Малоум 2

Като не се спираш в "точка на излъчване" - може и така да е. Ама не е така при теб. (събираш "виждания"- наблюдаваш няколко точки едновременно и след това твърдиш, че така изглежда отстрани - значи, все едно си трети наблюдател... и през цялото време разсъждаваш, какво виждал "третия". Вижда твоите картинки, ама те не са действителност. Знаем - и футболната топка, отстрани изглежда кръгла, ама частите й не са кръгли.) Така. Значи и с това си съгласен. Сега съгласен ли си, че с тази - еднаква във всички посоки - скорост, като тръгнат лъчи от една точка във всички посоки, за фиксиран период ще се отдалечат от изходната точка на еднакво разстояние? По училищната формула s = v.t ? Виж червеничкото, което са ти казали (сканер), ама ти го пропускаш..., щото не ти оттърва... От една точка!!! А не -от следващата, когато щял си да измерваш. До тогава с Среда всичко се е съобразило в системата. Не може по-бързо от Ссреда, да установиш (?!) измерване на друго място. (Ей това е прозрял Гурото и затова - описва възможната за установяване реалност) (не забравяй - преди теб във форума съм показвал, че имаме Ссреда в ОС, а не Свакуум и тая Ссреда е максимална и гранична за пренос на информация в средата на ОС. Лесно се показва, че показателят на пречупване не пречи "квадрата на дължината на интервала" да е пак инвариантен - не зависи от КС) ...

