Малоум 2

Тц! Не позна - СТО не разрешава "субективните мнения". Слага ги "на място", наречено Гледна точка - неподвижен в КС... Субектът гледа, ама иска и да знае - иска и да разкаже това свое знаене, ама така, че да го разбират всички, които се поставят на неговото място. Въпреки субективните изживявания, търси реалност на знанията за обектите, събитията. И, о чудо! има повтарящи се събития... Субективната мисъл "Слънцето изгрява", след малко наблюдения преминава във "всеки ден Сл..." - споделя с други субекти (значи е осъзнал, че не е сам на Света), те правят същото наблюдение и ... признават събитието за реалност. Поне докато съществува ... във времето?! И вместо субект - за Гледна точка се поставя обект (апаратура), която показва същото. Та, цялата "субективност" на науката по подобна методика, достига до обективност на твърдения. СТО не се различава от методиката - напротив, подобрява-фиксира обективността на събитията в пространство-времето. ... (пп - чети цялото написано, а не извадено от контекста - има обяснения защо мисля така)

Да, времето е обективно. СТО - не времето, а едновременността на събитията е относителна. А времето - е конкретика за повторяемост на случвани събития - процес. (това е само когато разглеждаме отделно време и отделно пространство). В пространство-времето имаме дължината на интервал на квадрат - инвариант, независещ от избора на КС. ...

Времето е внедрено в материята. Но, за Изследовател са забележими само разлики: интервал-време между случвания на събития и между повтаряне на едно и също събитие. И то - в средните мащаби от размери по логаритмичната скАла на ЕМВълни. За да "виждаме" разлики, то ясно е, че има забавяне на скоростта на случванията, до параметри на еволюционно подходящи датчици - за повече "виждане", ползваме уреди. Забавянето е "най-голямо", когато сме неподвижни с това, което измерваме. Общо - от честотата на повтаряне зависи различимостта на отделни събития. (имеше детска забавна задачка за в компания: -- Хващам се на бас, че не можеш да издържиш под масата два мои удара с юмрук!, без да излизаш изпод нея --А-а, мога - и влиза под масата. Удряш с юмрук един път... и толкова. Казваш: --Ще се върна след два месеца за "втори" удар!.. Бавно минава времето, когато си неподвижен.) За относително движещи се ИС. За постигане на различни скорости на ИС се е ползвало някакво ускорение. По време на действие на ускорението са действали сили, съответно, деформации някакви и изместване точките на равновесие на протичащи във времето процеси. Тогава - реален отчет от законите по Нютон - ще има различен краен резултат от ИС, която не се е ускорявала (няма ново движение спрямо себе си). Щом процесите се променят по параметри, то и биохимията е ... с процеси: при забързване ще "текат" по-бавно, но при спиране - ще текат по-бързо. Колко ще е "старо-младо" - се установява с помощта на графиките по четиримерното на Минковски. Но по СТО, наблюдаване на относително забавяне е само поради различната скорост на двете ИС. И е достатъчно точно. Не бива с него (с ускорението) да се разглеждат задачите, след като е известно от къде произтичат евентуалните изменения, щото, в крайна сметка, ако е необходимо - могат да се добавят като някакви отклонения в резултата. Демек има различия в разните ИС, но в СТО се разглежда само относителност, на време и дължини, поради различните скорости на движение. ...

... От коментариите: Andrey Batyaev преди 6 дни Заходит тахион в десятимерный бар, бармен ему говорит: -Тахионам сегодня не наливаем. Тахион отвечает: -Странно, а завтра наливали. (Тахион влиза в десетомерен бар, барманът му казва:- На тахиони днес не сервираме (не наливаме). Тахионът отговаря:- Странно, а утре ми наливахте.) ...

Това го питаш като Трети наблюдател. Така сметките не важат. Ако Гл. точка е при единия близнак ... няма информация от другия по време инерциалност на движението, след ускоряванията. За да се сравнят по възраст, реално - трябва и двамата да отидат на една КС и да са неподвижни към нея. ... Демек, няма парадокс. Самата тази "задачка" е безсмислена ... в смисъл, че решавала парадокс ...

