частици - променят си формата по посока подреждане.) Така се формира неподвижно ЕМПоле. Формират се и вещеви частици (описвал съм го в хипотезата ми). Но частиците с проявима характеристика "заряд" - разклащат ЕМПоле и в резултат се образуват ЕМВълни. Това е. И СТО се съдържа с постулатите си в такава хипотеза. Не е грешка, а е недостатъчна за обяснение на целия свят. И това е известно. ...

Ето ги - мечовете на джедаите!.. Само дето не е лазерен а ... плазмен! https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Inzhenerite-otvrashtat-na-udara-sazdadoha-lazeren-mech-kojto-mozhe_158493.html Инженерите отвръщат на удара - създадоха лазерен меч, който може да реже метал (видео) Снимка: Скрийншот от видео на the Hacksmith, изработване на прототип от 2017 г. Инженери от Youtube канала the Hacksmith, които се занимават с пресъздаването на идеи от популярни комикси, филми и видео игри, създават напълно функционален разгъващ се лазерен меч, който променя цвета си и реже метал като масло. Мечът се захранва с плазма и достига температури от 2,200°C. Специална дюза прави възможно плазмата да излиза от дръжката и почти идеално да пресъздава лазерните мечове от поредицата "Междузвездни войни". На практика това е "протомеч", а не самостоятелен лазерен меч, тъй като разчита на външно захранване, а не на неизчерпаем енергиен източник в дръжката, но въпреки това прототипът е успешен плод на четиригодишните усилия на инженерите. При предишни опити са използвани пръти от волфрам, нагрявани до екстремни температури. Въпреки това "интернет никога не е доволен" според екипа на the Hacksmith и затова те решават да създадат версия, която се прибира и разгъва напълно, както в оригиналната поредица. Последният вариант на лазерния меч има специална дюза, която създава ламинарен поток (равномерен поток течност или газ с малко или никакво смесване) от сгъстен течен пропан. При загряване до високи температури и във висока концентрация, газът се превръща в лъч от светеща плазма, която изглежда като лазерен меч. Технологията се използва най-вече при производството на стъкло, но създаването на подобен меч е достойно приложение. Мечът е способен на някои внушителни неща като да разреже стомана. Но никой лазерен меч не може без характерния цвят, който показва на коя страна на силата си. Затова инженерите от the Hacksmith добавят различни соли, които карат потока плазма да свети в ярки цветове като зелено, оранжево и червено. Борната киселина например е отговорна за ярко зелено оцветяване като меча на любимия джедай Йода. За тези, които клонят към тъмната страна, калциевият хлорид дава червено-оранжево оцветяване. Джеймс Хобсън (James Hobson), ръководител на екипа инженери обяснява, че можете "да преброите на едната си ръка броя на хората, които работят върху технология на лазерни мечове" в момента, така че вероятно към момента това е най-добрият възможен постигнат вариант на отличителното оръжие от "Междузвездни войни". ...

При тяло подложено на ускоряване (външна сила) няма понятие за едновременност - разсинхронизират се часовниците и не може да има едно единствено време, по което да се "равняват" другите в синхрон. Ако приемем за най-точен и не влияещ се много от ускоренията "атомен часовник" и след отпадане на външната сила - можем да синхронизираме и другите часовници, и да си изберем КС. Принципно - няма абсолютно твърди тела - те са една помощна идеализация. ...

Виж сега - прави се разлика между Координатна Система (КС в/у тяло) и Отправна Система (ОС- къде да е?!). И независимо от названието - движенията са Относителни. Иначе - лесно е: Свак е максимална и в този смисъл - абсолютна. Правим си ОС в поле и ... всички други скорости са разлика от Свак, значи остатъкът на скорост след разликата е абсолютна скорост?!... Пречи Само това, дето - не "виждаме" фотоните, та да нямаме предсказание накъде се движим - няма вектор-скорост. ...

Популярно обяснение за отправни системи за ползване във физиката. Показано е, че без нарочване на КС върху отправно тяло (има маса) - не става наука , а буламач от холивудски тип фантасмагории. Повтарям го и заради примера с "напречното раздуване-свиване" на телата, как "не е доказателство", ама засега, е ненаблюдавано ... ...