И според руският физик Сергей Попов - нобелистите са си свалили консерватизма, при излъчване на награди. Демек, неправилно е дадена на Пенроуз: https://www.youtube.com/watch?v=EAUQ2bq9_kQ А, ето и част от твърденията на Пенроуз (заради новост - уважавам мнението му): https://megavselena.bg/golemiyat-vzriv-ne-e-nachaloto-predi-nego-e-imalo-druga-vselena/ Големият взрив не е началото. Преди него е имало друга Вселена По-ранна Вселена е съществувала преди Големия взрив, която може да се наблюдава и днес, казва сър Роджър Пенроуз, получил Нобелова награда за физика. 89-годишният сър Роджър, който спечели честта за основната си работа, доказваща, че съществуват черни дупки, каза, че е открил шест „топли“ точки в небето (наречени „точки на Хокинг“), които са с размер около осем пъти диаметъра на Луната. Те са кръстени на проф. Стивън Хокинг, който предположи, че черните дупки ‘изпускат’ радиация и в крайна сметка се изпаряват напълно. Времевият мащаб за пълното изпаряване на черна дупка е огромен, вероятно по-дълъг от възрастта на сегашната ни Вселена, което ги прави невъзможни за откриване. Сър Роджър обаче смята, че сега могат да се наблюдават „мъртви“ черни дупки от по-ранни вселени или „еони“. Ако е вярно, това ще докаже теориите на Хокинг. Сър Роджър споделя Световната награда по физика с проф. Хокинг през 1988 г. за работата им върху черните дупки. Говорейки от дома си в Оксфорд, сър Роджър каза: „Твърдя, че има наблюдение на радиацията на Хокинг.“ „Големият взрив не е бил началото. Имало е нещо преди Големия взрив и това нещо ще имаме в бъдещето си. „Имаме Вселена, която се разширява и разширява, и цялата маса изчезва и в тази моя луда теория, това далечно бъдеще се превръща в Големия взрив на друг еон.“ „И така, нашият Голям взрив започва с нещо, което е било отдалеченото бъдеще на предишен еон и това води до подобни черни дупки, които да се изпаряват чрез изпаряване на Хокинг и те да произвеждат тези точки в небето, които аз наричам точки на Хокинг“. „Виждаме ги. Тези точки са около осем пъти диаметъра на Луната и са леко затоплени региони. Има доста добри доказателства за поне шест от тези точки. „ Сър Роджър наскоро публикува теорията си за „точките на Хокинг“ в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society. Идеята е противоречива, въпреки че много учени вярват, че Вселената работи в непрекъснат цикъл, в който се разширява, преди да се свие обратно и да последва нов Голям взрив. Сър Роджър казва, че черните дупки също някога са били противоречиви. Те са били теоретизирани за пръв път от английския учен Джон Мичъл през 1783 г., който предположил, че ако даден обект стане толкова плътен, неговото масивно гравитационно привличане ще спре дори излъчването на светлина. Но дори Алберт Айнщайн ги отхвърли, като според него черните дупки са по-скоро математическо любопитство, а не физическа реалност. Едва през 1964 г., девет години след смъртта на Айнщайн, сър Роджър предположи, че черните дупки са неизбежна последица от общата теория на относителността. Сър Роджър доказа, че когато обектите станат твърде плътни, те претърпяват гравитационен колапс до точка с безкрайна маса наречена сингулярност, където всички известни природни закони престават да действат. Неговата новаторска статия все още се счита за най-важния принос към теорията на относителността след Айнщайн и увеличава доказателствата за Големия взрив. Сър Роджър е бил на около тридесет години, когато за пръв път се натъква на идеята, като се разхожда до метростанция в Лондон по пътя си към колежа Биркбек. Сега, 56 години по-късно, той най-накрая е признат за своята работа от Кралската шведска академия на науките. „Мисля, че е лошо да получиш Нобелова награда твърде рано. Познавам учени, които получиха наградата си твърде рано и това развали науката им. Ако ще получите Нобелова награда за наука, добре е да влезете, когато сте добри и стари, преди да бъдете напълно забравени, не когато все още има какво да направите, това е моят съвет“, казва сър Роджър Пенроуз. ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nobelovata-nagrada-za-fizika-za-2020-se-prisazhda-za-izsledvaneto-na-c_157627.html?ref=recomend Нобеловата награда за физика за 2020 се присъжда за изследването на черните дупки (видео) Кралската шведска академия на науките обяви носителите на Нобелова награда за физика за 2020. Половината от наградата е за Роджър Пенроуз (Roger Penrose), другата половина е за Райнхард Генцел (Reinhard Genzel) и Андреа Гез (Andrea Ghez). Роджър Пенроуз стига до гениални математически методи за изследване на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн като показа, че следствие на теорията е образуването на черни дупки. Наградата се връчва на Райнхард Генцел и Андреа Гез за откритието им, че невидим и изключително масивен обект управлява орбитите на звездите в центъра на нашата галактика. Свръхмасивната черна дупка е единственото известно в момента обяснение. Тримата лауреати споделят тазгодишната Нобелова награда за физика за своите открития за едно от най-екзотичните явления във Вселената, черните дупки. Роджър Пенроуз е роден през 1931 г. в Колчестър, Великобритания. През 1957 г. той придобива докторска степен от Университета Кеймбридж, Великобритания, след което става професор в Университета на Оксфорд, Великобритания. През януари 1965 г., десет години след смъртта на Айнщайн, Роджър Пенроуз доказа, че черните дупки наистина могат да се образуват и ги описва подробно - в сърцето си черните дупки крият сингулярност, в която всички известни природни закони престават да действат. Неговата новаторска статия все още се счита за най-важния принос към Общата теория на относителността след Айнщайн. Райнхард Генцел е роден през 1952 г. в Бад Хомбург фор дер Хьое, Германия. През 1978 г. придобива докторска степен от Университета на Бон, Германия. Директор е на Института за извънземна физика Макс Планк в Гархинг, Германия и е професор в Университета на Калифорния, Бъркли, САЩ. Андреа Гез е родена през 1965 г. в Ню Йорк, САЩ. През 1992 г. придобива докторска степен от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, САЩ. Професор е в Университета на Калифорния, Лос Анджелис, САЩ. Райнхард Генцел и Андреа Гез ръководят група астрономи, които от началото на 90-те години се фокусират върху регион, наречен Стрелец А* в центъра на нашата галактика. Орбитите на най-ярките звезди, които са най-близо до сърцето на Млечния път, са картографирани с нарастваща точност. Измерванията на тези две групи установяват изключително масивен невидим обект, който привлича звездите, принуждавайки ги да се движат с бясна скорост. Около четири милиона слънчеви маси са събрани в област, не по-голяма от нашата слънчева система - свръхмасивната черна дупка. Новаторската работа на Генцел Гез ни даде най-убедителните доказателства за свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път. По-подробно за заслучите и откритията на тазгодишните нобелисти може да прочетете тук. Нобеловата награда за физика през 2019 г. е разделена наполовина между Джеймс Пийбълс (James Peebles) „за теоретични открития във физическата космология“, а другата половина между Мишел Майор (Michel Mayor) и Дидие Кело (Didier Queloz) „за откриването на екзопланета, обикаляща звезда от слънчев тип“. Наградата за физика е първата, която Алфред Нобел споменава в своето завещание от 1895 г. В края на деветнадесети век мнозина считат физиката за най-важната наука и очевидно Нобел също е смятал така. Неговите собствени изследвания също са тясно свързани с физиката. ...

