Малоум 2

Ето, че и в офнюз отпечатаха статията. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Tamnata-materiia-mozhe-da-se-e-obrazuvala-ot-heksakvark-D-2380-cha_146295.html Тъмната материя може да се е образувала от хексакварк D* (2380), частица, открита през 2014 г. Знаем, че тъмната материя съществува благодарение на нейното взаимодействие чрез гравитацията с обикновената материя. Кредит: Университета на Йорк. Има много косвени доказателства за съществуването на тъмна материя, но директното й откриване все още е неуспешно, въпреки световните опити да се направи това от години. За 85% от цялата материя във Вселената се казва, че се състои от тъмна материя, но големият въпрос е: каква е тази мистериозна частица, която е толкова неуловима? Двама учени от Йоркския университет, Михаил Башканов (Mikhail Bashkanov) и Даниел Уотс (Daniel Watts), сега мислят, че са намерили частицата и тя е позната от шест години! Това е частицата, наречена D * (2380) - чете се D звезда 2380), така наречения хексакварк, частица, която се състои от шест кварка. Открита е още през 2014 г. с помощта на синхротрона Cooler Synchrotron (COZY) в Германия, резонанс, който се появи от сблъсъци на протони и неутрони с енергия от 2.38 GeV (виж графиката по-долу). Всеки протони и неутрони се състоят от три кварка, нечетно число, което ги определя като бариони (частиците с четен брой кварки, като мезоните, принадлежат към бозоните). Ако може да се комбинират протони и неутрони, се получава частица от шест кварка, която се нарича хексакварк. И изследоватете успяха да го направят, само че това бе много кратък резонанс. Съществуването на D* вече бе предложено през 1964 г. от Фрийман Дайсън, физикът, който наскоро почина. D* резонансът, наблюдаван в COZY. Кредит: COZY Collaboration. Наскоро излезе специализирана статия на двамата физици от Йорк, в която те твърдят, че макар хексакваркът D* да е известен като краткотрайна частица, той може да се е групирал малко след Големия взрив в Бозе-Айнщайнов кондензат, форма, споменавана още като "петото състояние на агрегация" (като допълнение към твърдо, течно, газово и плазмено състояние на материята). В тази форма D* хексакварките, които са бозони заради четния им брой кварки, могат да съществуват дълго време. Изчисленията на Башканов и Уотс показват, че количеството D* хексакварки, произведено малко след Големия взрив, е достатъчно за образуването на тъмната материя във Вселената. С това обяснение не е необходимо да се преминава към нова физика извън Стандартния модел, защото хексакварките D * съответстват на този Стандартен модел, който описва елементарните частици и естествените сили между тях. Шест кварка заедно и се получава хексакварк. Наистина ли това е решението? Големият въпрос, разбира се, е дали хексакварките D* (2380) всъщност обясняват тъмната материя, дали 85% от цялата материя във Вселената се състои от области на Бозе-Айнщайнов кондензат от тази екзотична частица? Може би трябва да сме малко предпазливи по този въпрос. Въпросът е например дали една частица, която се появява в наблюденията като много нестабилна частица, която се разпада за по-малко от секунда (около 10 ^ -23 сек.), всъщност може да възникне в стабилна форма като Бозе-Айнщайнов кондензат. Това е хипотетично и никога не е наблюдавано. Освен това хексакварките, подобно на протона, от който произхождат, са заредени частици (протоните са положително заредени, неутроните са неутрални). Тогава определено вече не може да говорим за тъмна материя, защото тя не реагира чрез електромагнитно взаимодействие. Бозе-Айнщайнов кондензат от хексакварки, които съставляват 85% от масата на Вселената, би трябвало да бъде много по-лесен за наблюдение. Освен хексакварките има и други екзотични форми на кварки, като тетракварки (четири кварка) и пентакварки (пет кварка). Не биха ли могли тетракварките (също с четен брой кварки) да образуват Бозе-Айнщайнов кондензат? Източник: University of York, Darkmatterenergy ... ... Всяка резонансна частица се открива, защото има маса различна от сумарната маса на частиците поотделно. За изключително краткото си време на съществуване, което зависи от околните полета - има Обвивка и се държи (движи) като едно цяло. Принципно, всяка промяна "геометрията" на обвивката ще показва нова маса и това се свързва с "влияние" на/върху гравитация! ...

С това май всички сме съгласни. Само дето е въпрос не толкова на "знание", а на "познание". В смисъл на "познай какво ще се случи...". И, интересното е, че колкото повече знания имаме, толкова по-невъзможно става точното познание (известен парадокс). Изключение прави квантовия подход за направа на Свят, а там знанията са с нетрадиционно тълкуване на Класиката, където е и детерминираното. Въпрос на свикване с квантов подход, в мисленето ни. Понеже с термин "квант"е възприето нещо, което е невидимо (полева форма на материя). За да се избегне гадаене, се ползват математически модели с идеята, резултати след експеримент, да се "пренасят-съотнасят" към действителността. Тук, "вижданията" в тълкуванията на отделни учени, понякога се разминават и се подвеждат към фантастични предположения, защото фактите не могат да се тълкуват еднозначно - с една теория. Трябват хипотези, а те са много и в зависимост от възприета философска позиция - за познаваемост на света. ...

Не мислиш глобално . Бог е създал вселената и е казал "хайде сега сами се оправяйте". (за майтап - за да демонстрира силата си, става свиване до точка- първично яйце, след това се взривява във вид на Вселена в нищото, накрая за забавление по ОВ, живнал във вид на Човек) Но - еволюция първо има на неживата материя, а при създаване на достатъчно брой връзки между частици от неживи обекти, в средата им - вещества и полета, се осъществяват и "дълги" връзки от въглеродни вериги. Пръква се живото от натрупване и структуриране на тия дълги макромолекули, в която структура става възможно по ОВ управление и регулиране - става: "Всяка жаба да си знае гьола и реда на крякането!" (подобно елверига - с пренос на ток по закъснителна био-верига с различни потенциали). А тая "памет на връзките" на... някаква жива структура, се ползва от друго еволюирало живо, наготово, за храна... и хоп - от разнообразни начални условия на налична Информация се получават разнообразни хранителни вериги! ...

