Малоум 2

Формално - това е най-точното определение за поле - няма "формена представа", а количествата (числа) са там. Съвсем друг е въпросът - кое е това нещо, дето ги създава тия числа? Че и да се променят, съгласно закони?, които ние - с друга представа за физични количества - геом. обеми, времеви интервали, понятие за скорост, ускорения, сили, въртящи моменти (друг вид сили), плътности и т. н. - "работим", ако и да не сме наясно, от къде произтича тая същност - потенциали в различни точки на заобикалящото ни пространство. Но - тая абстракция за поле - идеално се вписва за обяснения. (в хипотеза - неподвижни по място "точки" (зрънчев модел вакуум) от пространствената вак.решетка. При подреждане по направление вектор-момент на импулс, за запазване на равновесното (неподвижно) състояние, околните вак.части реагират противопосочно, но със закъснение, докато редът не достигне до съсед, който не е сфазиран с последната в реда част. Това е околна структура на граница - потенциал, който "връща" към ново подреждане. Всяко подреждане става по-бавно от самонаправата на участващите вак.частици, затова те не мърдат от мястото си в решетката и образуват неподвижните вак-фотони, които "правят" неподвижно ЕМПоле - известно е, че е такова - неподвижно. Ако пък се сфазират вече подредени вак.фотони, в нова структура, става пренос на импулс, съдържащ се в тях, а това е вълнов процес, който можем да регистрираме - известните ЕМВълни. Измененията в ЕМПоле ги правят заредени частици - при ускорението им. Тоест - става ясно какво прави потенциалите. Процесът на пренос е вълнов и се вижда, че всяка "ЕМвълна" е съставена от множество фотони, а всеки фотон е структура от множество фотони на вакуума.) ...

Много често популярните обяснения водят до "внасяне" на човешки качества на околността. Дори и в научно-популярните издания на Нешенъла и Дискавъри се внушават подобни. Нейсе. За майтап - Нийл де Грайс Тайсън го направи: едно физично разграничаване за песимизъм и оптимизъм с чашата: за оптимист е половината пълна, за песимист - половината празна. Оказва се, че физически има разлика, не е само "психика". Половината пълна означава, че наливаме течност до половината на чашата - лесна работа! Обаче, за половина празна, означава, че преди това чашата е била пълна и следва друг начин за изпразване на "горната" половина (може и "долната" - изсмукване с потопена до дъно сламка, примерно). Изсмукването е "вакуумиране"- принципно. Изгребването е друг процес, подобен на изливане-с мярка... Бая сложно нещо е!... Как да не доведе, резултатът, до песимизъм за реализацията му. ...

Ето определение от Файнман (Файнманови лекции по физика) за обяснение, какво да се разбира за ... поле, което да действа върху частици и обекти, на разстояние: „… Е има и друг способ да се формулира закон – много особен. Той се основава на понятието поле. Да се обясни това е трудно, но аз ще се опитам да ви дам някаква предварителна представа. Тя звучи странно. Във всяка точка на пространството има число (именно число, а не някакъв механизъм: в това е цялата беда на физиката, че е длъжна да бъде математическа) и когато се придвижвате от място на място, това число се променя. Ако в някаква точка на пространството сложите предмет, то на него ще действа сила в това направление, в което най-бързо се изменя това число (аз ще му дам обикновеното име – потенциал; силата действа в направление на най-бързото изменение на потенциала) По-нататък, силата е пропорционална на това, което бързо изменя потенциала при преместване от една точка в друга…" ...