https://megavselena.bg/zapoznajte-se-s-naj-kasata-edinica-za-vreme-zeptosekundata/ Запознайте се с най-късата единица за време: зептосекундата Немски учени са измерили най-късата единица време досега – времето, необходимо на лека частица да премине през молекула водород. Това време е 247 зептосекунди. Зептосекундата е трилионна от милиардната част от секундата или десетична запетая, последвана от 20 нули и единица. Преди това изследователите бяха измерили през 2016 г. стъпки на времето до 850 зептосекунди, като са използвали лазери, пише списание Nature Physics. Тази точност е огромен скок от спечелената през 1999 г. Нобелова награда, която беше присъдена за измерване на времето във фемтосекунди, които са милионни от милиардна част от секундата. Необходими са фемтосекунди, за да се разрушат и образуват химични връзки, но са необходими зептосекунди, за да премине светлината през една молекула водород (H2). За да измери това много кратко пътуване, физикът Райнхард Дьорнер от университета Гьоте в Германия и неговите колеги заснемат рентгенови лъчи от PETRA III в Deutsches Elektronen-Synchrotron (DESY), ускорител на частици в Хамбург. Изследователите са настроили енергията на рентгеновите лъчи така, че един фотон или частица светлина е избил двата електрона от молекулата на водорода. (Молекулата на водорода се състои от два протона и два електрона.) Фотонът отхвърля единия електрон от молекулата, а след това и другия, малко като камъче, подскачащо отгоре на езеро. Тези взаимодействия създават вълнов модел, наречен интерференционен модел, който Дьорнер и колегите му можеха да измерват с инструмент, наречен реакционен микроскоп със студена целева възвратна ионна импулсна спектроскопия (COLTRIMS). Този инструмент по същество е много чувствителен детектор на частици, който може да записва изключително бързи атомни и молекулярни реакции. Микроскопът COLTRIMS регистрира както интерференционния модел, така и позицията на молекулата на водорода по време на взаимодействието. „Тъй като знаехме пространствената ориентация на молекулата на водорода, използвахме интерференцията на двете електронни вълни, за да изчислим точно кога фотонът е достигнал първия и кога е достигнал втория водороден атом“, казва в изявление Свен Грундман, съавтор на изследването от Университета Рощок в Германия. Това е време от двеста четиридесет и седем зептосекунди, с малки отклонения в зависимост от разстоянието между водородните атоми в молекулата в точния момент, в който фотонът е изстрелян. Измерването по същество улавя скоростта на светлината в молекулата. „За първи път забелязахме, че електронната обвивка в молекулата не реагира на светлина навсякъде едновременно“, казва Дьорнер в изявлението. „Закъснението във времето настъпва, защото информацията в молекулата се разпространява само със скоростта на светлината.“ Резултатите от изследването са подробно описани на 16 октомври в списание Science. ...

В общият случай - ще покаже, поради нехомогенност на грави-полето за "големи" разстояния. (За акселерометъра - едната му част е свързана, неподвижна, към корпуса на ракетата) ...

Акселерометърът си го представи: тежест окачена на пружинка и отклонението от равновесното положение се следи с възможно най-голяма точност. Но - ускорението на тяло (от външни сили) е абсолютно - потърпевшо е от силата!, тя е върху му - "усещането" е въпрос на датчици и деформациите са почти винаги измерими. В клипчето: При свободно падане - сила от "познатата" гравитация няма, но, ако се "погледне" навън от ракетата - цялата околност от тела се движи ускорително. Тоест - наблюдение (измерване) на сила от ускоряване - няма, вътре в ракетата. (според мен - нужно е промяна на схващането в отговор, за: "какво е сила?". Тогава, "сила" от гравитация ще има други отговори освен от отклоняване от движението по геодезични линии и корекции за понятието за "тежка" маса) ...

Ето едно много ясно обяснение на подхода към ОТО, за обяснение на гравитационното привличане - сила ли е или не. (мое мнение: всички сили имат ентропиен произход (начин на подреждане на вещество в пространството и съответните полета) - гравитационната сила е с ентропиен произход - "изкривяването" се дължи на различна наситеност (плътност) с гравитони, дължащи се на всеки вещеви излъчвател - с маса при покой) ... ...

Там е работата - не може да е "очевидно"... (Всичко е скрито в тъмнината!) ...

Ами ценното е именно това: скоростта на светлината (вълнов процес на пренос на импулс по ЕМполе) не зависи от скоростта на източника. Тоест, след "раждането" на фотон, той "забравя" родителските параметри "по посока" и ... самостоятелно, под влияние на всички промени на околното ЕМПоле, си "избира" път, като пробва всички възможни околни пътища, за който да хаби минимална енергия за съществуването си с една единствена характеристика, която можем "да хванем" в експеримент - честотата му! Ако я отдаде на тяло с маса, то тялото променя енергията си по Планк. (Теоретично даже са разглеждали права и обратна вълна, т. е., при пренос на импулс в една посока, то има пренос на импулс и в другата посока - векторно се самоунищожават посоките..., а в датчик, захващащ фотон - само "една част", един фотон от вълна, съставена от много фотони. Тогава се смесват импулсите - по движенията на тялото, можем да проверим векторни посоки.) ...