Сили от ускорителни движения - променят темпа за отчет на времетраене на интервали при случване на събития. (От лекциите на проф. Чирцов (от ютюб) има такъв пример: Ако не вярвате, че ускорението променя времето, то ударете ръчният си часовник в стената, отсреща, и след това опитайте да установите по него как "тече" времето.) ...

И все пак детерминизъм има там, където са известни причинно-следствените зависимости - известни са всички детайли или по възможност, съществените, за крайния ефект - резултат в бъдеще време. И само толкова (лапласов). Истина е обаче, че не можем (не ни е дадено) да знаем ВСИЧКИ параметри, влияещи на възможността за различен от очаквания резултат. Затова описваме и договаряме "закони за запазване" при експерименти. Но пък знаем, че няма еднакви частици - има тъждествени по физически свойства частици, което е само очакване за еднаквост на същите. Да се държат еднакво при полагане на експеримент. Тогава - ползва се теорията на вероятностите за "предсказания", като се разглеждат зависими и независими събития. https://www.youtube.com/watch?v=nm08CWJUZyU Но тъй като теорията на вероятностите НЕ СЕ допълва от теория на невероятностите (чудесата в главите на хората), "зависимостите" от променливото ЕМП се влияят по квантов начин (възприет от Изследовател - мозъкът също ползва квантов принцип при мислене), а резултатът се коригира от метод "проба-грешка", то ... и да има случайност, тя - нейният резултат, се ликвидира като възможни връзки - следствие, във времето. В този смисъл еволюцията протича по квантов метод, а не "на случаен принцип". Затова еволюцията - може и да протича много по-бързо, ако има изменени начални условия, отколкото - да се надяват (креационистите), че "нещо" ще възниква на случаен принцип. ...

Ето я и квантовата биология... ... ... Ток има да ни "убие", ама ... всичко е детерминирано и въпрос на прагови усещания. ...

Процесите в "бялото" вещество на мозъка са детерминирани, въпреки че регулацията им е на квантов принцип (квантов детерминизъм) - за да е жив организмът, без да "мисли". Но в "сивото" вещество е временната памет, с нея става мисленето и там "решенията" за избор на абстрактен образ не са на "случаен" принцип, а също на квантов принцип. Наистина - има само "свобода на духа", а не изобщо физическа свобода. Но, понеже регулацията на био-химичните процеси също си има ограничена "прагова чувствителност", възможни са и решения за поведение извън тях ограничения, което е проява на Разум - въпреки позивни на/от сетивата, да си ограничим поведението, предписано от обществената надстройка (възпитание). Може да изглежда, че е детерминирано това поведение, но е въпрос на условни рефлекси придобити в "детство" и "свободна воля" за прилагането му. Значи, можем да изменяме в някаква степен принципа "проба-грешка", т. е. - бързината на действие на еволюцията. Но, тя, рано или късно - си го връща!.. Затова и свободата е само свобода на духа! ...

Свободната воля при човек включва и чувствата - регулируема донякъде проява на тревожност и/или еуфория, поради липса на достатъчна информация (да се спаси-оцелее), включително и "любовта към ближния". ...

Хе-хе! Това е друга бира. Ако съзнанието беше отражение на обективната действителност, така, както казваха философите по тогавашно време, щеше да се случва, по необходимост - не случайно. Да, но по-късно се разбра, че съзнанието е отношение към обективната действителност - хаосът се "намесва" в главите ни, посредством нереални образи, а това, вече - съдържа понятие за "свободна воля", в смисъл - субект да доизкусурява абстрактния образ и да решава: това "да", онова "не", другото "може би"! Безсъзнателното (без главен мозък при Човек) - само реагира на полученото дразнене от сетива, в рамките на био-химически закони и физически закони. ...

Не са случайни, а вероятностни. Това означава, че има предварително подготвено състояние, което увеличава възможността за случване, на друго определимо от Човек физическо състояние с обекта. В ЕМП винаги има остатък, например очевидното - електрон създава вълни в неподвижното ЕМП, протон - също, щото взаимно се ускоряват, падайки един към друг. В определен момент, на една дължина на вълна от протона, съизмерима с големината на атом водород, електронът "губи" излъчването на ЕМВ, също и протонът "губи" - все едно са си загубили характеристика заряд... Остават излъчените в по-ранен момент ЕМФотони и ... ние ги вкарваме в Хаоса?!. А те са много във Вселената ... водородът е много - и този остатък е подложка за физическия вакуум, за образуване на нови действия - водородът е показател... Тия остатъчни фотони облъчват отвсякъде и ако няма защита, във вид на обвивни слоеве - живот, ама друг път... Тоест - е увеличена степента на вероятността да се случват нови събития и няма да са случайни, ако възникнат. Намесва се ентропията, пропорционална на информацията и всички сили са с ентропиен произход. Е, нямаме в главите си тая информация, защото и "работата" на мозъка подлежи на квантов принцип на откриване на информация от обекти. Живото се изгражда по еволюционен път на база квантов принцип (а не на случаен принцип) обвивки с определена "моментна за средата" ефективност. Ако не е сполучлива в измененията на тая среда - пак еволюционно отпада от живот. ...

Ами, говоря почти същото (болднах го) - не знам що те подразни. Случайността е в главите ни, в знанията ни (невъзможно е да отчетем всичко що е промяна - неизмеримо е, но с резултат: две и повече независими събития съвпадат по място и по време наричаме случайност, а промяната, като цяло е регистрирана), не в Природата - там си действат физическите закони. Както и Лапландец намеква - принципът "проба-грешка" - отсява, кое ще продължи развитие в новата среда - еволюционно. А, че електричеството е пряко намесено в живото - няма как да пренебрегнем опитите на Волта с жабешките бутчета. (при промяна на: "има ток-няма ток"- се регистрира съкращаване-отпускане на мускулните влакна. Мърда!-механично движение). Е, електричество и ЕМПоле са все околна среда. ...