И според мен е така - няма възможност за повтаряне на едни и същи условия ... никъде в пространството, дори във всеки един момент от време, ние не сме същите. Едно - поради наличие на заредени частици навсякъде из Космоса (това означава, че има разнообразие-хаос от фотони, навсякъде), т. е., ЕМПоле навсякъде, във всеки един момент се променя, а от неговите промени зависят всички наблюдавани движения. Две - за живот, който да достигне интелект, е необходимо всички дълговременни и малко-променливи условия които ги има на Земята. Досега - не е регистрирано такова място из Космоса. Няма и да има такова място - нужно е повтаряне във времето, а това става с огромна честота при частиците. Поле и сили без вещество - според мен има в ЧД. Просто - там има подреден вакуум, който не допуска образуване на "форми", които да го разбъркват. (представа за подреждане - като магн. силови линии на постоянен магнит. Когато нарочно се подредят домените, подреденото резултантно поле "излиза" от обема на желязото) За наелектризираното - почти не се споменава на какво се дължат механичните сили. Понятието за сила е свързано с маса и ускорение, по Нютон. Ако се знаеше какво е маса - добре, ама не е така. Щото поне два вида маса са имали предвид, навремето: тежка и инертна... "паднали" от небето?!. Айнщайн казвал, че е една и съща масата или отношението им е постоянно, за да му се върже теорията (ОТО). Ама му е трябвало и етер който да се "криви" по удобни физични закони. А, че съществува електромагнитна маса - е доказано и се допуска част от масата, да е такава. Затова - масата при мен е коефициент на съпротива срещу принудително движение при сърфирането по вак.решетката. Та - известно е, че на парче желязо, за което е закачен чувствителен ампермер, като чукнем с чук по дължина на парчето - рязко (механично въздействие), то уредът показва протичане на ток. Има връзка - механичните сили - може да са резултат от електрични полета (при пиезокристалите се ползва). И е точно така - телата "се допират" с полетата си. Механичното въздействие може да довежда до електрични и/или електроматнитни проявления. ...

Не е съвсем така - всичко е материя: и това което има физ.характеристика "маса", и това, което като абстракция за "невидимо", го наричаме "поле"(физично поле). Просто - прието е материята да съществува (философия) - вещева форма на материя-има маса при покой и полева форма на материя. Самият фотон е полева форма на материя. А преносът му на импулс е с ЕМВълни. За "енергия" можем да говорим, когато фотон от ЕМВълна се погълне от вещева - променя начинът й на движения и можем да измерваме, при експеримент, промяна на Екин и Епот на вещевата + отделени фотони. Така сумата от всичката енергия вложена в експеримента е равна на сумата от всички енергии след експеримента. Нищо, че на практика много трудно се отчита "всичко" що е действало и въздействало. С помощта на мат.модели се установяват граници на точност и се знае колко е "точен" резултата и ... какво, и по какъв начин, е влияело върху точността. (По 2. - според мен се променя електромагнитна маса, което не е прието... Поради това, че Трудно се установява, щото грави-маса (тежка маса) към инертна маса е постоянно число, макар и специфично за всяка частица и/или обект. Щото - ЕМ взаимодействие променя и формата на обвивката на обекта, а това е важно, щото вече други външни честоти ще влияят на движенията, като цяло, съответно - на измерване на собствената енергия на обекта. Забележимо е при установяване на Константата на фината структура (алфа): малка промяна във външното магнитно поле води до отклонение на електрическата част енергия към енергията от "грави-маса", фантастичното число 1/137, измерено с точност до дванадесетия знак след запетайката.) По 3. - Да. Фотонът притежава собствен импулс, който, когато се погълне от вещеви обект, променя Екин и Епот на обекта. ...

А ето и официално приетите знания за физически вакуум, малко извън темата, ама имаше интерес - какво се знае: ... (но, ако вакуумът не беше представен със "стрелкички" - нищо от това нямаше да е вярно. Въпросът е от къде произлиза представата със стрелкички - при мен, това е момент на количеството на движение на "зрънцата" (или момент на импулс, се нарича сега). И , вече казвах, срелкичките са променливи по големина, направление и посока - могат да служат за Поле - неподвижно по място на стрелкичка-вектор, но "кипящо-променливо" в точката на стрелкичка. При ненулева вероятност за подреждане на тези стрелки - по направление на подреждането и обратно се пренася импулс, във вид фотон на вакуума - това формира неподвижното ЕМПоле, от което произтичат всички образувания в/за движение ("видими" от нас - изчисления), защото преносът е с крайна-гранична скорост и съответно - има възможност за закъснителни по време вериги, за възвръщане в "изходно" положение за неподвижност (това е и истинската Вечност, върху която щапукаме!, ...временно?!). Така - възникналото движение е неунищожимо - само има превръщания от полева форма във вещева форма на материята (които познаваме) и обратно, при анихилации, примерно.) ...

