Малоум 2

Не говоря за солипсизъм. Разбира се, че съществува обективна реалност - въпросът е доколко достоверно можем да я обясним, така че да се достига до единно мнение от разбиращи хора. Инструментът само реагира - не мисли, не подрежда, не наименова и т. н. - не. Камъните също "гледат-усещат" Космос, всяка елем. частица е и наблюдател. Не само реагира, ами и има собствено пространство и време, което ние-мислещите сме нарекли пространство-време, заради огромната честота на себеобразуване на частица-наблюдател - тези действия за нас са винаги (завинаги) едновременни. Тя, частицата, "разнася" в околността си характерна информация за собственото си съществуване. Има и "познавателен процес" по време на движението си - да се образува по най-малкото съпротивление, с най-малко енергия за себеобразуване. И затова - няма нищо чудно, че "знае" през кой от отворите (преградата с двата процепа) ще мине - има непрестанна обратна връзка - излъчено от нея-отразено от преградата-излъчено от самата преграда (нали и тя е от частици)- и по принципа за минимално действие (защото информацията се пренася със Ссреда) избира Точно пътя. След преградата - излъченото от ръбовете на преградата се смесва със собствените честоти и прави интерференционна картина. Ако изкуствено "вкараш" и друго поле - за "да се види" от къде минава частицата - декохеренцията от смесеното унищожава интерференцията на екрана. Няма чудо! ...

Щом ще "поглеждаш" - е абстракция - абстрактен образ в Гл. Мозък, наречен ..."за удобство" Космос. Няма как де си сигурен, че всеки който "поглежда" вижда Същия образ. Едно дете не го "вижда" като Програмист... ... Просто, забравяш, че в главите ни има само абстрактни образи, играещи на "Прескочи кобила" и за да се стигне до консенсус кое "да", кое "не" - са нужни изследвания по правила, договорени сред хората. Ето част от тях по проф. Чирцов, в отговор на любител който настоява за ефирна теория. Казва, пиши: "Науке эфиром." -------------------------------------- так ОБЪЯСНИТЕ САМИ, кто же Вам мешает. Покажите (ПРЯМО ЗДЕСЬ), как из теории эфира следует вторичное квантование электромагнитных полей и как из нее выводятся вероятности радиационных переходов при спонтанном излучении сета. се они измерены с высочайшей точностью, а Вы ПОКАЖИТЕ НАМ, как из теории эфира они РАССЧИТЫВАСЯ. Прямо покажите, как получаются КОНКРЕТНЫЕ ЧИСЛА. А еще покажите, пожалуйста, другой расчет - расчет тонкого расщепления уровней... ну хотя бы самого простого из атомов - атома водорода. Так прямо и начинайте писать: 1. Постулаты ЭФИРНОЙ ТЕОРИИИ им. Борца Oleg Chrysanov-а: 1.1………………………………….(первый постулат) 1.2…………………………………..(второй постулат) 1.3…………………………………….. 2. Экспериментальные обоснования постулатов из п.1. 2.1……………………………….. 2.2. …………………………….. И .д. 3. Математический формализм ЭФИРНОЙ ТЕОРИИИ им. Борца Oleg Chrysanov-а: …………………………………………………………….(страниц 15-20 информационно насыщенного текса)………………………………… 4. Экспериментально наблюдаемые следствия, выводимые из п.п. 1-3: …………………………………(с выводами, разумеется) и достоверно запротоколированными экспериментальными данными. 5. Новая квантовая электро-эфиро-динамика им. Борца Oleg Chrysanov-а: …………………………………………………. …………………………………………….(последовательное изложение теории. Предлагаемой замен радиационной релятивистской электродинамике с подробными решениями двух ранее сформулированных задач и демонстрациями конкретных вычислений величин вероятностей и энергетических зазоров между уровнями) ……………………." Знам, че нямаш подобни амбиции. Само за информация - колко трудно може да се пробие "консенсус"! ...

Ето малко популярна информация - какво се "знае" за реалността: ... И след това - да не се чудят учените, защо има толкова много невярващи на резултатите им... ...