Любопитно?!. Ако е нямало наклон на оста на Земята ..., това, като техника, е нямало да го има: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ako-niamashe-sezoni-shteshe-li-da-ima-tcivilizatciia-na-Zemiata_157841.html Ако нямаше сезони, щеше ли да има цивилизация на Земята? Лятото си отиде и започнаха унилите дъждове, а се задава още по-неприятната зима със студовете, ледените ветрове и хлъзгавите тротоари. Да благодарим за това на ъгъла от 23,5 градуса. Ако Земята не се въртеше по оста си точно под този наклон, нямаше да има сезони, но заедно с тях и прогрес, много изобретения и филия с мас. С една дума, човешката цивилизация нямаше да е такава, каквато я познаваме. Когато обект с размер на Марс се сблъсква със Земята преди 4,5 милиарда години, от него се отделя голямо парче, което по-късно става Луната. Този сблъсък накланя Земята с 23,5 градуса спрямо равнината на еклиптиката, така че оттогава нашата планета се върти около Слънцето под ъгъл. Това са две много важни промени в историята на нашата планета. Между другото, този ъгъл не е постоянен и се променя с период от около 40 000 години, но сега не става въпрос за това. Оттогава количеството слънчева светлина, попадащо върху Северното и Южното полукълбо, се променя през годината. Този цикъл определя сезонните колебания на Земята. И това е големият ни късмет. Без накланянето на оста на Земята човечеството би било в жалко състояние. Защо? Забравете за съвременните технологии, парната машина или филиите хляб. В свят без сезони дори не би имало жито. Според Дон Атууд (Don Attwood), екологичен антрополог от Университета Макгил в Монреал, хората вероятно никога не биха променили състоянието си на живот в малки, разпръснати селища, търсещи оцеляване и често умиращи от ужасяващи болести, пренасяни от насекоми. Хората в такива условия никога не биха постигнали всички предимства на цивилизацията, които имат сега. Учените смятат, че Земя без наклон би била разделена на климатични пояси, които постепенно ще стават по-студени с отдалечаването си от екватора. Хората никога няма да преживеят непрекъснатата зима във високите географски ширини и затова вероятно ще се съберем в тропическия среден участък на планетата. За щастие, както стоят нещата, тропическите зони на Земята са склонни да имат минимална променливост на температурата и продължителността на деня през годината и така тези региони могат да служат като архетипи за това каква може да бъде безсезонната Земя. И изглежда сякаш, че животът в тропиците не е най-лошото, което може да ни се случи. Каква е прогнозата? Ако обитаемият свят бе влажна тропическа зона като дъждовните гори на Конго, неумолимите валежи щяха бързо да разядат почвата във всички райони, почистени за земеделие, и да извлекат хранителни вещества надолу под нивото на корените, бързо превръщайки обработената земя в неплодородна за земеделски култури. „Резултатът щеше да е, че хората (и досега) щяха да са с ниска гъстота на населението, изхранвани от променящо се земеделие или нещо подобно, в повечето от влажните ниски тропици“, обяснява Атууд пред Life's Little Mysteries. "Ниската гъстота на населението и ниската селскостопанска производителност водят до малки, разпръснати селища. Удобствата на съвременната цивилизация не могат да бъдат изградени на такава основа." Освен проблемите със селското стопанство, хората също щяха да бъдат измъчвани от болестотворни патогени, които процъфтяват в топла и влажна среда. "Зимата защитава голяма част от населението на света от тропическите насекоми (които носят смъртоносни болести) и дълъг, гаден списък с тропически болести на хора, посеви и добитък. ХИВ е вирус, който е избягал от дома си в тропическите гори. Много други, като вирусът ебола, чакат своя шанс", коментира Атууд. „Човешката смъртност и заболеваемостта (дължащи се директно на болести и косвено на глада) ще нараснат до небесата.“ Ако, от друга страна, Земята бе неизменно топла и суха като Арабския полуостров, нашият вид би бил още по-зле или изчезнал. "Сухите тропици имат още по-малък потенциал за подпомагане на големи сложни общества," отбелязва Атууд, "с изключение на Дубай и др., където хората живеят изцяло от изкопаеми енергийни източници от своите нефтени кладенци." Ролята на зимата Освен ролята си за ограничаване на растежа на смъртоносните патогени и техните носители насекомите, зимата е жизненоважна за човешкото развитие по много други начини. Първо, пшеницата расте само там, където има хладна или студена зима. "Тя е жизненоважно изобретение, което помага за изхранването на света", пояснява Атууд. Други основни хранителни култури, включително царевицата, картофите, овесът и ечемикът, също растат по-добре там, където има хладна или студена зима. Не само селското стопанство, но и индустриалната революция и всички произтичащи от нея технологии водят началото си от съществуването на зимата, от борбата със студа. Въпреки че обикновено не се обяснява по този начин, коментира Атууд, съвременната технология може да се разглежда като страничен продукт от развитието на нови начини за поддържане на топлината. "С нарастването на населението си през 18-ти век, Великобритания изчерпва горските земи за дърва за огрев. Въглищата са в изобилие в Англия и хората започват да отопляват домовете си с тях. Изобретателите на парни машини скоро откриват, че въглищата могат да се използват за захранване промишлени машини", обяснява Атууд. През 1830 година Манчестър и Ливърпул са свързани от парната железница на Джордж Стивънсън, връзката им остава в историята като първата жп линия в света. Освен това, много други решаващи постижения в науката, технологиите и медицината са настъпили на места със студена зима, продължава изследователят, въпреки че връзката между тези иновации и климата не е добре разбрана. Каква би била най-голямата промяна, която би настъпила, ако Земята изведнъж загуби сезонните си промени днес? Луната гарантира, че наклонът на Земята остава стабилен, така че сезоните никога няма да изчезнат напълно. Въпреки това глобалното затопляне, причинено от емисиите парникови газове, може да направи зимите по-меки. "Хората, които сега живеят в умерените зони, ще бъдат в много по-лошо положение, ако изменението на климата намали или премахне зимата", коментира Атууд. "Зимата предпазва голяма част от населението на света от ... дълъг, гаден списък с тропически болести. Искате ли да живеете с маларийни комари и мухи цеце?" Така че да не мрънкаме, а да си обличаме якетата, шаловете, шапките и топлите обувки. И да благодарим на студените сезони! Можеше да е много по-зле! Източник: What If There Were No Seasons?, Live Science ...