Малко е извън темата, ама го зачекнахме: Според мен - знаем. Виж детето как се "справя" с проблема "спиралност" при частиците. Проявява се при "заредените" частици - "заряд" е принципно ново свойство, възникнало при разпад на неутрални частици - неутрон, примерно. ... Не е съвсем така, щото по-нататъшните разсъждения за взаимодействията са на база "вихрови" (не е отразено в клипчето). Даже и "торзионни", но водят до неправилни изводи и Торзионната теория е почти отречена. Вярното в по-горното клипче е, че има Усукващо действащи сили - въртящ момент на усукване (N.m), даже и в дименсията на константата на Планк (N.m.s). Може да се предположи, че импулсът от фотони (във вълна) се пренася по крива, като част от спирала. ...

Да. Вечен двигател няма, ама има Вечно Движение. Най-законното(?!) "вечно", макар и да е прието като аксиома - телата се движат вечно по инерция. Официално, причината засега, не е известна. (при мен - веднъж възникнало движение по вак-решетката е неунищожимо - прилича на сърфиране. С ЕМВълни се пренася импулс (сила по време). С масовите частици също се пренася импулс, ама можем да го измерим (маса по скорост). В момент, в който го мерим - действа ускорение (подпиране, спиране) и има сила - като тегло, например. За вечното движение по инерция - колкото енергия от околното ЕМПоле се поглъща за непрестанното образуване на обекта, точно толкова и се излъчва, като "погълнато-излъчено" е по направление на геодезични. Това е възможно само заради непрестанното образуване - частицата "знае" накъде е минималната енергия за себе-образуване. В зависимост от структурирането на околното на тялото ЕМПоле е и направлението на движение по инерция.) ...

Прахолякът също е материя ... не е нищо. ...

Не. (Подреждането на тези частиците "по вектор"-направление е като смущение "по линия"-пренос и съседите им реагират, все едно, с "набъбване" около линията. Дължината й зависи отброят на сфазираните частици. Така се формира пакет, съдържащ пренос на импулс в себе си - фотони на вакуума, неподвижни и осигуряващи неподвижното ЕМПоле. За да се "появи енергиен обект в близост", означава: преди това да са се създали вещеви елементарни частици с характеристика "заряд", а това са Огромни структурни образувания, в сравнение с вакчастиците...Съвсем друга работа) Не бива да се сравняват ЕМВълни (напречни) с механични вълни (надлъжни). ...

Бих добавил - да свържем вечното с невъзможното за доказване. Нямам предвид техническото развитие на методите за доказване - техника на експериментите - за които се твърди, че някога ще могат да бъдат направени експерименти и/или със създаване на "нова" физика, щяло да бъде възможно. Например - всеизвестно е, че там, където не можем да проникнем - и в микрото, и в макрото - се търсят косвени доказателства: демек, приемаме същността им за вярна интерпретация и ако е така - трябва от тях да се получат знанията на сегашния етап на наука, като частен случай. Ето и Файнман: В „Характер физических законов“, Р. Файнман, библ.“Квант“, випуск 62, Москва, „Наука“,1987, на стр.157, пише: „… На нас ни е нужно да намерим нова гледна точка за света, която трябва да се съгласува с всичко, което е вече известно, но и с нещо да се различава от нашите установени представи, иначе няма да е интересно. И разликите са длъжни да съответстват на това, което става в Природата. Ако на вас ви се удаде да измислите гледна точка за света, която се съгласува с всичко това, което вече е известно и води до някакви други резултати в спорни области, вие ще направите велико откритие. Да се намери теория, която да се съгласува с експериментите, където справедливостта на съществуващите теории е вече установена и в същото време да препраща в други области към какви да е нови изводи, даже те да не се съгласуват с резултатите от експеримента, е почти невъзможно, но само почти. Новите идеи се измислят много трудно. Затова е необходимо съвършено, изключително въображение.“ Етерът е невъзможен за доказване - приемаме: вечно съществуващ като "арена" на събитията, които "виждаме". Превръщането на материята - от полева във вещева и обратно - е вечно, като движението, но ... приемаме, това движение води до Кръговрат на материята в Природата. Кръговратът е вечност. ...

