Малоум 2

Ами, сменяй учебниците. Не разбрах как лоренцовите трансформации ... "неминуемо променя" и скоростите на движение? А и кои са събитията? Иначе - перспективата при наблюдения ... не е точен образ-съответствие на "реалност". ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Svetlinata-koiato-teche-kato-reka-i-e-krasiva-video_152704.html Светлината, която тече като река, и е красива (видео) Представете си делтата на река - начинът, по който главното русло се разделя на по-малки ръкави и притоци. Нещо подобно се случва при вълните, докато се разпространяват през определен вид среда - пътят на вълната се разделя, разпадайки се на по-малки потоци като клоните на дърво. Това се нарича разклоняващ се поток и се наблюдава при такива явления като поток от електрони (електрически ток), океански вълни и звукови вълни. Сега за първи път физиците го наблюдават при видима светлина - и всичко, което е необходимо, бе лазер и сапунен мехур. В зависимост от структурата на средата, могат да се случат различни неща на вълните, пътуващи през нея - те могат да затихват, разпръскват, пречупват, разпространяват или продължават да текат. За разклоняването на потока са необходими няколко свойства. Структурата на средата трябва да бъде случайна и пространствените изменения в структурата трябва да са по-големи от дължината на вълната на потока. Той също трябва да варира плавно. Ако всички тези условия са изпълнени, малките смущения и колебания в структурата могат да разпръснат потока, причинявайки разклоняването му. Вариации на дебелината на сапунена мембрана. Кредит: Patsyk et al., Nature, 2020 Въпреки че това поведение на вълните е повсеместно, наблюдаването му за светлината се оказа предизвикателство. Но проблемът бе решен, когато екип физици от Израелския технологичен институт Технион в Израел и от Университета в Централна Флорида реши да използват сапунен мехур като среда. Сапунената мембрана се състои от много тънък филм от течност, ограничен между два слоя молекули на повърхностно активно вещество (ПАВ). Дебелината на този филм варира значително, от около пет нанометра до няколко микрометра. Тези вариации на дебелината са това, което създава цветните шарки в сапунени мехурчета ... но също така, както се оказва, могат да действат като смущения, които отклоняват светлината в потока, карайки този поток да се разцепва и разклонява. Това обаче не е лесно. Лазерната светлина трябва да свети между двата слоя ПАВ. Това се постига като се вмъкне оптично влакно в мембраната за изкривен филм или чрез свързване на широк елиптичен лъч в плосък филм. Като насочват лазерен лъч в сапунен мехур, изследователите успяват да наблюдават начина, по който лъчът се разделя по повърхността на мембраната. И когато осветяват мембраната със слаба бяла светлина, те успяват да видят вариациите на дебелината - видими като цветови вариации - които разделят лъча. Обикновено въздушният поток около сапунена мембрана кара шарката да се движи, но ако мембраната може да бъде изолирана от въздушни потоци, моделът може да остане стабилен за няколко минути. Така екипът изпробва своя лазер както на стабилни, така и на движещи се сапунени мембрани. Възможностите за това изследване са доста огромни. Използването на балона като среда има отражение за оптофлуидите, което е науката за взаимодействието на светлината с течностите. Експерименталната настройка може да се използва, например, за да се проучи как оптичните сили влияят на разклонения поток. И сгъстяването на филма, отбелязват изследователите, би могло да позволи разклонен поток в три измерения - феномен, който се е предполагано, че се случва, но никога не е наблюдаван. Може да се използва и за изследване на други физически явления, включително някои аспекти на Общата теория на относителността. „Тънките сапунени филми могат да бъдат оформени в различни извити повърхности за изследване на разклонения поток в извито пространство“, пишат изследователите в своята статия . "Такива експерименти в изкривено пространство са тясно свързани с Общата теория на относителността." Справка: Observation of branched flow of light Anatoly Patsyk, Uri Sivan, Mordechai Segev & Miguel A. Bandres Nature volume 583, pages60–65(2020), DOI: https://doi.org/10.1038/s41586-020-2376-8 Източник: Physicists Have Observed Light Flowing Like a River, And It's Beautiful, ScienceAlert Изследването е публикувано в Nature . ... ...

Ето още една резонансна частица - тя се държи като едно цяло за кратко време: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriha-nova-ekzotichna-chastitca-v-Golemiia-adronov-kolajder_152780.html Откриха нова екзотична частица в Големия адронов колайдер Илюстрация на тетракварк, съставен от два чаровни кварка и два чаровни антикварка, открити за първи път от колаборацията LHCb в CERN. Кредит: CERN Физиците, работещи с детектора LHCb, откриха нов тип тетракварк, който се състои от два чаровни кварка и два чаровни антикварка. Това откритие ще помогне на учените да разберат по-добре как кварките - компоненти на протони, неутрони и други елементарни частици - се свързват помежду си, пише сайтът на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) Резултатите са публикувани в сайта за препринти arXiv. „Частиците от четири кварка със сигурност са екзотика, а този, който току-що открихме, е първият, който се състои от четири тежки кварка от един и същи тип: два чаровни кварка и два чаровни антикварка“, коментира Джовани Пасалева (Giovanni Passaleva), говорител на колаборацията LHCb. „По-рано, в рамките на LHCb и други експерименти, наблюдавахме тетракварки само с два тежки кварка и никога - с повече от два кварка от един и същи тип.“ Според Стандартния модел - теория, която описва повечето взаимодействия на всички елементарни частици, които сега са известни на науката - съществуват три групи частици: кварки, лептони и калибровъчни бозони. Ядрата на атомите на всички вещества са съставени от кварки. Те се държат заедно от носителите на силно взаимодействие - глюоните. На всеки кварк съответства негов аналог от антиматерия - антикварк. Всички кварки са разделени на шест вида ("аромати") - долен, горен, странен, чаровен, дънен, върховен. Преди се смяташе, че елементарните частици могат да се състоят само от два или три кварка. Частиците от един кварк и един антикварк се наричат мезони. Три кварка съставят барионите - протони и неутрони. Въпреки това през последните десет години физиците благодарение на Големия адронов колайдер откриват частици, които се смятат за екзотични - тетракварки и пентакварки. В нов анализ на данните, получени по време на първите два цикъла сблъсъци в Големия адронен, физиците от LHCb попадат на следи от съществуването на друг нов тетракварк. Според учените, в него глуоните свързват две двойки чаровни кварки и антикварки. Новият тетракварк е наречен X (6900), като числото се отнася до неговата маса от 6900 MeV/c 2 (6,9 GeV/c 2). X обозначава факта, че физиците на LHCb все още не са сигурни в основните свойства на частицата, включително нейния спин, паритет и съдържание на кварки. Доказателството за тетракварка X (6900) идва от пик в спектъра на разпределение на масите на двойки J/ψ частици, получени при сблъсък на протони-протони в LHC. Пикът има статистическа значимост над 5σ, което се счита за откритие във физиката на частиците. Пикът е центриран около 6,9 GeV/c 2 , в рамките на 5,8–7,4 GeV/c 2 масов диапазон, предвиден за тетракварк, състоящ се от два чаровни кварка и два чаровни антикварка. В същото време учените все още не разбират напълно, както и при откритите по-рано тетракварки, дали новата частица е „истински тетракварк“, тоест система от кварки, здраво свързани помежду си, или двойка двукваркови частици, които образуват заедно някакво подобие на молекула благодарение на слабото взаимодействие. Но във всеки случай новият тетракварк ще помогне на теоретиците да тестват моделите на квантовата хромодинамика - теорията на квантовите полета, която описва силното взаимодействие на елементарни частици, смятат от CERN. Източник: LHCb discovers a new type of tetraquark at CERN, PhysicsWorld ... ...