Ето как "грешни" тълкувания в науката, лесно се предписват на Природата. Еволюцията не е "на случаен принцип" - еволюционно, приспособяването на живото е към нова, еволюираща нежива среда - нов фон от ЕМВълни. Въпрос е на налична синфазна радиация в околното на живото, осъществяваща промяна в генетичния материал. Но, понеже почти нищо не знаем за промени в радиационния фон на ... миналото - то и случилото се ни се струва случайно. Еволюцията следва квантов принцип на пренос на информация - конструктивен "резонанс" с фона от ЕМПоле. https://megavselena.bg/tova-koeto-mislite-che-znaete-za-evoljuciyata-naj-veroyatno-e-pogreshno/ Това, което мислите че знаете за еволюцията, най-вероятно е погрешно В неотдавнашно проучване, публикувано в Nature Ecology and Evolution, учени сравняват пълните геноми на над 100 организма (предимно животни), за да проучат как животинското царство се е развило на генетично ниво. Резултатите показват, че произходът на основни групи животни, включително и тази на хората, е свързан не с добавянето на нови гени, а с огромни генни загуби. Еволюцията обяснява как са се появили всички живи същества, включително и хората. Би било лесно да се предположи, че еволюцията работи чрез непрекъснато добавяне на функции към организмите, т.е. на нови гени, което непрекъснато увеличава тяхната (на организмите) сложност. Някои риби развиват крайници и излизат на сушата. Някои динозаври развиват крила и започват да летят. Други развиват утробите и започват да раждат наследниците си. Всичко това е едно от най-преобладаващите и смущаващи погрешни схващания за еволюцията. Много успешни клонове на дървото на живота са останали прости, като бактерии или са намалили сложността си, като паразити. И се справят много добре. Еволюционният биолог Стивън Джей Гулд е един от най-силните противници на „похода на прогреса“, идеята, че еволюцията винаги води до повишена сложност. В книгата си „Пълна къща“ (1996), Гулд използва модела на „разходката в нетрезво състояние“. Пияница напуска бар в жп гара и тромаво се разхожда напред-назад над перона, клатушкайки се между бара и влаковите коловози. Ако има достатъчно време, пияницата най-вероятно ще падне на релсите. При определени обстоятелства обаче, може и да се върне в кръчмата. Платформата на гарата измислена от Гулд, представлява мащаба на сложност, като кръчмата е с най-ниска сложност, а релсите – максимална сложност. Животът, според Гулд, се поява с възможно най-малка сложност, като излиза от „кръчмата“. Понякога животът се сблъсква на случаен принцип с релсите (развива се по начин, който увеличава сложността), а друг път с кръчмата (намалява сложността). Никой вариант не е по-добър от другия. Да останеш прост организъм като намалиш сложността, може да е по-добра стратегия за оцеляване, отколкото да се развиваш с повишена сложност, в зависимост от средата. Но в някои случаи групите животни развиват сложни характеристики, които са присъщи на начина, по който телата им работят, и вече не могат да загубят тези гени, за да станат по-прости – те са свързани с „влаковите коловози“ завинаги. Например многоклетъчните организми рядко се връщат назад, за да станат едноклетъчни. Ако се съсредоточим само върху организмите, хванати във влаковите коловози, тогава имаме предубедено възприятие за живота, развиващ се по права линия от просто към сложно, погрешно вярвайки, че по-старите форми на живот винаги са по-прости, а по-новите са по-сложни. Джорди Папс от университета в Бристол, Кристина Гуяро-Кларк от университета в Есекс и Питър Холанд от Университета в Оксфорд, разглеждат как еволюира генетичната сложност при животните. Преди това показват, че добавянето на нови гени е било ключово за ранната еволюция на животинското царство. Тогава се питат дали това е така и по време на по-късната еволюция при животните? Повечето животни могат да бъдат групирани в основни еволюционни родове, клони от дървото на живота, показващи как животните днес са се развили от поредица от споделени предци. Авторите проучват всякакви животински родове, за които последователността на генома е обществено достъпна, и много не животински родове, за да ги сравнят. Една животинска линия е тази на дейтеростомите, която включва хората и други гръбначни животни, както и морски звезди или морски таралежи. Друга е линията включваща екдизозоите, състоящи се от членестоноги (насекоми, омари, паяци) и други пълзящи, като кръгли червеи. Гръбначните и насекомите се считат за едни от най-сложните животни. И накрая, ние имаме една родова линия, лофотрохозоните, която включва животни като мекотели (охлюви, земни червеи и др.) Учените правят тази разнообразна селекция от организми и анализират как са свързани в дървото на живота и какви общи гени споделят и какви не споделят. Ако ген присъства в по-стар клон на дървото, а го няма в по-млад, те заключават, че този ген е бил загубен по пътя на развитието. Ако ген не е присъствал в по-старите клони, но се е появил при по-младите, тогава те го приемат за нов ген, получен в по-младия клон. Резултатите показват безпрецедентен брой на гени, които са изгубени по пътя на развитието, нещо, което никога не е показвано в предишни анализи. Две от основните линии, дейтеростомите (включително хората) и екдизозоите (включително насекомите), показват най-голям брой загуби на гени. За разлика от тях, лофотрохозоните показват баланс между загубените и новите гени. Като цяло, резултатите на Джорди Папс и Кристина Гуяро –Кларкс потвърждават картината, дадена от Стивън Джей Гулд, като показват, че на генно ниво животът се появява като напуска „кръчмата“ и прави голям скок към сложността. Но след първоначалния ентусиазъм, някои родове се приближават отново до кръчмата, като губят гени, докато други родове се насочват към „релсите“, като натрупват нови гени. Според авторите, това е перфектното обобщение на еволюцията, предизвикано от случаен избор между „кръчмата“ и „влаковите коловози“." ... ... На случаен избор, ама друг път. Все едно, бактерии и др да имат съзнание за ставащото около тях... и да избират?! Те, единствено, могат да реагират на ел.магн. полета в околното им пространство.