Не се чувствам уверено в тази област. Прочее, ако се чувствах уверено щях да давам ум . Имам предвид следното:Ако съществува "етер", фотони не са нужни. Промените на електромагнитното поле задвижва частиците на "етера" и те си предават промените като вълни с максималната скорост С. Етерът е среда за разпространение на вълни от етерни частици, а не на фотони. Обяснителният модел с фотони е друг и на него не му трябва да "образува среда". (Самият етер се счита за неподвижен - при мен, самите "етерни частици" не си променят мястото във въображаема пространствена решетка (не пътуват с познатите ни тела), считайки тези частици за точки - възли на вакуумна решетката. Но тези точки "трептят" около моментен център - обобщен от множество пулсации при образуване на "стояща вълна" от сдвоени частици: ток, поле-потенциал от "напречно" подреждане на околните частици за възстановяване на равновесно състояние "за неподвижност", обратен ток, поле-потенциал. Все едно, че потенциални бариери "връщат" тока, но новият ток не е точно противопосочен на създалия го, заради това, че при забавяне потенциалната бариера влияе на направлението му. Тоест тия "частици" непрестанно се образуват около въображаем център, като са "плътни" в централната част, а полетата около тях образуват рехава собствена обвивна повърхнина. С тази рехава обвивка се допират частиците на вакуума и затова няма "празно" място. Това е зърнест модел на вакуума. Не могат да проникнат една в друга, заради противопосочни сили от обвивната повърхнина. Тези частици са недостижими за експериментално откриване, заради малкия си размер. Но притежават характеристика: Момент на импулс. Непрестанно променящ се в такт на образуването на вакуумната частица - променя се посока и големина - и е вектор, съответстващ на моментна спиралност по форма на образуване. По този вектор може да става подреждане на вакуумните частици в структури: полеви - които са дълги и не са "затворени", и вещеви - когато се затворят около моментен център. Когато съществува вещева, то в околността й се проявяват трептения, съответни на обвивката - като балончета, с характерна за създаващата я частица структура. Това "разказва" на други частици, какви движения са възможни с минимална енергия на образуване на себе си. Така частиците "знаят" за околността си) ...

Според мен: Неяснотата в ТГВ произлиза от това, че не е известно поведение-в развитие, което да води до сингулярност в приетия математически модел. Не е ясно, че в природата "0" няма. Тя, нулата, добре служи за запис на равновесни състояния, когато не се отчитат всички фактори, влияещи на приет модел. Така, всеки мат.модел става приблизително съответстващ на част от действителността. Напр. приемането на "точков" модел води до разкриване на свойства независещи (много) от форма и обем на частици, но пък "вкарва" безкрайности и неотразени граници от повърхнинни явления, важни за взаимодействията и превръщанията на придобити физ. величини (напр. спин). Горното наблюдение на готова галактика, предполага, че много преди момента на ГВ е имало много-много на брой по-малки взривове и образуване на галактики, и възрастта на Вселената не е окончателно изчислима "от ГВ - насам". Много по-стара е. ...