Прекратяване на движение е равносилно на ускорително движение. Не трябва да са еднакви, в крайност. Има и много особености..., и в еталона за дължина. Метал (медна тръба) - съдържа "свободно" движещи се заряди - все едно, атомите са потопени в електронен газ. Те се явяват поглъщатели на външното поле, а последствие го преизлъчват. Движението ще е на тласъци в полето - значи, ускорително, и това ще повлиява на "крайния" резултат. Проблем е и материалът на еталона за дължини - не е "метален", примерно. В стъклената тръба - няма свободни заряди, но откликът от полето зависи дали е кристална структурата или аморфна. Само "свободно падане в хомогенно грави-поле" е възможно приближение до движение на ИС, понеже ЕМПоле в такава ИС е почти равновесно отстранимо - вътрешно за обектите - в равновесие са ЕМСили... ...

Не е точна за форма, а въобще ... какво е?.. Казват - възможно е и да е ЧД, ама матмоделите били различни, даже не се знае какви да са... https://www.youtube.com/watch?v=5eA9AMkgDbw ... ... (Просто, в ЧД няма вещеви обекти - там е само правилно подреден зрънчев вакуум - заради съществуване на огромен брой вещеви от галактика, примерно. Това нещо като "празнота", с характеристика сингулярност, притежава всяка вещева частица - при непрестанното образуване, затварянето на трептенията е около теоретичната точка "център" (моментен център на въртене, за всяка пулсация на образуване като едно цяло - има ексцентрицитет за "старо-ново" положение). Така - енергията, затворена "вътре" в образуванието няма нужда от сингулярност - не може да се осъществи "точка - нула", от която да се осъществява пресмятане на сумарната енергия. Модел за съществуване на милиарди-милиарди-милиарди малки ЧД - от Хокинг - са именно "кухите центри" на всички вещеви обекти - теоретично подреждане в околността им) ...

Едно не много сложно за разбиране "вълна-частица" има в http://roncho.net/fiz/qm/matterwave/matterwave.htm където се разглежда по-подробно вълновото число (вълнов вектор). Но, в крайна сметка е в помощ на класическото обяснение на частици с "маса". В хипотезата - не може сама да се разпада частицата, точно заради съществуването на опорна-неподвижна среда (етер с новите свойства - векторчето момент на импулс), тъй като сдвоените вакфотони (статични вълни) се образуват в Центъра на образуванието с честота по-висока от честотата на образуване на обвивката. Тоест накъде от посока център ще е изгодно (подредено за образуване на едно цяло), разказва централното трептене, а другото-околно, го следва, съответно - променя мястото на новообразуващ се център. Просто няма причина, "бръкваща" в центъра, която да разглоби сдвояването, но тъй като образуването му е с прекъсвания "по място", то има ОВ между център и обвивка. Забавянето във времето за образуване на обвивка, определяща цялостта на частица с маса не е случайно, а за точно определени сфазирания, диктувани от трептения на център. ...

Малко в дълбокото - наливаме вода във вятърна мелница, подобно търсенето на "етерен вятър". Вечно е движението, ама ние познаваме само транслация и ротация на "масови" обекти. Пък, за да има "отчет" на вечно движение (по инерция, постулат), е нужно да има повтарящи се закъснителни процеси между различни обекти и това става с въвеждане на времеви интервали, защото вечното движение не е еднакво движение за всички обекти. "Невидимо" е това, което променя инерциалното движение на обектите - полева форма на материя (дори ако се "блъскат" в подобни масови обекти като билярдни топки). (В дълбокото -Много под "размерите", които са достъпни за наблюдаване - от зрънчев модел вакуум, по горе - "вечното" му движение е пулсации с огромна честота на повтаряне на образуване на себе си. Часовник на място - в точката около която пулсира, който не можем да ползваме директно. Но подреждането по вектор-момент на импулс - също става "за време" - което също не ползваме директно, макар и по-бавен часовник от на зрънцата. Чак при получаване на вещеви обект-заряд, а от там и фотони на ЕМПоле - от ускорителните им движения - можем да ги ползваме за часовник, щото са станали бавни трептенията, докато оформят обвивка, в сравнение бързината на образуващите ги части. Заедно с нарастване на размера на обвивката на обекта, движението като цяло, става по-бавно. Така с въвеждане на "поле", можем да говорим за различни потенциали на полетата, променящи скоростите на движение. Още с раждането си обектите са "във времето и пространството" и това предполага, че времето може да се съдържа в това, което ги ражда - полетата - от хаос, преминават в подреденост. Означава, че вътре в тая подреденост, хаосът е намалял - това отговаря на отрицателна ентропия (информация за подреденост), а на повърхността на пространството което ограничава тая подреденост, нещо като обвивна повърхнина - тя служи като потенциална бариера и това пък, отличава този обект от други подобни.) ...

