Малоум 2

Пътят е към видимото през очите. А съзнанието не е отражение на същото. То е отношение и към видимо и към невидимо. Затова - това което е "през очите" е само някаква изкривена информация на части от реалност. Дали се отразява с истинност на поведение - малките "трептения", които говорят за състояние, е отчасти вярно, но самото състояние е въпрос на преживяване на видяното + памет на връзки от минали събития, дали чувственост (отношение) и към момент "сега". Сума от временна памет + условна + условно постоянна, но не и осмислена памет (тя не подава абстрактни образи) за задействане на защитните схеми по био-информация за цялостност. Мисля си, че за тях се говори, че са разпознаваеми механично-физични мимики-отклици, издаващи "душата" на човека. Те са предизвикани от ОВ (обратна връзка) на ЕМИмпулси, за реакция и защита. И в голямата си част, са управляеми до някакво прагово ниво на сигнала по ОВ. Така че - не всичко като био-физична "реакция" е и точно отражение. При Човек е по-скоро Отношение в момент "сега", до доизчистване на образа, предизвикал поведение. Тоест - намесва се и Разум - условно придобити ограничения в поведение. Не са гола, обикновена реакция, както при Павлов, а отношение, отчитащо и много други, "мярната" за момент, образи, без поведенчески израз. ...

Експеримент за търсене тъмната материя - в клипчето. По важно е, че са стигнали до "почти неочакван?" извод - гравитацията може да е "плод" на вещевите обекти?!. (може би гравитони, си мисля). (Тоест - "маса" е характеристика-свойство на вещеви обекти и грави-привличането се дължи на масата (известно от нютоново време). Но в баланса на сили - трябва да се включат и сили с ентропиен произход - структура на пространство от полева форма на материята (невидима), които сили са съизмерими "по слабост" с гравитационните. Те действат, когато вече ЕМСили са уравновесени локално - действат по-скоро извън галактическата област - затова, докато не се оформи галактика с достатъчна плътност по веществени обекти, слабите ентропийни сили извън галактиката, са все още в "пълен хаос") ... ...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Атом "... Електронен облак Основни статии: Атомна орбитала и Електронна конфигурация Потенциална яма: ако потенциалната енергия е V(x), то частица с енергия E, по-малка от V(x), се задържа в диапазона от положения между x1 и x2. Електроните в атома се привличат към протоните в ядрото от електромагнитна сила. Тя държи електроните в електростатична потенциална яма около ядрото, поради което за тяхното отделяне от него е необходим външен източник на енергия. Колкото по-близо до ядрото е разположен електронът, толкова по-голяма е привличащата го сила, а оттам и енергията, необходима за отделяне. Електроните, както и другите частици, имат едновременно свойства на частица и вълна. Електронният облак е област от потенциалната яма, в която всеки електрон образува своеобразна триизмерна стояща вълна – вълнова форма, неподвижна спрямо ядрото. Това поведение се определя от атомната орбитала, математична функция, характеризираща вероятността електронът да се окаже на дадено място при измерване на положението му.[60] Около ядрото съществува само дискретно (квантувано) множество от такива орбитали, тъй като останалите възможни вълнови форми са много нестабилни.[61] Орбиталите може да имат структура и се различават една от друга по размер, форма и ориентация.[62] Вълнови функции на първите пет атомни орбитали. Всяка от трите 2p орбитали има възлова точка, която определя нейната ориентация, и минимум в центъра. Всяка атомна орбитала съответства на определено енергийно ниво на електрона. Електронът може да премине към по-високо енергийно ниво, поглъщайки фотон с достатъчна енергия, за да го премести в ново квантово състояние. По подобен начин, при спонтанно излъчване на фотон електронът може да се премести на по-ниско енергийно ниво. Тези специфични енергийни стойности, съответстващи на енергиите на квантовите състояния, са причината за атомните спектрални линии.[61] Количеството енергия, необходимо за отделяне или добавяне на електрон – енергията на свързване, е много по-малко от съответното количество енергия за нуклеоните. Например, отделянето на електрон от водороден атом изисква само 13,6 eV, докато за разделянето на ядро на деутерий са нужни 2,23 × 106 eV.[63] Атомите нямат електричен заряд, когато съдържат еднакъв брой протони и електрони. Атоми, които имат недостиг или излишък на електрони се наричат йони. Електроните, най-отдалечени от ядрото, могат да преминават към други близко разположени атоми или да се споделят между повече от един атом. По този начин атомите могат да се свързват в молекули и други химични съединения, като например кристали.[6 ..."