https://it.dir.bg/nauka/novootkrita-galaktika-mozhe-da-promeni-predstavite-ni-za-vselenata Преди около 13,8 милиарда години нашата Вселена се е родила в следствие на Големия взрив. В началото тя е била много топла и... празна. Минали са 100 милиона години преди да се появят първите звезди, чийто живот е бил сравнително кратък. Много по-малко се знае за първите галактики. Ново откритие на астрономите обаче разклаща предишни теории. Учените са открили галактика, която се намира на 12,5 милиарда светлинни години от нас. На практика това означава, че това което виждаме се е случило преди 12,5 милиарда години. Възрастта и озадачава учените - според сегашните теории не може да има толкова стари галактики. Новооткритата галактика е наречена DLA0817g, но прякорът, който ѝ е даден е "Вълчият диск" или "Диска на вълка". Тя се е появила, когато Вселената е била на едва 1/10 от сегашната си възраст. Масата ѝ е 72 милиарда пъти по-голяма от тази на нашето Слънце. Учените са учудени от нейната структура, защото макар и да е било възможно да има ранни галактики, те биха били твърде горещи, за да имат ясна форма или постоянна посока на въртене. Възможно обяснение за това би била тъмната материя. Учените смятат, че ще открият още доста галактики, подобни на DLA0817g. За сега тя е най-старата откривана от човечеството галактика. Нови методи в изследванията и наблюденията може да променят това. Заради откритието учените ще трябва да преразгледат някои от по-ранните си модели за еволюцията на Вселената. Работата на екипът зад откритието е публикувана в престижния научен журнал Nature. ...

("Тънката настройка" на Вселената, според мен, се дължи на това, че непроменливите за "времето на живот" на частици по физически характеристики: протон и електрон, са продукт на разпад на едни и същи незаредени частици - неутрони. От структура на симетрично образувание, при разпад, се раждат две несиметрични структурни образувания - електрон и протон + лъчения. Устойчиви във времето са заради собствената си несиметрия, която се "допълва" от фотони в стремеж за възстановяване на симетрията си, но това става със закъснения спрямо собствената си бързина на образуване и така -това поражда вълнови процеси с поглъщане-излъчване на импулс в неподвижното ЕМПоле - еднакъв и точен заряд, като господстваща величина за Вселената. Всички структури - се съобразяват с нея ... Сила!) ...

В спектроскопията - когато вълна премине през вещество, се получава "тъмна" линия в продължението на вълната, на мястото, където е имало фотон, който е бил съизмерим по фаза с някоя от честотите от обвивка на вещева - получило се е поглъщане на фотон. Тоест - фотон от вълната - липсва. Но енергията и импулса, от липсващия фотон, са предадени на вещевата. Ако последва излъчване на погълнатото, то новият фотон ще е вече с друга дължина на "пакет" (ако са много ще структурират ЕМВълна с друга дължина на вълна) - но със същото общо "тегло" погълната енергия, заради времето си на престой в частица, която е имала: ниска скорост в сравнение с Ссреда, а и заради вътрешните осцилации на самата частица - собствени за нея + околни осцилации на средата. Общият баланс енергия - полева и вещева, се запазва. ЕМВълна ще се излъчва в друго направление, което се отчита като показател на пречупване на веществото. Така "престой" не е "спиране" на един и същ фотон. (при мен няма понятие за "един/а и същ/а", дори и за вещева частица) ...

Е, да припомня виц, на който съм се смял практически безкрайно (още не е свършило, примерно?!) "В аптеката - А бе, господине, колко пъти да ви обяснявам, че цианкалий се дава с рецепта... Не може със снимка на тъщата!" ...

Мисля си, че това е проблемът - масата не е "просто число", а коефициент на съпротива при принудително преместване не по геодезична за системата. Като коефициент е променливо число. Съпротивата-коефициент е като на цялостното образувание-обект и затова, при поглъщане на фотон, в някои от слоевете си, цялостното е променено - по форма и размери - това се отразява на скоростта като ускорение и тогава се проявява "нова маса", която е различна от преди поглъщането. Частицата, с поглъщането, придобива "биене", спрямо моментния си център на ротация, щото биенето променя импулса като цяло и така - при липса на фотони в околността си, сама, самоволно се самоцентрира - за мин. собствена енергия, с излъчване на погълнатото. И вече е с нова скорост, спрямо предишната (и заради откат при излъчването)... Можем, в крайна сметка, да измерим само Екин - при сблъсък, като "се правим", че масата не се е променила, щото вече участва в нова скорост. ...