https://megavselena.bg/kolkoto-po-stara-e-galaktikata-tolkova-po-malki-sa-shansovete-za-zhivot-v-neya/ Колкото по-стара е галактиката, толкова по-малки са шансовете за живот в нея С напредването на възрастта на нашата галактика, шансът да съществува и друг живот в нея все повече намалява, според екип от австралийски изследователи. Учените откриха, че скалните екзопланети, които са се образували в началото на възникването на галактиката, изглежда имат по-голям шанс да развият магнитно поле и тектоника на плочите – което се счита благоприятно за развитието на живот. Това може да означава, че ако в галактиката Млечен път съществуват други форми на живот, те вероятно биха се развили по-скоро рано, отколкото по-късно през нейното съществуване. Планетите, които са се образували наскоро, имат по-малък шанс да развият живот. „Тектониката на плочите е важна за обитаемостта и изглежда, че оптималните условия за тектоника на плочите са съществували за планети, образуващи се в началото на живота на галактиката и е малко вероятно да се повторят лесно“, казва Крейг О’Нийл, професор в университета Маквари, по време на виртуална презентация на неотдавнашната конференция по геохимия на Goldschmidt. О’Нийл предполага, че тектониката на плочите на Земята действа като термостат за планетата. Така че екзопланетите, които все още не са разработили тектониката на плочите, вероятно нямат подходящи условия за прием на живот. „Това не влияе само на температурата на повърхността, това означава, че ядрото остава горещо, което инхибира развитието на магнитно поле“, каза О’Нийл. „Ако няма магнитно поле, планетата не е защитена от слънчева радиация и ще има склонност да губи атмосферата си. Така че животът става труден за поддържане. Планетата трябва да има късмет, за да има правилната позиция и подходящата геохимия в точния момент, ако ще поддържа живот. „ Изследователите знаят, че общият химичен баланс на нашата галактика се е променил за милиарди години, тъй като огромни количества материал са се включили в звезди и планетни тела или са били изгонени чрез свръхнови. Това означава, че междузвездният материал, който е на разположение за формиране на бъдещи планетарни тела, е вече значително по-различен от този, който е присъствал в ранната галактика. Може би хората на Земята ще са последните в непозната линия от форми на живот, които ще процъфтяват в галактиката Млечен път. „И така, планетите, които са се образували по-рано, са правили това при условия, благоприятни да позволят развитието на живота. Тези условия стават все по-редки в нашата галактика “, каза О’Нийл. ... ...

Ами, да! Пречистването-примерно "вода", е технология, докато очистването е възможен краен резултат! Да се прогледне еуфорично на околното, без причина забавление. Оттърсване от субективно лошото, таеното за мъст, примерно. И, разбира се, прощаване на себе си в зависимост от интелект. Има си своя психо-ефект. ...

Добра е, наистина. Но не всяко свободно падане им качествата и закономерностите които има в една инерциална система . Не е достатъчно условието -"свободното падане" за да го приравним към ИС. Пропускаш още нещо. По принцип, имам една интересна мислена постановка точно по този казус, но както казах по рано, не съм готов да дискутирам по този въпрос. Свободното падане в хомогенно поле е една особена ИС. Полето е там, фотоните на съответните полета са също там, те са причина за такъв вид движение, движение въобще - Няма опора за проявление на коефициент на съпротива, наречен "маса". Тоест - механичните движения като цяло отреагират на посоката на падане - тъй като движението е по еквипотенциални повърхнини - по орбита, но връзките в отделните обекти, дължащи се на ЕМСили - са вътрешно уравновесени. Вътрешно са уравновесени и силите от грави-поле при директно падане към център. Но - реално, пак заради връзките има величини, за които "измененията" стават бавно, а не мигновено. Например, налягането на кръвта при директно свободно падане става по-малко в посока краката, а се увеличава в главата (човек е вертикално-падащ с краката надолу). Това се усеща - когато асансьор тръгне рязко надолу (старите асансьори). И не е само промяна на налягане в обектите. Всички деформации от отпадането на външни за обектите сили, стават за време. Ако пък "двигател" спре внезапно да ни ускорява - ставаме безтегловни, пак за време-някакво - не мигновено (при липса на други полета). Тоест - ако сме на ракета с двигател, знаем последователността - тежим, а после - не тежим. Докато ако сме падащи в грави поле - не тежим, а после изведнъж тежим?! (става като в оня виц - как разпознаваш без да гледаш падане на някой от високо и падане от ниско. От високо - първо се чува "А-а-а-а! Туп!", докато от ниско: първо "Туп!", после "А-а-а-а!") ...

Просто, двете системи стават с една и съща плътност, а тя определя Ссреда - еднаква и за двете, което означава, че "светлинните им часовници" ще претакат еднакво времевите интервали. ...

Известно е - всички сетива "работят" с вълни - механични, електромагнитни. Енергията на вълните е пропорционална на амплитудата на квадрат, а енергията на фотоните е пропорционална на честотата. Вълните са сума от фотони. Именно в честотата е "скрито" времето. Над определен праг на енергия, сетивата ни получават Информация, пренася се с вълнов процес към мозъка, а там - информацията възниква в абстрактни образи, комбинираме ги смислово и... мислим, мислим и ... се дърлим, тук. Цялата продължителност на процеси, по Време, информацията за тяхното съществуване, получаваме с вълни. Е, част от времето е скрито във фотоните-докато не ни цапнат по сетивата, както съм писал - времето не изчезва, а става на светлина (вълни). (на Марс не ги знаят тия работи) (и още: Доказано е - крокодилът е по-дълъг, отколкото зелен) ...

(това е забавно - интересно и полезно(след статията в линка) - Физика за двугодишни) ...

Времето не изчезва, а ...става на светлина - елмагн. трептения. (времето се "скрива" във вълнов процес). А, за да "знаем", че статиката е ...статична, означава, че нищо, около наблюдател, не се променя във времето. Тоест, пак отчитаме времеви интервали на неслучване на събития, по еталон-часовник. ...

Ами, казах ти да четеш всичко, ама... Няма отражения - има отношения (това преди време сме го нищили). Затова - СЕ ДОГОВАРЯ! ...

В мозъка - всичката "реалност" е абстракция. "Виждаме" различни групи от символи-черно-бели точки, чертички, запетайчици и др., наречени пиксели, примерно. И сме им задали наименования (на различни езици). Новото свойство на мозъка - съзнанието - е такова, че може да търси тия пикселчета в различна комбинация и да ги помни, що за абстрактни образи се получават - забавно е!.. Та, да могат хората да се разбират, че говорят за една и съща образ-реалност в наблюдение, са ги наименовали и ДОГОВОРИЛИ какво да се разбира, когато се спомене думичката (израз). Има промени в реалността, но за да се разбира кое как и защо - се въвеждат свойства (дамги, белези и др."цветове"). Въвеждат се и мерки - ако си уреждаш среща със себеподобни, ползваш четири измерения - три координати и ... часът на срещата. Реално-нереално - просто е необходимост! ...