Предполагам: Защо електроните в атомите не се СБЛЪСКВАТ?.. си искал да пишеш, ама ... нещо те е възпряло (известен и принцип на Паули, по въпроса, ако е такъв) ...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Фотон " Фотон от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето Фотон Елементарна частица Излъчване на фотон Класификация Клас и подклас Бозон Обозначение γ0, hν Античастица γ0 Открита от предсказана теоретично: Алберт Айнщайн открита експериментално: Артър Холи Комптън (1923) Характеристики Маса 0 в покой Заряд 0 C Спин 1 Странност 0 Очарование 0 Време на живот стабилен Взаимодействие електромагнитно Фотон (от гръцки: φωτός – светлина) е елементарна частица, един от калибровъчните бозони, който е преносител на квант енергия на електромагнитното излъчване. Отличава се от другите елементарни частици по това, че има нулева маса в покой, което означава, че във вакуум се движи със скоростта на светлината. Като всички кванти, фотонът притежава двойствена природа – свойствата на частица и вълна едновременно. Това явление се нарича корпускулярно-вълнов дуализъм. Вълновите свойства на фотона се проявяват чрез рефракция от леща и деструктивна интерференция. Освен енергия фотонът има импулс и поляризация. Той следва законите на квантовата механика, което значи, че тези характеристики нямат ясно определени стойности за даден фотон. По-скоро те се определят от вероятността да бъде измерена известна поляризация, позиция или импулс. Например, въпреки че фотон може да възбуди дадена молекула, често е трудно да се определи предварително коя точно. Гореспоменатото определение на фотона като носител на електромагнитното излъчване често се употребява от физиците. Обаче в теоретичната физика той често се смята за преносител на всякакви електромагнитни взаимодействия, включително магнитни полета и електростатично отблъскване на едноименни заряди. Идеята за фотоните намира приложение в много области като например във фотохимията и при микроскопи с висока разделителна способност. ..." "... Символично представяне Можем да мислим за фотоните като за „кутийки“, които се движат по определена траектория, или „по релси“. Товарът, с който са пълни, е енергията, която пренасят, като тя може да се товари и разтоварва. Скоростта не зависи от съдържанието им, а от „триенето по релсите“. ... ...

Истината е една - останалото е лъжа. ...

Само не трябва да се бърка "получавана информация" с истина. Понеже истината е конкретна и е ... само "една" за едно събитие, а сумата от информацията за тая точка е ЕДИНИЦА и/или по-малко... (точково събитие - може да е огромно, ако за наблюдател всичко се случва "едновременно") ...

В друг клуб, един клубар беше казал: " 5/4 от населението на Земята има проблеми с дробите!" Ей така ... се "приказва" истина... от първа ръка! ...

Не съм убеден. Това е правилно отношение, според мен. Не е съвсем. Стандартният модел е точен в голямата си част. Съответства на възможните експерименти и на наблюдения, но - си е Математически модел. Но, казано е, физиката не отговаря на въпрос "Защо ... ?" Така е, защото отговорите са тълкувания на факти и са на различно мислещи специалисти, и ... не могат да бъдат доказвани всички с експеримент. Това е ясно - трябва да се измисля в "ненаблюдаемото", но така, че измисленото да съответства (с косвени доказателства) на достигнатото знание и при доразвиване - да съдържа като частен случай откритите вече физични закони. (мисля си, че основен проблем се явява същностната структура на елементарните частици - от какво и как са "направени", та им се проявяват различни физични характеристики в експериментите. В Стандартния модел - частиците са даденост, получени са малко след ГВ със свойствата си. Има неяснота - какво представляват: маса, заряд, спин, обем, форма - съответно характерни размери, устойчивост-време на живот в "среда" и др. И др. хора мислят (повечето учени си имат хипотези по тия въпроси и то - не една...) https://www.youtube.com/watch?v=KS-133YXV-4 ...)

