Малоум 2

Да, точно заради това:.. още една стъпка към откриването на евентуалните причини за съществуване на Пето взаимодействие: За да стане "взаимодействие", според мен, трябва да установят, общо действие на групирани частици, посредством свойства на обвивките (форма, размери, обмен на кратни фотони), а за "маса" - веднага се вижда, че частиците ще имат "обща маса" - тъй като действат-на отклик на движение, като едно цяло. Тоест - има още много работа... ...

Ето още една стъпка към откриването на евентуалните причини за съществуване на Пето взаимодействие: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ekzotichnoto-peto-sastoianie-na-materiiata-e-sazdadeno-na-Mezhdunarodn_151382.html Екзотичното пето състояние на материята е създадено на Международната космическа станция Този компютърен модел на Бозе-Айнщайнов кондензат показва вълнообразната структура на атома близо до абсолютната нула. Кредит: NASA Visualization Explorer През юли 2018 г. НАСА обяви невероятно постижение. На Международната космическа станция бе проведен експеримент. Бе създадено е най-студеното място в космоса - точно там, на Международната космическа станция на орбита около Земята. Атоми на метала рубидий бяха охладени до температури около 100 нанокелвина - една десетмилионна част от един Келвин над абсолютната нула. Така благодарение на микрогравитацията на космоса бе генерирано и изучено петото състояние на материята с помощта на методи, които са невъзможни на Земята. А на 11 юни 2020 г. резултатите, които могат да променят разбирането ни за физиката на фундаментално ниво, са публикувани в Nature. Проучването показа, че астронавтите са успели да генерират петото състояние на материята - Бозе-Айнщайнов кондензат, който се формира от бозони, охладени до температури близо до абсолютната нула (но не достигат абсолютна нула, при която атомите спират да се движат). Това кара те да потъват до най-ниското си енергийно състояние, движейки се изключително бавно и се сближат достатъчно плътно, за да се припокрият - създавайки облак с висока плътност на атоми, който действа като един „супер атом“ или материална вълна. Тъй като квантовата механика - в която всяка частица може да бъде описана като вълна - не е лесно да се наблюдава в атомната скала, кондензатите на Бозе-Айнщайн позволяват на учените да изучават квантовото поведение в много по-голям мащаб, вместо да се опитват да изучават отделни атоми. Бозе-Айнщайнови кондензати могат да бъдат създадени и тук на Земята като се използва комбинация от лазерно охлаждане, магнитни полета и охлаждане чрез изпаряване. При последния метод атомите се държат в магнитен капан и радиочестотно излъчване се използва за „изпаряване“ на частиците с най-висока енергия, оставяйки по-студените и бавни атоми, които да образуват кондензат. След като това се случи, капанът се изключва и учените могат да извършват експерименти. Но трябва да действат бързо - естествената отблъскваща сила между атомите ще доведе до разширяване и разсейване на облака. Заради гравитацията този процес се случва доста бързо - само няколко десетки милисекунди. Затова изследователите изпращат оборудване, известно като лаборатория „Cold Atom“, на Международната космическа станция. То позволява на астронавтите да подготвят Бозе-Айнщайнови кондензати и да измерват как условията на микрогравитация променят свойствата на материята в сравнение със Земята. И откриват ефекти, които не могат да настъпят в условията на земната гравитация. Това са членовете на екипа на лаборатория „Cold Atom“ на НАСА. На снимката отляво надясно, Анита Сенгупта, Итън Елиът, Роб Томпсън и Маркус Круцик. Кредит: NASA/JPL Например експериментаторите наблюдават увеличение на броя на атомите в състояние на Бозе-Айнщайнов кондензат близо три пъти. Чрез прилагането на различни градиенти на магнитното поле те потвърждават, че приблизително половината от атомите са в магнитно нечувствително състояние, образувайки облак около магнитния капан. Вълновите свойства на Бозе-Айнщайновите кондензати също са потенциално полезни за атомните интерферометри, които могат да бъдат използвани за измерване на основни физични константи. Освен това изследователите пишат, че кондензатите са били в състояние да достигнат дори по-ниски температури. Тъй като условията стават по-студени, екзотичните квантови ефекти стават по-видими, което позволява на изследователите да ги разбират по-добре и потенциално да хвърлят светлина върху някои от най-фундаменталните загадки на физиката. Този експеримент е само част от многото пионерски работи, които се правят на МКС. Справка: Observation of Bose–Einstein condensates in an Earth-orbiting research lab David C. Aveline, Jason R. Williams, Ethan R. Elliott, Chelsea Dutenhoffer, James R. Kellogg, James M. Kohel, Norman E. Lay, Kamal Oudrhiri, Robert F. Shotwell, Nan Yu & Robert J. Thompson Nature volume 582, pages 193–197(2020) DOI: https://doi.org/10.1038/s41586-020-2346-1 Източник: We've Now Been Able to Probe a Cloud of The Fifth State of Matter in Space, ScienceAlert ... ...