Има и още видове време в материята (дето някой му се съмняват, че е реалност, като че ли не остаряват?). Някои интервали-време не може да се измерят, но е известно, че съществуват (може да се отнесе към време-развитие, но "начало-край" не е точно установимо с часовник, а само физически - това също доказва реалност на времето). Става въпрос за неизвестно начало: поглъщане на фотон, но кога ще се излъчи - неустановимо. Продължителността на Целия интервал-време зависи от множество параметри и само в някои специфични, тънки експерименти могат да фиксират "начало-край". При това - всички превръщания в Природата (време -развитие), се дължат именно на процеси с поглъщане на фотони, преподреждане на вътрешната структура и излъчване на фотони, като самото преподреждане става с отрицателна ентропия - нов ред на връзките между съставните елементи с намаляване на вътрешната енергия и формиране на нова обвивка, с други "атоми", други структури на вещества от околното. Подобно растеж на плод ябълка на дърво. Информацията от ген. материал прави структура, която поглъща от околното ЕМП (получава информация от погълнат фотон), смесва и променя новите връзки. Там, където "прави ред" ентропията е отрицателна. А остатък - излъчени фотони - те пък създават хаос в околността. Общо, обаче, в околността ентропията се увеличава - само на местата с нов ред е намаляла...Така времето "тече" наблюдаемо и по сезони,... даже! ...

(При неутрона мезонната обвивка е с централна симетрия и електронната (най-външният слой) - също. Влиянието на фотоните от околните полета е малко като "отклонение", но при високи относителни скорости на два неутрона на близко разстояние (няколко дължини на вълни, съизмерими с големината на неутрона), примерно, то следва такова изкривяване, че мезонната обвивка се измества - центърът на затварянето й става "сателит" на керна, а най-външната обвивка се освобождава от равновесното си трептене. Така, едно трептене от мезонната и едно от електронната обвивка, образуват електрон. Остатъкът от неутрона - протон. Протонът "започва" да реагира, да изменя потенциалите на околното ЕМПоле - не толкова с гравитационна маса, а с цялата инертна маса (фотони с "големина на пакета" съизмерим с размерите на протон - т. е., с голяма амплитуда). Заедно с електрона - вече се "включват" като действие и силите с електромагнитен произход.) (не можем да въртим тежко топче без взаимодействие (ЕМвзаимодействие) с частиците на неподвижната опора-център, атоми на въженце, атоми на топче - за осезаема сила (центробежна - мерим я при топчето, ако е на опора). Теоретично е центростремителна сила, заради Нютон-гравитацията (сега - гравитоните) - те "разказват" на всички свободно падащи към центъра на въртене частици, къде е най-подредено, най-интензивно грави-полето, значи, се образуват с най-малко собствена енергия за образуване - имат информация от това, върху което се образуват и реагират. При достигане на опора, пак "искат" да падат към центъра, ама се намесват ЕМСили на отблъскване, значително по-големи от грави-сили. Казваме - тежат на мястото си - познатата ни сила от тегло. Движението по окръжност е винаги ускорително и е възможно нормалната компонента на центростремителната сила да се изравни с центробежната сила - безтегловност, когато въртенето е принудително. Ако падането към грави-център е по окръжност (елипса), съвпадаща с геодезичните линии, пак няма сила от тегло, но от свободно падане в хомогенно поле - правилна подредба- равновесие на сили с ентропиен произход (а не принудително въртене). При принудително въртене - Не се променя честотата на образуване на гравитоните, а бързината с която най-външните слоеве на частиците възвръщат равновесното състояние, за всяка пулсация на образуване. Ето и как времето за образуване - фактическото собствено време (частното), вградено в частиците от които се състоим - играе важна роля при ускорителни процеси. Времето на живот за дадена структура (частици+връзки) се променя. И зависи от измененията на фотоните на околното поле, в/върху което се образува частицата. Движение по не-геодезична се съпровожда със сили, промяна на формата, бързината за цялостно образуване- поглъщане и излъчване на фотони с по-висока честота. "Нагрява" се тялото, а може и някои връзки да се разкъсат и/или да се образуват нови и т. н.) ...

Ами - описал съм (в скоби) как се изменя скоростта на частица с поглъщане-престой и преизлъчване на фотони от ЕМПоле. Изменя се скорост, спрямо предишна скорост на частицата, като се "минава" през ускорение на самата нея, в процеса. (в хипотезата ми - частица се образува непрестанно от сдвоени фотони на вакуума, образуващи неподвижното ЕМПоле, с огромна честота на образуване - над 10^26 Hz за протон и неутрон, но - на слоеве. Най-вътрешния слой (керн) се образува с най-голяма честота, но и с най-малка амплитуда на "излъчена" структурирана обвивка, която като свободно сапунено мехурче, се отделя в околността на образуванието. Това е гравитон - трепти "едновременно" в две взаимно перпендикулярни направления - спин две. Със закъснение около керна - заради по-голям път на затваряне на "падащите" от околността фотони - се образува втора обвивка - мезонен слой. По-малка честота на образуване, но и амплитудата на "обвивката" е по-голяма - съответстваща на големината на образуванието. Следва най-външната обвивка - електромагнитен слой, който при протона притежава вихрова част който се довършва при затваряне с противопосочен "вихър" на фотони от околното пространство, но при преизлъчването "разбърква" околността на потенциалите около себе си (това е характеристика "заряд"). Честотата на излъчване на гравитони е пропорционална на характеристика "маса", отнасяща се за гравитационните взаимодействия. Цялостно частицата се образува под диктат честотата на излъчване от керна, около керна с "приблизително" централна симетрия. Заради малките размери на гравитона - пространството около частицата е съществено прозрачно, дори и при наличие на други частици. Самото образуване на частиците - на пулсации със "закъснителни" процеси на образуване на обвивките (слоевете) се влияе от подреденост на вакуумната решетка. При Подреденост в някакво направление (посока), за частицата е енергетично "по-изгодно", да се образува в посока на подреденото. Ясно е, че при подреденост от гравитони, то керновете на попадналите върху им частиците ще се образуват с поглъщане на гравитон, образуващо движение по посока "падащия" гравитон. Тоест с малка стъпка към мястото от където "идват" гравитоните. Масивно тяло с протони и неутрони - излъчва много гравитони - интензивно засища околността си. Но и инертността, поради закъснителна направа на слоевете на погълналите гравитон частици, става по-голяма. Тоест - масивните тела ще се движат Бавно в сравнение с не толкова масивните. Протонът е бавен (инертен) спрямо електрона (честотата на керна му е около 10^18 Hz) и затова казваме - електронът пада към протона, а всъщност - и двете частици падат една към друга. Принципно - подреденост, ентропия, информация - всичко е едно, в действие при самоорганизация на материята) ...

