nikodim

Има хора който смятат духовното в бойното изкуство за нещо ненужно и напълно непрактично от гледана точка на боя. Придобивайки такава твърда позиция по този въпрос, човек стеснява своите възможности да види бойното изкуство, чрез своя живот, чрез своята професия, да види как всичко до което се докосне, може да разкрие един друг ъгъл на виждане спрямо техниката, философията и бойното изкуство като цяло. Едно е да знаем даден технически приом като движение на тялото и да се ограничим виждайки единствено и само него, съвсем друго е да го видим отразен и съществуваш като принцип в обществото и природата.Това по широко възприятие ни дава възможност за осъзнаване, както на техниката като механика на движение, така и нейното практично приложение в бойното изкуство.

Рисунка от рилския манастир. Вероятно това е български хайдутин (юнак) пазител на манастира.

Моят източник е от списание " Здраве и сила"

Ок. От къде мога да прочета източника на твоето твърдение ? Аз мога да ти посоча къде да намериш моя източник. Имам питане и към другите - Известно е, че "Соколът и Лъвът" са двата Юнашки символа на Българските гим. дружества. За Сокола като символ съм наясно, но идеята за лъва като символ от къде идва за съжаление не знам. Имам леки подозрения че идва от западните гим. дружества, ма знаели ли человек.

Името Левски идва от Каравелов когато Дякона в състезание между легионерите прескача един широк отвор на едно старо турско укрепление.

Българско бранно - (война, битка, схватка, борба, защита) умение - (ръка, вещина, сръчност, опитност, майсторство) Вей - ( вятър, дух, духовно възприятие. -------------------------------------------------- Бувей е съвременно бойно умение с над 20 годишна история. Освен старата военната гимнастика и мъжките народни танци, специфични ритми и музика, в него се изучава и старият стил на боксиране ( юмручен бой с удари и блокове), също така народната борба, военната фехтовката със сабя и щик (обединени в движенията на тоягата) и не на последно място Православното познание за човека и духа, за развитие и духовна промяна на човешкото възприятие. Всичко това като бойна система се е практикувало през третото Българско царство в юнашките гимнастически дружества, но след 1944 година жестоко e преследвано от комунистическия режим заради неговият патриотичен характер. Като практикуващ мога да споделя, че бранното умение в по голямата си част е самобитно българско умение за самозащита както в технически аспект, така и в по дълбок философски план. Самата идея като философия и методика на движение е ясно различима от другите бойни изкуства, благодарение на българският фолклор и духовна култура. Основната цел на умението "вей" е практикуващият да развие в себе си енергия и здраве, а чрез тях и редица полезни духовни качества като воля, търпение, внимание и обич, и да преуспява в тях като повишава качеството на живота. Това са все качества, който водят човек по пътя на мира, характерен за традиционната духовна култура на българите, култура на вековна християнска аскетика, дълбоко отразена в методиката на бранното умение. На снимката от 1912 година добре се виждат различните гимнастически, общофизически и бойни упражнения. - упражняване на удари с ръце - работа с тояга и копие - удари с крака и съответните блокове. Тоягата в старото бранно умение е било неизменна част от военната подготовка. На практика чрез нея са се развивали нужните качества и умения как да се борави с въоръжението което е било актуално за онзи период. Освен сопите има и гирички по земята, също така има и една пейчица която май само тя и лостовете са останали в съвременното Българското училище (гимназия ) Тоягата е основата чрез която се изучават всички удари и блокове както в старото бранно умение, така и в Бу вей Удрянето, упражненията в това, посредством тояга.... развиват сила, бързина и точност в ръцете. Тоягата не удря. Удрят ръцете, които държат тоягата. В бранното умение, тоягата (сопата) е основното помощно средство за развитие на качество в движенията с ръце. Ако правиш всеки ден над 500 удара с тежка тояга, от само себе си ще разбереш каква сила се влива в ръката, ще разбереш и японската дума "киме",която прави ударът качествен. В гим. дружества юнаците са тренирали с дълги и къси тояги. Дългите тояги заменят военната пушка, а по късите тояги (джоба) - сабята и калъча. Когато говоря за бокса като военно умение имам предвид следното : На тази снимка е показана техниката мушкащ удар с щик, което е ляв прав удар с задната ръка, ако не държим в ръцете пушкалото ! А тук е показан прав удар с водещата ръка посредством тояга ! На тази снимка този принцип от юмруния бой (бокс) е видим още по добре ! На този видео клипове се вижда това най добре Толкоз по въпроса