Царят не е гол - просто, няма "превръзка", както сега е модерно за защита. (Мисля си - няма "защита" от някаква неподвижна среда, напр. етер (разбира се, с по-съвременни свойства. Затова му е трябвал етер). Свободното падане в хомогенно грави-поле е инерциално (или покой) и ... мн. добра с-ма за отчет. (Тайничко проглеждаме навън от асансьора и какво да видим - всички тела се движат с ускорение, възникват въпроси и ... задълбаваме към Хокинг и Унру. Ама там, дето действа ускорение, може би има и "сила" някаква. Или - тези тела не се движат по геодезичните на нашата с-ма - с начало, една точка в момент "сега-гледане" на конуса по СТО.) (Привърженик съм на гравитоните и Полето около тежко тяло е наситено - с гравитони - от център, навън - квадратичен закон за силите на привличане. Това е "нова" среда за светлината, която преминава през нехомогенното по брой гравитони, а значи си "криви" нещото "траектория" (наблюдението на звезда зад слънцето), но ако се движи по хомогенното-свободно падане- си забавя Времето с навлизане на по-голямата плътност от гравитони.) ...

Да, ама аз знам що съм Малоум - заслужил съм си прякора - от отдавна съм писал по физични въпроси-отговори с други тълкувания, а не официално приетите. Разбирам - това дразни аудиторията - малоумни са идеите, които коментирам, ама са възможна физика. Показват го разбирачите на физични проблеми от Лайбниц насам. Но ти пък се показваш напълно неграмотен по физичните проблеми - даже смислен въпрос не може да напишеш, ама се пънеш тъпо, та чак заоблено (не забравям, че зъбарите са "конструктори" по призвание и трябва да знаят поне школската физика - ти и това не знаеш). Изгледа ли клипчето - там с картинки ти е показано, че не си прав, ама ... не можеш да го разбереш, ... щото ... пак трябват знания по физика, поне на елементарно ниво. За мен си аут... от физиката. (Иди да се дразниш в БГМама - там по ще те разберат, макар че и там ще ти критикуват неграмотното писане.) ...

Ето ти нагледно, това което ти се обяснява и ... няма грешки (извън рекламите ... ...

Явно ти или нарочно само ни губиш времето или си Просто - спазил е мярката за пиене на един форумец от дир-а: "Пием с мярка - до насиране!" ... (пп - Извинявай Л, ама е реакция заради копи-пейст на едни и същи глупости - наистина губиш времето на четящите) ...

Споко! Не е ясно... Струва му се, че "време" се губи (или печели - зависи от гл. точка - значи, звучи като твърдение, че, принципно, времето може да се управлява по наш кеф). Когато "слага" във физична задача Трети наблюдател, умешва "кой какво вижда и измерва", последователност на събития, загубено време-интервал от миналото не отчита и т. н. - може би, за да е интересно, ама ... знам ли. Може би ще покаже ... нещо доказателствено. ...

Не помня колко теории вече са се разглеждали, а ясно е ... само Една е вярна: ... ...

Ситуацията взе да мяза на стария виц: "Каква е разликата между ловец и рибар? Ами ловецът гони Михаля, а рибарят го чака!" ...

... ... Има обяснение за закона на Кулон за силите при електричеството и магнетизма, и за електромагнитна маса , за магнитно поле с примери и експерименти. ...

След специалните технологии на термообработка на материал-заготовка за направа на магнити, самото намагнитване става с пропускане ток-поток по материала. "Пускане" на ток, означава: външно електрично поле, което "създава" токът, а поток- силно хомогенно магнитно поле (сърцевина на бобина, примерно). И в двата случая следва намагнитване на заготовката. (характерно за металите - все едно, че атомите са "потопени" в електронен газ от външните им "свободни" електрони. При наличие на ел.магн.поле - те го поглъщат, преместват се и го излъчват, излъченото се поглъща от други електрони и пак... го излъчват, и т. н. има преместване на електрони (бавно и кратък път на всеки електрон), въпреки че полето се премества със скоростта на светлината в тази среда... Така "тече" токът. Иглестите домени силово (силен ток - постоянен или ниска честота, за "навлизане" на полето в обема на заготовката) се ориентират по посока мин енергия, тоест, по направление ток - едни "напред", други "назад" . Това подреждане води до сумиране на множество полета от домените в една посока от направлението и обратно, като тази "сума" е почти нула в централната част (средата) на заготовката. Спинът на електроните играе малка роля, по-основно (според мен) е движението на електроните по повърхността на иглестите домени, баш като при бобина, а в нея - възниква магнитно поле, което е силно проявено в двата края на игличките и в крайна сметка - на заготовката). ...