Спокойно. В "баби" и окултизма тип "Андромеда" са ... най-верните "предзнаменования". Важна е проверката и начинът на проверка...: https://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9368&Level=2 До оня свят и назад Никога не съм се занимавал с окултизъм. Смятам тази деятелност за изостанала. Обаче имам една баба, която е с буржоазно възпитание. И тя винаги се опитва да ми въздействува разлагащо. Извика например Наполеон и той й съобщи, че при пълен месец по вечерно време ще се получи хабер, който ще носи хем сълзи, хем радост. И взема, че наистина умря вуйчо Аристотел от Западна Патагония. Хем ти е мъка, хем наследство от Кореком получаваш. Ха сега де! Няколко случаи имах с бабата. Опитах се да я оборя диалектически, но тя не е чела материалите и не се поддава на убеждение. — Вие — казва, — новите, и в бога даже не вярвате. Какво тогава с вас ще се разправям? И продължава разговорите с духовете. И на съседки гледа, че и пари печели от тези манипулации. А пък аз съм човек със склонност към науката. Когато нещо не ми е ясно, мога, както се казва, от девет извора вода да пия, но да си го изясня. А тук разрешаването на проблема можеше да стане по един-единствен начин — да почина някак си скоропостижно, за да проверя историята с духовете. Случи се. Благодарение на столичния транспорт. Трамваят беше пълен, увиснах на стъпалото, направих път на поредната дебела дама, един футболен запалянко ме стъпи върху крака, изпуснах дръжката, чух писъци, викове и... толкоз... Нещо стана с мене. Предполагам, че така става с всеки, който падне под трамвая... Земята, както казват, се отдалечаваше с шеметна бързина. Наоколо беше космос в пълния смисъл на думата. Черно, звезди и неразбираеми сигнали от други светове. Себе си не виждах, защото вече не съществувах като материя. Вероятно бях някаква концентрирана енергия — невидима кълбовидна светкавица или нещо подобно. Летях. Внезапно някой до мене каза: — Здрасти! Ама съвсем така, като че ли ме срещна в някое софийско кафене и ме е виждал вчера. Не го видях, разбира се, защото и той беше концентриран като мене. — Здрасти — отговорих, — приятно ми е. — А защо ти е приятно? — попита той, тя или то. — Просто — казах — компания в космоса не е излишна. Само да знаехме накъде пътуваме... — Юпитер — отговори лаконично той, тя или то. — 12 спътника, 778 милиона километра перигей от Слънцето. — Хм! Хладничко ще бъде. — Да, миналия път хванах хрема. — Миналия път? Значи вие сте умирали веднаж? — Мнима смърт. Престоях два дена, а след това долу ме съживили със сърдечен масаж и трябваше да се връщам по етапен ред. Летяхме. Скучно летяхме. Някакви си три милиона билиона километра в час. Бях започнал вече да се прозявам, когато наближихме Юпитер. Планетата,.да ви кажа, не представлява нищо особено. Шарени пояси, отровна атмосфера, липса на твърдо ядро — голяма работа! Посрещна ни един ужасно скучаещ оркестър, който вечно свири химна „Добре дошли!“ Посочиха ни пътя, зарегистрирахме се, минахме през карантината, а у мене постепенно, капка по капка, започна да се натрупва разочарованието от задгробния живот. Съществуваш значи като невидима единица, скучаеш от липса на работа, а когато внезапно те засърби цялото несъществуващо тяло, разбираш, че е време да слизаш на Земята за спиритически разговор. Попитах за бабиния приятел Наполеон. Отговориха ми, че тук никакви Наполеоновци не съществуват. Всеки представлявал единица дух. Слизанията в чашата за кафе или масичката без пирони се организирали по дежурство и всеки говорел, каквото му дойде на ума. Едва сега разбрах защо понякога бабините духове на времето се държаха нецензурно. Ами тъй де, как да не псуваш, когато те карат да преминаваш такива космически пространства, за да кажеш кога ще има война и кога на Пенчо бакалина ще му поникне коса? Започна и за мене вечността. След няколко нейни мига почувствувах, че нищо не би й пречило да трае по-кратко време. Реших, че когато дойде моят ред, ще сляза на Земята, ще разправя на хората само истината, ще обоснова научно целия задгробен живот, ще дам някои астрономически данни за Юпитер, ще... Пардон, сърби ме тялото — викат ме долу... — ...чоооо, Генчоооо — увиваше баба ми, — на кого ме остави, Генчоооо, млада и зеленаааа... Ха сега де! Иди се оправяй с космически мащаби. Аз имах чувството, че съм преживял на Юпитер няколко столетия, а се оказа, че долу, на Земята, дори още не са успели да ме погребат. Ех, тази пуста бюрокрация! Почувствувах се отново в собственото си тяло. Поех дълбоко дъх, за да проверя дали не съм се умирисал, но такива данни нямаше. Отворих материалните си очи и погледнах към тавана. Баба видя това, изпищя и припадна. Скочих да й търся валериан... Оказа се, че трамваят не ме бил смачкал качествено. Н аз, като онзи колега, съм бил имал мнима смърт. От трамвайната дирекция ми поднесоха извинения. Баба ми се оправи и подробно ме разпитва за оня свят. Тези дни ще организира квартална конференция, на която ще ме кара да обменям опит. От службата ме приеха обратно при условие, че ще възстановя застраховката си, която тъгуващата ми жена успяла да изконсумира за югославски обувки. Аз отново съм материален и живея, както се полага. Само едно нещо още не мога да си уясня — има ли аджеба задгробен живот или няма! ...

Координатно време - означава, че "с него" ще пресмятаме интервали времена и за други протичащи процеси в ИОС. Така СТО няма проблеми и се радва на най-простите зависимости с параметрите на процесите. Според мен - неправилно е да се ползва и за ускорителни процеси - особено "часовник" от какъвто и да е тип. (от хипотеза - не е доказателство - във вълновите процеси, а почти всички на практика са такива, има "скрито" време. Скрито в кавички, защото е параметър, за който всички знаят за него - това е честотата на фотоните при ЕМВълни, а отделно - енергията на всеки "сам" фотон е пропорционална на честота на трептене. За да се ускори обект, то той "поглъща" фотони от околността, преструктурира се по енергия, формира се като промяна на форма (сплесва се по посока вектор моментна скорост) и скорост, и преизлъчва погълнатото. Известно е, че при ускоряване зарядите поглъщат и излъчват фотони с все по високи честоти - разбираме - все по кратки "времена", а приказват - нужна е все по-висока и повече енергия?!. Но - при сравняване на процеси по време - по-кратките честоти-времена ДАВАТ по бързо информацията си на неподвижен датчик, макар и да са в комплект-суперпозиция с други фотони по дължина на вълната. И, понеже скоростта на всички вълни е една и съща, то - с по-къси вълни се предава ПО-бързо във времето информация, отколкото предадената информация от дължината на цялата вълна. (ЕМвълна се състои от множество фотони) Привърженик съм на обясняване на гравитацията с наличие на гравитони, а те са възможно най-късите "фотони". Гравитони се излъчват и от Земята, и от ... ябълката, примерно. Всички тела са потопени в поле от гравитони - чужди и собствени, на ядрата им. Но, тъй като силата от грави-взаимодействия, в средните мащаби, е най-най-минимална, тя не може съществено да влияе на крайните резултати и затова се пренебрегва. При средните мащаби.) ...