Българското бранно умение е военно умение МАРК.МОД: Техническата основа в бранното умение е базирана на тоягата (сопата) която обединява в себе си движенията на войнишкия щик и офицерската сабя. Боксовата техника е допълва тази работа с оръжие. Всичките ръководители и областните главатари на гимнастическите дружества са били действащи офицери от българската армия. Ген. Рашко Атанасов като председател на спортно дружество “Юнак”, 1927 г. Областен главатар Никола Хаджиколев Една от последните снимки преди пенсиониране Горе съм маркирал абсолютната фантасмагория, вмъкната в изложението. Правилата за водене на ръкопашен бой в българската армия са чисто военни и идват единствено и само в хода на създаването на българсата войска. Никакви сопи няма тука!!!!

https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=QslLJJ034tM Отваряйки тема в този форум за забравената история на Българското бранно умение се надявах както да бъда полезен с нещата които знам, така и да науча нещо от хората които посещават този форум. Всичката информация която съм написал в темата е събирана троха по троха, многократно е проверявана и внимателно анализирана преди да изложа своята гледна точка. А тя е - българите като народ постоянно са се борели и накрая са успяли с цената на много поколения да запазят своя език, писменост, вяра и народни традиции в тежки условия на столетия робство които постоянно са навеждали главата българска надолу подтискайки постоянно неговата национална идентичност и самочувствие. Често чуваме скандиранията - Българи ! Юнаци ! , но много малко знаем за юнашките гимнастически дружества, за това защо, как и в какво са се упражнявали, тези бъдещи български войни, готови да пожертват своя живот за благото и свободата на своята родина. За съжаление днес отново сме поставени в положение да знаем повече за другите отколкото за самите себе си. Всеки българин знае повече за историята на изтока, от колкото своята родна история, знае много повече за мистичната енергията Ки (Чи), без да знае че тази "жизнена енергия" за нас православните българи това е Божията благодат. A колкото до това какво народните " мъжки " танци