(Всички взаимодействия се извършват с: поглъщане-престой-излъчване на фотон. При "масови" частици, това се тълкува като промяна на масата, енергията, импулса. Според мен - при поглъщане на фотон масата се увеличава, а при излъчването - електронът изпитва откат, масата му намалява, но му се е увеличила скоростта, значи и Екин.) https://bg.wikipedia.org/wiki/Маса "... Според специалната теория на относителността, масата на свободна микрочастица е свързана с нейните енергия и импулс чрез уравнението: E2c2=m2c2+p2{\displaystyle {\frac {E^{2}}{c^{2}}}=m^{2}c^{2}+p^{2}} или E2c2−p2=m2c2{\displaystyle {\frac {E^{2}}{c^{2}}}-p^{2}=m^{2}c^{2}}. където c е скоростта на светлината във вакуум. Това уравнение свързва законите за запазване на масата, енергията и импулса в общ закон за запазване. Предимството на горното уравнение е, че е приложимо и за безмасови обекти, (m = 0), за които то се свежда до: E=pc{\displaystyle E=pc\,} Според горното уравнение, енергията на безмасовите обекти е пропорционална на импулса им. Според частната (специалната) теория на относителността, това са обекти, движещи се винаги със скоростта на светлината, например самата светлина, състояща се от фотони. Масата се изразява чрез енергията и импулса: m=1cE2c2−p2{\displaystyle m={\frac {1}{c}}{\sqrt {{\frac {E^{2}}{c^{2}}}-p^{2}}}}. В собствената отправна система на тялото неговата скорост е нула, респективно и импулса му. Тогава уравнението за маса-енергия-импулс добива вида: E0=mc2{\displaystyle E_{0}=mc^{2}\,} Това означава, че енергията на едно тяло, измерена в собствената му отправна система, неговата вътрешна енергия е пропорционална на масата му, умножена по скоростта на светлината на квадрат. От горното може да се направи извода, че масата и енергията са едно и също нещо, т.е. че са еквивалентни, но към това обобщение трябва да се подхожда много внимателно. Масата на тялото, дефинирана по-горе, зависи от самото тяло, но не и от отправната система. От друга страна енергията E зависи от отправната система. Ако отправната система се движи спрямо тялото със скорост, близка до скоростта на светлината, неговата енергия е много голяма, защото то, спрямо тази система има голяма кинетична енергия. Затова, E0=mc2{\displaystyle E_{0}=mc^{2}\,} е относително т.е. то е вярно само за собствената отправна система на тялото. Допълнително объркване идва от първите публикации за относителността, където се въвежда т.нар. релативна маса (или релативистка маса), равна на E/c2. Приема се, че масата и енергията са еквивалентни и тяхната големина не зависи от отправната система. Понастоящем, идеята за „релативна маса“ се отхвърля от физиците. След като дефинирахме какво е маса на едно тяло, нека да видим каква е връзката между маса и енергия в процеса на движение. За целта ще преобразуваме уравнението за маса-енергия-импулс така: E=mc21+(pmc)2{\displaystyle E=mc^{2}{\sqrt {1+\left({p \over mc}\right)^{2}}}} Ако импулсът p е пренебрежимо малък спрямо mc, ние можем да разложим квадратният корен в ред на Тейлър и ще получим: E=mc2+p22m+⋯{\displaystyle E=mc^{2}+{p^{2} \over 2m}+\cdots } Първият член, който е най-голям, е собствената енергия на тялото. Тялото винаги има тази енергия, независимо какъв е неговият импулс. Вторият член е кинетичната енергия според класическата механика. Следващите членове са поправка към кинетичната енергия. При обикновени условия, собствената енергия на тялото е недостъпна, тоест, тя не може да върши механична работа. Когато тялото удря нещо, то извършва работа, като предава импулса и кинетичната си енергия чрез удара. Понеже собствената енергия зависи само от масата на тялото, а тя не се променя при удара, не е възможно да се превърне в кинетична енергия. Но собствената енергия на тялото е достъпна при разцепване или обединяване на елементарни частици. Масата, както я дефинирахме, се запазва при тези процеси. Най-простият пример е анихилацията на електрон и позитрон, при която се получават два фотона: Електронът и позитронът имат маси, а получените фотони са безмасови обекти, но имат импулс и се разбягват в противоположни посоки. При тези процеси, собствената енергия на компонентите се превръща в кинетична енергия на получените продукти. Това, че собствената енергия може да се освободи по този начин, е едни от най-важните изводи от тази теория. Други примери са ядреният разпад и синтез. Обмяната на веществата, горенето и другите екзотермични химически реакции също превръщат маса в енергия, но се ползва само малка част от масата. В частната (специалната) теория на относителността, законите за запазване на масата, енергията и импулса са обединени в общ закон за запазване: E2c2−p2=m2c2{\displaystyle {\frac {E^{2}}{c^{2}}}-p^{2}=m^{2}c^{2}}. ..." ... ...