Няма парадокс на близнаци, когато се решава в пространство-времето. Но за всеки, който е търпял ускоряване за достигане скорост, относно него си, близка до скоростта на светлината - за него времето "тече" по-бавно. Освен това - положително ускоряване не е едно и също по процеси с отрицателното ускоряване - за да "спре" космо -близнакът на Земята и да си сравни възрастта (биология, биохимия) с брат си, дето е стоял на Земята. При сравняване: И двамцата трябва да са в условно неподвижната ИС . (А по въпроса с ускоренията - в клипче на Чирцов, не помня точно, но съм го показвал - има изречение, изказване на негов колега: "Ако някой си мисли, че ускорението не влияе на времето, нека си хвърли силно часовника върху стената и после пак да мери с него") ...

Колега, става дума за елементарна логика. А ти вместо да дадеш елементарен отговор, въртиш някакви локуми. Но това хич не е учудващо, защото СТО е тази, която няма логичен отговор. А на таб аз само ти се чудя на акъла. Чий го крепиш, дето се казва. Не е елементарна логика, а, по-скоро, софистика от рода:"Солта е солена, защото ако не беше солена, нямаше с какво да я посолим!" Както и едно време Петков правеше ... 100 пъти, че и Лапландеца - сега 1000 пъти: Явява се като страничен наблюдател, т. е., Трети наблюдател и ... случките на събитията се случват моментално... Ама в главите им. В СТО - има ясно разграничение за наблюдател - поставя се на мястото "Гледна точка", с часовник до него си, вързан към КС, от която ще си прави разсъжденията за наблюдавани събития. И се коментира за изясняване понятието за едновременност на Случването на събитията, т. е. може да си въведе "наблюдател" и часовници към момент на случването на събития. И със сметки по Лоренц - няма проблеми да си направи изводи за едновременност на случването на събитията, но ... Гледната точка трябва да е на поставена при съответния наблюдател, в неговата КС. Инерциални системи, а не - такива с ускорение. За тях - ОТО. ...

Ами нали искаш тая логика, да я пренесеш в "логика" на СТО. А там - в СТО, се разглеждат Събития-случването им. Не става! ...

Ама забравяш, че "мисленето" не е случване на събитие - затова се налага проверка - измервания и т. н. Събитието, че е станало, се установява за достоверност (щото е "невидима" тая сложна мисъл) ... при колата примерно... ...

Мисленето си е мислене. Но установяването на верността на тая "логическа" истината (никой не е взел ключа от колата) изисква регистрация - проверка "на място". Дали е така? Да не е "прибран" в ... дамската чанта, а там ... е известно, единственото което липсва - няма ред. (така казват, де). Освен това - не е единствено възможно заключение (първосигнално), та затова ... проверка... (пп видях, че сканер е отговорил) ...