... В един от коментарите беше написано: Не знам дали вие живеете в черна дупка, ама аз живея в обикновена дупка! ...

Струва ми се обяснението на Файнман (Файнманови лекции по физика) е правилното. Когато разглежда въпроса с "течението на тока" с вектора на Пойнтинг, достига до извод - енергията (на ЕМПоле) се втича и изтича от външната страна на проводника.Това кореспондира с вълнова характеристика при пренос - увеличена локална плътност на зарядите. И промяна, с промяната на полето. (хипотезата ми: Електроните, като значително по-леки и "непринадлежащи" в даден момент към атом, поглъщат фотон от полето като се задвижват на "стъпка на поглъщането" и при липса на такъв фотон - излъчват погълнатото и имат допълнително движение на откат. Излъчването е под влияние на йон - не се движи атом, а става моментно незареден. Така и част от "дупките" участват в преносна ЕМПоле по проводника, без да се движат атомите от местата си. При това - има зависимост на броят на поглъщащите поле електрони от спина им и от векторите на полето. Така се проявява не само "силата" от електрично поле, но и "сила" от напречна компонента заради неточно насочен спин по вектори на полето. Тогава, излъченото поле от проводника е допълнително "смесено" по вектори и част от фотоните се губят в околността на проводника. Йоните също откликват на външното поле и затрептяват "по-бързо" на мястото си, заради непрестанното си образуване към собствен център. Част от рекомбиниралите йони излъчват и фотони от ИЧ-спектър - също загуба на фотони, които да участват ефективно при пренос. Общо загубите - това е съпротивление на проводника. Скин ефекта при променливо поле също потвърждава, че полето влияе на "теч на тока" отвън, навътре. Подреждането на електроните по спин по външното поле, задава напречната съставка на полето и всъщност, увеличава обема на влияние на полето. Ако в този обем има втори проводник - той прави същото, но под влияние на вече съществуващото - с обратни вълнови характеристики - самоиндукция. Така от самоиндукция "тече" обратен ток в новия проводник. Силите от полето се компенсират и не задвижват проводниците относително. При наличие на ток (на потенциална разлика) и на другият проводник, то силите от полетата не се компенсират и в зависимост от наслагването им - от посоката на тока - могат да са сили на привличане или на отблъскване измерени към двата проводника. При постоянен магнит - домените са подредени по спин на електроните, иглеста структура на желязото наподобяващи бобина - и така собственото им поле при тези принудителни движения излиза извън обема на магнита. Ако друго желязо попадне в това поле - има реакция от сили. Големината им зависи от скоростта на относителното движение в обема на полетата им.) ...

Че кое не е човешка абстракция. Та, затова въвеждаме "ред" на случване на събития, който пък, да "подреди" абстракциите по времеви момент на случване. И понеже времето е забито още в началото на осезаемата от нас материя, във всяка елементарна частица, градяща по-едрото и по-едрото се формира по-бавно във времето, заради по-дълъг път на предаване на структуриращата информация - за едно цяло тяло. Отчита се само бързина на направа на външни обвивки на "по-едрото" - от там или се излъчва информация, или се отразява и така - става видимо в областта на функциониране на мозъка на живото. Но, човек има акъл, да подреди по бързина на случване на събития - тоест ползва РЕАЛНО заложеното като бързина на образуване на тела - времето! за структуриране. При неотчитане реалност на времето - всичко от там нататък е неправилно, направо грешно, като "изводи". ...

Да и затова ти дадох пример от техниката - съвсем "евклидов"+ въртене. (разработвал съм механични отсекатели задвижвани с хидр. цилиндри и на Технически съвет казах: "Има части от цилиндъра, които изминават по-голям път от хода на цилиндъра" ... Познай - голям смях падна, докато не им нарисувах движението по дъга+хорда, равна на дължината на пръта на цилиндъра... Изведнъж се сетиха, че и те са инж.??! ... и ме намразиха, естествено) Минковски е приветствал Гурото, че употребил четиримерното му пространство, където времето и пространството се обединяват в едно четиримерно пространство-време. Там квадрата на дължината на интервала е инвариант ..., видях - сканер вече ти го е описал... ...