Немам никаква представа Но българите са имали Туралиги ! ------------------------------------------------------------------- Туралигите бяха най-странният от народните обичаи в Ениджия, който ставаше в седмицата между Месни и Сирни Заговезни. "Дядо Стайковата долчина" разделяше селото на две половини - горна (северна) и долна (южна) махала. Между тези две махали, около църквата и училището, имаше и трета - средна махала. Още от Месни Заговезни младежите от двете махали на възраст от 10-15 години, излизаха всеки ден на баира, който заграждаше селото от запад и застанали едни срещу други от двете страни на долчината, се замеряха с камъни. Създаваха се два фронта и за да няма трети, младежките от средната махала се присъединяваха към горната махала. Почти всеки от младежите си имаше прашка, направена от въже и с нея хвърляше камъните на далечно разстояние в "неприятелска" територия. Опасно беше да те ударят с камък, хвърлен от прашка. Ето защо момчета от двете страни се отдръпваха на по-задни позиции, за да се предпазват. Рано сутринта в неделята на Сирни Заговезни младежите от трите махали грабваха брадви, търпани и вили и отиваха в близкото "Кючюкдере" да секат и пренасят чилия (драка) за туралигите. Младежите от трите махали си правеха отделно туралиги, разположени на 700-800 м по протежение на баира една от друга. Туралигата се правеше в конусообразна форма на височина три-четири метра. Строителите й се стремяха тя да бъде права и стройна, но също и устойчива, за да не се катурне и падне сама от вятъра. На тоя последен ден на "Сирници" на баира се събираха повече момчета и битката с камъни беше особено ожесточена. Както отбелязахме по-горе, момчетата от Средната махала държаха страната на Горната, макар и да имаха своя собствена туралига. Решителната битка започваше по икиндия, когато туралигите бяха вече готови и двете страни вземаха мерки както за отбрана, така и за нападение. Всяка от страните повикваше от хорото на помощ най-храбрите си по-големи момчета, някои от които вече ергенуваха. Грабнали тояги, вили и копрали, всички бързаха по посока на баира, за да се присъединят към съмишлениците си, които ги чакаха с нетърпение. Но докато се организират главните сили, битката между по-малките продължаваше с неотслабваща сила, чуваха се силни псувни и закани, камъните летяха из въздуха като куршуми. Привечер, една от страните, която се чувстваше по-силна, започваше нападението. Най-напред се движеше група от няколко десетки младежи от по-възрастните и разбира се най-смелите, а след тях пъплеха и по-малките. Нападнатата страна се е организирала добре и се защищава самоотвержено и храбро. Камъните летят като град по посока на "противника". След кратък бой нападнатата страна отстъпва пред по-силния противник и се оттегля към своята туралига, за да даде там решителен отпор. Случваха се понякога и изненади. В развоя на битката настъпваше обрат, когато на нападнатата страна пристигаше неочаквано помощ. Двете страни се нахвърляха с настървение една срещу друга и започваше ръкопашен бой. Бият се с вили, копрали, тояги и юмруци, падат ранени с окървавени глави или счупени ръце. При едно такова ожесточено "сражение" е бил убит на място ударен в главата младежът Киряк Иванов Койвалиев от Долната махала. Погребан бил в двора на малката църквичка. В края на краищата по-слабата страна не може да издържи, бойците й се разбягват и пътят към туралигата им е открит за нападателя. След няколко минути победителите са пред нея и с копрали и вили бързо я катурват и запалват,. Чуват се радостни възклицания, викове "Ура!", устройва се буйно хоро около горящата туралига и всички играят и пеят напук на победените, които неможейки да понасят тези унижаващи достойнството им зрелища, са се оттеглили от полесражението по домовете си. Завършили успешно своята задача, победителите се връщат с песни обратно при своята туралига, запалват я и наоколо устройват хоро. След като изгорят туралигите, по залез слънце всички младежи се прибират в село. Ранените бързат да лекуват раните си. Парят ги с обгоряла вълна или ги завиват с пресни овчи кожи. А ранени има и от двете страни, но победените са с наведени глави и едва понасят подигравките на противниците си. На другия ден всичко се забравя. Вчерашните "врагове" се сдобряват и започват да дружат сякаш нищо лошо не се е случило между тях. Туралиги си правеха и младежите от съседните български села Докузюк, Карахалил и Коюнгяур. В тази паметна вечер на "Сирници" едновременно с ениджийските горяха и техните туралиги и в настъпващата нощ пламъците им осветяваха надалеч тракийската равна земя. Ениджия – една България, останала в миналото Симеон Л. Стойков Вероятно за това казват за китайците че, всяка сутрин правят гимнастика, а на обяд отиват на пазара за да я продадат В началото по темата нейде споменах че, от дълго време изследвам българските народни танци, а не творческите идей на даден съвременен хореограф, било то и модерен балет. Ние виждаме това, което знаем и можем това което сме научили ! С каквото знание е напълнено съзнанието, това се и отпечатва върху формата, върху начина ни мислене. Движението показва всичко, то не лъже. Ако си тренирал изт. бойно изкуство (карате, джудо, джу джуцу, айкидо или каквото и да е друго), то няма как да видиш например непознати за теб елементи и движения от друго бойно умение. Например в този танц, има много елементи и движения от старото бранно умение.