https://megavselena.bg/inteligentnite-izvanzemni-civilizacii-mogat-da-nabroyavat-36/ Интелигентните извънземни цивилизации могат да наброяват 36 Това е заключението на ново изследване от Нотингамския университет. Въпреки че няма доказателства за междугалактическия живот, който би могъл да общува с хората, изчислението е определило колко различни видове цивилизации трябва да търсят учените. Изследователите също добавят, че ние „няма да бъдем изненадани“ от извънземния живот и че той вероятно ще бъде подобен на този на човечеството. Според учените, средното разстояние до тези цивилизации ще бъде 17 000 светлинни години, което с днешната технология би направило шансовете за среща с такъв живот много малки. Те определиха, че човечеството вероятно ще трябва да оцелее още 6 120 години за да се постигне двупосочна комуникация с други цивилизации. Изследването е публикувано в Astrophysics Journal и се основава на предположението, че интелигентният живот би се развил на други планети по същия начин, както на Земята. Те използват теория, наречена астробиологична граница на Коперник, с която учените прилагат еволюцията в космически мащаб. Тяхното изчисление е прецизиране на измислен през 1961 г. от Франсис Дрейк модел, който поставя седем критерия за извънземния живот, вариращи от броя на звездите в галактиката до наличието на откриваеми електронни сигнали. Оценките, използващи това уравнение, обаче дават разнопосочни, резултати и вероятност за съществуване на извънземни цивилизации от нула до много милиарди. Има две астробиологични граници на Коперник, които диктуват, че интелигентният живот се формира за по-малко от пет милиарда години, или след около пет милиарда години, въз основа на факта, че на Земята общуваща цивилизация се е образувала след 4,5 милиарда години. Интелигентният живот би се сформирал в това време само за планети, които са като Земята в обитаема зона на звезда и имат правилното разпределение на елементите. Един от водещите автори на изследването, Том Уестби казва: „Според критериите, при които е необходимо съдържание на метали, равно на това на Слънцето (Слънцето е сравнително доста богато на метали), изчисляваме, че трябва да има около 36 активни цивилизации в нашата галактика „. Учените преценяват броя на Комуникационните извънземни интелигентни цивилизации (CETI), които са цивилизации, подобни на тези на Земята, които излъчват радиосигнали в Космоса, използвайки тези критерии. Професорът по астрофизика в Университета в Нотингам Кристофър Конселис ръководи изследванията. Той каза: „Трябва да има поне няколко десетки активни цивилизации в нашата Галактика при предположението, че са необходими пет милиарда години, за да се формира интелигентен живот на други планети, както е на Земята.“ Друг фактор в уравнението е колко дълго технологията, използвана от интелигентните цивилизации, като телевизия и сателити, излъчва сигнали в космоса. Нашата технологична цивилизация е на 100 години и ако други са на сходна възраст, тогава в нашата галактика ще има около 36 съществуващи интелигентни технически цивилизации. Това е долната граница, казват учените, което означава, че ако е вероятно нашата технологична цивилизация да продължи съществуването си много повече от 100 години, вероятно в космоса ще има много извънземни общности. Ако бъдат открити всички цивилизации, казаха учените, те биха могли да определят колко дълго човечеството може да оцелее. Изследователите казват, че ако се установи, че интелигентният живот е общ и има много десетки цивилизации, можем да очакваме технологичната цивилизация на човечеството да продължи няколкостотин години. Ако не, тогава това не обещава нищо добро за дълголетието на човешката раса. Според професор Кристофър Конселис, „търсейки извънземен интелигентен живот – дори ако не намерим нищо – откриваме собственото си бъдеще и съдба.“ ... ... пп по пследното - що да не са 42 (?!)

Не, не е прав. Изглежда Абсурд, щото "работи" с виждане (демек, с регистрация на събития), а уж беше разбрал, че става въпрос за Случване на събития. А случванията "стават" с правилни параметри при наблюдател, при изчисления с Лоренц-трансформации, заради относителната скорост на ИОС на двамцата "регистратори" на едни и същи Случили се събития (в Природата). ...

Точно така. Самият смисъл на живота е "Да се измине Творчески жизнения път!". Всичко "живо" има смисъл и е включено с еволюционно развитие, в хранителна верига - към усъвършенстване и към разнообразие - демек, творческо развитие. (дори и вирусите - нито живо, нито умрело - участват в разнообразието с ужким "повредена" РНК - все едно, че е нарочен метод?! за многообразие.) Да припомня: Свободата е свобода на духа, а не "физическа-материална" свобода. Превръщането на духовната свобода в материален израз -творчество, си е просто ... его. Не можем да "избягаме" от него. А и често се ползва комерсиално. Има интересно в противовес, за подчинението на съдба, ама ... зависи. https://nauka.offnews.bg/news/Nauchni-diskusii_35/Dvete-litca-na-Sadbata-Svobodnata-volia-Kreativnostta-video_138287.html Двете лица на Съдбата. Свободната воля. Креативността (видео) ... ...