Заедно с огъването - класика - силата по у ще получи компонента и в хоризонтална посока (извършва работа), а тази по х ще получи компонента и във вертикална посока. И рамката ще се завърти около произволно избрания център (в ъгъла) за "неподвижен". Чист съпромат - сумата от моментите, трябва да е равна на нула, спрямо Неподвижна точка, а такава не е указана. (пп Силите при Лауе са обратно насочени - там се самоуравновесяват и затова няма въртене - явяват се вътрешни за СО) ...

Даскалът честно все повтаря: "скоростта на светлината във вакуум" - означава, че ако направим вакуум в ИС, тогава ще е еднаква (максимална и гранична за предаване на информация). Това твърдение е приблизително вярно, щото над 99% от обема на телата е вакуум. Когато коментира в 37:50 - ползва за доказателство - тъждественост на частиците. Забравя да спомене, че става въпрос за тъждественост на частиците по физически свойства. ЧЕ НЕ СА ЕДНАКВИ. И даже (по хипотезата ми, заради непрестанното им образуване с огромна честота на образуване) НЕ СА ЕДНИ И СЪЩИ, във всеки един момент от наше измерване. Може да имат еднакви свойства, ако вакуумната подложка върху която се образуват, е с подходяща структура, която пази характеристиките им - малки отклонения, неизмерими, особено за незаредени частици. Но, телата се състоят от множество частици. Връзките им са с фотони. Фотоните на ЕМПоле внасят информация за промяна на връзките. Светлината също - като ЕМВълна - се състои от множество фотони. След ускорявания, част от връзките на тяло - са се променили от смесване на фотони и разни резонанси, които протичат с превръщания - вече не е СЪЩОТО тяло, като преди ускоряване (преди да са му действали външни сили). Затова и се получава Ссреда за разпространение на ЕМВълни в системата на тялото - има "поглъщания-престой-преизлъчване" различно от преди действието на силите. Но - Ссреда е по-малка от Свак. При това - Ссреда подлежи и на анизотропия в посока скорост - активно действа върху направа и движение на частиците - сплесване на тялото по Лоренц. ...