Как може да бъде отхвърлена тази критика от поддръжниците на СТО? В цитирания от сканер материал - има малко обяснения: "...Проблемы геометрической одновременности. ...Третья проблема заключается в том, чтодля определения одновременности в СТО использует координатное время, соответствующее метрическому аспекту времени. Но, как мы помним, есть еще собственное время, в каком-то смысле аналог времени развитияили длительности.Похоже, для Минковского и Эйнштейна длительностьи собственное время былолишь предельным случаем координатного времени, несмотря на то, что собственное время инвариантно к скорости.Более того, для измерения длительности понятие одновременности вообще не обязательно. Конечно, для сравнения внутренних изменений разных систем удобно использовать 9одновременность относительно общего метрического времени (оборотов Земли, колебаний э/м волн и т.п.). Ноесли у объекта или у системы, к которой он принадлежит и относительно которой не движется, есть собственные постоянные периодические процессы, их можно использовать как внутренние часы для измерения собственного времени.И эти часыбудут независимы от скорости движения.Таким образом, «геометрическое равноправие» разных координатных времен Андромеды с точки зрения разных внешних наблюдателей никак не связано с ходом ее внутреннего времени. Четвертая проблема аргумента Rietdijk-Putnam в том, что принцип относительности СТО действителен только для инерциальных систем отсчета (движущихся без ускорения). В ОТО, где ускорение эквивалентно искривлению пространства-времени,«одновременные пространства» трансформируются в некие искривленные «пространственно-подобные поверхности».Апоскольку световой конус пространства Минковского для наблюдателей на Земле всегда локален, то и говорить о каких-то «одновременных пространствах», достигающих Андромеды, в принципе не имеет смысла. Во-первых, мыне можем знать заранее распределения масс и энергий на таких расстояниях. Во-вторых,в окрестностях«черныхдыр» ткань пространства-времени настолько деформируется, что световые конусы событий становятся недоступными для сторонних наблюдателей, поскольку находятся за «горизонтом событий».Пятая проблема связана с космологией.Считается, что по мере расширения Вселеннойгалактики разбегаются в разные стороныс гигантским разнообразием скоростей из-за различиярасстояний между ними. Согласно СТО, их часы должны идти по-разному. Но, вотличие от относительного движения СТО,основное движение галактик относительно друг друга происходит не в пространстве, а в результате расширения этого пространства со скоростью,превышающей скорость света. Именно это расширениеобеспечивает синхронизацию «внутреннихчасов»галактик, которыефиксируют равноевремя от Большого Взрыва.Благодаря расширению Вселенной, мы видим излучение от объектов на расстоянии 46,5 млрд. световых лет, хотя возраст Вселенной всего 13,8 млрд. лет. Для объектов вне наблюдаемой части Вселенной понятие «сейчас» с точки зрения СТО вообще бессмысленно, поскольку свет от них никогда не сможет нас достигнуть. Значитли это,что их не существует?Можно говорить о некойвыделенной шкале времени расширения Вселенной, космологические часы которой синхронизируют «одновременность» всех событий, независимо от относительной скорости систем отсчетаи независимо от скорости света.Но тогдаэти космологические часы измеряют не метрическое время относительного движения тел, а внутреннее время развития Вселенной как единого целого.С учетом перечисленных проблем, можно заключить, что понятие относительности одновременности, используемое в СТО, отражает только метрический аспект времени и является скорее операциональным, а значит, не может 10считаться аргументом в пользу равной реальности прошлого, настоящего и будущегов картине блок-вселенной..." ...