По времето на СТО на Айнщайн е нямало Фотони, ама се е знаело, че когато се говори за скорост, то тя е векторна величина. Той "вкарва" фотоните в употреба по-късно с обяснение на фотоефекта. Едва ли не - ще се заговори за траектория на фотон? Самите ЕМвълни са сума от много фотони и при пулсиращ сферично излъчващ източник - има скорост на вълновия фронт - грешат като го считат, че е отделен фотон, щото датчикът "пиюка" на всеки фронт след фронт, ако се съдържа точната резонансна честота във вълната. ЕМВълни не се виждат - регистрират се по "засечка-пиюкане" на датчик за електрон, който е погълнал фотон от вълната. Датчикът реагира!-и това се изследва: неговата реакция. Окото е нашият датчик за "видимия" спектър и знаем, че виждане на "плътен лъч светлина" е само при ... мечовете на джедаите. Фотоните не правят "твърд лъч" - правят някакъв сноп от много на брой сфазирани фотони с голяма плътност на сравнително малка площ - но не е твърдо тяло този сноп. В зависимост от честотите им - се ползват различно от "показалка" на лектори до "резачка" за метал и ... по-силни ...

Сухият въздух е по-тежък от "мокрия". Приземно - въздухът с разтворени водни пари (невидими - молекули вода) в него -мокър - се "издига" нагоре. При наличие на прашинки (кондензационни ядра) с издигането нагоре се увеличават водните капки , стават повече и по-тежки -вместо водни пари, които пък намаляват количествено. Така - облаците с водни капки са се издигнали нагоре ... донякъде и достигат равновесно състояние - видими като облак. Над тях условията са такива, че капки не могат да съществуват - случайните, бързо се изпаряват-скоростите на атомите и молекулите на разредения въздух са големи и ги разпадат - стават невидими като водни пари или се връщат като водни капки, в облака. За самолет (10 000 м) - облаците са отдолу на 3-4 км от земната повърхност, а отгоре над тях - облаци няма, това е известно. Няма видими водни капки, но някакви малки количества водни пари има. ...

Вътрешните сили могат да променят "падането" на телата - що за гравитация действа?!! ... ... много интересно - информацията от въртящия момент се "пренася" по-бързо от "геометричната" промяна на пружината. (действие на Ссреда?!) ...

Не си интересен. Гледаш ляво-дясно отстрани - подобно младенов, ама "парадокс" има само когато си сам пред огледалото ... А, уж оня твой образ е нереален пък е сменил лявото и дясното. Ами сега? Хващаш мислено една бобина в ръцете си - оста й да сочи огледалото. Мислено "пускаш ток" по нея, по часовниковата стрелка. По правилото на дясната ръка - гледаш: 1. - при теб - магн. поле е насочено към огледалото. Ама на образа - пак по правилото на дясната ръка -2.- магн. поле е също е посока огледалото . Не ще да смени ляво и дясно, А? Още ли ще нищиш "Електродинамика на движещите се тела". Съвземи се малко - с копи пейст на неграмотно подредено писане, не се гради теория... с която да съм (сме) съгласен/и. ...

Малко емоционално, но приятно разясняване - какви са откритията с наградата: ... ...

И аз това ти казвам - стига си гледал картинките отстрани. (за твоя изненада и на мен са ми преподавали програмиране. Задачата (на лекция) беше "Тезей влиза в лабиринта и трябва да убие минотавъра, и да излезе от лабиринта". Преподавателят пишеше всяка "стъпка" на Тезей, в технологична последователност. И когато стигна до клетката с Минотавъра, попита какво трябва да направи Тезей... Казахме - да извади меча и да убие Минотавъра. Тц - каза преподавателят. Първо трябва ДА СПРЕ. Това е команда към компютъра - не може в движение, както на нас ни се иска. Значи - знаеш - без подробна технология "стъпка по стъпка", и правилата на компа, не може да се сътвори свястна програма ) Вече ти показах колко е голямо значението на Гледната Точка. + лоренц трансформации - просто, откриваш истината: Кой от наблюдателите какво "вижда" в своята си система... по собствено време за ставащите събития. ...

Е, Пенроуз си има и математическите заслуги, които са помогнали и на физиката. ... ... Доколкото се сещам, теоретично е разглеждал възможността от "множеството" от изпарили се ЧД (по метод Хокинг), да са в началото, преди ГВ. Заради почти същата малко по-висока Т от остатък при изпарението на обект с размери 3-4 пъти Луната. Разглежда и възможност за максимално подреден вакуум преди ГВ. Това ще отговаря на почти нулева ентропия и т. н. - не помня, ама беше интересно като по-ново виждане на проблемите около хипотезата за ГВ. ...