"Хаосът" в квантовия свят не е хаос!, като в класическия: ... ...

И следствията, разбира се + парадокс на близнаците: ... ...

Така-а-а! Ето го урока, който коментира почти всички "грешки" при тълкувания по ТО: ... ... (По хипотезата за непрестанно образуване на телата всичко си е наред: 1. Етер има, но няма етерен вятър. Не може да се установи с експеримент движение на телата спрямо етера! (и тогава е било известно това) 2. Не се увлича етерът от движещите се тела, а променливата структура на етера предопределя накъде ще се движи тялото, следвайки принцип за себеобразуване с минимална енергия - заради неподвижността "по място" на етерните частици, не променят мястото си в пространствената решетка. Полето "дърпа-бута" частиците при промяната си (частиците "поглъщат-излъчват" избрани фотони от разнообразните фотони в околността си - бол са). Средно - се получава за наблюдаване: равномерна скорост на тялото, съставено от множество частици - движение по инерция. 3. На СТО не й трябва етер- ЕМВълни се себе-образуват върху етера. Не може да се обоснове, че във всяка ИС скоростта на светлината е колкото Свак. Напротив - експериментално е известно, че е Ссреда и е винаги по-малка от Свак. Щом структурата-вакуумна подложка на ЕМПоле определя движенията на телата, то определя и формата, и размерите им, т. е., има реализирано реално скъсяване по посока относителна скорост в момент на ускоряване (действат външни за тялото сили), за достигане на тая скорост, относно други тела. Затова, след релаксация ако измерваме в тая система скоростта на светлината (ММ-опит) то, тя ще е еднаква във всички посоки, равна на Ссреда. След "релаксация" на напреженията от външните сили има физическа промяна на някои от характеристиките, но скъсяване в същата среда е неустановимо - еталонът за дължина също се скъсява. Накъдето и да се върти ОС - със Ссреда се изменят характеристиките - самото въртене е ускорение - прилагане на сила) ...

И още малко: "гърбицата"- повдигната вода, е в областта на Екватора и следва с малко закъснение движението на Луната. Но заради нея е важно движението на водата по меридиани. Издърпва водата по меридианите и на север, и на юг, там където бреговете са ниски, разливите и отливите са с големи (видими, измерими) отклонения, също. ...

Болднотото - като е "не наблюдаем факт" откъде знаеш, че това се "вижда"? Събитията са в миналото ни, минало на наблюдател. Но, ако искаме да знаем какво се вижда от наблюдател, в момент "сега", наблюдаващ събитие - ползваме изчисление по Лоренц, щото ... това което се вижда, вече не е... За пример - звездичките на небето вече не са там, където ги виждаме..., а събитията от тях "пристигат" фотон по фотон... и звездичките мигат. (намигват, демек) ...

Скъсява се по посока скорост и вертикалната част на лоста-рамката. Така се запазва и центърът на равновесие на моментите на двете сили. Ако се допуска огъване на вертикалата. ...