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Tamna-materiia-Zagadachen-signal-udria-naj-chuvstvitelniia-detektor_151726.html Тъмна материя: Загадъчен сигнал "удря" най-чувствителния детектор в света Когато частица удари атомно ядро, това може да доведе до отделянето на свободни заряди и/или фотони, които могат да произведат сигнал, видим във фотоумножителните тръби, заобикалящи мишената. Детекторът XENON използва тази идея ефектно, превръщайки се в най-чувствителния експеримент за откриване на частици в света.Кредит: NICOLLE R. FULLER / NSF / ICECUBE Детекторът XENON1T в Италия е проектиран да търси тъмна материя, но също така е чувствителен към много други процеси. И сега той е уловил изненадващ сигнал. Приблизително 1400 метра под земята, под италианската планина Гран Сасо, учени от международното сътрудничество XENON са изградили най-чувствителния детектор за тъмна материя в света. От години колаборацията XENON търси всякакви доказателства за загадъчна частица, която надхвърля нашия Стандартен модел, поставяйки множество рекорди за най-строги граници за това, което може (и не може) да бъде тъмната материя. Наскоро се появи изненадващ сигнал над очаквания фон на неочаквано място: при ниските, а не при високите енергии. Има три възможни обяснения, за които знаем: може да е неотчетен замърсител, като тритий, може да се окаже, че неутриното имат изненадващо свойство, различно от това, което прогнозира Стандартният модел, или най-вълнуващото - може да е първото ни доказателство за специален тип лека тъмна материя, като частица, наподобяваща аксион. Науката зад този мистериозен сигнал е забележителна, независимо от причината. Детекторът XENON1T, показан тук, е монтиран под земята в съоръжението LNGS (Laboratori Nazionali del Gran Sasso) в Италия. XENON1T, един от най-успешно екранираните детектори с нисък фон, е проектиран да търси тъмна материя, но също така е чувствителен към много други процеси. Този дизайн сега се отплаща с голямо откритие. XENON1T COLLABORATION Ако искате да намерите нещо, което е неуловимо, трябва да сте много добър детектив. Не можете просто да изградите детектор, способен да наблюдава събитията, които търсите - трябва да защитите този детектор от всякакви други източници, които евентуално биха могли да създадат замърсяващ сигнал. За да видите нещо смислено, желаният сигнал трябва да се издигне над шума от експеримента и това е трудната част, обяснява астрофизикът Итън Сийгъл. Излишъкът, наблюдаван в XENON1T в електронния фон при ниски енергии, в сравнение с очакваното ниво от известния фон, обозначен като червена линия. APRILE ET AL. (XENON COLLABORATION), 2020 Колаборацията XENON вече повече от десетилетие работи именно върху това. Техният експеримент се извършва под земята под планина, за да го предпази от космически частици, идващи от космоса и атмосферата. Детекторът има повече от 3 тона ултра чист течен ксенон, който служи като „мишена“ за експеримента. Той е заобиколен от фотоумножители за поемане на сигналите на дори единични заредени частици и има огромен резервоар за вода, който да улавя всякакви свободни мюони. Накратко, това е забележително постижение на инженерството. Фотоумножителите в края на мишената на експеримента XENON (с предварителната итерация, XENON100, показана тук) са от съществено значение за реконструкцията на събитията и техните енергии, възникнали вътре в детектора. Въпреки че повечето открити събития не се отличават много от фона, наскоро се забеляза необяснимо отклонение, разпалвайки въображението на мнозина. XENON COLLABORATION Всичко казано, има около 10 28 ксенонови атоми, които служат като възможни цели в рамките на текущата итерация на детектора XENON. (Това е увеличение с повече от 100 пъти от оригиналната версия на експеримента, датираща от 2006 г.) Всеки път, когато частица - независимо от нейния източник - попадне в детектора, има определена вероятност да взаимодейства с един от ксеноновите атоми. За съжаление, повечето от тези взаимодействия се получават от вече известни частици, включително: • радиоактивни разпади, • свободни неутрони, • космически лъчи, • мюони, • и неутрино, всички те представляват фонов сигнал, който не може да бъде премахнат. С други думи, това е шумът, който присъства. Ако искате да наблюдавате сигнал, той трябва да бъде достатъчно силен, за да бъде видим над този шум. Сред кандидатите за частици на тъмната материя са WIMP, които могат да отскочат от атомните ядра. Сътрудничеството LZ (съвременен съперник на сътрудничеството на XENON) ще осигури най-добрите граници на WIMP-нуклонните напречни сечения от всички, но може да не е толкова добър в разкриването на кандидати с ниска енергия като XENON. LUX-ZEPLIN (LZ) COLLABORATION / SLAC NATIONAL ACCELERATOR LABORATORY В момента няма окончателно обяснение на феномена на тъмната материя, а предложените хипотези могат да използват принципно различни явления. Най-популярно сред учените е предположението за тъмната материя като нова форма на вещество, състоящо се от частици. Но в рамките на този подход също има голямо разнообразие от модели, тъй като нито масата, нито другите параметри на тези частици са известни. През последните години най-популярна е хипотезата за WIMP (WIMP - Weakly Interacting Massive Particle, слабо взаимодействаща масивна частица), чиято маса е сравнима с познатите компоненти на обикновената материя. Но въпреки това интензивното търсене на взаимодействия на такива обекти с атомни ядра в специални детектори, както и опитите за тяхното получаване при сблъсъци в ускорители на частици, не се увенчават с успех, поради което този модел постепенно губи популярност. Тази ситуация принуждава теоретиците да се обърнат към области от параметри, които не са изследвани досега. Някои учени предлагат идеи за свръхлеките частици, като аксионите или дифузната тъмна материя, докато други, напротив, изследват големи тела, до първични черни дупки с маси на слънцето. Експерименти като XENON, въпреки че са предназначени основно за търсене на WIMP-подобни частици, всъщност са чувствителни към голямо разнообразие от енергийни обхвати. Въпреки че се очакваше сигнали да се появят най-вече в диапазона на ~ GeV (където 1 GeV съответства на 1 милиард електрон-волта), това, което XENON всъщност видя - според новото съобщение - бе малък, но съществен излишък от събития при само няколко ~ keV енергия: хиляди, а не милиарди, електрон-волта. Поради това, че детекторът XENON е добре екраниран и добре калибриран, се очакваха само 232 фонови събития от целия експеримент в съответния нискоенергиен диапазон (от 1 до 7 keV). И все пак, когато изследователите разглеждат резултатите си, откриват общо 285 събития: 53 повече от очакваното. Това може да е мъничко количество, но е невероятно значимо. За първи път при толкова високо ниво на сигурност, колаборацията XENON видя нещо, което надхвърля очакваното от Стандартния модел. Безспорно е, че сътрудничеството на XENON е наблюдавало събития, които не могат да бъдат обяснени само от очаквания фон. Изглежда, че три обяснения отговарят на данните - замърсител като тритий и леки аксиони (или комбинация от двете) и неутрино. APRILE ET AL. (XENON COLLABORATION), 2020 Независимо от източника, това е невероятно техническо и научно постижение. През годините учените от много експерименти заявяваха, че виждат излишък от частици на тъмната материя при най-различни енергии, а сътрудничеството XENON винаги осигурява проверка на разумността на всички твърдения. Ако тези твърдения са били правилни, трябва да има съответен сигнал в детектора XENON. Въпреки всички твърдения, отправени в медиите, XENON досега е връщал само „нулеви резултати“; никога не е намирал нов сигнал. Но този път историята е различна. За първи път този детектор разкри излишък от събития над и извън очаквания фон от всички известни източници. Възможно е (но статистически много малко вероятно) това да е просто необичайно случайно колебание, но отклонението е твърде голямо, за да бъде убедително обяснение. Вместо това има три правдоподобни сценария, които биха могли да бъдат причина за това. Сивата линия показва очаквания фон от Стандартния модел, докато черните точки (отсечки, обозначаващи възможните грешки) показват