Не се съгласявам се теб, но ще те изслушам . Въвеждането на отблъскваща сила изисква обяснение. Ами обяснение съм правил много пъти преди ... та чак .... (по хипотезата за непрестанно образуване на частиците. ... От книгата:https://drive.google.com/file/d/0B1RkVb_dwPf9SC13d2J5Z29ibEhweUNvWTNINGdtM1pBSzZN/view?pli=1... (СПХ е собствени пулсиращи характеристики) "... Вижда се, че ако искаме да изведем вещевата от състоянието й „движение по инерция“ , можем (трябва) да променим структурата от СПХ на полето, което я обкръжава – да има наличие на „падащи“ върху й фотони. Тогава, заради закъснителна ОВ, начинът на затваряне на външната и вътрешната обвивка, би се променил. Но тъй като това действие участва в непрестанната направа и на вътре-движенията, то възниква съпротива срещу принудителното преместване на центъра на затварянето, през който „минават“ (се затварят) образуващите на вещевата. Принудителното преместване вече ще е с различна скорост спрямо „движението по инерция“. А, различна скорост, означава промяна скоростта, т.е., ускорение ( по модела – косата се развява в някаква посока, съответстваща на посока от поляризация на падащо поле). Щом имаме ускорение (спрямо себе си - още не знаем откъде се е взело външното поле), а вещевата се съпротивлява срещу промяна на скоростта си с коефициент „маса“, то вече е ясно от къде произтича уравнението на Нютон F=m.a [N] (m-маса на частицата, a-ускорение). При това, стана ясно, че характеристиката „маса“ е цялостна за вещевата и е от различни проявления на едно и също нещо-полета – електромагнитно и гравитационно...") ... Това по-горе е от къде произлиза понятието за "сила". Вътре в галактиката - преобладава грави-привличаща сила. И има множество разпади (неутрон -->протон, електрон+полета) и превръщания с излъчване на фотони. Така "празното" пространство около галактика е "пълно" с разнообразна полева форма на материя (хаос). Но самоволно движението на вещевите частици е към, по посока на, минимална енергия на образуване на себе си - не обичат хаоса. Значи, ако имаме две галактики, в междугалактическото им пространство Хаосът е още по-голям и образуването на частиците "ще бяга" от това място - сила на отблъскване - При образуването на вещеви, които са "заредени еднакво" (от разпад на неутрални), то тези частици бягат една от друга - сила на отблъскване: между два протона, между два електрона и т. н.- с едноименни заряди. Така структурата на вакуумната подложка, върху която са събитията, всъщност, определя движение-посока на обектите. Мярата за хаос е свързана с понятието за ентропия - доколко е подредеността на подложката. ... (Прилича на еластична сила, действаща от полева към вещева форма, но тъй като образуването на вещева е с много висока честота на образуване, то влиянието на еластичната ентропийна сила указва малко ускорение "по време-действие" в слаби полета и е прието приближение, че може да се разглеждат движения по инерция - като абстракция, за удобство)) ...

1. Не всички галактики се разбягват. Някои се приближават и сливат. Което пък, навежда "класически" на мисълта, че между галактиките действат сили - на привличане и отблъскване. В района, където се намираме и около нас - силите на отблъскване между галактиките (сили с ентропиен произход - голям хаос от фотони на междугалактическото ЕМПоле), като ентропийните се съизмерват-компенсират с гравитационното привличане между галактиките и те "бягат" една от друга с почти постоянна скорост (за краткия период на "земни" наблюдения). Ако това е вярно - където и да се намира Земята в Космоса - това ще се наблюдава, което е и известно, и залегнало в теориите. Но - там където (далеч от Земята) галактиките са на рядко, гравитационното привличане е слабо и ще преобладават сили на отблъскване с ентропиен произход и това ще прилича на анти-гравитация. Тоест - се разбягват с ускорение - което е наблюдавано, вече. Така разбягването на "вещевите обекти" прилича на ... разширяване на Вселената, ама просто, това са действащи сили от наблюдавани обекти. Вселената може и да е безкрайна (никой не е доказал, че е крайна) - ние виждаме само между-дистантни движения на вещеви обекти. 2. В междугалактическото пространство непрестанно се образува Водород - достатъчно една частица в кубически метър за година - но и без това, водородът е над 90%, а характеристична вълна във вакуума на Космоса, за с-ма "водородни атоми и молекули" структурира цялото пространство, като в него влизат и "празнините"- без атоми. Та цялата тая "газова" среда - излъчва като 21см радиовълна, която е открита експериментално. И да, ще изглежда като излъчване на АЧТ - ама сме "вътре" в него и затова "идва" от всички страни. 3. ... 1. и 2. не изискват за начало ГВ. Стандартният модел "работи" от нас до ... малко след случване на ГВ, но му пречи нуждата от висока, надсветлинна скорост на разширение и "мътното", което не дава на светлината да се "вижда". Но, ако са се случили множество "малки" взривове, за доста дълъг период - няма такива проблеми. Наблюденията ще са същите, отпадат и проблемите със сингулярността. Демек - отпадат нерешените проблеми. ...