А на нас от отдавна ни е известно, че има живот, значи!... Венера не ни е безразлична! http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9543&Level=2 Така започна Един диплодок се опита да отхапе върха на папратовото дърво. Тя му изсъска злобно. Животното страхливо подви триметровата си опашка и се скри в блатото. Мъжете, насядали около огъня, угоднически се разкискаха. Тя продължи да разделя храната. Двама се скараха за една мръвка и с писък се уловиха за косите. Със злобно ръмжене Тя изпрати към тях един кокал, който изби два зъба на третия рефериращ мъж. Всички заскимтяха и се отдръпнаха по-назад от огъня. Тя довърши разпределянето на храната, наяде се първа, а след това даде знак да й дадат вода. Мъжете се нахвърлиха върху останалите неоглозгани кости. Когато всички бяха сити и с кротко мъркане се триеха около краката й, Тя проговори: — Утре ще ми дойдат на гости приятелки. Госпожа Зулу от северните блата, госпожа Пампа от склоновете и госпожа Камалама от пещерите заедно с трите си дъщери. Всичките са добри войници и силни жени. Ще ги по срещнете любезно. Може да си изберат някого от вас. Ще се държите добре, без много лигавене. Ясно ли е? А сега — на работа! Тя се облегна назад върху мекия мъх, по който притичваха дребни гущери, и мъжете й скочиха, за да почистят полянката. Любимецът й застана до нея и започна да чисти зъбите й с рибя кост. Наблизо в папратовата джунгла се зачу вой, трясък, блесна гръм. Мъжете се свиха в едно скимтящо и пискащо кълбо. Тя ги погледна презрително: — Какво? Страх? Глупави животни! Сигурно пак са се сборили перейазаврите. После от тях ще има месо! Мъжете се отпуснаха и се готвеха да се усмихнат, когато сред гъсталака се чу сух шум от чупене на съчки, който непрекъснато приближаваше. Тя вдигна високо ръка: — Копието! Любимецът й подаде копието, а след това заедно с останалите се скри зад масивния й гръб. Стъпките наближаваха. Тя се изправи. Мощната й фигура, осветявана от неверните пламъци на огъня, очертаваше богатите си форми на фона на зелената папратова джунгла. Зад нея тихо скимтяха мъжете й. Храстите се разтвориха и в светлината на поляната се появи един мъж, облечен в лъскави дрехи, с прозрачен шлем на главата. — Жена! — извика той удивено, но неговият вик й се стори като грухтене на птеродактил. — Ела! — изрева Тя. — Поклони се! Той, естествено, не разбра, но се приближи от любопитство. Тя захвърли копието. Мъж някакъв! — От коя госпожа си избягал? Казвай! Той пак не разбра, но й се усмихна: — Жена! Това е хубаво. Първа среща... Кажи, жено, коя си ти? Тя пристъпи към него, улови го за дрехите и го разтърси: — Недей грухтя! Не се дръж като малолетен! — тази дума съвсем скоро се бе появила в речника й: — Казвай на коя госпожа да те върна! Той отблъсна ръката й: — Внимавай, жено! Не ми повреждай скафандъра, защото вашата атмосфера... Тя изрева и се нахвърли стръвно върху него. Положението беше критично. Дошъл тук, за да търси контакт с чужд живот, за да сее култура, той не можеше да започне първия си ден с убийство. Затова прибягна към изпитаното някога в тъмното минало средство на земните жители. Два звънки шамара разкъсаха девствената тишина на джунглата.... Тя се улови с двете ръце за бузите и го загледа с разширени зеници. — Мъж!... Истински мъж!... Бог!... Господарю!. С плавни стъпки тя се приближи до него, прегърна го нежно, притисна глава до непромокаемите му гърди... — Мъж! Господарю! Ела... Тя го поведе навътре в папратовия гъсталак. Зад нея тихо се чуваше хрипливият смях на нейните мъже... Така земните жители започнаха да цивилизоват Венера. ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Predi-42-godini-NASA-zasicha-namek-za-zhivot-na-Venera-no-ne-go-osazn_157437.html Преди 42 години НАСА засича намек за живот на Венера, но не го осъзнава Илюстрация на НАСА показва сондите Pioneer 13, спускащи се към облаците на Венера. Кредит: NASA Ако съществува живот на Венера, тогава НАСА може да го е открила за първи път през 1978 година. Но откритието, направено преди 42 години, остана незабелязано. На 14 септември 2020 г. екип учени направи сензационно изявление в списанието Nature Astronomy - с помощта на телескопи те откриват фосфин в атмосферата на планетата, токсичен газ, за който се смята, че е възможен признак на извънземния микробен живот. Това откритие накара хората за известно време да отклонят фокуса на вниманието си от Марс и търсенето на живот на него, както и на луните на Юпитер и Сатурн, където животът също е възможен. Венера е гореща и токсична планета. Затова дълго време се смяташе за твърде негостоприемна, за да може нещо да оцелее на нея. Но наскоро, ровейки се в архивни данни на НАСА, биохимикът Ракеш Могул (Rakesh Mogul) от Калифорнийския политехнически университет в Помона и колегите му откриват, че фосфинът е открит на Венера от сондата Pioneer 13 още през декември 1978 г. „Когато статията [в Nature Astronomy] излезе, веднага се сетих за старите масспектрометри“, разказва пред Live Science Могул. "Веднага започнахме да търсим фосфорни съединения в старите данни". Илюстрацията показва как може да е изглеждала голямата сонда на Pioneer 13, която е носела LNMS, докато се е спускала през облаците на Венера. Кредит: NASA Данните през 1978 г. са получени с помощта на Неутрален масспектрометър на голямата сонда (LNMS - Large Probe Neutral Mass Spectrometer), един от няколкото инструмента, които са се потопили в атмосферата на Венера като част от мисията Pioneer 13. Голямата сонда, окачена от парашут, събира данни и ги изпраща обратно на Земята, докато се спуска към своята неминуема смърт на повърхността на горещшата планета. (Три по-малки сонди също падат от Pioneer 13 без парашути.). Спускайки се с парашут, сондата събира взема проби от атмосферата и ги анализира чрез масова спектрометрия, стандартна лабораторна техника, използвана за идентифициране на неизвестни химични вещаства. Когато учените за първи път описват резултатите от LNMS през 70-те години на миналия век, те не обръщат внимание на съединения на фосфорна основа като фосфин. Тогава изследователите се фокусират върху други химични вещества. Екипът на Могул преразглежда тези данни и открива признаци на фосфин. Учените открива и доказателства за фосфорни атоми в атмосферата на Венера. LNMS не е проектиран да търси фосфиноподобни съединения и е било трудно за него да различава газа от други молекули с подобни маси. Но сега учените са открили информация за присъствието в атмосферата на съседна планета на определена молекула, която има същата маса като фосфина, и в количества, които съответстват на нивата, описани в статията Nature Astronomy. Откритието, публикувано в базата данни arXiv на 22 септември и все още не е рецензирано. То не казва на изследователите много повече от съобщеното в Nature Astronomy - въпреки че прави присъствието на фосфин (съставен от фосфорен атом и три водорода) още по-сигурни. Справка: Is Phosphine in the Mass Spectra from Venus’ Clouds? Rakesh Mogul, Sanjay S. Limaye, M. J. Way, Jaime A. Cordova, Nature, Matters Arising, 9/22/2020, arXiv Източник: Did NASA detect a hint of life on Venus in 1978 and not realize it?, Live Science ...