Променя дължина на път. Накланящите цилиндри на рамата на мотокарите. Тя се Накланя с цилиндър- ход на буталото 95 мм. Но ходът на лагера на буталния прът изминава повече от ходът на буталото. Щото се движи по дъга. А буталният прът е "хорда" от дъга- дъгата е по-дълга от хордата й. Тоест - има въртене, което допринася за "повече" път отколкото е зададен на буталото. ...

И преди да има (да съществува) научен консенсус реалността е съществувала. На база такава или подобна мисъл (мисъл) човек е съпоставял събития от видяното и усетеното около него - за оцеляване, разбира се. Така мисълта му (от страх, най-вече) включва тълкуване на евентуалните събития и ... пак си измисля, какво да счита за нещо важно като действие от негова страна и кое не е чак толкова важно... Така и до ден днешен по шаблона: "да не се мине и да не настине" е правилен подход за в моментното му състояние. Но, ако иска повече (здравословен егоизъм), ще обърне внимание и на другите "мислители" около себе си ... и ще е склонен да се договаря за съвместни действия "на ползу роду". Мисленето е в началото на опознаване на реалност. Много учени преди нас (любители) са се справили с такова занимание и са показали кое и как да се счита за реалност и кое не. Невидимото е значително повече, неизвестността също и затова прогнозите за сбъдване на очакваното от изначални условия и действия е любопитен резултат за всеки. Не само за учените. Даже обратното - ако не може да бъде убеден след разказ, незапознат с обстоятелствата, лаик - нещо не е наред с обяснението. Следват заблуждения с неправилни тълкувания, които не са само терминологични проблеми, а базови неуточнени и недоговорени с консенсус същности. Така е например с тъмната материя и енергия. Но пък е забавно с повече на брой (не на качество) мнения... ...

Не самите учени, занимаващи се с тези въпроси. Самите те имат няколко теоретични предположения по един и същ въпрос и е "въпрос на време за експерименти" да възприемат едно теоретично обяснение на даден етап на развитие. Така - за "експерт" трябва да се счита не точно човек-автор(и) на предположението, а самото предположение - дали издържа на експертна проверка по правилата: предположения, евентуални следствия ако са верни предположенията, проверими следствия с експерименти - съществуващи и евентуално нови експерименти, които да покажат еднозначно съответствие на предположенията. Демек, трябва да се познават особеностите по даден научен проблем, евентуалните нерешени проблеми и хипотези за решаване на тези проблеми и ... тогава да се възприеме хипотетично една теоретична постановка (може да е от много автори), за експертно постижение, поне до момента на отхвърлянето й с коректен експеримент. "Истински експерти" се явяват тези теории и хипотези, които обясняват всички известни до този етап на развитие, явления, закономерности и свойства. Това е търсил и Айнщайн - теория за единно обяснение на света. ...

А ето я и теория за която - дали вярваме или не е без значение - тя доказано си действа: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-2-septemvri-e-roden-bashtata-na-teoriiata-na-katastrofite-Rene-To_20019.html На 2 септември е роден бащата на теорията на катастрофите - Рене Том а 2 септември 1923 г. е роден френският математик Рене Том (René Thom), основател на теорията на катастрофи, която се опитва да опише внезапните промени във всички области. Носител е на математическия вариант на Нобелова награда - медала на Филдс - през 1958 г. Teoрията на катастрофите става популярна от 1970 г., когато в списание "Нюзуик" се съобщава за преврат в математиката, сравним само с изобретеното от Нютон диференциално и интегрално смятане. Твърдяло се, че докато нютоновата теория изследва само плавни, непрекъснати процеси, новата наука-тeoрията на катастрофите дава универсален метод за изследване на всички скокообразни преходи, разриви и внезапни качествени изменения. Изводите от тeoрията на катастрофите започват да се прилагат в толкова разнообразни обекти като например, изследвания на сърдечния ритъм, геометрична и физическа оптика, икономика, хидродинамика, геология и теория на елементарните частици, лингвистика, моделиране дейността на мозъка, устойчивост на плавателни съдове и дори бунтове на затворници. На развитието на всяка динамична система са присъщи катастрофите. Катастрофите са неизбежни. Интересно е, че Рене Том представя катастрофите с няколко основни модела повърхнини - описващи състоянието на сложните системи, нещо като карта, която позволява да се ориентираме в поведението на обекта. Най-простият (и най-важен) е един от седемте модела, наречен "витло" на Уитни. Ето как изглеждат различните маршрути по катастрофичната повърхност в областта на психологията. при ясно определени начални позиции при начална неутрална позиция при напречен маршрут При това, ако катастрофите от по-нисък порядък геометрично имат вид на гънка, то катастрофите от по-висш порядък са с по-сложна геометрична форма - те напомнят силно смачкана хартия. Ако се разрежат по време имат вид на сложен непериодичен процес. Въпросът е, къде води той. Съгласно работата на математика, веднъж възникнали в нелинейна система, тенденциите на разделяне на пътищата неограничено да растат, докато не приведат системата до състояние на пълен хаос. Повече за теорията на катастрофите: В гънките на катастрофите. Маршрути по катастрофичната повърхност ... ... Спорен е въпросът - дали крайният резултат е "хаос" или "победа на реда над хаос" - демек, пак има за "мислене"... ...