Малко - кратко клипче, но със сметки и коментари: https://www.youtube.com/watch?v=s8in0kz2Gtw ... ... (при опита за ИК с единични фотони - дълго време се "пускат" един по един фотон, за да може да се получи ефективна ИК - "да се вижда" на плаката. А интерферира единичен фотон, защото "пакетът фотон" съдържа вълнова характеристика от смес на множество "фотони на вакуума" (пакетът има тембър - при поглъщане има разнообразни движения от Едно поглъщане - транслация+въртене+изменение във формата). Така при поглъщане от ръбовете на отворите на преградата, следват излъчване на вторични излъчвания от самата преграда - нали и тя съдържа атоми, молекули - има структура с фотони за връзка. Сумата (суперпозиция) от трептенията на падащия фотон и вторично излъчените - води до дифракция и съответно интерференция. Важно е, че преди да достигне единичен фотон да преградата, излъчванията от самата преграда (съществува винаги в "опит") са подготвили "терена" за правилното движение на фотона с Ссреда - на опита.)

Енергия се Отнася и от фотони за връзка от структурата на на волфрамовата жичка. Така постепенно, при сравнително "силен" ток на включване - жичката изгаря - прекъсва се връзката за цялост на материала. В общото количество енергия влиза и енергия на връзките (фотони за връзка между частиците от структурата на жичката) ...

Доказано - фотонът има импулс. При поглъщане от вещество, то, веществото си променя състоянието - движението му се променя. Също и при излъчване на фотон - излъчвателят си променя движението (откат). ...

По принцип - всичко е материя: вещевата форма, частица, има физ. характеристика "маса при покой". Плътността е отношение кг/куб.метър.(маса в единица обем) В този смисъл са плътни. Полевата форма на енергия - фотони (ЕМВълни се състоят от множество фотони) - може да има плътност на енергията по Планк/в единица обем. ... Това е майтап. Обратното е по-вярно: Колкото и да обясняват учените, пак нищо няма да разберем (ако не се опитваме да разберем). Известен е афоризъм - "При достатъчно високо напрежение всичко е проводник!" ...

Ами... кислородът е тежък. При отнемане на топлина (отнемат се ИЧ-фотони от междумолекулното пространство), кислородът става почти статичен на мястото си, докато водородът, като по-лек и с "еднакъв" заряд (отблъскващи сили), е йон осигуряващ почти неправилна "кристална" структура (дендритна - дървоподобна). Така се получава по-голям обем на леда от изходния обем вода. ... (едно време са искали да вкарат тънкостенна медна тръба в отвор на стоманена тръба (за котлостроенето) и да запресоват медната към стоманената - за корозоустойчивост и якост, някъде около 1900г. Чудели са се, с какво устройство и/или налягане да осъществят пресоването и ... все не достигала сила... и почти са се отказали от такава технология... Малко след тогава, излязла статия за откритие: Открито е вещество с което, ако се напълни и затапи медната тръба, увеличава обема си с 8% при охлаждане, с практически неограничена сила за деформация ... Ясно - открита е "голата вода" (не топлата, а студената) ...

Газираното има в себе си разтворени газове (мехурчета) и те "поемат" част от обемните изменения. При замръзване на "гола вода" - водородните връзки са причина за увеличаване обема. ...