Откъде знаеш какво виждат наблюдателите?.. ...

Още не си разбрал значението на Гледна Точка: Седнали сме един срещу друг на една маса, на плота - бял лист и аз изписвам цифрата "9" на листа. Питам - каква цифра изписах? До края на света ще твърдиш, че съм написал цифрата "6"..., според твоето схващане, че не е важна ГТ. ... (Трети наблюдател ще "вижда" и двете цифри..., като поотделно се поставя на моето и на твоето място около масата. И още, което не разбираш: хитростта на СТО е, че нулира инерциалното движение по време, а на избраната за неподвижна ИС "закача" КС, от която отчита и разстояния. Така се стига до правилен мат.модел, за точно пресмятане на случване на събития по време и по място в цялата "видима" околност) ...

Бре - първият абзац е направо за шест минус! (не сме го приели, а го знаем от СТО и сметките с Лоренц ..., но - по спазване приети постулати) Разликата в интензитетите е реалност, както за неподвижния, така и за подвижния - само стойностите се различни при "виждане". През лятото - на слънце - топлото е с голям интензитет, през зимата на същото място - топлото е с по-малък интензитет. Една и съща реалност, различно "осветена" в различни времеви моменти. (вж как ти обясниха: период на полуразпад на урана - в различни времеви интервали за "действие" на лъчение, разпадът - съответно "виждане" на интензитет на лъчение - е различен. Това е нормално и ... реално.) ...