Има проучвания на въпроса, не е само литература: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Zashto-mislim-za-tcviat-kogato-mislim-za-rasa_150844.html Защо мислим за цвят, когато мислим за раса Кратка история на расата като визуална конструкция. Расовото разнообразие на народите в Азия, Nordisk familjebok (1904). Кредит: Wikimedia Commons През 1821 г. шотландският художник Патрик Сайм описва европейската кожа като „червена плът“. През 1795 г. Йохан Фридрих Блуменбах описва кожата на „монголската раса“ като „цвят на изсмукана и изсушена лимонова кора“. През 1876 г. италианският натуралист Одоардо Бекари описва кожата на местните жители на Нова Гвинея като някъде между „числата 28, 35, 42 и 43 [по скалата на Брока]“. Днес цветът на кожата се разбира като обичаен отличителен белег за раса. Но това не винаги е било така. Всъщност съчетанието „цвят на кожата“ дори не го е имало до осемнадесети век и се утвърждава бавно. И така, как цветът на кожата стана толкова неразделна част от начина, по който мислим за расата днес? Тенът За голяма част от европейската история би било немислимо да наречеш някого „бял“ или „черен“. Не защото е било обидно, а защото е нямало да има смисъл. За да разберем защо, трябва да се върнем към произхода на европейската медицина. През пети век пр.н.е., гръцкият лекар Хипократ е твърдял, че тялото съдържа четири основни "хумора"(течности) - кръв, слуз, жълта жлъчка и черна жлъчка - определящи здравето на човека. Четирите елемента, четири качества, четири хумора, четири сезона и четири възрасти на човека. Източник: Lois Hague/Wellcome Collection Всяка течност е свързана с различен набор от характеристики и цвят. Например, черната жлъчка е свързана с меланхолията, а кръвта, от друга страна, с енергичност. Както може да си представите, кръвта е червена. Черната жлъчка е черна. Жълтата жлъчка е жълта. Слузта е бяла. Когато човек е здрав, тези течности са му сравнително балансирани, но при болест - не. Ето защо, според тази теория, болестите са придружени от храчки, гной, повръщане и пр. Тялото изтласква излишните "хумори" навън. Но тези цветни определения не се отнасят до цвета на кожата. Те се отразяват комплексно като комбинацията от всичките течности в тялото. Ако този комплекс е дисбалансиран, той може да се отрази на кожата като зачервени бузи и бледи лица. Ето защо никой не е искал да бъде наричан „бял“. По принцип да си „бял“ е означавало да си болен, както ако си „черен“, „червен“ или „жълт“. Сега, когато казваме „тен“, имаме предвид цвета и текстурата на кожата на човек. Но в продължение на две хиляди години тенът е бил по-сложен или поне не толкова повърхностен. Термините „черно“ и „бяло“ (по отношение на цвета на кожата) стават по-често срещани с колониалната експанзия и нарастващата експлоатация на роби. Ранните американци наричаха себе си „бели“ като начин да подчертаят свободата си. От самото начало тези термини са обвързани с дисбаланс на силите. Изобретяването на расата Предразсъдъците са стари колкото човечеството, но понятието „раса“ не е такова. От векове терминът „раса“ не се е отнасял до хората. Вместо това, той определя качествата, които се търсят в лов или бойни животни (напр. "расов" кон). Към средата на шестнадесети век терминът започва да се използва и за хора, но само за елита. Например, Капетингите са били „третата раса крале“ (third race of kings) след Меровингите и Каролингите. По принцип „раса“ се отнася до родословие и наследствени характеристики, а не до големи човешки групи. Първата съвременна употреба на термина вероятно се появява през 1684 г. в статия на френския лекар Франсоа Берние (François Bernier), но малко хора прочитат творбата на Берние и идеята се подема бавно. Ситуацията се променя през 1735 г., когато шведският натуралист Карл Линей публикува своята Systema Naturae. В тази книга Линей разделя Homo sapiens на четири вида: Homo europaeus, Homo americanus, Homo asiaticus, Homo africanus. Всеки от тези видове съответства на един от гръцките хуморални цветове: европейците са бели, американските индианци - червени, азиатците - жълти, а африканците - черни. За Линей тези цветове все още са квазиметафорични. Например няма нито един случай в който „жълто“ се използва за обозначаване на кожата на източните азиатци до XIX век. По времето на Линей източните азиатци са описвани с бяла кожа, но символично жълти: цвят, свързан с жълтеница, слабост и предателство. С течение на времето тези термини стават все по-буквални. Линей не е единолично отговорен за изобретението на расата, но е един от нейните популяризатори в Европа и Америка. Системата на Линей е била невероятно влиятелна и модифицираната й версия и до днес