Прозвуча ми като обвинение - споко, работи се по въпроса: https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kak-dokazvaneto-na-Supersimetriiata-mozhe-da-promeni-razbiraneto-ni-za_30589.html Как доказването на Суперсиметрията може да промени разбирането ни за Вселената Частиците в стандартния модел съставят вътрешния кръг. Техните суперсиметрични партньори съставят външния пръстен. Снимка: businessinsider ко обявените резултати на ЦЕРН вчера (15 декември 2015) се окажат с достатъчна статистическа значимост, това ще е първото доказателство за революционната Теория на суперсиметрията. Теорията на суперсиметрията е формулирана още през 70-те години на миналия век, но нямаше досега никакво опитно потвърждение. Тя дава много отговори на въпросите, които Стандартният модел на елементарните частици не може да реши. Въпреки огромния успех на Стандартния модел в обяснението на експерименталните данни, той има редица теоретични затруднения, които не му позволяват да бъде окончателната теория, която описва нашия свят. Оказва се, че някои от тези трудности могат да бъдат преодолени от Теорията на суперсиметрията, която обединява всички познати елементарни частици. В научната литература тя е известна със съкращението SUSY. В Стандартния модел има ясно противопоставяне между частиците на материята и частиците, които предават взаимодействията. Фундаменталните "тухлички" на материята - кварки и лептони (електрони, неутрино и др.) - са фермионите, частици с *спин 1/2 (полуцяло число спин), докато всички частици са преносители на силите (фотони, глуони, W- и Z-частици) са бозоните, частици с цяло число *спин. * Спинът представлява собственият момент на импулса, присъщ на всяка частица. Измерва се в единици от константата на Планк и може да бъде или цяло число (1, 2...) или полуцяло (½, 1½, 2½ ...). Спинът е квантово свойство и не можем да си представим от класическата гледна точка. Aко се опитаме да го направим, стигаме до противоречие. Например, ако си представим елементарните частици като малки топчета, а спинът - като въртенето им, специалната теория на относителността ще бъде нарушена, защото точка на повърхността на топките ще трябва да се движи по-бързо от светлината. Електроните имат спин 1/2, а фотоните - 1. Идеята на суперсиметрията Фермионите и бозоните се държат по съвсем различен начин и като че ли няма как да се обединят заедно, но ето че една математическа теория на базата на идеята за суперсиметрията, симетрията между фермиони и бозони, може да го направи. Според нея фермионите и бозоните могат да бъдат разглеждани като част от едно семейство, наречено супермултиплет, притежаващо определена симетрия. Този супермултиплет описва частици, които се движат в суперпространството - разширение на обикновеното четиримерно пространство-време, към което се добавя съвсем необикновено измерение. Оказва се, че ако супермултиплетът се завърти в това суперпространство, бозоните ще се превърнат в фермиони и обратно. С други думи, бозоните и фермионите са само проекции в нашия обикновен свят на единен обект, подвизаващ се в суперпространството. Суперсиметрията в реалния свят Частиците според минималния супернесиметричен стандартен модел (MSSM) включва частиците от Стандартния модел, пет Хигс бозона, плюс пълен набор от суперпартньори на тези частици. В жълто и червено са показани фермионите (в жълто кварките, я червено лептоните), в синьо и зелено - бозоните. Идеята за суперсиметрията може да се приложи към реалния свят. Минималното суперсиметрично разширение на Стандартния модел се нарича "минималния суперсиметричен стандартен модел" (MSSM). В този случай една частица на веществото, например електрон, е "партньор" не с известните ни бозони, а с някаква нова частица, наречена "скаларен суперпартньор на електрона" или накратко "селектрон". Подобен суперпартньор има всеки фермион. Той се нарича както оригиналната частица, но с префикс "с", например смюон, скварк и т.н. и се означава със същия символ, но с тилда отгоре. За материалните *фермионни полета - кваркови и лептонни - трябва да се въведат скаларни полета - скварки и слептони, по две полета за всяко фермионно поле. Всички суперпартньори на фермионите са бозони. Частиците - преносители на взаимодействията, а също и хигсовите бозони също влизат в свои супермултиплети като техни суперпартньори са фермиони. Името на частиците се получава чрез добавяне на суфикса "-ино". За векторните бозонни полета - глуонни, фотонни, W- и Z-бозонни - са въведени полета са фермионни - съответно полета на глуино, фотино, вино и зино. Те също са по две. В MSSM трябва да въведат два Хигс дублета (в обикновения Стандартен модел е въведен един Хигс дублет, т.е. в MSSM се появяват 5 Хигсови степени на свобода - зареден бозона на Хигс (2 степени на свобода), лек и тежък скаларен Хигс бозон и един псевдоскаларен бозон на Хигс. * Квантовата теория на полето заменя представите за частиците като точкови обекти с квантово поле, което се развива в пространството и времето, а всички елементарни частици са представени като флуктуации или кванти на съответните полета. Така, на мястото на класическите полета и частици, които са коренно различни обекти в класическата физика, идват единни физически обекти – квантовите полета в четиримерно пространство-време, по едно за всеки вид частици. Оказва се, че и самите частици могат да бъдат представени като поле, всяка от тях може да се счита като пакет вълни с определена ограничена дължина. Таблица. Основни SUSY-партньори № Частица спин SUSY-партньор Спин 1 кварк 1/2 скварк 0 2 лептон 1/2 слептон 0 3 неутрино 1/2 снеутрино 0 4 фотон 1 фотино 1/2 5 глуон 1 глуино 1/2 6 W-бозон 1 вино 1/2 7 Z-бозон 1 зино 1/2 8 хигс 0 хигсино 1/2 9 гравитон 2 гравитино 3/2 Суперсиметричното нарушение на симетрията Ако суперсиметрията строго изпълнява в нашия свят, масите на частиците и техните суперпартньори ще бъдат равни, но това не се наблюдава експериментално. Суперсиметрията, ако изобщо се реализира в този свят, трябва да бъде нарушавана. Сред най-атрактивните за теоретиците е механизмът на спонтанно нарушаване на суперсиметрията. Основната идея се заключава в това, че цялото пространство се пронизва от специално хигсово поле, което взаимодейства с осталите полета и нарушава симетрията, макар че уравненията на теорията остават симетрични. Смущенията на хигсовото поле е проявяват в експериментите като новите частици - бозоните на Хигс. Представете си гладка повърхност под формата на мексиканска шапка – сомбреро, а на върха ѝ – топче. Тази система има осева симетрия, но е неустойчива. и под влиянието на произволно малко смущение, топчето ще падне в полите на шапката.