Във връзка със "забравянето". Феноменът дежавю е свързан с квантовия подход при мисленето и избор на абстрактен образ, който да възприемем в момент "сега". При сън-сънуване - мозъкът преподрежда временната памет получена за деня в будното състояние и я "фиксира" на място в кората, в което, като трептене няма да има биене - такова, че да предизвиква ИЧ-вълни, които да променят условно постоянната Т на мозъка. Така, отделни "пикселчета" от информацията си остават в памет, но връзките им в "образ" вече не са същите, каквито са били при дневната визия. Това предполага възможност част от тях да "участват" в изграждане на нови абстрактни образи, в нови връзки. Именно тази възможност може да предизвика "позната" ситуация за "сега"-то, преминавайки през множество "стари" абстракции до фиксиране на моментната ситуация. Затова, че са "забравени" старите връзки, не е възможно да се каже точно продължение за ставащото. И, в повечето случаи, се предполага и донякъде може да се "отгатне". Така, забравянето е важна част от дейността на мозъка... Иначе, ще прегрее и ... ще халюцинира по вреден за организма начин. Не е баш щастие... ... https://www.youtube.com/watch?v=4pMhiKJ6TFs ...

На база наблюдавани корелации, може да се прави неверен извод по "причина-следствие". Например, преди изгрев Слънце петлите кукуригат, но обратното - заради това, че петлите кукуригат, следва: изгрява Слънчо! - не е вярно, но е весела народопсихология. Интересно е, че всички, още от детска възраст, го знаят това. Но научно обяснение в смисъл "Защо петлите кукуригат преди изгрев Слънце?", няма. По-скоро - няма популярно обяснение. А е известно, че още преди изгрев УВ-лъчите ги има в изобилие, а окото на птиците "хваща-вижда" околността. Така "езикът-кукригане" (освен протягането) на петела е, че е време за хранене, защото летящите дребни насекоми (имат фасетно око с подробно описана физика във Файнманови лекции по физика) също "виждат" в УВ-диапазона и живват, и кацат на храна, която е храна и за др. по-ловки хвърковати ...

Има и проучвания като как влияят илюзиите за причинно-следствена "зависимост" https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Iliuziiata-za-prichinno-sledstvena-vrazka-e-svarzana-s-viarata-v-psevd_149396.html Илюзията за причинно-следствена връзка е свързана с вярата в псевдонауката Причинно-следствените илюзии се появяват, когато хората погрешно интерпретират случайни модели като доказателство за причинно-следствена връзка. Ново изследване, публикувано в British Journal of Psychology, предоставя доказателства, че тази илюзия за причинно-следствени връзки е свързана с вярата в псевдонауката. „Мисля, че е увлекателно как хората могат да повярват във факти, които не са доказани, и как страхът от неизвестното ни кара да си представяме малко вероятни сценарии, за да го обясним, както в случая на паранормалните явления“, разказва авторът на проучването Марта Торес (Marta N. Torres), докторант и доцент в Университета в Барселона. „Някои хора дори се съпротивляват да се откажат от тях, когато им се представят доказателства за обратното, както е при някои псевдонауки. Знанието за това явление ми се струва решаващо". В проучването 225 студенти по психология са помолени да преценят ефективността на измислена билка от Амазонка при лечение на главоболие. Показани са им серия от 48 медицински документации, описващи пациенти, страдащи от главоболие, които или са получавали или не са получавали билката. Казано им е, че главоболието е изчезнало при 27 пациенти, които са погълнали билката, и 9 пациенти, които не са погълнали билката. Главоболието продължава при 9 пациенти, които са погълнали билката, и при 3, които не са. Изследователите откриват, че тези, които вярват, че има по-силна причинно-следствена връзка, също така са склонни да подкрепят повече псевдонаучни твърдения, като например убеждението, че оптимистичното отношение помага за предотвратяването на рака или вярата, че хомеопатичните лекарства са ефективни. Резултатите показват, че „има когнитивни пристрастия, които могат да ни накарат да възприемем реалността неточно“, коментира Торес пред PsyPost. „Например, както има оптични илюзии, има и причинно-следствени илюзии, които могат да са отговорни за развитието на вярвания без доказателствени основи, както в случая с псевдонаучните вярвания. И накрая, читателят не трябва да забравя, че корелацията между две събития не означава непременно, че едното е причина за другото". Констатациите се основават на предишни изследвания, които установяват, че илюзията за причинно-следствената връзка е свързана с паранормални вярвания. Но новото проучване - като всички изследвания - включва някои ограничения. Например извадката от участници е сравнително млада и включва повече жени, отколкото мъже. „Би било интересно да съберем отговори от по-разнородна извадка и да можем да повторим нашите резултати. Следователно, една от следващите ни цели е да адаптираме и проведем експеримента върху онлайн платформи, които ни позволяват да съберем по-представителна извадка“, обяснява Торес. „Друго ограничение е, че като се има предвид, че нашето изследване е корелативно, не можем да заключим дали съществува действителна причинно-следствена връзка между наличието на причинно-следствени илюзии и псевдонаука. Проучванията, използващи отслабващи техники за намаляване на причинно-следствената илюзия и оценката на нейния ефект върху наличието на псевдонаучни убеждения, биха могли да помогнат за изясняване същността на тази асоциация." „Псевдонауките, като хомеопатия или акупунктура, често присъстват в ежедневието ни. Понякога те ни се предлагат като панацея за нашите здравословни проблеми, така че бих препоръчал на всеки да бъде информиран за рисковете, на които може да бъде изложен, преди да вземе решение да ги използва“, добавя Торес. Справка: Causal illusion as a cognitive basis of pseudoscientific beliefs Marta N. Torres, Itxaso Barberia, Javier Rodríguez‐Ferreiro First published:10 February 2020 https://doi.org/10.1111/bjop.12441 Източник: The illusion of causality is linked to the belief in pseudoscience, PsyPost ... ...