Малко по-различно е. При висока Т - няма магнитни свойства https://bg.wikipedia.org/wiki/Температура_на_Кюри Специално в стоманата се "вкарват" легиращи елементи (може в стопилка, а може и в "прах"-образно състояние при стайна Т - с налягане и висока Т- за спичане във форма някаква, напр. паралелепипед). Ролята на легиращите елементи е да "направят" структура, подобно иглеста форма на кристалите след охлаждане (да се запази при нискотемпературно състояние - фина мартензитна структура). При такава форма, краищата на иглите и самите игли (при стайна Т), започват да наподобяват състояние "бобина с ток", а тя, както е известно, в краищата на бобината има "силно" магнитно поле. Сумата от множество такива игли (домени), повечето насочени в една посока, създават магнитното поле на "парчето" стомана. (Важно е, според мен - обемът на полето "излиза" извън обема на парчето и може да влияе (взаимодейства при промяна) на електрически и магнитни полета от обкръжението на парчето Магнит.) ...

Ами ... част от физиците твърдят, че има Пето взаимодействие (вж линковете над въпроса ти) - почти потвърдено, но с неизвестна изначална причина. ...

Изглежда като смешка, но често, поради незнание какво е вакуум, може да се случи. Когато все още работех - вак. технологии и съоръжения - дойдоха едни клиенти, тип "мутренски" и казват, че ще правят авт. гуми изпечени в калъп-каси и им трябвало ... Та в касата трябвало да има 6 (шест) атмосфери вакуум?!. и като отворят касата, тя, гумата, ще е издута по калъпа... А смей да им противоречиш, де!? ...или да обясняваш, че "вакуум може да е разреденост на атмосферата на Земята, а приетото атм. налягане на морско равнище е 1(една) атмосфера"... Тук няма 6-5, значи!.. Вакуум е налягане на средата по-малко от една атмосфера... Оставих шефа да се разправя - на мен не биха повярвали, че не става... (нямаше последствия) https://bg.wikipedia.org/wiki/Вакуум ...

(Важно е да се разбере, че е хипотеза за "в невидимото" и всичко е абстракции и предположения. За никоя хипотеза, обясняваща възможностите в микро-невидимото, няма експериментални доказателства - етер, хигсово поле, тъмна материя+енергия, струнна теория и т. н... Има косвени предположения с определена степен на достоверност. Нямам на разположение много думички, щото вече са "заети", ползват се с друг смисъл, популярно. Например "ток" ползвам в смисъл на "поток" на нещо, а не буквално известното за електрически ток: насочено движение на заредени частици. Когато разглеждам "поле"- частици все още няма образувани, няма някакво влияние на "странични" полета, структуриращи вакуум-подложката. Самата възможност за подреждане по "стрелка"- вектор-момент на импулс - стрелка с променлива големина, направление и посока, момент на импулс, който се съдържа във всяка "кутийка" - подреждането по "права" линия е подобно ток-поток на нещо при съвпадение на фазите. Така вече, задружно, две кутийки си обменят импулс - едновременно за "външен" наблюдател. Все едно - имитира "стояща вълна" между две потенциални бариери. Това са неподвижни "фотони на вакуума", в хипотезата, определящи Неподвижното ЕМПоле, което се явява основна подложка за образуване на всички обекти, които донякъде познаваме - във вид на фотони, ЕМвълни, частици с маса при покой, обеми и форми. Набъбването е друга абстракция - при подреждане на много на брой сдвоени кутийки, от реакция на околните за запазване неподвижно равновесно състояние ... на всичко, околните също се подреждат във вид "набъбване", но със закъснение по "ток" и такова оприличавам на магнитно поле около прав, дълъг проводник с ел.ток. А, ако се самоцентрират (линейни токове в една посока се привличат) няколко такива "линии" - това е уплътняване, но и възможност за сфазиране с повече "крайни" сдвоени кутийки. Променя се и амплитудата - в смисъл на "суми" от амплитуди на задружно работещите "токове". Получава се пренос на импулс с вълнов процес - ЕМВълни. (пп за наглед - припомни си движението на дъждовен червей по неподвижна повърхнина) - подобно- как се движи "набъбване" и цялото се премества) ) ...