Това ново положение на топчето е устойчиво, тъй като то съответства на минимума потенциална енергия в гравитационното поле на Земята. Устойчивостта е заплатена със спонтанно нарушаване на симетрията. Това означава, че една теория се формулира симетрично, но при решенията, които описват нашия свят, симетрията се нарушава. Нарушението на суперсиметрията трябва също да направи суперчастиците масивни, но с маси от порядъка на стотици гигаелектронволта и по-големи. Също така, без нарушаването на суперсиметрията няма да работи механизмът на Хигс на електрослабото нарушение на симетрията. Използването на суперсиметричните модели в физиката на високите енергии, че е необходимо да се изисква суперсиметрията счупване. Този superpartners могат да придобият по-масово, отколкото може да се обясни с тяхната неспазения в момента. Суперсиметрията може да реши проблемите на Стандартния модел Едни и същи уравнения в тази теория важат и за полета с цял спин, и за полета с полуцял спин, тоест и за фермиони, и за бозони. От формулирането на теорията за суперсиметрията през 70-те години на 20-ти век досега са написани хиляди статии, всички модели на квантовата теория на полето са подложени на суперсиметризиране, разработен е нов математически апарат специално за суперсиметричните теории. Суперсиметрията може на пръв поглед да изглежда много изкуствено, с вкарана ненужно сложна математика. Но тя може да реши много проблеми на Стандартния модел, които трудно могат да се решат по някакъв друг начин: 1. Суперсиметрията може да обясни защо на бозона на Хигс е толкова лек Въпреки че Стандартният модел предсказа съществуването на бозона на Хигс, когато физиците го наблюдаваха за първи път в Големия адронен колайдер през 2012 г. , те установиха, че е много по-лек, отколкото някой е очаквал. Стандартният модел прогнозира бозонът на Хигс да е трилиони пъти по-тежък, отколкото бе наблюдаван по време на първото стартиране на Големия адронен колайдер. Разпадането на Хигс бозона. Илюстрация: Wikimedia Commons Като частица, която дава маса на всички други частици, бозонът на Хигс трябва да бъде много тежък, защото си взаимодейства с толкова много частици. Суперсиметрията може да разреши този проблем. Но ако съществуват допълнителните частици-партньори, те ще отменят приноса на своите партньори към масата на Хигс. Затова бозонът на Хигс, който бе наблюдаван е толккова лек - 125 GeV. 2. Суперсиметрията би могла да обясни тъмната материя Симулация на тъмната материя във Вселената. Argonne National Laboratory Тъмната материя е невидима, слабовзаимодействаща и затова досега неоткрита, но е поне 27% от цялата материя във Вселената. Най-леките суперсиметрични частици, предсказани от Теорията на суперсиметрията може да са неуловимите частици тъмна материя, която физиците преследват в продължение на десетилетия. Суперсиметрията прогнозира частица с неутрален заряд, която почти не взаимодейства с други частици. Това описание е съвпада с описанието на една кандидат частица на тъмната материя. Ако частиците на тъмната материя не бяха неутрални, те щяха да разсейват светлината и щяха да са видими. Ако взаимодействаха с нещо друго, щяхме да ги открием. Засега се регистрират само гравитационно. 3. Суперсиметрията би отворила път за универсална теория във физиката Основна цел на физиката е непрекъснато да обединява нашето разбиране за Вселената в все по-прости модели. Например сега разбираме, че гравитацията, която е накарала ябълката на Нютон да падне е една и съща с гравитацията, която управлява планетите и звездите. Сега знаем, че електричеството и магнетизма са само две прояви на една и също фундаментална сила - електромагнетизма. Хипотезата на великото обединение, която се споделя от много физици, казва, че различните фундаментални взаимодействия са прояви на единно, по-общо взаимодействие. Това обединение трябва да се случи при огромни енергии, такива, които са съществували , според теоретиците по време на Големия взрив. С понижаване на енергията от обединеното взаимодействие се отделя първо гравитационно взаимодействие, след това силното, а накрая - електрослабото взаимодействие се разпада на слабо и електромагнитно. В Стандартния модел обаче електрослабите и силните взаимодействия са обединени само формално. В Стандартния модел (лявата графика) няма такава енергия, която да обедини на константите на електромагнитното, слабото и силното взаимодействия. В минималното суперсиметрично разширение на Стандартния модел (вдясно) има такава точка. Това означава, че в рамките на Теорията на суперсиметрията е възможно да Великото обединение. Трябва да е вярна Въпреки десетилетията на търсене, никой досега не бе открил никакви доказателства за суперсиметрията. Така обикновено се случва с големите теории във физиката. Например, почти половин век измина от времето, когато бе формулирана теорията на бозона на Хигс до откриването му. Вчера на специална пресконференция на ЦЕРН колаборациите ATLAS и CMS на Големия адронен колайдер съобщиха, че независимо една от друга са наблюдавали пик в графиката на двуфотонни събития при енергии около 750 GeV. Това може да показва наличието на нова тежка частица. Въпреки това, статистистическата значимост на независимите наблюдения все още не е достигнала стандартните пет сигма. Намеци за новата частица са открити в двуфотонните спектри - в тях количеството на разпадите е в зависимост от общата енергия на фотоните. Статистическата значимост на наблюдаваните пикове е малка. За да се заяви със сигурност откриването на нова частица, учените ще събират допълнителни статистически данни. Такива измервания позволиха за първи път да се открие бозона на Хигс. Данни на колаборацията CMS. Изображение: скриншот от презентацията на CMS. И макар, както отбелязват мнозина, да е рано да се говори за откриването на нов бозон на Хигс и за потвърждение на суперсиметрията, нека да завършим с думите на физика Джордж Редлинджър (George Redlinger), който работи в колаборацията ATLAS в Големия адронен колайдер: "Това е толкова добра идея, че трябва да е вярна". Източници и допълнителна литература: ... ...