В момента нямам възможност да постна другите страници. На страница 8 при разказа за превземането от наследника на Асен на старите области в Македония и заселването им с българи, на лист 16а отдясно на полето е отбелязано: “ и от това время говорятъ "езикъ болгарски арнауте и греци и латини и прочеи народи ду Елада еже естъ еленика.” На страница 12 в края на разказа за Асен е прибавено: “тугава уставили болгарите дарветата, сиречъ сопите или криваците, по совету греческую (= -скому), и прияли лакови и сосъ стрели бранъ творили, а греци собрали криваците и положиле ихъ въ Еди-Куле въ вечни поменъ.” Известие за сопите или криваците, с които са воювали българите, се среща и в преправките на Паисиевия труд, ала там то се отнася до Самуиловото време. Бой с пръчки. Миниатюра от Четириевангелието на цар Иван Александър - 1356 г. Интересна мисъл на Волтер ,, -Ще съм доволен, ако знам, кое е най-лошото: да бъдеш изнасилен стотици пъти от пирати, да ти отрежат крак, да те пребият българи със сопи......." Волтер ,,Кандид или оптимизмът" - 1759г. Защо Волтер не споменава колко е лошо да те пребият например португалците с техният стил за бой с тояга Жого де пао, побеждавал и побеждаващ всички други школи или жителите на Канарските острови, на Англия и други страни с традиции в боя с тояги, а точно колко ли известните на света по онова време българи? А защо ли при подготовката на въстанието поп Минчо Кънчев на оплакването на селяни от родопско село че нямат пушки им казва, че не им и трябват защото те са сопаджии ?Пак в неговата велика за мен книга се описва бой между двама овчари (единя негов чичо в последствие Тодор воевода ) с тояги срещу множество турци с ятагани.Ето чичо му какво казва на баща му ,, -Да видиш батю като скокнеме и се завъртим, падаха като снопи" Това ще го направи ли необучен човек? Със Златко борба не бива, че Златка вардят селяни турците с пищовите българите с криваците СОФИЙСКИТЕ ШОПИ И ТЕХНИТЕ СОПИ (ТОЯГИ ЗА БОЙ) --------------------------------------------------------------------- Жителите в Софийско поле са хора първобитни и затова в етнографско отношение интересни. Принадлежат към особен планински тип, който се отличава от съседите си по ръст, характер и носия, по-малко по говор, и техните села са разположени по високо лежащите долини около Витоша и Западния Балкан. Тези хора се наричат от другите българи шопи, а земята им Шопско или с турско окончание Шоплук. Произходът на това име не е изяснен, както и не знаеме доколко то е старо.Неизвестно е също и пространството, върху което то се простира. Източните българи смятат за шопи и жителите на Врачанско, Трънско и други краища. От друга страна, името засяга дори Македония, където селяните около Кратово се наричат отчасти шопе, отчасти поляци (жители на полето). Кюстендилци наричат шопи всички техни съседи, които са гащници, т. е. които носят бели тесни гащи. Селяните около София са хора силни и високи. Лицата им не са еднакви, ала главно изпъкват два типа: един славянски покрай Балкана и един турански, може бн печенежки, около Витоша. Лицата на мъжете и жените не са много хубави; затова пък ще видиш красиви хора зад Витоша, в Радомирско. Те са здрави и закалени; зимно време, когато има сняг, селяните излизат с отворени гърди, а момите и в най-големия студ ходят на пазар в града без кожух, в същото облекло, както и лятно време. Техният говор принадлежи към западната група на българските наречия, която се дели от източната горе-долу от течението на Искър, ала не е в цялото поле еднакъв, дели се още на няколко подговора. Между личните имена се е запазило по нещо странно, при все че и тук, както и другаде, всякога заемат първо място повечето имена на християнски светии. По характера си те са хора добродушни, ала при това недоверчиви, с изкуствена преструвка, хитри и понякога вироглави. Раздразнени, стават много зли. В последните турски времена убивали са тайно отделни черкези по полетата с дълги дебели сопи, без които българският селянин не ходи вън от селото, които им са потребни за помушване воловете и биволите, впрегнати в колата. Носенето на тези големи сопи според свидетелството на рицаря Dernschwam е било общо в България още в XVI век. Софийските селяни със свирепи буйства вдъхнали такъв страх на гръцките епископи, щото последният от тях Доротей, който собствено бил българин от Копривщица, набързо побягнал в Берковица и вече не се върнал в своята столица. Също и в българско време те понякога хубаво се набиват помежду си за селския синор. Освен това те се употребяват от време на време от политическите партии за произвеждане буйства при изборите в самия град. Живеят много скромно, ала затова пък страшно пият, и то ракия. София още в турско време е била обявена като град, в който от всички български градове има най-много кръчми, и Софийско е единственият край, където