За вредата е ясно, но за ...https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9539&Level=2 Ползата от алкохола Джо Едноокият отвинти традиционната кука от ръката си и монтира на нейно място оригиналната си китка, която беше леко изтръпнала от продължителното притискане в хербария. — Този път ще трябват юмруци — обясни той на помощника си. — Срещаме се с хора от изостаналите култури. Те не разбират от дематериализатори и анихилатори. При тях с един шамар можеш да свършиш повече работа. Автоматичният наблюдател съобщи безучастно: — Ракета, натоварена с петстотин хиляди тона тенекия, по трасето Горна Джумая—Марс... Състав на екипажа: един астропилот, един астролекар, един астроадвокат и един астротенекеджия. Общо умствено равнище — 50%. — Хайде! — каза Джо Едноокият на Минчо Шамандурата — Стягай момчетата, че бой ще падне. По това време на вечността тенекията беше станала по-скъпа от злато, по-скъпа дори и от диамант, защото се оказа (според изследванията на великия учен И. Ди. От), че от доброкачествена тенекия най-добре могат да се произвеждат нервни клетки и влакна за бизнесмени, генерали и водачи на демократични партии. Ракетата на пиратите направи хексагонална крива и пресече пътя на товарната ракета от Земята, която, според овехтелите закони на товарния превоз „Малка бързина“, спираше до всеки астероид, за да може шефът й да изпуши една цигара с началник-гарата. — Спирайте! Утепах ви! — изрева традиционния пиратски привет Джо Едноокият в космоса. За негово най-голямо учудване веднага се получи отговор: — Пооод липитееей съм самичъъъък... Джо Едноокият погледна със здравото си око партньора си, защото очакваше от него да каже нещо. Обаче Минчо Шамандурата мълчеше и както обикновено в такива напрегнати моменти, беше вече включил автомата за почесване на главата. — Тия пък... — каза Джо. И веднага пусна следващия сигнал. — Ако не спрете, значи, вашата... Отговорът дойде веднага: — „Аз си имам две съседкиииий“... Джо се обърка. Това беше някакъв нов шифър, който той не знаеше. По време на стогодишното му отсъствие от Земята явно бяха измислили някаква нова система на разговор. А когато не можеш да говориш с хора, как ще им обереш тенекето? На помощ дойде пак Минчо Шамандурата. Той се придържаше към архаичната максима „Малко акъл да имаш, но навреме да ти дойде“ и затова пазеше малкото си акъл за специални случаи. Сега, когато видя, че друг изход няма, той започна да мисли. — Ами защо пък не опитаме юмруци номер 18. Те винаги помагат, а? Джо Едноокият подскочи. Минчо винаги бе намирал най-простото решение на проблемите, И този път той беше прав. Двамата пирати наредиха -на роботите да натиснат съответните копчета на командното табло, защото те самите се бяха уморили от размишления, и се излегнаха на пневмоканапето, за да си починат пред идващия бой. Пиратската ракета долепи туловището си до транспортния кораб. Момчетата на Джо Едноокият и личната гвардия на Минчо Шамандурата прескочиха на чуждия кораб и се нахвърлиха върху екипажа му. Мислите, че стана бой ли? Нищо подобно. Събитията се развиха съвсем другояче. Първите, които нахълтаха в кают-компанията, вместо да извикат: „Горе ръцете!“, запяха „Горе на небееето сияят звездиииички“ и започнаха да се прегръщат с административния персонал на транспортната ракета. Втората група вместо обикновеното „Предайте се!“ запя модерния шлагер „Предай поздрави на моята любима, но не й казвай, че съм от антивещество!“ Джо Едноокият лично, вместо да стреля или удря с юмруци, започна да целува едновременно четирите ръце на синтетичната секретарка на главния счетоводител на ракетата, а Минчо Шамандурата направо седна на пода, обля се в сълзи и започна да мънка: — Аз съм си сираче от две столетия. Никого си нямам, никой не ме обича. За какво живея, га е тъй? Истината е следната. Няколко дни преди пиратите да открият на екрана си ракетата с тенекия, в нея се беше повредил алкохолният провод, който обикновено се пускаше по за пет минути след ядене. Ремонт не можеше да се направи, тъй като всеки, който доближеше до мястото на аварията, започваше да пее, да си спомня за покойната си леля, дори да налита на бой срещу себе си, когато видеше образа си в полуелектронното огледало. Опитаха се да пратят роботи, но с тях работата стана още по-лоша. Няма какво да ви обяснявам — всички вие сте виждали пиян робот и сте патили от него. И по тази причина атмосферата на товарната ракета се насити с алкохолни атоми, което доведе екипажа до състояние на алкохолобиоза и веднага повлия на нахлулите пирати, като ги накара да забравят заплануваните задачи по ограбването... Две седмици по-късно една ракета на органите КАТ (Контрол по астротранспорта) застигна товарния кораб, отне водителската книжка на пилота и арестува известния в цялата галактика Джо. С това разказът свършва. И ако някой ми каже, че нямало полза от алкохола, нека го прочете още веднъж! ... ...