... ...

Не става въпрос за предмети (човешки конструкти), а за неживи обекти - от частици, нагоре, до галактики и вселена. Самите ние (човеците) сме изградени от нежива материя, подчиняваща се на физическите закони - известните взаимодействия + петото, за което вече има косвени експериментални данни, че действа и сред неживата материя. За живите е установена от Изследовател Обратна Връзка (ОВ), подпомагаща промяна и адаптация към измененията на околната среда - но, в малки граници. Самите промени на околната среда не са случайни и също са подчинени на ОВ с околните полета- количествените промени водят до промяна на качество, демек, ново свойство. Случайностите са в Главата на човек - доколкото не могат да се установят всички промени на параметри в усещанията. Те са ограничени, до възможност да се осъществи еволюционно натрупване на "материал" за Главен мозък при човек - Изследовател. Да, при живите намалява ентропията, но това е и при всяко структуриране на "ред" и от нежив материал. Хаосът (нарастване на ентропията) е извън мястото на създаване на ред (кристализация) и общо, в по-голям мащаб от локалния на действието - ентропията нараства (в радиатора). Тоест - няма противоречие да се употреби ентропия, макар че в термодинамиката се изразява по един начин, а в информацията - по друг. Но, тъй като информацията е пропорционална на ентропията - и в двата случая - еволюцията придобива един и същ смисъл, посредством ентропия - количество материя и ред на структурирането и в локални обекти, посредством самоорганизация (+пето взаимодействие и ОВ), достигане на саморегулация при живи твари. Постулатът: "Количествените натрупвания водят до качествени изменения", става Закон за количествените натрупвания. ...

Коментират се, популярно, някои от въпросите в темата: ... ...

Понятието за случайност се избягва, защото съществува и еволюция на неживата природа - зараждат се и отмират обекти, повсеместно, по известните физически закони. Тя, еволюцията на неживото, винаги предхожда живото - оцелялото в нея, придобива устойчивост, по описания от теб начин - селекция и съществува продължително. Причинно-следствените връзки, дори и в квантовите процеси (на неживото) запазват детерминизъм: има т. нар. квантов детерминизъм. Случайност е когато две Независими събития се случат едновременно по място и по време - керемида пада на главата на минаващ под стряхата човек, примерно. В микро-план, самите отделни събития не са случайни. Ние, умствено, ги тълкуваме за случайни. Също - от далечният космос на Земята "падат космически лъчи"- протон, примерно и удря ген, става генетична промяна. Изменението в живото, което ще следва, може и да не е удачно за средата на пребиваване - няма възможност за приспособяване, защото не е протекъл земен катаклизъм, който да е допринесъл за устойчива среда на новото. Та тази "случайност", също отмира по еволюционни причини - селекция: Приспособилото се, ще оцелее! ...

https://megavselena.bg/veroyatno-vselenata-ima-poveche-izmereniya-koito-nie-ne-mozhem-da-zabelezhim/ Вероятно Вселената има повече измерения, които ние не можем да забележим Теорията на струните е предполагаема теория за всичко, което физиците се надяват един ден да обяснят, буквално за всичко. Всички сили, всички частици, всички константи, всички неща под един единствен теоретичен покрив, където всичко, което виждаме, е резултат от малки, вибриращи струни. Теоретиците работят върху идеята от 60-те години на миналия век и едно от първите неща, които разбраха, е, че за да работи теорията, във Вселената трябва да има повече от четири измерения, с които сме свикнали. И тази идея не е толкова луда, колкото изглежда. В теорията на струните малки бримки на вибриращата устойчивост (на теория те са основният обект на реалността) се проявяват като различните частици (електрони, кварки, неутрино и др.) и като носители на сила на природата (фотони, глуони гравитони и др.). Начинът, по който правят това, е чрез техните вибрации. Всяка струна е толкова мъничка, че ни се струва, че не е нищо повече от частица точица, но всеки низ може да вибрира в различни режими, по същия начин, по който можете да получавате азлични тонове от струна на китара. Счита се, че всеки режим на вибрация е свързан с различен вид частици. Така че всички струни, вибриращи по един начин, изглеждат като електрони, всички струни, вибриращи по друг начин, изглеждат като фотони и т.н. Това, което виждаме като сблъсъци на частици, от позиция на теорията на струните, са куп струни, които се сливат и разделят. Но за да работи системата, трябва да има повече от четири измерения във Вселената. Това е така, защото обичайното пространство-време не дава на струните достатъчно „място“ да вибрират по всички начини, които им трябват, за да се изразят напълно като всички разновидности на частиците в света. Те са твърде ограничени. С други думи, струните не просто трептят, а правят това в хипер-измерения. Настоящите версии на теорията на струните изискват общо 10 измерения, докато още по-хипотетичната теория на „върховните струни“, известна като М-теория, изисква 11. Но когато огледаме Вселената, виждаме само обичайните три пространствени измерения плюс измерението на времето. Почти сме сигурни, че ако Вселената имаше повече от четири измерения, щяхме да забележим досега. Как изискването на теорията на струните за допълнителни измерения е възможно да се приведе в съответствие с нашите ежедневни преживявания във Вселената? За щастие, поддръжниците на теорията на струните успяха да посочат исторически предшественик за тази на пръв поглед радикална представа за Вселената. Още през 1919 г., малко след като Алберт Айнщайн публикува теорията си за общата относителност, математикът и физик Теодор Калуза си играел с уравненията, само за забавление. Но открива нещо особено интересно, когато добавя пето измерение към уравненията – нищо не се случва. Уравненията на относителността наистина не се интересуват от броя на измеренията; и точно това е нещото, което трябва да добавите, за да направите теорията приложима за нашата Вселена. Но тогава Калуза добавя специален обрат към това пето измерение, като го кара да се увие около себе си в това, което нарича „състояние на цилиндъра“. Това изискване създава нещо ново: Калуза възстановява обичайните уравнения на обща относителност в обичайните четири измерения, плюс ново уравнение, което възпроизвежда изразите на електромагнетизма. Изглежда, че добавянето на още измерения потенциално може да унифицира физиката. Все пак, няколко десетилетия по-късно друг физик, Оскар Клайн, се опитва да даде на идеята на Калуза интерпретация по отношение на квантовата механика. Той открива, че ако това пето измерение съществува и е по някакъв начин отговорно за електромагнетизма, това измерение трябва да бъде умалено, да се увие около себе си (точно както в първоначалната идея на Калуза), но е много по-малко, до едва 10 на -35 степен метра. Ако едно допълнително измерение (или повече допълнителни измерения) наистина са толкова миниатюрни, не бихме могли да ги забележим досега. Това измерение е толкова малко, че не бихме могли да се надяваме директно да го изследваме с нашите високоенергийни експерименти. И ако тези измерения са завити около себе си, тогава всеки път, когато се движите в четири-измерно пространство, вие наистина заобикаляте тези допълнителни измерения милиарди и милиарди пъти. И това са измеренията, в които живеят струните на струнната теория. С допълнително математическо вдъхновение беше установено, че допълнителните шест пространствени измерения, необходими в теорията на струните, трябва да бъдат обгърнати в определен набор от конфигурации, известни като многообразие на Калаби-Яо – двама видни физици. Но няма нито едно уникално многообразие, което е разрешено от теорията на струните. Има около 10 на 200 000 степен. Оказва се, че когато се нуждаете от шест измерения, които да се завият върху себе си и да им дадете почти всеки възможен начин да направят това, това добавя нови измерения. Това са много различни начини да се завият тези допълнителни измерения върху себе си. И всяка възможна конфигурация ще повлияе на начина, по който струните вътре в тях вибрират. Тъй като начините, по които струните вибрират, определят как се държат тук, в макроскопския свят, всеки избор на многообразие води до отделна вселена със собствен набор от физика. Така че само едно многообразие може да породи света, какъвто го преживяваме. Но кое? За съжаление теорията на струните не може да ни даде отговор, поне все още не. Проблемът е, че теорията на струните все още не е цялостна – ние имаме само различни методи за сближаване, които се надяваме че ще се доближат до истината, но в момента нямаме представа колко и дали въобще сме прави. Така че ние нямаме математическа технология за проследяване на веригата, от специфично многообразие до конкретна струнна вибрация, до физиката на Вселената. Отговорът на теоретиците на струнната теория е нещо, наречено Пейзаж, набор от всички възможни вселени, предвидени от различните многообразия, като нашата Вселена е само една точка сред многото такива." ... ...