експерименталните резултати. Червената линия, която включва компонент, дължащ се на замърсители като тритий, може да обясни целият излишък на сигнала. E. APRILE ET AL. (XENON COLLABORATION), 2020 1). Замърсител тритий. Един от проблемите с фона в експеримента XENON възниква от нестабилните космически частици - мюони (по-тежките братовчеди на електроните), които взаимодействат или се разпадат вътре в апарата на XENON. Тези мюони не могат да бъдат избегнати, но могат да бъдат разбрани и извадени чрез изграждане на голям резервоар вода около детектора XENON: нещо, което колаборацията вече е направила. Водата обаче съдържа водород и водородът има три различни изотопа: с един протон, деутерий (който включва и неутрон) и тритий (който включва два неутрона). Тритият е радиоактивен и само малко количество от него в мишената на XENON или в околните резервоари за вода - съответстващо на само няколко хиляди тритиеви атома - би могло да предизвика цялата аномалия от излишък. Все още няма независим начин за измерване на толкова малко количество тритий, но това е важна (макар и банална) възможност, която трябва да се има предвид. Последните данни, наблюдавани в детектора на експеримента XENON, показват излишък от събития при ниски енергии, което може да се обясни с неутрино с голям магнитен момент. Други ограничения обаче вече изключват магнитния момент, необходим за обяснение на наблюдавания ефект. E. APRILE ET AL. (XENON COLLABORATION), 2020 2). Неутрино с магнитен момент. Ако поставите неутрино в магнитно поле, то изобщо не трябва да реагира. Според Стандартния модел, неутриното, като незаредени точкови частици, трябва да имат нищожен магнитен диполен момент, с около ~ 20 порядъка по-малък от диполния момент на електрона. Но ако те имаха достатъчно голям магнитен диполен момент - може би милиард пъти по-голям от прогнозите на Стандартния модел - това би могло да обясни излишъка от събития, наблюдавани от XENON. За съжаление това обяснение вече е опровергано от два независими източника: от експеримента Борексино (Borexino experiment), който постави преки ограничения върху диполния момент на неутрино, и охлаждането както на кълбовидните клъстери, така и на белите звезди-джуджета, които поставят косвени ограничения, които са още по-строги. Освен ако нещо не е наред с тези предишни проучвания, обяснението, включващо неутрино с магнитен момент, не върши работа. Детекторът XENON1T със своята камера, която може да поддържа много ниски температури с нисък фон е инсталиран в центъра на голям воден щит за защита на инструмента срещу космически лъчи. Тази установка позволява на учените, работещи върху експеримента XENON1T, значително да намалят фоновия шум и с по-голяма сигурност да открият сигналите от процеси, които се опитват да изучават. XENON търси не само тежка тъмна материя, подобна на WIMP, но и други форми на потенциална тъмна материя, включително леки кандидати като тъмни фотони и аксионни частици. XENON1T COLLABORATI 3). Аксиони, произведени на Слънцето. Един от по-вълнуващите варианти за тъмната материя е частица, наречена аксион - много лека частица, получена при прехода, която позволява протони и неутрони да се формират стабилно от море от кварки и глуони. Въпреки че от тук ще произлиза по-голямата част от аксионите - ако съществуват и ако те съставят тъмната материя - има две други места, където може да се произвеждат аксиони - в Големия взрив и във вътрешността на звездите. Този последен източник включва и нашето Слънце, разбира се. И ако аксионите съществуват и съставят (поне част от) тъмната материя, тези слънчеви аксиони биха могли да пристигнат в детектора XENON. Те са забележително и правдоподобно обяснение на този сигнал и това може да бъде първият намек за тяхното съществуване. (Експериментът ADMX, който ги търси директно, засега не е открил нищо.) Ако тази загадъчна „аномалия“ в данните на XENON е свързана с тъмната материя, слънчевите аксиони са най-вероятният механизъм за обяснение. Въпреки голямото разнообразие от предлагани модели на тъмна материя, те не съответстват на сигнала, наблюдаван в детектора XENON. Вместо това, този последен резултат поставя най-строгите ограничения за различни сценарии на тъмната материя, включително леки вектори на бозонна тъмна материя, както е показано тук. В много тясна част от диапазона на масата на възможните частици от тъмната материя звездните ограничения са малко по-високи. E. APRILE ET AL. (XENON COLLABORATION), 2020 Това, което не подлежи на дебат обаче, е идеята, че XENON е видял пряко доказателства за лека тъмна материя: например псевдоскаларна частица или векторна бозонна тъмна материя. Дори и да позволят на масата на кандидат-частицата да варира силно, няма значителен сигнал, който да се е появил на фона на тези модели. Нещо друго - може би тритий, може би неутрино или може би слънчеви аксиони - трябва да са намесени, за да обяснят наблюдавания излишък. Новите резултати от колаборацията XENON поставят най-строгите ограничения на тези два модела на тъмната материя, надминавайки ограниченията от всички други експерименти, както и астрофизичните наблюдения. Само в един тесен диапазон на маса са звездните граници по-ограничителни. Колаборацията XENON сега директно ограничава многобройните възможности за тъмна материя по-строго от всякога. Експериментът XENON, разположен под земята в италианската лаборатория LNGS (Laboratori Nazionali del Gran Sasso). Детекторът е инсталиран вътре в голям воден щит. Сградата до него разполага с различни спомагателни подсистеми. Ако успеем да разберем и измерим свойствата на частиците на тъмната материя, може да успеем да създадем условия, които да я принудят да унищожи сама себе си, което да доведе до освобождаването на енергия чрез формулата E=mc^2 на Айнщайн и откриването на перфектно гориво за космически кораби. XENON1T COLLABORATION Това е забележителен подвиг, който колаборацията XENON постигна, като събра толкова много висококачествени данни в такава защитена среда, триумф за експерименталната физика, независимо от резултатите. Щастлива изненада обаче е, че нещо окончателно причинява излишък от събития в много специфичен нискоенергиен диапазон (от 1 до 7 кеВ) в самия детектор. Може просто да е тритий във водата - виновник може да са няколко хиляди тритиеви атома в целия апарат. Възможно е и неутриното да има голям магнитен момент, но други наблюдения противоречат на тази интерпретация. Или може да се окаже, че аксионите - специфична частица тъмна материя - произведена от Слънцето, объркват детектора. Така или иначе, пред нас е нова загадка. Нещо просто се „удари“ в най-чувствителния детекторен експеримент и това може да е първата ни пряка улика относно природата на най-неуловимия източник на маса на Вселената: тъмната материя. Справка: Observation of Excess Events in the XENON1T Dark Matter Experiment, Kavli Institute for the Physics and Mathematics of the Universe (Kavli IPMU) Препринт на тази публикация, отчитащ анализа на данните и подробности за наблюдавания излишък, ще е налична на arxiv.org след следващото им обявяване, а междувременно може и директно да се изтегли тук. Тези резултати са представени за първи път на 17 юни в специален уебинар от аспирант Евън Шокли (Evan Shockley) от Чикагския университет. Слайдовете на тази презентация са достъпни тук. Източник: Is It Dark Matter? Mystery Signal Goes 'Bump' In World's Most Sensitive Detector, Starts With A Bang, Ethan Siegel, Forbes ... ...

Не за всички, а за тези които са си определили КС от която си правят сметките. "Всички" не е гледна точка. Например в "среда" - както беше започнал навремето - скоростта е Ссреда, която е по-малка от Свакуум и се намесва фазовата скорост в комбина с груповата скорост, при взаимодействия и въздействия. И пак е константна, гранична, но не е максимално възможната, както във вакуум, а в средата си. (това може да се включи в четиримерното -дължината на интервала, посредством n- показател на пречупване. s^2=x^2+y^2+z^2 -(n.Cсреда.t)^2 https://bg.wikipedia.org/wiki/Показател_на_пречупване) ...) ...

Хи-хи! Направо виц се е получил, според теб, ама в продължение... Вселената се разширява. Как е възможно, ако вътре няма поне СТО пространства? А? ... (лаф да става, а?)