Моля за разяснение, подреждане на какво, подреждане по какъв признак? Ако е подреждане, ранжиране на силите в скала по нещо е едно, а другото е подреждане в последователност при действие. Второто ми е интересно, защото е тъкмо информация. (Да припомня - в скоби слагам тълкувания от хипотезата за непрестанно образуване на частиците. Казвам, как си представям нещата. Много пъти съм писал какво се подрежда в "среда" - най-кратко, нагледно(?): при "зрънчев" модел на вакуума има вероятност да се подредят частиците в редица по направление на вектор-момент на импулс. Структурата е пространствена винтова линия, по навивките на която се пренася импулс. Заради неподвижността на зрънцата "по място" във въображаема пространствена решетка и запазване равновесно състояние, околните пък структурират съпътстващ тока обем-като набъбване около редицата. При достигане на не-сфазирано зрънце и заради възстановяване на равновесието - обемната част възвръща и токът все едно, че се движи назад по редицата, цялостната структура е фотон на вакуума. Така се образуват множество фотони на вакуума, които "трептят" на място - подобно стоящи вълни и това е неподвижното ЕМПоле.(все още няма вещеви обекти, които да "разбъркат" полето и да направят вълнов пренос на импулс, като ЕМВълна). При увеличаване плътността на тока - няколко синхронизирани редички е вероятно от "набъбването" (аналог на магнитно поле) - в една посока самоцентрират към линията на редичките, се получава вероятност повече зрънца челно на тока да сфазират, но под ъгъл, заради малки разлики във фазите. Така плътната линия става начупена пространствено крива и ... ако краят й се върне в началната точка (змията захапа опашката си), имаме затваряне на трептението около някакъв център. Самоподдържа се, защото полето на тока винаги закъснява (то е следствие ток), а така и началният ток вече има готова структурирана подложка, макар и изместена (по време). Новото затваряне ще стане около друг център. Така се образува вещева частица - с вътрешна динамика, собствен моментен(за време) център около който се образува непрестанно и собствен обем - обвивка на множество пулсации на образуване. Поради това, че във всеки един момент притежава вектор-момент на импулс, който се мени при всяка пулсация по направление и посока, то може да "избира" във всички направления от нея си, подредена околна структура върху която да се образува, без да "хаби" своята енергия за образуване. Да, но избор на място за образуване е движение на частицата - премества си центъра на образуване - пулсиращо реализиране на ново място, което "виждаме" като равномерно движение. Подреждането на полето около частицата се движи - заедно с частицата. Ако има чуждо поле около частицата, от други частици, то тя се "принуждава" на преместване, дето не е по равномерното й движение. Коефициентът на съпротива е маса, а поради промяна в скоростта й се получава, че й "действа" ускорение... И така: получи се "маса", получи се "ускорение", значи формулата на Нютон F=m.a е оправдана - сила наричаме принудително изменение на инерциалното движение. Разбъркването на полетата около взаимодействалите частици е хаос, а ентропията е мяра за хаос, но в макрото е грубо превръщане на видовете енергия. При това Информацията е пропорционална на ентропията, а информацията е "знаене" за подреждане на/върху това, върху което се въдим, примерно.) ...