Тез, дето са го писали, дали са ..."станете учен"!? Мога само да предполагам, че не са го писали учени. Подбрано е "питане" за дразнене с други участници. Почти всички "НЕ"-та не са доказани - не могат да се ползват за доказателства, че не са... А, учените работят по тия въпроси с голяма доза консенсус. Еволюцията какво е: явление, закономерност или свойство, че да има доказателство? Била означавала: "Промяна с течение на времето". Дали "тече" времето е проблемен въпрос. И, какво се променя? - в смисъл, кой го наблюдава, щото като така - отива и в питанки към теологията... ...

Като че ли не е ясно, че тая статия не съм я писал аз! Повечето неща, свързани със съзнанието, не могат да се решават "квантово", тъй като Разумът е пряко подчинен на надстройката. Тя въвежда "изкуствени" обществени (социални) закони и се влияе от Обратната Връзка, свързана с обществена информация - в една общност, вътрешните "колективи" са в неантагонистични противоречия, с различни мнения. (прилича на "квантуване" на обекти) Тая "информация" се изнася почти винаги в "изкривен" вариант. В същото време, колективи извън тая общност, атакуват слабостите им (според тях) и това нерядко води до разпад на потърпевшите колективи. И ... това не е "квантово поведение", въпреки че има какви ли не теории за "размах на крилца на пеперуди", и теории за бифуркации, влияещи на обществено-икономически проблеми. ...

Ето статията на Пол Дейвис: http://www.phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/01 statii fizika/19 Pol Deyvis.pdf "Квантовият живот1 ПолДейвис За един физик животът изглежда като истинско чудо – всички тези безинтересни атоми да се насъберат заедно и да образуват такова хитро нещо! Столетия наред живите организми са разглеждани в известен смисъл като някаква магия. Днес ние знаем, че в биологията не действа никаква “жизнена сила”, че там всичко се състои от обикновени вещества, които обаче вършат необикновени неща, подчинявайки се през цялото време на законите на физиката. Каква тогава е тайната на забележителните свойства на живота? В края на 40-е и през 50-е години на ХХ век бе модерно да се предполага, че квантовата механика – или вероятно някаква “пост-квантова механика”, която скоро ще бъде разработена, държи ключа към мистерията на живота. Възбудени от техния успех при обясняване на свойствата на неживата материя, основателите на квантовата механика се надяваха, че тяхната теория е и достатъчно необикновена, и достатъчно мощна, за да обясни и особеното живо състояние на веществото. Нилс Бор, Вернер Хайзенберг и Юджин Вигнер – всички те размишляваха по въпроса, докато прочутата книга на Ервин Шрьодингер Какво представлява животът, публикувана през 1944 година, проправи пътя за раждането през 1950 година на молекулярната биология. ..." ...