Започваме да достигаме ниво?! ... Подобно днешния виц: "Тя: - От няколко дни ходя на курс за лечение на нарцисизма. - И как е? - Ами най-красивата съм в целия курс." ...

Добре дошла! Ами-и-и, май повечето тук сме го минали тоя "път...". Сега, няма "назад", а "кръгом и пак напред", както казват в казармата. ...

Въобще, усещаш ли се кво говориш...... Времето е закъсняло време... (всяка частица е закъсняла по време светлина, включително и галактиките, но ... бъкат от други и още по-други свойства... във времето и пространството)

Въпроси и отговори от специалист: ... ... (само да вметна - всяка частица е и наблюдател.)

Механизмът на обратната връзка (ОВ): съвместно действие на ОВ + свободна воля + несъзнавано (чувствено) поддаване на това, което е "определено" за красота на този етап на живота. Въпреки култивирана субективна оценка, е нужно и Съвместно нарочване на нещо да е красиво от много хора - тогава има очертаване на отклонения от "средното" социално прието за красиво, а те - отклоненията, служат за етикиране: това не е красиво, а това красиво (несъзнавано сравняване в общия случай). ...

Така е,но само когато се използва несъзнателно. Когато красотата се използва съзнателно за постигането на някаква цел,това въздейства грозно и вулгарно. И отблъсква хората. Накрая постига обратният ефект. Имаше даже такъв виц: "По дрехите ме посрещнаха, по акъла ми ме изпратиха - въобще, два пъти ме биха!" ...

Еволюцията "разказва" друго. Трябват външни за "живото" условия. На камъните дето имало било бактерии - няма такива условия, т. е., не може да се развие живот така, че да достигне интелект. Саморазвитието и самоорганизацията изискват наличие на много различни материални ресурси в околността на живото. Така, ако няма еволюция на неживата материя, да натрупа връзки в себе си, които да служат за "храна" на живото, то не може да се развива в по-крупни форми, със сложна вътрешна организация на собствените си връзки (за да съществува като цяло - във времето!). Известно е: живото се храни с отрицателна ентропия - преподрежда вътревръзките си, за отклик на външните изменения на полетата... Създава си собствени обвивки - като всяка частица. И, ако не падат отгоре им фотони които да ги разрушават (резонансно), то може да съществуват известно време, като отделна структура. Също е известно, че високочестотните трептения са много в Космоса. Следователно - ако няма външни условия, като тези на Земята - развитието на бактерии и може би малко по-сложни био-структури е до там... Няма вероятност, или много е малка вероятността, за възможен живот, подобен на земния... Самата Земя си е направила Обвивките от полета - сложен слоист модел на повърхността си, преди да се пръкне живота от възможни бактериални структури - с промяна на ЕМПоле на Земята, се променят и разнообразяват живите структури, но за сложна организация, като Гл. Мозък при Човек са нужни множество "проба-грешка" опити преди това. Без значение е съществуването на отделни бактерии в космическите тела-камъни и планети (панспермията), ако няма среда за усложняване на био-връзките. Начални образувания - био-структури принципно е възможно, но в никакъв случай не е достатъчно, за да се говори, че имало било живот и другаде, освен на Земята. Кво от туй, че имало бактерии - като няма да се достигне, развитие във времето, до интелект. ...