А тук някъде - "вихрите" се завръщат за разсъждения към въртенето... https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vselenata-mozhe-da-e-strukturirana-i-da-se-varti-spored-analiz-na-pove_150806.html Вселената може да е структурирана и да се върти според анализ на повече от 200 000 спирални галактики Карта на цялото небе на равноплощна псевдоцилиндрична проекция на квадрупола (4 оси) в разпределението на направленията на въртене на галактиките. В това изображение различните цветове означават различна статистическа сила на наличието на космологичен квадрупол в различни точки на небето. Кредит: Kansas State University Анализ на повече от 200 000 спирални галактики разкри неочаквани връзки между направленията на въртене на галактиките и структурата, формирана от тези връзки. Ток подсказва, че ранната Вселена може да се е въртяла, но не като "въртележка", а по сложен многополюсен начин. Тези открития са важни, защото оспорват някои предишни предположения за мащабната структура на космоса. Невероятна откритие бе обявено на 236-ата среща на Американското астрономическо общество през юни 2020 г. от Лиор Шамир (Lior Shamir,), астроном и компютърен учен от Университета на Канзас. Още от времето на Едуин Хъбъл астрономите са смятали, че Вселената се е разширявала без определена посока и че галактиките в нея са разпределени без особена космологична структура. Но последните наблюдения на Шамир върху геометрични модели на над 200 000 спирални галактики предполагат, че Вселената може да има определена организация (структура) и че ранната Вселена би могла да се върти. Моделите в разпределението на тези галактики предполагат, че спиралните галактики в различни части на Вселената, разделени от пространство и време, са свързани чрез посоките, на които се въртят, според изследването. „Геометричният модел, проявен чрез разпределението на спиралните галактики, е ясен, но може да се наблюдава само при анализ на много голям брой астрономически обекти", обяснява Шамир. Пример за спирална галактика, галактиката Messier 101 или NGC 5457. Спиралната галактика е уникален астрономически обект, тъй като външният й вид зависи от гледната точка на наблюдателя. Например спирална галактика, ако се върти по посока на часовниковата стрелка, когато се гледа от Земята, тогава когато я погледнете от противоположната страна, тя ще се движи обратно на часовниковата стрелка. Ако Вселената е изотропна и няма определена структура - както предсказваха досега астрономите - броят на галактиките, които се въртят по посока на часовниковата стрелка, ще бъде приблизително равен на броя на галактиките, които се въртят обратно на часовниковата стрелка. Шамир използва данни от съвременните телескопи и показа, че това не е така. При традиционните телескопи броенето на галактики във Вселената е обезсърчаваща задача. Но съвременните роботизирани телескопи като Sloan Digital Sky Survey, или SDSS, и телескопът за панорамно наблюдение и система за бързо реагиране, или Pan-STARRS (Panoramic Survey Telescope and Rapid Response System), са способни автоматично да изобразяват много милиони галактики, докато изследват небето. След това компютрите могат да сортират милиони галактики според посоката им на въртене далеч по-бързо от всеки човек или група хора. Сравнението на броя на галактиките с различни посоки на въртене показа, че броят на галактиките, които се въртят по посока на часовниковата стрелка, не е равен на броя на галактиките, въртящи се обратно на часовниковата стрелка. Разликата е малка, малко повече от 2%, но при голяма извадка вероятността от случайно възникване на такава асиметрия е по-малка от 1 на 4 милиарда, сочат проучванията на Шамир. Моделите обхващат повече от 4 милиарда светлинни години, но асиметрията в този диапазон не е еднаква. Проучването установи, че асиметрията се повишава, когато галактиките са по-отдалечени от Земята, което показва, че ранната Вселена е била по-последователна и по-малко хаотична от сегашната Вселена. Но моделите не само показват, че Вселената не е симетрична, но и че асиметрията се променя в различни части на Вселената, а разликите показват уникален модел на многополюсна космическа структура. „Ако Вселената има ос, това не е обикновена единична ос, като на въртележка“, обяснява Шамир. „Това е сложно подравняване на множество оси, които също имат определен отклонение“, заявява Лиор Шамир. Две анормални характеристики на реликтововия микровълнов фон. Първата е асиметрията на средните температури в различните полукълба с по-високи средни температури в Южното полукълбо и по-ниски в Северното. Това противоречи на прогнозата на стандартния модел, че Вселената трябва да бъде като цяло една и съща във всички посоки. Втората е „студено петно“. Кредит: ESA and the Planck Collaboration Концепцията за космологичните мултиполюси не е нова. Предишни космически обсерватории - като Cosmic Background Explorer или COBE, микровълновата анизотропична сонда Wilkinson или мисията WMAP и обсерваторията "Планк" - показаха, че космическият микровълнов фон, който е електромагнитно излъчване от най-ранната Вселена, също има множество полюси. Но измерването на космическия микровълнов фон е много чувствително от замърсяване на предния план - като заглушаване от Млечния път - и не може да покаже как тези полюси се променят с течение на времето. Асиметрията между посоките на въртене на спиралните галактики е измерване, което не е чувствително към такова заглушаване. Това, което може да възпрепятства идентифицирането на въртенето на галактиките в една посока в определено поле, задължително ще възпрепятства и въртенето на галактиките в другата посока. "Няма грешка или замърсяване, които биха могли да се проявят чрез такива уникални, сложни и последователни модели", подчертава Шамир. "Имаме две различни изследвания на небето, които показват абсолютно същите модели, дори когато галактиките са напълно различни. Няма грешка, която може да доведе до това. Това е Вселената, в която живеем. Това е нашият дом". Източник: Study finds that patterns formed by spiral galaxies show that the universe may have a defined structure, Kansas State University ... ... Кредит: ESA/Hubble