се използва за класифициране на растения и животни. Таблица за измерване на цвета на кожата и очите на Пол Брока (1865) Източник: Gallica/ Bibliothèque nationale de France. След Линей много натуралисти дават своето мнение за расовите разделения по земното кълбо. Много от тях обосновават своите системи с благовидни „доказателства“ и твърдейки, че идеите им имат основание в природата. Ражда се научният расизъм или използването на емпирични методи за подкрепа или оправдаване на расизма. А цветът замества расата. Колоризъм и цветна слепота Расата толкова здраво се свързва с цвета на кожата, че сега е почти невъзможно да се видят разделени. Това "цветово мислене" е разделящо и от самото му създаване се използва за оправдаване на безсмислена жестокост. Ако обаче искаме да унищожим тази омраза, цветната слепота не е отговорът. Би било прекрасно да живеем в свят, в който цветът на кожата няма значение, но расата е тук и ние трябва да го признаем. Ние живеем с колоризма (дискриминацията въз основа на цвета на кожата) от векове, така че трябва да приемем това наследство. Цветните хора са формирали общности, фалшиви идентичности и живеят живот, пропит от своята „чернота“, „кафявост“ и другите цветове, които им са отредени. И ако внезапно се опитате да изтриете цвета това ще означава да заличите тези връзки, тази история и начините, по които колоризмът остава. Нещо повече, самото понятие „цветна слепота“, приложено към расата, е заблуда. Терминът предполага, че слепите са освободени от понятия за цвят на кожата и следователно живеят в свят, в който расата няма значение. Но когато Обасажи Обасаги (Osagie K. Obasogie) интервюира повече от 150 незрящи хора, разбира, че в голяма степен те все пак разбират понятието раса визуално, подобно на всеки друг. Когато са помолени да определят раса, респондентите отговарят с физически сигнали като цвят на кожата, коса, форма на очите и черти на лицето. И може би по-важното е, че те посочват, че тези физически особености оформят ежедневието им. Толкова сме проникнати в тази история, че дори и да имате най-добрите намерения, е невъзможно да бъдете наистина „цветно слепи“. За да коригираме щетите в миналото, трябва да видим цвета. Трябва да признаем историята и силата на културните особености. Трябва да виждаме цвета и ние носим отговорност да го виждаме по-добре от хората, които са живели преди нас. Справка: Bernier, François. “A New Division of the Earth.” In Journal des sçavans (April 24, 1684). Translated by T. Bendyphe in Memoirs Read Before the Anthropological Society of London Vol 1. 1863–64, 360–64. Blumenbach, Johann Friedrich. De generis humani varietate nativa, 3d. ed. (1795). Boulle, Pierre H. “François Bernier and the Origins of the Modern Concept of Race.” In The Color of Liberty: Histories of Race in France. Edited by Sue Peabody and Tyler Stovall. Durham: Duke University Press, 2003. Fend, Mechthild. Fleshing out Surfaces: Skin in French Art and Medicine, 1650-1850. Manchester: Manchester University Press, 2017. Giglioli, Henry Hillyer. “Dr. Beccari’s Third Visit to New Guinea.” In The Geographical Magazine 3. Edited by Clements R. Markham. London: Trübner & Co., 1876. Heng, Geraldine. The Invention of Race in the European Middle Ages. Cambridge: Cambridge University Press, 2018. Jablonski, Nina G. Living Color: The Biological and Social Meaning of Skin Color. Berkeley: University of California Press, 2012. Keevak, Michael. Becoming Yellow: A Short History of Racial Thinking. Princeton: Princeton University Press, 2011. Linnaeus, Carl. Systema naturae, 10th edition, volume 1. Stockholm: Laurentii Salvii, 1758. https://doi.org/10.5962/bhl.title.542 Obasogie, Osagie K. Blinded by Sight: Seeing Race through the Eyes of the Blind. Stanford, CA: Stanford Law Books, 2014. Syme, Patrick. Werner’s Nomenclature of Colours. Edinburgh: William Blackwood and T. Cadell, 1821. Thorndike, Lynn. “De Complexionibus.” Isis, vol. 49, no. 4 (Dec. 1958), 398-408 Източник: Why We Think of Color When We Think of Race, Carolyn Purnell, Ph.D., Psychology Today ... ...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Екзистенциализъм "... Критика на екзистенциализма Херберт Маркузе критикува екзистенциализма, особено книгата на Сартр „Битие и нищо“, за това че проектира определени черти на модерното живеене, като супресивното общество, безпокойството, безсмислието върху същността на съществуването въобще. Теодор Адорно, в неговата книга Жаргона на автентичността, критикува хайдегеровата философия, в нейната употреба на езика и особено за това, че представлява мистифицираща идеология на развитото индустриално общество и неговите силови структури." ... ...