Впрочем, всяко от изреченията в целия превод прилича на ... правилно. Но - и почти всеки абзац съдържа и нещо неправилно. Не можем да изпреварваме еволюцията. Можем само да я следваме и тя решава дали ще "надминава" сегашния човешки ум. В началото е винаги еволюция на нежива природа. Живата я следва на принцип: Което се приспособи - ще оцелее. Човешкият мозък, обаче се заблуждава, че знае множество техники за оцеляване в сложна-променлива среда и не е подчинен на природата на измененията й. Опитът показва - колкото и да тарикатее - природата надделява и го разлага на атоми. Онова, което се пренася като познание за света до този момент е духовно (културно - символично) предадено на поколението, но не е вменено генетично. Натрупваната Идеална информация не се предава генетично! на поколението (това е известно). Това, че всяка част на мозъка е свързана с останалата част на тялото е вярно, но важно е колко е свързана. Физическата информация (за управление на тялото) е стриктно-точно свързана с мозъчните клетки. Така и без да мисли, човек може да е живо животно, само да реагира на физическо изменение на околността, дори може да се научи да реагира с условни рефлекси. Мисленето, обаче, е свързано с памет на структура в кората на мозъка, с комбиниране на абстрактни образи. Връзка между кората и мозъчните клетки може да е по-скоро неправилно състояние и там където кората е изтънена повече от нормално - идеалната информация "удря" в организма - намесва се в работата за физиология и чувствено се "деформират" разни органи. Затова, се е считало, че душата се намира в сърцето - стяга ни сърдечната област при стрес, а е известно - и стомахът ни присвива при стрес - клони към ненормално - киселини и язва, разстройство и др.. Тоест - духовното може влияе на физико-химичното състояние върху органи. Но - не бива изкуствено да го засилваме това влияние. ...

... ...

И красивото, като всяко друго духовно - е относително. Субективен критерий за духовна оценка, точно като истината - тя е конкретна, но не всякога е реалност. Всеки опит да бъде разбрано понятието за красота, се проваля (виц: Интелектуалци седят на една маса в кръчмата и мълчат ... Дълго време седят и мълчат!.. По едно време един от тях казва: "С кво удоволствие бих се изсрал на тая маса!" Друг го тупа по рамото и казва: "Остави - няма кой да те разбере.") Въпреки това - красотата е един мотив "грозното" (субективна оценка) да иска да се подобри - това е природен двигател - активно е грозното в отношенията (онождането, например) (афоризъм: Голата истина беше намерена изнасилена) ...

Има едно извращение при научно-фантастичната литература, "дължащо" се на съвременното неразбиране на науката: - всичко стана "шашма" на квантов принцип. Включително религията се докопва, за да обоснове себе си, като съвременност. Обобщено - в това интервю: ... ...

Ами по таблицата - при пет деветки след запетайката е приблизително толкова. Зависи и от това - колко точно си взел като стойност за Свакуум.