(Първо, да спомена, че всички сили са сили с ентропиен произход - въпрос на подреждане и Второ: с цел достигане минимална енергия на връзка, като информацията за това (кодиран сигнал) се съдържа във фотоните на полетата (електромагнитно и гравитационно). Самото отключване - не е проблем в реакциите - надскача се енергията на активация - химическа, а тя също е електромагнитна и ... готово, това също е действие на електромагнитните сили, съответно - "гола" реакция и някакъв, задържан до този момент процес се "задвижва", пак по известните правила. Трето - чувствата се проявяват поради Липса на информация за "решаване" (вземане на решение което да е правилно ... много са съмненията) на проблем в човешка глава. Преди се майтапих, че на мозъка му се налага да дели на нула (съзнанието е отношение, а отношенията могат да се изобразяват с "дроб"). И само човек може да управлява, донякъде, процеси - жизнени процеси от позивни на сетивата и "на инат" да си каже: "Няма, пък!.. да се изпикая на площада!" Това е част от т. нар. "свободна воля". Четвърто - кодираният сигнал, управляващ при живите се "изработва" от генетичната информация - подредба по минимална енергия на връзките във винтообразна форма-линия - изключително "къси" връзки (единствено възможни с въглеродни вериги), които могат да се повлияят (разрушат) само от много къси ЕМФотони, съизмерими с геометрията на веригата. А самата информация от тях, която да служи за "памет за реакция" на дадено външно смущение, се предизвиква по механичен път-еластична вибрация, формира се ЕМВълна, фотоните на която резонират с елементи на клетките и пак по електричен път, по невроните, се регистрират в мозъчните клетки. Там се отключва реакция - исторически овладян механизъм, който изработва и дава информация за действие-оцеляване и/или решение за поведение. Именно късите вълни при генната информация правят живото устойчиво във времето. Пето - има и Пета сила. Показвах статии, които доказваха съществуването й, но с неправилно тълкуване. Петата сила се проявява при еднакви обекти - това е насищане на околността на обект с подобни на собствените си трептения за образуване "балончета" (не са фотони или фонони, а характерна обвивка от обекта) - явно с много ниско енергийно съдържание, но правят вакподложката около обекта структурирана подходящо за безпроблемно по енергия устойчиво съществуване и на друг подобен обект. Получава се Сила с Ентропиен произход - образуване в посока "малък хаос", много слаба, но при уравновесени други сили (ЕМСили), подобно на гравитация, създава привличащи сили между подобните (еднаквите) обекти. Ако балончетата са с друга форма - може да се окажат сили на отблъскване.) ...

Е, всъщност - това е цялата наука за Природата - как става, с какво си служи за обяснение на заобикалящия ни Свят... Търси се!, това е. (Разграничил съм - физическа информация (във фотоните на съответно поле) и психическа - която се опитваме да управляваме посредством мозъка си.) ...

А доказано ли е с експеримент това? Не по-бързото транспортиране на вълни, а на предмети във вакуум? Не е правилно, а подвеждащо за обяснение защо Свак е максимална. Вакуум е и в "материята (обектите които ви заобикалят)". Тогава - светлината би се разпространявала със същата скорост в предметите, както във вакуум. Ако протонът е с големина 5ст в центъра на София, то електронът е с големина 1ст в Пловдив (разстоянието е като радиус на орбита - пространствена сфера, приблизително) - Та "празното" в атом водород е ВАКУУМ и то, приблизително в същото количество в единица обем, като в Космоса. Демек - веществото е съществено "празно", колкото и вакуумът. ...

(Да, но за яснота - как от "неподвижна" основа става "подвижна" частица, важното : непрестанната направа всъщност е "справка" с това, което е в основата - частицата "се прави цяла" отвътре-навън, като по-външните слоеве, закъсняват (асиметрия) спрямо керна (условен център, около който се образува). Точно и затова е възможно, заради тая непрестанна "справка", да съществува Принципът за минимално действие. И сумата на действията от Екин и Епот да е постоянна величина. А справката е действаща върху частицата, поради съществуване на ВЪЗдействие на фотони от околното пространство, т. е. има "доизкривяване" на начинът на образуване - от вън-навътре, при това направата на керна го узаптява - проявява се съпротива срещу безкрайно ускоряване заради въздействието. При отпадане външното въздействие, следва движение с придобитата скорост. Като цяло - ЕМПоле влияе на непрестанното образуване на вещева по "справка за неподвижност" и така - собствените (рождени характеристики), плюс влиянието на облъчване, предопределят посока за направа с мин. енергия на себеобразуване и скорост на промяна, в смисъл, евентуално, проява на изменените, "придобити" от въздействието характеристики. (напр., в опитите на Щерн-Герлаах и преградите с процепи). Да не забравя - подреждането на вак.частици в структури, по бързина, не е ограничено от "скорост на светлина". То е, по-скоро, като проява на геометрия. Както при бързо "затваряне на ножица" - точката от затваряне може да се "движи" със скорост спрямо ножицата, неограничена от скоростта на светлината, понеже тя е геометрична точка - няма "вещество" там. Така пространството може да се "изкривява" бързо и "носещо се", с това което го "криви"... Мисля си - на Айнщайн затова му е трябвало "неподвижен етер" (неподвижна среда), когато е осъзнавал следствия от ОТО) ...