Споко - заради някаква квантова нелокалност, палачинката си е палачинка ... навсякъде във вселениТЕ! Локално "мерим", глобално "измисляме". Добре, че е Гурото, да ни пощади. При измисленото "сплитане" забравят, че частиците се раждат по двойки с противопосочни поляризации (спин), но направленията колебаят, а и големината на векторчето непрестанно се променя. Тогава при опит-измерване на далечната частица - няма 100% вероятност, нито 50% - ще се колебае между тях, в зависимост от полетата на експеримента. И така и става - без да е нужно пренос на мигновено действие на Огромни разстояния. ... ... ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-13-iuni-1831-e-roden-Dzhejms-Klark-Maksuel_49295.html На 13 юни 1831 е роден Джеймс Кларк Максуел Джеймс Кларк Максуел е роден на 13 юни 1831 в Единбург, Шотландия, и оставя дълбока следа във всички области на физиката, с които се е занимавал. Максуел полага основите на съвременната класическа електродинамика (уравненията на Максуел), въвежда в съвременната физика понятия електромагнитно поле, получава следствия от своята теория - предсказанието на електромагнитни вълни, електромагнитната природа на светлината, налягане на светлината и др. Той е един от основателите на кинетичната теория на газовете - установил е разпределението на молекулите на газовете по скорости. Максуел въвежда във физиката статистическите представи като показва статистическия характер на втория закон на термодинамиката. Измислил е т.нар. "Демон на Максуел", за да илюстрира втория закон на термодинамиката. В оригиналния мисловен експеримент демонът на Максуел стои между два съда, пълни с газ. В началото средната енергия (или скоростта) на газовите молекули в двата контейнера са едни и същи. Но демонът "отваря" врата в стената между съдовете, измерва енергията на всяка газова частица, която се носи към вратата и позволява само на високоенергийните частици да преминат в единия съд, а в обратна посока - само нискоенергийни частици. След известно време високоенергийните частици ще се съберат в единия контейнер, а нискоенергийните - в другия. От енергийния дисбаланс, който ще настъпи, може да се извлече енергия и да се използва за извършване на работа от системата, въпреки че първоначално е била в термодинамично равновесие, което е пряко нарушение на втория закон на термодинамиката. Максуел е пионер на количествената теория на цветовете, автор на трицветния принцип на цветната фотография. Сред другите работи на Максуел са изследвания на механиката (фотоеластичност, теорема на Максуел в теорията на еластичността, работи по теория на устойчивостта на движението, анализ на пръстените на Сатурн), оптиката, математиката. Шотландска лента "тартан". Снимката е направена от Джеймс Кларк Максуел през 1861. Това е първата в историята на цветна фотография. Фотографът Томас Сътън (Thomas Sutton), под ръководството на Максуел, снима панделката три пъти, използвайки три различни цветни филтри. Трите фотографски плаки сега са в малък музей в Единбург, в къщата, където е роден Максуел. Източник: Уикипедия Максуел обръща много внимание на популяризирането на науката, проектира серия от научни инструменти. За Максуел основа на физическия свят е класическата електродинамика - наследник на Фарадей, той създаде прости, елегантни уравнения, които описват света на електромагнетизма. В барелефа на Максуел в Университета на Орегон се вижда малък дявол, който наднича изпод палтото на гения - демонът на Максуел, който, заедно с котката на Шрьодингер остана един от любимите персонажи не само на физиците, но и на фантастите - от Стругацки да Лем. ... ...