Докато пишех - Гравити е отговорил, принципно. Но - съмненията са, че масата на електрона е почти изцяло електромагнитна - електромагнитен произход на маса, принципно, е доказано (Файнман). Така че - поглъщане-излъчване на фотон означава, че масата се променя (по памет за свободен електрон - около 2,7 пъти нараства в ЕМПоле). ...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Електрон "... Електрон е елементарна частица, присъстваща в електронните обвивки на атомите на всички химични елементи. Движението на електроните предизвиква електрическите явления като електрическия ток. Зарядът на електрона е неделим и равен на 1,602 189 2(46)×10-19C или -1 елементарен електрически заряд.[1] Електрическият заряд на другите елементарни частици се измерва на базата на елементарния заряд на електрона. Масата на електрона е равна на 9,109 558×10-28 g ..." "... 2 Теория 2.1 Релативистко стохастическо движение 2.2 Релативистко фермионно осцилационно движение 2.3 Нерелативистко стохастическо движение 2.4 Класическо движение на микрочастиците 3 Бележки ..."

Трудна задача... https://bg.wikipedia.org/wiki/Ефект_на_Комптън

Кратък отговор "Да". Но няма да е точно по предположения. Нарекъл съм - без да съм специалист: Условно постоянната памет да е памет от събития-обучение от детството до момент "вчера"- знаене на уроци , адреси, околност и всичко в близкото минало. Това са същите рефлекси като при Павлов, но Човек може да ги "добива" бързо, да ги управлява, като ги съпоставя в мислене с други образи - осъзнавано в момент "сега". Просто не отчита, че са условни, макар да са придобити в условна събитийна среда - не си ги е измислил сам, фантазно... Ползва им "пикселите" при мислене с абстрактни образи. Постоянната памет са връзки, превърнали се в белтъчна макромолекула, надълбоко в гънките на кората на Гл. мозък, почти заменили сивото вещество и имат тънка граница с бялото - мозъчните клетки. Може и "твърда" памет да се нарече, щото реагира по един и същ начин, с една и съща информация, непроменяща се с временното "питане-търсене" за съставяне на образ. Поради подобие по структура с мозъчните клетки, чийто задача е регулиране информация за целия организъм, може успоредно с "дразнене" на тая памет, да се дразнят и мозъчни клетки, отговорни за физиологичните процеси, поради съизмеримост-сфазиране по дължина на вълна на ЕМИмпулс. Тогава е възможно да се нарушат генетично определени процеси, което си е опасно. Условно "твърдата памет" - макромолекула лесно свързва "на късо" - хаби се много "ток", има прегрявания и ... местна коагулация, примерно поради липса на бързо охлаждане. Всички тези памети-особености, не се предават по генетичен път - те са придобит белег, а не са генетично изменение. Само генетичните изменения могат да се пренасят в поколението. Хоризонталното смесване-проявления на ген-свойства от родители, води до разнообразие на връзките в продукта, но не и до генетични изменения - нови белези, които да не са съществували в родител... ... ...