За какаъв трети наблюдател сънуваш?? Вътрешният наблюдател вижда еднакъв интензитет при двете стени на вагона, а външният вижда различен. Това е парадоксът. Къде видя трети наблюдател ?? Ами - ти си трети наблюдател, т. е., разсъждаваш като трети. Все едно, че няма относителност на движение - за вътрешен, външен наблюдател. За да разбереш какво вижда всеки от наблюдателите трябва да прилагаш Лоренц. В случая външният наблюдател, за да разбере какво вижда вътрешния, трябва да пресмята с Лоренц..., това 150 пъти ти го казаха!? Така е по СТО, а не ... ти какво си мислиш, че виждал... И пак - не е въпрос на "виждане", а кога се случват събитията. Установява се не-едновременност на случване на събитията и затова "вижданията" за подвижен и не-подвижен наблюдател, се различават. Просто - трябва да Надскочиш "виждане"... има субективен "младенов" привкус... ...

Пак си станал "размисляващ" като трети наблюдател. Толкова време дъвчиш материала по СТО, а още не си схванал основата - не можеш да преглътнеш правилата й: Айнщайн поставя мястото и времето на Гледната Точка на наблюдател. Ако говориш от негово име, на наблюдателя - се придържаш един път "какво вижда" и втори път - нещо което забравяш или нарочна объркваш - условия на случването на събития във времето и пространството. И естествено, за различна (Трета) гледна точка "видяното" от едно и също събитие да е различно - или по време, или по място, или и двете. Всъщност - парадокс има - и той е, извинявай, ама... в твоето неразбиране на СТО. Отдавна е казано: Една жена отпред изглежда по един начин, а отзад изглежда по друг начин. Значи - зависи от гледна точка на наблюдател... няма парадоксалност на видяното (поне за повечето хора) ...

Всъщност се наблюдава движението им (затова траектории - сканер го е казал). Стрелата хем се движи "напред" по напвление дължината си- траекторията си, хем към стената. Скоростта се "разлага" на компонента по посока стрела и на компонента - по посока към стената. векторът скорост е "наклонен" към стената. Така остават паралелни, но траекториите на условните центри на тежестта се пресичат. (това разбрах аз) ...

Когато искаме да въведем някакъв ред в усещанията си, вкарваме Време. Въвеждаме събития в пространството, а значи - и някакви пространствени параметри, които можем да наречем измерения. Хубаво е, да бъдат в една и съща дименсия, та да ги включим в равенства и неравенства - тип математически модели. Така например "Четвърто измерение" не е "чисто" време, а произведение на времето по скоростта на светлината - дименсия, в метри. Тогава - с въвеждане на Пространство-време може да се опише-изчисли геометрично квадрата на дължината на интервала (инвариант - дължина на диагонал), който е един и същ за всяка Координатна система. Тоест - можем да сравняваме събития по пространствено-времеви координати. Така - отговаряме по-точно на "къде-кога", почти веднага. ...

В старата тема "Парадокс на стрелата" сканер е дал линк към сметкиhttps://en.wikipedia.org/wiki/Ladder_paradox ( Публикува Октомври 28, 2019 (edited) Вземам повод от дългата тема за верността на СТО. гМладенов към сканер: "Ти не внимаваш, колега. През цялото време аз обяснявам, че ако две събития са последователни в една отправна система, те ще бъдат последователни и в другата... " Парадокс на стрелата) ... ...

Всъщност единственото изискване е центърът на тежестта на стрелата да мине през центъра на отвора (ако е кръгъл, примерно) - в един и същ момент. ...

... Един от коментариите: гравитация влияла на время во времена Энштейна, когда часы были маятниковые. Для маятниковых часов в невесомости время вообще останавливается. (гравитацията влияе върху времето по времето на Айнщайн, когато часовникът е махало. За махало часовник с нулева гравитация времето обикновено спира.) ...

Заради идеализацията - опитът се извършва във вакуум. Там разлика между фазова и групова скорост на вълните - няма. Така информацията "по вълна" изпреварва информацията от действия на стрелата. Даже, ако допуснем, че инфото в стрелата е по-бавно по скорост на пренос на вълната, заради това, че стрелата е среда (Ссреда) - ефектът в разлика се засилва. Значи няма да протече ток - но, на вълните не им пука, че зарядите "се пренасят" за ...ние да фиксираме ток - те си пренасят потенциали с Свакуум. В този смисъл - задачата въобще не е удобна за парадокс, а скалъпено обяснение ... на нещо без възможна "практика". ...