Така е, но за ИЧ-лъчение си имаме датчици по кожата, които предупреждават за "топлото". ...

Но пък правилният отговор е, че въобще не знаем колко е опасно... за живота (не говоря само за пет-жи) Изкуственото Насищане на околното пространство с все по-високо честотни ЕМВълни, ускорява изкуствено темпа на бързите процеси и на неживото, и при живото. При животни, чиято големина (характерен размер) е от порядъка на дециметровите вълни, получават усещане (тремоло) за принудителни механични колебания, които им объркват поведението в техният ареал - известно е, че инфразвуците от камъните и под земята "побъркват" дребните животни. Дължината - големина на характерен размер - на костите и при човек, също подлежат на допълнителни механични посуквания и тремоло - и може да се засилят ревматичните болки (от повредено вътресъдържимо на костите - разни травми и др) - се засилват темпово. При нормални движения в такава наситена среда - се увеличава темпът на възвръщаемост на силата на статичното електричество - било от триене в изкуствени материали, било от суха въздушна среда и др. триения. Да не говорим при движенията на ята на птици, на орляци от насекоми - въобще не могат да се прегрупират по естествен начин и това води до загиването им - предполага се за пчелите, например. Спорно е дали ефективно влияят, щото тези излъчвания, казват, били с малки амплитуди, ама - не е толкова важно, щото във вълната може да има само една честота, която да е "лоша" за био-то и бавно и постепенно да промени съществуването му. За човек е вредно изкуственото увеличаване на интензитета на дециметровите и метровите вълни - човек се въди с/в тези размер. (чували сме как радарите - дм, мм - "събарят" гарги, попаднали в лъча им - разбира се, там интензитетите са изкуствено завишени). (има едно общо правило за живота, че е "потопен" в ЕМПоле - достигането на високоорганизирана материя, интелект - гл. мозък при човек, е невъзможно, ако дълговременно не се е запазило естествено равновесие на силите от ЕМЛъчения - въобще животът е в размери, съизмерими с дължини на вълни от УВ, видим спектър, ИЧ, дециметрови и метрови, до около два метра - бързите промени ги правят "ситните" по размер - вируси, бактерии и ... еднодневки ... живеят кратко, ама пак се възстановяват, ако има естествени условия - трябва да се пази мухата-дрозофила ... повечето знаете защо) ... Ето я и "поръчковата" статия от хора, неразбиращи живота: https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Radiovalnite-ne-ubivat-ptitci-Otkade-tragnaha-legendite-za-5G_148911.html#op "Радиовълните не убиват птици. Откъде тръгнаха легендите за 5G? Фейсбук 5G лъжата, разпространяваща се в интернет. ...