М-да-а-а! Електронът не е това което е! (Характеристиката "заряд" е поради това, че завихреният му външен слой се допълва от обратно завихрено елмагн. поле, до цялостна частица със собствена централна част, та да се "държи като отделна частица". Непрестанното му образуване като такава частица е с огромна честота: 10 на осемнадесета степен херца. За всеки такт на образуване, центърът му е на различно от предишното място, т. е., не може "радиусът му да е нула". Което ще рече, че електромагнитното му енергия не е безкрайна, както е "по теория". Второ - понеже участват фотони от околното пространство за "себеобразуване" на електрона - затваряне на външния си слой, то той е устойчива във времето частица, "размазана" (установява се при взаимодействия) в околността си - при промяна на това външно поле, мястото на образуване на електрона се променя условният център, а ... това е движение-сърфиране върху структурирана вакуумна подложка... ) Затова, не е изненада по-долното: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prouchvane-razkriva-novo-elektronno-sastoianie-na-materiiata-video_144799.html Проучване разкрива ново електронно състояние на материята (видео) Електроните пътуват в коли с все по-голям брой, което води до серия на проводимост, която се показва в триъгълника на Паскал. Кредит: Yun-Yi Pai Изследователски екип, воден от преподаватели от катедрата по физика и астрономия на Университета в Питсбърг, обяви откриването на ново електронно състояние на материята. Джеръми Леви (Jeremy Levy), професор по физика на кондензираната материя, и доцент Патрик Ървин (Patrick Irvin) са съавтори на проучването, публикувано в Science на 14 февруари. Изследването се фокусира върху измервания в едномерни проводими системи, при което се открива, че електроните могат да се движат без разсейване в групи от два или повече наведнъж, а не поотделно. "Обикновено електроните в полупроводниците или металите се движат и се разсейват и евентуално се придвижват в една посока, ако приложите напрежение. Но в балистичните проводници електроните се движат по-скоро като коли по магистрала. Предимството е, че не отделят топлина и може да се използва по начини, които са доста различни от обикновената електроника. Преди нас други изследователи са успели да създадат този вид балистичен проводник ", обяснява Леви. "Откритието, което направихме, показва, че когато се направи така, че електроните да се привличат един друг, те могат да образуват гроздове от два, три, четири и пет електрона, които буквално се държат като нови видове частици, нови форми електронна материя." Това видео обяснява публикацията на три различни нива на сложност. Кредит: Jeremy Levy Леви сравнява находката с начина, по който кварките се свързват, за да образуват неутрони и протони. Важна улика за разкриването на новата материя бе прозрението, че тези балистични проводници съответстват на последователността в триъгълника на Паскал. „Ако погледнете в различни посоки Триъгълника на Паскал, можете да видите различни последователности от числа и една от тях е 1, 3, 6, 10, 15, 21. Това е последователност, която забелязахме в нашите данни, така че се превърна в следа, която показва какво става всъщност. Това откритие ни отне известно време, защото първоначално не осъзнавахме, че гледаме частици, съставени от един електрон, два електрона, три електрона и т. н. Ако се комбинира всичко това заедно се получава последователност от 1, 3, 6,10". "Триъгълник на Паскал". Wikipedia Commons Леви, който също е директор на Питсбъргския квантов институт, отбеляза, че новите частици имат свойства, свързани с квантовото вплитане и потенциално могат да бъдат използвани за квантови изчисления и квантово преразпределение. Той заявява, че откритието е вълнуващ напредък към следващия етап на квантовата физика и е част от усилията на института в Питсбърг "за разработване на нови науки и технологии, свързани с втората квантова революция". „При първата квантова революция хората откриваха света около тях, управляващ се от законите на квантовата физика. Това откритие доведе до разбирането на периодичната таблица, как се държат материалите и помогна при разработването на транзистори, компютри, ЯМР скенери и информационни технологии. „Сега в 21-ви век разглеждаме всички странни прогнози на квантовата физика и ги използваме. Когато се говори за приложения, ние мислим за квантовите изчисления, квантовата телепортация, квантовите комуникации, квантовата сензорика… идеи, които използват свойства на квантовата природа на материята, игнорирани преди това". Справка: DOI: 10.1126/science.aat6467 "Pascal conductance series in ballistic one-dimensional LaAlO3/SrTiO3 channels" Science (2020). https://science.sciencemag.org/cgi/doi/10.1126/science.aat6467 Източник: https://phys.org/news/2020-02-uncovers-electronic-state.html ... ...

Ами, мислим си, че българският език си го знаем, ... преди да започнем да го пишем?! За др. - днешният виц: "Как са измислили френския: - Половината букви в думата ще четем Бог знае как, а другата половина изобщо няма четем. - Да не забравим и ченгелчета отгоре! Английски: - Хайде да няма много букви в думите, да са кратки, но ще четем гласните както ни падне! - И значението да се мени непредсказуемо, в зависимост от предлозите и социалния статус на говорещия/пишещия. Италиански: - Хайде да завършваме всички думи с гласна! - И да ръкомахаме! Че е горещо. Испански: - Да се погаврим с италианския? Руски: - Ще пишем думите в произволен ред, а смисъла ще предаваме с интонацията. - Да не забравим - представки и наставки! Полски: - Да си говорим на славянски, но по западно европейски правила? Немски: - За какво са ни интервали? - Слагай още букви! Китайски: - Вместо думи, ще използваме звуци от природата! - Виж каква драскулка нарисувах! Така ще се пише "слънце", а това е: "Крави пасат на поляната". Цялото ще означава "маса". Японски: - Искаш ли да изговаряме всички звуци с еднаква интонация? - Обаче да е респектираща. Нека всички се страхуват!" ... ...

... ... Мно-о-о-го са далеч от истината... Физическата информация се съдържа в "тембъра" на фотоните на ЕМПоле. Пренася се с ЕМВълни, със скоростта на светлината в средата на пренос, като тези "вълни" в био-структурата се пренасят от невронната мрежа, подобно пренос по вълновод (от електротехниката, като при локатори - пренос на високи честоти почти без загуби). При това - Съзнанието е отношение, към непълно "отражение" на "образ" от действителността, за които Човек се е обучавал да "наименова" и да облича в предполагаемо от него "съдържание", в зависимост от интелект (интелект - постигане на правилен краен резултат при недостатъчна информация). Със сравняване-отношение за "правилност"- се допълва не-целостта на абстрактния образ и ... той вече е почти нацяло идеален образ - нефизически, неподчинен на мащабите на реалността. Комбинирането на идеални образи, с памет за реални връзки между идеални образи, е мислене. Абстрактното мислене е комбиниране на абстрактните образи с нереални връзки. Разумът слага граници в поведението, донякъде независимо от позивните от сетивата. Всичко, що е "образ" в мозъка, е продукт на условни рефлекси - обучаване, освен инстинктите: за сучене-гълтане и "стискане с пръсти". ...

Добре дошъл! (Малка бележка: ползвам редактирането да си поправям грам. грешки, та да е по-четимо и ясно. "Фотонът..." (подлог) и т. н., запетайката е след думата, без интервал, а интервалът е после и др. - скоростта..., и т. н.) (Според мен: ЕМПоле е неподвижно - учебниково известно. Частиците, които се раждат (придобиват свойство "заряд", например йони) със собствена характеристика "заряд", образно казано, разбъркват тая "неподвижност", като поглъщат фотони от полето, променят си скоростта, което означава движение с ускорение. И, заради нарушаване на местното равновесие, през полето пробягва ЕМВълна, а тя се състои от много смесени фотони и скоростта й на пренос е съобразно средата, в която се разпространяват - във вакуум е най-голяма. Смесените фотони на вълновия процес са тези, които попадайки върху пробно тяло - част от тях, също могат да бъдат погълнати и да променят състоянието на тялото. В този смисъл "действат като частици". Преносът им е като вълни, но действието им, което се установява с експерименти, е като на частици.) ...