... ...

"Принципът на ограничението" на Анастасов съм я чел (1975г) и от там се заинтересувах по-дълбоко (и философски) за "прекъснатост" на времето и пространството. (Ами ако пътуваме през нулата на тези интервали на прекъснатост, не може ли да се телепортираме с неограничена скорост?.. И , задълбах физиката. Защото си имах висшето по статика, кинематика, динамика, електрика, макар че ми беше машинна специалността - Технология на металите. Съществен беше въпросът - физика на металите - току що асистенти бяха се запознали във френски институти за "близък порядък" и "далечен порядък" при структуриране и фазовите превръщания. По-ново - "Първи стъпки в теорията на относителността" много ми хареса като "въртене" на КС... и т. н. Уважение към човека!) Всъщност ние усещаме само "сега"-то си. Осъзнаването ни разказва, че има и др. наблюдатели, а тяхното "сега" е друго, различно от нашето... ...

Казват - въпрос на терминология. Ама знаем, че в Природата нула няма: "Виц на деня Нарушител обяснява на катаджия: - Бях под въздействието на психотропни същества. - Казва се "вещества" - Не, имам предвид жената и тъщата." ...

Я, още едно пето състояние ... е открито, че съществува (предположено преди сто години, а тогава етерът е ... съществувал?!) https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Sled-edin-vek-tarsene-uchenite-otkrivat-nova-techna-faza-na-materiiata_151372.html След един век търсене учените откриват нова течна фаза на материята Цветовете в тази новооткрита фаза на изместване на течните кристали, тъй като изследователите прилагат малко електрическо поле. Кредит: SMRC Първоначално предложена през 1910 г. най-сетне е реализирана ново течно състояние на вещаствата. Използвайки течнокристално съединение, учените откриват нова фероелектрична нематична фаза, която може да отвори цял нов клас материали и технологичен напредък. Има много фази на течен кристал, но една от най-често срещаните е нематичната фаза. Това е фазата, която позволява технологиите за дисплеи с течни кристали, така че е обясним интересът на учените. Такива фази се определят от това как се държат молекулите в материала. Течнокристалното съединение се състои от пръчковидни органични молекули с положително и отрицателно заредени краища, донякъде като истински мънички магнитни пръчки. В нематична фаза тези молекули се разделят, като половината са ориентирани в една посока, а другата половина - в друга, подредени повече или по-малко на случаен принцип. Но през 1910 г. двама физици - Питър Деби (Peter Debye) и Макс Борн (Max Born) - предлагат различен сценарий за подредба на молекулите. Според техните два доклада, публикувани съответно през 1912 и 1916 г., трябва да е възможно да се проектира течен кристал по такъв начин, че молекулите да са с еднакво ориентирани полюси. Това означава, че трябва да има ясни петна, където полюсите на всички молекули са ориентирани в една и съща посока и тази посока да може да бъде обърната чрез прилагане на външни електрически полета. Това свойство е добре документирано в твърдите кристали и е известно като фероелектричество - наречено така заради сходството си с феромагнетизма. Но въпреки че се е предполагало същото фероелектрично поведение в нематичен течен кристал, е останало неуловимо. Тогава през 2017 г. екип от физици разкрива, че са разработили нова органична пръчковидна молекула, която може да бъде полезна като течен кристал - съединението RM734. В следващите проучвания RM734 показва някои необичайни поведения. По-специално, при по-високи температури RM734 се държи като обикновена нематична течнокристална фаза, то когато температурите са по-ниски - молекулярната ориентация се деформира в „подвижна“ подредба според наблюденията. Заинтригувани от това странно поведение авторите на новото изследване - физиците от Университета в Колорадо, Боулдър, започват по-подробно да проучват този материал. Те се поставят RM734 под микроскоп с поляризирана светлина и му прилагат слабо електрическо поле, за да се опитат да индуцират нематична фаза. Когато екипът на Кларк се опита да наблюдава тази странна фаза под микроскоп, те забелязаха нещо ново. Появява се палитра от поразителни цветове към краищата на клетката, съдържаща течния кристал RM734. Изображения, показващи полярния преход във фероелектрични домейни с противоположна полярна ориентация при T = 120 ° C. Кредит: Chen et al., PNAS, 2020 Изображения на новата фаза на течен кристал под микроскопа. Ромбовидните форми разкриват "домейни", в които почти всички молекули приемат една и съща ориентация, както е показано със стрелките (отдолу). Кредит: SMRC Допълнителните тестове разкриват, че тази фаза на RM734 е между 100 и 1000 пъти по-чувствителна към външни електрически полета, отколкото други нематични течни кристали. И когато се охладят от по-високите температури, се появяват спонтанно в пробата подредени участъци, като почти всички молекули във всеки участък са насочени в една и съща посока. Микроскопско изображение на красивите цветове, наблюдавани в новата фаза на течния кристал. Кредит: SMRC "Това потвърди, че тази фаза наистина е фероелектрична нематична течност", заяви Ноел Кларк, професор по физика и директор на Центъра за изследване на меките материали на Университета в Колорадо Боулдър (SMRC). Авторите все още не са сигурни как или защо RM734 показва тази фероелектрична нематична фаза, но съществуването й подсказва, че може да са възможни повече фероелектрични течности - такива, които тепърва ще бъдат открити. Това от своя страна би могло да доведе до нова нематична физика и нови технологии, включително до изобилие от технологични иновации - от нови видове екрани до нов тип компютърна памет. "Има 40 000 изследователски работи за нематици и в почти всяка една от тях се виждат интересни нови възможности, ако нематикът стане фероелектрик", коментира Кларк. Справка: First-principles experimental demonstration of ferroelectricity in a thermotropic nematic liquid crystal: Polar domains and striking electro-optics, DOI: 10.1073/pnas.2002290117 , www.pnas.org/content/early/2020/06/09/2002290117 Източник: Scientists Have Found a New Liquid Phase After 100 Years of Searching, sciencealert After a century of searching, scientists find new liquid phase, University of Colorado at Boulder ... ... (Пак обвивките са важни, а подреждането ... си е предпоставка за сили с ентропиен произход. Прилича на Кирлиановата фотография, която си е лъжа в наблюдението, но сега - с по фини инструменти) ...