https://megavselena.bg/otkriha-misteriozen-gaz-v-centara-na-galaktikata/ Откриха мистериозен газ в центъра на галактиката Много неща се случват в центъра на нашата галактика. В ядрото на Млечния път се намира супермасивна черна дупка, имаща масата на 4 милиона слънца, наречена Стрелец А *, а средата около нея е интензивна. От този регион духа ядрен галактически вятър. Той е предизвикан от два огромни балона на гама-лъчи над и под галактическата равнина, обхващащи общо 50 000 светлинни години в космоса. Тези мехури, наречени на името на Ферми, са сложни, съдържащи смес от различни газове и космически лъчи. Но астрономите току-що са открили нещо ново. В рамките на мехурите на Ферми са забелязали скокове с висока скорост на студен молекулен газ – нещото, от което са направени звездите. При това, те не са сигурни как галактическият център изхвърля този газ „със скоростта на куршуми“, според изследователите. „Вятърът в центъра на Млечния път беше тема на много дебати след откриването преди десетилетие на т. нар. балони на Ферми „, заявява астрофизикът Наоми Макклуре-Грифитс от Австралийския национален университет. „Забелязахме, че от центъра на нашата галактика идва не само горещ газ, но и студен и много плътен газ. Този студен газ е много по-тежък, така че се движи наоколо по-лесно.“ За да намерят облаците от плътен, студен молекулярен газ, изследователите изследвали предварително идентифицирани облаци от атомен водород в мехурите, използвайки радио телескопа Atacama Pathfinder Experiment, за да търсят техния спектрален подпис. Те го намират в значителни количества в два облака, съдържащи поне 380 и 375 слънчеви маси молекулен газ, които се движат съответно с 240 километра в секунда и 300 километра в секунда. Такива изключително студени, изключително плътни молекулярни газови облаци са точно това, което е необходимо за образуването на звезди. „Когато се изпуска голяма маса, неизбежно се губи част от материала, който би могъл да бъде използван за формиране на звезди. Ако се загуби достатъчно от него, галактиката изобщо не може да формира звезди. Така че, когато се видят намеци за Млечния път, който губи този образуващ газ е някак си вълнуващо – кара ви да се чудите какво ще се случи по-нататък,“ казва Наоми Грифитс. Когато става въпрос за балоните на Ферми, това наистина е въпрос с неизвестен все още отговор. Тези мехури са били пъзел още от откриването им, защото не е ясно какво ги е причинило. Каквото и да е било, то е станало преди няколко милиона години и има две конкуриращи се обяснения за него. Първото е изблик на образуване на звезди в облак от молекулен газ около Sgr A *, който би произвел куп свръхнови от тип II и генерира мощни звездни ветрове. Това е един модел, при който галактическият център би могъл да пуска два гигантски мехура в космоса. Вторият сценарий – и този, който изглежда има по-голяма подкрепа – е, че в някакъв момент преди няколко милиона години, Sgr A * „закусва“, поглъщайки буци материал. Активното натрупване от черната дупка, може да изстрелва струи от полюсите, тъй като материалът се канализира по външната страна на хоризонта на събитията или се навива от бързо въртящия се диск от материал. Наблюдавахме подобни процеси в други галактики, но те не дават солиден отговор. Далечните галактики често имат по-големи, по-активни свръхмасивни черни дупки и по-високи скорости на образуване на звезди, така че те могат да изхвърлят повече материал. „Те също са по-далеч, така че наистина не можем да видим техните балони отблизо“. И най-новото изследване също не отговаря на въпроса. Всъщност повдига още по-голям въпрос, защото нито образуването на звезди, нито натрупването на черна дупка на нивата, които наблюдаваме в галактическия център, изглежда не са жизнеспособен източник за тези балони. Възможно е периодичното образуване на звезди през последните 50 милиона години частично да обясни обема на изхвърляния газ, но моделите предполагат, че такива облаци имат доста кратък живот – и не е ясно колко дълго биха оцелели при високо ускорение, особено в условията на горещ вятър. Възможно е също така бързо движещият се студен газ да се образува директно в оттока чрез смесване на бавни, хладни облаци и бързи, горещи ветрове. Това би решило няколко проблема, но настоящите симулации не успяха да моделират целия процес. „Това е сложен проблем, а екипът продължава да го проучва, надявайки се да направи целенасочени наблюдения на молекулярни газови потоци в ядрения вятър, за да получи по-подробно разбиране за това как се движат и взаимодействат с горещия газ около тях“, казва астрофизикът и водещ автор Енрико Ди Теодоро от университета Джон Хопкинс. Изследването е публикувано в списание Nature. ... ...

Щом е инерциален - всички дължини по посока скорост се измерват със съответен скъсен еталон. И понеже реликтовото е невидимо, освен с прибори, то тези прибори също са "скъсени" по посока скорост. Не може да се отчита изменение дължина относно поле... в неговата Ссреда е всичкото като промяна. ...