Простете, но загубих нишката. Временна памет горе- долу зная какво е, но условна и условно- постоянна не се сещам за човека. Ако я има в информационните системи, може да я има и в човека, но не зная с какъв пример се илюстрира. А за осмислената памет, смятам, че точно тя подава абстрактните образи. Ако говорим за р. Нил в Африка, именно осмислената памет ни я подава, а картата си е съвсем абстрактно означение. Или имате друго предвид? Вече сме го говорили в цитираната от теб тема (по-горе): Е, аз си мисля (?!), че знам как.? Абстрактните образи "играят" на "прескочи кобила" в главата ми и току някой надделее за визия-представа за ...обект, дето съм го виждал и преди. Но има в главата ми и много други образи на "обекти", дето не съм ги виждал, дори знам, че не са реалност, която да мога да покажа или да докажа. (напр. кошмари от сънища и др. илюзии) (временната памет е: стоящи вълни в гънките на кората на Гл. мозък - като дантелени мостчета в "Големия каньон", но пълен догоре с ликвор - полупроводяща среда. Може да поляризира. Всяка от тези вълнички е само ЧАСТ от някакъв образ, като разстоянието между "страните" на гънка съответства точно на кратността на вълните с стоящата вълна. (струна в потенциална яма - между двете стени). И съдържа ЕМИмпулс. Ако излъчи - ще е фотон от ИЧ и видимия спектър. Това са записи като "пиксели" в целия обем на гънките (кухина с ликвор). При промяна (механична) на налягането в части от ликвора, се "излъчват" импулси (еластична среда) - това са части от най-различни образи. По-важно е, че избирателно, по физ.характеристики за поляризация и синхронност, се пренасят по неврони и правят-циркулират до "цикъл" по познати пътеки - това е поне един абстрактен образ, съставен от тези части. Но, както казах - са възбудени множество други импулси - те също могат да достигат до "цикъл". Така - можем да наслагваме множества от различни "едновременно" появяващи се абстрактни образи и да ги обединим в ПОЗНАТА картинка (или въобразена, или желана) Вижда се колко „капризни“ са нещата около „памет-съзнание, мислене с дооформяне на образ“ и как няма общо с измислицата на автора: Никаква възможност за съзнание при Клетка. Файнман, при разглеждане на „око на октопод“ – показва – цялата вътрешна част на главата на октопода е Мозък?! Ама мислене с абстрактни образи – не е установено (условна памет има) Временната памет е външен белег за мозъка - не се предава по наследство. При превръщане на временната памет в постоянна (когато върху стояща вълна се изгради белтъчна макромолекула) се получава условна памет, която е също външен белег. Мисленето се осъществява и с двата вида памет. При образуване на цикли, обаче, е възможно и да се ползват пътища през Мозъчни Клетки. Където е "изтънена" кората по най-различни причини. Тогава мисленето започва да влияе, не по най-добрия начин и на физиологичните процеси, цялостно.

(Добра представа. Само дето не се движат кутийките, а енергията се прехвърля от кутия на кутия във вид импулс. Създава се илюзия, че кутийките се движат, но те всъщност се образуват-изглеждат във вид "кутийка" (затова е и крайна скоростта при пренос - движи се само изменение в/на неподвижното ЕМПоле) само докато върху тях-стоящи вълни, се пренася някакъв импулс. Цялостният пакет от двете кутийки е фотон... и се признава, че фотонът има пълнеж.) ...