по- често можеш да видиш пиян българин. Най-първобитната част от тукашното население са жителите на Искрецка околия, по планините между София и Берковица. Из «Пътувания по България», 1888 г. Константин ИРЕЧЕК В бранното умение, тоягата (сопата) е основното помощно средство за развитие на качество в движенията с ръце. Тоягата е основата чрез която се изучават всички удари и блокове в Бранното умение. Удрянето, упражненията посредством тояга развиват сила, бързина и точност в ръцете. Българската традиция на физическа култура по времето на първата и втора българска държава се развива паралелно с тази във всички държави, поддържащи боеспособна армия. През време на турското робство физическата култура се ограничава преди всичко до военните упражнения и народните танци. До 40-те години на ХХ век се запазва традицията в неделя и на празници селото да излиза на мегдана на хоро. От векове наред българинът със своята песен или танц е изразявал своите емоции, своето отношение към природата, своя култ. Още от най-древно време хорàта влизат в религиозните обреди на славяните. Те са връзката с родовите корени, израз на отношението към божеството, елемент от магическите практики, средство за прогонване на злите сили. Без съмнение в богатото наследство от фолклорни танци има и много елементи от култа на древните прабългари. С утвърждаването на България като християнска страна тези обреди и практики не изчезват отведнъж. Минава доста време преди християнството да ги измести. В ума на повечето наши прадеди е битувал синкретизъм между християнство и древни езически вярвания. Въпреки че езическите суеверия отстъпват място на обединителното Православие, от тях остават народните танци и обредните песни. Българският национален фолклор, по своеобразен начин обогатява и християнския църковен календар. За някои от големите църковни празници народът приспособява някои на пръв поглед езически практики, но влага в тях ново съдържание акомодирано към нравствените ценности проповядвани от християнството. Дори християнските празници да не са обогатявани със специални фолклорни ритуали, не е минавал празник без хорà, без песни, без музика. Към фолклорните традиции свързани с християнството можем да причислим обичаите по подрязването на лозите Трифон Зарезан (14 февруари), паленето и прескачането на огньове по Благовещение (25 март), кукерите в началото на Великия пост, Заговезните, Лазаруването, обредните хлябове по Възкресение, празникът със закланото агне – Гергьовден (6 май), освещаването на грозде по Преображение (6 август),обредите за дъжд около Илинден (20 август), както и зимните обичаи по Коледа (25 декември) и сурваки (на Нова година). За повечето от тези случаи народът е имал подготвени ако не някакви обреди то поне специални песни. Голяма част от тях могат да се изпълняват и като танци. В песен и танц народът е въплъщавал и повечето от историческите събития, като се започне от хайдушките песни и се премине през Освобождението та се стигне до песента от градския фолклор. Не може да има никакво съмнение, че българският национален фолклор и заниманията с него установяват трайна връзка с българските корени. В тях е вплетен духът на народа, те въплъщават в себе си преклонението пред природата, скръбта от робството, ентусиазма на славните борби за освобождение и независимост. В тях се възпяват както красотата на Родината, така и трудът на орача, както нежните чувства към любимата, така и юначеството на славните войводи. Едва ли може да има по-подходящо и достъпно средство за утвърждаването на българщината от тази изява на българската духовност. Българският фолклор с право може да бъде наречен крепост на българщината. От изключителна важност е той да се предоставя на подрастващите в неговия чист и автентичен вид. Те трябва да правят разлика между това, което днес наричат „фолк", т. е. „попфолк", трябва да правят разлика между съвременните компилации и автентичния български фолклор, преминал през вековете, съхранил искриците от душата на Родината. Освен своите духовни преимущества като средство за укрепване на българския дух, хорàта имат и някои чисто практически преимущества като физическа дисциплина: Българските народни танци в по-голямата си част са колективни. В тях могат да участват много и различни деца, младежи, девойки без особена разлика във възрастта. Техните неравноделни ритми и размери, спомагат за усъвършенстването на координацията и създават чувство за ритъм. Друго предимство е богатото разнообразие на ритми, гласове, музикални инструменти. Различните фолклорни области в България имат свои характерни особености, както в облеклото и бита, така и в инструментите и ползваните размери. Друго разнообразие, което предоставят са различните фигури, стъпки, комбинации. Ето например няколко движения от старите шопски танци : Ритане напред ! Ритане настрани !