Може и така да си мислиш, ама това не е вярно. Първо - трябва да се измисли!.. (от там нататък не е нужно да обяснявам кой, кога и как ще описва количествено - най-много ... да "замърся" новостта за някой откривател... За откривател се счита тоя, който обясни: явление, свойство или закономерност с методиката, приета от науката. Да се иска "количествено" във форум ... не е правилно. Щото, как ще се компенсира количествено откривателят, а!) ...

Не са равни: едни са едновременни, а други са неедновременни. ...

Преди много време споменах, че не споря - някои знаят едно, аз зная друго. (Това е хипотеза - достига до количествените връзки които са вече са съществуващи, а нови открития от нея ще си направят подготвени хора. Хипотезата само обяснява с други тълкувания на известните резултати от факти. Хипотезата дава възможност за ново тълкуване, основано на непрестанната направа на частиците по слоеве. Логично произлиза: от еднаквите външни слоеве, частиците да имат еднакво поведение - обяснява се принципът на подобието - сили на привличане с ентропиен произход, възможност за самоорганизация в по-едри структури, които (пак от хипотезата) ще имат обвивка - характеризираща формално, начин на подреденост на частиците в тази обвивка. Това е ново свойство. То пък става основа за групиране на по-крупни обекти с новата обвивка - пак от сили с ентропиен произход... Тоест обяснява (обяснява) наличието на Закон: Количествените натрупвания водят до качествени изменения,... и т. н.) (пп И аз се забавлявам с хипотезата си...) (видях че си писал докато отговарях)

Написал съм ясно - това е стъпка към потвърждаване на Пета сила. (Произлиза от петата възможност - грубо: всички обекти да са "направени" от етер. А, "тънките проявления на КМ" съвсем не са толкова тънки за обяснение..., при приближаване към локална неподвижност на частици, много близо до свойство "неподвижност на средата".) ...