(Струва ми се спекулативно да си мислим, че полето притежава енергия. Щото: кинетична или потенциална е?.. Най-вероятно си мислим за потенциална. Но "кутийките", в основата на ЕМПоле, съдържат в себе си момент на количество на движение. И тъй като нямат "скорост по маса" спрямо нещо си, остава "сила по време". Силата не е изразена с "маса", щото такава няма (все още). Остава силата "усукващ момент" (или въртящ момент) и време за структуриране на кутийка-стояща вълна. И, чак при евентуално подреждане по направление вектор-момент на импулс - това също означава асиметрия на действие в частите на вакуума - се пренася с вълнов процес импулс, който може да предизвика изменение на движение-състояние на "пробно" тяло - Екин и Епот. Тоест - понятието за енергия на вакуум - не е коректно да се ползва, ако няма понятие за предварително създадени вещеви от същото поле - затваряне на линейния пренос около собствен моментен център, нов за всеки цикъл на затваряне. Тогава - радиусът на електрона не може да стане "нула"- никога и така - енергията му не е безкрайна: т. е., представата за точков обект за електрона е неправилна и - може част от проявлението на масата да се дължи на ЕМПоле - да е електромагнитна. И тъй като общо масата зависи от бързината на структуриране на "керн" на частицата (брой излъчени гравитони - тежка маса) и от бързината на затваряне на най-външната обвивка, за формиране цялост на частицата - трябва време, през което се получава асиметрия между централна част и обвивка. Затова може да се получава и мю-мезон, и електрон при разпад на тежки частици. "Поправянето" на тая асиметрия с поглъщане на фотони от фона, води до излъчване на ЕМВълни - заради ускорителните движения, а размахът им - от степента на асиметрия. При добиване на характеристика "заряд", получен от разпад на неутрални частици - неутрони, примерно - асиметричността е "родителска", една и съща - огромна асиметрия и именно фотони от тези вълни "хващаме" при експерименти, без проблем.) ...

От тук тръгват неяснотите- проблеми в мисленето. На всички учени е известно, че частиците имат обем, вътрешна структура, форма за зададено физично състояние и т. н. Не става въпрос за сили от гравитация. Ето Файнман как ги описва: Файнманови лекции по физика: в лекцията: 28-4 С каква сила електронът действа сам на себе си. „...Зарядите трябва да се удържат върху сфера като нещо от „ластичета“, което пречат на стремежът им да се разлетят настрани. Поанкаре пръв забелязал( че подобни „ластичета“, или нещо от този род, които свързват електрона е необходимо да се вземат предвид при изчисляваието на енергията и импулса. По тази причина допълнителните неелектрични сили са известни под името „напрежения на Поанкаре“ Ако ги включим в сметките, това веднага ще измени масите, получени в двата случая (характерът на изменението зависи от детайлните предположения) и резултатът ще се съгласува с теорията на относителността( т. е., масата, получена от изчисляването на импулса, става същата, както и масата получена от изчисляването на енергията. Обаче сега масите ще се състоят от две части: електромагнитна и произхождаща от напреженията на Поанкаре И само когато двете части се съберат заедно, ние получаваме съгласувана теория. И така, нашите надежди не се оправдаха, ние не можем да направим цялата маса електромагнитна. Теория, съдържаща само електродинамиката, е незаконна. Към нея е необходимо да се прибави още нещо. Както и да наречем това „нещо“ – „ластичета“ или „напрежения на Поанкаре“ или нещо иначе, - то все едно трябва да поражда нови сили, които осигуряват съгласуваността на теория от такъв род. Но съвсем ясно е, че щом сме принудени да поставим вътре в електрона странични сили, красотата на цялата картина веднага изчезва. Веднага възниква въпросът: колко силни са тези напрежения ? Какво става с електрона? Осцилира ли той, или не? Какви са всички негови вътрешни своиства? И т. н., и т.н. Възможно е някои от вътрешни свойства на електрона да са все пак много сложни. И ако ние започнем да строим електрона, като следваме тази рецепта, ще дойдем до някакви странни свойства, подобни на собствени хармоники, които изглежда още не са наблюдавани. Аз казах „изглежда“, защото в природата ние наблюдаваме множество странни неща, на които още не можем да придадем никакъв смисъл. Възможно е някога, в един прекрасен ден да се окаже, че някакво явление от тези, които са ни непонятни днес ( мю-мезона, например), може в действителност да се обясни като осцилации на „напреженията на Поанкаре“. Сега това не изглежда правдоподобно, но кой може да гарантира? Та ние още толкова нещо не разбираме в света на елементарните частици! Във всеки случай, сложната структура, предполагана в тази теория, е твърде нежелателна и опитът да се обяснят всички маси само с електромагнетизма, най-малкото по описаният от нас начин, ни докара до задънена улица. ...“ Следва - как електронът действа сам на себе си... (друга бира, че става дълго) ...

От философска гледна точка полето е "форма на съществуване на материята" А форма и съдържание, като философски атрибути, не са взаимно-допълващи се. ПОЛЕТО Е!..- начално, първично "нещо", което може да структурира разнообразни обекти с "форма и съдържание", осезаеми за нас, т. е., структурира и самите нас. Ние имаме "усещане" в областта на изменения на ЕМПоле. ... (пп - видях, че докато пиша сканер е отговорил) ...