На кое викаш глупост ?

Българското бранно умение не е древно прабългарско бойно умение, неговият произход е с европейски корени. Когато сме били под турско робство, Българският народ често е поглеждал към православна Русия с вяра и надежда за своето освобождение, като е наблягал на общият славянски корен, писменост и вяра. След Руско-турската освободителна война се възстановява третата българска държава, която след време започва да засилва прабългарският корен в образуването на българският народ. Това е политически ход чрез който се цели да се намали влиянието на славянска Рус над България. Тази остра политика се прекратява след втората световна война когато на власт идват комунистите и българският народ отново става славянски, с общ корен с братският руски народ. След рухването на комунистическият строй през 1989 година, отново бе подета тезата за прабългарите за политическото отблъскване от Русия и нейното влияние над България. На това му се вика Политика. Мен историята като политическо внушение и манипулация, не ме интересува. Интересувам се от историята като реално събитие което се е случило (не)далечното минало, особено когато става въпрос за бълг бойно изкуство като факти и доказателства. В началото на 90 години на 20 век, когато написах първата си уводна статия за бранното умение, съм се опитал да представя какво е било бойното изкуство на прабългарите и като доказателство за това съм публикувал една автентична рисунка от менологията на византийския император Василий II на която ясно се вижда как прабългарски войн е приложил ключов хват срещу своя противник. Притежавам още няколко подобни рисунки, но освен тях и общата историческа информация за военното дело на прабългарите няма запазени доказателства че Прабългарската бойна система се е запазила до наши дни. Една от основните причини за това е покръстването на прабългари и славяни през 9 век от цар Борис 1. С този политически ход са се укрепили отношенията на Българската държава и "християнските" държави с които е била заобиколена България, а във вътрешен план се е открила възможността да се заличат културно-религиозните различия между славяни и прабългари., за по голяма вътрешна стабилност на Българската държава. Благодарение на тези реформи - обща религия, писменост и език се формира "българската" народност с чувство за културно и психологическо единство (съединението прави силата) довело до разцвет и могъщество на средновековна България, чийто държавни граници през 10 век са опирали на три морета. Източното християнство в лицето на православието векове наред спомага за оцеляването на българите , съхранява неговата вяра, писменост, традиция и език. Именно Православието подема възраждането, организира и спомага за освобождението на Българският народ от тежкото иго. Православните монаси таксити в лицето на дякон Игнатий са разпространявали и бойни умения сред Българският народ под формата на военна гимнастика за физическо и духовно укрепване, за подготовка на българското население за въоръжена борба срещу турският поробител. Валил Левски по късно става патрон на гим. дружества " Юнак" Тази стара традиция се запазва и след освобождението на Царство България. Военната гимнастика се е практикувала и в духовните семинарии в които са обучавани бъдещите български монаси и свещеници. Физкултурни упражнения в двора на семинарията. През средата на 30-те физическото възпитание е било активно включвано в обучението на духовници в пловдивската семинария.Повлияни от успехите на физкултурно дружество “Тракийски Юнак”, ректората на семинарията приема главатаря на дружеството за основен преподавател на учещите се бъдещи духовници. Българският войн(ик) е влизал в битката с развято бойно знаме на което са извезани думите " Съ нами Богъ", побеждавал е свойте врагове с оръжие на което са изписани същите думи, което е ясно доказателство за тясната връзка между трите основни стълба върху която се е градила силата на Българската държава : Армия, духовност и обучение. Българското бранно умение се е развило чрез гимнастическите дружества създадени от Васил Кунчев по прякор - Левски (от неговия лъвски скок), в последствие се обогатяват се със западните бойни умения и традиции, изгражда своя български облик и променя своето име на гим. дружества " Юнак". Това е и последното име на юнашките дружества в които освен общата гимнастика се е изучавала и военната ( юмручен бой, борба, удари с крака, фехтовка с сабя и рапира, с пушка и щик, с тояга и две къси дървени палки). Тези бранни умения са били обединени в една цялостна бойна система за развитие и опазване на телесното и духовно здраве, за защита на родината. Тази система се е различавала от подобни военни системи на другите народи, по своята характерна специфична особеност на различие което ясно се вижда в движенията чрез които се обединяват движенията с оръжие, с тези на празната ръка (юмрук). Българският фолклор чрез своят ритъм, песни и танци е запазил в себе си голяма част от тази юнашка традиция. Няма мъжки танц от която и да фолклорна област на България в който да не се съдържат елементи и движения които да разкриват юнашките умения които са се практикували в гимнастическите дружества. По времето на социализма, основно се наблягаше на онази част от българските игрови фолклор - народните хора (от гръцки - радост, веселие ) за да се внуши политическата идея че комунистическият обществен строй е много по добър като управление от "загниващия" капитализъм. Накрая искам да споделя, че не малка част от методиката на юнашката гимнастика е послужила като основа в методиката на обучение в Българските народни танци. Според някои сериозни изследователи на шопския фолклор, името "Шопи" идва от тоягата, която местните хора (скотовъдци), използвали като основно оръдие на труда. И днес в България едно от названията на хубава дървена пръчка, дълга около човешки бой се нарича - "Сопа". Има един стар шопски танц - "шопчета, войничета", къде двамата танцьори, започват своя танц с военни строеви движения, след което преминават към физически упражнения и накрая влизат в двуборство, посредством което ясно показват бойните движения с краката, характерни за техните мъжки танци. Има и запазени книги :-)

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=tDYDF5pJoJU