https://megavselena.bg/nova-teoriya-dava-stranno-obyasnenie-na-tunguskiya-meteorit/ Нова теория дава странно обяснение на Тунгуския метеорит Преди повече от век нещо избухва в небето над Сибир, чупи дървета и прозорци на километри и създава блестяща топка светлина. Досега се приемаше, че това е бил удар на метеорит. Ново руско проучване предполага друга, много странна алтернатива. Случилото се в Сибир през 1908 г. е описано като най-голямото събитие в историята, предизвикано от удар върху Земята, унищожил 80 милиона дървета на площ от 1300 квадратни километра в сибирската гора. Но мистериозно не е намерен кратер от удара, въпреки че са открити фрагменти от скала, които биха могли да бъдат метеоритни по произход, съобщава изданието Science Alert. Изследователи предполагат, че всъщност нищо не е ударило Земята, а вместо това голям железен астероид е преминал през атмосферата на Земята, преди да продължи пътя си през космоса. Екип, воден от Даниил Хреников, пише: „Проучихме условията за преминаване на астероиди с диаметри от 200, 100 и 50 метра, състоящи се от три вида материали – желязо, камък и воден , през земната атмосфера. „ Изследователите казват, че е възможно железен астероид да е преминал през земната атмосфера и да е продължил в космоса. „Условията на това преминаване през земната атмосфера с последващ изход в космоса със запазване на значителна част от първоначалната маса, съществуват. „Получените резултати подкрепят нашата идея, обясняваща един от дългогодишните проблеми на астрономията – явлението Тунгуски метеорит, което досега не е получило разумни и изчерпателни интерпретации“. „Ние твърдим, че събитието в Тунгуска е причинено от желязно астероидно тяло, което е преминало през земната атмосфера и е продължило към близката слънчева орбита.“ В интервю за The Siberian Times д-р Сергей Карпов от Института по физика „Киренски“ в Красноярск заяви, че теорията за „преминаващ“ железен астероид е отговорила на няколко нерешени въпроса. „В момента има над 100 хипотези за същността на феномена Тунгуски метеорит. Те включват падането на малък астероид с размери няколко десетки метра, състоящ се от типични астероидни материали, метал или камък, както и лед“. „Изчислихме характеристики на обект от 50 до 200 метра в диаметър и нашето моделиране показва, че то не може да се състои от скала или лед, тъй като, за разлика от желязото, такива тела се разпадат бързо поради колосално аеродинамично налягане в атмосферата.“ Според авторите това изключва удар от скалисто тяло. Ако ударът е бил от железен метеорит, то несъмнено би имало много ясни следи от огромен кратер, каквито на мястото липсват. Това им дава право да заявят, че удар не е имало, а въздействието е било от прелетял изключително близо до повърхността железен метеорит, който е продължил пътя си към космоса. ... ...

Не! Защото в ЧД не действат известните ни физически закони по същия начин (не съм привърженик на ТГВ, а на множество "малки" взривове, на много места за сравнително кратко "минало" време, а и не е нужна по-голяма скорост на разширяване (от на светлина, примерно) при инфлация?! От полева материя се образува вещева материя - и обратно -, и веществените свойства описваме с физически закони, действащи днес. Междугалактическият водород - над 90% от веществото - е в състояние атоми и молекули и тотално определя среда на разпространение на остатъчни ЕМВълни, след уравновесяването им във веществото - така нареченото реликтово лъчение, като лъчение на АЧТ.) Силите между галактиките са с ентропиен произход - гравитационни и електромагнитни - от свойства на вещеви обекти, образуващи се от структуриране на полеви обекти, водород, примерно - и могат да бъдат на отблъскване и привличане (хаосът от фотони е голям в между галактическото пространство-отблъскване, което се компенсира с грави-привличане и почти постоянна скорост на разбягване на сравнително близки галактики) и на отблъскване - електромагнитните сили преодолели по сила гравитационните, заради голямото междугалактическо пространство - разбягване на далечните галактики с ускорение). Така - нормално Доплер "влиза" в употреба - влияе се от относителната скорост, а където и да се намираме, ще изглежда, че галактиките повече бягат една от друга. ...